Присъда по дело №6708/2024 на Софийски районен съд

МОТИВИ към Присъда № 461 от 04.07.2024 г., постановена по НОХД № 6708/2024
год. по описа на СРС, НО, 99 състав

Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по ДП № 15103/2023
г. по описа на 09 РУ-СДВР, пр. пр. № 30409/2023 г. по описа на СРП против ****, ЕГН
********** за извършено престъпление по чл.209, ал.1 от НК – за това, че на
27.04.2023 г., в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил
заблуждение у ***, че продава разработен офис на куриерско дружество „**“ ООД в
гр. София, което заблуждение поддържал на същото място до 15.05.2023 г., като
уверил ***, че представляваното от него дружество „***“ ЕООД е търговски партньор
на „**“ ООД по силата на сключен договор и стопанисва офис на „**“ ООД в гр.
София и с това причинил на *** имотна вреда в размер на 10 000 лева, които ** на
15.05.2023 г. лично му предал като капаро във връзка със сключен предварителен
договор от 15.05.2023 г. за покупко-продажба на дружествените дялове на „***“ ЕООД,
със страни **** - продавач и *** – купувач.
Производството беше проведено по реда на съкратеното съдебно следствие по
чл.371, т.2 от НПК. След разясняване на правата и последиците по чл.372, ал.1 от
НПК, подсъдимият *** заяви, че желае предварително изслушване по чл.371 от НПК,
като на основание чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират
доказателства за тези факти. Съдът, като намери, че са налице предпоставките за това,
допусна провеждането на съкратено съдебно следствие. След изслушване
самопризнанията на подсъдимия и като констатира, че те се подкрепят от събраните на
досъдебното производство доказателства, съдът с определение обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото
обвинение, тъй като счита, че то е доказано по категоричен начин и предлага
подсъдимият *** да бъде признат за виновен. Пледира да му бъде наложено наказание
лишаване от свобода в размер, предвиден за съответното престъпление.
Защитникът адв. ** иска да се определи наказание в минимален размер, тъй
като подсъдимият имал добри характеристични данни, което да бъде намалено с една
трета при условията на чл.58а от НК. Пледира за прилагане на чл.66 от НК.
Подсъдимият *** признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, придържа се към казаното от защитника си, изказва съжаление за
стореното и иска справедлива присъда.
Съдът, след като анализира събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият **** е роден на *** г. в гр. **. Същият е българин, български
гражданин, неженен, със средно-специално образование, работи като технически
ръководител в „***“ ООД, с постоянен адрес: с. *** и настоящ адрес: гр. **, с ЕГН:
**********.
От приложената по делото справка за съдимост се установява, че подсъдимият
1

**** не е осъждан.
На 27.04.2023 г. пострадалият ***, докато разглеждал в интернет пространството
обяви за продажба на стоки и услуги, попаднал на обява в сайта „**“, според която се
продавал разработен офис на куриерска фирма „***“ в гр. София. Визираната обява
била публикувана в сочения сайт от подсъдимия **** и в нея последният бил посочил
като телефон за връзка мобилен номер ****, който бил номер, издаден от мобилен
оператор „***“ ЕАД и негов собственик бил именно подсъдимият, както и имейл
адрес: ****. Свидетелят *** проявил интерес към закупуването на обявения за
продажба офис на фирма „**“ ООД и се свързал с подсъдимия *** *** още на
27.04.2023 г., като двамата си разменили имейли. Пострадалият направил запитване на
каква цена се преотстъпва офисът на „***“ и къде като локация в гр. София се намира.
Подсъдимият *** отговорил, че цената, която търсел била 30 000 лева, а офисът се
намирал на ул. „***“. След това, на същата дата, двамата разговаряли по телефона,
като свидетелят ** се обадил на посочения в обявата мобилен номер. В проведения
телефонен разговор коментирали обявената цена за продажба на офиса и подсъдимият
*** заявил, че бил склонен да намали цената на 25 000 лева при сериозни намерения
от страна на свидетеля **. Подсъдимият *** уточнил и местонахождението на офиса
на фирма „***“, а именно - гр. София, ул. „***“ № 133. Понеже пострадалият ** имал
сериозни намерения за закупуване на обявения за продажба офис, двамата с
подсъдимия се разбрали в телефонния разговор да сключат предварителен договор за
покупко-продажбата и свидетелят ** да предостави на подсъдимия *** стоп-капаро в
размер на 10 000 лева. Пострадалият ** решил да огледа обявения за продажба офис и
отишъл на адреса в гр. София, ул. „***“ № 133, където установил, че действително се
намира офис на „**“ ООД. Обадил се отново по телефона на подсъдимия *** и го
помолил да дойде на място, за да може да разгледа офиса и отвътре, но подсъдимият
казал на **, че не можел да дойде и не било удачно той да влиза при служителите, тъй
като още не ги бил уведомил, че имал намерение да продава фирмата. Пострадалият
** поискал подсъдимият *** да му предостави фирмени документи, като в тази връзка
двамата се срещнали лично на 11.05.2023 г. в търговски център „***“, находящ се в гр.
София, ж.к. „***“, където подсъдимият *** *** предоставил на свидетеля *** -
примерен предварителен договор; отчети за приходите и разходите на дружество „***“
ЕООД за 2022 г. и 2023 г.; опис на инвентар към обект 1505 - ул. „***“ на „***“ ЕООД;
договор за търговски партньор № 186/2021 г. със страни „**“ ЕООД и ****, управител
на дружество „***“ ЕООД, и уведомително писмо № 1029/23 от името на *** -
управител на „**“ ЕООД във връзка с продажба на търговски обект на адрес гр.
София, ул. „***“ № 133 по направено запитване от ****. По този начин подсъдимият
*** уверил свидетеля **, че представляваното от него дружество „***“ ЕООД е
търговски партньор на „**“ ООД по силата на сключен договор и стопанисва
визирания офис на „**“ ООД в гр. София. След разговорите с подсъдимия *** и тъй
като предоставените му от последния документи изглеждали наред, пострадалият **
взел решение да закупи предлагания за продажба от подсъдимия *** офис на
куриерска фирма „***“, като на 15.05.2023 г. двамата отново се срещнали в търговски
център „***“, находящ се в гр. София, ж.к. „***“. Там двамата подписали
предварителен договор от 15.05.2023 г. за покупко-продажба на дружествените дялове
на „***“ ЕООД със страни **** - продавач и *** - купувач, във връзка с което
свидетелят *** лично предал като капаро на подсъдимия *** *** сумата от 10 000
2

лева, във връзка с подписания договор. Двамата подписали и договор за стоп-капаро
от същата дата - 15.05.2023 г., в който било отразено, че ***, като собственик и
управител на „***“ ЕООД е получил сумата от 10 000 лева от **, във връзка със
сключването на предварителния договор за покупко-продажба на горепосочената
фирма, притежаваща договорни отношения и франчайзинг партньор на „**“ ЕООД.
Действително подсъдимият **** бил едноличен собственик и управляващ
търговско дружество „***“ ЕООД, но това дружество въобще нямало сключен договор
за търговски партньор № 186/2021 г. или друг договор за партньорство с
действителната куриерска фирма - „**“ ООД. Предоставеният на пострадалия ** от
страна на подсъдимия *** договор за търговски партньор № 186/2021 г. не бил
истински документ, като такъв договор в действителност въобще не бил сключван и в
него били вписани редица несъответствия - във формата на търговското дружество
„**“, в имената на представляващото го лице, в ЕГН на подсъдимия ****. Отделно от
това, такъв документ - уведомително писмо № 1029/23 въобще не бил издаван и
дружеството „**“ ООД, което стопанисвало офиса в гр. София, ул. „***“ № 133
въобще нямало отношения с подсъдимия **** или което и да било представлявано от
него дружество. Относно представените от подсъдимия *** на свидетеля ** отчети за
приходи и разходи за 2022 г. и 2023 г., такива документи също не били изготвяни и
издавани от „**“ ЕООД, представлявано от лицето ***.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
самопризнанията на подсъдимия *** ***, подкрепени от показанията на свидетелите
***, ***, *** и ***, дадени в хода на досъдебното производство; протокол за
разпознаване на лица от 30.10.2023 г.; заключението на изготвената графическа
експертиза, както и от приложените по делото писмени доказателства – предварителен
договор от 15.05.2023 г. за покупко-продажба на дружествени дялове; договор за стоп-
капаро; отчети за приходите и разходите на дружество „***“ ЕООД за 2022 г. и 2023 г.;
опис на инвентар към обект 1505 - ул. „***“ на „***“ ЕООД; договор за търговски
партньор № 186/2021 г.; уведомително писмо № 1029/23 от името на *** - управител
на „**“ ЕООД във връзка с продажба на търговски обект на адрес гр. София, ул. „***“
№ 133 по направено запитване от **** и справка за съдимост на подсъдимия ***. При
постановяване на присъдата си съдът, въз основа на самопризнанията на подсъдимия и
доказателствата, събрани на досъдебното производство, прие за установена
фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, без да събира доказателства
за фактите, посочени в обстоятелствената му част.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
С описаните по-горе действия подсъдимият **** е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.209, ал.1 от НК.
От обективна страна на 27.04.2023 г. в град София, подсъдимият **** е
възбудил заблуждение у свидетеля ***, че продава разработен офис на куриерско
дружество „**“ ООД в гр. София, което заблуждение поддържал на същото място до
15.05.2023 г., като уверил ***, че представляваното от него дружество „***“ ЕООД е
търговски партньор на „**“ ООД по силата на сключен договор и стопанисва офис на
„**“ ООД в гр. София, като това накарало свидетеля ** на 15.05.2023 г. да му предаде
на ръка сумата от 10 000 лева - капаро във връзка със сключен предварителен договор
3

от 15.05.2023 г. за покупко-продажба на дружествените дялове на „***“ ЕООД със
страни **** - продавач и *** – купувач и по този начин била причинена имотна вреда
на ** в посочения размер, тъй като парите били негова лична собственост.
Обект на престъплението измама са обществените отношения свързани с
упражняването на правото на собственост. Изпълнителното деяние е осъществено,
като подсъдимият *** е възбудил и впоследствие поддържал заблуждение у свидетеля
**, създавайки неверни представи у него, така че той да извърши разпоредителни
действия с имуществото си и по този начин е причинил имотна вреда на пострадалото
лице. Деятелността на подсъдимия се установява по категоричен начин от
доказателствата по делото, като подсъдимият е пряк извършител на инкриминираното
деяние, въвеждайки свидетеля ** в заблуждение и впоследствие поддържайки това
заблуждение. По този начин свидетелят ** е бил мотивиран да се разпореди с
имуществото си.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл.
Подсъдимият *** е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване.
Съзнавал е, че въвежда и поддържа заблуждение у свидетеля ** за обстоятелства,
които не отговарят на обективната действителност. Предвиждал е, че тези негови
действия могат да накарат свидетеля да се разпореди със собствените си средства и да
претърпи имотна вреда, като пряко е искал свидетелят ** да извърши това
имуществено разпореждане, за да може той да се облагодетелства материално. При
осъществяване на деянието подсъдимият е преследвал користна цел, а именно да
набави за себе си имотна облага и с това е причинил имотна вреда на пострадалия ** в
размер на 10 000 лева, която е съставомерна последица от престъпното му поведение.
По наказанието:
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на
подсъдимия, съдът се съобрази с принципите на законоустановеност и
индивидуализация на наказанието. За извършеното от подсъдимия *** престъпление,
законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години.
Съдът намери за отегчаващо отговорността обстоятелство размерът на
причинената имуществена вреда – 10 000 лева.
Смекчаващо отговорността обстоятелство е чистото съдебно минало на
подсъдимия ***, а направеното от него самопризнание не може да бъде отчетено като
смекчаващо обстоятелство, понеже то е предпоставка за намаляване на наложеното
наказание с една трета.
По отношение конкретния размер на наказанието съдът намира, че целите на
чл.36 от НК ще бъдат постигнати в пълна степен, като на подсъдимия *** бъде
наложено наказание в минималния размер, а именно „лишаване от свобода“ за срок от
1 /една/ година. След като производството е протекло по реда на чл.371, т.2 от НПК, то
на основание чл.58а, ал.1 от НК, така определеното наказание следва да бъде намалено
с една трета, а именно на 8 /осем/ месеца лишаване от свобода.
В случая не са налице предпоставките за индивидуализиране на наказанието
спрямо подсъдимия *** при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, тъй като изброените
смекчаващи отговорността обстоятелства, което е единствено чистото съдебно минало
4

на дееца, не са нито многобройни, нито изключителни, а е налице и отегчаващо такова
– размерът на причинените вреди, поради което не може да се обоснове
несъразмерност между извършеното престъпление и предвиденото в закона наказание.
Съдът счита, че за постигане целите на наказанието, чрез поправянето и
превъзпитанието на осъдения, не е наложително той да изтърпява ефективно това
наказание, поради което и на основание чл.66, ал.1 от НК го отложи за изпитателен
срок от 3 /три/ години. Личността на подсъдимия не се отличава с висока степен на
обществена опасност, поради което основната цел, а именно превъзпитанието му за в
бъдеще да се въздържа от престъпни посегателства, може да бъде постигната и без да
е необходимо ефективно изтърпяване на наложеното наказание. Подсъдимият е в
активна възраст, поради което едно изолиране в местата за изтърпяване на наказание
лишаване от свобода би го лишило от финансови средства, необходими за издръжката
му, а освен това ще се отрази неблагоприятно върху възможността му да реализира
доходи по един честен и почтен начин, чрез полагане на труд. От друга страна
попадането на такова място би могло да окаже по-скоро отрицателно въздействие
върху психиката и личността му, вместо да го поправи и превъзпита, както и да доведе
до последващо по-трудно социализиране в обществото. През този тригодишен
изпитателен срок подсъдимият *** ще има възможност да преосмисли постъпката си,
да полага труд и да живее като пълноценен член на обществото, но под страх, че ако
извърши ново престъпление, може да се наложи да изтърпи и отложеното му
наказание.
Съдът намира така наложеното наказание за справедливо и за отговарящо в
максимална степен на обществената опасност на деянието и на дееца. С това
наказание ще бъдат постигнати напълно целите, визирани в чл.36 от НК.
По разноските:
Накрая съдът се произнесе по въпроса за направените в хода на наказателното
производство съдебно-деловодни разноски. След като подсъдимият *** беше признат
за виновен, то на основание чл.189, ал.3 от НПК, същият следва да заплати по сметка
на СДВР сумата от 183,14 лева, представляваща направените по делото разноски в
хода на досъдебното производство за изготвяне на графическата експертиза.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5

Номер на акта:	461
Дата:	4 юли 2024 г.
Съдия:	Петрослав Волев Кънев

Дело:	20241110206708
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	15 май 2024 г.

Присъда по дело №6708/2024 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите