Р Е Ш Е Н И
Е
№………./ .1.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито
съдебно заседание, проведено на дванадесети декември през две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА
при секретар Албена Янакиева
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 65 по описа за 2019
г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е разгледано като
ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 т.1от ГПК вр. чл. 1 ал.1 т.6 от ТЗ)
Искът е приет на осн. чл. 226 КЗ(отм) вр. пар. 22 от ПР на КЗ като предявен от Е.С.Д., ЕГН **********,
действащ със съгласието на родителите си М.И.С. и С.Д.С., и тримата от ****, представляван от адв. Н. Д. (САК),
със служ. адрес: *** *, офис №4 срещу ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК
*********, гр. София, 1407, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87,
представлявано от С. С.П. и К. Д. К., чрез адв. А. (САК) със служ. адрес ***. *
за заплащане на обезщетение по
застраховка „гражданска отговорност“ за претърпени неимуществени вреди в
размер на 30 000 лв., представляващи болки и страдания от понесено телесно
увреждане(разкъсно-контузна рана на ляво стъпало и счупване на лъчева кост на лява ръка), наложилото се
лечение и психическа травма, резултат от нараняването, причинено от водач –
застрахован собственик на МПС, признат за виновен извършител на престъпление по
НОХД 158/17г на ПРС, ведно със законната лихва от увреждането на 18.04.2014г до
окончателно изплащане на обезщетението по посочена от законен представител
банкова сметка.
***, че водачът И.С.,
застрахован с полица № 02114000206115 от 03.01.2014г. до 03.01.2015 г за управление на л.а. „***“
с рег. № ** **** ** по поет от
ответното застрахователно дружество риск „гражданска отговорност”, е предизвикал ПТП на 18.04.2014 по път Айтос-Тервел, за което е осъден по НОХД 158/2017 г. по
описа на ПРС. Твърди, че в нарушение на правилата за движение водачът е
управлявал автомобила с превишена
скорост и при навлизане в завой между вход за моста „Дарбоаз“ и отбивка за с.
Камен дял загубил контрол върху поднеслия върху плъзгавото платно автомобил,
който излязъл от пътя и се преобърнал по наклон надолу докато спрял на таван.
Така при съприкосновението на тялото на пътуващия в средата на задна седалка
пътник Е.С. с детайли от купето, била причинена средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на лява лъчева кост в долна трета, което обусловило
затруднения на крайника за период около 2 месеца с поставена гипсова
имобилизация. Сочи че освен съставомерното увреждане на ръката е понесъл и
по-лека контузия на стъпалото, като и двете увреждания са били диагностицирани
непосредствено след ПТП и лечението им е проведено общо. Твърди, че понася и
настъпилите в резултат на преживяната катастрофа промени в психическото си съС.ие.
Сочи, че не можел да заспива и все още сънува кошмари, изпитва силно
безпокойство за живота си и и за живота на своите близки, също пострадали от
тази катастрофа. Счита, че изживяния шок променил живота му и го направил
нестабилен, а съжителството му с инвалидизираните от същото ПТП родители породило у него убеждението за
безнадеждност и уязвимост.
В писмено
становище по същество ( л. 205) пълномощникът на ищеца претендира бланкетно за
присъждане на обезщетението в цялост в предявения размер.
Ответното застрахователно дружество,
оспорва отговорността си като се позовава на недоказано понасяне на
описаните леки телесни повреди вследствие на инкриминираното деяние, както и
степента, интензитета и продължителността на страданията, понасяни поради
обездвижването. Оспорва размера на претендираното обезщетение като завишен и
несъобразен със справедливото овъзмездяване, според приети в практиката на
съдилищата критерии. Отделно пълномощникът възразява за съпричиняването на
последиците с поведение на пострадалия, евентуално родителите му, които
допуснали детето да пътувал на задна седалка без да ползва система за
обезопасяване и това нарушение на правилата на ЗДвП е допринесло за понасяне на
нараняванията, обусловили процесните болки и страдания. Евентуално ответникът
възразява за изтекла давност по отношение на претенцията за лихви, като се
позовава и изтичането на три години от
увреждащото събитие.
По същество
пълномощникът на ответника пледира за отхвърляне на неоснователна и недоказана
претенция, евентуално за определяне на намален размер на обезщетенията
съответно на възприетите в съдебната
практика критерии за справедливост и отчитане на съпричиняване и
съизвършителство. В писмени бележки се излагат както подробни съображения срещу
ангажирането на отговорността на застрахователя, като се обосновава отново
оспорване на причиняването с процесното събитие поради липса на констатиране на
уврежданията на това лице в протокол за ПТП и липсата на причиняване на спора с
поведение на застрахователя.
Страните
претендират насрещно разноски, конкретизирани в списъци (л.216 и л. 224).
Предварителните
въпроси и допустимостта на предявените искове са били разрешени в нарочно
определение №2541/10.07.201г.(л.93). Окончателната правна квалификация на
претенциите и по-подробно изложение на релевантните твърдения се съдържа в
доклада, обявен за окончателен в открито съдебно заседание( л. 166) по проекта,
съобщен на страните( л. 97-99), възприет изрично от тях без възражения.
В изпълнение
на задължение по чл. 16 ал.6 ЗЗД уведомената за процеса Дирекция „Социално
подпомагане“ – Варна е представила доклад относно битовите условия и семейните
взаимоотношения на средата, в която израства ненавършилия пълнолетие ищец.
Съдът, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и
по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Няма спор между
страните относно наличие на валидно
застрахователно правоотношение, признато въз основа на удостоверена по
общодостъпен начин регистрирана полицa № 02114000206115 за застраховка
гражданска отговорност на автомобилистa - собственик на л.а. „***“ с рег. № **
**** **, сключена със ЗД "БУЛ ИНС"АД, действала през 2014г.
Механизмът на
възникване на ПТП и причинната връзка на настъпилата средна телесна повреда с
противоправното поведение на водача С. са установени с влязло в сила
споразумение по НОХД 158/2017 г. на ПРС,
с което са признати обстоятелствата по обвинителен акт. Споразумението с което дееца се признава за
виновен за инкриминирано деяние има значение на присъда( чл. 383 ал.1 НПК),
която следва да бъде зачетена от граждански съд, разглеждащ последици от
конкретното престъпно деяние (чл. 300 ГПК). Застрахователното събитие се урежда като противоправно вредоносно поведение
на водача на застрахования автомобил,
покриващо фактическия състав на престъплението по чл. 343, ал. 3, пр. 4 б. „а“,
пр. 1, вр. ал.1 б. „б“, вр. чл. 342, ал.
1 НК. Затова и в настоящи процес тези престъпни обстоятелства съставляват и
основание за ангажиране на договорната отговорност на застрахователя на
причинителя на вредите към пострадалия. В случая наказателният съд е наложил
наказание за виновно и противоправно причиняване на престъпен резултат – средна
телесна повреда на пътника Е.С., пътуващ в средата на задна седалка, като
несъмнено е установил причиняване на счупване на лява лъчева кост в долна
трета, което обусловило затруднения на крайника за период около 2 месеца именно
като съставомерен резултат от преобръщането на автомобила в резултат на
нарушените правила за движение от застрахования водач.
Доводите, основани
на непълнота на протоколирането на престъпното деяние като ПТП не могат да
бъдат споделени. Съставянето на официалните документи от органите за контрол по
пътищата има за цел да облекчи, а не да изключи доказването на вредоносни
събития при настъпили произшествия. Както самият ответник обосновава,
официалният характер на предвидения в специалната Наредба № I3-41 имат материална доказателствена сила за
факти, възприети от съставителя, но нямат никаква доказателствена стойност
относно невписани в тях обстоятелства, независимо по каква причина е бил
допуснат пропуска в констатациите. При наличие на категорично посочване на
ищеца като пострадало от престъплението лице в присъдата на наказателния съд,
посочването или пропускането му в протокола за ПТП е изцяло без значение.
В този смисъл съдът приема за категорично доказано, че счупването на
ръката на ищеца е резултат именно от ударите на тялото му в детайли на л.а. „***“
с рег. № ** **** **, преобърнал се на таван след ПТП на 18.04.2014 год.
За настъпилия
вредоносен резултат ищецът се позовава на медицинската документация от
проведено лечение(вкл. образна диагностика на фрактурата), която е допълнително
интерпретирана от назначен от съда медицински експерт. Съдебният лекар
потвърждава, че още при приема на пациента в спешния център непосредствено след
катастрофата е била диагностицирана и обработена с шев разкъсно-контузната рана
на стъпалото на детето. Експертът заключава, че и двете увреждания (на крака и
на ръката) отговарят на механизма на нанасяне на ударите на тялото на пътника,
като е можело да се причинят от контакта с детайл на МПС. Вещото лице ортопед
установява че след проведеното лечение
на травмите телесното здраве е възстановено, като общия срок на лечението не е
надхвърлил 2 месеца.
Отделно вещото лице
по допусната съдебно психиатрична експертиза е установило по анамнеза на
освидетелстваното дете, симптоми на остра стресова реакция в следствие на изживян стрес непосредствено след ПТП и
последвало разстройство в адаптацията и протрахирана тревожно-депресивна
реакция продължила около година и половина, проявила се като тревожност,
безпокойство, нарушения на съня, депресивни преживявания и чувство за безперспективност,
както и затруднения в общуването и участие в учебния процес. Това влошено съС.ие
на психиката пряко е обусловено от настъпилите промени в ежедневието на ищеца
като резултат от ПТП (дистреса от катастрофата, лечението на физическата
травма, перспективата за инвалидизиране на двамата му родители). Според
експерта проведената психотерапия с детето е спомогнала за възстановяване на емоционалното,
социалното и академичното функциониране на личността.
Изследваните от
психиатъра данни за проявите на освидетелстваното лице се потвърждават и от
социалния доклад, в който запознатите с ежедневието на семейството общински
служители са изложили обстоятелствата по отглеждането на детето: до ПТП само
бащата, страдащ от наследствено заболяване е нетрудоспособен, но след като в
катастрофата и майката е понесла увреждания и двамата родители са били
освидетелствани като трайно и пълно нетрудоспособни, нуждаещи се от чужда
помощ. Такава оказвала бабата, която поела фактическите грижи, но и
емоционалната привързаност с родителите
е съхранена, като и те участват активно във възпитанието на детето, показват
силната си привързаност и общуват свободно с него. В доклада също се
потвърждава, че данни за заболявания на
детето няма понастоящем, не се налага специален режим при отглеждането му, няма
проблеми с общуването с връстниците и възрастните, показва зрялост и
емоционална стабилност, като успехите му в училище го мотивират да търси
продължение на образованието си във висше училище в друг град.
Депозираните от
разпитаната свидетелка Д. показания съдът не може да приеме безкритично, тъй
като от една страна тя е близка на ищеца(първа братовчедка), а освен това
описва обстоятелства, които са в явно противоречие с констатираните от
страничните лица- професиноналисти факти. Посочените от нея поведенчески
реакции (агресивност, проблеми в училище, затвореност) биха могли да се свържат
само с началния период на разстройството на адаптацията, но категорично са
преодоляни и не характеризират съС.ието на психиката на ищеца и понастоящем.
Същевременно допълнително описаните като продължаващи страхови изживявания са с
интензитет, какъвто не бил заявен от самия освидетелстван в анамнезата снета от
вещото лице, поради което и съдът не
намира основание да кредитира показанията на свидетелката в частта им,
съдържаща сведения относно остатъчни проявления на разстройства на психиката и
болкови усещания във функционално възстановения крайник.
В заключение, съдът
приема за установени като причинени именно от противоправното поведение на
застрахования водач само счупването на ръката и раната на стъпалото, породили емоцианални
негативни изживявания като болки и неудобства от обездвижване на лявата китка
до 2 месеца както и преодоляната в рамките на година и половина тревожно-депресивна
реакция.
Ответното дружество
е възразило за наличие на допълнителни (извън поведението на водача) факти,
допринесли за причиняването на този противоправен резултат. На първо място
релевантни за такова възражение са само обстоятелства които са свързани с
поведението на самия пострадал, доколкото причиняването на вреда от неколцина
поражда солидарност, а не изключва отговорност на отделния делинквент(чл. 53 ЗЗД). Отделно от това обективни обстоятелства като влошено начално здравословно
съС.ие или психична обремененост на детето не се доказаха, а такива
обстоятелства са в тежест на самия оспорващ като положителни факти, основания
на възраженията му.
Принос за
настъпване на увреждането ще е налице, когато пострадалото лице със свое
противоправно поведение е създало предпоставки за настъпване на вредите, или е
допринесло за механизма на увреждането, като тежестта за установяване на тези
обстоятелства е върху страната, която твърди, че е налице съпричиняване(Р. №
206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, II т. о.; Р. № 98 от 24.06.
2013 г. по т. д. № 596/2012 г., II т. о.; Р. № 154/31.10. 2011 г. по т. д. №
977/2010 г. на II т. о.; Р. № 151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г. на II
т. о.; Р. № 169/02.10.2013 г. по т. д. № 1643/2013 г. на ВКС, II т. о.; Р. по
т. д. № 1117/2009 г. на II т. о.). В случая съдът приема за категорично
установено, че пострадалият е пътувал на
задна седалка без предпазен колан. Данни за това има не само в установените в
хода на наказателното разследване обстоятелства, но и в описаните лично от
ищеца при освидетелстването от психиатъра спомени от събитието(отпред седяха
баща ми и шофьора, а отзад аз, майка ми и още една жена… първо изкараха
мен…после майка ми). Назначената комплексна експертиза обаче (автоексперт и
травматолог) дава еднозначно заключение, че понесените телесни увреждания или
други с подобен интензитет не биха могли да бъдат осуетени, ако пътникът е
носил колан, независимо на кое от задните места в колата е пътувал. Най-тежкото
телесно увреждане според ортопеда е типично за захващане с ръка с цел
задържане, а такова инстинктивно защитно поведение не зависи от употребата на
обезопасителен колан.Техническият експерт е потвърдил, че в този модел МПС фабрично
е оборудван с обезопасителни колани на всички места за пътниците, вкл. и на
задното място, което заемало детето, но тъй като при удара са се задействали
последователно разнопосочни инерционните сили поради превъртането на колата,
дори тялото на дете да е останало прикрепено към седалката, то пак би било
изложено на контакта с детайлите на автомобила или телата на другите пътници.
Отделно от това
съдът съобразява, че самото поведение на останалите пътници няма самостоятелно
значение в причинно-следствената връзка, тъй като несъобразяването с
изискването за поставяне на обезопасително средство само по себе си не би
застрашило останалите участници в движението, освен самия пътник. Същевременно
не се доказа категорично, че само свободното движение на телата на седящите до
детето необезопасени лица закономерно води до тежки удари, тъй като не е
изключено съприкосновения да се случат и ако те са били сложили колани, чието
предпазно действие ще се ограничи до първоначалното задържане на удара в
мантинелата, но не и на силите причинили хаотичното движение при превъртането
на колата.
При тези обективни
данни, съдът приема, че макар в причинно-следствената верига да са били
привнесени допълнителни фактори към
противоправното поведение на водача, несъумял да овладее превозното средство, а
именно: неизпълнено законово предписание за използване на предпазен колан на
задна седалка (без наличие на основание за изключение по чл. 137а ал.2 от ЗДвП)
от тримата пътници, тези обстоятелства не са значими, тъй като и без тяхното
съществуване физическото увреждане на пострадалия би настъпило поне с този
интензитет, а влиянието им върху психическата травма е съвсем изключено.
В заключение съдът приема, че
възражението за съпричиняването или съизвършителството, на който и да е от
вредоносните резултати (телесните увреждания или психическата травма) с
поведение на самия пострадал или неговите близки е неоснователно.
При така установените факти, съдът намира претенциите на ищеца за
отчасти основателни по следните
съображения:
При съпоставката на установените телесно и психично увреждания със
обичайните негативни изживявания до възстановяване на здравето и пълноценното
функциониране на личността, съдът намира за категорично установено, че ищецът е
изтърпял негативни неимуществени промени в порядък и интензитет в рамките на
обичайния за такива увреждания. Въз основа на така установеното съдът отчита за
определяне на размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с ПП4/68г
на ВС по приложението на чл. 52 ЗЗД, конкретните обективно съществуващи
обстоятелства: лека и средна по степен телесна травма, без усложнение при
лечение и изменение в психиката, преодоляно със свовременно получена
професионална подкрепа. Болковият синдром е бил ясно изразен, но само в
началния етап от 10 дни, остатъчен дефицит липсва. Макар възстановителния
процес на психиката да протекъл по-дълго не е бил съпътстван от други страдания
извън тревожно-депресивните симптоми; няма трайна промяна в социалните
възможности на пострадалия, обучителните му амбиции и самочувствието му;
увреждането с претърпяно и преодоляно в млада възраст, характеризираща се с
интензивни промени и възможност за компенсиране на негативните изживявания с
нови положителни емоции. Тъй като последиците за пострадалия в случая са
комплексни и взаимно обвързани, при
определяне на общото обезщетение за неимуществени вреди, съдът съобразява целия
комплекс от тези фактори. Не се доказа
твърдението на пострадалия за хронифициране на вредоносните последици (непреодоляното
чувство за обреченост, безпокойство и страх за живота си и този на неговите
близки), което да налага обезщетяване на необичайно продължително разстройство
на личността. В този смисъл увреждането на ищеца не може да се обезщети като
трайно, с остатъчно действие през целия му живот.
Наред с това съдът счита, че като ориентир за размерите на обезщетенията
би следвало да се преценят съответния лимит на застрахователно покритие / § 27
ал. 2 от ПЗР на КЗ/ и икономическа конюнктура в страната към релевантния за
настъпване на увреждането момент,
съгласно разпоредбите на чл. 52 от ЗЗД. Предвид обичайната съдебна практика при
определяне на обезщетения при преодолени с лечение вреди от такъв характер,
съдът заключава, че поискания, посочен от ищеца размер от 30 000лв. надхвърля границите на справедливото
обезщетение за общо понесени до момента болки и страдания като последици от деликта. Претенцията на
пострадалия за неимуществени вреди е основателна и следва да бъде уважена до
размера от 10 000лв, а за горницата до предявения размер искът следва да се
отхвърли .
При направения извод за основателност на предявения иск с правно
основание чл. 226 от КЗотм., основателна се явява и акцесорната претенция за
присъждане на законна лихва. Оспорването
на забавата на застрахователя може да
бъде възприето само като възражение за кредиторова забава поради позоваване на
ответника на липса на уведомяване за събитието преди предявяване на иска, но
това възражение предполага признание, а не отричане на претенцията на ищеца по
основание.
Съдът отчита, че
отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на
делинквента, поради което и дължимото за това застрахователно събитие
обезщетение следва да покрие пълния размер на понесените от пострадалия вреди,
включително и за забава, в която делинквентът изпада и без покана. Възражението за погасяване на вземането за обезщетяване на вредите по
давност обаче е основателно. В съдебната практика, установена по задължителен
начин (ПП № 2 от 21.XII.1981 г. на ВС, Решение № 72 от 30.04.2009 г. на ВКС по
т. д. № 475 /2008 г., II т. о., ТК, Определение № 56 от 3.02.2012 г. на ВКС по
т. д. № 629/2011 г., II т. о., ТК ) трайно се поддържа приложението на общата
петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД по отношение на вземания за деликт и краткия
тригодишен срок само за лихвите върху вземанията от непозволено увреждане (чл.
111, б. "в" ЗЗД). Същите срокове намират приложение и спрямо
застрахователя, поради функционалната обусловеност на неговата отговорност от
деликтното правоотношение. Доколкото в настоящия случай извършителят на
деянието е бил установен при самото ПТП, началният момент на давността съвпада
с датата на деликта, довършен с вредоносните последици – настъпило телесно
увреждане на 18.04.2014 г. Съответно, при предявяване на иска с пощенска пратка
на 16.01.2019 г., погасени по давност са само вземанията за лихви до 15.01.17г.
Акцесорната претенция за мораторни лихви следва да се уважи само за периода
следващ тази дата.
По
разноските:
Ищецът е претендирал за определяне на разноски, като в списъка по чл. 80 ГПК е посочено само получената безплатна адвокатска услуга. Доколкото не е
договарян размер на адвокатски хонорар възражение за неговата прекомерност е
безпредметно. Представен е договор с удостоверено безплатно представителство от
данъчно регистриран субект в хипотеза на чл. 38 ал. 2 от ЗАдв. С оглед установената съдебна практика
(определение № 163 от 13.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2266/2016 г. на ВКС, ГК) при
липса на оспорване на съвпадащите волеизявления на страните по договора за
правна помощ, съдът следва да приеме за установена материалната затрудненост на
страната като основание за договарянето на безплатната услуга. В случая
насрещната страна не е възразила по възможностите на ищеца, респ. родителите
му, да заплащат услугата по защита в исков процес, поради което и
предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ, съответно и за
възмездяване на пълномощника са налице. Минималният размер за тази услуга,
според интереса, предявен с исковата молба, възлиза на 1716лв с отчитане на методика
по чл. 7 ал. 2 от НМРАВ за данъчната основа. Съразмерно на основателната част
от иска(10000/30000), ответникът следва да понесе тежест за разноски само до
част от 572лв, съответно само тази сума следва да бъде присъдена в полза на
адвокат Д..
По делото са представени доказателства за заплащане по банков път на
договорен от ответното дружество хонорар за адвокатската услуга в размер на
1716лв. Към този размер съдът отчита и депозираните 500лв, усвоени за заплащане
на хонорар на вещи лица. Включената в списъка на тази страна неусвоена
депозирана сума от 30 лв подлежи на възстановяване при поискване от вносителя,
поради което не следва да се отчита като разход. От общо установения размер от
2216лв съдът следва да присъди в полза на тази страна само 1477,33лв,
съразмерно на неоснователната част от претенцията (20000/30000).
На основание чл.78 ал.6 от ГПК в полза на държавния бюджет по сметка на
съда следва да бъдат присъдени невнесени авансово дължими такси в размер на
400лв (4 % от присъдените неимуществени вреди), както и авансирани от бюджета
разходи за възнаграждения на експерти(по допусната медицинска и психологическа
експертиза), назначени по искане на страна, освободена от авансово внасяне на
разноски. Общо направените бюджетни разходи възлизат на 600лв, които също
следва да бъдат събрани от ответника, съразмерно на основателната част до сума
от 200лв (чл. 78 ал.6 ГПК).
По гореизложените съображения и на осн. чл.235 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД "БУЛ
ИНС" АД, ЕИК *********, гр. София, 1407, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ №
87, представлявано от С. С.П. и К. Д. К. да
заплати на Е.С.Д., ЕГН **********, действащ със съгласието на родителите си
М.И.С. и С.Д.С., и тримата от **** следните суми, платими по банкова сметка
*** С.Д.С. в ЦКБ АД IBAN ***, както
следва:
10 000 лв (десет хиляди лева), представляващи сборно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди като болки и страдания,
понесени поради телесни увреждания(разкъсно-контузна рана на ляво стъпало и
счупване на лъчева кост на лява ръка),
наложилото се лечение и психическа травма (тревожно-депресивна реакция),
резултат от ПТП, причинено от водач, признат за виновен извършител на
престъпление по НОХД 158/17г на ПРС и застрахован за риск „гражданска отговорност“ с полица № 02114000206115 в период
от 03.01.2014г. до 03.01.2015 г.
ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху това обезщетение,
считано от 16.01.17г. до окончателното плащане на обезщетението, на осн. чл. 226 КЗ(отм) вр. пар. 22 от ПР
на КЗ.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Е.С.Д., ЕГН **********, действащ със съгласието на
родителите си М.И.С. и С.Д. ***" АД,
ЕИК ********* иск за присъждане на обезщетение за същото застрахователно
събитие за горницата над 10 000 лв
до претендиран размер от 30 000 лв., и за присъждане на законна лихва за периода от
увреждането на 18.04.2014г до 15.01.17г.
ОСЪЖДА ЗД "БУЛ
ИНС" АД, ЕИК *********, гр. София, 1407, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ №
87, представлявано от С. С.П. и К. Д. К. да
заплати на адвокат Н.Н.Д. (адв. № **********), със служ. адрес: *** сумата
от 572 лв (петстотин
седемдесет и два лева) представляваща съразмерна на основателния размер от
претенцията част от минимално възнаграждение за безплатно предоставена
адвокатска услуга за процесуално представителство, на основание чл. 38 ал.2
ЗАдв, вр. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Е.С.Д., ЕГН **********, действащ със съгласието на родителите
си М.И.С. и С.Д.С., и тримата от **** да заплати
на ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********,
гр. София, 1407, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С.
С.П. и К. Д. К. сумата от 1477,33лв (хиляда
четиристотин седемдесет и седем лева и тридесет и три стотинки) представляваща
съразмерна на неоснователния размер от претенцията част от направените от
ответника съдебно деловодни разноски на
осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА ЗД "БУЛ
ИНС" АД, ЕИК *********, гр. София, 1407, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ №
87, представлявано от С.С.П. и К. Д. К. да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - гр.Варна в Централна кооперативна банка /ЦКБ/ клон
Варна, BIC ***, IBAN ***, следните суми:
400лв
(четиристотин лева), представляваща дължима по делото държавна такса по
основателния размер на иска, на
основание чл.78 ал.6 от ГПК
200 лв (двеста
лева), представляваща съразмерна на основателния размер от претенцията част от
авансирани от бюджета разходи за допуснати експертизи, на осн. чл. 78 ал.6 ГПК.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните (чрез пълномощниците им) със съобщение образец №
11 от Наредба №7.
Да се обяви в
регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК, на осн. чл. 273 от ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД