Решение по дело №940/2023 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Жалбоподател е И.А.Т., ЕГН:**********, със съдебен адрес ***.Фотинов 10. Жалбоподателят участва в производството лично и чрез пълномощник – адвокат Я.П. ***.

Ответник по жалбата е директорът на дирекция „Икономическо развитие, земеделие и гори и управление на европейски проекти и програми“ на община Средец. Ответникът взема участие в производството чрез пълномощник – адвокат И.К.от АК Бургас.

Предмет на оспорване е отказ да се издаде разрешение за изсичане и изкореняване на дървета, обективиран в писмо изх. № И-94-00-2/27.03.2023г. на ответника.

В жалбата и в съдебно заседание се правят подробни доводи за неправилна оценка на фактите и неправилно приложение на материалния закон. Иска се съдът да отмени оспорения отказ и да върне преписката за произнасяне от органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.. Иска се присъждане на разноски. Сочат се доказателства.

Ответникът оспорва жалбата. Иска съдът да отхвърли оспорването. Сочи доказателства.

Във връзка с допустимостта на обжалването съдът взе предвид разпоредбата на чл.32 ал.4 от ЗОСИ, съгласно която отказът да се даде разрешение в случаите по предходните алинеи може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред кмета на общината в 7-дневен срок от съобщението. Настоящият съдебен състав приема, че това не е пречка за провеждане на съдебното производство по постъпилата жалба, тъй като обжалването по административен ред не е задължителна предпоставка за провеждане на съдебно обжалване. Това тълкуване на закона е възприето от правораздавателната практика (определение № 6211/12.05.2014г. на ВАС по а.д. № 5556/2014г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева). Независимо от това в разглеждания случай обжалване по административен ред пред кмета на общината е било проведено, при което с писмо с рег.индекс 33-00-11/07.04.2023г. оспорването е отхвърлено.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.

При разглеждането на жалбата по същество съдът взема предвид направените от жалбоподателя конкретни оплаквания, както и съгласно чл.168 ал.1 от АПК, въз основа на представените от страните доказателства, проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.

От фактическа страна по делото се установи следното.

Производството пред директора на дирекция „Икономическо развитие, земеделие и гори и управление на европейски проекти и програми“ на община Средец (явяващ се по същността на служебните си функции началник на управление "Земеделие" при общинската администрация, по смисъла на чл.32 ал.3 от Закона за опазване на селскостопанското имущество) е започнало въз основа на заявления вх. № И-94-00-2/04.01.2023г., вх. № И-94-00-3/04.01.2023г. и вх. № И-94-00-9/17.01.2023г., подадени от И.Т.. Заявленията касаят следните имоти с идентификатори :

- 17035.16.20 в землището на с.Горно Ябълково, община Средец, с площ 13999 кв.м., с трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване нива;

- 76039.33.26 в землището на с.Факия, община Средец, с площ 8998 кв.м., с трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване нива;

- 76039.109.14 в землището на с.Факия, община Средец, с площ 5006 кв.м., с трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване нива;

- 76039.79.19 в землището на с.Факия, община Средец, с площ 8479 кв.м., с трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване неизползвана нива;

- 76039.137.1 в землището на с.Факия, община Средец, с площ 8196 кв.м., с трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване нива;

- 22914.12.26 в землището на с.Долно Ябълково, община Средец, с площ 29999 кв.м., с трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване нива;

- 22914.14.19 в землището на с.Долно Ябълково, община Средец, с площ 14319 кв.м., с трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване нива. В заявленията е посочено, че в описаните ниви има по над пет броя дървета, които трябва да бъдат изрязани с цел почистването на имота от всички видове храсти и дървесина за привеждането му във вид отговарящ на наредбите на МЗ и ДФЗ за пасища, ливади и мери за животните. Следва да се отбележи, че заявленията са попълнени върху предоставена от администрацията на общината на жалбоподателя бланка с готов текст и попълнени ръкописно данни за заявителя и имотите.

Към заявленията Т. е приложил нотариални актове за собственост върху нивите от трети лица, както и попълнени бланкови договори от 2022г., с които собствениците по нотариалните актове отдават под наем на жалбоподателя съответните ниви. В договорите е уговорен срок на наема до края на м.септември 2023г., както и е налична клауза за автоматично продължаване за следващата стопанска година, при липсата на писмено уведомление на някоя от страните до другата в обратен смисъл. В договорите е поместена и клауза, съгласно която наемателят Т. поема задължението за своя сметка, в срока на действие на договора, да почисти имота от храстовидна и дървесна растителност (дървета и храсти).

Към заявленията са приложени и скици на имотите, както и протоколи за извършена трасировка на имотите по кадастралната карта.

Описаните по-горе документи установяват наличието и статута на посочените в заявленията имоти, дават данни за собствеността им, както и обосновават интереса на Т., в качеството му на наемател, да подаде заявлението по чл.32 ал.3 от ЗОСИ независимо, че не е собственик. Тези обстоятелства са установени и не са спорни между страните по делото. Няма спор и относно това, че във връзка с намерението на Т. да разчисти дървесната и храстовата растителност от самозалесилите се ниви не е инициирано производство от собствениците на имотите по чл.84 от ЗГ. Следва да се отбележи, че в производството пред органа не е имало твърдения, че поради неползването на процесните ниви растителността в тях е придобила качеството на гора по смисъла на чл.2 ал.1 от Закона за горите.

В съдебно заседание са представени допълнителни доказателства.

Представено е писмо изх. № ПД-369/09.03.2023г. от директора на РИОСВ Бургас до И.Т.. От писмото става ясно, че Т. *** за намерението за почистване на процесните земеделски имоти, като с отговора си директорът сочи, че липсва нормативно основание в случаи като процесния да се провеждат процедури по екологична оценка и ОВОС.

Представен е и констативен протокол № 0035938 от 23.01.2023г., съставен от служители на РДГ Бургас при извършена проверка. Този протокол е неотносим като доказателство по делото, тъй като от текста му става ясно, че не се отнася до процесните имоти.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, тъй като съгласно чл.32 ал.3 от ЗОСИ при заявено намерение за отсичане или изкореняване на повече от пет дървета в земеделски земи, компетентен да издаде разрешението е началника на управление "Земеделие" при общинската администрация. Това изискване в случая е спазено и не е налице основание за оспорване по чл.146 т.1 от АПК.

Оспореният отказ е издаден в писмена форма и съдържа формално изискуемите от закона реквизити – не е налице основание за оспорване по чл.146 т.2 от АПК.

Оспореният отказ е издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон, по следните съображения.

Видно от текста на заявленията, с които е бил сезиран органа и приложените към тях писмени доказателства, легитимиращо се като наемател лице, е поискало издаване на разрешение за изсичане на повече от пет броя дървета във всяка от процесните седем ниви. Така формулираното искане обосновава приложимост на материалната норма на чл.32 ал.3 от ЗОСИ, съгласно която разрешение за отсичане и изкореняване на по-голям брой дървета (т.е. повече от 5, по арг. от ал.2) и на лозя над 1 декар се дава от началника на управление "Земеделие" при общинската администрация въз основа на писмена молба и при наличие на крайно уважителни причини.

При отнасянето на входираната в общината преписка до компетентния началник, правилно е преценено, че изискуемата писмена молба е налична, а подалото я лице е такова с интерес. Следва да се посочи, че за разлика от процедурата по изсичане на самозалесила се гора в земеделски имот по чл.84 от ЗГ, където законът дава право на инициатива само на собственика, процедурата по чл.32 ал.3 от ЗОСИ премахване на отделни дървета, нямащи характеристиките на гора, не въвежда такова ограничение, т.е. премахването на дърветата може да поиска всяко лице, което установи пред органа интереса си от това. Такъв е настоящия случай.

Втората материална предпоставка за издаване на исканото разрешение е наличието на крайно уважителни причини. Тази предпоставка изобщо не е изследвана от органа. От една страна, от материалите по преписката става ясно, че не е реализирана дейност по установяване на обстоятелства в тази връзка. Следвало е органът да прояви служебно активност и да събере доказателства, включително и чрез даване на указания на заявителя да посочи и представи такива и да му укаже доказателствената тежест, за да се изясни какви точно са причините за исканото изсичане на дървета и дали те биха могли да се квалифицират като крайно уважителни. При липсата на посочената служебна инициатива органът е нарушил изискванията на чл.35 и чл.36 от АПК.

От друга страна в самия текст на писмото, в който е обективиран оспорения отказ, липсват каквито и да било мотиви относно причините за исканото отсичане на дървета и изводите на органа дали тези причини са крайно уважителни, с което на практика е нарушено същественото процесуално изискване за мотивиране на административните актове по чл.59 ал.2 т.4 от АПК. Вместо това като мотиви за отказа си органът неправилно е посочил липсата на становище по чл.93 от ЗООС и становище по чл.84 от ЗГ. Липсата на тези становища не може да бъде законно основание за издаване на отказ по чл.32 ал.3 от ЗОСИ, тъй като законът не изисква провеждане на процедура по ОВОС в тези случаи, нито пък процедурата по чл.84 от ЗГ е предвидена като предпоставка за провеждането на тази по чл.32 ал.3 от ЗОСИ. Налице са основания за оспорване по чл.146 т.3 и 4 от АПК.

С оглед изложеното жалбата се явява основателна, поради което на основание чл.172 ал.2 от АПК оспорения отказ следва да се отмени, като преписката се върне на органа за ново произнасяне при спазване тълкуването на закона, изложено по-горе.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на И.А.Т., ЕГН:**********, със съдебен адрес ***.Фотинов 10, отказ да се издаде разрешение за изсичане и изкореняване на дървета, обективиран в писмо изх. № И-94-00-2/27.03.2023г., издаден от директора на дирекция „Икономическо развитие, земеделие и гори и управление на европейски проекти и програми“ на община Средец.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.

	Председател: