Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 01.08.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV-Б състав, в
публичното заседание на десети май, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ
Г.
СТАНИМИРА
ИВАНОВА
при секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното
съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 4619 по описа за 2015г. на
СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 196 и сл. ГПК ( в сила от 1952г., отм).
С Решение от
10.01.2013г. поправено по реда на чл. 192 от ГПК (отм)
с Решение от 17.12.2014г. по гр.д.№ 8719
по описа за 2007г. на Софийски районен съд, 51-ви състав е:
1.отхвърлен положителен
установителен иск по чл.19 вр.
97 от ГПК (отм)
на С.А.“ с адрес: гр. София, ул. *********срещу С.О.район
Студентски, за признаване за установено, че
Държавата е собственик на недвижим имот, представляващ поземлен имот пл.№ 355, находящ се
в гр. София , бул. „*********, местност *****“, район „Южна градска
територия-3-та част“, попадащ в кадастрален лист № 685,686,703,704, състоящ се
от земя със сгради с обща застоена и незастроена площ на целия имот от 45 569кв.м., като целия имот е застроен с
четири едноетажни постройки (масивна конструкция) със стопанско и обслужващо
предназначение, а именно: лаборатория
със застроена площ от 111кв.м., сграда със застроена площ от 105кв.м., работилница
със застроена площ от 57,29кв.м. и стопанска постройка със застроена площ от
269,75кв.м.
2.е признато
за установено по иск по чл. 19 от ГПК (отм) вр. с чл. 108 от
ЗС на С.А.“ с адес7 гр. София, ул. *********срещу ЗАД
„ДЗИ“, ЕИК *********, с адрес на управление:***, че Държавата е собственик на поземлен имот пл.№ 355, находящ се в гр. София , бул. „*********, местност *****“,
район „Южна градска територия-3-та част“, попадащ в кадастрален лист №
685,686,703,704, състоящ се от земя със сгради с обща застоена и незастроена
площ на целия имот от 45 569кв.м., като
целия имот е застроен с четири едноетажни постройки (масивна конструкция) със
стопанско и обслужващо предназначение, а
именно: лаборатория със застроена площ от 111кв.м., сграда със застроена площ
от 105кв.м., работилница със застроена площ от 57,29кв.м. и стопанска постройка
със застроена площ от 269,75кв.м., като е отхвърлен
иска в осъдителната му част за предаване от ответника на владението на имота на
ищеца,като лице, на което имот е предаден от държавата за стопанисване и
управление.
и ищецът е осъден да заплати на ЗАД „ДЗИ“ разноски по
делото от 100лв. за възнаграждение за юрисконсулт.
Срещу така постановено решение са депозирани:
1.въззивна жалба вх.№ 1005519/07.02.2013г.
от ищеца – С.А.“, в частта, в която
исковете са отхвърлени. Оспорило е поради прекомерност претенцията на ДЗИ-Ж.“ЕАД
за разноски.
Ответникът по жалбата – ДЗИ-Ж.“ЕАД, е оспорил жалбата. Посочило е, че решението по иска по
чл. 108 от ЗС в обжалвана част е правилно. Не било установен нито един от
елементите на фактическия състав на иска. Не било установено имотът да е
предоставен за ползване на ищеца. Претендирало е разноски. Оспорило е поради
прекомерност претенцията на СО за разноски.
Ответникът по жалбата – С.О.е оспорил жалбата по установителния
иск, предявен срещу него. Посочило е, че приложения би следвало да намери § 7 от
ПЗР на ЗМСМА. Оспорило е поради прекомерност претенцията на ДЗИ-Ж.“ЕАД за
разноски
Контролиращата
страна – Държавата, представлявана от
Министъра на регионалното развитие и благоустройство е изразило становище че решението е правилно
в частта, с която е прието че имотите са държавна собственост, стопанисването и
управлението на които е предоставено на ищеца с АДС 2018/2654/22.11.1952г.
2.Въззивна жалба вх. №
1005987/24.01.2015г. депозирана от ответника по иска по чл. 108 от ЗС - ДЗИ-Ж.“ЕАД, в частта, в която с решението
от 17.12.2014г. по иска срещу него е признато за установено, че собственик на
имота е Държавата. Посочило е, че установителния диспозитив е постановен по реда на поправка на решението за
допусната очевидна фактическа грешка, но разминаване на мотиви и диспозитив на решението нямало и неправилно била допусната
поправка на такава грешка, защото нямало установяване на правото на собственост
на държавата с мотивите на първоначалното решение. Единственият изложен мотив
бил за неустановена идентичност между имота, посочен от ищеца и имота на по титула за собственост на „ДЗИ“, тоест за
неустановен правен спор между страните за имота. Не било установено на ищеца
имот да е предоставен, защото не било установено правоприемство
с Опитна пчеларска станция. Посочил е, че Заповедта от 18.09.1985г. за
одобрение на регулационния и застроителен план е
издадена от некомпетентен орган, доколкото за оправомощаване
на архитект за същото е било нужно съобразно чл. 184 от ЗТСУ одобрение на министъра на регионалното
развитие, а такова не било дадено.
Ответника по
жалбата –ищец по иска – С.А.“ е оспорил жалбата.
Контролиращата
страна – Държавата, представлявана от
Министъра на регионалното развитие и благоустройство е изразило становище че
решението е правилно в частта, с която е прието че имотите са държавна
собственост, стопанисването и управлението на които е предоставено на ищеца с
АДС 2018/2654/22.11.1952г.
С определение от о.с.з. от 21.04.2016г. е допуснато изменение на иска срещу ДЗИ“ЕАД от осъдителен иск в положителен
установителен иск.
Съдът, след
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е
сезиран с искова молба вх.№ 16501/18.04.2007г., изменена с молба от
17.01.2011г. за ответника по иска по чл. 108 от ЗС , уточнена пред въззивния
съд с молба от 11.02.2016г. и в о.с.з. от 21.04.2016г., на С.А.(с предишно наименование Национален
център за аграрни науки), с която като юридическо лице на бюджетна издръжка, на
което е предоставен за стопанисване и управление държавния имот на основание
чл. 19 вр. с чл. 97 от ГПК (отм)
и чл. 108 и чл. 77 от ЗС е поискало от съда да признае за установено по
отношение на СО, че Държавата е собственик на имота, а ответника ДЗИ“ЕАД да бъде
осъден да предаде същия на ищеца, който имот представлява северна реална част поземлен
имот пл.№ 355, находящ се в гр. София ,
бул. „*********, местност *****“, район „Южна градска територия-3-та част“,
попадащ в кадастрален лист № 685,686,703,704 по кадастралния план от около
1950г., състоящ се от земя със сгради с обща застоена и незастроена площ на
целия имот от 36 925кв.м., като целия имот е застроен с четири едноетажни
постройки (масивна конструкция) със стопанско и обслужващо предназначение, а именно: лаборатория със застроена площ от 111кв.м. по АДС 2654/22.11.1952г.
на един етаж, масивна жилищна сграда с
идентификатор по кадастрална карта 68134.16114855.1. и застроена площ по
кадастрална карта от 145кв.м.; сграда със
застроена площ от 105кв.м. с идентификатор по кадастрална карта
68134.1611.4855.4. и застроена площ по кадастрална карта от 84кв.м.; работилница със застроена площ от 57,29кв.м.
с идентификатор по кадастрална карта 68134.1611.4866.3. и застроена площ по
кадастрална карта от 58кв.м.,; стопанска
постройка със застроена площ от 269,75кв.м. с идентификатор по кадастрална
карта 68134.1611.4855.2. и застроена площ по кадастрална карта от 392кв.м.,
като поземления имот е имоти по кадастрална карта, както следва: имот с
идентификатор по кадастрална карта 68134.1611.4855; 68134.1611.4080; 68134.1611.2583;
68134.1611.4948; 68134.1611.355; 68134.1611.4799; 68134.1611.4815; 68134.1611.4079
и при съседи на реалната част от имота : от североизток – бул. „Св.Климент
Охридски“; от северозапад-улица, граничеща с имот пл. № 338, имот 3370, имот
882, имот 415, имот 333, имот 353, имот 354,; от запад – имот 328; от
югозапад-имот 2283 и път; от югоизток- южна реална част на поземлен имот 355,
кв.111, м. *****; от североизток- бул. „Св.Климент Охридски“. Посочило е, че е юридическо
лице на бюджетна издръжка, правоприемник
на опитна пчеларо-станция, на която с АДС 2654/1952г.
имотът бил предоставен за стопанисване и
управление от държавата и разполагал с възможност да предяви исковете, държавата била придобила имота по ПМС
887/30.07.1951г. Ответникът СО бил оспорил собствеността на имота като
издала АОС и се разпоредила с част от поземлените имоти, ответникът ДЗИ“ЕАД се
бил снабдил с документ за собственост и владеел имота. Имотът бил държавен, с
Постановление от 13.01.1951г. към Министерство
на земеделието е създадена Опитна пчеларска станция и било предвидено прехвърлянето на опитните пчелини
от ДЗИ на Министерство на земеделието, като с постановлението от 30.07.1951г. били уредени отношенията между ДЗИ и министерството във
връзка прехвърлянето на земята и на това
основание държавата придобила имотите, съставен бил АДС 2654/1952г. за част от
земята с площ от 45569кв.м. и за 5бр.
сгради върху нея, предоставен на Опитна пчеларска станция при МЗ. Със заповед
от 19.06.1961г. на БАН друга част от имота бил предаден безвъзмездно от Опитна
станция по пчеларство-Сименово на Централен научно-изследователски
институт по гората на Опитна пчеларска станция при МЗ. Друга част от имота била
отчуждена на ДЗИ-имот от 73 дка. За последната част има влязло в сила решение,
с което се признавало че имотът е на БАН, а не на ДЗИ“АД.
С определение от о.с.з. от 21.04.2016г. е допуснато изменение на иска срещу ДЗИ“ЕАД от осъдителен иск в положителен
установителен иск, както и уточнение на иска.
Ответникът
ДЗИ“ЕАД е оспорил иска. Посочил е , че е собственик
на имота, но не владее имота, посочен от ищеца. Имотът бил на ДЗИ, деактуван като държавен и ДЗИ“ЕАД имало нотариален акт за
собственост на същия от 2005г. , както и акт за частна държавна собственост,
имотът бил премнал в патримониума
като част от имущество на преобразуваното ДЗИ, стойността на имота по посоченото
от ищеца постановление 877/1951г, а и по ПМС 2187/1950г. не му била заплатена
от държавата. Претендирало е разноски.
Ответникът С.О., район
Студентски, не е изразил становище пред районния съд, през въззивния
съд е оспорил исковете.
По делото е прието Постановление № 42/13.01.1951г. на
МС с което е одобрено създаването на Опитна пчеларска станция за научно-изследователска
работа по пчеларството, болестите по пчелите…към Министерство на земеделието и
на Министерство на земеделието за нуждите на тази станция безвъзмездно се
прехвърлят опитните пчелини е земята върху която са построени на Държавния
застрахователен институт край село Горна баня, преустроени на детски преванториум Люлин планина.
По делото е
прието Постановление № 887/30.07.1951г. на МС, с което на Министерство на земеделието
срещу заплащане по балансова стойност се прехвърлят 160дка заедно с пчелина,
сградите и останалия инвентар, собственост на Държавния застрахователен
институт в землището на с.Симеоново , Софийско, местност „*****“.
По делото е приет Акт 2018/2654/22.11.1952г. за
завземане на имот за държавен, който е държавен и представлява 5 сгради с обща
застроена площ от 569кв.м., както следва: сграда, служеща за лаборатория
със застроена площ от 111кв.м. на един
етаж и 4 помещения; административна сграда със застроена площ от
81кв.м.; жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 105,60кв.м. с
6 помещения; работилница със застроена площ от 57,20кв.м; обор
със застроена площ от 269,75кв.м. Посочено е , че заварен ползвател е Пчеларо-опитна станция в София-Симеоново към Министерство
на земеделието, имотът се отстъпва за ползване на Пчеларо-опитна
станция в София-Симеоново към Министерство на земеделието . На гърба на акта е
изписан текст „на основание на протокол № 10/29.11.1988г. се бракува
административна сграда, предоставена на Пчеларо-опитна
станция“ , изписана е дата 26.06.1989г. и е положен подпис.
По делото е приета заповед № 426/19.06.1961г. на
Българска академия на науките с която на
основание на чл. 15 от Правилника за държавните имоти, с която на Директора на
Опитната станция по пчеларство-Сименово е наредено да
предаде безвъзмездно на Централния научно-езследователски
институт по гората-София 73 дка от земите на станцията, като са описани граници
на същите.
Приет е ДВ бр. 34/30.04.1982г., съгласно който е
обнародван Указ № 1008 на Държавния съвет на Република България, с който е
създаден към Национален
аграрно-промишлен съюз С.А., считано от 01.05.1982г.
Приета е Заповед № 116/1989г. на Председателя на Селскостопанската
академия, съгласно която опитната станция по пчеларство е следвало безвъзмездно
да предаде на централното управление на академията 86 дка имот на ул. „Климент
Охридски“ № 62, гр. София
Приет е Акт за държавна частна собственост №
04445/24.03.2005г., съгласно който на основание на чл. 6 от Закона за държавния
застрахователен институт , чл. 68, ал.1, и чл. 2, ал. 4 от ЗДС вр. с чл. 148, ал.1 от ППЗДС е съставен акт за частна
държавна собственост за поземлен имот пл. № 355 к.л. 685,686,703,704 по кадастралния план на
София, м. *****“пл. район „Южна градска територия-3-та част“, район Студентски
с площ по графични данни от 117 119кв.м, заедно с построените в него
сгради, за който са съставени НА 13/1941г., АДС 2018/2612/22.11.1952г. , АДС
6407/26.11.1969г., собственик на който е І-во
застрахователно дружество „България“ по НА № 13/1941г., към момента няма
собственици, но с РМС 95/24.10.1997г.
права са предоставени на ДЗИ“ЕАД, като е включен в неговия капитал.
Приет е нотариален акт № 105/12.05.2005г. съставен от
нотариус Д., рег. № 274 на Нок.К., с който ДЗИ“АД е признато за собственик на
основание на договор за покупко-продажба вр. с чл. 6
от Закона за Държания застрахователен институт, Указ за взаимоспомагателните и
застрахователни каси и фондове, обн. ДВ, бр.
197/21.08.1950г., на поземлен имот пл. № 355, к.л. 685,686,703,704 по кадастралния план на
София, м. *****“пл. район „Южна градска територия-3-та част“, район Студентски
с площ по графични данни от 117 119кв.м.
и граници по АДС 04445/24.03.2005г., заедно с посочените в този АДС:
едноетажна постройка с площ от 56кв.м. –къща по нотариален акт №13/1941г., а по
АДС от 1952г. - работилница с площ от
57,29кв.м. ; постройка-яхър с площ от 348кв.м. по НА 13/1941г., а по АДС от
1952г. – обор с площ от 269,75км.м.; паянтова постройка по НА 13/1941г. , която съгласно АДС от 1952г. е лаборатория с
площ от 111кв.м.
Приети са
влезли в сила съдебно решение 09.01.2008г. на СРС и Решение на СГС по
дело 1473/2008г. с които по иск на Българска аказемия
на науките срещу ДЗИ“ЕАД е признато за установено, че БАН е собственик на 73
дка , съставляващи част от поземлен имот пл. № 355, в гр. София, местност *****“, попадащ в
кадастрален лист № 685,686,703,704, заедно с всички находящи
се в границите му постройки и дендрариум, а нотариален акт 105/2005г. на нотариус Д. е
изменен като от описания в него имот са изключени 73 дка по скицата-част от
решението.
Приети са договори от 2002г. , от 2005г.с който СО е
прехвърлила на Фондация „Д-р М.М.“ имот по АОС
506/2001г., по АОС 727/2004г., представляваща УПИ ХІІ, кв
.12, *****-ІІ-ра част УПИ V-2583, кв. 121 *****-изток,
София.
Приети са писма от ищеца от 14.09.2006г., 20.10.2006г.,
с които е посочил че е собственик на имота и е поискал от ответника СО да му
предостави АОС 369/02.04.1999г., съставен за имота по АДС *********/1952г. и му
посочи на какво основание СО е подала същия на С.“ООД.
Приети са заповед № РД-15-019/23.01.2004г. на
областния управител на област София, Решение № 5630/17.06.2004г. по адм.д.№ 2216/2004г. на ВАС, Определение от 12.11.2004г. по адм.д. № 6832/2004г. на ВАС, съгласно които АОС 369/02.04.1999г на кмета на СО,
район Студентски е отменен от областния управител на област София за имот находящ се в гр.София, имот пл. № 355(част от имот
определен с трайна ограда), ж.к. *****-ІІч.“, бул. „*********
и с граници: от изток бул. „Св.Кл.Охридски“; от
запад-ограден терен на БЧК; от север-улица; от юг.шосе за червен кръст,
определен в АОС като паркова зона, облагороден терен, с площ от
45 569кв.м., застроен с 4 масивни сгради: лаборатория на 111кв.м.; сграда
на площ от 105кв.м.; работилница на площ от 59,27кв.м. и стопанска постройка на
площ от 269,75кв.м. , поради това че
имотът е държавна собственост по акт от 1952г. и нее отписан като такъв, и тази
заповед е потвърдена с влязло в сила съдебно решение на ВАС, образувано по
жалба на СО.
Приети са писмо
от СО от 15.01.2016г., АОС № № 1333, 1336, 1335, 1333, 1334, съгласно които на
06.10.2014г. са издадени на основание на чл. 59, ал.1 от ЗОС актове за частна
общинска собственост за имоти с идентификатор 68134.1611.4948; 68134.1611.355; 68134.1611.4799;
68134.1611.4815; 68134.1611.4855., няма издаден АОС за имот пл. № 355 кв. 111
по плана от 2001г. за *****.
Прието е извлечение от ДВ бр. 43/29.04.2008г.,
съгласно който е изменен закона за селскостопанската академия, като наименованието
на „Национален център за аграрни науки“ се заменя със „С.А.“.
Приет е констативен протокол на служители на СО,
съгласно който при проверка на място е
установено, че северната част на имот пл. № 355-стар, който е идентичен с УПИ І-жс, УПИ ІІ-за общсетвено
строителство, кв. 122 е ограден с
дължина на оградата 178м., от които 97м. са масивна плътна, а останалото –
метална ограда, изградени без разрешение за строеж.
Приети са решения по фирмено дело, протоколи от ОС на
ответника ДСИ“ЕАД, скици, платежни документи за платени данъци , извлечения от
баланс на ищеца, декларация за имота, съгласно които ищецът е завел в баланса
си имотите, заплащал е данъци за тях, ДЗИ е вписано като търговско дружество.
Прието е извлечение от ДВ, бр. 28/13.04.2010г.,
съгласно който с Решение на МС
172/26.03.2010г. от Министерство на
земеделието и С.А.са отчуждени имоти, частна собственост за държавни нужди –
изграждане на път ІІ-Софийски околовръстен път-южна дъга“ участък
км44+720-122 032км. от имот п. № 355.
Прието е Постановление
№ 2187/1950г. на МС с приложение, съгласно което на държавните учреждения
и предприятия, на народните съвети и жилищните фондове към тях се предават 88
недвижими имота, инвентарни предмети и мебели, специални инсталации,
принадлежащи на Държания застрахователен институт, като недвижимите имоти се
заплащат по балансовата им стойност и накърнени резерви за 20 години на годишни
вноски, считано от 1950, която се предвижда в бюджета на Министерство на
финансите, имотите се предават за стопанисване на съответните учреждения и предприятия считано от 01.09.1950г., на ДЗИ
остават за ползване собствените му 14 сгради и 3 летни дома. В приложения
списък на имоти предложени от ДЗИ на държавата не са описани имоти в *****.
Прието е разпореждане от 24.10.1997 на МС, с което
Държавния застрахователен институт е преобразуван в ЕАД с фирма „Държавен
застрахователен институт-ДЗИ“ и то поема активи и пасиви на което Държавния
застрахователен институт .
Приета е
Заповед № РД-50-09-253/18.09.1985г. на главния архитект на София, с която на
основание на чл. 20, ал. 3 от ЗТСУ и чл. 74 и чл. 76 от ППЗТСУ и протокол на ИК
на СНС е одобрен застроителен и регулационен план
заедно с кадастралния план на ж.к. *****.
По делото е прието неоспорено о страните заключение по
съдебно-техническата експертиза, с което вещото лице след запознаване с
документи по делото и проверки в СО, НАГ е посочило, че имотът по решението на
СГС и СРС, 31-ви състав е различен от процесния имот.
Посочило е, че имотът по АДС от 1952г. и
имотът по нотариалния акт от 2005г. сочещ за собственик ДЗИ съвпадат с площ от
40 097кв.м. по Приложение № 4 към
експертиза, защриховано с плътен жълт цвят и зелени успоредни линии по точки
от 1 до 10-7 и от 11-до 19-1, трите
сгради по нотариалния акт съвпадат с три от сградите по АДС от 1952г. Посочило
е, че посочените в уточнителната молба на ищеца
имоти, като настоящ статут на имота по АДС са с площ от 36 925кв.м., а
разликата до 45348кв.м. се дължало на това че това била площта по кадастралния
план преди кадастрална карта, и че
ищецът не включил като предмет на иска имот 68134.1611.4620 с площ от 3213 км. и
имот 68134.1611.4992 с площ от 10 242кв.м., които в по-голямата си част
попадали в имота по АДС от 1952г. Процесните имоти
били с обща площ от 36 925кв.м. и били описани в АДС от 1952г., те
попадали изцяло в имот пл. № 355, не попадали в 73 дка по решението на СРС и
СГС, признало права на БАН. Сградите по АДС от 1952г. били с идентификатори,
както следва: лабораторията по АДС от 1952г. била с идентификатор 68134.1611.4855.1 с площ от 145кв.м. ; работилницата с площ от 58кв.м. по АДС от 1952г. била разрушена и на нейно място през 2008-2009г. била изградена
друга сграда, която е с идентификатор 68134.1611.4855.5. и със застроена на
площ от 84кв.м.; жилищна сграда на
един етаж с площ от 105,60кв.м. па АДС от 1952г. била разрушена , която е разрушена , имала е идентификатор
68134.16.11.2583.1.; обор със
застроена площ от 269,75кв. по АДС от 1952г. бил с идентификатор 68134.1611.4815.1. с площ от 273кв.м..
Административната сграда с площ от 81кв.м. по АДС от 1952г била разрушена.
Показаната на приложение 4 в бял правоъгълник със зелени защриховани линии не
бил описан по нотариалния акт 105/2005г. Това бил имот № 2583, посочен като
съсед на описания в нотариалния акт имот, площта на този имот съответствала на
измереното от вещото лице. Процесният имот не бил
включен в разпореждането на МС № 2187 от 27. 07.1950г.,. Вещото лице е
посочило, че към 1991г. имотите са били в строителните граници на София. Предназначението
на имотите, в които попадат процесните по плана.,
одобрен със Заповед № РД-50.09.253/18.09.1985г.
са били обществено жилищно строителство, за търговия и битови
услуги, за обществено и за жилищно
строителство, за дом за възрастни хора, улици. По одобрения през 2001г. застроително
регулационен и кадастрален план процесната част от
имот № 355 попадала в УПИ за жилищно
строителство, за обществено строителство, за озеленяване, за спорт, и
трафопост, улица, детска градина, общинско читалище, КОО. Вещото лице е
посочило, че най-близкия по съставяне кадастрален план по време с АДС от 1952г.
е старият кадастрален план от около 1950г. в разписния лист към този план,
съхраняван в НАГ липсват първите страници с данните за имоти с малки номера.
Приет е протокол № 19/24.09.1973г. на ИК на СГНС, с
който на главния архитект и на главния инженер на София са предоставени
правомощия да упражняват права на Председател на ИК на СГНС по териториално и
селищно устройство като разпределянето на правата между тях е по Приложение №
4, съгласно което главният архитект може да одобрява застроителни
и регулационни планове и други планове по ч. 74 , ал.1, ал. 2 , чл. 79 , чл.
108, ал. 3, чл. 178, ал. 2, чл. 225, а 3
от ППЗТСУ, чл. 52 и чл. 44 от ЗТСУ.
Приети са писма от Държавна агенция „Архиви“, от МРРБ,
съгласно които не разполагат със съгласие на министъра на регионалното развитие
и благоустройство издадено в периода от 1973г. до 1985г. за предоставяне
правата на Председателя на ИК на СГНС на главния архитект на София по заповед
от 18.09.1985г.
Приети са писма от 2006г. на МРРБ и на Министерство на
земеделието и горите, съгласно които процесния имот
по АДС от 22.11.1952г. е бил предоставен на пчеларо-опитната
станция – Симеоново при МЗ, като е предаден на ищеца по заповед от 1989г., към
момента има характер на публична държавна собственост, защото е предоставен на
ищеца за осъществяване на функциите му.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно.
По допустимостта на решението, за което съдът следи
служебно:
Съдът приема
че решението на СРС е недопустимо в осъдителната част на иска по чл. 108 от ЗС
поради допуснато изменение на този иск в установителен. Производството в тези части следва да се
прекрати.
Недопустимо
е решението на СРС и в частта за имоти,
различни от посочените в уточнителната молба от
11.02.2016г., като постановено по непредявен иск и производството в тази част
следва да се прекрати и за площ над 36925кв.м.
Съдът
приема, че решението на СРС е недопустимо и в частта, по иска за сградите работилницата с площ от 58кв.м. по АДС от 1952г и жилищна сграда на един етаж
с площ от 105,60кв.м. по АДС от 1952г., За тях по делото се установи от
приетото заключение по техническата експертиза което съдът кредитира като
неопровергано от другите доказателства по делото, че са били разрушени преди подаването на исковата молба. Разрушената
вещ не може да се защитава със собственически иск, защото тя не съществува и производството и в тази част е недопустимо.
Предявените искове са за сградите , описани в АДС от 1952г. Твърденията на
ищеца, че за тези сгради е даден идентификатор по кадастралната карта по делото
не се установи.Вещото лице е било категорично в извода си ,че идентификаторите,
посочени от ищеца са дадени за сгради, което са били изградени на мястото на разрушението
работилница и сграда , описани в АДС от 1952г., поради което и посочването на
тези идентификатори не може да обоснове извод, че сградите по АДС съществуват.
По правилността на решението в останалата обжалваната част:
Съдът приема, че доколкото в мотивите на основното решение на
СРС е формиран извод за това, че Държавата притежава правото на собственост
върху имота , то не е имало пречка за изявяване на тази воля по реда на чл. 192
от ГПК (отм). На стр. 2, абзац 3 от мотивите на
решението на СРС от 10.01.2013г. е посочено, че АДС от 22.11.1952г. и заповед
от 1989г. установяват, че имотът е държавна собственост , предоставена за
стопанисване и управление на ищеца, поради което и съдът приема, че районният
съд е формирал извод за принадлежност на Държавата на правото на собственост
върху имота, а доводи на жалбоподателя в обратния смисъл са неоснователни.
Предявеният иск е с правно основание чл. 19 вр. с чл. 97 от ГПК (1952г., отм.), вр.
с чл. 77 от ЗС вр. с чл. 2 от Закона за държавните
имоти(1948г., отм) – положителен установителен
иск за собственост на Държавата върху недвижим имот, придобит по ПМС №
887/30.07.1951г., за което е съставен АДС № 2018/2654/22.11.1952г.
При така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже,
че е юридическо лице – разпоредител с бюджетни кредити, на което е предоставено
стопанисването и управлението на процесния имот от
Държавата, че имотът е държавна собственост на основание на ПМС №
887/30.07.1951г и АДС от 22.11.1952г.
В тежест на ответника СО е да докаже, че имотът е
общинска собственост на посоченото основание- § 7 от ПЗР на от ЗМСМА, съответно
основанията, посочени в АОС.
В тежест на ответника ДЗИ- Ж.“ЕАД е да докаже, че
имотът е негова собственост на посоченото основание-покупко-продажба,
чл. 6 от Закона за Държания
застрахователен институт, Указ за взаимоспомагателните и застрахователни каси и
фондове, обн. ДВ, бр. 197/21.08.1950г., съответно
основанията, посочени в АДЧС от 2005г.
Разпоредбата на чл. 19 от ГПК (1952г.,отм.) урежда процесуалната легитимация на държавните организации, предприятия и учреждения да водят дела и да отговарят
по такива, имащи за предмет
собствеността върху имоти, които са
им предоставени от държавата за
стопанисване и управление. По такива дела държавата се конституира като контролираща страна
при действието на ГПК (отм). Силата на пресъдено нещо на решението,
постановено по отношение на държавата
като страна по делото се
разпростира и спрямо нейния процесуален субституент и обратното- ако делото е водено
от или срещу
процесуалния субституент, решението обвързва и държавата и спорът става непререшаем.(В този смисъл т. 11 от Постановление № 8/06.03.1980г. на Пленума
на ВС, което не е изгубило значението си).
В конкретния случай
процесуалната си легитимация ищецът обосновава с разпоредбата на чл. 19 от ГПК (отм), като независимо че едва в хода на въззивното
дело е конституирана контролиращата страна – Държавата, това не може само по
себе си да обоснове отмяна на решението на СРС. Контролиращата страна е
необходим другар на държавните учреждения-ищци или ответници. В производството, развиващо се по ГПК (1952г., отм), ако контролиращата страна е била лишена от участие в
производството пред първата инстанция, това може да доведе до неправилност на
постановеното съдебно решение. За тази категория съдебни актове не е предвидено
връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния
съд. Необходимият другар/контролиращата страна следва да се конституира от въззивния съд и делото следва да се разгледа с осигурена от
въззивния съд възможност за участие на тази страна.
(В този смисъл т. 17 от ТР № 1/04.01.2001г. по т.д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС,
което в тази част не е изгубило значението си).
Съгласно
разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от Закона за селскостопанската академия (ЗСА) Селскостопанската
академия е юридическо лице, второстепенен разпоредител с бюджетни
кредити и самостоятелен бюджет към Министерството
на земеделието и храните, който съгласно глава ІІ от ЗСА е с органи на управление –
председател и управителен съвет, изпълнителен орган му е изпълнително бюро, а
съгласно чл. 11, ал.2 от ЗСА Министерски съвет предоставя на академията за
управление стопанисваните от нея държавни терени, земи, сгради-публична
държавна собственост. Съгласно § 2 от ПЗР на ЗСА , обн
в ДВ.
бр.113 от 28 декември
1999г. с влизането на този закон
в сила се отменя Указ № 1008 на Държавния съвет
от 1982 г. за създаване на Селскостопанската
академия (ДВ, бр. 34 от 1982г.), Селскостопанската академия се преобразува в Национален център за аграрни науки (НЦАН), който поема активите и пасивите ѝ. С измененията на
закона от ДВ бр. 43 от 2000г. наименованието на НЦАН е променено на С.А..
При така уредения статут на ищеца, съдът приема, че
ищецът е правен субект, попадащ в приложното поле на чл. 19 от ГПК (1952г., отм.)
и разполага с процесуална легитимация да води искове за установяване правата на
собственост на държавата върху недвижимите имоти, които са му предоставени за
стопанисване и управление, включително и тези, които са били предоставени на
създадения с Указ № 1008 на Държавния съвет от 1982 г. Селскостопанската академия. Висши учебни
заведения, научно-изследователски
организации , на които са
предоставени са стопанисване и управление държавни имоти, разполагат с процесуална легитимация да предявяват искове за собственост, вкл. за да
защитят правото си на ползване
срещу всяко лице, което им
го оспорва, без да отрича
правото на собственост на държавата. Ищец, който твърди,
че процесният имот му е предоставен
от държавата за ползване, разполага с интерес като процесуален
субституент по смисъла на чл. 19, ал. 2 ГПК (отм) , а по действиящия
ГПК – чл. 26, ал.2 от ГПК, да предяви
пред съд иск за защита
на правото на собственост на държавата, като
поиска осъждане на ответника да
му предаде държането на процесния
имот, собственост на държавата, по
силата на предоставеното му право да стопанисва
и управлява същия. (В този смисъл Решение № 29/01.03.2018г. по гр.д.№
1865/2017г. на ВКС, ІІро Г.О.).
Съдът приема, че по
делото е установена процесуалната легитимация на ищеца да води иск за
установяване права на държавата върху процесните
имоти. Действително, Указ 1008/1982г. не сочи изрично, че Пчеларо-опитната
станция в София –Симеоново при
Министерство на земеделието е преминала към създадената с този указ С.А., нито
че имотите на станцията са предадени за ползване на ищеца. Доколкото, обаче,
тази академия съгласно указа е единен научно-учебен комплекс за ръководство и развитие на селскостопанската
наука, подготовка на кадри и внедряване на научно-техническия прогрес в аграрно-промишленото
стопанство, като съобрази приетите по делото Заповед от 31.01.1989г. и Решение на МС от 13.04.2010г., писмо на
Министерство на земеделието и горите и от МРРБ от 2006г., то съдът приема, че следва
да се обоснове извод, че ищецът е легитимиран да предяви иска. Тези
доказателства са достатъчни, защото установяват че Председателят на академията
е разпоредил предаване на имоти от пчеларо-опитната
станция към централното управление. Тази заповед е издадена на основание на чл.
94, ал.1, т. 2 от Наредбата за държавните имоти(отм),
редакцията на която към издаването на заповедта - 31.01.1989г., допуска същото
само ако двете държавни организации, между които се предават имотите, са от едно
ведомство. В случая заповедта е
издадена от Председателя на Селскостопанската академия, което обосновава на
извод, че опитната станция по пчеларство е била част от академията. В подкрепа
на извода на съда са писмата на МЗГ и от МРРБ от 2006г., сочещи че процесния имот е предоставен за управление на ищеца за
осъществяването на функциите му и има характер на публична държавна собственост,
като това е имотът по АДС от 22.11.1952г., издаден на името на ползвател Пчеларо-опитната станция. Преминаването на правото на
стопанисване и управление върху процесния имот от пчеларо-опитната
станция в патримониума на ищеца е от значение по
делото само с оглед процесуалната легитимация на ищеца. То не е от значение за
разрешаване на спорното по делото право на собственост върху имота. Съдът
приема, че събраните по делото доказателства са достатъчни, за да обосноват
процесуална легитимация на ищеца да води искове за установяване права на
Държавата върху имотите, предоставени за стопанисване и управление на Пчеларо-опитната станция. При така възприето и като
съобрази приетите по делото АДС от 1952г., Заповед от 1961г. и от 1989г., то
съдът приема, че имотите по АДС от 1952г. са били предоставени за ползване на Пчеларо-опитната станция в София-Симеоново към МЗ и ищецът
разполага с процесуална легитимация да води иска за установяване на собственост
на държавата върху него.
В случая ДЗИ“ЕАД се е снабдило през 2005г. с
констативен нотариален акт за собственост, Държавата – с акт за държавна собственост от
1952г, СО – с акт за общинска собственост, ответниците
са оспорили исковете, поради което и по делото е установено, че всеки ответник
оспорва правата на Държавата върху имотите, тоест ищецът има правен интерес от
водене на исковете. Вещото лице по техническата експертиза е установило
идентичност между сградите по нотариалния акт от 2005г. и тези, описани в АДС
от 1952г., както и в съставените АОС , както и на земята, поради което и правен
интерес от исковете е установен по делото.
Съдът не кредитира заключението на вещото лице посочило че идентификатор на едноетажната
сграда с площ от 392кв.м. е 68134.1611.4815.2. Приетата по дело скица на сградата,
издадена от АГКК сочи че идентифитор на тази сграда е
68134.1611.4855.2., страните не са я оспорили и съдът приема, че това е
идентификатора на сградата. Вещото лице
е работило по тази скица, не е посочило причина за извода си за друг
идентификатор на сградата, поради което и извода му за същото съдът приема, че
е опроверган и не следва да се кредитира.
В конкретния случай страните по спора се легитимират с документи за собственост
на имотите, поради което
и независимо от това дали са констативни или конститутивни, всяка страна
следва да докаже своето право, тоест фактическия състав на удостовереното в титула за собственост придобивно основание. Констативните нотариални актове, признаващи право на собственост, съставени
от нотариуса в охранителното производство по чл. 569,т. 2 от ГПК, се предшестват от проверка на
нотариуса дали лицето е собственик на имота. Такава проверка се прави по
документи и/или по обстоятелствена проверка - с показния на свидетели, като въз
основа на тази проверка нотариуса прави своя извод за права, чието
удостоверяване е поискано от него. Така съставения нотариален акт притежава
обвързваща доказателствена сила както за ІІІ-ти лица, така и за съда, като ги
задължава да приемат, че посоченото в нотариалния акт лице е носител на удостовереното
с този нотариален акт права. Правния извод на нотариуса се счита за верен до
доказване на обратното с влязло в сила съдебно решение, като доказателвствена
тежест за това оборване е в тежест на лицето, което оспорва извода на нотариуса
по нотариалния акт, ако то не разполага
с легитимиращ го документ са права върху имота. Оспорването може да се изрази в отричане на
удостоверени права поради несъществуването им
към момента на удостоверяването, но и че така удостоверени права вече са
отпаднали. В хипотези, в които и двете
страни по спора се легитимират с документи за собственост на имота, независимо
от това дали са констативни нотариални актове или такива за правни сделки,
всяка страна следва да докаже своето право, тоест фактическия състав на удостовереното
от нотариуса придобивно основание. (В този смисъл ТР № 11/21.03.2013г. по
търк.д.№ 11//2012г. на ОСГК на ВКС). Постановките на ТР са приложими и за
актовете за общинска и държавна собственост. Това е така, защото те също са
констативни. АДС и АОС нямат правопораждащо
действие, а само констатират вече породено право на собственост по някой от
способите по чл. 77 от ЗС. Несъставянето на АДС не може да обоснове извод, че
правото на собственост не е възникнало.
В случая АДС е издаден на 22.11.1952г., същият не сочи
основание за придобиване на имота, което да предхожда издаването на АДС, но
същевременно техническата експертиза е установила, че кадастралния план за
имотите е бил изготвен около 1950г., ищецът се е позовал на Постановление на МС
№ 887/30.07.1951г., поради което и съдът приема, че приложимите норми с
оглед възникване на правото на собственост върху имотите в патримониума
на държавата са разпоредбите на чл. 2, ал.1 от Закона
за държавните имоти (1948г., отм.) .
В конкретния случай ищецът е
навел твърдения, че имотът е държавен на основание на ПМС № 887/30.07.1951г. и в негова тежест е било
да установи при условията на пълно и главно доказване, че това е основанието за
придобиването на процесните имоти от Държавата и то е
осъществено. Приетото по делото постановление № 887 установява, че МС е
постановил прехвърляне на 160 дка заедно с пчелина , сградите и останалия
инвентар , намиращ се край с. Симеоново, Софийско , което е собственост на Държавния
застрахователен институт на Министерство на земеделието срещу заплащане на
14 312 400лв. Към този момент е действал Закона за държавния
застрахователен институт (1946г., отм.), съгласно чл. 2 от който ДЗИ е автономно предприятие и отделна юридическа личност. При така уредения статут на ДЗИ съдът пирема,
че за да премине собственост на ДЗИ към държавата е следвало да се осъществи придобивен способ, уреден в закон. Такъв способ не е
посочен в Постановление 887, но с оглед посоченото в него задължение за плащане
стойнсотта на имотите, то съдът приема, че
придобиването не е безвъзмездно. Съдът приема, че това постановление не
представлява договор за покупко-продажба на имотите, защото не обективира съгласие на страните за същото. Това
постановление съдът приема, че не установява и отчуждаване на имота по реда на
чл. 26 от Закона за държавните имоти (1948г., отм).
Постановлението не само не сочи разпоредбата на чл. 26 от ЗДИ(отм), но и не съдържа легалния термин „отчуждава“. Вярно е,
че обстоятелствата, посочени в Постановление 887 по процедурата, засегнатите
страни и участници в процедурата по издаването му, права и задължения на същите
създават възможност да се изведе вероятен извод, че имотите се отчуждават. Това е така, защото
постановлението е по доклад на министъра на земеделието, тоест на ръководителя на
ведомството, на когото се предоставя имота, посочено е плащане по на имоти,
което съответства на процедурата по чл. 26 от ЗДИ (отм).
По делото, обаче, не е установено това постановление да е обнародвано в
Държавен вестник. Последното е конститутивен елемент
от отчуждаването съобразно чл. 27 от ЗДИ(отм), поради
което и дори да се приеме, че Постановление № 887/1951г. е за отчуждаване, съдът приема, че по делото
не е установено фактическия състав на отчуждаването да е завършен. Съставянето на
АДС за завземането на имота не е от естество да замени обнародването в ДВ, нито
да обоснове извод, че такова обнародване е направено в определен момент. Следва
да се посочи, че приетия по делото АДС от 22.11.1952г. е за завземане на имота и съгласно чл. 34, ал. 4 от ППЗДИ следва да сочи основанието, на което този
имот се завзема. В случая приетия по делото АДС от 22.11.1952г. не сочи като основание Постановление № 887 /1951г.,
поради което и не може да обоснове връзка между АДС и Постановлението. При така
възприето и като съобрази липсата на доказателства по делото за валидно
основание по чл. 2 от ЗДИ(1948г., отм), на което
държавата да е придобила процесния имот, то съдът
приема, че по делото не е установено Държавата да е придобила имотите на
посоченото от ищеца основание. Следва да се посочи, че по делото не е
установено и че процесните имоти са част от имота, посочен в Постановление
887/1951г. В тежест на ищеца е било да докаже същото, но такива доказателства
по делото не са ангажирани. Приетото по делото заключение по техническата
експертиза е извело изводи по задачите за идентичност на имотите по АДС, АОС и
констативния нотариален акт от 2005г., но не и за идентичност на имота по АДС
от 1952г. и ПМС № 887/1951г. Това обстоятелство е било в доказателствена
тежест на ищеца и то при условията на пълно и главно доказване. По делото не са
ангажирани доказателства, които по несъмнен начин да установяват, че имотът по
АДС от 22.11.1952г. попада в границите на имота по ПМС 887/1951г., нито че ПМС обективира валидно правно основание за придобиване на имота
от Държавата. Завеждането на имотите в баланса на ищеца, плащането на данъци за
същия не са от естество да установят посочения от ищеца придобивен
способ.
При така възприето съдът приема,
че по делото не е установено при условията на пълно и главно доказване , че
Държавата е придобила процесните имоти на основанието
посочено от ищеца – Постановление 887/1951г. и АДС от 22.11.1952г., поради
което и исковете са неоснователни.
За пълнота на изложението
следва да се посочи , че по делото и ответниците не
са установили правата си върху имотите, за които са навели твърдения. Ответникът ДЗИ не е установил, че процесните имоти са били
собственост на Държавния застрахователен институт към момента на
преобразуването му в търговско дружество и така да е придобил собствеността им,
включително и на основанията, посочени в
нотариалния акт от 12.05.2005г. – покупко-продажба, чл. 6 от ЗДЗИ, Указ за
взаимоспомагателните и застрахователни каси и фондове, АДС №
04445/24.03.2005г. Установи се по
делото, че Държавният застрахователен институт е преобразуван в ЕАД с Разпореждане № 295/24.10.2997г. на
МС, като то е поело активи и пасиви на ДЗИ към дата на вписване в търговския
регистър. По делото, обаче, не е установено, Държавният застрахователен
институт е бил собственик на процесните имоти, поради
което съдът приема, че не е установено и правото на собственост на ответника ДЗИ-Ж.“ЕАД върху него. Издадените
констативен нотариален акт, както и акт за частна държавна собственост не
пораждат правото и не могат да установят същото по делото и съображения а
същото съдът изложи по-горе. Ответникът ДЗИ“ не е установил, че процесните имоти е част от
имотите, които е следвало да му бъдат заплатени от държавата по Постановлението
2187/ 1950г. на МС, нито по ПМС 877/1951г. тоест че имотите са били на ДЗИ към отреждането
на имотите с кадастралния план. За ПМС
887 съдът изложи съображения по-горе и не е нужно да ги преповтаря. Приложението на ПМС 2187/1950г. сочи имоти,
които се предават на държавата от ДЗИ срещу заплащане. В списъка на имотите,
предложени на държавата, обаче, не е посочен процесния
имот, като това се установява от този списък и от заключението на вещото лице
по приетата по делото техническа експертиза, което съдът кредитира като
неоспорено от страните, неопровергано от другите събрани по делото
доказателства. Съдът приема, че по делото не е установено имотът да станал общинска собственост. Основанието,
посочено от ответника СО за същото е § 7 от ПЗР на ЗМСМА. По делото не е
установено, че към 1991г. процесният имот е попадал в
някоя хипотеза на § 7 от ПЗР на ЗМСМА. Действително, вещото лице по техническата
експертиза е посочило, че към 1991г.
имотите са били в строителните граници на София и по плана, одобрен със заповед
№ 253/18.09.1985г. предвижданията за
него са били за обществено и жилищно застрояване, за обществено строителство и
търговия, за парк, за дом за възрастни хора, за битови услуги. Този план,
обаче, по делото не е установено да е одобрен от компетентен орган. Това
обстоятелство е изрично оспорено по делото и е било в тежест на СО да установи
същото. По делото е установено, че Заповед № 253/18.09.1985г. за одобрение на застроителния и регулационния план и кадастрален план за
ж.к.“*****“ е издадена от главния архитект на София, оправомощен да изпълнява функциите на Председател на ИК
на СГНС за одобрение на застроителни и регулационни планове и други подробни
планове с Решение от 24.09.1973г. на
Изпълнителния комитет на Софийски градски народен съвет (ИК на СГНС). За да е
валидно същото към 1985г., обаче, разпоредбата на чл. 184 от ЗТСУ в редакция
към ДВ, бр. 45 от 1984 изисква освен решение на ИК на СГНС и съгласие на министъра на строителството и селищното устройство. Такова съгласие по
делото не е установено да е дадено, поради което и съдът приема, че Заповед № 253/18.09.1985г е издадена от некомпетентен
орган и като такава е нищожна, тоест не е породила правен ефект. По делото не е
установено и СО да е придобила имотите на някое основание, посочено в приетите
по делото АОС, поради което и по съображения изложени по-горе за характера на
АОС, съдът приема, че СО не е придобила собствеността върху имотите.
Независимо от изводите на
съда, че нито един от ответниците не е установил
правата си върху имота, това не обосновава извод, че ищецът е собственик на
същите. Предмет на делото са правата на ищеца на основанието, посочено от него.
Това основание не се установи и по делото и исковете са неоснователни.
При така възприето исковете
за реална част поземлен
имот пл.№ 355, находящ се в гр. София ,
бул. „*********, местност *****“, район „Южна градска територия-3-та част“,
попадащ в кадастрален лист № 685,686,703,704 по кадастралния план от около
1950г., състоящ се от земя със сгради с обща застоена и незастроена площ на
целия имот от 36 925кв.м., за който са отредени
имоти с идентификатор по кадастрална
карта, както следва: 68134.1611.4855; 68134.1611.4079; 68134.1611.4080; 68134.1611.2583;
68134.1611.4815; 68134.1611.4948; 68134.1611.355; 68134.1611.4799 и за
построените в него съществуващи и към момента сгради лаборатория със застроена площ от 111кв.м. по АДС
2654/22.11.1952г. и стопанска постройка на един етаж масивна със застроена площ по АДС
2654/22.11.1952г от 269,75кв.м са
неоснователни.
По
отговорността за разноски по исково дело пред въззивния съд:
Съдът приема, че предявеният
иск е защита права върху имот със статут на публична държавна собственост. Този
характер на собствеността се определя с оглед на вида и предназначението на
имота, посочен от ищеца – недвижим имот, предоставен на ведомство
за изпълнение на функциите му и при съобразяване на обстоятелство, че по делото не е
установено да е проведена процедура по чл. 6 от ЗДС за промяна на този статут.
Отговорността
за разноски следва да се разпредели с оглед изхода на делото при съобразяване
на обстоятелството, че ищецът защитата права на държавата върху публична
държавна собственост, както и че за въззивно дело не
е събрана дължима държавна такса по жалбите съобразно данъчната оценка на
имотите от 2 544 795лв. Тази
данъчна оценка съдът определи съобразно представеното удостоверение за данъчна
оценка и площта на имотите, съобразно уточнението на исковете молба.
В случая ищецът
не е дължал внасяне предварително на държавна такса по делото на основание на
чл. 63 от ГПК (отм). Ответникът „ДЗИ-Ж.“ЕАД, обаче, е
дължал внасянето на такава и същата, определена по реда на с чл. 55 от ГПК (отм) е била размер на 12723,98лв.
Доколкото е внесена само сумата от 25лв.,
на ДЗИ следва да се присъди само внесената сума от 25лв. Държавната
такса е следвало да плати предварително от ДЗИ и затова пропускът на съда да я събере следва
да се отстрани с решението и ДЗИ следва да бъде осъдено да заплати по сметка на
съда сумата от 12698,98лв. Ищецът следва да бъде осъден да заплати същата на
ДЗИ при условие, че ДЗИ я плати на съда. В случая не е възможно съдът да осъди
ищеца да заплати тази сума по сметка на съда, защото той е освободен от
задължение за плащане на държавна такса по делото. Възможно е обаче, да бъде
осъден да заплати направени от ДЗИ разноски по делото и затова осъждането ще
следва да бъде направено под условие по начина, посочен по-горе.
Съдът прие,
че имотът е публична държавна собственост и ищецът защитаващ тези права съгласно
чл. 63 от ГПК (отм) не следва да бъде осъждан да заплаща държавна
такса по отхвърлената част от жалбата му.
Ищецът
следва да бъде осъден да заплати на СО разноски за адвокат от 26 357,16лв,
а на ответника ДЗИ-Животозастаповане разноски за
адвокат от 30 000лв. Възраженията за прекомерност на претендираните
адвокатски възнаграждения са неоснователни. Това е така, защото нито едно от
уговорените, платените и претендирани такива не
надхвърля минималния размер на адвокатските възнаграждения по Наредбата.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
от 10.01.2013г. поправено по реда на чл. 192 от ГПК (отм)
с Решение от 17.12.2014г. по гр.д.№ 8719
по описа за 2007г. на Софийски районен съд, 51-ви състав в частта, с
която е отхвърлен положителен установителен иск по чл.19 вр. 97 от ГПК (отм) вр. с чл. 77 от ЗС на С.А.“
с адрес: гр. София, ул. *********срещу С.О., за признаване за установено, че Държавата е собственик на основание на Постановление на МС №
887/30.07.1951г. и АДС № 2018/2654/22.11.1952г. на недвижим имот,
представляващ реална част от стар поземлен
имот пл.№ 355, кв. 11, находящ се в гр.
София , бул. „*********, местност *****“, район „Южна градска територия-3-та
част“, попадащ в кадастрален лист № 685,686,703,704 по кадастралния план от
около 1950г., състоящ се от земя със сгради с обща застоена и незастроена площ от общо 36 925кв.м., за който са
отредени имоти с идентификатор по
кадастрална карта,одобрена със Заповед № РД-18-38/10.07.2012г. на ИД на
АГКК, както следва: 68134.1611.4855; 68134.1611.4079;
68134.1611.4080; 68134.1611.2583; 68134.1611.4815; 68134.1611.4948;
68134.1611.355; 68134.1611.4799, заедно с построените в него сгради, както
следва: лаборатория със застроена
площ от 111кв.м. по АДС 2654/22.11.1952г.
на един етаж, масивна жилищна сграда с идентификатор по кадастрална
карта 68134.16114855.1. и застроена площ
по кадастрална карта от 145кв.м.; стопанска
постройка на един етаж масивна със застроена площ по АДС 2654/22.11.1952г от
269,75кв.м. с идентификатор по кадастрална карта 68134.1611.4855.2. и застроена площ по кадастрална карта от
392кв.м.
ОТМЕНЯ Решение
от 10.01.2013г. поправено по реда на чл. 192 от ГПК (отм)
с Решение от 17.12.2014г. по гр.д.№ 8719
по описа за 2007г. на Софийски районен съд, 51-ви състав в частта, с
която по иск на С.А.“ с адрес: гр. София, ул. *********срещу
ДЗИ-Ж.“ЕАД, ЕИК ********* , е признато
за установено на основание на чл. 19 вр. с чл. 97 от ГПК
(отм) вр. с ч. 77 от ЗС, че
Държавата е собственик на недвижим имот, представляващ реална част от стар поземлен
имот пл.№ 355, кв. 11, находящ се в гр.
София , бул. „*********, местност *****“, район „Южна градска територия-3-та
част“, попадащ в кадастрален лист № 685,686,703,704 по кадастралния план от
около 1950г., състоящ се от земя със сгради с обща застоена и незастроена площ от общо 36 925кв.м., за който са отредени
имоти с идентификатор по кадастрална
карта,одобрена със Заповед № РД-18-38/10.07.2012г. на ИД на АГКК, както следва:
68134.1611.4855; 68134.1611.4079;
68134.1611.4080; 68134.1611.2583; 68134.1611.4815; 68134.1611.4948;
68134.1611.355; 68134.1611.4799, заедно с построените в него сгради, както
следва: лаборатория със застроена
площ от 111кв.м. по АДС 2654/22.11.1952г.
на един етаж, масивна жилищна сграда с идентификатор по кадастрална
карта 68134.16114855.1. и застроена площ по кадастрална карта от
145кв.м.; стопанска постройка на
един етаж масивна със застроена площ по АДС 2654/22.11.1952г от 269,75кв.м. с
идентификатор по кадастрална карта 68134.1611.4855.2.
и застроена площ по кадастрална карта от 392кв.м., за които е съставен АДС №
2018/2654/22.11.1952г. и вместо това
постановява:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен положителен установителен иск с правно основание чл.19 вр. 97 от ГПК (отм) вр. с чл. 77 от ЗС на С.А.“
с адрес: гр. София, ул. *********срещу ДЗИ-Ж.“ЕАД,
ЕИК ********* , за признаване за установено, че
Държавата е собственик на основание на
Постановление на МС № 887/30.07.1951г. и АДС № 2018/2654/22.11.1952г. на
недвижим имот, представляващ реална част
от стар поземлен имот пл.№
355, кв. 11, находящ се в гр. София , бул.
„*********, местност *****“, район „Южна градска територия-3-та част“, попадащ
в кадастрален лист № 685,686,703,704 по кадастралния план от около 1950г.,
състоящ се от земя със сгради с обща застоена и незастроена площ от общо 36 925кв.м., за който са
отредени имоти с идентификатор по
кадастрална карта,одобрена със Заповед № РД-18-38/10.07.2012г. на ИД на
АГКК, както следва: 68134.1611.4855;
68134.1611.4079; 68134.1611.4080; 68134.1611.2583; 68134.1611.4815;
68134.1611.4948; 68134.1611.355; 68134.1611.4799, заедно с построените в
него сгради, както следва: лаборатория
със застроена площ от 111кв.м. по АДС 2654/22.11.1952г. на един етаж, масивна жилищна сграда с
идентификатор по кадастрална карта 68134.16114855.1. и застроена площ по
кадастрална карта от 145кв.м.; стопанска
постройка на един етаж масивна със застроена площ по АДС 2654/22.11.1952г
от 269,75кв.м. с идентификатор по кадастрална карта 68134.1611.4855.2. и застроена площ по кадастрална карта от
392кв.м., за които е съставен АДС № 2018/2654/22.11.1952г.
ОБЕЗСИЛВА Решение
от 10.01.2013г. поправено по реда на чл. 192 от ГПК (отм)
с Решение от 17.12.2014г. по гр.д.№ 8719
по описа за 2007г. на Софийски районен съд, 51-ви състав в частта по
исковете на С.А.“ с адрес: гр.
София, ул. *********срещу ДЗИ-Ж.“ЕАД, ЕИК
********* и срещу С.О.за признаване
за установено на основание на чл. 19 вр. с чл. 97 от ГПК (отм) вр. с ч. 77 от
ЗС, че
Държавата е собственик на основание на
Постановление на МС № 887/30.07.1951г. и АДС № 2018/2654/22.11.1952г. на
недвижим имот, представляващ реална част
от стар поземлен имот пл.№
355, кв. 11, находящ се в гр. София , бул.
„*********, местност *****“, район „Южна градска територия-3-та част“, попадащ
в кадастрален лист № 685,686,703,704 по кадастралния план от около 1950г.,
състоящ се от земя със сгради с обща застоена и незастроена площ над общо
36 925кв.м. до 45 569кв.м., както
и за сгради за които е съставен АДС № 2018/2654/22.11.1952г. , както следва: сграда със застроена площ от 105,60кв.м.
по АДС № 2018/2654/22.11.1952г.; работилница
със застроена площ от 57,29кв.м. по АДС № 2018/2654/22.11.1952г. и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ИСКОВЕТЕ В
ТАЗИ ЧАСТ.
ОБЕЗСИЛВА Решение
от 10.01.2013г. поправено по реда на чл. 192 от ГПК (отм)
с Решение от 17.12.2014г. по гр.д.№ 8719
по описа за 2007г. на Софийски районен съд, 51-ви състав в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 19 от ГПК (отм) вр. с чл. 108 от ЗС на С.А.“
с адрес: гр. София, ул. *********срещу „ДЗИ-Ж.“ЕАД,
ЕИК *********, с адрес на управление:*** в
осъдителната му част - за предаване владението на собствения на Държавата на основание на Постановление
на МС № 887/30.07.1951г. и АДС № 2018/2654/22.11.1952г. поземлен имот пл.№ 355, находящ се в гр. София , бул. „*********, местност *****“,
район „Южна градска територия-3-та част“, попадащ в кадастрален лист №
685,686,703,704, състоящ се от земя със сгради с обща застоена и незастроена
площ на целия имот от 45 569кв.м., като
целия имот е застроен с четири едноетажни постройки (масивна конструкция) със
стопанско и обслужващо предназначение, а
именно: лаборатория със застроена площ от 111кв.м., сграда със застроена площ
от 105кв.м., работилница със застроена площ от 57,29кв.м. и стопанска постройка
със застроена площ от 269,75кв.м. по АДС № 2018/2654/22.11.1952г. и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ИСКА В ТАЗИ
ЧАСТ.
ОСЪЖДА ДЗИ-Ж.“ЕАД,
ЕИК *********
да
заплати по сметка на Софийски градски
съд на основание на чл. 60 и чл. 61 от ГПК (отм) сумата от 12698,98лв. (дванадесет хиляди шестстотин деветдесет и осем лева и 0,98лв) представляващи дължими разноски за държавна такса по въззивна жалба.
ОСЪЖДА С.А.“ с адрес:
гр. София, ул. *********да заплати на ДЗИ-Ж.“ЕАД,
ЕИК ********* на основание на чл. 64, ал.2 от ГПК (отм) сумата от 12698,98лв. (дванадесет хиляди шестстотин деветдесет и осем лева и 0,98лв), представляващи разноски за държавна такса за производство
пред СГС при условие, че ДЗИ-Ж.“ЕАД, ЕИК ********* представи доказателства, че е заплатил тази
сума като държавна такса по сметка на СГС.
ОСЪЖДА С.А.“ с адрес:
гр. София, ул. *********да заплати на ДЗИ-Ж.“ЕАД,
ЕИК ********* на основание на чл. 64, ал.2 от ГПК (отм) сумата от 30 025лв (тридесет хиляди и
двадесет и пет лева), представляващи направени разноски за държавна такса и
адвокат за производство пред СГС.
ОСЪЖДА С.А.“ с адрес:
гр. София, ул. *********да заплати на С.О.,
с адрес: гр. София, ул. *******на основание на чл. 64, ал.2 от ГПК (отм) сумата от 26 357,16лв. (двадесет и шест
хиляди триста петдесет и седем лева и 0,16лв), представляващи разноски за адвокат за производство пред СГС.
Решението е постановено при участието на контролираща
страна – Държавата, представлявана
от Министъра на регионалното развитие и благоустройство.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен
съд при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.