Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 18 от 08.02.2021 г., гр. Кюстендил
В И М Е Т О НА Н
А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
АСЯ
СТОИМЕНОВА
при секретар Антоанета Масларска и с участието на прокурор Марияна Сиракова,
като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 290 по описа за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр.
с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано по касационна жалба
от „Т.- Б.д.” ЕАД, с ЕИК *********, срещу Решение № 260043/08.10.2020 г.,
постановено по административнонаказателно дело (АНД) № 547/2020 г. по описа на
Районен съд – Дупница, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) №
17-А-41/19.05.2020 г., издадено от директора на Регионална инспекция по
околната среда и водите (РИОСВ) – Перник (от 16.06.2020
г. РИОСВ – София) към Министерството на околната среда и водите (МОСВ).
С посоченото наказателно постановление на „Т.- Б.д.” ЕАД на основание чл. 164,
ал. 1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) е наложена имуществена
санкция в размер на 80 000,00 лева за нарушение по чл. 125, ал. 1, т. 2 от ЗООС.
В жалбата са наведени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от
Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на решението и на
наказателното постановление, а евентуално – намаляване на размера на наложената
имуществена санкция до предвидения в закона минимум.
Процесуалният представител по пълномощие на „Т.-
Б.д.” ЕАД – юрисконсулт Георги С., в съдебно заседание по делото
поддържа жалбата.
Процесуалният представител по пълномощие на РИОСВ –
София – юрисконсулт Мария Д., оспорва касационната жалба.
Страните не претендират разноски.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната
жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по
смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.
Предмет
на въззивно обжалване е НП № 17-А-41/19.05.2020 г., издадено от директора на
РИОСВ – Перник (сега РИОСВ – София) към МОСВ. От фактическата страна на спора
районният съд е установил, че на „Т.- Б.д.” ЕАД е издадено Комплексно
разрешително (КР) № 45-Н4/09.04.2019 г. от изпълнителния директор на Изпълнителната
агенция по околна среда (ИАОС) за експлоатация на горивна инсталация за
производство на електроенергия. С разпореждане от 18.04.2019 г. изпълнителният
директор на ИАОС е допуснал предварително изпълнение на решението за издаване
на ново комплексно разрешително – КР № 45-Н4-ИО-АО/09.04.2019 г., влязло в сила
на 27.06.2019 г. С писмо с изх. № 26-00-1323/03.10.2019 г. на РИОСВ – Перник на
„Т.- Б.д.” ЕАД е дадено предписание да представи информация и документация с
цел изясняване на обстоятелствата относно спазване на условията на комплексното
разрешително. Предписанието е дадено след извършена проверка от служители на
РИОСВ – Перник, осъществена в периода от 24.09.2019 г. до 27.09.2019 г., резултатите
от която са обективирани в Протокол № 7/2019 г. – КР № 45-Н4/2019 г. Въз основа
на представените от дружеството с писмо с вх. № 26-00-1323/1/16.10.2019 г.
документи е констатирано, че на 18.07.2019 г. същото не е изпълнило условия от
издаденото му КР № 45-Н4/09.04.2019 г., а именно – условие 8.3.1.2 във вр. с условие
– таблица 8.3.1.2 от КР № 45-Н4/09.04.2019 г., съгласно което на дружеството не
се разрешава да използва биомаса като гориво при работа на инсталацията до
издаването на писмено потвърждение от РИОСВ – Перник на изпълнението на условие
2.1 от същото КР, като и условие 11.2 във вр. с условие – таблица 11.2.1 от КР
№ 45-Н4/09.04.2019 г., съгласно което на дружеството се разрешава прием на
отпадъци с конкретно посочени кодове едва след писмено потвърждение на
изпълнението на условие 2.1 от същото КР от страна на РИОСВ – Перник.
Инспекцията не е потвърдила писмено изпълнението на условие 2.1 от КР №
45-Н4/09.04.2019 г. На горепосочената дата на площадката на Т.Б.д. ***, е
използвано и изгорено неразрешен вид гориво – биомаса, в количество 2,677 тона,
и дружеството е приело от „Феникс Дупница” ООД неразрешени отпадъци по условие
11.2 във вр. с условие – таблица 11.2.1 от КР № 45-Н4/09.04.2019 г. – 6,5 тона
отпадъци с код 15 02 03 (абсорбенти, филтърни
материали, кърпи за изтриване и предпазни облекла, различни от упоменатите в 15
02 02) и 5,46 тона отпадъци с код 04 02 09 (отпадъци от смесени материали (импрегниран
тесктил, еластомер, пластомер). Срещу „Т.- Б.д.” ЕАД е съставен Акта за установяване
на административно нарушение (АУАН) № 41/2019 г., за нарушение по чл. 125, ал.
1, т. 2 от ЗООС (ред., ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 07.01.2014 г.) и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН дружеството е подало
възражение срещу същия. Въз основа на акта е издадено процесното НП, в което са възпроизведени фактическите констатации по същия. Районният съд е
потвърдил наказателното постановление по съображения за законосъобразност.
Приел е, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, а по същество – че административното
нарушение е доказано.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с
наведените от „Т.- Б.д.” ЕАД
касационни основания настоящият касационен състав намира, че
решението на районния съд е валидно и допустимо. Относно съответствието на оспореното решение с материалния закон касационният състав намира следното:
Правилен
е изводът на районния съд за законосъобразно проведена процедура по съставяне
на акта за установяване на административното нарушение и издаване на наказателното постановление. Процесният АУАН е съставен от лице, притежаващо
правомощия за това, а наказателното постановление е издадено от компетентен
орган, актът и наказателното постановление съдържат необходимите реквизити по
чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, спазени са изискванията за предявяване и
връчване на акта, както и за връчване на наказателното постановление. Фактическите
обстоятелства, относими към процесното деяние,
както и към съставомерните елементи на нарушението по 125, ал. 1, т. 2 от ЗООС
(ред., ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 07.01.2014 г.) са посочени ясно в акта
и в наказателното постановление. Обжалваното
решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти
са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по
изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна
преценка и анализ на събраните по делото доказателства. Изводите на районния
съд, че „Т.- Б.д.” ЕАД е
осъществило състава на процесното административно нарушение,
са правилни и обосновани, същите не противоречат на събраните по делото
доказателства и се споделят от настоящия състав. От
събраните по делото доказателства се
установяват по безспорен начин всички елементи от обективната страна на процесното
деяние. Същото е под формата на бездействие във връзка с изискванията по чл. 125, ал. 1,
т. 2 от ЗООС в относимата редакция на
нормата (ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от
07.01.2014 г.), която предвижда
задължение за оператора на инсталация да изпълнява условията в комплексното разрешително. В случая се доказа
неизпълнение на условие 8.3.1.2 във вр. с условие – таблица 8.3.1.2 от КР
№ 45-Н4/09.04.2019 г. и
условие 11.2 във вр. с условие – таблица 11.2.1 от КР № 45-Н4/09.04.2019 г. на процесната дата – 18.07.2019 г. Отговорността на дружеството е
обективна (безвиновна), поради което не следва да се обсъжда субективната
съставомерност на деянието. Правилно районният съд е приел,
че „Т.-
Б.д.” ЕАД е нарушило
нормата на чл. 125, ал. 1, т. 2 от ЗООС в
относимата редакция, във връзка с което законосъобразно е
ангажирана отговорността му по чл. 164, ал. 1 от ЗООС.
При
определяне размера на имуществената санкция обаче, административнонаказващият
орган и районният съд не са съобразили
критериите по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
Надлежното приложение на същите обоснова извод за налагане на имуществена
санкция в минималния размер, определен от законодателя – 10 000,00 лева. От доказателствата по делото не се установява „Т.- Б.д.” ЕАД да е санкционирано в друго административнонаказателно производство,
приключило с влязло в сила наказателно постановление, за неспазване на
процесните условия от КР №
45-Н4/09.04.2019 г. С оглед на това настоящия състав намира,
че налагането на имуществена санкция над предвидения
минимален размер от 10 000,00 лева се
явява прекомерно с оглед целите по чл. 12 на ЗАНН.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 във
вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК във
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
260043/08.10.2020 г., постановено по АНД № 547/2020 г. по описа на Районен съд
– Дупница, и вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 17-А-41/19.05.2020 г., издадено от директора на РИОСВ – Перник
(от 16.06.2020 г. РИОСВ – София) към МОСВ, с което на „Т.- Б.д.” ЕАД, с ЕИК *********, на
основание чл. 164, ал. 1 от ЗООС е наложена имуществена санкция в размер на 80
000,00 лева за нарушение по чл. 125, ал. 1, т. 2 от ЗООС, като намалява
размера на имуществената санкция на 10 000,00 (десет хиляди)
лева.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.