РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. Перник , 19.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шести октомври, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно гражданско дело № 20201700500436 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл. 258
и сл. от ГПК.
ОТ: Д. И. М., с ЕГН: ********** и адрес: ***
ПРОТИВ: РЕШЕНИЕ № 389 от 17.02.2020 г. постановено по гр. дело № 4170 / 2019
г. по описа на Районен съд – Перник.
С жалбата първоинстанционното решение се оспорва в частта в която са уважени
исковите претенции и присъдени разноски, като неправилно, тъй като имало друг длъжник
В. Л. Д. от ***.
В подадената въззивна жалба се излагат доводи, тъй като жалбоподателя бил с лошо
здравословно и финансово състояние, а другия длъжник В. Д. имала по високи доходи
трябвало да бъде осъдена - тя да внася вноските по изтегления от нея кредит.
В законноустановения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК от насрещната страна –
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е постъпил писмен отговор с вх. № 31694/06.11.2019 г. (п.к.
05.11.2019 г.), с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Излагат се
съображения за правилност, законосъобразност и обоснованост на атакуваното съдебно
решение. В тази връзка на първо място се твърди, че ответникът е надлежно уведомен за
извършената цесия с връчване на препис от исковата молба заедно с уведомление на
особения му представител. В тази връзка от една страна се посочва, че дружеството като
цесионер е упълномощено да уведомява длъжниците за цесията, а от друга страна, че до
1
участие на особен представител в производството се е стигнало именно поради
неправомерно поведение на ответника, поради което той не може да черпи права от същото.
Акцентира се върху обстоятелството, че правата му практически са адекватно защитени
именно с участието на такъв особен представител. Допълва се, че след като съгласно
трайната съдебна практика предсрочна изискуемост може да бъде обявена чрез връчване на
уведомление за това на особения представител, то същата конструкция следва да намери
приложение и при съобщаването на цесията. С тези аргументи се иска атакуваното решение
да бъде потвърдено в обжалваната част, а подадената жалба да бъде оставена без уважение.
Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В съдебно заседание жалбоподателя, подържа така депозираната въззивна жалба,
като моли да бъде отменено първоинстанционното решение по съображенията изложени във
въззивната жалба, като бъдат отхвърлени исковете като неоснователни и недоказани
В съдебно заседание въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, с
писмено становище, депозирано преди датата на откритото съдебно заседание, оспорва
подадената въззивна жалба, като моли да бъде оставена жалбата без уважение, а решението
на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
Моли за присъждане направените разноски, представени с отговора на въззивната
жалба, за което прилага и списък по чл. 80 от ГПК. Претендират се разноски пред въззивния
съд – в размер на 300.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено
от фактическа страна следното:
За да постанови решението си, районния съд е приел, че:
От ищцовото дружество било депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземането, което
е предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният
съд е издал заповед № *** г. по ч.гр.д. № 8931/2017 г. по описа на РС Перник. Последната
била връчена на длъжника Д. И. М., който бил депозирал възражение срещу същата.
Заповедта била връчена и на другия длъжник по договора за потребителски кредит – лицето
В. Л. Д., който признал вземането по заповедта.
Страните не спорели, а и от представено по делото копие от Договор за
потребителски кредит № *** се установявало, че на *** г. между ищеца, от една страна, и
ответника и лицето В. Л. Д. като солидарни длъжници, от друга страна, е сключен договор
за паричен заем при следните параметри: сума на кредита: 900 лева, срок на кредита 18
месеца, ГПР 49.88 % и ГЛП 41.17 %. При тези параметри общото задължение по кредита
било в размер на 1221.12 лева. Към договора обаче е закупен и пакет от допълнителни
услуги на стойност 347.94 лева. В тази връзка общото задължение по кредита и по пакета от
допълнителни услуги е в размер на 1569.06 лева като ежемесечната вноска е в размер на
87.17 лева.
По делото липсва спор, а и от представеното платежно нареждане било видно, и че
от страна на лицето В. Л. Д. – кредитополучател по договора за кредит на *** г. била
усвоена сумата в размер на 900 лева, както и че от страна на ответника и кредитополучателя
са постъпили плащания в размер на сумата от 180.80 лева. Видно от извлечението с
посочената сума били погасени 79.88 лева от стойността на главницата и 60.49 лева от
стойността на лихвата – съгласно погасителния план.
2
От представените по делото медицински документи се установявало и че
ответникът е с влошено здравословно състояние.
Първоинстанционният съд приел предявения иск с правно основание по чл. 240 от
ЗЗД вр. с чл. 9 от Закона за потребителския кредит ЗПК/ вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.
124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника по
Договор за потребителски кредит № *** г, за което е издадена заповед № *** г. по ч.гр.д. №
8931/2017 г. на Пернишкия РС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. От
предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът
направил извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК,
сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 от ЗПК писмена форма, а съдържанието на
неговите клаузи бил съобразени със специалната уредба на този вид договори, уредени в чл.
11 от ЗПК. В договора се съдържа информация за данните (име, адрес и ЕГН) на
кредитополучателя и на солидарния длъжник, срока на договора (18 месеца), падежите на
всяка вноска (10-то число на съответния месец), брой на вноските (24), сумата на кредита
(900 лева), ГЛП (41,17 %), ГПР (49,88 %) и общата сума дължима от потребителя (1569,06
лева – сбор от сумата по кредита, възнаградителна лихва и пакет възнаграждение по пакет
от допълнителни услуги), поради което същият отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.
5, 6, 7, 9 и 10 ЗПК. Бил съобразен и с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, според
която следва да е налице погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Това било така, тъй като
всяка вноска била в един и същи размер от 87,17 лева, а техният брой и падеж също
посочен: 18 броя и 10-то число на съответния месец. В договора се съдържало разяснение и
за правото на потребителя да получи информация за обстоятелствата, съдържащи се в чл. 11,
ал. 1, т. 12 ЗПК, както и за правото на отказ по смисъла на чл. 11, ал.1, т. 20 от ЗПК.
Посоченото налагало извода, че не били налице основанията за недействителност на
договора за кредит, съдържащи се в чл. 22 от ЗПК, вр., чл.11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК.
Налице била и настъпила изискуемост на кредита,с оглед обстоятелството, че договорът
бил сключен на *** г. за срок от 18 месеца, т. е. същият бил изтекъл на *** г.
От представените по делото уведомления за предсрочна изискуемост не се установи
същите да са достигнали до въззивника.
По делото се установи и частично плащане – в размер на общо 180.80лв. С
посочената сума са погасени 79.88 лева от стойността на главницата и 60.49 лева от
стойността на лихвата – съгласно погасителния план. Погасени са и 38.66 лева – стойност на
пакет от допълнителни услуги.
Районния съд приел, че клаузата за допълнителен пакет услуги противоречи на
добрите нрави и на нормите на чл. 10а, ал.2 и ал. 4 вр. с чл. 19, ал.4 от ЗПК поради което се
обосновавал извода за тяхната нищожност, поради което претендираните суми за
допълнителен пакет услуги не се дължат.
С оглед изложеното главницата по процесния договор била в размер от 900 лева,
като била заплатена суми в размер 179.03 лева, от които 79.88 лева дружеството е отнесло за
погасяване на главница, то дължима главница била в размер 820.12 лева. От тази сума
следва да бъде приспадната и сумата от 38.66 лева /2х19.33 лева/, които ответното
дружество отнесло за погасяване на две вноски от стойността на „пакета от допълнителни
услуги“ /179.03 лева – 79.88 лева – 60.49 лева/, която стойност не се дължи, доколкото се
основава на нищожна клауза. С оглед на което съгласно извършените от ответника
плащания били погасени общо 118.54 лева от главницата по кредита, поради което исковата
претенция била основателна за сумата от 781.46 лева.
3
Районния съд е приел за неоснователно възражението на ответника, че не дължи
процесната сума, доколкото бил в тежко финансово и здравословно състояние, а
кредитополучателят имал по-високи доходи. Видно от договора за кредит ответникът се бил
задължил именно като солидарен длъжник. Съгласно чл. 122 от ЗЗД кредиторът, в случай
ищецът, може да търси изпълнение на цялото задължение от когото и да е от солидарните
длъжници, като изпълнението от един длъжник освобождава останалите. В този смисъл
трайна и категорична е съдебната практика, че при наличие на солидарна отговорност
кредиторът е този, който има право да избере от кой длъжник да търси изпълнение, като
длъжникът от своя страна няма възможност да възразява за поредност.
Съдът е определил размера на дължимите от ответника разноски в полза на ищеца.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от
ГПК, Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния
срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по
реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява
валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на
неговата компетентност и в предвидената от закона форма.
За процесните суми е водено заповедно производство по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д.
№ 8931/2017 по описа на Пернишкия районен съд. В законоустановения срок от връчването
на заповедта за изпълнение срещу нея е постъпило възражение от настоящия въззивник,
поради които и на осн. чл. 415, ал.1,т.2 от ГПК съдът е дал указания до кредитора да предяви
иск за вземането си В срока по чл. 415, ал.4 от ГПК е бил подадена исковата молба.
Следователно налице са били положителните процесуални предпоставки за упражняване
правото на иск и не са били налице отрицателните процесуални предпоставки, водещи до
неговото погасяване. Пернишкият районен съд се е произнесъл именно по предявените
искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност
на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната страна, както и
събраните по делото доказателства Пернишкият окръжен съд намира следното :
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на
обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Единственият
довод във въззивната жалба е, че въззивника не дължи заплащане на задължението, тъй като
тоя нямал достатъчно доходи, а другия солидарен длъжник, по отношение на който той
твърди, че е получил сумата по кредита имала доходи.
Действително, както се сочи и в първоинстанционното решение, въпреки, че
въззивника сочи, че е поръчител по кредита, видно от ангажираните в хода на
производството писмени доказателства, и в частност сключения договор за кредит, той е
солидарен длъжник и като такъв той отговора наравно и за цялото вземане с другия
солидарен длъжник. Следва да се посочи, че заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е подадено от заявителя и срещу другия ответник, за когото е издадена заповед
за изпълнение, която е влязла в сила спрямо него. Предвид на което и след приключване на
настоящето производство ще следва да бъде издаден изпълнителен лист срещу него. С оглед
обстоятелството, че въззивника е солидарен длъжник, той дължи наравно, както се посочи с
4
другия длъжник, като кредитора е този, който ще предпочете спрямо кого да насочи
изпълнението си, дали срещу единия от тях или и срещу двамата. Липсата на достатъчно
финансови средства не е основание за недължимост. При евентуално насочване на
изпълнението срещу въззивника, съдебния изпълнител ще следва да извърши преценка за
наличието на секвестируемо имущество на въззивника. Тоест преценката дали има
достатъчно средства за да погасява задължението се извършва в хода на изпълнителното
производство, а не в установителното гражданско такова.
Предвид изложеното предявения пред районния съд иск се явява основателен и
доказан по размер, поради което следва да бъде уважен. Следователно въззивната жалба се
явява неоснователна, поради което обжалваното решение, чиито мотиви изцяло се
възприемат от Пернишкия окръжен съд по реда на чл. 272 от ГПК, следва да бъде
потвърдено в като правилно и законосъобразно в обжалваната му част.
По разноските за производството:
С оглед резултата от обжалването и оставянето без уважение на въззивната жалба
на осн чл. 273 във връз. с чл.78 от ГПК на въззиваемата страна се дължат, направените в
хода на въззивното производство. На основание чл. 78, ал.8, вр. с чл.37 от ЗПрП вр. с чл. 25,
ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ, се определя на въззиваемото дружество
сумата 100.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение, предвид сложността на делото и
неявяването в открито съдебно заседание на процесуален представител на въззиваемия.
С оглед цената на иска, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. първо ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Водим от изложеното, Пернишки окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 389 от 17.02.2020г. по гр. д. № 4170 / 2019г. по описа
на Районен съд Перник, в частта в която е признато за установено, че Д. И. М., с ЕГН:
********** и адрес: *** в качеството си на солидарен длъжник ДЪЛЖИ на „Профикредит
България“, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 781.46
лева – неизплатено парично задължение по Договор за потребителски кредит № *** г.,
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 28.12.2017 г. до окончателното плащане на сумата, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. № 8971/2017 г. по описа на Пернишкия РС, както и в частта му, с която Д. И. М., с
ЕГН: ********** и адрес: ***е осъден да заплати на Профикредит България“, с ЕИК:
********* сумата от общо 43.83 лева, представляваща разноски в производството по ч.гр.д.
№ 8931/2017 г. по описа на Пернишкия РС и сумата от общо 84.33 лева, представляваща
разноски по исково производство.
ОСЪЖДА Д. И. М., с ЕГН: ********** и адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на
„Профикредит България“, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***,
сумата 100.00 лв. /сто лева/ представляваща съдебно деловодни разноски направените в
хода на въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6