Определение по дело №279/2024 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 963
Дата: 19 юли 2024 г.
Съдия: Елина Пламенова Карагьозова
Дело: 20243100900279
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 28 май 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 963
гр. Варна, 19.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на деветнадесети юли
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Елина Пл. Карагьозова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело №
20243100900279 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.83, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по искане на ищеца В. В. К. за освобождаване от
заплащането на държавна такса и разноски по делото. Искането е обосновано
с липса на средства.
Представени са две декларации по чл. 83, ал. 2 ГПК, от 13.05.2024 г. и от
17.06.2024г., в които ищецът декларира месечен доход в размер на 2 500 лева
от заплата, притежание на недвижими имоти в град Варна – ½ идеална част от
поземлен имот, находящ се в к.к. „Свети Свети Константин и Елена“, с площ
от 1 042 кв.м., ведно с ½ идеална част от гараж с площ от 22,68 кв.м., ½
идеална част от два броя жилища с площ съответно от 90,59 кв.м. и от 137,70
кв.м., притежание на недвижим имот в село Кичево, с площ от 730 кв.м., ведно
с жилищна сграда с площ от 24 кв.м., три автомобила, два мотоциклета и
мотопед, както и че осигурява издръжка на две лица и че не живее във
фактическо съпружеско съжителство с друго лице.
Съдът, след като се запозна с представените доказателства и изложените
обстоятелства, намира следното:
Съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК такси и разноски по производството не се
внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно
средства да ги заплатят. Целта на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК е да се
даде възможност за защита на лични и имуществени права на лица,
материалното положение на които не позволява да поемат изцяло или
частично разходите на съдебното производство. Преценката на материалното
състояние на лицето се извършва, като се вземат предвид неговите доходи,
доходите на членовете на семейството му, имуществото, здравословното
състояние, трудовата заетост, възрастта, както и други обстоятелства, които са
от значение за преценката средствата, с които разполага лицето дали да
достатъчни, за да заплати таксите по делото. Постоянната практика на ВКС се
придържа към разбирането, че съдът е длъжен да направи цялостно
изследване на предпоставките за освобождаване от държавна такса, в резултат
на което да се прецени доколко материалното състояние на ищеца,
съпоставено с дължимата държавна такса по делото му позволява
1
заплащането на същата. Следва да бъде посочено, че не е налице изискване
дължимата такса да е възможно да бъде заплатена с едномесечно трудово
възнаграждение или обезщетение при пенсиониране.
В разглеждания случай от представените от ищеца доказателства и
декларации, както и от изисканите по служебен път справки от АВ при ВРС,
служба „Местни данъци и такси“ при Община Варна, БНБ, НОИ, НАП, „Банка
ДСК“ АД и „Уникредит Булбанк“ АД е видно, че ищецът получава трудово
възнаграждение в размер на 2 500 лева, притежава поземлен имот и сграда в
село Кичево, ½ идеална част от поземлен имот, две жилища и гараж в к.к.
„Свети Свети Константин и Елена“, за които няма данни да са предмет на
ипотека или възбрана, три леки автомобила, два мотоциклета и мотопед, а
наред с това по една от двете му сметки в „Уникредит Булбанк“ АД оборотът
за периода от 01.01.2023 г. до 01.07.2024 г. е съответно 14 513 лева и 1 254,07
лева, а за същия период по банковата му сметка в „Банка ДСК“ АД оборотът
възлиза на 66 468,09 лева. От информацията в Търговския регистър и РЮЛНЦ
се установява, че ищецът е едноличен собственик и управител на „К.
Проджектс“ ЕООД, ЕИК *********. Доказателства за заплащана издръжка в
полза на низходящи не са представени.
При установените данни за имущественото състояние на ищеца,
еднократното заплащане на държавната такса по делото не се явява непосилен
разход за страната. По изложените съображения съдът намира, че във
възможностите на ищеца е да заплати дължимата държавна такса, а именно
сумата от 2 800,00 лева, поради което искането с правно основание чл.83, ал.2
от ГПК следва да бъде отхвърлено.
Искането за освобождаване от разноски следва да бъде оставено без
уважение, доколкото поради ранния етап на производството понастоящем не
са допускани доказателства, изискващи внасянето на разноски, за да бъде
съпоставен техният размер с финансовите възможности на ищеца.
Производството по делото следва да бъде оставено без движение с
указания за заплащане на посочения размер на държавната такса.
Мотивиран от изложеното съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца В. В. К. с правно основание чл.83, ал.2
от ГПК за освобождаване от държавни такси и разноски в производството.

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по делото.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в едноседмичен срок от
уведомяването да представи доказателства за внесена по сметка на ВОС
държавна такса в размер на 2 800,00 лева, на основание чл.18, вр.чл.2 от
Тарифа за таксите, които се събират от съдилищата.
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на даденото указание исковата молба ще бъде
върната и производството по делото ще бъде прекратено на основание чл.129,
ал.3 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от уведомяването пред Апелативен съд – Варна, в частта, с
2
която искането с правно основание чл.83, ал.2 от ГПК се отхвърля.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3