Р Е Ш Е Н И Е
№.............
гр. Варна, .........06.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети юни две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
МАКАРИЕВА
мл.с. НИКОЛАЙ С.
при участието на секретаря Е.И., като
разгледа докладваното от мл.съдия Н.С. въззивно гр.д. №1022 по описа за
2012 година на ВОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 ГПК. Образувано е по въззивна жалба №548/13.02.2012г. на С.Д.И. срещу решение
№1/04.01.2012г., постановено по гр.д. №24 по описа на ПРС за 2010г., с което е предоставено упражняването на
родителските права по отношение на детето Л.С.С., ЕГН********** на бащата С.Т.С.,
определен е режим на лични отношения на детето с майката, осъдена е С.Д.И., ЕГН**********
да заплаща в полза на детето месечна издръжка
в размер на 70.00лв. и е осъдена С.И.
да заплати разноски в размер на 110.80лв.
В жалбата се излага, че решението
на ПРС е неправилно, че съдът не е
преценил обективно и в цялост всички събрани доказателства, което е довело да
неправилни изводи по спора. Излагат се съображения,
че при постановяване на съдебния акт не са отчетени възрастта и пола на детето,
както и родителския капацитет на майката, с оглед на които обстоятелства тя е
по – подходящия родител за упражняване на правата. Твърди се, че детето се
отглежда предимно от родителите на бащата, а не от последния. В о.с.з. страната
поддържа жалбата. Твърди още, че бащата препятства контактите на майката с
детето, както и че Л. не се чувства щастлива от това, че живее с баща си.
Твърди също, че присъдите на С. са индикатор за за липсата на морални качества
за отглеждане на детето. Моли за предоставяне на родителските права и за
присъждане на разноски.
Въззиваемата страна С.Т.С. не депозира писмен отговор в
срока по чл.263, ал.1 ГПК. В о.с.з. страната оспорва жалбата, счита, че детето
е свикнало да живее с него и родителите му и че не е лишено от обич и
материални удобства. Моли за потвърждаване на решението на ВРС.
За да се
произнесе по спора съдът съобрази следното:
Производството е
образувано по предявени от С.Т.С.,
ЕГН********** *** искове с правно основание чл.127, ал.2 СК вр. чл.59 СК за
предоставяне на упражняването на родителските права върху детето Л.С.С., ЕГН**********,
на бащата и с правно основание чл.127, ал.2 СК вр. чл.143 СК, за осъждане на
майката С.Д.И., ЕГН********** за заплащане на издръжка в полза на
непълнолетното дете Л., в размер на 70лв. месечно.
Ищецът твърди, че през
лятото на 2009г. майката С.И. заминала временно на работа Германия. Няколко
месеца по – късно тя се върнала за около седмица, след което отново заминала,
като този път я придружил друг мъж, с когото впоследствие ищецът разбрал, че тя
има връзка. След повторното връщане в края на 2009г. майката потвърдила
връзката си и заявила, че иска да отглежда Л. с новия си приятел. От раждането
детето живее в дома на ищеца, заедно с баща си и неговите родители. В дома му
живеели известно време и другите деца на ответницата – Т. и П. Ищецът твърди,
че жилището му е снабдено с всичко необходимо за удобството на детето, а той
самият, макар да не работи по трудов договор, изкарва редовни доходи от работа
по строежи, рязане на дърва и др. С оглед на това моли за предоставяне на упражняването
на родителските права на него. Искът за издръжка обосновава с нуждите на детето
и възможностите на майката.
С оговор в
законоустановения срок ответницата оспорва исковете, твърди, че е заминала в
Германия поради нужда от финансови средства, като след второто й връщане ищецът
отказал да й даде да гледа детето. Не оспорва, че Л. живее при С. и родителите
му, както и че ищецът известен период от време е гледал и другите й деца – П. и
Т., но твърди, че тя осигурявала средствата за това. Навежда доводи, че ищецът
няма достатъчно средства да се грижи за Л. и че майката на ищеца е болна и не
може да му помага. От своя страна ответницата и мъжът, с когото живее разполагат
жилище и с финансови възможности за отглеждане на детето. С оглед на това моли
за предоставяне на родителските права, а с оглед нуждите на детето, предявява и
иск за издръжка от бащата, в размер на 50лв. месечно.
С отговор в законоустановения срок, С.С. оспорва
предявените от С.И. искове.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Между страните
не се спори, че са родители
на детето Л.С.С., ЕГН**********.
Безспорно е още, че от раждането досега, детето живее в дома на бащата, където
известно време са живяли и другите деца на И. – П. и Т. Не се спори също, че от
раждането на детето, майката е живяла в същото жилище, като през лятото на
2009г. е заминала за Германия, както и че от края на 2009г. живее на семейни
начала с лицето С. П. Посочените обстоятелства се потвърждават от представеното
удостоверение за раждане №070331/10.12.2007г. на Община Провадия, от
разпитаните в хода на производството свидетели Е.С., Т.С., Р.П., Ст.П. и В.М. и
от социалните доклади на ДСП.
От докладите на ДСП се
установява още, че ищецът С., родителите му и детето Л. са в нормално
здравословно и психологично състояние. В жилището, което посочените лица обитават,
са налице добри хигиенно – битови условия. Л. се проявява като усмихнато и
възпитано дете, към което бащата е силно привързан. Момичето не поддържа
контакт с майка си, но последната желае да поеме грижите за детето. С.С. няма
постоянна трудова заетост, но изкарва доходи от рязане на дърва. От своя страна
майката И. живее с лицето С. П., в жилище с добри хигиенни и битови условия. И.
и П. получават постоянни доходи от магазин за хранителни стоки.
В представеното писмо на
ДСП до С.И. се посочва, че при срещата
на социален работник с детето във връзка със сигнал за домашно насилие не са констатирани
следи от физическо или психическо насилие, напротив, Л. изглежда усмихната и
щастлива.
Видно от депозираната
служебна бележка от ЦДГ „Пролет” – гр. Провадия, детето Л. никога не е
посещавало заведението.
Представената справка за
съдимост свидетелства, че на С.С. е наложено наказание „глоба в размер на
200лв.” след одобрено на 12.12.2001г. споразумение във връзка с извършено от
него през 2000г. престъпление по чл.215, ал.1 НК, както и че лицето е осъдено с
влязла в сила през 2007г. присъда на пробация за срок от 6 месеца, за извършено
от него на 01.09.2006г. престъпление по чл.343, ал.1, б. „б”, вр. чл.342, ал.1 НК.
Видно от справка от НАП, в
периода 03.04.2008г. – 20.01.2012г. С.С. има регистрирани три трудови договора,
с месечно възнаграждение близко по размер до минималното за страната, като за
посочения период трудовата му ангажираност е била прекъсвана за месец и
половина.
В съдебно
заседание са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Е.С., сестра на ответницата и Т.С. –
сестра на ищеца. От съвкупния им анализ се установява, че от раждането досега, детето живее в дома на бащата,
където от 2007г. е живяла и майката. През лятото на 2009г. С.И. е заминала за
Германия, а от декември 2009 – януари 2010г. живее на семейни начала с лицето С.
П. От 2007г. до фактическата раздяла в края на 2009г. в дома на ищеца са живяли
и другите деца на И. – П. и Т., за които С. и неговите родители също са се
грижили. Детето Л. е гледано с много любов, много е привързана към баща си и
към баба си, не са й липсвали материални удобства, чувства се щастлива. От
заминаването за Германия, ответницата е идвала един – два пъти да види дъщеря
си. Бащата не й е пречил да я вижда. Свидетелите не знаят И. да е изпращала
пари за детето.
От показанията на св. Р.П.
се установява, че от 2010г. С.И. съжителства с Ст.П. – брат на свидетеля. Преди
този момент И. работила в чужбина и изпращала пари за дъщеря си. Винаги когато
майката искала да види Л., бащата създавал пречки и обиждал И.. Тя и Ст.П.
живеят в хубаво жилище, имат постоянни доходи и искат да се грижат за Л..
Видно от показанията на св.
Ст.П., с когото ответницата живее на съпружески начала, след януари 2012г. той
и И. са ходили 5-6 пъти да видят детето, но срещите не се осъществявали, тъй
като бащата не допускал майката да влиза в дома му. Майката виждала детето само
през входната врата на двора. П. и И. се обърнали за съдействие към МВР, във
връзка с което бил съставен протокол.
Видно от показанията на
св.В.М., приятел на ищеца, отвеницата и мъжа с който живее са идвали да видят Л.
три пъти от януари 2012г. Бащата пускал детето, но то не познавало майка си и
не искало да отива при нея, разстройвало се от срещите с нея, въпреки че бащата
му обяснявал, че трябва да вижда майка си.
От заключението на експерта по назначената СПсЕ, което съдът
възприема като обективно и компетентно изготвено се установява, че и двамата родители разполагат с достатъчен
капацитет за отглеждане на детето. В о.с.з. вещото лице допълва, че детето е
силно привързано към баща си и леля си, развива се нормално, отличава се с
много добро интелектуално ниво. Въпреки това Л. се нуждае и от грижи и контакти
с майката, но евентуалното внезапно изваждане на детето от средата, в която е
израстнало и поставянето му в непозната среда би му се отразило негативно.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
По иска с пр. осн. чл.127,
ал.2 СК вр. чл.59 СК:
Раздялата на родителите и създалите се
отношения между тях налагат
родителските права и задължения да се предоставят за упражняване на единия,
поради невъзможността да се упражняват заедно от двамата. Изборът на родител е детерминиран от редица конкретни
за случая фактори, които следва да бъдат преценявани в духа на водещия принцип
за максимална защита на интересите на детето (чл.59,
ал.4 СК вр. чл.3, т.3 ЗЗДет). В
този смисъл всеки родител носи тежестта да установи своите родителски качества,
привързаността на детето към него, социално – битовите и материалните
възможности за отглеждането му, отношението на детето с обкръжаващата среда в
дома на родителя и извън него и всички други определящи с оглед защитата на
интересите на детето обстоятелства (чл.56, ал.4 СК и ППВС №1/74г.)
Л.С.С. е родена на ***г. и
от раждането си живее в дома на баща си с него, майката и своите дядо и баба по
бащина линия. В средата на 2009г. майката напуска жилището, от който момент
настъпва и фактическата раздяла между родителите. Причините за това са
иррелевантни в настоящото производство, доколкото съдът не изследва вината за
настъпването й, но фактът че родителите не живеят заедно се отразява на
възпитанието и израстването на детето. От средата на 2009г. до днес, т.е. близо
3 години, непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето се
полагат от бащата и неговите родители. В резултат на положените грижи, Л. се
проявява като усмихнато и щастливо дете, силно привързано към баща си и към
своите баба и дядо, развиващо се нормално в емоционален и интелектуален план,
което е недвусмислен индикатор за положителното влияние на заобикалящата го
среда. По делото не са констатирани дефицити по отношение на родителския потенциал
на бащата. От друга страна между майката и детето липсват изградени отношения,
като видно от свидетелските показания за периода след фактическата раздяла И. е
посещавала дъщеря си само няколко пъти. Съдът не може да приеме за установено
твърдението, че причина за това е поведението на бащата, тъй като са налице
противоречиви гласни доказателства досежно това обстоятелство. Освен всичко
останало, детето не познава нито мъжът, с когото майката живее на съпружески
начала, нито неговото семейство. При това положение евентуалната внезапна
промяна на семейната среда, съчетана със значително намаляване на контактите с
бащата и неговите родители и с поставяне на детето в непознат дом сред
непознато обкръжение, би се отразила негативно върху емоционалното състояние на
Л., в който смисъл е и становището на експерта (така и Р. №363/01.09.2010г.,
постановено по гр.д. №226 по описа на ВКС за 2010г., II г.о.). Изложеното мотивира извода, че към настоящия
момент не е в интерес на детето да бъдат променяни изградените му стериотипи и
начин на живот.
По въпроса за личностните
качества на родителите съдът отчита двете престъпни прояви на С. но и фактът,
че те са извършени в сравнително отдалечен момент във времето – 2000г. и
2006г., при това преди раждането на Л.. Не е без значение и това, че С.И. е майка
на 4 деца от различни бащи, две от които – Т. и П. не са пълнолетни, но въпреки
това по думите на И. живеят сами. Освен това Т. и П. са били гледани от ищеца
докато ответницата е била в Германия. От друга страна доказателства в подкрепа
на твърдението за упражнено насилие от бащата върху детето Л. не са ангажирани
по делото. Ето защо разглежданите обстоятелства не могат да обосноват промяна
във формираните изводи досежно родителските права.
Поради съвпадане на
правните изводи на двете съдебни инстанции решението на ПРС следва да бъде
потвърдено в частта относно родителските права.
Съдът като взе предвид
силното желание на С.И. да се грижи за детето, неговата възраст, която безусловно
предполага присъствие на майката в живота на дъщеря си, доказания родителски
потенциал на майката и добрите условия за живеене в дома й, както и
непосредствените си впечатления от проведеното изслушване, намира, че следва да
бъде определен разширен режим на лични отношения, с тенденция към
допълнителното му увеличаване с течение на времето. Поради това и с оглед
интересите на детето съдът намира за подходящ следния режим: до навършване на
пет години на детето – всяка първа, втора и трета събота от месеца от 10.00 до
17.00 часа и всяка последна събота от месеца – от 16.00 часа до 12.00 на
следващия ден (неделя). След навършване на пет години на детето - всяка първа,
втора и трета събота от месеца от 10.00 до 17.00 часа и всяка последна събота
от месеца – от 16.00 часа до 12.00 на следващия ден (неделя), както и две
седмици през лятната ваканция на детето и по един ден от коледните и от
новогодишните празници.
Поради непълно съвпадане на правните изводи на двете
съдебни инстанции по отношение режима на лични контакти с майката, в тази част
решението на ПРС следва да бъде отменено, като вместо него бъде определен
посоченият по - горе режим.
По иска с пр. осн. чл.127,
ал.2 СК вр. чл.143 СК:
Нормата на чл.143, ал.1 СК
вменява на всеки родител задължение за издръжка на своето непълнолетно дете. По
отношение на размера й следва да бъдат съобразени потребностите на детето,
възможностите на родителите и обстоятелството кой от тях полага непосредствена
грижа за детето. В настоящия случай се установи, че Л. е на 4 навършени години
и към момента не посещава детска градина, поради което съдът намира за
адекватен на нуждите й общ размер на издръжката от 130.00лв. Установи се още,
че до началото на 2012г. бащата е получавал почти постоянно трудови възнаграждения,
близки по размер до минималната работна заплата за страната, определена с ПМС,
а към момента С. изкарва доходи от работа по строежи и рязане на дърва. От своя
страна майката и лицето с което тя живее имат постоянни доходи от магазин за
хранителни стоки. При това положение и доколкото бащата следва да полага
непосредствените ежедневни грижи за детето, от общия определен размер на
издръжката майката следва да поеме сумата от 70лв. месечно, а бащата –
разликата.
Поради съвпадане на
правните изводи на двете съдебни инстанции по разглеждания иск, решението на
ПРС следва да бъде потвърдено в тази му част.
Предвид изхода
на спора и липсата на доказателства за платени разноски, в полза на С.С. не следва да бъдат присъждани разноски
в настоящото производство. С оглед изхода по същество по предявените искове, в
полза на С.И. също не следва да се присъждат разноски пред въззивната
инстанция.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №1/04.01.2012г., постановено по гр.д. №24 по описа
на ПРС за 2010г., в частта с която е
определен режим на лични отношения на майката С.Д.И., ЕГН********** с
детето Л.С.С., ЕГН**********, като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на
лични отношения на майката С.Д.И., ЕГН********** с детето Л.С.С., ЕГН**********:
до навършване на пет години на детето – всяка първа,
втора и трета събота от месеца от 10.00 до 17.00 часа и всяка последна събота
от месеца – от 16.00 часа до 12.00 на следващия ден (неделя);
след навършване на пет години на
детето - всяка първа, втора и трета събота от месеца от 10.00 до 17.00 часа и
всяка последна събота от месеца – от 16.00 часа до 12.00 на следващия ден
(неделя), както и две седмици през лятната ваканция на детето и по един ден от
коледните и от новогодишните празници.
ПОТВЪРЖДАВА решение №1/04.01.2012г., постановено по гр.д. №24 по
описа на ПРС за 2010г. в останалите му
части.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен Касационен съд в едномесечен
срок от получаване на съобщението, при наличие на предпоставките по чл.280,
ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: