гр. Стара Загора, 03.07.2017 г.
Старозагорски районен съд,
гражданско отделение в публично заседание на втори юни, две хиляди и седемнадесета
година в състав:
при секретаря Тонка Тенева като
разгледа докладваното от съдия Тенева гр.дело № 1277 по описа за 2017 г. за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявен е установителен иск по чл. 124 ал.
1 от ГПК във вр. с чл. 59 ал. 3 от ЗС.
Ищецът П.Б.Т. твърди, че е дъщеря, а ответницата Р.М.Д.
е преживяла съпруга на общия наследодател на страните Ботьо Тодоров Добройков,
б.ж. на гр.Стара Загора, починал на 1.07.2015г.
С нотариален акт за дарение на недвижими имоти №
84, том XXI, дело № 5333 от 21.10.1997г. по описа на Нотариус при Старозагорски
районен съд, Ботьо Тодоров Добройков и неговата съпруга /ответницата/ са дарили
на ищцата следния си собствен недвижим имот /пункт I/, а именно: 192,5/310 /сто
деветдесет и две цяло и пет десети върху триста и десет/ идеални части
квадратни метра от ДВОРНО МЯСТО , находящо се в гр.Стара Загора,
ул."Христо Ботев" №5, цялото от 310 кв.м. /триста и десет квадратни
метра/ съгласно нотариален акт, съставляващо урегулиран парцел IX - 4243 /девети
за планоснимачен номер четири хиляди двеста четиридесет и трети/ в квартал 327
/триста двадесет и седем/ по плана на гр.Стара Загора, при граници: улица,
парцели Х-4242, XII-4240, VI-4239 и VIII-4244 и реално ВТОРИ ЕТАЖ от
двуетажната жилищна сграда, построена в описаното дворно място, който етаж се
състои от: дневна, спалня, кухня и коридор, както и Va /една втора/ идеална
част от общите части на жилищната сграда и от банята и тоалетната, разположена
в югозападната част на същото дворно място, който имот представлява ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 68850.509.4243, находящ се в гр.Стара Загора,
ул."Христо Ботев" №5, цялия с площ от 317 кв.м. /триста и
седемнадесет квадратни метра/, с трайно предназначение на територията:
Урбанизирана; начин на трайно ползване: Ниско застрояване ( до 10 м.), с номер
по предходен план: 4243 /четири хиляди двеста четиридесет и три/, в квартал 327
/триста двадесет и седем/, парцел IX /девети/, при съседи по Кадастрална скица:
68850.509.4242, 68850.509.7025, 68850.509.4244, 68850.509.4239, 68850.509.4240,
заедно и реално със следния, находящ се в гореописаното дворно място
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с идентификатор 68850.509.4243.2.2, с адрес на
имота гр.Стара Загора, ул.Христо Ботев №5 ет.2, който самостоятелен обект се
намира в сграда №2, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.509.4243,
представляващ жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа
площ - няма данни, на 1 ниво, със съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: няма, под обекта: 68850.509.4243.2.1, над обекта: няма, съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-1
/7.01.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК - Стара Загора,
С цитираният нотариален акт за дарение, на същата
дата 21.10.1997г. /пункт II/ общият наследодател заедно със съпругата си са
дарили на сина на втората - Тодор Славов Тодоров 117,5/310 идеални части /сто и
седемнадесет цяло и пет десети върху триста и десет идеални части/ от
гореописаното дворно място, находящо се в гр.Стара Загора, ул."Христо
Ботев" №5, съставляващо урегулиран парцел IX - 4243 /девети за
планоснимачен номер четири хиляди двеста четиридесет и трети/ в квартал 327
/триста двадесет и седем/ по плана на гр.Стара Загора, при граници: улица,
парцели Х-4242, XII-4240, VI-4239 и VIII- 4244 и реално ПЪРВИ ЕТАЖ от
двуетажната жилищна сграда, построена в описаното дворно място, който етаж се
състои от: дневна, спалня, кухня и коридор, както и 1/2 идеални части от общите
части на жилищната сграда и от банята-тоалетната, разположена в югозападната
част на същото дворно място.
Дарението по отношение на надарените лица е било
извършено при условие, че дарителите ще живеят и ще ползват целия дарен имот
пожизнено и безвъзмездно.
Ищцата е живяла в процесния имот от 1960 година
заедно с баща си /общия наследодател/, втората му съпруга - ответницата и сина
на последната Тодор Славов Тодоров. Първоначално всички са живели съвместно на
първия етаж от къщата, а в последствие, доверителката ми със семейството си е
заживяла на втория етаж от жилищната сграда.
От момента на извършване на дарението през
1997г., дарителите в нито един момент не са упражнявали учреденото им право на
ползване върху втория етаж от жилищната сграда в описания имот. Независимо от
обстоятелството, че никой не е препятствал правото им да живеят и на вторият
етаж от къщата, както и да го ползват според правата си, дарителите не са се
възползвали от тази им възможност до 19.02.2017г., когато ищцата получава
нотариална покана per.No 2091 том I, № 122 от 16.02.2017г. по описа на Нотариус
Д.Недялков. С последната ищцата е била поканена да предаде ползването върху
втория етаж в полза на ответницата или да й заплаща сума в размер на 300 лв.
като обезщетение за лишаване от право й на ползване, учредено с горе цитираният
нотариален акт.
Изпратената и описана по-горе нотариална покана,
счита, че поражда правния интерес за ищцата П.Б.Т. да предяви настоящия
установителен иск, с който цели да установи спрямо ответницата, че учреденото в
нейна полза право на ползване върху вторият жилищен етаж от двуетажната къща,
находища се в дворното място в гр.Ст.Загора, ул.Христо Ботев № 5, е погасено по
давност, тъй като не е упражнявано повече от 5 години, считано от датата на
договора за дарение на недв.имоти, с който е учредено.
През цялото време, считано от прехвърляне на
правото на собственост на 21.10.1997г. и към настоящия момент, ответницата
заедно със съпруга си Ботьо Тодоров Добройков са живели на първият етаж от
къщата, а вторият етаж се ползва от доверителката ми самостоятелно. Последната
винаги е живяла в имота на втория етаж и е ползвала лично всичките му
помещения, като в рамките на процесния период, считано от сключване на договора
за дарение до момента на получаване на нотариалната покана, никой не се е
противопоставял на това ползване. Собствени на ищцата са всички мебели и
обзавеждане в трите стаи на втория етаж от жилищната сграда. Единствено ищцата
е разходвала средства и е полагала лични усилия за поддържането на втория етаж,
с цел използване според предназначението му.
Дарителите никога не са предприемали действия по
реализиране на учреденото им право на ползване върху имота, независимо, че
много години преди сключване на дарението, вторият жилищен етаж е бил пригоден
за живеене и ползване според предназначението му. Ответницата винаги е живяла
на първият етаж от къщата, който е продължил да се обитава от нея и след
смъртта на общия наследодател. Не само не са упражнявали фактическа власт
лично, но дарителите никога не са имали лични движими вещи на втория етаж, нито
са участвали в необходимите разходи във връзка с ползването му.
След смъртта на бащата на ищцата - Ботьо Тодоров
Добройков, през август 2016г. сина на ответницата като собственик на първия
етаж от къщата в имота, е лишил ищцата от достъп до втория етаж чрез смяна на
втората брава на входната врата на къщата. Последната е еднофамилна сграда,
която разполага с един единствен вход, от който се влиза както за първия, така
и за втория етаж. От построяването на къщата през 1959г. ищцата винаги е
влизала през този единствен вход, за да стигне чрез вътрешни стълби до втория
етаж, който ползва непрекъснато и спокойно близо 57 години.
По повод на описаните самоуправни действия
предвид заключването на входната врата на къщата и лишаването на ищцата от
достъп до втория етаж, на 24.08.2016г. е образувана прокурорска преписка №
3512/2016г. по описа на РП - Стара Загора, както и досъдебно производство срещу
неизвестен извършител, които до момента не са приключили със съответен влязъл в
сила съдебен акт.
Поради изложеното, счита, че правото на ползване,
учредено с нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 84, том XXI, дело №
5333 от 21.10.1997г. по описа на Нотариус при Старозагорски районен съд по
отношение на втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, построена в дворно
място, находящо се в гр.Стара Загора, ул."Христо Ботев" №5 в полза на
Р.М.Д., е погасено по давност поради неупражняването му за срок повече от 5
години, считано от 21.10.1997г. /датата на нотариалния акт/.
В случая, счита, че е налице нормата на чл. 59
ал.З от ЗС, поради което ответницата е изгубила вещното право на ползване
поради пасивното си поведение, свързано с цялостно дезинтерисиране и пълна
липса на желание за предприемане на каквито и да е било действия по упражняването
му.
Предвид изложеното, моли да се постанови решение,
с което да се приеме за установено по отношение на Р.М.Д. ЕГН **********,***,
че учреденото й с нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 84, том XXI,
дело № 5333 от 21.10.1997г. по описа на Нотариус при Старозагорски районен съд,
право на ползване върху ВТОРИ ЕТАЖ от двуетажната жилищна сграда, построена в
дворно място, представляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68850.509.4243,
находящ се в гр.Стара Загора, ул."Христо Ботев" №5, който етаж
представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с идентификатор 68850.509.4243.2.2,
с адрес на имота гр.Стара Загора, ул.Христо Ботев №5 ет.2, намиращ се в сграда
№2, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.509.4243, представляващ
жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ - няма
данни, на 1 ниво, със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
няма, под обекта: 68850.509.4243.2.1, над обекта: няма, по кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-1/7.01.2008г. на
Изпълнителен директор на АГКК - Стара Загора, Е ПОГАСЕНО ПО ДАВНОСТ, на
основание чл. 59 ал.З от ЗС.
Претендирани са направените по делото разноски.
В отговора по чл. 131 ответникът оспорва изцяло
иска като неоснователен поради следните съображения:
Не оспорва обстоятелството, че с посоченият
нотариален акт от 21.10.1997 год. тя и съпругът й Ботьо Тодоров Добройков са
направили дарение на ищцата П.Б.Т. - дъщеря на съпруга й, подробно описаният в
акта идеални части от дворното място и РЕАЛНО ВТОРИЯТ ЕТАЖ от жилищната сграда
на посоченият адрес – двуетажна къща, с условието, че ние дарителите ще живеем
в този имот и ще го ползваме целия пожизнено и безвъзмездно.
Със същият нотариален акт двамата със съпруга й
са направили дарение на Тодор Славов Тодоров - син на ответницата по делото,
ид.части от дворното място и РЕАЛНО ПЪРВИЯТ ЕТАЖ от жилищната сграда пробно
описана в акта и исковата молба, с условието, че дарителите ще живеят в този
имот и ще го ползват целия пожизнено и безвъзмездно.
Учреденото право на ползване по силата на
посоченият нотариален акт е на целият имот, реално първия и реално вторият
етаж.
Съпругът й Ботьо Тодоров Добройков починал на
01.07.2015 год. До неговата смърт били в много добри отношения с дъщеря му П.Т.
- ищца по настоящето дело. Не е имало разногласия относно ползването на първия
или на втория етаж.
Съгласно разпоредбата на чл.56 ЗС ограниченото
вещно право на ползване на недвижим имот включва правото да се ползва вещта
според нейното предназначение и право да се получават добивите, без тя да се
променя съществено. Ограниченото вещно право на ползване е противопоставимо
като абсолютно субективно материално право на всеки, в т.ч. и на собственика на
имота, в случая и на ищцата. Когато собственикът на недвижим имот учреди в
полза на друго лице ограниченото вещно право на ползване по предвиденият за
това ред, той се лишава от всякаква възможност да ползва вещта. Аналогично е
положението, когато собственикът на недвижим имот се разпорежда със
собсвеността по силата на надлежно сключена разпоредителна сделка в полза на
трето лице, но запазва правото си на ползване за себе си, както е в случая в
полза на двамата дарители. Запазеното право на ползване изключва изцяло или
отчасти възможността на новия собственик /ищцата/ да упражнява правомощията си
да ползва собствеността и предполага от страна на новия собственик /съгласил се
да сключи сделка при тези условия/ поведение, с което да се съобрази с онези
форми на ползване на имота, които не влизат в противоречие със закона и добрите
нрави.
Законодателят е уредил хипотезите на прекратяване
на правото на ползване на чужд имот с разпоредбите на чл.59 ЗС - правото на
ползване се прекратява със смъртта на ползвателя физическо лице в случая за
съпруга ми това право се погаси след 01.07.2015 год. неговата смърт, с изтичане
на срока или ако не се упражнява за период повече от 5 години, както и при
сливане на качеството на ползвател с това на собственик.
Упражняването на правото следвало да се разбира
не само като постоянно обитаване на жилището втория или първия етаж, а като
всяка форма на фактическо и правно използване на имота, постоянно или временно
пребиваване, място за съхранение на лични вещи, извършване на дейности,
свързани с ежедневния бит, плащане на такси, данък, разходи за вода, ел
.енергия, смет и пр.
Следвало да поясни, че нито тя, нито съпругът й
до неговата смърт 01.07.2015 год. са се дезинтересирали от правото на ползване
на имота и обстоятелството, че са изпълнявали свързаните с него задължения,
като са заплащали и сега аз продължават да плащат дължимите за имота местни
данъци и такси, които по силата на чл.57 от ЗС са в тяхна тежест т.е. в тежест
на ползвателите.
Отношението на ищцата към ответницата се
усложнило след смъртта на нейния баща и незнайно по какви причини.
Пояснява, че за вторият етаж на двуетажната къща
се преминава през коридора на първият етаж, собственост на Тодор Тодоров.
С уведомление от Тодор Тодоров собственик реално
на първия етаж до ищцата П.Т. е направил предложение да се направи отделен вход
до втория етаж за улеснение на двамата собственици. Със същата покана ищцата е
уведомена, че в срок до 28.07.2016 год. следва да й предаде една стая от втория
етаж по неин избор, която иска да отдава под наем, тъй като не й стигали
средствата за издръжка, право което й давало чл.60 ЗС.
Вторият етаж се ползвал изцяло от ищцата, което я
принудило да ползва само първия етаж, особено след смъртта на съпруга й. С
нотариална покана до ищцата от 16.02.2017 год. поискала да й осигури
възможността да ползва имота съгласно учреденото й с описания по горе
нотариален акт право на ползване. Собственикът на втория етаж - ищцата сама е
ограничила възможността да го ползва, учредявайки ограниченото вещно правото на
ползване на мен и съпругът й, като неговото право се погасило със смъртта му
01.07.2015 год. а учреденото в нейна полза право на ползване съществува и тя
имала право да избере, кой етаж да ползва -
първият или вторият етаж с оглед на нейните физически възможности. От
отговора на нотариалната покана от ищцата изпратена до Тодор Тодоров получена
на 14.07.2016 год. касаеща изграждане на отделен вход към втория етаж се
виждало, че ищцата ползва целият втори етаж.
В констативен протокол № 187, том I, рег.№ 3231
от 10.03.2017 год.стр.1 ищцата, чрез своя процесуален представител адв. Г.
/вж.стр.1 от протокола/ отказали дай предоставят ключ от втория етаж, поради
погасеното според тях право на ползване по давност.
След приключване на съдебното дирене и с
оглед събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Правната квалификация на предявения иск е чл. 59
ал. 3 от ЗС.
Доказателствената тежест се разпределя както
следва:
Ищцата следва да докаже, че е придобила
собственост на имота, както и че владението е било предадено без в имота да се
намират трети лица, различни от нея и праводателите.
В тежест на ответника е да докажа, че в процесния
период е осъществявал учреденото му право на ползване - постоянно обитаване на
жилището /недвижимия имот/, както и всяка форма на фактическо и правно
използване на имота като: постоянно или временно пребиваване, място за
съхранение на лични вещи, за извършване на дейности, свързани с ежедневния бит,
стопанска дейност и др.
Не е спорно между страните, а и видно от
представеното заверено копие на НА за дарение на недвижим имот № 84, том XXI дело 5333 за 1997 г. на 21.10.1997 г. Ботьо Добройков и
съпругата му Р.Д. са дарили на ищцата 192,5/310 ид. части от дворно място в гр.
Стара Загора, ул. „Христо Ботев“ № 5 и реално Втория етаж от двуетажната
жилищна сграда, построена в дворното място и състояща се от дневна, спалня,
кухня и коридор както и ½ ид.част от общите части на сградата и от баня
– тоалетна в дворното място, с условието, че дарителите ще живеят в този имот и
ще го ползват целия пожизнено и безвъзмездно.
Не е спорно между страните и че на 01.07.2015 г.
е починал Ботьо Тодоров Добройков, като е оставил за наследници съпругата си Р.М.Д.
и дъщеря си П.Б.Т.. Със смъртта на наследодателя на двете страни се е
прекратило вещното право на ползване, учредено спрямо него по отношение на
втория етаж от процесния имот – така чл. 59 ал. 1 от ЗС.
От отговора на исковата молба и приложения към
нея Констативен протокол от 10.03.2017 г. се установява, че между страните е
възникнал спор за правото на ползване по отношение на втория етаж от къщата.
Ответницата твърди, че нито тя, нито съпругът (до неговата смърт) й са се
дезинтересирали от ползването на имота, като са продължили да плащат дължимите
местни данъци и такси. След смъртта на Ботьо Добройков ответницата е поискала
да ползва една стая на втория етаж, за да я отдава под наем, тъй като не й
стигали средствата за издръжка само от пенсия. От своя страна ищцата е заявила
и това е констатирано пред нотариус, че правото на ползване по отношение на Р.М.Д.
е погасено по давност и тя няма право да ползва втория етаж на къщата.
И от двете страни са представени вносни бележки
за плащане на електро енергия и вода за имота, находящ се на ул. „Христо Ботев“
№ 5. От изявленията и на двете страни, а и от представените квитанции се
установява, че за имота има само една партида към ВиК гр. Стара Загора и към
ЕВН България Елекетроснабдяване. Партидите се водят на Ботьо Тодоров Добройков.
И двете страни представят вносни бележки от 2015 г. насам, като съдът приема,
че държателят на съответната разписка и съгласно чл. 77 от ЗЗД е и платецът по
нея. Представен е и опис на плащания към ВиК гр. Стара Загора, които не
представляват разписка и в него са посочени плащанията по месеци. Не е видно
кой е бил платец по тях, а и предвид факта, че за двата етажа на къщата не е
имало и няма към настоящия момент отделни партиди очевидно консумативите са
били плащани заедно. Няма пречка едно трето лице да плати чуждо задължение
стига при плащането да има съзнание, че заплаща чужди задължения. В този случай
може да се отправи облигационна претенция по чл. 74 от ЗЗД. Следва да се
отбележи обаче, че настоящият спор е за погасяване вещно право на ползване с
изтичане на 5 годишния срок от учредяването му. На първо място това право е
установено с изявления на страните през 1997 г. и фактът кой точно е заплащал
консумативите за двата етажа на къщата, първият от които безспорно е обитаван
от Р.Д. и починалия Ботьо Добройков, не изяснява спора за фактическото
ползване.
Съгласно чл. 56, ал.1 ЗС правото на ползване
включва правото да се ползва вещта по нейното предназначение, но и правото да
се получават добиви от нея, което означава, че ползвателят разполага и с
възможността да предоставя другиму упражняването на това право, било то
възмездно или безвъзмездно – под наем, в заем за послужване и пр. Въобще
правото да се ползва вещта според нейното предназначение и правото да се
получават добиви от нея не е ограничено в начина на упражняване. Всяка форма на
фактическо и правно използване на имота, като постоянно или временно
пребиваване, място за съхранение на лични вещи, за извършване на дейности,
свързани с ежедневния бит, стопанска дейност и пр. представлява упражняване на
правото на ползване.
За изясняване на този релевантен за делото факта
бяха разпитан по двама свидетели за всяка страна.
Свидетелката Деляна Сандева Колева разказва, че
ищцата винаги е живяла в къщата на ул. „Христо Ботев“ № 5. Още през далечната
1969 г. тя и П. са живеели на втория етаж на къщата като ученички. Отначало П.
е ползвала само една стая, като в друга стая на същия етаж е живеел Тодор – синът
на ответницата Р.Д.. После Тодор напуснал имота и заживял в Раднево. Разказва,
че през 1996 – 1997 г. вуйчо й – покойният Ботьо Добройков е прехвърлил първия
етаж на Тодор Славов Тодоров – син на съпругата му и втория етаж на дъщеря си П.Б.Д..
След тази година Тодор вече не е живеел в имота, тъй като му купили апартамент
и заживял там. Р. и Ботьо са живеели винаги на първия етаж и не е имало
периоди, когато да са обитавали втория. Целият втори етаж се състоял от две
стаи и кухня и след сделката за дарение ищцата го е ползвала целия. Сменила е
дограма на стаите и редовно почиствала и боядисвала. При смяната на покрива
ищцата дала половината пари. В момента П. не можела да си влезе в къщата – от
август 2016 г. и сега живеела при дъщеря си.
Свидетелката Атанасова разказва, че познава
ищцата от 1997 г. насам и оттогава знае, че живее на втория етаж на къщата, а
на първия са живели леля Р. и чичо Ботьо. При посещения на приятелката й
свидетелката подробно описва как се стига до втория етаж и какво е
обзавеждането на етажа. Казва, че не знае ответницата или сина й да са държали
багаж на този етаж. Синът им по това време т.е. след 1997 г. не живеел вече в
къщата. От миналата година ищцата не живеела вече там, защото възникнал спор
със сина на ответницата и достъпът й до етажа бил препятстван.
Свидетелят Митьо Сандев Добройков твърди, че П.
отскоро не живее в имота – след като са възникнали спорове между страните.
Синът Тодор живее в апартамент, а на първия етаж са живели Ботьо и Р.Д.. На
втория етаж е живяла П. от доста години. Казва, че знае за гардероб с дрехи на
Тодор, който бил на втория етаж, но знае за това от леля Р. и сина й и това било в разговор отпреди седем – осем
години. Този гардероб после бил изхвърлен в антрето.
Свидетелката Ганка Атанасова Д. също казва, че
ищцата е живеела на втория етаж, а ответницата на първия. При смяната на
покрива половината пари дала П.Т., а другата половина леля Р.. На етажа, на
който живеела ищцата имало гардероб на Тодор, но на ищцата й пречел и затова го
преместили много отдавна (свидетелката сочи 1992 г.) в салона на къщата.
Предвид така събраните гласни доказателства,
които съдът намира за релевантни за спора, се установи безспорно по делото, че
целият втори етаж е обитаван фактически само и единствено от ищцата от 1997 г.
насам – до лятото на 2016 г. Дори и останалите вещи на сина на ответницата да
са се намирали на втория етаж, то те са преместени и то по искане на самата
ищца преди повече от десет години. През целия този период ответницата е
обитавала само първия етаж заедно със съпруга си и едва след възникналия спор
за направата на отделен вход за втория етаж от къщата се е стигнало и до
настоящото производството. Не се доказа да са отправени възражения за ползване от
Р.Д. през горепосочения период и не е налице признание на ползването от страна на
ищцата за този период, които да прекъсват давността. Предвид установените права
по настоящото дело и заявените твърдения на страните съдът намира, че правото
на ползване на ответницата е погасено по давност поради изтичане на срок от 5
г. от 1997 насам по отношение на втория етаж на къщата на ул. „Христо Ботев“ №
5.
По разноските.
По делото са сторени разноски от
ищцата в размер на 59.53 лева за държавна такса и 540 лева за адвокатско
възнаграждение, които следва да се присъдят в нейна полза.
Водим от горното, съдът,
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.Б.Т. с ЕГН **********, с адрес ***, че учреденото по
отношение на Р.М.Д. ЕГН **********,***, ПРАВО НА ПОЛЗВАНЕ, за което е съставен
нотариален акт за дарение на недвижими имоти че № 84, том XXI, дело № 5333 от
21.10.1997г. по описа на Нотариус при Старозагорски районен съд, върху ВТОРИ
ЕТАЖ от двуетажната жилищна сграда, построена в дворно място, представляващо
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68850.509.4243, находящ се в гр.Стара Загора, ул."Христо
Ботев" №5, който етаж представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с
идентификатор 68850.509.4243.2.2, с адрес на имота гр.Стара Загора, ул.Христо
Ботев №5 ет.2, намиращ се в сграда №2, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68850.509.4243, представляващ жилище, апартамент, брой нива на
обекта: 1, посочена в документа площ - няма данни, на 1 ниво, със съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта:
68850.509.4243.2.1, над обекта: няма, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-1/7.01.2008г. на Изпълнителен директор на
АГКК - Стара Загора, Е ПОГАСЕНО ПО ДАВНОСТ, на основание чл. 59 ал.З от ЗС.
ОСЪЖДА Р.М.Д.
ЕГН **********,*** да заплати на П.Б.Т. с ЕГН **********, с адрес *** разноски в
размер на 59.53 лева за държавна такса и 540 лева за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от получаване на съобщението пред Окръжен съд Стара Загора.
Районен
съдия: