О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260705
15.03.2021 г., гр.Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VI-ти
състав, в закрито заседание на петнадесети март две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Куршумова в.ч.гр.дело №
485 по описа за
2021 г. на ПОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 274 и сл. във връзка
с чл.129, ал.3 от
ГПК.
Образувано е по
частна жалба на Г.Д.К.
с ЕГН **********, Е.Д.К. с ЕГН **********,
Д.В.К. с ЕГН **********, Г.А.Г. с ЕГН ********** и Б.Г.Г. с ЕГН **********, всички с адрес: ***, чрез пълномощника
по делото адвокат В.Р., против Определение
№ 260128 от 19.01.2021 г., постановено по гр. д. №566 по описа за 2020г. на Районен
съд - Асеновград, IІ гр.с., в частта му, с която се прекратява
производството по делото на основание чл.230, ал.2 от ГПК по отношение на
предявените от тях насрещни искове.
В частната жалба
се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на определението в обжалваната част. Поддържа се, че наличието на основание за
прекратяване на производството по отношение на първоначалния иск, не обуславя
прекратяване на производството и по отношение на предявените от жалбоподателите
насрещни искове, както и че производството следва да продължи относно същите.
Моли се да се постанови определение, с което да се отмени определението в
частта за прекратяване на производството по отношение на насрещните искове и да
се върне делото на първоинстанционния съд за продължаване
на съдопроизводствените действия.
Ответникът по
частната жалба - Н.Й.Г., ЕГН: **********, чрез пълномощника си адвокат
Д.П., взема становище за недопустимост с довода, че приложимия процесуален ред
е по чл.250 ГПК за допълване на определението в случай, че според частните
жалбоподатели не е налице произнасяне по цялото им искане. По същество излага
становище за неоснователност на частната жалба с довода, че със спиране на
производството са спрели да текат и процесуалните срокове, поради което не било
възникнало правото на ответниците за подаване на
отговор на исковата молба и насрещна искова молба. Моли се да се остави без
разглеждане частната жалба и да се прекрати производството, а алтернативно – да
се остави без уважение и да се потвърди обжалвания съдебен акт.
Ответниците по
частната жалба - Т.Д.П., ЕГН: **********,
М.П.П. с ЕГН: **********, Д.М.П.: с ЕГН ********** и В.Д.П.
с ЕГН: **********, не вземат становище по жалбата.
Пловдивският
окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт,
представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е
подадена от легитимирана страна, в законоустановения за
това срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима. Неоснователни са доводите за недопустимост с
позоваването на нормата на чл.250 ГПК, тъй като в първоинстанционното
производство не са разгледани предявените от страните искове, а напротив - съдът
се е десезирал от разглеждането на правния спор с
атакуваното определение. Оспореният съдебен акт е преграждащ по отношение на
предявените от частните жалбоподатели насрещни искове, поради което жалбата
против него е допустима и подлежи на разглеждане.
Първоинстанционното производство е
образувано по предявени субективно пасивно съединени искове от Н.Й.Г. против Д.В.К., Г.Д.К., Е.Д.К.,
Г.А.Г., Б.Г.Г., М.Я.У., Т.Д.П., М.П.П., Д.М.П. и В.Д.П.
за осъждането на ответниците да заплатят на ищеца
сумата от 2044 лева, представляваща остатък – разлика между присъдена с решение
по гр.д.№ 1459 по описа за 2017 г. на АРС, сума в размер на 10 000 лева и пълния
размер на общо дължимо вземане от 12044 лева, с която се е увеличила стойността
на поземлен имот № 00702.30.201 по КККР
на гр.Асеновград, вследствие на извършени подобрения, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплщане
на вземането.
На 28.05.2020 г.
препис от исковата молба и от приложенията към нея са връчени на всички ответници, с изключение на М.Я.У., по отношение на който е
установено от справка по Наредба № 14/18.11.2009г., че е починал.
С определение от
29.05.2020 г. първостепенният съд е спрял производството по гр.д.№ 566/2020 г.
на основание чл.229, ал.1, т.2 от ГПК – поради смъртта на ответника М.Я.У. с
указания до ищеца в шестмесечен срок от получаване на съобщението да посочи
наследниците на починалия ответник, както и че при неизпълнение на това задъжление в посочения срок, производството ще бъде
прекратено.
На 23.06.2020 г.
е постъпила отговор на исковата молба с насрещна искова молба от ответниците Г.Д.К., Е.Д.К.,
Д.В.К., Г.А.Г. и Б.Г.Г.. Така по реда на
чл.211, ал.1, вр.чл.133 от ГПК посочените ответници са предявили насрещни искове против Н.Й.Г. за
осъждането му да им предаде владението на поземлен имот № 00702.30.201 по КККР
на гр.Асеновград, ведно с изградената в имота едноетажна постройка с площ от 49
кв.м. и резервоар за дъждовна вода, както и да бъде осъден да им заплати сумата
от 2 400 лева – обезщетение за ползите, от които е лишил собствениците, в
размер на средния пазарен наем от 50 лева /месечно за едноетажна постройка с
площ от 49 кв.м., както и сумата от 2 000 лева обезщетение за естествените
плодове от трайните насаждения в имота в размер на 500 лева годишно за всички
овощни дървета и кютука гроздев
за периода 01.01.2016 г. до подаване на отговора,
ведно със законната лихва върху сумите от подаването на насрещния иск до
окончателното им заплащане.
С Определение № 260128
от 19.01.2021 г. първостепенният
съд е прекратил производството на основание чл.230, ал.2 ГПК, поради
неизпълнение на указанията на съда от страна на ищеца да посочи наследниците на
М.Я.У.
Този акт на съда се обжалва от ответниците – частни
жалбоподатели в частта, с която е прекратено производството по отношение на насрещните искове.
Частната жалба е
основателна.
В първоинстанционното производство ответниците – частни жалбоподатели са
подали отговор на
исковата молба и
са предявили насрещни осъдителни искове, които
процесуални действия няма пречка да направят докато производството е спряно
след като са получили препис от исковата молба /по аргумент от Определение № 500 от 5.07.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 282/2012 г., IV
г. о., ГК/. Налице е последващо обективно съединяване
на искове, в който случай във вече висящия процес се въвежда нов правен
спор, който да бъде разрешен със сила на пресъдено
нещо. Съдът дължи извършване на проверка на допустимостта на всеки от обективно
съединените искове. Затова, наличието на основание за прекратяване на
производството по първоначалния иск, не обуславя прекратяване и на
производството по насрещните искове. Ако те са
допустими, съдът дължи разглеждането им и произнасянето по тях с решение,
независимо от прекратяването на основния спор. / в този смисъл Определение № 55 от 29.02.2016 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 385/2016 г., II г. о., ГК/. Следователно,
след като в случая е прекратил
производството по делото изцяло, включително и по предявените насрещни искове,
районния съд е нарушил процесуалния закон и е осуетил исковата защита на ответниците – частните жалбоподатели по делото.
Ето защо,
определението в обжалната част е неправилно, поради
което следва да се отмени и делото следва да се
върне на първата инстанция за осъществяване на дължимите съдопроизводствени
действия по предявените насрещни искове.
По изложените
съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И
:
ОТМЕНЯ Определение № 260128
от 19.01.2021 г., постановено
по гр. д. №566 по описа за 2020г. на Районен
съд - Асеновград, IІ гр.с., в частта му, с която е прекратено
производството по делото на основание чл.230, ал.2 от ГПК по отношение на
заявените в отговора на исковата молба от Г.Д.К., Е.Д.К., Д.В.К., Г.А.Г. и Б.Г.Г.
насрещни искове.
ВРЪЩА
делото на първоинстанционния съд
за продължаване на съдопроизводствените
действия по отношение на предявените от Г.Д.К., Е.Д.К., Д.В.К., Г.А.Г. и Б.Г.Г.
насрещни искове.
Определението е окончателно
и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: