МОТИВИ към ПРИСЪДА № /23.07.2010г.,
постановена по НОХД №
2972/2010г. по описа на БРС
Производството по делото е
образувано по повод обвинителен акт на Районна прокуратура гр. Бургас, с който
против С. Ж.Ч., ЕГН: **********, роден на *** ***, българин, български
произход, неженен, неграмотен, неработещ, неосъждан, живущ *** е повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК.
Съдът разгледа делото по реда
на съкратеното съдебно следствие по глава 27 от НПК, като с протоколно
определение от 21.07.2010г., на основание чл. 372, ал. 4 от НПК обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Представителят на РП – Бургас
по време на съдебните прения поддържа обвинението така, както е повдигнато с
обвинителния акт, като счита, че фактическата обстановка и правната квалификация
на деянието са доказани по несъмнен начин от събраните по делото доказателства.
Относно определяне вида и размера на наказанието, прокурорът пледира на
подсъдимия да се наложи наказание при приложение разпоредбите на чл. 58а от НК,
а именно наказание ЛОС за срок от две години, като изпълнението на основание
чл. 66 ал. 1 от НК да се отложи за срок от три години.
Защитникът на подсъдимия, не
оспорва фактическата обстановка и правната квалификация на деянието по
обвинителния акт. Относно определяне вида и размера на наказанието, защитникът
пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода-условно, а
относно размера-предоставя на съда.
Подсъдимият Ч. признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират
доказателства за тези факти. В защитната си реч, по време на съдебните прения
заявява, че се присъединява към казаното от защитника си, съжалява за
извършеното и моли за минимално наказание.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на
чл. 373, ал. 3 от НПК, приема за установена следната фактическа обстановка:
На 10.07.2010г., около 21,20ч. Св. И.- ученичка в 11
клас, в ГРЕ „..........”, вървяла по ул. „Фердинандова”, в посока към ул. „Цар
Калоян”, като говорела по мобилния си телефон. По пътя си, тя подминала подс.Ч.,
който искал пари от непознати за нея мъж и жена. Подминавайки го, св. И.
усетила, че същият тръгнал след нея. Св. И. ускорила крачка, тъй като се
притеснила, но подс. Ч. също ускорил темпото на ходене след нея. Все още
говорейки по телефона, св. И. усетила, че някой дърпа дамската й чанта, която
носела на дясното си рамо. Обърнала се и видяла подс. Ч.. В резултат на това му
действие, св. И. изтървала телефона си, но стиснала чантата си, която
подсъдимият продължил да я дърпа, използвайки сила. В резултат на това, св. И.
паднала на земята, а подс. Ч. успял да издърпа чантата и и побягнал в посока
към ул. „Цар Калоян”. Св. И. забелязала, че около нея имало очевидци на
деянието, които се опитвали да извикат полиция, но тъй като много се уплашила,
незабавно си взела телефона и се прибрала в дома си, без да уведоми за
случилото се органите на реда.
Един от очевидците, неустановен в хода разследването
срещнал св. Ф. и св. Х.-полицаи при 01 РУП-Бургас, които патрулирали служебен
автомобил в близост, споделил видяното и дал описание на извършителя на
грабежа, но отказал да разкрие самоличността си на органите на реда. Обяснил, че
подсъдимият се е насочил в посока ул. „Индустриална”. Полицейските служители
направили обход в района и забелязали лице, отговарящо на описанието, дадено от
очевидеца. Установили, че извършител е подсъдимият С. Ч.. При проведен разговор
с него, същият заявил пред органите на реда, че е издърпал чантата на св. И., като
обяснил, че взел само парите от портфейла, съдържащ се в чантата - сумата от
7,00лв, а останалите вещи изхвърлил и дори посочил мястото на изхвърляне. Св. Ф.
и св. Х., заедно с подсъдимия отишли с полицейския автомобил на посоченото
място, където намерили дамската чанта на св. И., заедно с портфейла й и карта на
БДЖ със снимка, имената и адреса на пострадалата. Подс. Ч. бил задържан, като в
него била открита сумата от 7,00лева-парите, които заявил, че е взел от св. Иванова.
Органите на реда открили св. Иванова в дома й и тя
била разпитана по случая. В протокола за разпит, същата подробно описала случилото
се, разпознала извършителя, индивидуализирала всяка от вещите, съдържащи се в чантата
й, но част от тях не били открити от органите на реда, въпреки положените
усилия.
Горната фактическа обстановка се установява от
обясненията на подсъдимия дадени при разследването, направените самопризнания
за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
свидетелските показания и писмените доказателства по делото.
С оглед на горната фактическа обстановка, съдът счита
за доказано по безспорен и категоричен начин от обективна и от субективна
страна, че подсъдимият е извършил престъплението – грабеж.
Деянието е извършено при пряк умисъл като форма на
вината-подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното
настъпване.
Във връзка с изложеното съдът призна подсъдимия С. Ж.Ч.,
ЕГН: **********, роден на *** ***, българин, български произход, неженен,
неграмотен, неработещ, неосъждан, живущ *** ЗА ВИНОВЕН в това, че на 10.07.2010
година, около 21.30 часа, в град Бургас, на ул. ”Фердинандова”, пред № 78,
отнел чужди движими вещи – дамска чанта на стойност 12.75 лева, съдържаща
портфейл от изкуствена кожа, на стойност 12.00 лева, лак за коса, марка
„Лонда”, на стойност 4.00 лева, пластмасов гребен, на стойност 1.00 лева,
червило за устни на стойност 1.50 лева, четири броя секретни ключове, всеки на
стойност 3.00 лева, на обща стойност 12.00 лева и парична сума в размер на 7.10
лева, всичко на обща стойност от 50.35 лева, от владението на Щ.И.И., ЕГН: **********,
с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила,
изразяваща се в събаряне на И. на земята и издърпване на дамската й чанта.
Общ причинен съставомерен престъпен резултат в размер
на 50.35 лева (петдесет лева и тридесет и пет стотинки), установено с експертиза-престъпление по чл. 198, ал.1 от НК.
За извършеното престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК е
предвидено наказание от три до десет години лишаване от свобода.
При определяне вида и размера на наказанието, с оглед
императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът следва да определи
наказанието за извършеното от подсъдимата престъпление по чл.198,ал.1 от НК,
при условията на чл. 58а от НК.
В случая, наказанието за
престъплението извършено от подсъдимия, при приложението на чл. 58а от НК, е
определено в минималния размер, предвиден за извършеното престъпление по чл. 198,
ал. 1 от НК, като след редуцирането му с 1/3, съдът е наложил наказание две
години „лишаване от свобода” с приложение на хипотезата на условното осъждане,
а именно отлагане на наложеното наказание, на основание чл. 66, ал.1 от НК за
срок от три години.
Като смекчаващо вината
обстоятелство съдът отчита самопризнанията на подсъдимия по фактическата
обстановка, както и младата му възраст. Като отегчаващо вината обстоятелство,
съдът отчита високата степен на обществена опасност на деянието.
С така определеното и наложено
наказание настоящият състав счита, че в максимална степен ще бъдат постигнати
целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК и подсъдимият ще се поправи и
превъзпита.
Като причини за извършване на
деянието следва да се приемат ниската правна култура на подсъдимия, тежките икономически
условия в страната, свързани с безработица и стремежа към лесно
облагодетелстване.
Накрая съдът се занима с разноските по делото, които
възложи в тежест на подсъдимия.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала!
Златка Калоянова