№ 72
гр. Габрово, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно гражданско дело
№ 20224200500072 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 269 и сл. от ГПК.
С решение № 208 от 22.11.2021 г., постановено по гр. д. № 331/21 г.,
Севлиевският районен съд е признал за установено, по предявения иск по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че в полза на „Теленор България" ЕАД, към СТ. Р.
К., с ЕГН **********, от гр. Севлиево, съществува парично вземане, за
сумата от 93.37 лв. - незаплатени абонаментни такси и използвани мобилни
услуги, за ползване на мобилни услуги по договор за мобилни услуги от
29.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 05.01.2021 г. до
окончателно изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед
№ 5/06.01.2021 г. за изпълнение па парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 12/2021 г. на PC - Севлиево, като отхвърлен, като неоснователен,
предявеният иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 92, ал. 1
ЗЗД, от „Теленор България" ЕАД, с ЕИК ********* срещу СТ. Р. К., с ЕГН
**********, в частта, за установяване съществуване на парично вземане за
сумата 221.67 лв., начислена за неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за услуги, ведно със законната лихва върху главницата от 05.01.2021
г. до окончателно изплащане на вземането, за което вземане е издадена
1
заповед № 5/06.01.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 12/2021 г. на PC - Севлиево. С решението разноските по
делото са разпределени между страните по съразмерност.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззвина жалба от СТ.
Р. К., чрез особения представител адв. И. Г., в която се твърди, че решението,
в частта, в която е уважен предявения иск е неправилно и незаконосъобразно.
Излагат се твърдения, че договорите, от които черпи права ответното
дружество, са сключени при Общи условия, за който не са представени
доказателства, че са приети писмено от жалбоподателката. След като не са
били приети писмено, то не може и да се приложи чл. 26 от ОУ, т.е.
възникване на задължение за потребителя да заплаща сумите по договора,
дори да не е получил фактурите за съответните услуги, а в случая липсват
доказателства, че К. е получила фактурите. Моли се, да се отмени решението
в обжалваната част, като неправилно и незаконосъобразно.
В срок е постъпил отговор на жалбата от „Теленор България" ЕАД, в
който същата се оспорва по подробно изложени доводи и се моли решението
в тази му част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Срещу решението, в частта, в която е отхвърлен предявения иск, е
постъпила въззивна жалба от „Теленор България" ЕАД, чрез адв. В. Г., в
която се твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Навеждат се
оплаквания за неправилна преценка на Общите условия, като се твърди, че
неплащането на процесните фактури е довело да правото на кредитора
едностранно да прекрати предсрочно договора, без да отправя писмено
известие за това до абоната -длъжник, като подробно се цитират и анализират
ОУ на оператора. Излага се, че прекратяването може да настъпи с
извършването на конклудетни действия от страна на оператора, изразяващи
се в предприемане на действия по ограничаване на ползваните услуги. Моли
се, да се отмени решението в обжалваната част и да се присъди в полза на
дружеството претендираната неустойка, както и разноските по делото за
двете инстанции.
Жалбите са подадени в срок, от легитимирани страни, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което и двете са процесуално допустими.
Районният съд е бил сезиран с искова молба от „Теленор България" ЕАД
против СТ. Р. К., с искане да се признае за установено, по реда на чл. 422 от
2
ГПК, че ответницата дължи на дружеството сумата от 93, 37 лв.,
представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги от 29.12.2018
г., както и сумата от 211, 67 лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент за услуги - допълнително споразумение
към договор за мобилни услуги от 29.12.2018 г., за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
12/2021 г. по описа на РС- Севлиево.
В подадения отговор от назначения на ответницата особен представител,
се възразява срещу предявения иск по основание и размер. Твърди се, че ОУ
не са приети от ответницата по надлежния ред, поради което не е била
надлежно уведомена за дължимите от нея суми за месечните абонаментни
такси. По отношение на претенцията за неустойка се възразява, че не е
възникнало правото на оператора да ги начисли, тъй като договора не е
предсрочно прекратен по надлежния ред.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е
приел, че страните са в договорни отношения въз основа на сключения между
тях договор за мобилни услуги от 29.12.2018 г. Приел е, че не е установено
плащане по действащия договор от страна на ответницата, по процесните
фактури, които според СТЕ са осчетоводени от дружеството, поради което
искът за претендираните незаплатените абонаментни такси е основателен. По
отношение на иска за неустойка за предсрочно прекратяване на договора,
съдът е приел, че същият е неоснователен, тъй като не е налице надлежно
прекратяване на договора, съобразно чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, а именно
предупреждението за прекратяване на писмен договор следва да е направено
писмено, като доказателства за това не са представени по делото. Приел е, че
макар потребителят да не е изпълнил задължението си за плащане и това де е
основание за прекратяване на договора, ищецът не е упражнил правото си да
го прекрати.
Габровският окръжен съд, като прецени доказателствата по делото, по
отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно от договор за мобилни услуги от 29.12.2018 г. и Общи условия на
„Теленор България" ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни
3
съобщителни услуги, приложение - ценова листа от 29.12. 2018 г. и
декларация съгласие от същата дата, че такъв договор е сключен между
страните и по силата на същия ищецът се е задължил да предостави, за срок
от 24 месеца, мобилни услуги на ответницата, а последната се е задължила да
заплати цена на предоставените услуги, съгласно определен тарифен план по
действащият ценоразпис на ищеца, с който същата се запознала, при месечна
абонаментна такса от 15,99 лв., с дата на издаване на фактура 20 - ти всеки
месец. Видно от договора, в същия е предвидена клауза, съгласно която, в
случай на прекратяване на договора през първоначалния срок, по вина или
инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата
от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти до края
на срока, като максималния размер е три месечни абонамента. Към договора е
приложена декларация - съгласие, подписана от ищцата, с която удостоверява
получаването на представения от оператора екземпляр от ОУ, предоставената
й информация по чл. 4, ал. 1 от ЗЗП и че е запозната с политиката на
дружеството за личните данни.
От приложеното ч. гр. д. № 12/2021 г. на PC - Севлиево се установява, че
по делото е издадена срещу длъжника - ответницата по делото, заповед №
5/06.01.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
сумите: 93,37 лева - незаплатени абонаментни такси и използвани услуги за
периода 20.12.2018 г. - 19.02.2019 г.; 221.67 лева, неустойка, за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент; ведно със законната лихва за забава
върху главницата, считано от 05.01.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и за разноски - платена държавна такса в размер на 25 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 180 лева. Заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което са дадени
съответните указания на заявителя, който в законният срок е подал исковата
молба инициирала настоящото производство.
От заключението на вещото лице по приетата съдебно - счетоводна
експертиза, се установява, че процесиите фактури, за ползвани услуги, са
осчетоводени в счетоводството на ищеца съгласно изискванията на Закона за
счетоводството; счетоводството на ищеца е заведено редовно по отношение
на издадените фактури за потребени услуги и начислена неустойка; размерът
на неизплатените от ответницата задължения по процесния договор и
фактури е в размер на сумата 315,04 лв., включваща неустойка за предсрочно
4
прекратяване на договора в размер на сумата 221,67 лв. и задължение за
неплатени такси за ползвани мобилни услуги в размер на сумата 93,37 лв.;
размерът на неизплатените от ответницата задължения по процесния договор
и фактури към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК е в размер
на сумата 315,04 лв., включваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договора в размер на сумата 221,67 лв. и задължение за неплатени такси за
ползвани мобилни услуги в размер иа сумата 93,37 лв., като няма извършено
плащане на процесиите задължения след завеждане на делото.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда
намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. По същество
същото е правилно и законосъобразно.
Неоснователно е наведеното възражение от особения представител на
ответницата по иска в нейната жалба, че същата не е приела надлежно ОУ на
оператора, поради което и същите са неприложими в отношенията й с
дружеството, в която връзка следвало да се приеме, че не дължи плащане на
процесните фактури за абонаментна такса, тъй като не била надлежна
уведомена за дължимите от нея суми. Видно от доказателствата по делото,
същата е декларирала, че е получила ОУ на оператора. От договора - условия
по абонаментния план, се установява, че абоната се е отказал от хартиена
фактура и в тази връзка, в договора е регламентирано задължение на същата
да си осигури електронен достъп до портала на оператора, където да
проверява месечните си сметки. От изложеното следва, че дружеството не
имало задължение да уведомява абоната за дължимите суми по фактури за
използваните услуги и доколкото процесните такива са осчетоводени от
ищцовото дружество, а ответната страна не твърди и не представя
доказателства за заплащането им, то правилно първоинстанционния съд е
приел, че сумата от 93.37 лв. - незаплатени абонаментни такси и използвани
мобилни услуги е дължима от жалбоподателката.
Предвид изложеното жалбата на СТ. Р. К. следва да се остави без
уважение, като неоснователна.
Настоящият състав на съда намира за неоснователно и наведеното от
дежурството възражение за неправилност на решението по отношение на
претендираната неустойка. Правилно РС - Севлиево е приел, че дружеството,
макар и да е прекъснало достъпа на потребителя до неговите услуги, поради
5
неплащане на дължими абонаментни такси, не е упражнило надлежно правото
си да прекрати договора. Настоящият състав на съда споделя извода, че
сключения писмен договор следва да бъде прекратен по реда на чл. 87, ал. 1
от ЗЗД. Не може да се приемат доводите на дружеството - жалбоподател, че
извършването на конклудентни действия от негова страна, чрез ограничаване
на неизправния потребител от предоставяните от него услуги може да се
приравни на надлежно прекратяване на договора. Съгласно Общите условия
към процесния договор в чл. 55 са уредени хипотезите на правото на
оператора да спре достъп до услугите на потребител, като е предвидено, че
прекратяване на индивидуален договор се извършва с уведомление
извършено по един от начините в т. 51, независимо от основанието за това. В
чл. 51 от ОУ е предвидено уведомлението да се извърши писмено - с
препоръчано писмо с обратна разписка, по факс, чрез ел. поща, чрез
повикване към потребителя, чрез медии, чрез публикация на страницата на
дружеството. В конкретния случай не се представят доказателства за
уведомяване на потребителя по реда на чл. 51 от ОУ за прекратяване на
договора, поради което не може да се приеме, че същият е прекратен по
надлежния ред и за жалбоподателя не е възникнало правото да начисли
неустойка поради предсрочното прекратяване на договора, по вина на
потребителя, независимо, че неустойката е отразена в процесните фактури.
Предвид гореизложеното и в тази обжалвана част решението на РС-
Севлиево като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 208 от 22.11.2021 г . постановено по гр. д. №
331/21 г. от Севлиевския районен съд, като правилно и законосъобразно.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6
7