№ 148
гр. Поморие, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нася Ив. Япаджиева
при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева
като разгледа докладваното от Нася Ив. Япаджиева Гражданско дело №
20212160100881 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с която е
предявен иск от В. И. М., Д. Т. М. и Р. Т.а К. чрез адв. С-М против В. Д. М.. В исковата
молба ищците твърдят, че са собственици на магазин с идентификатор 57491.507.34.3 по
к.карта и к.регистри на гр.Поморие, с адрес гр.Поморие, ..., разположен в поземлен имот с
идентификатор 57491.507.34 със застроена площ 10кв.м. придобит по давностно владение и
наследство и това обстоятелство е обективирано в н.акт № 125, том I, дело 102/2018г., като
магазина е във владение на ответника - брат на наследодателя им. Тъй като ответникът не
ползвал имота по предназначение, а на тях им бил необходим го помолили да освободи
имота, но същия отказал. Молят, съдът да постанови решение с което да осъди ответника да
освободи собствения им недвижим имот, а именно: магазин-сграда с идентификатор
57491.507.34.3 по к.карта и к.регистри на гр.Поморие с адрес на имота гр.Поморие, ...,
разположен в поземлен имот с идентификатор 57491.507.34 със застроена площ 10кв.м., с
брой етажи 1, с предназначение: сграда за търговия. Претендират направените по делото
съдебно-деловодни разноски. Оспорват предявения насрещен иск от ответника. В съдебено
заседание поддържат иска и ангажират доказателства.
В срок е постъпил отговор на исковата молба, като ответника оспорва
основателността на предявения иск и предявява насрещен иск. Оспорва правото на
собственост на ищците, твърди че представения н.акт е неверен и че той владее имота от
2004г. въз основа на сключено споразумение с наследодателя на ищците и е собственик на
имота на основание давностно владение установено от 05.01.2004г. Твърди, че ищците
1
никога не са владели имота. Моли съдът да отхвърли предявения иск. Предявява насрещен
иск и като твърди, че е собственик на процесния имот на основание давностно владение
започнало от 05.01.2004г. и моли съдът да приеме за установено, по отношение В. И. М., Д.
Т. М., Р. Т.а К., че той е собственик на магазин-сграда с идентификатор 57491.507.34.3 по
к.карта и к.регистри на гр.Поморие с адрес на имота гр.Поморие, ..., разположен в
поземлен имот с идентификатор 57491.507.34 със застроена площ 10кв.м., с брой етажи 1 , с
предназначение: сграда за търговия на основание давностно владение и да отмени като
неверен представения с исковата молба н.акт за собственост № 125, том I, дело №102 от
2018г. на нотариус Хр.Р. в частта касаеща магазин-сграда с идентификатор 57491.507.34.3
по к.карта и к.регистри на гр.Поморие. Претендира направените по делото съдебно -
деловодни разноски.
Предявения иск е с правно основание чл. 108 от ЗС. Предявения насрещен иск е с
правно основание чл. 124 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗС.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори по делото, че ищците са наследници на Т. Д. М. починал на 16.10.2014г.,
като това се установява и от представено удостоверение за наследници с изх.
№1159/23.09.2021г. издадено от Община Поморие видно от което родителите на ответника и
наследодателя на ищците са починали – Д. Т. М. на 07.09.2000г. и Р. В.ева М. почина на
31.03.2017г. Представен е от ищците по делото н.акт за собственост върху недвижим имот
придобит по давностно владение и наследство № 125, том I, дело №102/2018г. видно от
които ищците са признати са собственици по давностно владение и наследство от Т. Д. М.
на: 1. 24.17/85.17ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 57491.507.34.1.2 с
предназначение жилище, апартамент с брой нива на обекта 2 с площ 85.17кв.м., като
идеалната част идва от разширение /пристрояване/ на площ 24.17кв.м. към съществуващия
втори етаж с площ 61кв.м. към североизточния близник с която пристройка е увеличена
площа на жилището
2. магазин – сграда с идентификатор 57491.507.34.3 по к.карта и к.регистри на
гр.Поморие, разположена в поземлен имот с идентификатор 57491.507.34 със застроена
площ 10кв.м. с предназначение сграда за търговия построена в УПИ VII-2195, в кв.135 по
плана на гр. Поморие.
Представено е уведомление изпратено до ответника с което ищците определят на
ответника едноседмичен срок да освободи собствения им магазин с площ 10кв.м. Таза
покана е връчена на ответника на 03.09.2021г. По делото е представено споразумение от
05.01.2004г. сключено между ответника и Т. Д. М. – наследодател на ищците, по силата
на което Т. М. и В. М. се споразумяват Т. М. като собственик на 1/4ид.ч. от дворното място
цялото с площ от 450кв.м. и собственик на втори жилищен етаж от построената в дворното
място двуетажна жилищна сграда-североизточен илзнак и В. М. като съсобственик на
1/4ид.ч. от дворното място и първи жилищен етаж от построената в дворното място
двуетажна жилищна сграда относно ползването на общите части от съсобствената им
2
жилищна сграда и построените в идеалната им част без редовни строителни книжа и
разрешения на дворното място, постройки като Т. Д. М. ще ползва цялата площ на
подпокривното пространство на североизточния близнак от двуетажната двуфамилна сграда
като складово помещение, а в замяна отстъпва на брат си ползването на построената в
източната част на двора сградата постройка – магазин със застроена площ от около 8кв.м. и
лятното помещение изградено в западната част на двора състоящо се от стая, антре и
тоалетна и навес. Представен е н.акт № 97, том-трети , дело № 988/1993г. от който се
установява, че Д. Т. М. и Р. М. са дарили на сина си – В. М. първи жилищен етаж
представляващ самостоятелно жилище, от североизточен близнак, построена на два етажа
на площ от 61кв.м. в дворно място, съставляващо парцел VII-2195, в кв.135, заедно с ½ ид.ч.
от собствената си ½ ид.ч. от посочения парцел. Видно от представения н.акт № 98, том –
трети , дело № 989/1993г. Д. Т. М. и Р. М. са дарили на сина си – Т. М. втори жилищен етаж,
представляващ самостоятелно жилище, от североизточен близнак, пострена на два етажа на
площ от 61кв.м. в дворно място, съставляващо парцел VII-2195, в кв.135, заедно с ½ ид.ч. от
собствената си ½ ид.ч. от посочения парцел.
По делото са допуснати четирима свидетели. Свидетелката К. свидетелства, че и е
известно, че страните спорят за обект - магазин, който обект построил брат й през 1994г. и
през 1995г. започнал да се ползва като магазин за риба, но последните години не се ползвал
като магазин. Сочи, че живее близо и знае, че ищците искат да ползват магазина, но В. не
им предоставя достъп до него и често ищцата М. и се оплаквала, че не може да ползва и
задната част на двора, тъй като се страхува от ответника. Свидетелства, че и след 2004г. е
виждала ищците да ползват магазина и ищцата искала да си сложи дървата в „магазина”, но
била заплашвана от В. и си качила дървата на терасата. Свидетелката М. съпруга на ищеца
Д. М. свидетелства, че магазина се намира точно на улицата и в началото се е ползвал като
магазин за риба от родителите на съпруга и, но от няколко години съпруга и, сестра му и
свекърва и нямат достъп, тъй като В. имал претенции, че магазина е негова собственост.
Сочи, че отношенията им с ответника са много изострени и след като В. е сменил патрона,
вече свекърва й няма ключ и в момента помещението се ползва като склад от В.. Свидетеля
Н. свидетелства, че от 2004г. В. ползва магазина, като си слага там личен багаж и не е
виждал друг да ползва магазина. Сочи, че е помагал на В. да пренася багаж от задната
стаичка и е влизал в обекта от вратата която е откъм улицата. Свидетеля Петров
свидетелства, че познава В. и е познавал и брат му и му е известно, че са имали разправии.
Сочи, че е помагал на В. да си сложи покъщнина, натурии в магазина в който знае, че има
два входа и той е влизал отзад откъм стаята В. и никога не е виждал роднина на брат му да
влизат в магазина.
Представена е по делото скица за сграда с идентификатор 57491.507.34.3,
разположена в ПИ с идентификатор 57491.507.34 , сграда за търговия с площ 10кв.м. в
която са отразени собствениците по данни от КРНИ Р. К., В. М. и Д. М..
При така изяснената фактическа обстановка настоящата инстанция, счита, че така
предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС е неоснователен.
3
За да е основателен иска с правно основание чл. 108 от ЗС, следва ищците да
установят, че са собственици на имота на соченото от тях основание и че същия се владее
от друго лице, без правно основание. Ищците твърдят, че са собственици на имота, като са
го придобили по давност и наследство.
Установи в настоящото производство и не се спори, че построения от ищцата В. М. и
съпруга и търговски обект - магазин с площ 10кв.м. в съсобствено дворно място, е построен
без надлежно учредено право на строеж и без строителни книжа. След построяването му
магазина се е ползвал като магазин за риба, като категорично е установено, че след 2004г.
обекта не се е ползвал като магазин, а като склад от ответника. Спорове между
наследодателя на ищците и ответника са ги мотивирали да сключат на 05.01.2004г.
споразумение, видно от посоченото в него „с оглед отстраняване недоразуменията между
тях относно ползването на общите части на съсобствената им жилищна сграда и
построените в дворното място без строителни книжа и разрешения постройки”. Със
споразумението, според съда наследодателя на ищците и ответника са уредили начина на
ползването на съсобствени имоти: общите чести на съсобствената им жилищна сграда и
построените в дворното място без строителни книжа постройки – магазин, лятно
помещение, състоящо се от стая, антре и тоалетна и навес долепен до тази постройка.
Доколкото това споразумение видно от посоченото в него е постигнато за да се преодолеят
недоразуменията, съдът счита, че владението на незаконно построения търговски обект -
магазин от построяването му до 05.01.2004г. - сключване на споразумението не е било
спокойно.
Ищците не доказаха наследодателя им да е владял имота спокойно и необезпокоявано 10
години след построяването му в съсобственото дворно място и да го е придобил по давност
до 2004г когато е сключено споразумението. Установено е от представените доказателства,
че през 2004г. имота е предоставен за ползване на ответника и след този период ползването
на имота е от ответника, а ищците макар и да са се опитвали за ползват сградата, това не се е
случвало поради противопоставянето на ответника. Доколкото построеното без надлежно
учредено право на строеж е собственост на собствениците на земята, то и за времето от
построяването на обекта до подписване на споразумението според съда, не е изтекла
придобивната давност в полза на наследодателя на ищците. От построяването на магазина
до подписването на споразумението, не се доказа да са изтекли 10 години през които
владението да е било спокойно и непрекъснато. Напротив още преди смъртта на
наследодателя на ищците, ответника който вече е ползвал имота е отказвал да предаде имота
и е оспорвал собствеността, като това ищците са изложели в отговора на исковата молба.
Самите ищци в отговора на насрещния иск сочат, че скоро след подписване на
споразумението техния наследодател е поискал от ответника да освободи търговския
обект, който е отказал и това е довело до влошаване на отношенията им. В тази връзка не
може да се приеме, че владението на ищците е било спокойно и необезпокоявано. В тази
насока са показанията на св. К., която свидетелства че ищците искат да ползват магазина, но
В. не им предоставя достъп до него и ищцата М. си качила дървата на тавана, тъй като не
4
може да ползва и задната част на двора. Според съда, след подписване на споразумението,
търговския обект не се е ползвал от ищците, а дори и същите инцидентно да се имали
достъп до имота, то същите не са го владели спокойно и необезпокоявано от никого и в
тяхна полза не е изтекла придобивната давност. Непрекъснатите спорове между страните са
довели до това търговския обект да не може да се придобие по давност, тъй като не е
установено спокойно владение. Затова и съдът счита, че ищците не са собственици на
процесния имот: магазин-сграда с идентификатор 57491.507.34.3 по к.карта и к.регистри на
гр.Поморие с адрес на имота гр.Поморие, ..., разположен в поземлен имот с идентификатор
57491.507.34 със застроена площ 10кв.м., с брой етажи 1 , с предназначение: сграда за
търговия и иска им за предаване владението е неоснователен.
Неоснователен според съда е и установителния иск за собственост въз основа на
придобивна давност предявен от В. Д. М..
Съгласно разпоредбата на чл.68 от ЗС владението е упражняване на фактическа
власт върху вещ която владелецът държи лично или чрез другиго като своя.
Установи се според съда, че В. ползва имота по силата на сключеното
споразумение. Именно от споразумението е видно, че ползването му е предоставено от
наследодаталя на ищците който е и построил обекта в съсобственото дворно място и макар
ответникът да ползва имота от 2004г., то субективния признак на владението „да държи
веща като своя”, не е налице. Фактическата власт е придобита въз основа на
споразумението, чрез което е разпределено ползването на съсобствеността и това изключва
възможността ответника да държи веща като своя. Владението не е било и спокойно, тъй
като страните са имали непрекъснати спорове. Във връзка с изложеното иска като
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
И двете страни са поискали да им бъдат присъдени разноските като съдът счита, че
оглед на изхода, същите следва да останат за сметка на страните така като са направени.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от В. И. М., ЕГН ********** Д. Т. М., ЕГН **********
и Р. Т.а К., ЕГН ********** чрез адв. С-М с адрес за призоваване гр.Бургас ул. Генерал
Гурко №9, ет.3, офис 1 против В. Д. М., ЕГН ********** за приемане за установено, по
отношение на В. Д. М. че В. И. М., ЕГН ********** Д. Т. М., ЕГН ********** и Р. Т.а К.,
ЕГН ********** са собственици на недвижим имот, а именно: магазин-сграда с
идентификатор 57491.507.34.3 по к.карта и к.регистри на гр.Поморие с адрес на имота
гр.Поморие, ..., разположен в поземлен имот с идентификатор 57491.507.34 със застроена
5
площ 10кв.м., с брой етажи 1 , с предназначение: сграда за търговия въз основа на давностно
владение и за осъждане В. Дмитров М., ЕГН ********** да предаде владението на ищците
.
ОТХЪРЛЯ предявения насрещен иск от В. Д. М., ЕГН ********** против В. И. М.,
ЕГН ********** Д. Т. М., ЕГН ********** и Р. Т.а К., ЕГН ********** за приемане за
установено, че е собственик на недвижим имот, а именно: магазин-сграда с идентификатор
57491.507.34.3 по к.карта и к.регистри на гр.Поморие с адрес на имота гр.Поморие, ...,
разположен в поземлен имот с идентификатор 57491.507.34 със застроена площ 10кв.м., с
брой етажи 1 , с предназначение: сграда за търговия въз основа на давностно владение.
Настоящото решение подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски окръжен съд, в
двуседмичен срок от съобщаването на страната за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________
6