№ ……………
гр. София, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-13 състав,
в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
СЪДИЯ: Владимир Вълков
при секретаря: Алина Тодорова като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 1154 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет
на разглеждане е иск по чл. 57 ал. 3 от Закона за банковата несъстоятелност
(ЗБН).
Производството
е образувано по искане на А.Н.Д.и
К.Х.М., упражняващи функцията
на синдик на „К.Т.Б. АД“ – в
несъстоятелност (КТБ) срещу
Г.П.Х., И.А.З., А.М.П., О.Н.Р. и Г.К.З..
С определение № 261917 от 20.07.2022 г. производството е разделено по отношение
предявените искове срещу Г.П.Х., И.А.З., А.М.П. и Г.К.З..
В исковата молба се твърди,
че ответникът О.Р. като член на управителния съвет на банката заедно с Г.П.Х.
и И.З. взели решение за сключване на договор при формирана голяма експозиция, а
на 09.12.2013 г. и решение за увеличаване на експозицията съвместно с Г.Х., А.П.
и И.З.. Твърди се, че със сключен договор за управление от 21.07.2003 г. ответникът
се е задължил да упражнява цялостен оперативен контрол върху текущата дейност
на банката, да решава дали да сключи и сключва от нейно име договори и определя
тяхното съдържание, включително и като член на управителния съвет, когато
решението за сключване на договора се взема от този орган. Управлява
имуществото на банката, а съгласно решенията на управителния съвет се
разпорежда с финансовите й средства и упражнява контрол върху операциите на
банката и върху нейното счетоводство. Твърди се, че при отсъствие на изискуеми
документи в кредитното досие на кредитополучателя: декларация за икономически
свързани лица по образец, декларация за наличие на банкови сметки, задължения –
по образец, подписани общи условия, документи за удостоверяване на собственици,
финансови отчети, писмено становище, становище ВКР и
ККР от КС „Дирекция „Кредитен риск“, документ за изчисление на формирана голяма
експозиция, бизнес план, отчет за прогнозните парични потоци, анализ на
финансовото състояние на кредитополучателя от страна на банката, удостоверение
за тежести върху предложеното обезпечение, експертна оценка от лицензиран
оценител и в нарушение на изискванията на Правилника за кредитната дейност на
КТБ (ПКД) с конкретизирано съдържание съответно: чл. 32 ал. 1 т. 2, т. 3, т. 4
и ал. 3 (очертаващи необходими документи), чл. 33 ал. 1, чл. 35 ал. 1 (изискващ
правен анализ за всяка кредитна сделка и писмено изразено становище) и ал. 3 (изискващ
преподписване на становището и от началника на управление „Анализ и контрол на
риска“), чл. 36, ал. 1 (задължения на кредитния специалист да анализира
предоставените документи и събраните сведения относно общото финансово
състояние на кредитоискателя, обезпеченията и правния
анализ), ал. 2 (да изрази писмено становище), ал. 3 (задължение за служител от
дирекция „Кредитен риск“ да анализира нивата на риск в контекста на поетите от
банката рискове и изготвя писмено становище), чл. 38 (установяване на предмета
и целта на предлаганата от клиента кредитна сделка), чл. 39 ал. 1 (необходими
документи за анализа на предложени обезпечения) и предписани правила за избор и
оценка на документите – чл 39 ал. 2 и ал. 3, чл. 43,
чл. 45 (регламентираща проекто-договорите по
кредитната сделка и процедура по вземане на решение), на 16.08.2012 г. с „А.“
ЕООД е сключен договор за банков кредит, по силата на който банката е поела
задължение да предостави сума в размер на 5 100 000 евро с краен срок
за погасяване – 15.07.2015 г. С последващи анекси
размерът на разрешеният кредит бил увеличен съответно на 9500 000 евро съгласно
анекс № 1/21.03.2013 г., а с анекс № 2/09.12.2013 г. на 12 057 000 евро, с
който е договорено и непогасената към момента на сключване на анекса главница
от 8 884 106 евро да се изплати на 11 поредни ревни погасителни
вноски от по 807646 евро за периода 15.09.2014 г. – 15.07.2015 г. Твърди се, че
на 25.06.2014 г. е последното извършено плащане, което било и частично. Ищецът
се позовава и на чл. 15 ПКД, според който в зависимост от степента на кредитния
риск при сключване на кредитни сделки банката спазва принципа на достатъчност и
ликвидност на приетите обезпечения с цел минимизиране на риска. За обезпечение
на вземанията по договора кредитополучателят учредил в полза на КТБ особен
залог на вземания върху всички свои настоящи и бъдещи вземания, произтичащи от
договори за разплащателни сметки, сключени с банката до сумата 5 100 000
евро при увеличение до последващо увеличения размер
от 9 500 000 с анекс № 1/21 03.2013 г. Учредените залози не били
вписани в ЦРОЗ. На 25.06.2014 г. кредитополучателят направил частично плащане,
след което преустановил изпълнението на задълженията. При обявен за предсрочно
изискуем кредит и по искане на КТБ срещу кредитополучателя било открито
производство по несъстоятелност, а поради отсъствие на имущество за покриване
на първоначалните разноски на основание чл. 632 ал. 1 ТЗ производството било
спряно. Твърди се, че останала непогасена главница в размер на
8 884 106,00 евро. Твърди се, че е допуснато усвояване на кредита
преди учредяване на договореното обезпечение, а и учреденият залог не
обезпечава посочената в договора за кредит сума. Сочи се, че договорените
обезпечения са необичайни за банковата практика предвид размера на кредита и
отсъствието на предвидено задължение за поддържани наличности по сметките,
служещи за обезпечение на отпуснатия кредит. Невписаният в ЦРОЗ залог довел до непротивопоставимост на учредения залог на трети лица.
Твърди се и че решението за сключване на договора е взето без да е положена
достатъчно гражиа за ръководенето и управлението на
банката като вместо да откажат, членовете на управителния съвет са взели
решение за сключване на договора и за увеличаване на вече формираната голяма
експозиция. Застъпена е теза, че с това е причинена вреда в размер на 8 884 106
евро, тъй като с тази сума е намалял патримониума на
банката предвид несъбираемостта на вземанията поради тяхната необезпеченост.
Поддържа се, че тази вреда е в пряка и непосредствена причинна връзка с
неизпълнението на поетите от ответника задължения. Претендира се солидарна
отговорност на ответниците за сумата 8 884 106 евро, а евентуално от
всеки от тях да заплати по 1 776 821,20 евро. Претендира направените
деловодни разноски включително и юрисконсултското
възнаграждение.
В
отговор по исковата молба ответникът О.Р. по съществото
на спора твърди, че членовете на съвета са освобождавани от отговорност с
решения на ОС на акционерите. Застъпена е теза, че отговорността на членовете
на управителния съвет води само до вътрешноправни последици в отношенията между
банката и съответния член на съвета, а последиците от неизпълнението на
договорни задължения по договорите за кредит ангажират само страните в
договорното правоотношение. Смята за приложим режима на отговорност, установен
с чл. 240 ТЗ, предпоставка за което е да не е взето решение по чл. 221 ал. 1 т.
10 ТЗ за освобождаването им от отговорност. Изразява становище, че нормата на
чл. 57 ал. 3 ЗБН няма характер на специална и в този смисъл дерогираща
приложението на чл. 240 ал. 3 ТЗ. Смята, че доколкото нормата на чл. 57 ал. 3
ЗБН не предвижда солидарност, няма основание да бъде наложена. Твърди също
така, че с решение на УС от 02.11.2012 г. функциите на членовете на
управителния съвет са разпределени с оглед на задачите по текущото управление
на банката, а ответникът не е имал преки задължения за извършване на конкретни
действия при сключването, усвояването и издължаването на договора. Правният и
финансов анализ, целевото усвояване на кредита, оценката и приемането на обезпеченията по кредите не били задължения и на работещите
в контролирани от ответника звена и дирекции. Застъпена е теза, че ищецът не се
позовава на конкретно предписано задължение за ответника, произтичащо от
договора за управление. Твърди, че с решение на управителния съвет от
16.08.2012 г. било предвидено обезпечаването да стане с учредяване на особен
залог на СМЦ на пазарна стойност минимум 150 % от размера на кредита. Сочи се,
че както това решение, така и решението от 09.12.2013 г. са взети въз основа на
положително становище на Г.З. – кредитен специалист от управление
„Кредитиране“.
В допълнителната си
искова молба по съществото на спора ищецът застъпва теза, че чл. 57 ал. 3 ЗБН е
специален по отношение иска по чл. 240 ТЗ, предявим от синдика като процесуален
субституент на кредиторите на несъстоятелността, а не
от дружеството, представлявано от синдика. Застъпва теза, че разпределение на
функциите в управителния съвет, каквото оспорва да е осъществено, не изключва
отговорността за взетите решения от управителния съвет за сключване на договора
и за увеличение размера на кредита. Конкретизира, че в качеството си на член на
УС и изпълнителен директор ответникът организира и контролира цялостната
дейност по управлението на банката, упражнява цялостен оперативен контрол върху
текущата дейност и управлява имуществото на банката, поради което негово
задължение е осъществяването на контрол по изпълнението на задълженията на
служителите, отговорни за събирането на документите и изготвяне на становищата,
изискуеми от Правилника за кредитната дейност на КТБ АД както и осъществяването
на последващ контрол по изпълнението на договора. Смята,
че наличието на положително становище от кредитен специалист не освобождава
членовете на управителния съвет от задължението да извършат проверка дали са
изготвени всички изискуеми от Правилника анализи и становища и дали са
представени всички необходими документи и смята, че са били длъжни да изискат
представяне на необходимите документи и съответно изготвяне на анализите и
становищата. Сочи се и че становището на Г.З. е немотивирано и изготвено в
нарушение на процедурата, предвидена в Правилника за кредитната дейност на
банката. Твърди се, че макар и да предвижда обезпечение, решението не
индивидуализира вещите, предмет на залога както и липсва пазарна оценка с оглед
преценката за достатъчност на обезпечението. Сочи и че понеже е предвиден срок
за учредяване на обезпечението, а не го поставя като условие за отпускане на
кредита, решението е позволило на кредитополучателя да усвои кредита преди да
учреди обезпеченията и без да осигури вписването им в
ЦРОЗ, довело и до невъзможността да бъде събран. Сочи се и че с решение от
09.12.2013 г. не е предвидено допълнително обезпечение въпреки неизпълнението
на кредитополучателя на задължението да учреди обезпечение върху вещи и
вземания на предвидената в първото решение и договора пазарна стойност и без да
е констатирано невписването на учредените залози. Самото увеличение е разрешено
без да са изготвени необходимите анализи и становища, даващи възможност за
преценка на риска от предоставянето на допълнителен кредит. Застъпена е теза,
че ответникът е действал без да положи дължимата грижа на добър търговец и на
добър банкер, довело до вземане на решение за сключване на договора за кредит и
последващо увеличение размера на кредита в ущърб на
банката.
В съдебно заседание
по съществото на спора процесуалният представител на ищеца – адв. Божилов, поддържа предявения иск. Наведени са доводи в
писмени бележки.
Ответникът
не изпраща представител и не изразява становище в хода на устните състезания.
Като
обсъди представените от страните доказателства и наведените доводи по
докладвания предмет на спора, прецени по реда на чл. 235 ГПК, намира от
фактическа страна следното:
По
делото не се спори, а и от доказателствата се установява, че с писмен договор
от 21.07.2003 г. К.т.б.“ АД възлага на О.Н.Р. да управлява банката и да я
представлява пред трети лица съгласно действащото законодателство, устава на
банката, решенията на общото събрание на акционерите, решенията на надзорния
съвет и решенията на управителния съвет на банката. Определен е срок от 5
години и е договорено, че ако не е взето валидно решение за освобождаването му
от длъжност до датата на изтичане на договорения срок, договорът се продължава
до освобождаването му. Съгласно чл. 4.10 изпълнителният директор като член на
управителния съвет управлява заедно с друг изпълнителен директор или друго
легитимирано лице 1прокурист, търговски пълномощник и др.) банката, като:
организира и контролира цялостната дейност по управлението на банката в съответствие
и в изпълнение на решенията на общото събрание на акционерите, надзорния съвет
и управителния съвет (чл.4.10.1 от договора), упражнява цялостен оперативен
контрол върху текущата дейност на банката (чл. 4.10.2 от договора), решава дали
да сключи и сключва от името на банката договори и сделки и определя тяхното съдържание,
освен в случаите, когато сключването на договори и други сделки се решава от
надзорния съвет или управителния съвет или съдържанието на техни клаузи се
определя от тях (чл. 4.10.3. от договора), управлява имуществото на банката …
(чл. 4.10.4 от договора).
С
Правилник за кредитната дейност от 2011 г. (ПКД) е регламентирана дейността по
проучване, разрешаване, сключване, управление, отчет и контрол на кредитните
сделки в КТБ. Съгласно чл. 43 от Правилника след приключване на процедурите по
проучване на искането за кредит съответният кредитен специалист предава
кредитното досие заедно с правния анализ и становищата, изготвени в Управление
„Кредитиране“ и Дирекция „Кредитен риск“ на ресорния изпълнителен директор. Проекто-договорите по кредитната сделка, съставени и
надлежно парафирани от кредитния специалист, юрисконсулта от Централно
управление на банката, Началника на управление „Кредитиране“ се предават на
представляващите банката лица за вземане на решение. Предлаганата кредитна
сделка се обсъжда от изпълнителните директори (чл. 45 ал. 2) Когато вземането
на решение е в компетенциите на управителния съвет, изпълнителните директори
внасят предложението за разглеждане чрез председателя на управителния съвет.
Препис-извлечение от протокола на управителния съвет с взетото от него решение
по кредитното искане се предоставя на управление „Кредитиране“ за предприемане
на съответните действия.
На
16.02.2012 г. между „К.т.б.“ АД, представлявана от Г.Х. и А.П. е договорено, че
банката отпуска на „А.“ ЕООД сума в размер на 5 100 000 евро с
предназначение за оборотни средства. Посочено е, че крайният срок за ползване
на кредита е 31.7.2013 г. Договорена е и лихва в размер на 9 % от сумата, която
се начислява ежедневно върху дебитното салдо по заемната сметка и е платима
ежемесечно на 25-то число на съответния месец. Съгласно т. 11 към датата на
олихвяването кредитополучателят се задължава да осигурява по разплащателната си
сметка средства за издължаване на лихвите, която е изискуема от датата на
начисляването й. Договорено е издължаването на главницата да се осъществи чрез
24 броя равни ежемесечни погасителни вноски от по 212 500 евро на всяко
15-то число на месеца, считано от 15.08.2013 г. до 15.07.2015 г. Съгласно т. 31
за гарантиране издължаването на предоставения кредит кредитополучателят се
задължава да учреди, а банката приема за обезпечение особен залог по реда на
ЗОЗ на всички свои настоящи и бъдещи вземания, произтичащи от договор за
разплащателни и други сметки, сключени с банката, а в срок до 31.10.2012 г. и
особен залог по реда на ЗОЗ на краткотрайни материални активи на стойност
минимум 150 % от размера на кредита.
На
16.08.2012 г. като членове на управителния съвет на КТБ О.Р., И.З. и Г.Х. са
взели решение да се сключи договор за банков кредит с „А.“ ЕООД за сумата от
5100 000 евро и дата на падеж – 15.07.2013 г. Посочено е в срок до 31.10.2012
г. да бъде учредено обезпечение – особен залог върху СМЦ на пазарна стойност
минимум 150 % от размера на кредита (л. 119 от делото).
С анекс № 1 от
21.03.2013 г., подписан от двама от изпълнителните директори О.Р., И.З., Г.Х. и
А.П. (без да е видно от документа кои са положилите подписи), е договорено, че
банката отпуска кредит в размер на 9 500 000 евро, която сума подлежи
на връщане чрез 24 ежемесечни погасителниввноски,
първата от които в размер на 395841 евро, платима на 15.08.2013 г., а
останалите в размер по 395 833 евро, платими на 15-то число на месеца,
считано от 15.09.2013 г. до 15.07.2015 г.
На 09.12.2013 г.
като членове на управителния съвет на КТБ О.Р., И.З., Г.Х. и А.П. след
обсъждане са взели решение да се сключи анекс към договор за банков кредит от
16.08.2012 г. с „А.“ ЕООД за увеличаване размера на кредита от 9500 000 на
12057 000 евро без промяна на обезпечението (л. 118 от делото).
С анекс № 2 от
09.12.2013 г. подписан за банката от двама от изпълнителните директори О.Р., И.З.,
Г.Х. и А.П. (без да е видно от документа чии са положените подписи) е
договорено, че банката отпуска на кредитополучателя банков кредит в размер на
12 057 000 евро, който следва да бъде погасен на 19 броя ежемесечни погасителни
вноски първата от които в размер на 634 578 евро, платима на 15.01.2014
г., а останалите в размер от 634579 за периода от 15.02.2014 г. до 15.07.2015
г.
С анекс № 3 от
09.06.2014 г., подписан за банката от Г.Х. и А.П., е договорено погасяването на
главницата по кредита, която към 09.06.2014 г. е в размер на
8 884 106 евро, да се извърши на 11 поредни месечни вноски на 15-то
число за периода 15.09.2014 г. до 15.07.2015 г.
Страните
не спорят, а и на съда е служебно известно, че с Решение № 73 от 20.06.2014 г. на Управителния съвет на Българска народна
банка (УС на БНБ) „К.т.б.“ АД е поставена под специален надзор
за срок от
три месеца и за този срок
е спряно изпълнението на всички задължения
на банката, съответно й е забранено да извършва дейности
съгласно лиценз за извършване на
банкова дейност, а членовете на управителния
и надзорния съвет на банката са
отстранени от длъжност
При
възприетата фактическа обстановка съдът от правна страна намира следното:
Нормата на чл. 57
ал. 3 ЗБН утвърждава ограничена във времето възможност за синдика да ангажира
отговорността на администратор на банка в производство по несъстоятелност, за
да възстанови причинени й вреди. По силата на чл. 57 ал. 1 ЗБН синдикът е
овластен да извърши всички необходими действия и да използва допустимите правни
средства за събиране вземанията на банката. В това общо правомощие се включва и
пряко произтичащото от нормата на чл. 240 ал. 3 ТЗ да ангажира отговорността на
член на управителния орган, когато не е освободен по реда на чл. 221 т. 10 ТЗ.
По правило върховният орган на акционерното дружество е в състояние да прецени
дали и доколко дейността на управителното тяло съответства на корпоративния
интерес. Специфично за банковата институция обаче е тя да събира и управлява
чужди средства. Затова и трайната невъзможност банката да обслужва тези свои
задължения, обуславяща откриване на производство по несъстоятелност, засяга
пряко интересите на трети на мандатното правоотношени
лица – кредиторите на банката. Нормата на чл. 57 ал. 3 ЗБН утвърждава
специфичен ред за защита на този интерес, легитимирайки синдика в рамките на преклузивен двугодишен срок да ангажира отговорността на
бившите администратори на банката за виновно причинени от тях вреди дори и да
са били освободени от отговорност в рамките на мандатното правоотношение. Ето
защо освен недоказано от ответника, противопоставеното правопогасяващо
възражение е неоснователно. Това налага непосредствено изследване на
предпоставките за ангажиране отговорността на бивш член на управителен съвет на
банкова институция.
Предявеният от
ищеца иск предполага да бъде установено в процеса, че 1)
ответникът е притежавал
качеството администратор на банка - член на надзорен или управителен
съвет (съвет на директорите) на банка; длъжностно лице с ръководни функции в банката или друго лице, което самостоятелно
или съвместно с друго лице може
да сключва сделки за сметка
на банката; 2) осъществено от
него конкретно поведение (действие или бездействие),
довело като 3) пряка и непосредствена последица (произтича от неправомерното поведение и е закономерен (неизбежен) резултат негов резултат) до 4) причинена вреда за банката
5) а ответникът е могъл да предвиди или предотврати
вредата.
По
делото не се спори, а и доказателствата позволяват извод, че ответникът е бил
член на управителния съвет, поради което и притежава качеството бивш
администратор на банка.
В
рамките на състезателното производство съдът е обвързан от очертания от ищеца
предмет на делото. Доколкото в случая искането за защита се извежда от
твърдение за неправомерно поведение предметът на изследване бива ограничен до
твърдяното като дължимо, но неосъществено поведение. Спорен в процеса е обемът
на преценка при вземане на решение от колективния орган, в съставът на който е
участвал и ответникът. Разрешаването на този спор предполага анализ на
утвърдената специална отговорност.
Следва
да бъде споделен аргументът на ответника, че с оглед относителния характер на
облигационното право отговорността възниква в рамките на конкретно
правоотношение и се носи към насрещната страна в правоотношението. По аргумент
от чл. 21 ал. 2 ЗЗД, който недобросъвестно попречи на изпълнението на договор
дължи на собствено основание обезщетение. Израз на това правило е и нормата на
чл. 57 ал. 3 ЗБН. Произтеклата вреда за банката от неизпълнение на вменени на
бившите администратори задължения доколкото формира дефицит в нейния патримониум уврежда и третите на мандатното правоотношение
лица – кредиторите на банката. С оглед особените правила за удовлетворяване
кредиторите на банка в несъстоятелност тази дейност е концентрирана в
правомощията на синдика.
Характерно за
договора е поет ангажимент за постигане на конкретен резултат, което логично
предполага и положено усилие извън рамките на изрично указаното. Извън обхвата
на договорното правоотношение обаче меродавно за дължимото е изрично вмененото
задължение за определено по съдържанието си поведение. Затова и определящо за
ангажиране отговорността на ответника е установено поведение, осъществено в
разрез с изрично предписано правило. Това в контекста на чл. 57 ал. 3 ЗБН може
и следва да стане както с договора – възложеното управление на банката е и
средство за реализация на ангажиментите й към нейните кредитори, така и с
конкретно нормативно предписано задължение. Това придава на отговорността по
чл. 57 ал. 3 ЗБН деликтен характер, който пък
изключва приложението на присъщата за договорното правоотношение грижа на
добрия търговец, съответно на добрия банкер.
Клаузата на т. 4.10.3
от договора за управление пряко ангажира ответника да решава дали да сключи от
името на банката договори както в качеството му на представляващ я пред трето
лице (кредитополучателя), така и като член на колективния орган – управителен
съвет. Така очертаното задължение ангажира ответника да формира самостоятелно
мнение по предлаганата сделка. С оглед създадената организация членовете на
управителния съвет дължат да се уверят, че предписаните процедури, гарантиращи
вземане на информирано решение са спазени. Основа за това е и самостоятелна
преценка на относимите за преценката писмена
обосновка, осигурена чрез правилото на т. 43 ПКД. С оглед задължението на
ответника да управлява имуществото на банката и да държи сметка за ефекта от
тази сделка.
Ищецът
свързва отговорността на ответника с взети решения от управителния съвет на
16.08.2012 г. за сключване на договор при голяма експозиция. Това действие се
включват в обхвата на предоставената на ответника компетентност и според правилата
е предпоставка за разпореждане с посочената в решението сума. Следователно,
пряко произтичащата последица от установеното в случая действие на ответника е последващо
сключване на договора, с което решение представляващите банката са обвързани и
съответно разпореждане със сумата. Дължимата преценка за ефекта от решението
предполага да се държи сметка и за събиране на сумата. Активът за банката, с
който се осъществява произтичащото от решението задължение за изпълнение е
формиран от вложени средства с поет ангажимент към вложителите. Затова и безусловно
необходимо е да се държи сметка за риска от неизпълнение на произтичащото от
сделката задължение за възстановяване на средствата. Следва да се отбележи
обаче, че изпълнението на необезпечено задължение изцяло удовлетворява интереса
на кредитора, поради което и нито законът, нито ПКД предписват задължение за
обуславяне отпускане на кредит от учредено обезпечение. При все това, от
съдържанието на решението се установява, че отпускането на сумата е свързано с изискване
за учредяване на обезпечение. Следователно преценката се опира на
целесъобразност, присъща за дължимата грижа при договорно правоотношение, но
неприложима в деликтното правоотношение. Решението на
управителния съвет определя краен срок, в който това да се случи – до 31.10.2012 г. От правилото на чл. 28
ал. 4 ПКД определя като изключителна компетентност на управителния съвет
въпросът дали да бъде отпуснат кредит, който води до формиране на голяма
експозиция без обаче да ангажира членовете на управителния съвет да
детайлизират и условията по този кредит, съответно съдържанието на договора.
Същевременно според
клаузата на чл. 4.10.3 от договора, невзетото решение от управителния съвет по
въпрос от значение за сключване на договор пряко ангажира изпълнителните
директори да го разрешат. От тази гледна точка необоснован се явява
поддържаният довод за пряката и непосредствена причинно-следствена връзка между
взетото решение от управителния съвет при участието на ответника и отпуснатия
кредит без предварително учредено обезпечение. По същите съображения липсващата
конкретизация на движимите вещи ангажира подписващите договора да предприемат
необходимите действия за учредяване на обезпечение при конкретизиран с
решението на управителния съвет вид на актива.
Ответникът
не оспорва твърденията на ищеца досежно съдържанието
на кредитното досие, но и от ПКД не произтича задължение за членовете на
управителния съвет непосредствено да се запознават със съдържанието на
кредитното досие. Съгласно чл. 43 от ПКД ресорният изпълнителен директор
получава кредитното досие заедно с
правния анализ и становищата, изготвени в управление „Кредитиране“ и дирекция
„Кредитен риск“. Правилото на чл. 45 ал. 3 предписва задължение за изпълнителните
директори да внесат предложението за
разглеждане чрез председателя на управителния съвет. Липсва регламентация на
процедура, при която се формира решението. Същевременно с чл. 45 ал. 1 свързват
вземането на решение с предаден на представляващите банката проекто-договор
по кредитната сделка, надлежно парафиран от кредитния специалист, юрисконсулта
от Централно управление на банката, началника на управление „Кредитиране“. При
отсъствието на изрично предписано задължение осигуряването на информирано
мнение посредством пряко преглеждане на преписката и от ответника като член на
управителния съвет (не се твърди той да е и ресорен изпълнителен директор),
остава въпрос на добра практика. Както бе посочено вече неположената грижа на
добрия банкер не е в състояние да обоснове деликтна отговорност по чл. 57 ал. 3
ЗБН.
Както бе посочено
вече решението на управителния съвет ангажира изпълнителните директори с
указаното в него съдържание. От взетото решение на 09.12.2013 г. изрично е
предписано отпускане на допълнително разрешената сума без обезпечение. По
изложените вече съображения досежно липсата на
предписано от правилата задължение за пряко запознаване с книжата по
преписката, няма основание ответникът да бъде държан отговорен за липсващата
документална обосновка на допълнително отпусканата сума. От взетото решение обаче,
предвид ангажимента на представляващите банката изпълнителни директори да го
зачетат, като пряка и непосредствена последица следва необезпечеността на
допълнително отпуснатата сума. При очертаното задължение и засилена отговорност
при управление имуществото на банка предвид и утвърденото правило за
обезпеченост на отпусканите кредити – чл. 15 ПКД утвърждава като принцип на
достатъчност и ликвидност на приетите обезпечения с цел минимизиране на риска,
необезпечения кредит се явява изключение. Според нормата на чл. 240 ал. 3 ТЗ,
намираща приложение и в случая, отговорността отпада само ако се установи, че
членът няма вина за претърпяната вреда. Нормата е израз на типичното за деликтното правоотношение предположение за наличие на вина
(чл. 45 ал. 2 ЗЗД). Изричното предписание определя яснота за изискуемото
поведение, а в тежест на задължения е да докаже пречка да реализира дължимото
поведение. Затова и в тежест на ответника е да установи отсъствие на риск, дерогиращо приложение на правилото. Ответникът не оспорва
твърдението, че учредените особени залози не са били вписани, което
обстоятелство поставя под въпрос достатъчността на учреденото обезпечение. Още
повече, че допълнително отпусната сума сочи превишение
на първоначално отпуснатата включително и с указаната степен на обезпеченост от
150 %.
Понеже
отговорността по чл. 57 ал. 3 ЗБН е призвана да възстанови причинена вреда обаче, приложима се явява общоутвърдената
граница на задължението за обезвреда. То възниква и
съществува доколкото като пряка и непосредствена последица от укоримото поведение е произтекла конкретна вреда. В
контекста на кредитното правоотношение вредата произтича от неизпълнение на
задължението и то доколкото кредиторът не в състояние да се удовлетвори от
имуществото на длъжника – чл. 133 ЗЗД. Едва в тази хипотеза вземането към
кредитополучателя бива лишено от съдържание и обуславя дефицит в имуществото на
банката.
Обезпечението е
призвано да осигури привилегия в случай на конкуренция – арг.
от чл. 136 ал. 1 т. 3 ЗЗД, съответно чл. 722 ал. 1 т. 1 ТЗ, без обаче само по
себе си да го осигурява. Дори и да е било учредено обезпечение реализацията му
зависи от множество фактори, стоящи извън контрола на кредитора. Нормата на чл.
57 ал. 3 ЗБН не утвърждава гаранционна отговорност за бившите администратори по
отношение на необслужвани кредити, а ги задължава да възстановяват виновно
причинени вреди. По силата на общото правило на чл. 82 ЗЗД граница на тази
отговорност се определя от пряката и непосредствена връзка между противоправното поведение и намаления актив/увеличения
пасив на кредитора. Изискуемата непосредственост предполага неизбежност на
вредата. Условният характер на вредата я поставя в зависимост от допълнителни
обстоятелства, което от своя страна изключва критерият непосредственост.
Ищецът твърди, че
неизпълнение по договора е настъпило едва на 25.06.2014 г. или след като
управителните правомощия на ищеца са били отнети. От решението на съда по
несъстоятелността, с признатата му валидност по отношение на всички – чл. 630
ал. 3 ТЗ, определя като причина за пристъпване към универсалното принудително
изпълнение не отсъствието на имущество, обезпечаващо посрещане на всички поети
от търговеца задължения (чл. 742 ТЗ), а неговата неплатежоспособност – т.е.
невъзможност с краткотрайните си активи да обслужва краткосрочните си
задължения (чл. 608 ТЗ). За начална дата на това състояние, т.е. моментът, от
който дружеството не е било в състояние да обслужва изискуемите си парични
задължения е установена 13.11.2014 г.
Отговорността на
ответника не може да бъде обоснована и със задължението му да управлява
имуществото на банката, което несъмнено включва и ангажимент да реагира
своевременно при възникнала опасност с цел предотвратяване на вредата или
ограничаване на нейния размер. След като неизпълнението датира от момент следващ
освобождаването му от длъжност, той обективно не е бил в състояние да
предприеме каквито и да било действия, за да събере вземането. При надлежно
изпълнение на задълженията по договора опасността да не бъде събрана главницата
е хипотетична и следователно негодна да обоснове имуществена отговорност за
ответника.
Обстоятелството, че
дружеството не е разполагало със средства за посрещане на първоначалните
разноски и производството е открито при условията на чл. 632 ал. 1 ТЗ на
23.07.2015 г. не обуславя нито предвидимо развитие на обстоятелствата към
датата на сключване на договора, нито осезаема опасност, задължаваща към
действие именно ответника.
В контекста на
оперативната самостоятелност е включено и разпределението на функциите на
изпълнителните директори досежно отделните
направления на дейност. Не се установява служителите, за които ищецът сочи да
не са изпълнили задълженията си, да попадат в ресора, чийто контрол е непосредсвтено възложен на ответника. Ето защо и
безпредметно остава обсъждането дали и доколко е налице неизпълнение,
обосноваващо предписаната от чл. 57 ал. 3 ЗБН пряка имуществена отговорност за
ответника.
По
изложените съображения предявеният иск срещу О.Р. следва да бъде отхвърлен изцяло.
Предвид разделеното производство по предявените искове спрямо останалите ответници безпредметно остава обсъждането на наведените съображения
в писмени бележки досежно останалите ответници и това число и относимите
към сключването на договора.
Дефинираните
като евентуални претенции не сочат на зачетен от закона самостоятелен интерес,
обуславящ исковия ред за защита, а отразяват необвързваща съда интерпретация на
приложимия закон досежно основанието и обема на
отговорността. По тези съображения съдът приема, че не дължи нарочно
произнасяне по така заявените искания.
По разноските:
С оглед изхода от
спора ищецът няма право на разноски, който извод, с оглед правилото на чл. 81 ГПК предвид изрично заявеното искане следва да намери отражение в диспозитива.
Ищецът е освободен
от задължение да внесе предварително следващата се държавна такса – чл. 57 ал. 6
ЗБН, поради което и дължимата сума следва да бъде възложена в тежест на масата
на несъстоятелността.
Така
мотивиран Софийски градски съд, VІ-13 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Н.Д.и
К.Х.М., упражняващи функцията
на синдик на „К.Т.Б. АД“ – в несъстоятелност срещу
О.Н.Р. иск с правно основание чл. 57 ал. 3 ЗБН за сумата 8
884 106 евро – претърпяна вреда от взети решения от управителния съвет на
„К.т.б.“ АД на 16.08.2012 г. и 09.12.2013 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на синдика на А.Н.Д.и
К.Х.М., упражняващи функцията
на синдик на „К.Т.Б. АД“ – в несъстоятелност.
ОСЪЖДА на основание чл. 71 ал.1 ГПК вр.
чл. 57 ал. 6 ЗБН „К.т.б." АД – в несъстоятелност,
ЕИК *******със седалище и адрес на управление:*** да заплати на бюджета на
съдебната власт по сметка на Софийски градски съд сумата от 695032,04 лв. – дължима държавна такса
в производството пред Софийски градски съд.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен
съд - София в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: