Решение по дело №16849/2017 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2038
Дата: 29 май 2018 г. (в сила от 21 юни 2018 г.)
Съдия: Десислава Чавдарова Кацарова
Дело: 20175330116849
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 октомври 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

Номер         2038                             29.05.2018 г.                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд                                  ХV граждански състав

 

На двадесет и девети май                две хиляди и осемнадесета година

 

В публично заседание на десети май две хиляди и осемнадесета година в следния състав:

 

                         Председател: ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА

 

Секретар: Вера Тодорова

 

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №  16849 по описа за  2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Обективно съединени искове с правно основание чл. 439 от ГПК.

Ищецът Г.Б.К., ЕГН **********,*** твърди, че на 02.06.2007 г. сключил договор за банков кредит с „Райфайзенбанк България“ ЕАД. По искане на банката в нейна полза била издадена Заповед  № 437/ 25.01.2010 г. за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 829/ 2010 г. на РС – Пловдив, ХVІ гр.с. за сумата 13 049,57лв.- главница по договора за кредит, 2 172,09лв. – просрочена редовна лихва, дължима за периода 15.11.2008 г. – 17.01.2010 г., 327,28лв. – просрочена наказателна лихва, дължима за периода 15.12.2008 г. – 21.01.2010 г., законната лихва върху главницата, считано от 22.01.2010 г., сумата 310,98лв. – разноски за заплатена държавна такса и 560,98лв. – юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на заповедта на 26.01.2010 г. в полза на кредитора бил издаден изпълнителен лист. Твърди се, че в продължение на 5 години кредиторът не е предприел действия за реализиране на вземанията си. На 07.10.2017 г. на ищеца е връчена покана за доброволно изпълнение по изп.д. № ********* на ЧСИ ************* с район на действие ПОС. Изпълнителното производство било образувано от ответното дружество „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, което заявява, че е правоприемник на кредитора въз основа на договор за прехвърляне на вземания от 22.05.2012 г. Заявява, че вземанията са погасени по давност, като не са били предприети действия от кредитора, спиращи или прекъсващи давността, в петгодишен срок. При образуване на изпълнителното производство вземанията са били погасени по давност. Твърди и че договорът за прехвърляне на вземания не е породил действие по отношение на ищеца, тъй като той не е бил уведомен за цесията. С оглед изложеното, моли съда да установи недължимост на посочените суми поради погасяването им по давност. Претендира разноски. Ангажирани са доказателства.

Ответникът депозира в предоставения му срок отговор на исковата молба. Счита исковете за недопустими и неоснователни. Заявява, че въз основа на изпълнителния лист, „Райфайзенбанк България“ ЕАД образувало срещу длъжника изп.дело № ********** г. по описа на ЧСИ ********. С молбата за образуване бил поискан опис на движими вещи на длъжника и запор на притежаваните от него дялове в „КБ – трейд комерс“ ООД, ЕИК *********. На 22.05.2012 г. бил сключен договор за цесия между „Райфайзенбанк България“ ЕАД и ответното дружество, като на 23.07.2012 г. цесионерът депозирал молба за конституирането му като взискател по изпълнителното дело. На 29.03.2013 г. взискателят поискал да бъде наложена възбрана върху недвижимото имущество на длъжника. На 14.02.2017 г. изпълнителното производство било прекратено на основание чл.433, ал.1, т. 8 от ГПК. На 01.03.2017 г. кредиторът образувал изп. дело № ********** г. На 13.07.2017 г. била изпратена покана за доброволно изпълнение на длъжника, в която било посочено, че въз основа на договор за прехвърляне на вземания от 22.05.2012 г., ответното дружество е конституирано като взискател. С оглед изложеното, заявява, че давността не е изтекла. Твърди, че възражението за неуведомяване на длъжника за цесията се явява неотносимо към спора. От друга страна, длъжникът е бил уведомен за цесията чрез поканата за доброволно изпълнение, в която било отразено конституирането на ответното дружество като взискател. Ако съдът счете, че не е налице такова уведомяване, то отговорът на исковата молба представлява такова уведомление. С оглед изложеното, моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В допълнително становище ищецът е оспорил твърденията на ответника, че с искане за предприемане на изпълнителни действия е била прекъсната давността. Посочил е, че единствено ефективно предприетите действия прекъсват давността. Към датата на вписване на възбрана делото е било прекратено по силата на закона поради перемпция. Образуването на ново изпълнително дело, както и изпращане на покана за доброволно изпълнение не са прекъснали давността. По възражението за неотносимост на възражението на ищеца за неуведомяване на длъжника за цесията, заявява, че то има отношение относно пасивната легитимация на ответника. Признава, че след предявяване на иска, на 20.12.2017 г. със съобщение по настоящото дело, е получил молба от предишния кредитор, че вземанията срещу длъжника са прехвърлени на новия кредитор, като е приложен и договор за цесия, което представлява надлежно уведомление и цесията е породила действие спрямо длъжника. 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед доводите на страните, намира за установено следното:

Не се спори между страните, че на 02.06.2007 г. е сключен договор за банков кредит между ищеца и „Райфайзенбанк България“ ЕАД, че по искане на банката в нейна полза била издадена Заповед  № 437/ 25.01.2010 г. за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 829/ 2010 г. на РС – Пловдив, ХVІ гр.с. за сумата 13 049,57лв.- главница по договора за кредит, 2 172,09лв. – просрочена редовна лихва, дължима за периода 15.11.2008 г. – 17.01.2010 г., 327,28лв. – просрочена наказателна лихва, дължима за периода 15.12.2008 г. – 21.01.2010 г., законната лихва върху главницата, считано от 22.01.2010 г., сумата 310,98лв. – разноски за заплатена държавна такса и 560,98лв. – юрисконсултско възнаграждение, както и че въз основа на заповедта на 26.01.2010 г. в полза на кредитора била издаден изпълнителен лист на 26.01.2010 г.

Липсва спор, а и от приложената молба от „Райфайзенбанк България“ ЕАД до ДЗЗД „*******“ – ЧСИ ******, рег. № **** с район на действие Окръжен съд – Пловдив, се установява че въз основа на посочения изпълнителен лист банката е направила искане за образуване на изпълнително производство срещу ищеца К. на 18.02.2010 г., като било образувано такова под № ******** г.

 Ищецът оспорва вземането на ответното дружество, като прави възражение за изтекла погасителна давност. Не оспорва обстоятелството, че е имал качеството кредитополучател.

Молбата за образуване на изпълнително дело и предприемане на действия по принудително изпълнение била подадена на 18.02.2010 г. /л.47 от делото/. С нея взискателят направил искане за насрочване на опис на движими вещи в дома на длъжника, както и налагане на запор върху дялове, притежавани от длъжника, в търговски дружества. Липсват представени доказателства, при лежаща върху ответника доказателствена тежест, съдебният изпълнител да е предприел действия по принудително изпълнение, а именно да е наложил запор или да е извършил опис на движими вещи в дома на длъжника. След цедиране на вземанията в полза на ответното дружество, на 23.07.2012 г. същото направило искане за конституирането му като взискател по изпълнителното дело, като възложило на съдебния изпълнител правата по чл.18 от ЗЧСИ. С молба от 29.03.2013 г. новоконституираният взискател направил искане за налагане на възбрана върху недвижимото имущество на длъжника. С уведомление от 14.02.2017 г. съдебният изпълнител уведомил взискателя, че изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

След влизане в сила на постановлението взискателят получил изпълнителния лист, като въз основа на него било образувано изпълнително дело №****** г. по описа на същия ЧСИ. С молбата за образуване на изпълнително дело били възложени и действия по чл.18 от ЗЧСИ. По това изпълнително производство била изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника К..

Спорно между страните се явява обстоятелството дали процесните вземания са били погасени по давност, като ищецът е навел възражение за изтекла погасителна давност по чл.111, б.В от ЗЗД.

В приетото в т.14 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК разбиране, се изтъква, че новият ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес и затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението. Следователно, с подаване на заявление по чл.410 от ГПК от ответника в настоящото производство давността не е била прекъсната.

Съгласно даденото в т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, докладчик **************, разрешение, прекъсването на давността с предявяването на иск и др. действия по чл. 116, б. "б" ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. "в" ЗЗД са уредени по различен начин. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. 

 

 

 

 

 

 

 

Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.  

 

 

 

Във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права (напр. купувачите от публична продан), както и редовността на извършените от трети задължени лица плащания.  

 

 

 

Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

С оглед така постановеното тълкуване, съдът намира, че с подаването на молба за опис на движими вещи в дома на длъжника по изпълнението и за налагане на запор върху дялове на длъжника в търговски дружества от първоначалния взискател на 18.02.2010 г. давността не е била прекъсната, тъй като липсват доказателства поисканите изпълнителни действия да са били предприети от съдебния изпълнител, т.е. изпълнението да е било насочено към определен имуществен обект на длъжника. Предвид факта, че взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в двугодишен срок, считано от датата на първоначалното искане за насочване на изпълнение към имущество на длъжника, то е следвало съдебният изпълнител да перемира делото, като прекратяването е настъпило по силата на закона, считано от 19.02.2012 г. Извършените след тази дата искания за предприемане на действия по принудително изпълнение са без правно значение. Предвид прекратяване на производството по делото, то с обратна сила са се заличили последиците на образуване на изпълнителното производство, включително биха се заличили и последиците на прекъсването на давността, но в случая прекъсване на давността не се установи. При образуване на новото изпълнително производство - на 01.03.2017 г., е изтекъл срок над пет години от датата на падежа на всяко от процесните плащания.

 

 

 

 

В тази насока съдът намира, че процесните главни вземания се явяват погасени по давност още към датата на образуване на новото изпълнително производство.

Съгласно разпоредбата на чл.119 от ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. Следователно, погасени по давност с оглед направеното възражение на ищеца са и задълженията за обезщетение за забава, което представлява акцесорна претенция. С оглед изложеното, съдът намира, че исковете се явяват основателни и следва да бъдат уважени.

Ищецът претендира разноски. На основание чл.38, ал.2 вр. с ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, на пълномощника на ищеца следва да се присъди сумата от 996лв. – адвокатско възнаграждение, определено в минималния размер съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ответникът претендира разноски, но предвид изхода на делото, такива не следва да бъдат присъждани.

Предвид освобождаване на ищеца от заплащане на държавни такси, то върху ответника следва да се възложи и дължимата в производството държавна такса в размер на 658,86лв.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г.Б.К., ЕГН **********,***, не дължи на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Хенрик Ибсен“ № 15, сумата  13 049,57лв.- главница по Договор за банков кредит, сключен с „Райфайзенбанк България“ ЕАД, ЕИК *********, на 02.06.2007 г., сумата  2 172,09лв. – просрочена редовна лихва, дължима за периода 15.11.2008 г. – 17.01.2010 г., сумата 327,28лв. – просрочена наказателна лихва, дължима за периода 15.12.2008 г. – 21.01.2010 г., законната лихва върху главницата, считано от 22.01.2010 г., сумата 310,98лв. – разноски за заплатена държавна такса и сумата 560,98лв. – юрисконсултско възнаграждение, за които суми бил издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 829/2010 г. по описа на ПдРС и е образувано и висящо изп. д. № ********. по описа на ЧСИ ********, ********от регистъра на КЧСИ, които вземания са цедирани на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД с Приложение № 1/ 22.05.2012 г. към договор за цесия от 03.11.2011 г., поради погасяването им по давност.

ОСЪЖДА „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Хенрик Ибсен“ № 15, ДА ЗАПЛАТИ на адв. А.В.А., със служебен адрес ***, сумата от 996лв./деветстотин деветдесет и шест лева/ - адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

  ОСЪЖДА „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Хенрик Ибсен“ № 15, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Пловдив, сумата от 658,86лв./шестстотин петдесет и осем лева и 86ст./ - държавна такса, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

                  

 

        

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

 

Вярно с оригинала!

КГ