РЕШЕНИЕ
№ 1903
Бургас, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Бургас - XIV-ти тричленен състав, в съдебно заседание на шести февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:
Председател: | ГАЛИНА РАДИКОВА |
Членове: | АТАНАСКА АТАНАСОВА ТОДОР ИКОНОМОВ |
При секретар ВИКТОРИЯ ТАШКОВА и с участието на прокурора ДАРИН ВЕЛЧЕВ ХРИСТОВ като разгледа докладваното от съдия АТАНАСКА АТАНАСОВА канд № 20247040602309 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН и е образувано по повод постъпила касационна жалба от зам.-директор на ТД на НАП- Бургас, представляван от пълномощника Д. Ч.- юрисконсулт, против решение № 922 от 15.11.2024 г., постановено по АНД № 3671/2024 г. по описа на Районен съд- Бургас.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на закона, съставляващо касационно основание по чл. 348, ал. 1 т. 1 от НПК. По същество се иска отмяна на решението и постановяване на друго за потвърждаване на наказателното постановление.
В съдебното заседание касаторът не се явява и не изпраща представител, редовно уведомен. Не сочи нови доказателства в касационното производство. С писмено становище излага подробни съображения по съществото на спора и моли за отмяна на обжалваното решение. Претендира разноски.
Ответникът по касационната жалба не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Не заявява становище по жалбата.
Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и по същество, съдът намира за установено следното:
С решението, предмет на касационната проверка, е отменено наказателно постановление № 464-[рег. номер]/14.05.2024 г., издадено от зам.-директор на ТД на НАП- Бургас, с което за нарушение по чл. 355, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е наложено на „Б. сън травел“ ЕООД с ЕИК ********* административно наказание- имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, вр. чл. 2, ал. 1 и чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-13 от 2019 г. на МФ. Прието е от съда, че декларацията- обр. 1 за м. юли 2023 г. е подадена от жалбоподателя на 04.10.2023 г., вместо в законоустановения срок до 25.08.2023 г. В мотивите на съдебното решение е посочено, че не е ясно коя от хипотезите на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредбата е налице според наказващия орган- дали декларацията трябва да се подаде до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, или при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок- до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението. На следващо място е посочено, че наказващият орган още към датата на пропускане на сроковете (26.08.2023 г.) е разполагал с информация за това, че не е била подадена декларация в срок и е имал възможността да ангажира отговорността на дружеството, но е сторил това едва на 21.12.2023 г., след изтичане на установения в закона срок от три месеца от откриване на нарушителя и след като декларация е била подадена на 04.10.2023 г.
Според настоящия съдебен състав жалбата е неоснователна. Съображенията:
С нормата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. е предвидено задължение за осигурителите да подават декларация образец № 1 в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. На основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от същата наредба декларацията се подава всеки календарен месец, до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, включително и при полагащо се обезщетение на трудоустроено лице, на което не е предоставена подходяща работа, а при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок- до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението. Неизпълнението на това задължение съставлява административно нарушение по чл. 355, ал. 1 от КСО.
В съобразителната част на наказателното постановление е посочено, че не е изпълнено от „Б. сън травел“ ЕООД задължението да подаде в законоустановения срок декларация образец 1 за м. юли 2023 г. Прието е от наказващия орган, че срокът за подаване на декларацията е изтекъл на 25.08.2023 г., а такава е подадена по електронен път на 04.10.2023 г. Не е изследван обаче въпросът кога и дали изобщо са начислени/изплатени възнаграждения за м.юли 2023 г., а това обстоятелство е от значение за възникване на задължението за подаване на декларация обр. 1 и определяне на срока за подаването и, респ. за преценката относно съставомерността на деянието, каквато в случая органът не би могъл да извърши преди подаване на декларацията на 04.10.2023 г. Липсата на яснота относно индивидуализиращите нарушението обективни признаци съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не позволява на нарушителя да се защитава адекватно, съобразно конкретните рамки на обвинението, а и препятства съдебната проверка за законосъобразност на наказателното постановление. Нарушението не може да бъде санирано във фазата на съдебния контрол, поради което представлява формална предпоставка за отмяна на наказателното постановление.
Настоящият касационен състав не споделя изводите на районния съд за допуснато нарушение на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН при съставяне на акта за установяване на административно нарушение. Според цитираната норма не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В случая нарушението е установено на 04.10.2023 г., при подаване на декларацията. Едва от този момент са известни на приходния орган обстоятелствата, индивидуализиращи конкретното деяние, в т.ч. датата на нарушението, доколкото едва с подаване на декларацията последният е информиран за датата на начисляване/изплащане на възнагражденията за съответния месец, релевантна за определяне срока по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредбата. Наред с това следва да се отбележи, че в случая се касае за продължено нарушение и неговият състав се осъществява с едно деяние, което продължава трайно и непрекъснато в определен времеви период до възникване на обстоятелство, което го прекратява. Субектът на нарушението осъществява непрекъснато неговите съставомерни признаци от момента, в който е изтекъл срокът за неизпълнение на задължението за подаване на декларация обр. 1, до изпълнението на това задължение или установяването му от контролния орган, когато започва да тече и срокът по чл. 34 от ЗАНН. Поради това съдът в настоящия си състав приема, че срокът по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН е започнал да тече от деня, следващ подаването на декларацията- 05.10.2023 г. и е изтекъл на 05.01.2024 г. Актът за установяване на административно нарушение е съставен в рамките на този срок- на 21.12.2023 г. и следователно не е налице приетото от районния съд съществено процесуално нарушение. Независимо от това, с оглед изложените по-горе съображения, решението следва да се остави в сила.
Мотивиран от горното, Бургаският административен съд,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В С. решение № 922 от 15.11.2024 г., постановено по АНД № 3671/2024 г. по описа на Районен съд- Бургас.
Решението е окончателно.
Председател: | |
Членове: |