№ 19
гр. Кърджали , 23.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Здравка И. Дечева Запрянова
при участието на секретаря Ралица Р. Димитрова
като разгледа докладваното от Здравка И. Дечева Запрянова
Административно наказателно дело № 20215140200362 по описа за 2021
година
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1300-002086 от 11.12.2020г. издадено от
Началник група в сектор „Пътна полиция“- Кърджали към ОДМВР- Кърджали, с което е
наложено наказание по чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 50лв. за нарушение на
чл.137А ал.1 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 на МВР отнемане на общо 6
контролни точки на Е. А. Я. от гр.Кърджали с ЕГН ********** извършено на 25.11.2020г. в
09,20 часа в гр.Кърджали на бул.Беломорски.
Недоволен от това наказателно постановление е останал жалбоподателят Я.. Излага
следните съображения за това като твърди, че при издаването му са допуснати съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон, че не бил извършил виновно нарушение
на чл.137А, ал.1 от ЗДвП, актът за установяване на административно нарушение е съставен
в нарушение на чл.40 ал.1 и ал.4 от ЗАНН, както и му е нарушено правото на защита при
описването на нарушението, тъй като са вписани два автомобила с различни
регистрационни номера. Моли съда да отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призоват, не се явява и не
се представлява.
Административно наказващият орган редовно призован, не се явява и не изпраща
представител. Депозирал е в съда писмено становище, с което не оспорва жалбата, счита
същата за неоснователна и моли съда да не дава ход на делото и да отмени наказателното
постановление. Постъпила е и молба от юрисконсулт, с която моли съда да потвърди
наказателното постановление като претендира юрисконсултско възнаграждение, а
1
алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание
чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за
установено следното от фактическа страна: На 25.11.2020г. свидетелят Р.Д. бил на работа
като автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“- Кърджали към ОДМВР- Кърджали, като
извършвал контрол на пътното движение със свой колега. Около 09.20ч. той се намирал на
бул.Беломорски в гр.Кърджали срещу магазин „Лидл“, когато забелязал лек автомобил
марка „Ф. Г.“ с рег.№ *****, чийто водач не бил поставил обезопасителния колан. Поради
това свидетелят Д. подал сигнал със стоп палка, при което била извършена проверка на
посоченото МПС. При нея се установило, че водачът му е жалбоподателя Е. А. Я. от
гр.Кърджали, който пътувал сам и не бил поставил обезопасителен колан. За констатираното
нарушение на место свидетелят Р.Д. съставил акт за установяване на административно
нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, но при вписването на данните за провереното МПС
вписал марката „Ф. Г.“, но изписал два пъти различни регистрационни номера, а именно рег.
№ ***** и рег.№ *****. АУАН бил подписан от водача Я. без възражения. На 25.03.2021г.
свидетелят Д. забелязал грешката при изписването на регистрационния номер на
провереното МПС, поради което описал случилото се в докладна записка с рег.№ 1300р-
2129. Тази грешка с изписването на два различни регистрационни номера на лек автомобил
марка „Ф. Г.“ била пренесена и в издаденото на 11.12.2020г. наказателно постановление,
което е обжалвано пред настоящата инстанция.
Тази безспорна фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на Р.Д.,
както и от акта за установяване на административно нарушение серия GA № 314214 от
25.11.2020г., докладна записка от 25.03.2021г.
От правна страна съдът установи следното: Постъпилата жалба е процесуално допустима,
тъй като същата е подадена в законоустановения 7- дневен срок видно от обжалваното
наказателно постановление, което е връчено на жалбоподателя на 09.03.2021г., а жалбата е
подадена до административно- наказващия орган на 15.03.2021г. видно от пощенското
клеймо на пощенския плик.
Нарушеният текст на чл.137А, ал.1 от ЗДвП задължава водача на МПС, когато са в
движение, да използват обезопасителните колани, с които МПС са оборудвани. А чл.183 ал.4
т.7 от същия закон казва, че се наказва с глоба 50.00лв. водач, който не изпълнява
задължението за използване на предпазен колан. Като преди да се произнесе настоящата
инстанция съобрази следното: За да представлява едно деяние- действие или бездействие-
административно нарушение или престъпление, следва същото да е обществено опасно, да е
обявено от закона за наказуемо и да е извършено виновно, като основната разлика между
административното нарушение и престъпление е именно в степента на обществена опасност
2
на деянието. От събраните по делото гласни доказателства, а именно свидетелските
показания на Р.Д. безспорно по делото се установи, че жалбоподателят Е.Я. е управлявал лек
автомобил марка „Ф. Г.” без да е поставил обезопасителен колан, поради което правилно
наказващият орган е подвел извършеното под състава на чл.137А, ал.1 от ЗДвП.
Независимо от горното и въпреки събраните доказателства за извършеното нарушение,
съдът констатира, че при съставяне на акта е допуснато процесуален порок, довел до
нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Това е така, тъй като в него са вписани
две различни моторни превозни средства с два регистрационни номера, поради което не
може да се установи кое превозно средство е установен водача да управлява. Освен това
този пропуск е пренесен и в обжалваното наказателно постановление, което води до
невъзможност както за жалбоподателя, така и за съда, да разбере за какво нарушение е
наложена съответната санкция. Прочее това обстоятелство не се оспорва и от наказващия
орган. Дори актосъставителят да е допуснал тази грешка, то наказващият орган е имал
възможност да я санира и да впише правилния регистрационен номер на проверяваното
МПС, но същият не се е възползвал от това си право уредено в чл.53 ал.2 от ЗАНН. По този
начин е нарушено правото на защита на жалбоподателя Я. да разбере за какво нарушение е
санкциониран, за да се защити в пълен обем. Ето защо, обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, въпреки
административното нарушение, което е доказано да е извършено. Предвид, че не са
претендирани разноски от жалбоподателя Е.Я. и предвид изхода на делото, то не следва да
има произнасяне в тази посока. Поради това, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № № 20-1300-002086 от 11.12.2020г. издадено от
Началник група в сектор „Пътна полиция“- Кърджали към ОДМВР- Кърджали, с което е
наложено наказание по чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 50лв. за нарушение на
чл.137А ал.1 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 на МВР отнемане на общо 6
контролни точки на Е. А. Я. от гр.Кърджали с ЕГН ********** извършено на 25.11.2020г. в
09,20 часа в гр.Кърджали на бул.Беломорски, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Кърджали по
реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
3