О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 228
гр. Първомай, 21.08.2020 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен
състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи август две хиляди и двадесета
година, с
Председател:
София Монева
след като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 274
по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано по искова
молба вх. № 16125/04.03.2020 г. (по описа на Районен съд – Пловдив), постъпила
по подсъдност съгласно Определение № 5650/08.06.2020 г. по гр. дело № 3682/2020
г. по описа на Районен съд – Пловдив, ІХ гр. с., с която „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, процесуално представлявано по пълномощие
от юрисконсулт П.Х.П., предявява срещу В.Г.И., ЕГН: **********, с адреси за
съдебна кореспонденция: ***, и ***, обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) и с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване на вземанията, за
чието принудително изпълнение е издадена Заповед № 5855/26.06.2019 г. по чл.
410 от ГПК по ч. гр. дело № 10065/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, І
бр. с.
След проверка по реда на чл. 130, изр. 1
от ГПК настоящият съдебен състав намира така отправените искови претенции за
процесуално недопустими.
Възникването и съществуването на правото
на установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК е обусловено от наличието
както на общите, така и на следните специални абсолютни процесуални
предпоставки, които съдът в исковото производство служебно подлага на
самостоятелна преценка, без да е обвързан от тази на заповедния съд и
респективно от указанията му до заявителя по чл. 415, ал. 1 от ГПК (в този
смисъл Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК): 1) издадена заповед за изпълнение на процесните притезания, 2) подадено
срещу нея в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК възражение от длъжника (хипотезата
на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК) или връчването
й на последния при условията на чл.
47, ал. 5 от ГПК при данни, че не живее на адреса, събрани от
връчителя след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на
съответното населено място или по друг начин и удостоверени в съобщението с
посочване на техния източник (хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК), и 3) съблюдаване
на предвидения в чл. 415, ал. 4 от ГПК преклузивен едномесечен срок за предявяване
на претенцията.
Видно от материалите по приложеното ч. гр. дело № 10065/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, І бр.
с., процесуалните
изисквания на чл. 415, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК не са изпълнени, тъй като
липсва оспорване по чл. 414, ал. 1 от ГПК, а противно на извода на заповедния
съд, материализиран в Разпореждането му № 10739/31.01.2020 г., издадената Заповед № 5855/26.06.2019 г. за изпълнение по чл. 410
от ГПК не е надлежно
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.
1-5 от ГПК, приложим по препращане от чл. 47, ал. 7 от ГПК.
Съобразно чл. 47, ал. 1 от ГПК, когато в продължение на един
месец същият не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се
намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва
уведомление на вратата или на пощенската кутия, а ако до тях не е осигурен
достъп – на входната врата или на видно място около нея. При достъп до
пощенската кутия връчителят пуска уведомление и в нея. Невъзможността длъжникът
да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира с минимум три
посещения с интервал от поне една седмица между тях и най-малко едното да е в
неприсъствен ден. Правилото не се прилага, когато връчителят е събрал данни, че
адресатът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната
собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е
удостоверил това с посочване на източника на тези сведения в съобщението. Чл.
47, ал. 2 от ГПК предписва в уведомлението да се посочи, че в двуседмичен срок
от неговото залепване книжата, могат да бъдат получени от канцеларията на съда или
съответно от общината, където са оставени. Според чл. 47, ал. 3 от ГПК, при
положение че длъжникът не се яви да ги приеме, съдът служебно проверява
неговата адресна регистрация, освен в случаите на чл.
40, ал. 2 и чл.
41, ал. 1 от ГПК, в които съобщението се прилага към делото. Ако
посоченият адрес не съвпада с постоянния и настоящия му такъв, съдът разпорежда
връчване по настоящия или постоянния му адрес по реда на ал. 1 и ал. 2 на чл.
47 от ГПК, както и по местоработата му, съответно местослуженето или мястото за
осъществяване на стопанската му дейност, които също проучва по свой почин.
Ал. 5 на чл. 47 от ГПК фингира, че заповедта за изпълнение се
смята за връчена с изтичането на срока за получаването й от канцеларията на
съда или общината.
В хода на заповедното производство, протекло по ч. гр. дело №
10065/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив,
І бр. с., до длъжника В.Г.И.
последователно са изпратени три съобщения – от 28.06.2019 г., 10.07.2019 г. и
13.08.2019 г., за връчване на заповедта за изпълнение съответно на
регистрирания му постоянен адрес:***, на този, указан в заявлението: ***,
и на настоящия му такъв: ***, които са върнати в цялост, както следва: първите
две с отметка на връчителя при Районен съд – Пловдив съответно от 05.07.2019 г.
и от 08.08.2019 г., че лицето не е намерено и по информация от обитателите на
посетените жилища – съответно Д.В.К. и П.В., не пребивава в тях, като
последната пояснява, че е в чужбина, а третото – с недатирано отбелязване на връчващия
служител при Кметство, ***, че адресатът живее в гр. *** и майка му отказва да
получи книжата.
С оглед констатациите на връчителите, удостоверени по регламента
на чл. 47, ал. 1, изр. последно от ГПК, заповедният съд законосъобразно е
разпоредил връчване по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК на указания от заявителя
адрес на длъжника, а в съответствие с чл. 47, ал. 3, изр. 2 от ГПК – и на
несъвпадащите с него, както и помежду си, постоянен и настоящ такъв, като междувременно
е извършил и уредената в изречение трето от цитираната алинея служебна
проверка, която не е установила месторабота, местослужене или място на
стопанска дейност на търсеното лице.
Предприетото връчване обаче е осъществено в нарушение на
процесуалните правила, тъй като в разписките, съставени относно действията по поставяне
на уведомленията и на трите адреса, не е засвидетелстван отрицателният факт, че
длъжникът не се е явил да получи книжата от канцеларията на съда или кметството
в двуседмичния срок по чл. 47, ал. 2 от ГПК, а в разписката към съобщението от
09.01.2020 г. до адреса в с. *** кметският наместник на населеното място е
пропуснал не само да впише датата на удостоверителното си волеизявление, както чл.
44, ал. 1, изр. 1 от ГПК изрично повелява, и тази на самото залепване на
уведомлението, но и да върне оформен екземпляр от него по делото, задължението
му за което произтича от ал. 4 на чл. 44 от ГПК.
Визираните недостатъци не позволяват на съда в заповедното и
настоящото производство да проконтролира спазването на срока по чл. 47, ал. 2
от ГПК, изтичането на който се приравнява от чл. 47, ал. 5 от ГПК на редовно връчване,
а по отношение на това, реализирано в с. *** – и дали залепеният документ
съдържа известието по чл. 47, ал. 2 от ГПК и е изготвен по образеца, въведен с
чл. 4, т. 1 от Наредба № 7/22.02.2008 г. за утвърждаване на образците на книжа,
свързани с връчването по ГПК, издадена от Министъра на правосъдието въз основа
на законовата делегация на чл. 55 от ГПК.
Гореизложеното обосновава заключение, че особените абсолютни
положителни процесуални предпоставки на чл. 415, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК за
допустимост на исковете не са удовлетворени и респективно ищецът не разполага с правен интерес от претендираната
с тях съдебна защита, което, от своя страна, мотивира съда да постанови на
основание чл. 130, изр. 1 от ГПК връщане на исковата молба и прекратяване на делото.
Водим
от горното, и на основание чл. 130, изр. 1 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ и ВРЪЩА искова молба вх. № 16125/04.03.2020
г. (по описа на Районен съд – Пловдив), постъпила от „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, процесуално представлявано по пълномощие
от юрисконсулт П.Х.П., срещу В.Г.И., ЕГН: **********, с адреси за съдебна
кореспонденция: ***, и ***.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 274/2020 по
описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав.
ДА СЕ ВРЪЧИ на ищеца чрез процесуалния
му представител препис от настоящото определение.
След влизане на определението в сила досието на ч. гр.
дело № 10065/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, І бр. с., ДА СЕ ВЪРНЕ и
ДОКЛАДВА на състава ведно със заверен препис от определението.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Окръжен съд – Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
СМ/МИ