Решение по дело №623/2019 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 407
Дата: 20 декември 2019 г. (в сила от 20 декември 2019 г.)
Съдия: Мирослав Данаилов Досов
Дело: 20191400500623
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е №407

 

гр.ВРАЦА,20.12.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд, гражданско отделение,в публичното заседание на 20 ноември 2019 год. в състав:

 

Председател:РЕНАТА МИШОНОВА-ХАЛЬОВА

       Членове:МАРИЯ АДЖЕМОВА

                                                                          МИРОСЛАВ ДОСОВ   

 

при секретаря Лилия Горчева,като разгледа докладваното  от съдия Досов възз.гр.дело №623 по описа за 2019 год.,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

      С Решение №72/20.06.2019 год. по гр.дело №24/2019 год. на РС-Оряхово състав на съда е уважил предявения от Н.Ц.В. *** против "ЧЕЗ Електро България"АД-гр.София отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за установяване недължимостта на сумата от 1216.01 лева  с ДДС, представляваща цена на коригирано количество на измерена електрическа енергия за периода от 20.11.2017 год. до 17.02.2018 год., начислена въз основа на съставен констативен протокол №3021309/17.02.2018 год. и фактурирана от ответното дружество с данъчна фактура №**********/21.02.2018 год. за обект - жилище, находящо се в гр. Мизия,  ул."***", ***, вх.Б, ап.12.

              На основание чл.78, ал. 1 ГПК съдът е осъдил ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 555.00 лв.,представляваща деловодни разноски.

              В срока по чл.259 ГПК от „ЧЕЗ Електро България” АД-гр.София чрез юрисконсулт С.П.Т. е подадена въззивна жалба срещу решението. В същата се твърди, че в законодателната уредба се предвижда възможност за едностранна корекция на количеството електрическа енергия, като не се изисква наличието на виновно поведение от страна на потребителя, чиято отговорност е обективна. Посочена е съдебна практика в този смисъл. Поддържа се, че извършената корекция е законосъобразна и доставчикът на електроенергия има право на едностранна корекция, като законовите предпоставки за такава са налице. Моли се решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК ищцата Н.Ц.В. е депозирала отговор,в който мотивира становище за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за правилно,законосъобразно и обосновано. Моли жалбата да бъде оставена без уважение,а решението на РС-Оряхово потвърдено. Също претендира разноски.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.

За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд- Оряхово е сезиран от Н.Ц.В. *** с отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК против "ЧЕЗ Електро България" АД-гр.София за признаване за установено, че не дължи на ответното дружество сумата от 1216.01 лева, начислена по фактура № **********/21.02.2018 г. и представляваща извършена корекция на сметка за периода 20.11.2017 год. - 17.02.2018 год.

В исковата молба ищцата посочва,че е потребител на ел.енергия за битови нужди доставяна от ответника  за жилището й, находящо се в гр.Мизия,ул."***", ***,вх.Б,ап.12, като обектът е с клиентски номер *** и абонатен номер ***. През месец юни 2018 год. е получила уведомително писмо от ответника, с което е информирана, че  клиентски номер *** има просрочено задължение за доставена ел.енергия  в размер на 1216.01 лева. В отговор на нейна жалба на 21.09.2018 год. е получила още три документа: писмо изх.№100000111656/20.09.2018 год.;писмо  изх.№**********/22.02.2018 год. и фактура №**********/21.02.2018 год.С първото писмо е уведомена,че на основание чл.83,ал.1,т.6 от ЗЕ и чл.51 от ПИКЕЕ е извършена корекция на сметката й за консумирана ел.енергия и е изготвена фактура №**********/21.02.2018 год. С тази фактура ответникът е извършил корекция на сметката й за минал период на основание чл.83,ал.1,т.6 от ЗЕ и чл.51 от ПИКЕЕ във връзка с констативен протокол №3021309/17.02.2018 год.,като за периода от 20.11.2017 год.  до 17.02.2018 год. са дотаксувани 6624 kwh ел.енергия на стойност 1216.01. лева с ДДС.С второто писмо е уведомена,че е извършена проверка, съставен е констативен протокол №3021309/17.02.2018 год. от служители на "ЧЕЗ Разпределение България"АД и въз основа на този протокол е начислена сумата от 1261.01 лева.В отговор на втора нейна жалба е получила и копие от констативен протокол №3021309/17.02.2018 год. В този протокол е посочено,че е констатирана неправомерна промяна в схемата на свързване, изразяваща се в присъединяване без мерене, като с допълнителен проводник ПВА1-10 кв.мм. е направено присъединяване от главен предпазител и е захранен изходящ фазов проводник за апартамента на абоната. Ищцата не е била уведомявана за проверката, не е присъствала на нея и не е подписала констативния протокол.

Ищцата твърди, че не дължи начислената сума, тъй като не е ясно как ответникът е установил описаното във фактурата количество ел.енергия и същото не е действително потребено от нея. Навеждат се доводи,че извършената едностранна корекция противоречи на чл.82 от ЗЗД,която изисква виновно поведение на потребителя,каквото не е налице. Развиват се съображения, че клаузата от ОУ, даваща възможност за едностранна корекция, е нищожна на основание чл.146 ЗЗП поради противоречие със закона - чл.143, т.6 и т.18 ЗЗП. Посочва се, към датите на съставяне на констативния протокол и издаване на фактурата ПИКЕЕ не са действали,поради което не е имало действаща уредба, която да предвижда правила за установяване на случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена ел.енергия.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество "ЧЕЗ Електро България" АД, в който се оспорва основателността на предявения иск. Твърди се, че на 17.02.2018 год. служители на ”ЧЕЗ Разпределение България” АД са извършили проверка на СТИ, при която е констатирано, че електромерът е монтиран в общо табло на входа и е извършена промяна в схемата на свързване,състояща се в присъединение без мерене, като с допълнителен проводник ПВА 1- 10 мм2 е направено  присъединение от главен предпазител и е захранен изходящият фазов проводник за апартамента на абоната, без да минава през електромера. Развиват се подробни теоретични доводи, че нормативната уредба  предвижда възможност за едностранна корекция на количеството електрическа енергия, доставено на потребителя за минал период, без да се държи сметка за наличието на виновно поведение от страна на потребителя.

Пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни доказателства. Допусната и изслушаната е специализирана съдебно-техническа експертиза. След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с наведените от страните доводи, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, че ответникът "Чез Електро България"АД е търговско дружество, което притежава лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-135-11/29.11.2006г.,  за срок до 13.08.2039 г. Заверено копие от тази лицензия е приложено като доказателство по делото.

Безспорно е и обстоятелството, че в периода от 20.11.2017 г. до 17.02.2018 год.  ищцата е била потребител на ел. енергия по партида, открита на адрес: гр.Мизия, ул."***", ***, вх.Б,ап.12,с клиентски ***.

По делото е представено заверено копие от КП №3021309/17.02.2018 год. за  проверка на неточно измерване и/или неизмерване на електрическата енергия, в който е отразено, че на посочената дата е извършена проверка от служители на "ЧЕЗ Разпределение България" АД,  в присъствието на двама свидетели от Федерацията на потребителите и служител на МВР, на средството за търговско измерване на електрическата енергия, потребявана от Н.Ц.В. на посочения адрес. При проверката е констатирано, че електромерът се намира в табло във входа, че липсва щит на таблото, както и че е извършена промяна на схемата за свързване, състояща се  в присъединяване без мерене,като с допълнителен проводник ПВА1-10 кв.мм. е направено присъединие от главен предпазител и е захранен изходящ фазов проводник за апартамента на абоната, без да минава през електромера.Протоколът е подписан от съставителите, от свидетелите от Федерацията на потребителите и от представителя на полицията.

  Констатациите в протокола се подкрепят от събраните по делото гласни доказателства. От разпита на свидетеля М.С., който е един от извършилите проверката служители на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, се установява, че при проверката е липсвал предпазен щит на таблото, както и че изходящия фазов проводник на единия от апартаментите е изваден от изходящия предпазител, удължен е с допълнителен проводник, който е подвързан към главен предпазител в таблото. Проследили кабела, за да видят към кой апартамент отива, за да са сигурни за апартамента. Направили справка за абоната в помощното звено към отдел НТЗ, проследили и изходящия предпазител от изходящия предпазител, водещ към електромера и кабела отивал именно до електромера за този апартамент. Измерили товара по направеното присъединение и установили наличие на товар, т.е. на консумация на ел.енергия. Потърсили собственика на апартамента или негов представител, но никой не се показал. Обадили се на тел.112 и извикали полиция. На дошлите полицаи показали присъединението. И полицаите потърсили човек от апартамента, но и те не открили  никой. За констатираното нарушение съставили КП, който бил подписан от служителите на Федерацията за защита на потребителите и полицая, тъй като нямало никой на адреса.

С писмо изх.№ NTZ900057/19.02.2018 год., изпратено от Отдел "Нетехнически загуби" към "ЧЕЗ Разпределение България" АД, ищцата е уведомена, че на 17.02.2018 год. е извършена проверка на СТИ и е съставен КП от същата дата, както и че на основание ПИКЕЕ ще бъде извършена корекция на сметката за консумирана ел.енергия.

От приложеното заверено копие от предложение за корекция на сметка от 21.02.2018 год. се установява, че във връзка с цитирания констативен протокол и въз основа на раздел ІХ от ПИКЕЕ- чл.48, ал.1, т.1, б.”б”, за периода от 20.11.2017 год. до 17.02.2018 год. на ищцата са доначислени 6624 kWh за консумирана и незаплатена електроенергия. Периодът на извършване на корекцията и по-конкретно началната дата на доначислението е съобразен с липсата на предходна проверка на СТИ на ел.енергията, потребявана в имота на ищцата Н.В..

Представена е фактура №**********/21.02.2018 год. от която е видно, че е издадена за дължима от ищцата на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 51 ПИКЕЕ сума в размер на 1216.01. лева с ДДС по констативен протокол.

С писмо Изх.№**********/22.02.2018 год. ищцата е уведомена за извършената корекция, като е поканена да плати начислената сума за консумирана, но незаплатена ел. енергия. В исковата молба ищцата потвърждава получаването на това писмо. 

От заключението на приетата пред първоинстанционния съд по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че описаното в КП № 3021309/17.02.2018 г. представлява описание на промяната в електрическата схема на присъединяване на абоната към електроразпределителната мрежа НН, което е довело до невъзможност да се измерва ползваното от обекта на потребителя количество електроенергия. Констатираната при проверката промяна в схемата на свързване на СТИ за абоната е постигната чрез външно нерегламентирано преднамерено въздействие върху съществуващата схема, като същото не може да бъде вследствие на производствен дефект. Вещото лице сочи, че преизчисляването на консумираната, но неотчетена и незаплатена електроенергия е направено при спазване на методиката по реда на чл. 48 ал.1,  т.1, б.“б“ от ПИКЕЕ, като е използвана формула в съответствие с обстоятелствата отразени в КП и по цени за консумираната ел.енергия одобрени от КЕВР и на тарифата, по която абонатът е приел да заплаща консумираната в неговия дом ел.енергия. В паметта на електромера не са записани действията по промяна схемата на присъединяване, защото е бил оставен в състояние „включен в напрежение“, но „без товар“, а това е състоянието на всеки електромер, когато през него в момента няма и не преминава консумация на електроенергия. Вещото лице сочи, че в отчетните данни от СТИ, записани в досието на абоната е видно, че няма отчетена преминала електроенергия за м.ноември 2017, декември 2017 г., януари 2018 г. до 17.02.2018 г. - датата на проверката. След възстановяване на нормалната схема на присъединяване, процесното СТИ вече отчита консумираната ел.енергия. Вещото лице заключава, че процесният електромер /СТИ/, е отговарял на съответните технически и метрологични изисквания към датата на проверката  - 17.02.2018 г.

При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за недължимост от ищцата на сума, представляваща извършена от ответника "ЧЕЗ Електро България"АД корекция на сметка за минало време на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия в размер на 1216.01 лв. С предявяването на този иск за установяване недължимост на парична сума, формирана в резултат на едностранно коригирана сметка от страна на ответното дружество, ищцата отрича претендираното от ответника материално право и в тежест на последния е при условията на пълно и пряко доказване да установи съществуването на това право. Лежащата върху ответника доказателствена тежест  касае единствено факти, изключващи, унищожаващи или погасяващи това право.

По делото не се спори и е установено, че ищцата Н.Ц.В. е потребител на ел. енергия в обект в гр.Мизия, ул."***", ***, вх.Б,ап.12,, по смисъла на §1, т.41б, бук."а" от ДР на ЗЕ, който купува енергия, а "ЧЕЗ Електро България" АД представлява енергийно предприятие по смисъла на §1, т.24 от ДР на ЗЕ, като лице, което осъществява снабдяване с ел.енергия. Съгласно разпоредбата на чл.98а, ал.1 ЗЕ "ЧЕЗ Електро България" АД като краен снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, при което ищцата е страна по договор с ответника при Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "ЧЕЗ Електро България" АД, както и при Общи условия на договорите за използване на електроразпределителните  мрежи на "ЧЕЗ Разпределение България" АД. По делото липсват доказателства ищцата да е поискала изменение на Общите условия в срока по чл. 98а, ал.5 ЗЕ, което да е отразено в допълнително споразумение, поради което същите намират приложение в отношенията между страните по делото.

С оглед възраженията на ищцата, съдържащи се в обстоятелствената част на исковата молба, и доводите и оплакванията на жалбоподателя, един от основните спорни въпроси по делото се свежда до това дали в полза на "ЧЕЗ Електро България" АД съществува материално право за извършване на едностранна корекция на дължимите суми за потребена електроенергия. За да обоснове съществуването на това материално право ответникът се позовава на предвидена в нормативната уредба обективна отговорност и поддържа, че не е необходимо доказване на вина на потребителя.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни наведените в исковата молба доводи на ищцата за липса на законова регламентация, по силата на която ответникът може да извърши едностранна корекция на сметките на абонатите си за минал период, както и за необходимост от доказване на виновно поведение на потребителя съгласно разпоредбата на чл.82 ЗЗД. Отношенията между страните към датата на извършване на проверката на СТИ - 17.02.2018 год., се уреждат от ЗЕ и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, включително и ПИКЕЕ /обн. в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г./. Практиката на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, синтезиран израз на която са Решение №115 от 20.09.2017 г. по т. д. № 1156/2016 г., Решение № 164/24.11.2015 г. по т. д. № 2446/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 166/11.05.2016 г. по т. д. № 1797/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др., приема, че по силата на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал.2, т.6 ЗЕ /редакция след ЗИДЗЕ, обн. в ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./, за периода след влизане в сила на ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г./, приети въз основа на законова делегация, е предвидено законово основание крайният снабдител /доставчикът/ едностранно да коригира сметката на клиента /потребителя/ само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електрическа енергия. При установено в резултат на извършена проверка неправилно и неточно измерване или неизмерване, количеството енергия се определя съгласно процедура, определена в ОУ или в раздел ІХ от ПИКЕЕ. За извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от крайния снабдител е достатъчно да бъде установена съответната причина за неизмерване или неточно измерване на електрическата енергия, като в корекционната процедура са регламентирани обективни правила за измерване на доставената, но неотчетена или неточно отчетена електрическа енергия, като целта на изменената и допълнена законова и подзаконова правна уредба е да се възстанови настъпилото без основание имуществено разместване. С оглед уредените начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия, отчитащи и обективната невъзможност в определени случаи за реално измерване на потребеното количество електрическа енергия, крайният снабдител /доставчик/ е освободен от задължението да докаже реално потребеното количество електрическа енергия при доказано неточно отчитане на електромера на клиента, както и не е длъжен да доказва виновно поведение на абоната.

С Решение № 1500/06.02.2017 г. по адм. дело № 2385/2016 г. на петчленен състав на ВАС ПИКЕЕ са отменени, с изключение на чл. 48 - чл. 51, които остават да действат до 23.11.2018 г., когато е извършена окончателната им отмяна с Решение № 2315 от 2018 г. на ВАС на РБ, обн. ДВ, бр. 97 от 2018 г. Подзаконовият нормативен акт се смята отменен занапред - т.е от деня на влизане в сила на съдебното решение и няма обратно действие, като за периода от приемането му до неговата отмяна, актът се счита за законосъобразен и поражда валидни правни последици. При това положение се поражда въпроса дали е налице правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението на Закона за енергетиката, в сила от 17.07.2012 г. и при действието само на чл.48-чл.51 от ПИКЕЕ.  Отговор на този въпрос е даден в касационната практика - Решение № 124/18.06.2019 г. по гр.д.№ 2991/2018 г., ІІІ гр.отд. на ВКС, според което трябва да се прилагат разпоредбите на чл.48-чл.51 от ПИКЕЕ, които са действали през исковия период. В решението се посочва, че дори да е налице непълнота в тези разпоредби, тя следва да бъде запълнена при прилагане на правилото на чл.183 от ЗЗД и на общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равни права на страните при спорове за грешно отчитане на изразходваната електроенергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. Ето защо гражданските съдилища не могат да се позовават на липсата на предварителни процедури за защита на потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребената електрическа енергия, а са длъжни да се произнесат по съществото на спора въз основа на събраните по делото доказателства.

В настоящия казус към момента на съставяне на констативния протокол от 17.02.2018 год. са действали разпоредбите на чл. 48 - чл. 51 от ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 98 от 2013 г./. Корекцията е извършена на основание неотменената към този момент разпоредба на чл.48, ал.1, т.1, бук."б" ПИКЕЕ. Тази разпоредба предвижда възможност операторът на съответната мрежа да извърши преизчисление на количеството електрическа енергия в две хипотези, а именно:  при липса на средство за търговско измерване /чл. 48, ал. 1, пр.1/ и при наличие на средство за търговско измерване, по отношение на което след метрологичната проверка е установено, че не измерва или измерва с грешка извън допустимата /чл. 48, ал. 1, пр.2/.

От констативния протокол се установява, че е реализирано второ ел. захранване на обекта на абоната, паралелно на правомерно изграденото такова. В хода на първоинстанционното производство ищцата не е опровергала автентичността и констатациите в документа, но следва да се отбележи, че изложените в протокола констатации се потвърждават и от събраните гласни доказателства. От заключението на СТЕ се установява, че с извършеното заобикаляне е изменена електрическата схема на електрозахранване и измерване на електромера, като консумацията на новообразуваната схема на присъединяване не преминава през електромера /СТИ/ и остава неизмерена, съответно незаплатена. Според вещото лице, това присъединяване само по себе си представлява преднамерена осъзната  дейност за промяна схемата на свързване с цел да се консумира електроенергия, без тя да се измерва и съответно да не се заплаща.

При тези доказателства настоящият съдебен състав намира, че в полза на ответното дружество е било налице законово основание съгласно разпоредбата на чл.48, ал.1,пр.1 ПИКЕЕ за извършване на едностранна корекция и начисляване на суми за потребена ел.енергия за минал период въз основа на установения обективен факт на неправомерно присъединяване чрез заобикаляне на СТИ и свързване с електрическата инсталация на имота, тъй като по този начин е създадена възможност за консумиране на ел.енергия, без същата да се отчита от електромер. Без значение е обстоятелството, че правомерно поставеното СТИ отчита точно, тъй като при извършеното второ захранване  потребяваната електрическа енергия не преминава през него, т.е. при отчитане на потреблението липсва средство за техническо измерване.                                              Последното възражение на ищцата е за недействителност на клаузата от ОУ, даваща възможност за едностранна корекция на сметката на потребителя, поради противоречието й с чл.143, т.6 и т.18 от ЗЗП. Настоящият съдебен състав намира това възражение за неоснователно. От една страна, както бе посочено по-горе в мотивите, правото на ответника едностранно да коригира сметката на клиента /потребителя/ произтича от законовата уредба, а не от общите условия. От друга страна, посочените разпоредби на ЗЗП са неотносими към правния спор относно съществуването на право на едностранна корекция, тъй като т.6 предвижда, че неравноправна е клауза, която позволява на търговеца или доставчика да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, като същата възможност не е предоставена на потребителя, както и да задържи сума, получена за престация, която не е извършил, когато сам прекрати договора, а т.18 предвижда, че неравноправна е клауза, която не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.

При изложените съображения въззивният съд приема, че по делото е доказано наличието на предпоставките за извършване на едностранна корекция, поради което следва да се извърши преценка и дали правилно е извършено преизчисляването на дължимата от потребителя сумата. От заключението на СТЕ се установява, че преизчисляването на консумирана ел. енергия е извършено при спазване на методиката по реда на чл.48, ал.1, т.1, б. „б” от ПИКЕЕ за периода от 90 дни. Вещото лице е констатирало, че преизчисляването на сметката е извършено правилно по действащите за периода цени на ел. енергия, утвърдени от КЕВР и по тарифни зони,одобрени за потребителя.

В обобщение, въззивният съд счита, че са налице всички нормативно предвидени изисквания, които дават право на електроснабдителното дружество да извърши корекция на сметката на ищцата, както и че корекцията е извършена при съобразяване на процедурните правила за това и в съответствие с действалата към този момент методика за преизчисляване. При това положение предявеният установителен иск за отричане на материалното право на ответника се явява неоснователен. Като е достигнал до извод за основателност на исковата претенция, районният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а искът - отхвърлен.

При тази изход на делото за производството пред първата инстанция ищцата ще следва да бъде осъдена да заплати на ответника деловодни разноски за първата инстанция в общ размер от 275.00 лв., включващи заплатено възнаграждение на вещо лице в размер на 125.00 лева и  юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лв., определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр.с чл.37 от Закона за правната помощ, вр.с чл.25,ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. За производството пред въззивната инстанция ищцата  ще следва да бъде осъдена да заплати на ответника деловодни разноски в общ размер от 175,00 лева, включващи сумата от 150,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение, както и 25,00 лв. - заплатена държавна такса.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

 

                                         Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯ Решение №72/20.06.2019 год. по гр.дело №24/2019 год. на Районен съд - Оряхово и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че Н.Ц.В., с ЕГН ********** *** не дължи на ЧЕЗ Електро България"АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, 1784, бул."Цариградско шосе" № 159, БенчМарк Бизнес Център, сумата от  1216.01 лв. с ДДС, представляваща цена на коригирано количество на измерена електрическа енергия за периода от 20.11.2017 год. до 17.02.2018 год., начислена въз основа на съставен констативен протокол №3021309/17.02.2018 год. и фактурирана от ответното дружество с данъчна фактура №**********/21.02.2018 год. за обект - жилище, находящо се в гр. Мизия,  ул."***", ***, вх.Б, ап.12.

ОСЪЖДА Н.Ц.В., с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на ЧЕЗ Електро България" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1784, бул. "Цариградско шосе" №159, БенчМарк Бизнес Център, сумата от 275.00 лева, представляваща деловодни разноски за първата съдебна инстанция, и сумата от 175.00 лева, представляваща деловодни разноски за въззивната истанция. 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:...........                                 ЧЛЕНОВЕ:1..........                   2..........

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

.