Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Пазарджик, 28.02.2020г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично
заседание на шести февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков
При секретаря Десислава
Буюклиева и в присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от
съдия Чардаков гр.д. №3706/2019г. по описа на съда и за да се произнесе, взе
предвид следното:
По реда на чл.422 ГПК е предявен регресен установителен иск с материалноправна квалификация по
чл.500, ал.1, т.3 КЗ за съществуване на вземането по издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК в размер на 462,68лв. - изплатено обезщетение по
застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва за забава от
подаване на заявлението в съда на 01.07.2019г. до плащането.
Ищецът „Групама
застраховане“ ЕАД твърди да е бил застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ с предмет лек автомобил „ф.ф.“, рег. №***, съгласно
застрахователна полица №26117002058526 със срок на валидност от 25.07.2017г. до
25.07.2018г. Поддържа, че в срока на застрахователното покритие е настъпило
застрахователно събитие – ПТП, реализирано на 17.11.2017г. в гр.Пазарджик на
ул. „Р.А.“ пред магазин „Тарита“, при което са причинени щети по лек автомобил
„**“ с рег. №****. Твърди, че вината за него е на ответника Б.Г.М., който при
управлението на застрахования автомобил е предприел маневра движение на заден
ход, без да се увери, че пътят зад него е свободен и се ударил в паркиран лек
автомобил „**“. Поддържа, че след реализиране на ПТП ответникът не изпълнил
задълженията си по чл.123, ал.1, т.3, б. “в“ ЗДП, тъй като напуснал
местопроизшествието преди пристигането на контролните органи, чието присъствие
е било задължително, тъй като между участниците в ПТП не е подписан двустранен
протокол за съгласие относно свързаните с него обстоятелства.
Ищецът твърди още, че е
изплатил обезщетение за причинените от ответника имуществени вреди в размер на
462,68лв, както и че е изпратил регресна покана до ответника за възстановяване
на платеното, но задължението не било погасено. Твърди, че се е снабдил със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена от Районен
съд - Пазарджик по ч.гр.д. №2*0/2019г., срещу която длъжникът е подал
възражение по чл.414 ГПК. Затова иска от съда да установи съществуването на
вземанията в размера по заповедта за изпълнение. Претендира разноски в исковото
и в заповедното производство.
Ответникът не е подал
писмен отговор. В съдебно заседание не оспорва възникването на деликтната
отговорност, но твърди, че повредите по автомобила на пострадалия са по-леки от
описаните в ликвидационната преписка. Оспорва иска по размер.
Съдът като съобрази доводите
на страните и доказателствата по делото намира от фактическа и от правна страна
следното:
Активно легитимиран
да предяви процесния иск по реда
на чл.422 ГПК е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, срещу която е постъпило възражение от длъжника или същата му е връчена при
условията на чл.47, ал.5 ГПК. В случая тези положителни процесуални
предпоставки са налице, а искът е предявен в законоустановения срок, поради
което е допустим.
За основателността на иска ищецът следва да
докаже, че в причинна връзка с противоправно поведение на ответника при
управление на застраховано при него МПС по застраховка „Гражданска
отговорност“, в срока на застрахователното покритие са настъпили имуществени
вреди, за които е изплатил вместо делинквента обезщетение, размера на
обезщетението, предпоставките по чл.500, ал.1, т.3 КЗ за възникване на
регресната отговорност на ответника, както и изискуемостта на вземането за
възстановяване платеното обезщетение. Съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД, вината на
делинквента /вкл. непредпазливата/ се предполага до доказване на противното.
При установяване на горното, ответникът следва да
докаже положителния факт на изпълнението.
По делото не е спорно, установява
се и от представения от ищеца протокол за ПТП №1608411 от 17.11.2017г., че на
посочената дата в гр.Пазарджик на ул. „Р.А.“ пред магазин „Тарита“ е
реализирано ПТП между л.а. „ф.ф.“, рег. №*** с водач ответника Б.М. и л.а. „**“
с рег. №**** с водач В.Ц.Т.. Механизмът на ПТП се установява от приетата САТЕ,
от която е видно, че при движение на заден ход водачът на л.а. „ф.ф.“ удря
паркираният зад него л.а. „**“. Видно от материалите по приложената
административнонаказателна преписка, на ответника са наложени административни
наказания за нарушаването на чл.40, ал.1 и чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ ЗДП.
Първата разпоредба задължава водачите, преди да започнат движение назад да се
убедят, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създадат
опасност или затруднения за останалите участници в движението. Втората
разпоредба задължава участниците в ПТП да останат на местопроизшествието, да
уведомят органите на МВР и да изпълняват дадените им указания, ако между тях
няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с инцидента.
Въз основа на данните в
административната преписка и показанията на свидетеля С.С., съдът формира извод
за осъществено от ответника противоправно поведение при управляването на л.а. „ф.ф.“,
в резултат на което е настъпило ПТП с материални щети по л.а. „**“. Въпреки
разпределената от съда доказателствена тежест, ответникът не е представил
доказателства за оборване на презумпцията за виновност по чл.45, ал.2 ЗЗД.
Следователно ответникът е
осъществил състава на деликтната отговорност по чл.45, ал.1 ЗЗД и за него е
възникнало задължението да възстанови причинените вреди.
От заключението на САТЕ, което
подкрепя представения протокол за опис-заключение по щета, се установява, че
при инцидента са били повредени предния ляв калник, предната лява врата и
предната броня на автомобила на пострадалия. Изводите на експерта, доразвити от
него при изслушването му в съдебно заседание показват, че повредите по трите детайла
са настъпили при едно и също ПТП. В тази връзка възраженията на ответника, че
не всички повреди са от процесната катастрофа са неоснователни.
Според заключението на САТЕ,
повредите са на стойност 447,68лв., а обичайните ликвидационни разноски на
застрахователя при аналогични случаи възлизат на 15лв.
Видно от представената комбинирана
застрахователна полица, гражданската отговорност на ответника е била
застрахована при ищеца към момента на настъпване на пътнотранспортното
произшествие. Представени са писмени доказателства за изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение в размер на 462,68лв. Сумата е преведена по сметка на ЗАД „Армеец“
във връзка с регресна претенция до ищеца за възстановяване на изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ на увредения лек автомобил „**“.
Налице са и предпоставките по
чл.500, ал.1, т.3 КЗ за възникване на регресната отговорност на ответника към
застрахователя на неговата гражданска отговорност в лицето на ищеца, тъй като
същият е напуснал мястото на пътнотранспортното произшествие преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата, което в случая е било наложително
- чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ ЗДП. Ответникът не твърди и не сочи доказателства,
че е напуснал мястото поради нужда от спешна медицинска помощ или друга извинителна
причина. Следователно същият дължи на застрахователя платеното от него
застрахователно обезщетение по сключената застраховка „Гражданска отговорност“,
ведно с ликвидационните разноски, което възлиза общо на 462,68лв.
Изискуемостта на вземането се установява
от представената и неоспорена писмена покана до ответника, която е получена от
него на 03.04.2018г.
Налице е изискуемо вземане на
ищеца срещу ответника в претендирания с исковата молба размер, за чието
изпълнение ответникът не е представил доказателства. Затова искът се явява
основателен и следва да се уважи .
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът дължи на ищеца направените съдебни разноски. В случая ищецът е
представляван от юрисконсулт, комуто на основание чл.78, ал.8 ГПК с оглед
сложността на делото следва да се определи възнаграждение в минималния размер
от 100лв., съгласно чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Освен това ищецът е внесъл 25лв. държавна такса за производството, 20лв.
разноски за разпит на свидетел и 130лв. депозит за възнаграждение на вещо лице. Общия размер на разноските възлиза на 275лв.
На основание т.12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК
следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските на ищеца в
заповедното производство, които възлизат на 75лв.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че
ответникът Б.Г.М. с ЕГН ********** *** дължи на ищеца „Групама застраховане“
ЕАД с ЕИК *********, гр.София сумата 462,68лв. за възстановяване на изплатено
от ищеца застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по застраховка „Гражданска отговорност“ за
имуществени вреди по л.а. „**“ с рег. №****, причинени от непозволено увреждане
в резултат на ПТП, настъпило на 17.11.2017г. в гр.Пазарджик на ул. „Р.А.“ пред
магазин „Тарита“, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда - 01.07.2019г. до плащането, за което вземане
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №1528/03.07.2019г. по
ч.гр.д. №2*0/2019г. по описа на РС-Пазарджик.
ОСЪЖДА ответника Б.Г.М. да заплати на ищеца „Групама застраховане“ ЕАД съдебни
разноски в исковото производство в размер на 275лв. и съдебни разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. №2*0/2019г. по описа на РС-Пазарджик в
размер на 75лв.
Присъдените суми могат да бъдат платени по
следната банковата сметка на ищеца: Банка ДСК ЕАД, IBAN - ***, BIC - ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
гр.Пазарджик в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: