РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. Пловдив , 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ в публично заседание на първи
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария П. Шишкова
Членове:Миглена Р. Маркова
Силвия Люб. Алексова
при участието на секретаря Даниела Пл. Дойчева
в присъствието на прокурора Галина Андриянова Андреева-Минчева (ОП-
Пловдив)
като разгледа докладваното от Миглена Р. Маркова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20215300601083 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава XХІ от НПК.
Образувано е по жалба на подс. Генчо С.М., чрез защитника му – адв.
С.П. срещу присъда № 260009/07.04.2021г. постановена по НОХД
№343/2020г. по описа на Районен съд – Карлово, ІІІ–ти н.с, с която
подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343б,
ал.3 от НК, във вр. с чл.54, ал. 1 от НК и му е наложено наказание лишаване
от свобода за срок от 2 /две/ години, както и глоба в размер на 1200 /хиляда и
двеста/ лева. На осн. чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното на
подсъдимия наказание лишаване от свобода е отложено за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в законна сила.
На осн. чл.59 ал.1 от НК е приспаднато времето, през което
подсъдимият е бил задържан за срок от 24 часа по ЗМВР на 03.04.2020г., като
един ден задържане е зачетен за един ден лишаване от свобода.
1
На основание чл.343г, във вр. с чл.343б, ал.3, във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от
НК на подсъдимият е наложено наказание лишаване от право да управлява
МПС за срок от 2 /две/ години, като на основание чл.59, ал.4 от НК е
приспаднато времето, през което подсъдимият е бил лишен от това си право
по административен ред за същото деяние, считано от 03.04.2020г.
На основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати на
ОД на МВР Пловдив, направените по делото разноски в досъдебното
производство в размер на 256,50 лева, както и да заплати в полза на ВСС, по
бюджетна сметка на РС Карлово сумата от 816,82 лв., представляваща
направените в съдебното производство разноски по делото.
Вещественото доказателство – 1 бр. еднократен полеви тест от
техническо средство Дрегер „Drugtest 5000 STK 7“ с номера LOT: ARMJ –
0415 и REF: 8323157 е постановено да се унищожи като вещ без стойност
след влизане в сила на присъдата.
В жалбата на подс. Г.М. се прави искане присъдата като неправилна и
незаконосъобразна да се отмени и да бъде постановена нова, с която
подсъдимият да бъде оправдан. Алтернативно се иска присъдата да се отмени
и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на РС-Карлово,
поради допуснато в хода на съдебното следствие съществено процесуално
нарушение довело до нарушаване правото на защита на подсъдимия. Като
такова се сочи: не предоставяне право на подсъдимия и неговия защитник да
обжалват определението, постановено в разпоредително наказание, с което не
е уважено искането им за прекратяване на съдебното производство и връщане
делото на РП-Карлово.
В допълнението към въззивната жалба, подадено в срока по чл.320 ал.3
от НПК се сочи, че постановената присъда е неправилна и необоснована,
поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а
наложеното наказание е явно несправедливо. Изложени са съображения, че е
нарушено правото на подс. М. да дава обяснения по повдигнатото му
обвинение, тъй като след прочитане на обвинителния акт, същият заявил, че
ще дава обяснения след разпита на свидетелите и изслушването на вещите
лица, но съдът не му е предоставил такава възможност в края на съдебното
следствие, с което е накърнил правото му на защита. Навеждат се доводи за
2
липса на мотиви, доколкото изготвените не отговаряли на изискванията на
чл.305 ал.3 от НПК. В тази насока се сочи, че съдът не е изградил фактическа
обстановка, а е цитирал показанията на свидетели и е инкорпорирал в
мотивите си заключенията на назначените и изготвени експертизи, без да е
извършил обстоен анализ на събрания доказателствен материал. Твърди се, че
обвинението не е доказано по категоричен и безспорен начин, тъй като не е
установено дали изследваната от експертите във ВМА кръвна проба е взета от
подсъдимия, доколкото не е установена дали кръвногруповата й
принадлежност отговаря на тази на подсъдимия, което наред със
заключението на вещите лица, че наркотичните вещества са употребени от 24
до 36ч. преди вземане на кръвните проби според адв. П. сочело, че същият не
е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества на
инкриминираната дата.
По отношение на алтернативното искане, за намаляване размера на
наложеното наказание, предвид неговата явна несправедливост се навеждат
доводи, че незаконосъобразно първоинстанционният съд не е приложил
разпоредбата на чл.55 от НК. Сочи се, че неправилно е прието, че
подсъдимият е лице с висока степен на обществена опасност, предвид
предходните му осъждания, както и наложените наказания по ЗДвП, тъй като
същият бил реабилитиран. Иска се подсъдимият да бъде оправдан,
алтернативно делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на РС-
Карлови или наложените му наказания лишаване от свобода и лишаване от
права да бъдат намалени.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитникът- адв.С.П.
и подсъдимият М. поддържат жалбата и допълнението към нея по изложените
в тях съображения.
Подсъдимият М. дава обяснения пред въззивната инстанция, в които
отрича да е употребявал наркотични вещества на инкриминираната дата.
Твърди, че кръвните му проби са били в епруветки, на които не са били
поставени стикери. Моли да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение
или делото да бъде върнато за ново разглеждане.
Представителят на Пловдивската окръжна прокуратура счита
постановеният съдебен акт за правилен и законосъобразен. Пледира, че не е
3
допуснато нарушение в хода на съдебното следствие, доколкото подсъдимият
е дал обяснение пред въззивната инстанция, поради което и искането за
отмяна на присъдата и връщане делото на РС-Карлово за ново разглеждане е
неоснователно. Излагат се съображения, че изготвените мотиви отговарят на
изискванията на закона, тъй като е извършен цялостен анализ на събрания по
делото доказателствен материал, поради което не може да се приеме
твърдението на защитата за липса на мотиви. Пледира, че обвинението е
доказано по категоричен и безспорен начин, поради което предлага жалбата
да бъде оставена без уважение, а съдебният акт потвърден.
Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доказателствата по делото,
становищата на страните в жалбата и пред настоящия съдебен състав и
съобразно правомощията си по чл. 313 и чл.314 от НПК, като провери изцяло
правилността на присъдата по посочените от страните в жалбата основания и
извърши служебна проверка на атакувания съдебен акт, намира и приема за
установено следното:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, подадена в срок, от
процесуално легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване
по реда на глава ХХІ от НПК съдебен акт. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Настоящият съдебен състав счита, че в хода на съдебното производство
не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват
отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на първостепенният съд. Наведените в тази насока
възражения на защитата, съдът счита за неоснователни. Не кореспондира с
материалите по делото твърдението на защитата, че не им е била
предоставена възможност да обжалват постановеното в разпоредителното
заседание по делото определение, за прекратяване на съдебното производство
и връщане делото на РП-Карлово, тъй като съдът непосредствено след това е
дал ход на съдебното следствие и е извършил процесуално следствени
действия. Определението е постановено в проведеното на 05.08.2020г.
разпоредително заседание, в присъствието на подсъдимия и неговия
защитник- адв.П. като в изготвения протокол /л.14-16 от НОХД/ изрично е
отбелязано, че определението подлежи на обжалване и протест в 7-мо дневен
4
срок пред ОС-Пловдив. Следва да се посочи и че едва в третото по ред
съдебно заседание по делото, проведено на 16.10.2020г. е даден ход на
съдебното следствие и са извършени процесуално следствени действия,
поради което и не може да се възприеме като основателно твърдението на
подсъдимия и неговия защитник, че са били лишени от възможността да
обжалват постановеното в разпоредителното заседание определението, с
което им е било нарушено правата на защита.
Въззивният съд счита, че макар и първоинстанционният съд да е
допуснал процесуално нарушение, като е пропуснал да предостави на
подсъдимия възможност да даде обяснения в последното съдебно заседание
по делото, не следва присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато за
ново разглеждане. Този пропуск на съда е саниран от въззивния състав при
проведеното въззивно следствие, като на подсъдимият е осигурена
възможността да дава обяснения и той се е възползвал от това си право, като
е депозирал обяснения съобразно линията си на защита. Предвид изложеното
настоящият съдебен състав не счита, че са налице процесуални нарушения от
категорията на съществените, които да обусловят отмяна на присъдата и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на КРС, поради което
и исканията на защитата и подс. М., в тази насока, следва да се оставят без
уважение като неоснователни.
Първостепенният съд е приел за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият Г. СТ. М. е роден на **** в гр. ****, б., български
гражданин, с основно образование, разведен, безработен, с настоящ адрес:
******, осъждан, правоспособен шофьор с категории: В, М и АМ.
На 03.04.2020г., около 11.40 часа, в гр.Баня, обл.Пловдив, по
ул.“Байкал“, в посока от изток на запад, подс. М. управлявал МПС - лек
автомобил марка „Ровър”, модел ,,216 Купе” с рег.№ *****. В лекия
автомобил бил и брат му - Р. М.. Подсъдимият се разминал с полицейските
служители на РУП Карлово – свид. В. Б., свид.К. С. и К. К., пътуващи със
служебен автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с рег.№ ***. Свид.Б.,
разпознал подс.М. и брат му и тъй като служителите на реда имали
оперативна информация, че подс.М. употребява наркотични вещества,
5
решили да му извършат проверка. Те предприели маневра обратен завой със
служебния автомобил, настигнали управлявания от подс.М. автомобил и го
спрели до №11, чрез подаване на светлинен сигнал.
Служителите на РУП-Карлово се представили на подс.М. и поискали
личните му документи и тези на автомобила за проверка. Свид.С. и свид.Б.
забелязали, че подс.М. е видимо неспокоен, поради което решили да го
тестват за употреба на наркотични вещества. Разбирайки това подс.М. станал
още по-неспокоен. Свид.С. и свид.Б. повикали дежурен автопатрул по пътен
контрол в състав свид.С. и Д. П., за да извършат проверка за употреба на
наркотични вещества. Подс.М. бил отведен в намиращата се в близост
приемна на полицейския инспектор в гр.Баня. Там, свид.И. С. извършил
тестване на подсъдимия с техническо средство Дрегер „Drugtest 5000“ №
ARAM-0008 за употреба на наркотични вещества, като техническото средство
отчело положителен резултат за канабис. Свид. С. попълнил протокол за
извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни
аналози, в който били отразени датата, часа на проверката, показанието на
техническото средство и го предоставил на подсъдимия. Последният не приел
показанията на техническото средство и пожелал да даде кръв за медицинско
и химическо изследване. Свид. С. издал талон за изследване с бланков №
071178, екземпляр от който връчил на подс.М. в 12.40 часа на 03.04.2020г. В
13.13 часа на 03.04.2020г. във ФСМП Карлово, медицинският специалист Й.
С. взела от подс.М. биологичните образци за изследване – венозна кръв в 4
бр. вакуумни епруветки и урина в 1 бр. пластмасов контейнер. Епруветките,
съдържащи венозна кръв били запечатани с лилави капачки, облепени със
стикери серия А 020950 с номера от №071178.2 до №071178.5, а
пластмасовия контейнер с урина бил облепен със стикер серия А 020950 с
№071178.6, за което бил съставен нарочен Протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози от 03.04.2020г. На протокола били
залепени стикери серия А020950 с № 071178.7 и №071178.8.
На подс. М. бил съставен АУАН серия GA № 153634 от 03.04.2020 г. за
извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП, с който му били иззети
СУМПС и контролния талон към него.
Взетите от подс. М. биологични проби били транспортирани в хладилна
6
чанта от свид. Хр. К. – служител на РУП Карлово от ФСМП Карлово до
ОДМВР Пловдив, а след това пак в хладилна чанта от св. Н. Д. - служител
при ОД на МВР Пловдив до ВМА София. Там, пробите били предадени с
Протокол за предаване и приемане на проби за химико-токсикологичен
анализ от 09.04.2020г. В посочения протокол било отразено, че пробите са
надлежно надписани и с поставени стикери серия А 020950 с №071178.2. до
071178.5 за пробите кръв и с № 071178.6 за пробата с урина, придружени от
талон за изследване с бл. №071178 и един брой Протокол за медицинско
изследване с поставени стикери серия А 020950 с № 071178.7 и № 071178.8.
Първостепенният съд е приел назначената и изготвената в хода на
досъдебното производство съдебно химикотоксикологична /токсикохимична/
експертиза, от която се установява, че в изследваните биологични проби от
кръв и урина на подс.М. е установена и доказана употребата на наркотични
вещества- амфетамин и тетрахидроканабинол.
Приета е и назначената в съдебното производство повторна съдебно
химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза изследвала контролната
проба на съхраняваната кръвна проба взета от подс.М.. В заключението си
вещите лица са посочили, че е доказана употребата на наркотичните вещества
тетрахидроканабинол и амфетамин от подсъдимия, както и че употребата на
двете наркотични вещества е в период средно до 24-36 ч. преди вземане на
кръвните проби за лица без зависимост (с еднократна, инцидентна употреба).
Двете наркотични вещества е посочено, че са класифицирани в Списък I
(Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната
и ветеринарната медицина) на Наредбата за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични към ЗКНВП.
Приета от първоинстанционният съд е и назначената и изготвената в
хода на съдебното следствие СМЕ на веществени доказателства №1/2021г., от
чието заключение се установява, че от проведените изследвания на течност в
обекта - венозна кръв във вакуумна епруветка с лилава капачка, взета от
лицето Г. СТ. М., ЕГН ********** не е доказано наличие на аглутиноген
(антиген) и не се доказва наличие на алфа и бета аглутинини (антитела). При
наличните данни вещите лица са посочили, че не е възможно да се определи
7
кръвногрупова принадлежност на кръв в обекта по система А-В-0. В
конкретния случай, като се имало предвид макроскопския вид на взетата
кръвна проба, която визуално показвала признаци на хемолиза,
невъзможността да се определи кръвногрупова принадлежност следвало да се
отдаде на това, че пробата е била съхранявана продължително при минусови
температури, под влияние на което е настъпила хемолиза (разрушаването на
еритроцитите и освобождаването на хемоглобин в околната течност (плазма).
Това състояние водило и до промени до степен на инактивиране антигенната
активност. Вещото лице е посочило и че, поради факта, че кръвта е най-
подходящата среда за развитие и размножаване на микроорганизмите, като
причина за невъзможността да се установи кръвната група не можело да се
изключи и възможна бактериална контаминация при нарушена стерилност.
Описаната по-горе фактическа обстановка съдът е приел за безспорно
установена, след внимателен и задълбочен анализ на показанията на
свидетелите: В. Б., К. С., И. С., Х. К. и Н. Д., заключенията на назначените и
изготвени експертизи, писмените доказателства: Протокол за извършване на
проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества, АУАН серия
GA № 153634 от 03.04.2020г., Талон за изследване, Протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози, Протокол за предаване и приемане
на проби за химико-токсикологичен анализ, Заповед за задържане на лице,
Справка за нарушител/водач, характеристична справка, справка съдимост на
подсъдимия, копия от КТ и СУМПС, ЗППАМ, писмо от ЦСМП Пловдив,
ведно с копия от страници от журнал за вземане на кръв и урина по Наредба
№1/19.07.2017г., справка от РУП Карлово, ведно с копие от страница от книга
за предаване на кръвните проби и Заповед №281з-286/04.12017г.
Въззивният съд напълно споделя обстойния доказателствен анализ на
всички събрани по делото доказателства извършен от първата инстанция,
който убедително сочи, че са налице категорични и безспорни доказателства,
че подсъдимият е извършител на престъплението, в което е обвинен, както и
механизма на извършването му, поради което и възраженията на защитата за
липса на мотиви не се споделят като основателни. Напротив. Събраните в
хода на досъдебното и съдебно производство доказателства и доказателствени
средства, са подложени на внимателна проверка за тяхната надеждност и
8
достоверност, изследвани са самостоятелно и в тяхната взаимовръзка, като
обосновано са послужили за изграждане на описаната по- горе фактическа
обстановка, която се споделя напълно и от въззивния състав. Ето защо и не се
споделя като правилно твърдението на адв.П., че първоинстанционния съд, не
е изградил фактическа обстановка по делото след всестранен, пълен и
обективен анализ на събраните доказателства, а е цитирал показанията на
свидетелите и заключенията на назначените и изготвени експертизи.
Настоящият съдебен състав не цени с доверие обясненията на
подсъдимия дадени в съдебното следствие пред въззивната инстанция, в
частта, в която отрича да е управлявал моторно превозно средство след
употреба на наркотични вещества, като счита, че те са израз на правото му на
защита. Обясненията му са изолирани от останалия събран по делото
доказателствен материал- гласни, писмени и веществени доказателства и
доказателствени средства и заключенията на съдебно
химикотоксикологичните експертизи, от които категорично се установява, че
същият е употребил наркотични вещества и вида им, поради което и съда не
ги кредитира с доверие. В останалата им част, в която излага факти свързани
с управлението на лекия автомобил на инкриминираната дата, спирането му и
извършената от служителите на реда проверка ги цени с доверие като
кореспондиращи с останалите доказателства по делото.
При правилно установената фактическа обстановка, съдът счита, че е
приложен и съответния на нея материален закон, като първоинстанционният
съд е приел, че подс. Г. С.М. е осъществил от обективна и субективна страна
съставомерните признаци на престъплението по чл. 334б, ал.3 от НК, като на
03.04.2020 г. в гр. Баня, обл. Пловдив е управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил марка "Ровър", модел "216 Купе" с рег. № ---, след
употреба на наркотични вещества – тетрахидроканабинол и амфетамин.
От обективна страна са налице всички признаци на престъплението по
чл. 343б ал.3 от НК. Подсъдимият безспорно на инкриминираната дата и
място е управлявал процесното моторно превозно средство след употреба на
наркотични вещества – тетрахидроканабинол и амфетамин, което е
установено по несъмнен и категоричен начин от заключенията на изготвените
съдебно химикотоксикологични експертизи.
9
Съдът не споделя виждането на защитата, че обвинението не е доказано
по категоричен и безспорен начин, тъй като не било установено подсъдимият
да е управлявал лекия автомобил след употребата на наркотични вещества.
Категорично е заключението на вещите лица, обективирано в съдебна
химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза /СХТЕ/ и повторната
СХТЕ, че е доказана употребата на наркотичните вещества –
тетрахидроканабинол и амфетамин в период средно до 24-36ч преди вземане
на биологичните проби от подс. М., както и с вещественото доказателство по
делото – дрегер дръг чек, реагирал на канабис.
Правилно в тази насока и първоинстанционният съд е посочил, че
съобразно трайната съдебна практика, доколкото нормата на чл.343б ал.3 от
НК не предвижда установяването употребата на наркотични вещества да
става по надлежен ред, тя се установява с всички способи и средства
предвидени в НПК. Ето защо и според настоящата инстанция е ирелевантно
обстоятелството, че кръвта е занесена на шестия ден за изследване във ВМА,
доколкото нарушението на чл.19 ал.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/ или употребата на
наркотични вещества и техни аналози не оказва влияние върху
съставомерността на деянието визирано в чл.343б ал.3 от НК. Още повече, че
вещите лица при изготвянето на СХТЕ са посочили, че иззетите биологични
проби са годни за извършване на назначените с тях изследвания.
Настоящият съдебен състав счита, че заключенията на изготвените
СХТЕ и повторна СХТЕ са направени въз основа на изследване на
биологичните проби на подс.Г.М.. Събраните от първостепенният съд
доказателства хронологично проследяват вземането на пробите от
подсъдимия във ФСМП Карлово от медицинския специалист- Й. С.,
поставянето на кръвта в четири епруветки с лилави капачки /потвърдено и от
подсъдимия в дадените от него обяснения пред въззивния съд/, както и един
пластмасов контейнер с урина, занасянето им в хладилна чанта до ОД на
МВР-Пловдив от свид.Х.Кърчев и закарването им отново с хладилна чанта до
ВМА от свид. Н.Д.. Не съществува според въззвният състав съмнение, както
твърди защитата, че това са именно биологични проби взети от подсъдимия.
На същите са поставени стикери, които отговарят на номера на талона за
изследване издаден на подс.М. с номер 071178, съобразно чл.3 т.3 от
10
Наредбата. От осемте стикера, които придружават талона за изследване, два
са поставени на Протокола за медицинско изследване /№ 071178.7 и
№071178.8 серия А020950/ -л.17 от ДП. Видно от съставения при предаване
на биологичните проби Протокол за приемане/предаване на биологични
проби за химико-токсикологичен анализ в Химикотоксикологична
лаборатория са предадени за изследване 4бр.вакуумни епруветки с лилави
капачки със стикери с номера от № 071178.2 до № 071178.5 серия А020950 и
един брой пластмасв контейнер с урина с № 071178.6 серия А020950, които
отговарят напълно по сериен номер и номер на номера на талона за
изследване издаден на подсъдимия. В изготвената СХТЕ обстойно са описани
изследваните обекти- четири броя вакуумни епруветки с лилави капачки и
пластмасов контейнер по стикери и номера, съвпадащи напълно с номера на
талона за изследване издаден на подсъдимия. Доказателство в тази насока е и
изготвената съдебно медицинска експертиза на веществени доказателства
№1/2021г.в която също е описан обекта на изследване- 1бр.вакуумна
епруветка с лилава капачка с поставен стикер серия А020950 и № 071178.2 и
изписано име Г.М.. Така събраните писмени и гласни доказателства
категорично обосновават извода, че именно биологичните проби на подс.М.
са били обект на изследване от вещите лица изготвили СХТЕ и повторната
СХТЕ, доказала употреба на наркотичните вещества – тетрахидроканабинол и
амфетамин при управлението на МПС от подс.М..
Правилно е прието и че деянието е извършено с пряк умисъл, като
форма на вина. Както към момента на деянието, така и към настоящия момент
подсъдимият е пълнолетно, вменяемо лице. Същият е съзнавал обществено
опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено
опасните последици от деянието и е целял настъпването им.
Първоинстанционният съд правилно е индивидуализирал наказанието
на подсъдимия. Правилно като отегчаващи вината обстоятелства са отчетени
предходните осъждания на лицето, които не са оказали необходимия
поправителен и превъзпитателен ефект. Предвид това и правилно съдът е
приел, че подсъдимият е лице с висока степен на обществена опасност.
Твърдението на адв. П., че същият е реабилитиран е невярно, предвид
данните за осъжданията му по НОХД № 49/2017г. и по НОХД №731/2018г.
по описа на РС-Карлово, по които са му наложени наказания пробация с
11
различни пробационни мерки. Обосновано е посочено, че не са налице
смекчаващи вината обстоятелства. Възражението на защитата, че съдът е
следвало да приложи разпоредбата на чл.55 от НК, тъй като делото е
разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие, е неоснователно. В
кокретния случай следва да се приложат задължителните указания дадени в
т.7 на ТР№1/2009г. на ОСНК, че при: “определяне на сакционните последици
по вид, размер и начин на изпълнение, в рамките на чл.55 от НК се
преценяват всички значими за наказателната отговорност обстоятелства,
сочещи на тежестта на престъплението и личната опасност на дееца, а
самопризнанието, ако е спомогнало своевременно и съществено за
разкриване на престъпното посегателство и неговия извършител, би могло да
се третира като смекчаващо вината обстоятелство, включително и е възможно
да се определи наказание при условията на чл.55 от НК, но само ако
разкриването на престъплението не е резултат от ефективната дейност на
компетентните органи и след като се съобрази степента на обществена
опасност на деянието, социалния му отзвук и останалите факти свързани с
личността на дееца, като предходни осъждания и характеристични данни“.
Подсъдимият М. не се е признал за виновен по повдигнатото му обвинение,
което е негово право, не е и спомогнал за разкриване на престъплението, не
са налице и многобройни или изключителни по своя характер смекчаващи
вината обстоятелства, които да доведат до извод, че и най- лекото предвидено
в закона наказание е несъразмерно тежко, поради което и правилно при
определяне на наказанието първоинстанционният съд не е приложил
разпоредбата на чл.55 от НК.
Изложените по – горе обстоятелства законосъобразно са обусловили
определяне на кумулативно предвидените наказания визирани в чл.343б ал.3
от НК- лишаване от свобода в размер на 2 /две/ години, лишаване от права в
размер на 2 години и глоба в размер от 1200лв. Така определените наказания
настоящия съдебен състав приема като отговарящи на обществената опасност
на деянието и дееца и на целите визирани в чл.36 от НК, поради което и
алтернативното искане на защитата за намаляване размера на наложеното
наказание, настоящия съдебен състав счита за неоснователно. Същото би се
явило една неоправдано толериране на лицето за извършеното от него
престъпно деяние, което засяга широк спектър от обществени отношения,
защитени от закона.
12
Правилно изпълнението на така определеното наказание лишаване от
свобода е отложено за срок от три години на осн. чл.66 от НК, предвид
наличието на законовите предпоставки за това. Законосъобразно от
наложеното наказание лишаване от свобода е приспаднато времето, през
което подсъдимия е бил задържан по ЗМВР на 03.04.2020г. Правилно на осн.
чл.59 ал.4 от НК от наложеното наказание лишаване от права е приспаднато
времето, през което подсъдимият е бил лишен от право да управлява МПС по
административен ред, считано от 03.04.2020г.
Решението на РС Пловдив за веществените доказателства и разноски по
делото е съобразено със закона и не подлежи на корекция от въззивния съд,
като правилно и законосъобразно.
С оглед на изложеното Пловдивският окръжен съд намира атакуваната
присъда за обоснована и съответна на събраните по делото доказателства, а
наказанието справедливо и съответно на деянието. Не са налице основания за
нейната отмяна и изменение, поради което трябва да се потвърди. Жалбата
срещу нея като неоснователна следва да се остави без уважение.
С оглед на изложеното и на основание чл.334 т.6 и чл.338 от НПК
Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260009/07.04.2021г. постановена по НОХД
№343/2020г. по описа на Районен съд – Карлово, ІІІ–ти н.с.
Решението е окончателно и не подлежи на протест и обжалване.
Да се уведомят страните, че решението е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
13
2._______________________
14