№ 115
гр. С., 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20221110210929 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. А. Д., ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление № 21-4332-001910/16.02.2021 г., издадено от Началник Група
към СДВР – ОПП, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 200 лева за извършено административно
нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП, както и е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 150 лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 1 месец за извършено административно нарушение по чл.
123, ал. 1, т. 3, б.В от ЗДвП.
В жалбата се релевират пространни доводи за неправилност и
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, като се сочи,
че на процесната дата и място - 24.01.2020 г. около 11:10 часа в гр. С.,
жалбоподателят не е управлявала л.а. марка „Н.“, модел „К.“ с peг. № ХХХ, а
в случая й е вменена отговорност единствено въз основа на данните за
собствеността на процесния автомобил от извършена справка за собственост
от АИС „Регистрация на МПС“. Поддържа се, че неправилно изясненията
фактическа обстановка относно главния факт - извършено деяние и
авторството на нарушението, обуславя недоказаност на административното
1
обвинение, респективно и неправилно приложение на материалния закон.
По изложените съображения се иска от съда да отмени изцяло
процесното наказателно постановление.
В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява, представлява се от адв.В., с доказателства за надлежно
учредена представителна власт. В дадения ход по същество, процесуалният
представител пледира за отмяна на обжалваното НП по изложените в жалбата
съображения. Претендират се сторените в производството разноски за
адвокатско възнаграждение.
В хода на съдебното производство въззиваемата страна не изпраща свой
процесуален представител и не взема становище по основателността на
депозираната жалба.
Софийски районен съд намира, че жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения срок от процесуално
легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
След като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по
делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84
ЗАНН, вр. чл. 314 НПК съдът провери изцяло правилността на атакуваното
наказателно постановление, констатира, че са налице основания за неговата
отмяна. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема
следната фактическа обстановка:
На 24.01.2020 г. около 11:10 часа в гр. С., свидетелят С. Л. Д.
управлявал лек автомобил „Ш.“ с рег. № ХХХ, движейки се по бул.
„Ситняково“ към гара Подуяне. По същото време свидетелят С.Б.Щ.
управлявал лек автомобил марка „Н.“, модел „К.“ с рег. № ХХХХ,
регистриран на името на жалбоподателя Д. А. Д., по същия път и със същата
посока на движение. Управляваният от свидетелят С.Щ. лек автомобил марка
„Н.“, модел „К.“ с рег. № ХХХХ бил спрял на червен сигнал на светофарната
уредба преди кръстовището на Румънското посолство и се намирал в средна
лента за движение, като в съседна лява лента се намирал и управляваният от
свидетеля Д. лек автомобил „Ш.“ с рег. № ХХХ. След като светофарната
уредба подала разрешен сигнал за движение и преди кръстовището на
2
Румънското посолство, при неустановени обстоятелства двете превозни
средства, движещи се успоредно, в една посока, реализирани пътно –
транспортно произшествие.
Водачът на лек автомобил „Ш.“ с рег. № ХХХ - свидетелят С. Л. Д.
преустановил движението си и на място бил извикан екип на ОПП-СДВР.
След подадения сигнал до компетентните органи, на мястото на
произшествието пристигнал полицейски патрул при ОПП – СДВР. За
възникналото ПТП бил съставен Протокол за ПТП № 751951/24.01.2020 г. въз
основа на данните, подадени от водачът на лек автомобил „Ш.“ с рег. №
ХХХ.
За констатираните нарушения, св. А. С. С. –младши автоконтрольор към
СДВР – ОПП, съставил срещу Д. А. Д. АУАН № 475818/19.01.2021 г., за това,
че на 24.01.2020 г. около 11:10 ч., в гр. С., на бул. „Ситняково“ и ул.“Гео
Милев“ управлявала лек автомобил марка „Н.“ с рег. № ХХХХ, и поради
маневра, свързана с отклонение вляво по пътното платно, реализира ПТП в
лек автомобил „Ш.“ с рег. № ХХХ, след което не изпълнява задълженията си
като участник в ПТП. Актосъставителят квалифицирал нарушенията по чл.
25, ал. 1 ЗДвП и по чл. 123, ал. 1, т. 3, б.В от ЗДвП.
Актът бил предявен на нарушителя и връчен на същия лично и срещу
подпис, който го подписал с възражението, че на процесното място и време не
е участвала в ПТП.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу
констатациите в АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН № 475818/19.01.2021 г. било
издадено атакуваното наказателно постановление № 21-4332-
001910/16.02.2021 г., издадено от Началник Група към СДВР – ОПП, с което
на жалбоподателя Д. А. Д. е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 200 лева за извършено административно нарушение по чл. 25, ал. 1
ЗДвП, както и е наложено административно наказание "глоба" в размер на
150 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за
извършено административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б.В от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
3
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН;
както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля –
актосъставител А. С. С. и свидетелите С. Л. Д. и С.Б.Щ..
Съдът даде вяра на показанията на свидетеля С.Б.Щ. и постави същите в
основата на доказателствените си изводи, кредитирайки ги за достоверни.
Тези показания изясняват фактите, интересуващи процеса и то по начин,
който не оставя съмнение в добросъвестността на лицето, което ги излага.
При внимателния им анализ не се отчете непоследователност, непълнота или
противоречие. Прецизната им проверка не сочи на предубеденост или
съзнателно изопачаване на фактите, а навежда идея за добро познаване на
време, място и начин, по който са се осъществили процесните събития.
Съдът кредитира и показанията на свидетеля С. Л. Д. доколкото същият
се явява пряк свидетел на ПТП, тъй като именно той е управлявал лек
автомобил „Ш.“ с рег. № ХХХ, участник в ПТП, като съобщава обстоятелства
относно мястото и механизма на реализиране на ПТП. Показанията са
добросъвестно депозирани и съдът ги кредитира с доверие. На тяхна база
обаче не може да бъде изяснен механизмът на ПТП, напротив - в тази част
показанията са колебливи и се базират на предположения. Същият изобщо не
е възприел местоположението на автомобила на жалбоподателя преди ПТП,
не е бил наясно с разположението му върху платното за движение, още по-
малко е възприел маневрите, които е извършил непосредствено преди
настъпване на произшествието.
Показанията на св. А. С. С. са информативни относно съставянето на
процесния АУАН, като съдът се довери на показанията му и ги кредитира
изцяло. Този свидетел обаче не е възприел самото произшествие и изготвения
от него АУАН е на базата на заявеното от единия участник в ПТП, което
както вече бе посочено, не се отличава с категоричност, а представлява по
съществото си предположения и умозаключения на база неговите собствени
действия, но не и на възприетото поведение на другия участник в ПТП.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, вкл. и за проверка на
гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата
4
на доказателствените си изводи.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална
легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол.
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност
на обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали
съставените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В
този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното НП
са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона,
доколкото по делото са приложени документи, удостоверяващи
компетентността им – заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи, заповед № 8121к-13140/29.10.2019 г. на министъра на
вътрешните работи, ведно с Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г.,
заповед № 513з-5073/21/07.2015 г. на директора на СДВР.
Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на
визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове и
са връчени надлежно на санкционираното лице.
Независимо от гореизложеното обаче, настоящият съдебен състав
намира, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
като са нарушени разпоредбите на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН, съгласно които АУАН и НП следва да съдържат пълно и точно
описание на нарушението и обстоятелствата, при което то е извършено.
На първо място съдът намира, че нарушението не е доказано по
несъмнен начин и съответно липсва неговата обективна съставомерност. Не
се събраха достатъчно доказателства, които несъмнено да установят, че ПТП
се е реализирало по начина, описан в АУАН и НП. В потвърждение на
последното е и изложеното от свидетеля С. Д. в хода на състоялата се
проверката на място от ОПП - СДВР и посоченото от него в декларацията, а
именно – че жалбоподателят не го е видял, без същият да конкретизира
местоположението и предприетите от последния маневри. Свидетелят не е
възприел автомобила на жалбоподателя непосредствено преди ПТП и не се
доказа, че същият е извършвал маневрата, описана в АУАН и НП.
5
Отделно от това, от текста на съставения АУАН и издаденото
впоследствие наказателно постановление, не става ясно какъв е механизмът
на настъпилото ПТП и какво е било поведението на водача на лекия
автомобил марка „Н.“, модел „К.“ с рег. № ХХХХ, движещ се на процесното
място. Посочено е единствено, че е налице отклонение вляво, като в АУАН и
НП липсва описание в коя част на превозните средства е настъпил ударът,
както и липсва описание на мястото на удара на пътното платно – в коя лента,
за да може да се съобрази и механизмът на ПТП и евентуалното виновно
поведение на жалбоподателя, като дори и в скиците и в протокола за ПТП
липсва очертаване на лентите за движение. Липсва посочване и на
конкретното място, където се твърди да е настъпило ПТП, доколкото
посоченото място на нарушението като „на бул.“Ситняково“ и ул.“Гео
Милев“ не отговаря на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 3 ЗАНН и чл. 57, ал. 1,
т. 5 ЗАНН.
Отделно от това, непрецизно в текста на атакуваното наказателно
постановление, процесното МПС, с което се твърди жалбоподателят да е
реализирал ПТП, е индивидуализирано с два различни регистрационни
номера, а именно: с рег. № ХХХХ и с рег. № ХХХХ, което на собствено
основание накърнява правото на защита на санкционираното лице, доколкото
препятства възможността за еднозначно индивидуализиране на лекия
автомобил, участвал в процесното пътно – транспортно произшествие.
От друга страна е допуснато и съществено процесуално нарушение в
описание на нарушението (чл. 57, ал. 1, т. 5 и съответно чл. 42, ал. 1, т. 4 от
ЗАНН), доколкото съгласно чл. 25, ал. 1 ЗДвП, цитирана като нарушена в
наказателното постановление и АУАН, водач на пътно превозно средство,
който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда
на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони
надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в
друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или
в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
Следователно, за да е налице нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП водачът трябва
6
или да не се е убедил, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, преди да извърши маневрата или да я е извършил, като не се е
съобразил с тяхното положение, посока и скорост на движение. В НП обаче
АНО не е изложил твърдения, жалбоподателят да е осъществил което и да е
от изпълнителните деяния на нарушението по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП – не се
твърди, че водачът не се е убедил, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, преди извършването на маневрата, нито се
твърди, че същият не се е съобразил с положението, посоката или скоростта
им на движение. В НП е посочено, че водачът "отклонявайки се вляво
реализира ПТП в л.а.“Ш.“ с рег. № ХХХ". Така формулирано нарушението е
неясно, доколкото се сочи като изпълнително деяние реализирането на ПТП,
а подобно изпълнително деяние разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП не
предвижда. Законодателят е посочил, че отклонение вляво се свежда до
действия, изразяващи се в преминаване в друга пътна лента, завиване
надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот. От така
направеното словесно описание на нарушението не става ясно коя от
хипотезите се визира. Липсата на ясно и точно описание на вмененото на
жалбоподателя нарушение и несъответствието му със сочената като нарушена
правна норма е накърнило съществено правото на защита на санкционираното
лице, като препятства съда да осъществи дължимия контрол дали
жалбоподателят е осъществил вмененото му нарушение.
В разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП се съдържат общи правила за
всички видове маневри, а в разпоредбата на чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е
въздигнато в административно нарушение неспазване само на изрично
посочени в текста маневри, като в съставените АУАН и НП не е
конкретизирано кои точно от изброените правила са нарушени. В посочената
санкционна разпоредба се санкционира поведение, свързано с неспазване
предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за
сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или
за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за
движението. Не става ясно кое точно от тези правила не е спазено. Нито
цифрово е посочено кое предложение е визирал АНО, което е нарушение на
чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, нито от словесното описание на нарушението може
да се изведе волята на наказващия орган. Изложеното също представлява
съществено процесуално нарушение, което съществено е ограничило правото
7
на защита на санкционираното лице. Ето защо, съдът намира, че НП следва да
се отмени, тъй като са допуснати съществени процесуални нарушения при
съставяне на наказателното постановление.
Отделно от това и по нарушението, цифрово квалифицирано съгласно
чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" ЗДвП, съдът намира следното:
Посочената разпоредба визира задължения на водач на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, при което са
причинени само имуществени вреди, ако между участниците в
произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те,
без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за
контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е
настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.
В текста на съставения АУАН е посочено, че "водачът не изпълнява
задълженията си като участник в ПТП", а в наказателното постановление е
посочено, че "при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП го
напуска, не уведомява службата за контрол, както и не изпълнява указанията
й".
В случая е налице явно несъответствие между описаното деяние и
приложения материален закон, което се явява съществено процесуално
нарушение, водещо до ограничаване правото на защита на жалбоподателя,
тъй като той не може да разбере за извършване на какво точно нарушение е
обвинен. В тази връзка следва да се вземе предвид, че в обстоятелствената
част на АУАН и атакуваното наказателно постановление изобщо не е описано
дали при настъпване на ПТП на автомобилите са причинени само
имуществени вреди, както и липсва фактическо описание на спор между
водачите на МПС, относно обстоятелствата, свързани с него, което е от
съществено значение за наличие на съставомерност на деянието, като
административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДвП. Обективно
невъзможно е когато водачът - участник в ПТП напусне
местопроизшествието, между него и другия участник в ПТП да възникнат
разногласия, свързани с обстоятелствата по настъпилото ПТП.
Освен това, разпоредбата на чл. 123 ЗДвП урежда задълженията на
участниците в ПТП, като първото задължение за водач, който е участник в
ПТП е да спре, за да установи вредите (ал. 1, т. 1). В зависимост от вида на
8
причинените вреди, пострадали хора или само имуществени вреди, законът
предписва определено поведение на участниците. Безспорно по делото беше
установено, че след реализиране на ПТП жалбоподателят не е спрял на място,
за да установи причинените вследствие на ПТП вреди, с което от обективна
страна е осъществил състава на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Такова нарушение обаче не е описано нито в АУАН, нито в НП. АНО е
квалифицирал поведението на водача като нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 б.
"В" от ЗДвП. Цитираната правна норма се прилага в хипотеза, в която
водачът е спрял, било е установено, че от ПТП са причинени единствено
имуществени вреди и между участниците в произшествието не е налице
съгласие относно обстоятелствата, свързани с него. Едва при
осъществяването на тези факти възниква задължение за участниците в ПТП
да не напускат местопроизшествието, да уведомят контролните органи на
МВР и да изпълняват дадените им указания. Такива факти обаче /че се
причинени само имуществени вреди, че липсва съгласие между участниците в
ПТП/ изобщо не са изложени нито в АУАН, нито в НП.
Описаното от фактическа страна в НП всъщност не би могло
еднозначно да се подведе под която и да от хипотезите на чл. 123, ал. 1 от
ЗДвП, тъй като от израза "не изпълнява задължението си като участник в
ПТП" не става ясно дали водачът изобщо не е спрял, или е спрял, установил е
причинените щети и след което в нарушение на задължението му по т. 2 б. "Б"
или т. 3 б. "В" не е останал да изчака пристигането на контролните органи. На
следващо място, задължението за уведомяване на органите на МВР е
предвидено както в т. 2, б. "а" на чл. 123 от ЗДвП, а така също и в т. 3, б. "в",
но това задължение е обусловено от различни предпоставки – вид на вредите,
съгласие на участниците за обстоятелствата, довели до ПТП - ясни и точни
твърдения, които в АУАН и НП не са изложени. Посочената лаконичност на
описанието на нарушението от фактическа страна и несъответствието на
изложеното с дадената правна квалификация представляват съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя, което представлява основание за отмяна на
обжалваното НП и в тази му част.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на
9
административно наказание е опорочена поради допуснати съществени
процесуални нарушения, поради което и така издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно, респективно и същото следва да бъде
отменено изцяло на формално основание - без да е необходимо обсъждането
на спора по същество. Друг е въпросът, че и по същество обвинението пак не
би било доказано, тъй като от направения по-горе анализ на доказателствата
се установи, че ПТП е реализирано в района на бул. „Ситняково“ и ул.“Гео
Милев“ в гр.С., но от събрания по делото доказателствен материал –
показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели С. Л. Д.
и С.Б.Щ. не се установява на процесното място и време лекият автомобил
марка „Н.“, модел „К.“ с рег. № ХХХХ, да е бил управляван от
жалбоподателя Д. А. Д.. В тази връзка наказващият орган, съобразно
правилата за разпределение на доказателствената тежест, е следвало да събере
допълнителни доказателства, в това число чрез разпит на свидетели, за автора
на визираното нарушение, доколкото административнонаказателното
обвинение не следва да почива на предположения.
При този изход на правния спор и на основание чл. 63д от ЗАНН
разноски се дължат в полза на въззивника, който своевременно е поискал
присъждането им. Същият е претендирал такива в размер на 300,00 лева за
адвокатско възнаграждение, съгласно приложени по делото Договор за
правна защита и съдействие № ********** от 08.08.2022 г. и пълномощно, с
изрично отбелязване, че сумата е платена в брой при подписване на договора,
които следва да бъдат присъдени.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 15- и състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-4332-001910/16.02.2021 г.,
издадено от Началник Група към СДВР – ОПП, с което на жалбоподателя Д.
А. Д. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева за
извършено административно нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП, както и е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 150 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за извършено
10
административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б.В от ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Д.
А. Д., ЕГН **********, с адрес в гр.С., ул.“Д.М.“ № ХХХХХ, сумата в размер
на 300,00 лева – представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд С. – град на основанията, предвидени в Наказателно-
процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11