Решение по дело №2564/2019 на Административен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

 

№……………………        2019г.        гр. Варна

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            

Варненският административен съд, ХХVІІІ-ми състав, в публичното заседание на тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:                     

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА 

при секретаря Оля Й.

като разгледа докладваното от съдия Д. Станева адм. дело № 2564/2019г. по описа на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид:

 

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.172 ал.5 от ЗДвП.

     Производството по делото е образувано по жалба на Т.Б.Ч., ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***, адв.Д.А. против Заповед за налагане ПАМ № 19-0819-001297/08.07.2019г. на Началник група към ОДМВР – Варна, сектор Пътна полиция, с която й е наложена мярка по чл.171 т.2а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство л.а.„Нисан“ с ДК № В ** ** ВТ за срок от 6 месеца. Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, постановена в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона; твърди, че не е давала на внука си нито ключове, нито автомобил; процесната заповед е издадена при допуснато нарушение на принципа на съразмерност по чл.6 от АПК. На изложените основания претендира отмяна на заповедта. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа жалбата и моли съда да я уважи.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на ю.к. възнаграждение

След преценка становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимите нормативни разпоредби, съдът приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

Съгласно описаната в акта фактическа обстановка, по която между страните няма спор и се установява от събраните по делото доказателства, около 01.50ч. на 08.07.2019г., в гр.Варна, по бул.“Сливница“ в посока, срещу магазин „Д.“ се движи л.а. „Нисан“ с рег.№ В 31 00ВТ, управляван от К. Н. Г., като собственик на автомобила е Т.Б.Ч.. След извършена проверка в АИС „АНД“ и „БДС“ – МВР е установено, че Г.  е неправоспособен, тъй като издаденото му СУМПС е отнето със съставяне на АУАН, за което му е издадена и ЗППАМ. Поради това е била издадена и процесната Заповед № 19-0819-001297/08.07.2019г. срещу  жалбоподателя с наложена ПАМ „прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца на основание чл.171, т.2а б.а от ЗДвП, заради това, че на същата дата и час, посочени в АУАН К. Г. е управлявал МПС, собственост на жалбоподателя със свидетелство за управление на МПС, което е отнето т.е. същият е неправоспособен.

От представените по делото доказателства е видно, че собственик на лек автомобил  марка „ Нисан“ с рег. № В **** ВТ е жалбоподателя Т.Б.Ч.. От представената по делото справка за нарушител/водач е видно, че издаденото на К. Г. СУМПС е отнето.

Съгласно Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г.  на Министъра на вътрешните работи на основание чл. 165 от ЗДвП е разпоредено  ГД „Национална полиция“, ГД „Гранична полиция“  и областните дирекции на МВР и СДВР да осъществяват  контрол  по ЗДвП.

Със Заповед № 365з-2747/20.07.2017г. Директорът на ОД на МВР гр. Варна, на  основание цитираната министерска заповед и чл.172, ал.1 от ЗДвП е оправомощил служителите, които да налагат принудителни административни мерки по чл. 171, т.2а от ЗДвП, сред които е и издателят на процесната заповед за налагане на ПАМ.

 С оспорената заповед е постановено прекратяване на регистрация на пътно превозно средство. Подобно разпореждане представлява принудителна административна мярка по  чл. 171, т.2а от ЗДвП. Съгласно правилото на чл.172, ал.1 от същия закон принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Приложената към материалите по делото заповед на министъра на вътрешните работи сочи областните дирекции на МВР като служби за контрол по ЗДвП.

Обжалваната в настоящия  съдебен процес заповед не изхожда от директора на ОД на МВР гр. Варна, а от оправомощено по надлежния ред с нарочна писмена заповед длъжностно лице и въз основа на законово учредена делегация. Според посочената по-горе заповед от 20.07.2017г. право и задължение по налагане на ПАМ по чл. 171, т.2а от ЗДвП е прехвърлено на началниците на групи в сектор „ Пътна полиция“ на Областната дирекция, каквато длъжност изпълнява и автора на оспореното волеизявление. От тук следва, че е налице материална, териториална компетентност и такава по степен на издателя на атакуваната заповед по налагане на ПАМ. 

Обжалваният по съдебен ред индивидуален административен акт е обективиран в изискуемата от закона писмена форма, съгласно чл.59 от АПК. Същият съдържа нужните реквизити по посочената  правна норма,  а именно наименование на акта,  наименование на органа, който го издава, адресат на акта,  фактически и правни основания за издаване на акта, разпоредителна част, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва,  дата на издаване и подпис на лицето, издало акта. Изискванията за форма основно обслужват целта по доказване съществуването в правния мир на постановено властническо разпореждане и възможността за проверка на неговата законосъобразност чрез изследване на съществуване на посочените в акта юридически факти и тяхната кореспонденция с посочените правни разпоредби, което в настоящия случай е гарантирано.

В обстоятелствената част на заповедта е изложено твърдение на органа, че управлявалия автомобила К. Г. е неправоспособен, тъй като свидетелството му за управление на МПС към момента на проверката от контролните органи е било отнето, респективно има  изложени мотиви за налагане на ПАМ , а дали това е  така е въпрос на обоснованост на заповедта, която рефлектира върху нейната материална законосъобразност, а не върху  формата  на акта.

При изследване съответствието на заповедта с материалноправните разпоредби съдът се съобрази с актуалната редакция на чл. 171, т. 2а от ЗДвП  към датата на издаване на заповедта , съгласно която  се прекратяване регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му  и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление – за срок от 6 месеца до eдна година.

Адресати на администрираната санкция са не само собствениците на МПС, управлявали след употреба на алкохол или непритежаващи свидетелство за правоуправление, но и собственици, чиито МПС е управлявано от лице, непритежаващо  валидно свидетелство за управление.

Жалбоподателят не оспорва факта, че е собственик на превозното средство, чиято регистрация се прекратява временно с атакуваната заповед. Безспорен факт е, че субект на извършеното административно нарушение описано в обстоятелствената част на заповедта не е жалбоподателя, а друго лице.

От представената по делото справка за нарушител/водач е видно, че К. Г. към 08.07.2019г. е бил неправоспособен, тъй като свидетелството му за управление на МПС е било тонето. Цитираната справка удостоверява факти с правно значение и по-специално факти относно правоспособността на К. Г. и в този контекст тя представлява официален свидетелстващ документ, който обвързва съда със своята материална доказателствена сила.

Изложените юридически факти в мотивите на заповедта се обективират и в приложения към преписката АУАН. Актът за установяване на административно нарушение също представлява официален свидетелстващ документ, който се ползва с материална доказателствена сила. Според правната теория такъв актът има три функции: установителна / служи като доказателство за извършено нарушение: обвинителна / обвинява лицето, посочено в акта като нарушител/ и сезираща / служебно донесение до органа ,овластен да наложи  административно  наказание/. Първата от тях придава характеристика на акта на удостоверително изявление за факти на орган на държавна власт.

След като към 08.07.2019г. К. Г. е бил с отнето свидетелство за управление на МПС, същият не е могъл да удостовери по надлежния законов ред придобито право да управлява моторно превозно средство т.е. той е неправоспособен. Според разпоредбата на чл. 2, ал.1 от Наредбата № I-157 /01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на превозни средства , отчета на водачите и тяхната дисциплина свидетелството за управление на МПС е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство. Само посоченият официален документ доказва според нормативните правила съществуването на право да се управлява МПС.

Приложимата правна уредба не обвързва мярката с установяване на вина на собственика, поради което без правно значение е обстоятелството дали жалбоподателят лично е предоставил управлението на собственото си МПС, дали това е направено от друго лице и дали той е знаел за това. Законът допуска засягане на правата му с оглед постигане на целта, регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 от ЗДвП - опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. Следователно възприетата от административния орган фактическа обстановка, съответства на посоченото правно основание за налагане на ПАМ.

Срокът на наложената административна мярка от 6 месеца кореспондира с размера на санкцията, посочен в чл. 171, т.2а от ЗДвП. Нейната продължителност е минималния посочен срок по разпоредбата и в този контекст благоприятства адресата на заповедта.

Предвид изложеното съдът намира, че наложената ПАМ е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила, постановена е в съответствие с материалния закон и целта на закона, поради което не са налице отменителни основания по смисъла на чл.146 от АПК  и жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.

С оглед изхода на спора искането на ответната страна за присъждане на юристконсултско възнаграждение се явява основателно. Размерът на това възнаграждение, определен съобразно разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 ал.1 от ЗПП и  чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ е 100лв. и следва да бъде присъден в този размер.  

Водим от горното, съдът

 

              Р    Е     Ш      И:      

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Б.Ч., ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***, адв.Д.А. против Заповед за налагане ПАМ № 19-0819-001297/08.07.2019г. на Началник група към ОДМВР – Варна, сектор Пътна полиция, с която й е наложена мярка по чл.171 т.2а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство л.а.„Нисан“ с ДК № В ** ** ВТ за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА Т.Б.Ч., ЕГН ********** *** да заплати на ОД на МВР – Варна сумата от 100лв./сто/, представляваща ю.к.възнаграждение.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните.

 

 

                     Административен съдия: