РЕШЕНИЕ
№ 91
гр. Девин, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на дванадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Илияна Р. Ферева - Зелева
при участието на секретаря Славка Р. Зайцева
като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело №
20215410100263 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен установителен иск, с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК, във връзка с чл.79 ЗС по искова молба,
вписана в Служба по вписвания вх. рег. № 1350/16.09.2021г., акт № 171, том
I, Д № 705/2021г., имотна партида 27912 от Е. Г. Р., с ЕГН **********, от гр.
Д., ул. Гимназиална № ., чрез адв. д-р И. В., със служебен адрес гр. П., ул.
Брезовска № . да се установи по отношение на 1. М. А. Р., с ЕГН
**********, от гр. П., ул. Георги Икономов № .; 2. Б. Р. Х., с ЕГН **********,
от гр. П., бул. Копривщица № .; 3. Р. Ч. Р., с ЕГН **********, от гр. П., ул.
Асенова крепост № .; 4. А. Ч. М., с ЕГН **********, от гр. П., ул. Асенова
крепост № .и 5. Ю. Ч. М., с ЕГН **********, от гр. П., ул. Борис Петров № .,
всички наследници на Ч. Х. Р. / М. О. Р./, починал на 03.11.2007г., че е
собственик на основание изтекла придобивна давност, при осъществявано
владение в периода от 2000г. до 2010г. и при условията на евентуалност в
периода от 2007 г. до 2017 г. на поземлен имот с идентификатор № 03112.***,
в земл. на с. Б., общ. Д., обл. Смолян, с адрес на поземления имот мест. „Р.“, с
трайно предназначение на територията: Земеделска; начин на трайно ползване
на поземления имот: Ливада, с площ: 2815 кв. м., при съседи: имоти с
идентификатори: 03112.***; 03112.***; 03112.***, въз основа на
осъществявано трайно и непрекъснато владение в продължение на повече от
десет години, годно да го направи собственик. Претендира за присъждане на
сторените разноски.
В исковата молба ищецът поддържа, че ответниците са
съсобственици на поземлен имот с идентификатор № 03112.***, в земл. на с.
Б., общ. Д., обл. Смолян, мест. „Р.“, с трайно предназначение на територията
земеделска и начин на трайно ползване ливада, с площ: 2815 кв. м., при
съседи: имоти с идентификатори: 03112.***; 03112.***; 03112.***, по силата
1
на земеделска реституция по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, с Решение №
7/07.06.1995г. по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ на ПК – Д. като наследници на М. О.
Р. /Ч. Х. Р./. Ищецът твърди, че през 1995г. неговият баща Г. Р. със съгласие
на ответниците е започнал да подобрява имота, да го поддържа, обработва и
да заплаща наемна цена. През 2000г. ищецът и неговият баща постигнали
уговорка с ответника Р. Р. да не заплащат наемна цена, а да продължат да
владеят и ползват имота като собственици. Така от 2000г. до 2007г. ищецът и
неговият баща, а след 2007г. владението е продължено изключително от
ищеца, са извършени редици подобрения в имота, с които е демонстрирано
пред всички намерението имота да бъде владян като собственик. Извършили
възстановяване на част от имота след залИ.ето му от вода от реката, в имота
е изградена барака, с площ от 15 кв.м. за поставяне на инвентар, поставена е
телена ограда и портал, който се заключва , за да бъде ограничен достъпа на
трети лица, включително ответниците. Владението е упражнявано в периода
от 2000г. до 2007г. от ищеца и неговия баща явно, непрекъснато и
демонстративно, а след смъртта на неговия баща през 2007г. се упражнява
единствено от ищеца. В последните години възникнали спорове за имота с
ответниците А. М. и Ю. М., които оспорват владението му, че е упражнявано
без правно основание и претендират заплащане на наемна цена. Владението
не се оспорва от ответника Р. Р., който го е упълномощил да се снабди с
всички необходими документи, относно процесния имот.
Моли съда да се признае за установено, че е собственик на
основание изтекла в негова полза придобивна давност на поземлен имот с
идентификатор № 03112.*** в земл. на с. Б., общ. Д., мест. „Р.“, с трайно
предназначение на територията: Земеделска; начин на трайно ползване на
поземления имот: Ливада, с площ: 2815 кв. м., при съседи: имоти с
идентификатори: 03112.***; 03112.***; 03112.***, въз основа на осъществено
непрекъснато владение в периода от 2000г. до 2010г., евентуално в периода
от 2007г. до 2017г., което владение е упражнявано явно, спокойно и
демонстративно спрямо ответниците като наследници на М. О. Р. / Ч. Х. Р./
От ответниците, чрез адв. М. Г. и адв. И. Г. е представен писмен
отговор, с който оспорват иска с възражения, че като наследници на Ч. Х. Р.
са собственици на процесния имот и че това право е упражнявано
непрекъснато от момента на възстановяване на имота 07.06.1995г. до
настоящия момент, както и че това право по никакъв начини не е
възпрепятствано от другиго. Ищецът и неговият наследодател са били
ползватели на имота, като наематели, срещу своевременно заплащане на
договорения наем с пари, селскостопанска продукция или чрез извършените
подобрения в имота. Нито ищецът, нито неговият наследодател са извършили
описаните в исковата молба многобройни съществени подобрения в имота,
нето са обявили или демонстрирали по несъмнен начин спрямо тях,
намерението си да променят държането на имота във владение с намерение за
своене, което е годно да го направи собственик, поради което молят съда да
отхвърли иска и да им присъди разноските по делото.
В съдебно заседание ищецът, чрез адв. И. В. поддържа иска.
Моли съда да го уважи, като приеме, че ищецът е доказал твърденията си, че
придобил правото на собственост, по отношение на имота, чрез непрекъснато
и необезспокоявано владение, започнало през 2000г. и продължило до 2007г.
2
него и неговия наследодател, а след неговата смърт от 2007г. до настоящия
момент се упражнява изключително от ищеца, поради което е станал негов
собственик, на основание изтекла в негова полза давност, в продължение на
повече от 10 години.
Ответниците Ю. М., М. Р. и А. М., чрез адв. М. Г. и адв. И. Г.
оспорват иска. Твърдят, че ищецът по никакъв начин не е демонстрирал пред
ответниците намерението си да придобие имота, чрез владение, годно да го
направи собственик. Единствено ответникът Р. Р. се договарял, зад гърба на
собствениците с ищеца като наемател, но ищецът е държал имота, поради
липса на субективния елемент не е могъл да стане собственик, а ако е владял
идеална част от имота със съгласие на един от наследниците не е придобил
правото на собственост, поради забраната да бъде придобита идеална част от
имота по давност.
Съдът, прие от фактическа и правна страна следното:
Няма спор по делото, а и от приложеното Удостоверение за
наследници, с изх. № 16-1460/12.05.2021г., издадено от Община П. се
установи, че ответниците са преки и по правоприемство наследници на Ч. Х.
Р. /М. О. Р. - удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. №
823/10.07.2021г./, починал на 07.01.1975г.
От приложено Удостоверение за наследници изх. №
1134/29.11.2018г., издадено от община Д. се установява, че ищецът Е. Г. Р. е
пряк законен наследник – син на Г. И.ов Р., починал на 03.11.2007г.
Няма спор, че с Решение № 7/07.06.1995г. по чл.18ж, ал.1, чл.18з,
ал.1, чл.18г, ал.1, чл.18д, ал.1, чл.18е, aл.1 ППЗСПЗЗ, издадено от ПК – Д. е
възстановено правото на собственост на наследници на М. Ос. Р. /Ч. Х. Р./ в
стари реални граници в землището на с. Б.: т.3 Използв. Ливада от 2.814 дка,
седма категория, местност „Ря., имот № 1190*** по картата на землището,
при граници и съседи: № 529 вътрешна река на кметство с. Б.; № 1190***7
храсти на кметство с. Б.; № 1190*** използв. ливада на насл. на А. О. Р..
От представено писмо изх. № 188/24.03.2022г. на СВ – Д. се
установи, че решение № 7/07.06.1995г. на ПК – Д. за възстановяване правото
на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални
граници в земл. на с. Б., собственост на наследниците на М. О. Р. не е вписано
в Служба по вписванията – Д..
От Удостоверение за характеристики на поземлен имот в
земеделска територия, изх. № 25-133877/16.05.2021г., издадено от СГКК – С.
се установи, че имот с идентификатор 03112.119.9, в земл. на с. Б. е с трайно
предназначение на територията - земеделска, с начин на трайно ползване –
ливада, с площ 2815 кв.м., в местността „Р.“, с категория на земята при
неполивни условия – 7.
Представена е скица № 15-511639/16.05.2021г., съставена от
СГКК - С. за поземлен имот с идентификатор 03112.***, в земл. на с. Б., с
площ 2815 кв.м., в местността „Р.“, с трайно предназначение на територията -
земеделска, с начин на трайно ползване – ливада, с категория на земята при
неполивни условия – 7, със собственик по данни на КРНИ – М. О. Р..
Ответникът Р. Ч. Р. е упълномощил, с нотариално заверено
3
пълномощно от 08.05.2021г. ищеца да го представлява пред община Д., пред
община П., пред кметство с. Б., общ. Д., пред Общинска служба по земеделие,
СГКК, Агенция по вписвания - Имотен регистър и навсякъде, където е
необходимо, за да се снабди с всякакви книжа и документи, касаещи
недвижим имот - земеделска земя, находяща се в землището на с. Б., общ. Д.,
в местността „Р.”, представляваща имот № 1190*** - удостоверения за
наследници, скици, удостоверение за данъчна оценка, официално заверени
преписи от документи за собственост и да подписва всякакви книжа и
документи.
Ответникът Р. Ч. Р. е декларирал в представена нотариално
заверена декларация от 08.05.2021г., че му е известно, че ищецът владее
повече от десет години недвижимия имот - земеделска земя, находяща се в
землището на с. Б., общ. Д., в местността „Р.”, представляваща имот №
1190***, който е бил собственост на неговите наследодатели. Признава
владението му с намерение да стане негов собственик.
От показанията на св. Р. Н. се установи, че познава спорния имот
до рибарника на ПАЛ.БГ., близо до реката. Спомня си, че през 2000г., когато
е имало наводнение ходили с ищеца да възстановяват имота. От 1995г. до
2000г. ищецът и неговия баща ползвали имота под наем, а споровете им
започнали след като спрели да заплащат наем. През 2008г. помагал на ищеца
за изграждане на ограда на имота, който обработва зА.вайки го със зелен
фасул, картофи и парникови изделия. Имотът е ограден с дървени колове и
портал, който се заключва. Ответниците по делото М. Р., Б. Х., Р. Р., А. М.,
Ю. М. не са посещавали имота от 2000г. до 2022г.
Св. К. Н. познава имота, тъй като работи от 2000г. на рибарник
„ПАЛ.БГ“, а от другата страна е имота. От 2000г. е виждал ищецът и
неговият баща да го работят и зА.ват със земеделска продукция. През 2000г.
ищецът е отстранил щетите в имота след наноси от наводнение. През 2008г. е
изградил ограда с помощта на св. Р. Н.. Не е виждал други лица да полагат
грижи за имота. Имотът е на ищеца, тъй като е виждал само него и неговия
баща да го ползват. Ищецът е изградил ограда и портал с катинар.
Св. В. Б. познава имота в точно определените граници, като една
голяма ливада, а след като имотите са били внесени в ТКЗС в имота е
построена малка постройка за патичарник. След възстановяване на земята
всички наследници чистили земята и я обработвали. Посетили имота преди
два дни и имотът не е бил изчистен, не е заграден, има ограда, която е
поставена само върху тази част, която се обработвала от ищеца, а той иска да
отнеме имота от наследниците. Имотът се обработвал от ищеца и неговия
баща с уговорка да заплащат наем, а такъв е получавал само един от
наследниците Р. Р., а другите не са получавали наем.
Св. С. К. установи с показанията си, че след 1990г. границите на
имота били уточнени и изчистили имота, започнали да го ползват
ответниците, като наследници на М.. Ползвали имота дълго време, след което
разрешили на Г. Р. да ползва имота. Един от наследниците Р. Р. е действал
тайно и оставил имота на Г. Р. да го работи, но не се е допитвал до всички
наследници, а се уговорил от името на всички наследници. Ищецът е оградил
и сложил портал на тази част от имота, която работи.
4
На приложена към заключението на в. л. М. Т. комбинирана скица
със зелен цвят са отразени данните от извършено геодезично заснемане на
изградените състояния (огради, останки огради, дървена постройка с навес,
парник и др.) в имот 119009 по картата на землището по КККР на с. Б. от
2019г., идентичен с ПИ с идентификатор 03112.119.9
При тези данни от фактическа страна, от правна съдът прие
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал. 1 ГПК, във вр.
чл.79, ал.1 ЗС, който съдът намира за неоснователен и недоказан. В
доказателствената тежест на ищеца в настоящото производство пада да
докаже, че притежава претендираното от него право на собственост върху
имот 1190*** по картата на землището по КККР на с.Б. от 2019г., идентичен с
ПИ с идентификатор 03112.1*** според наведения в исковата молба
фактически състав – по давност, съгласно нормата на чл. 77 ЗС. Ищецът
претендира да е станал собственик на основание изтекла в негова полза 10-
годишна придобивна давност, с начало от 2000г., установено от него и
наследодателят му, продължило до 2007г., а след смъртта на последния от
2007г. до 2017г. е упражнявано изключително от него трайно, непрекъснато,
явно и необезпокоявано. За да придобие правото на собственост по давност
ищецът, следваше при условията на пълно и главно доказване да докаже по
безспорен начин, че владението върху имота е упражнявано с фактическа
власт, която не оставя никакво съмнение, че е с намерение да стане неин
собственик. Той следваше да докаже, че е упражнявал фактическа власт в
продължение на 10 г., демонстрирайки по отношение на ответниците като
собственици на процесния имот, че упражнява владението за себе си. Ищецът
не доказа фактическия състав на чл.79, ал.1 ЗС, тъй като е упражнявал право
на ползване на имота с уговорка с един от наследниците за ползване под
наем, което е държане на имота и не покрива елементите на владението по
чл.69 ЗС. Съгласно чл. 79 от ЗС, правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години, а ако владението е добросъвестно - с непрекъснато владение в
продължение на 5 години. Според легалната дефиниция на чл. 68, ал. 1 от ЗС,
владението е упражняване на фактическа власт /corpus/ върху вещ, която
владелецът държи лично или чрез другиго като своя /animus/. Разпоредбата на
чл.69 ЗС установява оборима презумпция, че владелецът държи вещта като
своя, докато не бъде доказано, че я държи за другиго. Презумпцията относно
субективния елемент на владението, т. е. намерението за своене на вещта
/animus/, е въведена в полза на владелеца и в случай на отричане на
владелческото му качество тежестта за оборването й пада върху лицето, което
оспорва осъщественото владение. / ППВС № 6/74 г., Решение
№91/02.07.2010г. ВКС по гр.д. №713/2009г., II т.о. / Презумпцията на чл. 69
ЗС ползва ответниците и ги освобождава от процесуалното задължение да
доказват субективния елемент на владението, поради това, че собственикът
притежава това право, а ищецът който го отрича има задължението да докаже
намерението за своене. Извършените от ищеца подобрения, ползване,
обработване в имота в периода от 2000г. до 2017г. са действия по държане на
имота, но не се доказа владение по смисъла на чл.68 ЗС - явно и
демонстративно за своене, съпътстващо обективния факт на държането.
5
Ответниците нямат задължение да демонстрират това поведение по
отношение на ищеца, тъй като те са придобили правото на собственост на
годно правно основание чрез земеделска реституция, извършена с влязло в
сила решение за възстановяване правото на собственост, като наследници на
Ч. Х. Р.. Правото на собственост, съгласно чл. 17, ал.1 от Конституцията на
Република България " се гарантира и защитава от закона, което дава защита
на собственика, без ограничения във времето да изисква от останалите
субекти да зачитат това право и ако собственикът допусне да бъде нарушено,
дори и да не търси правна защита, правото му не се погА.ва, не се губи. ( ТР
№4/17.12.2012г. ВКС по т.д. № 4/2012 ОСГК; ТР №10/05.12.2012г. по т.д. №
10/2012г. ОСГК). Установената по законов път възможност едно лице да
придобие чуждото право на собственост е изключение на гарантираната
защита на правото на собственост, което предполага че собственикът е
загубил това право до изтичане на давността по чл.79 ЗС в полза на
владеещия имота несобственик. Ищецът има ясно съзнание, че не е
собственик на имота, че е упражнявал право на ползване с уговорка с един от
сънаследниците, което изключва демонстративното му владеене за себе си и
не може да отнеме владението от останалите съсобственици. Приложената
декларация от един от съсобствениците за знание, че ищецът владее и
обработва имота за себе си, не може да го направи собственик, тъй като това
знание липсва у останалите съсобственици, които категорично отричат
ищецът да е демонстрирал спрямо тях намерение за своене. Ответниците са
съсобственици на основание наследяване и земеделска реституция на имота в
същия обем, в който е било притежавано преди възстановяването му от
наследодателя им. Като съсобственици те няма задължение да демонстрират
това право, поради неговия абсолютен характер в контекста на ЕКПЧОС - чл.
6 във вр. с Протокол № 1“никой не може да бъде лишен от това което
притежава, освен в интерес от по-висш порядък-този на обществото, но
съгласно условия, предвидени в закон и общите принципи на правото“.
При този изход на делото, на основание чл.78 ал.1 ГПК в тежест
на ищеца следва да се възложат сторените от ответниците в настоящото
производство разноски по представен списък по чл.80 ГПК в размер по
400.00лв. за М. А. Р., с ЕГН **********, от гр. П., ул. Георги Икономов № .;
А. Ч. М., с ЕГН **********, от гр. П., ул. Асенова крепост № . и Ю. Ч. М., с
ЕГН **********, от гр. П., ул. Борис Петров № ., в общ размер 1200.00 лв.
изплатени по договор за правна помощ.
Указва на ответниците, че Решение №7/07.06.1995г. на ПК – Д. е
акт подлежащ на вписване в АВ Д., съгласно чл.112 б. „з“, във връзка с б.„а“
ЗС.
Мотивиран от изложените съображения, Девинският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.124, ал.1
ГПК, във връзка с чл.79 ЗС по искова молба, вписана в Служба по вписвания
вх. рег. № 1350/16.09.2021г., акт № 171, том I, Д № 705/2021г., имотна
партида 27912 от Е. Г. Р., с ЕГН **********, от гр. Д., ул. Гимназиална № .,
6
чрез адв. д-р И. В., със служебен адрес гр. П., ул. Брезовска № . да се
установи по отношение на 1. М. А. Р., с ЕГН **********, от гр. П., ул. Георги
Икономов № .; 2. Б. Р. Х., с ЕГН **********, от гр. П., бул. Копривщица № .;
3. Р. Ч. Р., с ЕГН **********, от гр. П., ул. Асенова крепост № .; 4. А. Ч. М., с
ЕГН **********, от гр. П., ул. Асенова крепост № . и 5. Ю. Ч. М., с ЕГН
**********, от гр. П., ул. Борис Петров № ., че е собственик на основание
придобивна давност, изтекла при осъществявано владение в периода от 2000г.
до 2010г. и при условията на евентуалност в периода от 2007 г. до 2017 г. на
поземлен имот с идентификатор № 03112.***, в земл. на с. Б., общ. Д., обл.
Смолян, мест. „Р.“, с трайно предназначение на територията земеделска и
начин на трайно ползване ливада, с площ: 2815 кв. м., при съседи: имоти с
идентификатори: 03112.***; 03112.***; 03112.***, като неоснователен.
ОСЪЖДА Е. Г. Р., с ЕГН **********, от гр. Д., ул. Гимназиална
№ . да заплати на М. А. Р., с ЕГН **********, от гр. П.в, ул. Георги Икономов
№ .; А. Ч. М., с ЕГН **********, от гр. П., ул. Асенова крепост № . и Ю. Ч.
М., с ЕГН **********, от гр. П., ул. Борис Петров № . сторените в
настоящото производство разноски по представен списък по чл.80 ГПК в общ
размер 1200.00 лв., от които на всяка от тях по 400.00лв., изплатени по
договор за правна помощ.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен
съд - Смолян в двуседмичен срок, считано от връчването му.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
7