Р Е Ш Е Н И Е № 389
гр. Сливен, 07.12.2023 год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- I състав, в съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:
Съдия: СЛАВ БАКАЛОВ
при секретаря Ваня Фърчанова като разгледа докладваното от съдията Слав Бакалов административно дело № 20237220700371/2023 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е
административно и намира правното си основание в чл.172, ал.5 от ЗДвП във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на П.А.Г. против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 23-0804-000075/14.02.2023 г.,
издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен, с която по
отношение на П.А.Г. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171,
т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от 10:54 часа на
14.02.2023 г. В жалбата се твърди, че на посочената дата и час е извършена
проверка, техническото средство било отчело положителен резултат за кокаин.
Жалбоподателят не бил съгласен с резултата от уреда, поради което дал кръв и
урина за изследване. Било образувано досъдебно производство. Със съставянето на
АУАН било отнето СУМПС. Счита, че след като били дадени кръв и урина, не
следвало административнонаказващият орган да налага ПАМ. Нямало отказ за
извършване на химико токсикологично лабораторно изследване. Счита, че заповедта
е издадена при допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. Не бил налице правопораждащ
фактически състав, поради което липсвало основание за прилагане на правомощието
на административния орган. Моли съда да постанови решение, с което отмени
издадената заповед..
В съдебно
заседание оспорващия, чрез пълномощника си адв.Х.Х. *** поддържа жалбата. Претендира за направените по делото
разноски.
Административният
орган, чрез пълномощника си – гл. юрисконсулт Б. оспорва жалбата. Моли да бъде
оставена без уважение, по подробни съображения изложени по делото. В писмено
становище прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
От данните по
административната преписка се установява, че на 14.02.2023 г. срещу П.А.Г. е
съставен АУАН GA/831162, за това, че на 14.02.2023 г. около 10:20 часа в
гр.Сливен на ул.Георги Сава Раковски, като водач на МПС - БМВ Х7 ХДРАЙВ 40Д с peг. № ********, собственост на Алианц
лизинг България ЕАД - клон Сливен, при извършената проверка за употреба на
наркотични вещества и техните аналози с техническо средство Дрегер
Друг Тест 5000 с фабричен номер ARME 0068, уреда отчел наличие на кокаин в
слюнката на водача в 10:54ч. на 14.02.2023г. в проба номер 354. На Г. е издаден
талон за изследване номер 117335, който той приел. Актосъставителят
приел, че водача управлява ППС след употреба на наркотични вещества или техни
аналози, с което е нарушил чл. 5 , ал.3 , т. 1 , пр.2 от ЗДвП.
Със Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка 23-0804-000075/14.02.2023 г.,
издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен, с която по
отношение на П.А.Г. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171,
т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от 10:54 часа на
14.02.2023 г.. Като мотиви за налагане на ПАМ са посочени фактическите
констатации съдържащи се АУАН GA/831162. Заповедта за прилагане на ПАМ е
връчена на жалбоподателя на 13.10.2023 г.
С мотивирана
резолюция № 23-0804-М000035 от 15.02.2023г.
Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен, на основание чл.
54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН, установил, че за престъплението по чл.5/3/1 е
образувано ДП-209/23-К.М. по чл.343б ал.3 от НК, поради което прекратил административно-наказателното
производство по АУАН серия GA, № 831162 от 14.02.2023 г. против П.А.Г..
По ДП № 209/2023
г. на РУ Сливен е извършена съдебна химикотоксилогична
(токсикохимична) експретиза
рег. № И-6924 от 26.07.2023 г. на предоставените от Г. проби кръв със стикери серия
А065703 № 1 117355 и 3 117355 и урина в със стикер серия А065703 № 4 117355. Експретизата е приключила със заключение, че от извършените
изследвания на предоставената проба кръв от лицето П.А.Г., не се установило наличие на наркотични
вещества. От извършените изследвания на предоставените проба урина от лицето П.А.Г.,
се установило присъствие на кокаин и негови метаболити
(метилекгонин, етилекгонин)
- Списък I (Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве,
поради ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина. Наличие на кокаетилен – спицифичен метаболит, доказващ
комбинирана употреба на кокаин и алкохол (етанол).
Според заключението интервала на употреба на установеното наркотично вещество,
съобразно ползвания аналитичен протокол и фармакокинетичните
му особености, с най-голяма вероятност кокаин е бил употребен в период по-голям
от 12 ч. и до / от момента на изследването (средно, в зависимост от дозата и
честотата на употреба).
С постановление на прокурор при РП Сливен
вх.№ 830/23 от 11.10.2023 г., на основание чл.199 и чл.243 ал.1 т.1 във вр. с чл.24 ал.1 т.1 от НПК е прекратено ДП № 209/2023 г.
на РУ Сливен, вх.№ 830/2023 г. на Районна прокуратура Сливен, като препис от
постановлението е изпратено на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Сливен
за налагане на административно наказание. Според отбелязване на екземпляр от
оспорената заповед, на 27.10.2023 г. жалбоподателя е получил лично СУМПС №
*********.
При горната фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е
допустима за разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в
срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Разгледана по
същество жалбата е основателна по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане
на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Обжалваната
заповед е издадена от компетентно длъжностно лице по смисъла на чл. 172, ал. 1
от ЗДвП съгласно приложената по делото заповед № 343з-3031/31.12.2021 г. на
директора на ОД на МВР – Сливен, в необходимата писмена форма. В заповедта е
цитирана приложимата законова разпоредба, регламентираща условията за налагане
на ПАМ - чл. 171, т.1, б. "б" от ЗДвП. Изложени са фактическите
основания, които са мотивирали административния орган да я издаде, основно чрез
препращане към съдържанието на съставения срещу водача АУАН, който е неразделна
част от административната преписка.
Разпоредбата на чл. 171, ал.
1 б. "б" ЗДвП предвижда, налагането на ПАМ при управляване
на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с
изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.
4 установените стойности са определящи.
В настоящия
случай, нарушението на водача е констатирано от компетентни длъжностни лица и е
съставен АУАН, който съгласно чл. 189, ал.
2 от ЗДвП се ползва с обвързваща доказателствена сила до доказване
на противното. По делото не се спори относно фактите послужили като
предпоставка за издаване на заповедта, а именно управляване на МПС от адресата
на заповедта, извършване на тест за употреба на наркотични вещества или техни
аналози, който е дал положителен резултат за употреба на кокаин, предоставяне
на биологични проби от водача за химико-токсикологично лабораторно изследване,
поради несъгласие с показанията на техническото средство. Спорът е дали при
тези факти, административният орган е следвало да издаде оспорената заповед или
не.
Предназначението и
ефектът на налагане на ПАМ по реда на чл. 171, т. 1
буква "б" ЗДвП е именно да се преустанови нарушението с
цел да се осигури безопасността на движението, което предполага незабавни
фактически действия. Следва да се отбележи, че при установяване на фактическите
основания визирани в хипотезата на правната норма, органът действа при
условията на обвързана компетентност и няма право на избор или свободна
преценка относно налагането на ПАМ и е длъжен да издаде административен акт с
указаното в закона съдържание.
При спазване на чл. 170, ал.
1 от АПК ответникът по оспорването е доказал обстоятелствата, които
изискват налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т.
1, б. "б" от ЗДвП към момента на издаването и. В тежест на
жалбоподателя е да установи факти, от които черпи права, като обори
констатациите на административния орган.
Обстоятелството,
че жалбоподателят е дал биологичен материал за изследване, не променя горните изводи.
От една страна само с факта на даване на такава проба не се решава въпросът за
отговорността на лицето, каквито са регламентираните в закона изисквания. От
друга към момента на издаването на ЗПППАМ е липсвал резултат от изследването, а
до наличието на такъв, определящ е резултатът от полевия тест. Основание за
този извод на съда е приложимата законодателна уредба. Определяйки реда за
установяване на употребата на наркотични вещества, чл. 171, ал.
4 от ЗДП препраща към Наредба № 1 за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техните аналози. Чл. 5, ал. 2 от Наредбата дава възможност употребата на
наркотични вещества да се установява с тест. От своя страна чл. 171, т. 1
б. "б" от ЗДП постановява, че само при наличие на
изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда
на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. Тоест, до получаване на
резултатите от изследването на кръвната проба, определящ ще е резултатът от
проведения по време на проверката тест. Аргумент в тази насока е и разпоредбата
на чл. 172, ал.
3 от ЗДвП, която е категорична, че в случаите по чл. 171, т. 1,
букви "б", "д", "е" и "ж"
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача се изземва
със съставянето на акта за установяване на административното нарушение. Този
извод следва и от граматическото тълкуване на употребения израз „при наличие на
изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда
на чл. 174, ал.
4 установените стойности са определящи“ на чл. 171, т.
1, б. "б" от ЗДвП. Според това тълкуване, за да се
съобрази изследването на кръвната проба, което е средството за установяване на
употреба на наркотични вещества или техните аналози, то трябва да е налично към
момента на издаване на ЗППАМ. След като това изследване не е било налично към този момент, то
административния орган следва да се съобрази с другите допустими доказателства
за да обоснове фактическите основания за издаване на оспорената заповед.
Извършването на
медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употреба на наркотични вещества или техните аналози е част от процедурата по
установяване отговорността на водача по чл. 5, ал.3, т. 1 , пр.2 от ЗДвП. По
изричната разпоредба на чл. 171, т. 1 б.
"б" ЗДвП, обаче неговия резултат, ако е наличен, следва да
се съобрази при издаването на ПАМ по този текст от закона. В случай, че същото
не е дало резултат към момента на издаването на ЗППАМ по чл. 171, т. 1 б.
"б" ЗДвП, а такъв е получен в по-късен момент, то същото следва да се
съобрази на основание чл.142 ал.2 от АПК.
Видно
от заключението на токсикохимична експертиза
изготвена от лаборатория на ВМА София, в пробата урина на жалбоподателя е
установено наличие на кокаин и негови метаболити,
както и на кокаетилен, докато в пробата кръв не е
доказано съдържание на упойващи или наркотични вещества. Доказателственото
значение на негативния резултат от изследваната от токсилогичната
експертиза кръвна проба от жалбоподателя е съобразен от прокурора при РП Сливен
при решаване на въпроса за отговорността на водача, тъй като съгласно чл. 23 ал.1
от Наредба № 1 от 19.07.2017
г. на експертен анализ подлежат предоставените проби урина и кръв, но
"употребата се доказва чрез резултата от изследването на кръвната
проба". Следователно и доколкото по нормативен ред е призната по-висока
степен на достоверност на резултата от кръвното изследване спрямо резултатите
от тестването с техническо средство и/или от изследването на пробата урина, на
база на които се счита за доказано
обвинението в нарушение на ЗДвП, то не може да се направи извода, а именно че Г.
се управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
След
като според този резултат, биологичната пробата кръв за употреба на наркотични
вещества на жалбоподателя е отрицателна, то се явява опровергана достоверността
на обстоятелствата посочени в АУАН, а именно, че е извършил нарушение на чл. 5
, ал.3 , т. 1 , пр.2 от ЗДвП, поради което и издадената срещу него ЗППАМ се
явява незаконосъобразна. С оглед на изложеното, жалбата се явява основателна и
следва да бъде уважена.
Съобразно изхода
на спора, на основание чл. 143, ал.
1 от АПК, на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него
разноски по делото, които са своевременно поискани и доказани в размер на 1010
лева, от които 10 лева - държавна такса и 1000 лева – адвокатско
възнаграждение. Неоснователни са възраженията на процесуалния представител на
ответника за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение, доколкото същото е под минималния размер, предвиден
в чл. 8, ал. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Във връзка с гореизложеното на основание чл.172,
ал.2 от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалбата на П.А.Г., Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 23-0804-000075/14.02.2023 г., издадена от
Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр.Сливен да заплати на П.А.Г.
ЕГН **********,***, направени по
делото разноски в размер на 1010 (хиляда и десет) лева.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Решението да се съобщи на страните.
СЪДИЯ: