Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 01.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на двадесет и втори октомври, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                              Съдия: Евгени Георгиев

и секретар Стефка Александрова, разгледа гр. д. № 7 967/2019 г., докладваното от съдия Георгиев, и

 

Р Е Ш И:

       

[1] ОСЪЖДА О.В., Областна администрация - В. и Министерство на регионалното развитие и благоустройството солидарно да заплатят следните суми:

1. на основание чл. 49 от Закона за задълженията и договорите - на всеки от З.А.и Р.И.К. по 80 000,00 лева, а на Р.М.К. 18 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на М.А., починала на 19.06.2014 г. вследствие на наводнението в кв. Аспарухово, плюс законната лихва от 19.06.2014 г. до окончателното изплащане;

2. на основание чл. 78, ал 1 от ГПК на адвокат Н.Д. 4 425,24 лева адвокатско възнаграждение с ДДС;

3. на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК на СГС 7 120,00 лева държавна такса и 215,65 лева възнаграждение за вещи лица.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ следните искове по чл. 49 от ЗЗД срещуО.В., Областна администрация - В. и Министерство на регионалното развитие и благоустройството:

-                 исковете на З. А. и Р.И.К. за разликата над 80 000,00 лева до 200 000,00 лева;

-                 иска на Р.М.К. за разликата над 18 000,00 лева до 60 000,00 лева;

-                 иска на А.А.Х. изцяло.

 

-                 [3] ОСЪЖДА З. А., Р.И.К., Р.М.К. и А.А.Х. да заплатят на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на:О.В. 295,96 лева разноски и 197,30 юрисконсултско възнаграждение;

-                 Министерство на регионалното развитие и благоустройството 1 473,23 лева разноски и 197,31 лева юрисконсултско възнаграждение;

- Областната администрация - В. 197,31 лева юрисконсултско възнаграждение.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му.

[5] Ищците са освободени от заплащането на държавна такса. Ако някой от ответниците обжалва решението изцяло, той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето по сметка на САС на 3 560,00 лева държавна такса. Ако ответник обжалва решението частично, той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето по сметка на САС на 2% държавна такса от обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищците

       

[6] З. А., Р.И.К., А.Х. и Р.М.К. заявяват в искова молба от 17.06.2019 г., че първите двама са деца, а вторите двама внуци на М.А.. Тя е починала на 19.06.2014 г. вследствие наводнение в кв. Аспарухово във В..

 

[7] Наводнението е било причинено от неизпълнението на законови задължения от служители на ответницитеО.В. (общината), Областна администрация В. (областна администрация) и Министерство на регионалното развитие и благоустройството (министерството). Общината не е изпълнила следните свои задължения:

1. да почиства деретата и каналите, които служат за отвеждане на дъждовната вода от кв. Аспарухово и да подържа проводимостта на Темелково дере, което е било в имот, общинска собственост;

2. да не допуска незаконно строителство и съответно да премахва сгради, незаконно построени в кв. Аспарухово;

3. да не допуска незаконна сеч в горите над кв. Аспарухово.

 

[8] Общината и областната администрация не са изпълнили задълженията си:

1. да предупредят своевременно населението за наводнението, въпреки че поради продължителността на валежите то е било предвидимо;

2. да провеждат обучение и подготовка на гражданите за реакция при бедствия.

 

[9] Министерството не е изпълнило задълженията си:

1. да картографира геоложкия риск на територията на кв. Аспарухово;

2. да оцени този риск.

 

[10] От смъртта на М.А. ищците са претърпели неимуществени вреди, които те оценяват на по 200 000,00 лева за всеки от З. А. и Р.И.К. и по 60 000,00 лева за всеки от А.Х. и Р.М.К.. Ответниците не са заплатили на ищците обезщетения за неимуществени вреди. Затова ищците молят съда да осъди ответниците солидарно да им заплатят:

1. обезщетения за неимуществени вреди в размер на претърпените вреди;

2. законната лихва от 19.04.2014 г. до окончателното изплащане (исковата молба, том I, л. 1-13).

 

2. На ответниците

 

2.1. На областната администрация

 

[11] Областна администрация оспорва иска. Тя заявява, че искът е недопустим, защото не може да отговаря по него. Областна администрация също твърди, че искът е неоснователен, защото:

1. наводнението не е било причинено от действия/бездействия на нейни служители, а от природно бедствие;

2. ищците не са претърпели вреди от смъртта на М.А.;

3. размерите на търсените обезщетения са прекомерни. Затова Областна администрация моли съда да отхвърли исковете срещу нея (писмения отговор, том II, л. 283-285).

 

2.2. На министерството

 

[12] Министерството оспорва предявените искове. То заявява, че:

1.            наводнението не е било причинено от действие/бездействие на негови служители;

2.            размерите на търсените обезщетения са прекомерни. Затова министерството моли съда да отхвърли иска спрямо него (писмения отговор, том II, л. 447-462).

 

2.3.     На общината

 

[13] Общината оспорва предявения иск. Тя заявява, че:

1.            наводнението не е било предизвикано от действия/бездействия на нейни служители;

2.            смъртта на М.А. не е настъпила вследствие на наводнението;

3. размерите на търсените обезщетения са прекомерни. Затова Общината моли съда да отхвърли исковете (писмения отговор, том II, л. 544-548).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪБРАНИ ПО ДЕЛОТО

 

1.            Обстоятелства, които съдът установява

 

[14] М.А. е била родена на *** г. На 06.17.1950 г. се е родил нейният си Р.И.К., а на *** г. се е родила нейната дъщеря З. А.. Внуците ѝ А.Х. и Р.М.К. са се родили съответно на *** г. и на *** г. (удостоверенията за наследници, том I, л. 24-25, 27-28).

 

[15] М.А. е живеела в къща на ул. *********в кв. Аспарухово на В. (удостоверенията за постоянен и настоящ адрес, том II, л. 593-594; препис от акт за смърт, том I, л. 23; удостоверението за наследници, том I, л. 24). Синът ѝ Р.И.К. и внукът ѝ Р.М.К. са живеели в същата къща, внукът ѝ А.Х. е живеел в къща до тази на М.А., а дъщеря ѝ З. А. е живеела в Бургас (удостоверението за наследници, том I, л. 24-28). В определени периоди З. А. е работила в чужбина, но често е посещавала майка си в кв. Аспарухово, където е имала къща (показанията на свидетелите З.и Д., том II, л. 619, 668-гръб).

 

[16] М.А. е била много весела баба. Макар да е разполагала с малко пари само от пенсията си, тя е успявала да събира около себе си децата и внуците си; готвила им е, а по отношение на малкия си внук Р.М.К. е настоявала да опита от храната, която е приготвила. Синовете, дъщерите и внуците на М.А. също са се грижили за нея. Семейството се е разбирало и е било много сплотено; събирали са се да празнуват заедно празници и рождени дни. З. А., Р.И.К., А.Х. и Р.М.К. са били радостни и щастливи (показанията на свидетелите А. З.иК.Д., том II, л. 618-619, 668-669).

 

[17] През 1968 г. за Темелково (Западно) дере в кв. Аспарухово на В. е бил изработен кадастрален план, на основата на който е бил изработен регулационен план. Още тогава в дерето е имало построени сгради. Регулационният план е предвиждал озеленяване по протежение на дерето през урбанизираната територия 27-ми подрайон. Мероприятията, предвидени с плановете, не са били изпълнени. Затова не са били отчуждени имотите, които са се намирали в тази част на 27-ми подрайон и не са били премахнати съществуващите сгради (т. 4, стр. 8-9 от заключението на вещите лица, том III, л. 749-750).

 

[18] В района на дерето и около него е имало нерегламентирано застрояване. Една част от това застрояване е било с паянтови селкостопански постройки за отглеждане на животни с площ от около 800,00 кв. метра.

 

[19] По-голяма част от незаконното застрояване е било в поземлени имоти:

- 10135.5203.7 – горска територия, която е била собственост на Държавно горско стопанство – В.;

- 10135.5203.9 – земеделска територия, собственост на общината. Много малка част от това незаконно строителство е било в поземлен имот 1035.5503.399 – урбанизирана територия с неидентифициран собственик (писмото от Министерство на земеделието и храните, том I, л. 218; абзац 5 от писмото от общината, том II, л. 487; т. 1 и т. 4, стр. 5, 8-9 от заключението на вещите лица, том III, л. 747-748, 749-750).

 

[20] По-голямата част от дерето и водосборната му област извън границите на 27-ми подрайон е била отредена за „курортни гори“. Малка част до границите на 27-ми подрайон е била отредена за „мери и пасища“ (т. 4, стр. 8-9 от заключението на вещите лица, том III, л. 749-750).

 

[21] През 2012 г. е влязъл в сила Общият устройствен план на общината. Според него дерето в границите на 27-ми подрайон е попадало в устройствена зона „Тзв“ - самостоятелни терени за озеленяване на улици, реки, дерета и др. открити водни течения. Територията извън границите на 27-ми подрайон е попадала в устройствени зони „Г“ и „Гр“ - горски територии. Частта от дерето в границите на 27-ми подрайон е била предвидена за „охранителен канал, коригирано дере“ (т. 4, стр. 8-9 от заключението на вещите лица, том III, л. 749-750).

 

[22] Дерето извън квартала е било частна държавна собственост. Територията му е била горска, с предназначение за дървопроизводителна гора (приложението към заключението на вещите лица, том III, л. 788). В урбанизираната част от квартала отводнителният канал в откритата му част е бил общинска собственост (приложението към заключението на вещите лица, том III, л. 789). Участъкът, който се е намирал над закритата част на отводнителния канал, също е бил общинска собственост (приложението към заключението на вещите лица, том III, л. 787).

 

[23] Водосборната площ на Темелково дере в и над кв. Аспарухово е била 3,55 кв. км. То е било с голям среден наклон от 9 % (т. 1 и т. 20, стр. 4-5, 27 от заключението на вещите лица, том III, л. 747-748, 760).

 

[24] Към юни 2014 г. в Темелково дере е имало две хидротехнически съоръжения - Западен охранителен канал и водостока под ул. „Перекоп“. Предназначението на Западния охранителен канал е било да отвежда дъждовната вода, събирана във водосборния басейн. За да може да пресече ул. „Перекоп“, Западният охранителен канал е минавал под нея през водосток, който е бил с правоъгълно напречно сечение 2,5x2,0 м, а е трябвало да е не по-малко от 4,00 м. Конструкцията на водостока не е била, а е трябвало да бъде осигурена срещу повреди и от задръстване на отворите (т. 2 и т. 3, стр. 5-8 от заключението на вещите лица, том III, л. 748-749).

 

[25] От водостока под ул. „Перекоп“ е следвал открит канал с дължина около 120,00 м по ул. „Гривица“. След това той е преминавал в закрит канал от две бетонови тръби, всяка от които с диаметър 600,00 мм и с дължина 730,00 м. Закритият канал е минавал през урбанизираната територия, пресичал е бул. „Народни будители“ и е достигал района на стадиона, където е преминавал в открит канал с дължина около 200,00 м. Непосредствено преди заустването в Канал 2, който е свързвал Черно море с Варненското езеро, откритият канал е преминавал отново в закрит с две бетонови тръби, всяка с диаметър 800,00 мм (т. 2, стр. 5-7 от заключението на вещите лица, том III, л. 748-749).

 

[26] Съществуващите хидротехнически съоръжения са били оразмерени при водно количество 5,18 куб. м/с. Това водно количество е било определено на база хидроложките проучвания и е трябвало да е с обезпеченост 1%. При такава обезпеченост обаче, водното количество, за което съоръженията е следвало да бъдат оразмерени, е било 10,78 куб. м/с., т. е. те са били изградени с повече от два пъти по-малки габарити от необходимите. През двете бетонови тръби ф600 максимално е можело да премине 3,84 куб. м/с дъждовна вода, при максимален наклон 10% (т. 3, стр. 7-8 от заключението на вещите лица, том III, л. 749).

 

[27] Отводнителното дере по протежението на ул. „Горна студена” в кв. Аспарухово на В. е било почиствано до 2011 г. След това в него са започнали да се събират отпадъци. Въпреки многото сигнали за това от граждани до общината, РИОСВ-В. и Министъра на околната среда и водите, към средата на юни 2014 г. отпадъците не са били почистени (писмата, том I, л. 210-217, 237; протокола и писмото, том II, л. 465-470; становище на „Г.“ ЕООД В. от 11.03.2013 г., том II, л. 476; т. 10 и т. 23, стр. 15, 30 от заключението на вещите лица, том III, л. 753- и л. 761-гръб).

 

[28] На 24.04.2014 г. Началникът на Областно управление – В. на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (Началникът на „Пожарна безопасност“) е издал заповед до кмета наО.В.. Поради опасност от силни валежи със заповедта Началникът на ГД „Пожарна безопасност“ е наредил на кмета на общината:

1. да извърши преглед и актуализация на общинските планове за защита при бедствия, като се обърне внимание на:

- актуализиране на списъците на общинските щабове;

- начините на оповестяване;

- определените места за евакуация на застрашени жители при необходимост;

2. да създаде организация за наблюдение на водните нива и състоянието на всички хидротехнически съоръжения;

3. да състави схема за оповестяване (заповедта, том I, л. 230-231).

 

[29] Липсват доказателства: да е била създадена организация за наблюдение на хидротехническите съоръжения във В., по-точно на Темелково дере и водостока на ул. „Перекоп“ в кв. Аспарухово; да са прегледани начините за оповестяване и местата за евакуация на застрашени жители в кв. Аспарухово; да е била съставена схема за оповестяване. Затова съдът приема, че това не е било направено. В района на Темелково дере не е имало обезлесяване (т. 15-16, стр. 18-25 от заключението на вещите лица, том III, л. 754-759)

 

[30] Преди юни 2014 г. в района на Темелково дере са били установени и регистрирани три свлачища, за които са били съставени регистрационни карти (писмата и протокола, том II, л. 302-305, 309-312; заповедта, писмата и протоколите, том II, л. 463-535; т. 2 и т. 6, стр. 5-7, 11 от заключението на вещите лица и показанията им, том III, л. 748-749, 751, 808). Към юни 2014 г. в Темелково дере са отсъствали противосвлачищни съоръжения (т. 2 и т. 6, стр. 5-7, 11 от заключението на вещите лица, том III, л. 748-749, 751).

 

[31] Към юни 2014 г. свлачищата в кв. Аспарухово са били картографирани като геоложки риск (т. 8, стр. 12 от заключението на вещите лица, том III, л. 751-гръб). По време на валежа се задейства и четвърто свлачище (показанията на вещото лице М., т. III, л. 808). Липсват доказателства да е била извършена оценка на този геоложки риск. Затова съдът приема, че такава не е била извършена.

 

[32] Количеството валеж е дебелината на водния слой, който може да се образува над хоризонтална непропусклива повърхност. Тя се измерва в л/кв. метър. Интензивността на валежа е количеството на валежа, паднал за единица време - например един час – и се измерва в мм/ч[1].

 

[33] На 15.06.2014 г. е започнал валеж в района на кв. Аспарухово. На този ден количеството валеж, което е паднало в района на квартала, е било 43,80% от нормата за месец юни. Валежът е продължил, като на 16.06.2014 г. той е бил 81,50% от нормата за месец юни (таблица 10 на стр. 37 от заключението на вещите лица, т. III, л. 765).

 

[34] На 18.06.2014 г. в 13:10 часа филиалът във В. на Националния институт по метеорология и хидрология при Българската академия на науките (НИМХ) е изпратил по електронната поща предупреждение за очаквани повсеместни краткотрайни валежи с различна интензивност, но с значително количество, гръмотевични бури и градушки. НИМХ е изпратил предупреждението до областния управител, кмета на В. и други кметове на населени места в Източна България, Областното управление на ГД „Пожарна безопасност“ и МВР (предупреждението, том III, л. 775; пар. първи от информацията, том II, л. 287).

 

[35] В същия ден Директорът на ГД „Пожарна безопасност“ е уведомил началниците на областните управления (ОУ) на ГД „Пожарна безопасност“ и Главния секретар на МВР, че за 19.06.2014 г. и 20.06.2014 г се е очаквало да има значителни валежи от 50,00-60,00 л/кв. метър. Затова е указал да се предприемат допълнителни мерки за предотвратяване на възникването на наводнения (писмото, том III, л. 761).

 

[36] В същия ден Началникът на ГД „Пожарна безопасност“ е изпратил до Областния управител на Областна администрация В. и до Кмета наО.В. предупреждение за значителни количества валежи, придружени с гръмотевични бури, градушки и временно усилване на вятъра. Той е разпоредил да се предприемат мерки за намаляване на евентуалните последици. (предупреждението, том III, л. 759). Областният управител на В. е обявил жълт код за В. за валежи 15,00-30,00 л/кв. метър. Липсват доказателства Областният управител на В., като ръководител на областна администрация, и Кметът наО.В., като неин ръководител, да са предприели други действия. Затова съдът приема, че те не са предприели такива.

 

[37] От 16:00 часа до 17:00 часа на 18.06.2014 г. количеството валеж е било 22,6 л/кв. метър. Максималният достигнат интензитет на валежа е бил 96,80 л/кв. метър. Дъждът е спрял около 19:00 часа на 18.06.2014 г. Отново е започнало да вали около 20:00 часа, като до 24:00 часа количеството на валежа се е движило в границите между 0,8 л/кв. метър до 6,00 л/кв. метър (таблица 7, стр. 34, и т. 33, стр. 37 от заключението на вещите лица, том III, л. 763-764, 765).

 

[38] За 18.06.2014 г. количеството валеж е било 100,20% от месечната норма за юни (таблица 10 на стр. 37 от заключението на вещите лица, том III, л. 765). Следователно за тези три дни - 15-16.06.2014 г. и 18.06.2014 г. - общото количество на валежа е било 225,50% от нормата за месец юни (43,80+81,50+100,20).

 

[39] Тези валежи, които са били интензивни и са продължили няколко дни, са довели до овлажняване на повърхностния почвен слой, което е намалило водопропускливостта му. Това е било предпоставка за формиране на значителен повърхностен отток при последващи интензивни валежи (т. 24 и т. 32, стр. 31, 35-37 от заключението на вещите лица, том III, л. 762, 764-765).

 

[40] Дъждът е продължил и на 19.06.2014 г., като количеството валеж е било 3,00 л/кв. метър към 01:00 часа и 3,00 л/кв. метър към 02:00 часа. След това дъждът е спрял (таблица 7, стр. 34, и т. 33, стр. 37 от заключението на вещите лица, том III, л. 763-764, 765).

 

[41] Около 15:00 часа на 19.06.2014 г., 10 часа по-късно, отново е започнало да вали, но леко, като количеството валеж е било 0,80 л/кв. метър, което към 16:00 часа е станало 6,00 л/кв. метър, а към 17:00 часа 11,30 л/кв. метър.

 

[42] Дъждът се е засилил около 18:00 часа, като количеството валеж се е повишило на 26,80 л/кв. метър. Максималната интензивност на валежа е достигнала 100,20 мм/ч между 18:00-18:30 часа и 138,80 мм/ч между 18:30-19:00 часа (таблица 7, стр. 34, и т. 33, стр. 37 от заключението на вещите лица, том III, л. 763-764, 765).

 

[43] Следователно количеството валеж към 18:00 часа е било с 18,58 % по-голямо от това към 17:00 часа на 18.06.2014 г. (26,80-22,60/22,60х100,00). Интензивността на валежа е достигнала стойност:

-                  между 18:00-18:30 часа на 19.06.2014 г. с 3,51 % по-висока от тази, достигната между 16:00-17:00 часа на 18:06.2014 г. (100,20-96,80/96,80х100,00);

-                 между 18:30-19:00 часа на 19.06.2014 г. с 43,39% по-висока от тази, достигната между 16:00-17:00 часа на 18.06.2014 г. (138,80-96,80/96,80х100,00).

 

[44] До 19.06.2014 г. в кв. Аспарухово са били замервани по-големи количества валежи на 25.06.1979 г. и на 01.-03.06.1971 г. Близки и по-големи денонощни количества валежи са били замервани и в други части на В.: на 21.08.1951 г. над централната градска част, северните райони от града и прилежащата им територия, к. к. „Св. Константин и Елена“; на 23.08.1899 г. в двореца „Евксиноград“ (т. 5, стр. 9-11 от заключението на вещите лица, т. III, л. 750-751).

 

[45] Към този момент във водосборната област на Темелково дере са липсвали хидротехнически съоръжения, като прагове и баражи, които да ограничават скоростта на водата чрез намаляване на наклона, за да попречат за изравянето на коритото и склоновете, и образуване на наносен поток. Районът на дерето не е бил и почистван от 2011 г. и е бил замърсен от отпадъци. В него е имало и паянтови селскостопански сгради за отглеждане на животни, които са били незаконно изградени. Отсъствието на инженерни съоръжения за ограничаване на свлачищните процеси пък са довели до свличане на земна маса в долната част на дерето в урбанизираната територия, преди водостока под ул. „Перекоп.“

 

[46] Затова интензивният валеж и значителния повърхностен отток от него е довел до изравянето на коритото и склоновете на дерето, от което се е образувал наносен поток от земна маса, клони, отпадъци и строителни материали от паянтовите селскостопански постройки, които са били незаконно изградени. Така изтичането на водата се е подприщило и са се образували изкуствени водоеми, в които се е акумулирала дъждовна вода в огромен обем. Нещо повече, водостокът на ул. „Перекоп“ се е затлачил (т. 2, 3 и 24, стр. 5-8, 31 от заключението на вещите лица, том III, л. 748-749, 762).

 

[47] Вследствие на интензивния валеж между 18:00-19:00 часа на 19.06.2014 г. и под напора на големия повърхностен отток, който не е могъл да бъде поет от почвата, пропита с вода от валежите от предходните дни, са били разрушени преградите, образувани от наносния поток. Така се е получил ефект от скъсване на водоподпорно съоръжение (т. 3, стр. 7-8 от заключението на вещите лица, том III, л. 749). Образувала се е приливна вълна по протежението на цялото дере, като в урбанизираната територия тя е достигнала височина от 1,30 м до 2,80 м. Максималното водно количество е било 112,55 куб. метра/с. По ул. „Гривица“ и ул. „Горна Студена“ са преминали около 89,00 куб. метра/с и 63,00 куб. метра/с (т. 17, стр. 25-26 от заключението на вещите лица, том III, л. 759).

 

[48] Такава голяма приливна вълна не би се получила, ако са били извършени определени дейности. Те са били:

1.            в горната гориста част на дерето да са били изпълнени необходимите противосвлачищни мероприятия и съоръжения, намаляващи скоростта на водния поток;

2.            в урбанизираната част охранителният канал да е бил изграден с необходимата проводимост;

3.            да не е било допускано незаконно строителство в района на Темелково дере;

4.            да е било подържано и почиствано дерето;

5.            да е бил осъществяван мониторинг на валежите, защото преди валежа на 19.06.2014 г. в района е имало девет валежи, подобни по количество и интензитет (т. 4 и т. 44, стр. 8-9, 43 от заключението на вещите лица, том III, л. 768).

 

[49] Къщата на М.А. в кв. Аспарухово е граничила от едната си страна с коритото на дерето, а от към ул. „Горна Студена“ приземният ѝ етаж се е намирал на около 1,30-1,40 метра под нивото на улицата. Затова в нея е нахлула вода както от коритото на дерето, така и от ул. „Горна Студена“ (т. 41, раздел II от заключението на вещите лица и приложението към заключението, том III, л. 767, 790). Вследствие на наводнението М.А. е починала (по-долу пар. 42).

 

[50] След смъртта на М.А., З. А., Р.И.К., А.Х. и Р.М.К. са плакали и тъгували за нея. Те са станали тъжни и безрадостни. Ищците посещават и подържат гроба на М.А.. Те все още тъгуват за нея, не са преодолели загубата ѝ, и тя им липсва (показанията на свидетелите З.и Д., том II, л. 618-619, 668-669).

 

[51] Не се спори, че ответниците не са изплащали обезщетения на ищците за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на М.А.. Ищците са били освободени от заплащането на държавна такса (том I, л. 269). Те са били представлявани безплатно от адвокат, който е регистриран по ЗДДС (т. III, л. 731, 798). Общината е заплатила 450,00 лева депозит за вещи лица (том II, л. 651-652) и е била представлявана от юрисконсулт. Министерството е заплатило 2 240,00 лева депозит за вещи лица (том II, л. 655-656 и том III, л. 814) и е било представлявано от юрисконсулт. Областната управа не е направила разноски по делото. Тя е била представлявана от юрисконсулт. Съдът е заплатил от бюджета на СГС 630,00 лева на вещи лица (протокола, том III, л. 809)

       

2.            Спорни по делото обстоятелства

 

[52] Спори се дали М.А. е починала от наводнението. Съдът установи, че по време на това събитие тя е била в района, който е бил залят от образувалата се вълна. Освен това тя е починала от удавяне, като в нея е открита тиня (препис от акт за смърт, том I, л. 23; съдебно-медицинските експертизи, том I, л. 34-35 и том II, л. 648-650; показанията на свидетеляК.Д., том II, л. 668-669). Тази тиня не би могла да попадне в М.А. по друг начин освен чрез високата приливна вълна. Следователно М.А. е починала от удавяне вследствие на наводнението.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО

 

[53] З. А., Р.И.К., А.Х. и Р.М. Каракашеви са предявили искове по чл. 49 от ЗЗД.

 

1. По искoвете по чл. 49 от ЗЗД

 

[54] Съгласно чл. 49 от ЗЗД, възложителят на някаква работа отговаря за вредите, причинени при или по повод изпълнението на тази работа. На обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица на непозволеното увреждане. Не се изисква виновно и противоправно поведение на възложителя. Такова е необходимо за изпълнителя на работата.

 

[55] Възходящите и низходящите на починалия имат право на обезщетение за неимуществени вреди (т. III.2. от ППВС 4/1961 г.). Право на обезщетение имат и лицата, с които починалият е имал трайна и дълбока емоционална връзка само ако те търпят от неговата смърт продължителни болки и страдания (ТР на ОСНГТК на ВКС от 21.06.2018 г. по т. д. 1/2016 г.).

 

[56] Следователно предпоставките за уважаване на исковете са:

1. ответниците да са възложили работа на трето лице;

2. чрез свое противоправно действие или бездействие това трето лице виновно да е причинило смъртта на М.А.;

3. ищците З. А. и Р.И.К. да са деца на починалата, а А.Х. и Р.М.К. да са нейни внуци;

4. вследствие на смъртта на М.А. всички ищци да са претърпели неимуществени вреди, а А.Х. и Р.М.К. да са имали с нея и трайна и дълбока емоционална връзка;

5. ответниците да не са изплатили обезщетение на ищците.

 

[57] Ищците са заявили, че служители на ответниците не са изпълнили няколко свои задължения, които са довели до смъртта на М.А.. Съдът ще разгледа всяко едно от тези твърдения, за да прецени, дали са налице първите две предпоставки за уважаването на иска. Преди да прецени, дали са налице останалите предпоставки, съдът ще разгледа възражението на ответниците, че случилото се е вследствие на природно бедствие – непреодолима сила.

 

1.1. По наличието на първите две предпоставки за уважаването на иска - ответниците да са възложили работа на трето лице; чрез свое противоправно действие или бездействие това трето лице виновно да е причинило смъртта на М.А.

 

1.1.1. По твърденията за неизпълнение на задължения от общината и нейни служители, довели до настъпването на наводнението

 

[58] Ищците са заявили, че чрез своите служители общината не е изпълнила следните свои задължения:

1. да почиства деретата и каналите, които служат за отвеждане на дъждовната вода от кв. Аспарухово и да подържа проводимостта на Темелково дере, което е било в имот, общинска собственост;

2. да не допуска незаконно строителство и съответно да премахва сгради, незаконно построени в кв. Аспарухово;

3. да не допуска незаконна сеч в горите над кв. Аспарухово.

 

[59] Проводимостта на деретата и другите хидротехнически съоръжения се подържа от техните собственици или ползватели (чл. 134, ал. 4, т. 1 и ал. 2 от Закона за водите (ЗВ)). Нещо повече, имотите и вещите общинска собственост се управляват в интерес на населението в общината и с грижата на добър стопанин (чл. 11, ал. 1 Закона за общинската собственост (ЗОС)).

 

[60] Кметът на общината е компетентен да издаде заповед за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория след съставяне на констативен акт от служители на общината (чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ)). Производствените сгради и съоръжения с капацитет до 50 работни места са от пета категория (чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „б“ от ЗУТ).

 

[61] Съдът установи, че откритата част на дерето в кв. Аспарухово е била общинска собственост (по-горе пар. 22). Следователно общината е била длъжна да го подържа и да го управлява в интерес на населението в общината с грижата на добрия стопанин. Съдът установи, че въпреки многобройните оплаквания от граждани, общината не е правила това поне от 2011 г., което е довело до натрупване на отпадъци (по-горе пар. 27).

 

[62] Общината също така не е извършила необходимото за премахването на паянтовите селскостопански сгради за отглеждане на животни (по-горе пар. 18-19). Те са били пета категория строеж и премахването им е следвало да стане след извършването на съответните действия от общинските служители и кмета на общината.

[63] Съдът установи, че големият наклон на дерето и силните валежи са довели до образуването на наносен поток от: свлечена земя; непочистените боклуци и строителни материали от постройките, които са били незаконно изградени и не са били премахнати (по-горе пар. 46). Този наносен поток не само е заприщил дерето и е довел до образуването на изкуствени водоеми, но е увеличил и количеството на повърхностния отток (по-горе пар. 46-47). Всичко това е допринесло за голямата приливна вълна, която е причинила смъртта на М.А. (по-горе пар. 47-48). Ето защо съдът приема, че това бездействие на служители на общината и нейния ръководител кмета, са довели до смъртта на М.А..

 

[64] Съдът не установи в района на дерето да е имало обезлесяване, което да е довело до голямата приливна вълна. Ето защо съдът приема, че дори служители на общината да са допуснали незаконна сеч в района на дерето, това не е довело до смъртта на М.А..

1.1.2. По твърдението за неизпълнение на задължения от служители на общината и на областната администрация, довело до смъртта на М.А.

 

[65] Ищците са заявили, че служители на общината и на областната администрация не са изпълнили задълженията си:

1. да предупредят своевременно населението за наводнението, въпреки че поради продължителността на валежите то е било предвидимо;

2. да провеждат обучение и подготовка на гражданите за реакция при бедствия.

 

[66] Областният управител ръководи областната администрация, която е юридическо лице (чл. 57, ал. 2-3 от Закона за администрацията (ЗАдм)). Кметът ръководи общината, която също е юридическо лице (чл. 14 и чл. 44, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация(ЗМСМА)).

 

[67] Съгласно чл. 5 от Закона за защита при бедствия (ЗЗБ), защитата от бедствия се извършва на национално, областно и общинско ниво и се изразява в предприемане на действия по превантивна дейност, състояща се и в готовност за реагиране при бедствия. Превантивната дейност се извършва с цел намаляване на риска от бедствия (чл. 6 от ЗЗБ). Тя включва изграждане и поддържане на системи за наблюдение, ранно предупреждение и оповестяване (чл. 6, ал. 1, т. 8 от ЗЗБ).

 

[68] На територията на областта за превантивната дейност отговаря областният управител. На територията на общината за това отговаря кметът на общината (т. 4.17-18 от Националния план за защита при бедствия от 2012 г., част III, Защита при наводнения, л. 561 от делото).

 

[69] Кметът на общината отговаря и за обучението на населението за начините на поведение и действие и изпълнението на необходимите защитни мерки при бедствия. Това обучение се организира като такова по желание (чл. 17 от ЗЗБ).

 

[70] В случая съдът установи, че на 18.06.2014 г., денят преди наводнението, както НИМХ, така и Началникът на ОУ-В. на ГД „Пожарна безопасност“ са уведомили областния управител и кмета на общината за предстоящите интензивни валежи на 19.06.2014 г. (по-горе пар. 35). Нещо повече, Началникът на ГД „Пожарна безопасност“ е изпратил до областния управител и до кмета предупреждение за значителни количества валежи, като е разпоредил да се предприемат мерки за намаляване на евентуалните последици (по-горе пар. 36-37).

 

[71] Още по-съществено, съдът установи, че:

- за трите дни - 15, 16 и 18.06.2014 г. - количеството на валежите е било 225,50% от средното количество валежи за месец юни, а интензивността и количеството на валежа на 18.06.2014 г. са били близки до тези на 19.06.2014 г., като и по-рано във В. е имало валежи с подобни показатели;

- теренът в района на Темелково дере е бил с голям наклон, много замърсен, незаконно застроен и със свлачища (по-горе пар. 18-19, 23, 27, 30, 33, 43-44). Обстоятелства, които са правили наводнението напълно предвидимо, и въпреки наличието им, единственото, което е било направено, е било областният управител да обяви код жълто. В продължение на два дни 18 и 19.06.2014 г. нито областният управител, нито кметът на общината са предприели каквито и да е други мерки за наблюдение, защита, предупреждение и евентуална превантивна евакуация на населението, живеещо в близост до Темелково дере. Ако те са предприели такива, М.А. не би загинала.

 

[72] Най-същественото в случая е, че това бездействие е било реализирано, въпреки че още на 24.04.2014 г., почти два месеца преди наводнението, Началникът на ГД „Пожарна безопасност“ е дал конкретни нареждания на кмета. Те са включвали:

- да обърне внимание на начините на оповестяване при наводнение и определените места за евакуация на застрашени жители при необходимост;

- да създаде организация за наблюдение на водните нива и състоянието на всички хидротехнически съоръжения (по-горе пар. 28). Съдът не установи тези нареждания да са били изпълнени, въпреки че кметът е имал достатъчно време да го направи (по-горе пар. 29).

 

[73] Ето защо съдът приема, че както кметът на общината, който е неин ръководител, така и областният управител, който е ръководител на областната администрация, не са изпълнили своето задължение по закон да предупредят своевременно населението за опасността от наводнение в района на Темелково дере, въпреки че наводнението е било предвидимо. Още по-съществено е, че поради неизпълнението от служители на общината и на задълженията, описани в т. 1.1.1. по-горе, при тези силни продължителни и интензивни, макар и не внезапни валежи, наводнението е било неизбежно.

 

[74] Съдът установи, че кметът на общината отговаря и за обучението на населението за начините на поведение и действие и изпълнението на необходимите защитни мерки при бедствия. Съдът не установи кметът да е организирал такова обучение за живеещите в района на Темелково дере.

 

[75] Действително, участието в такова обучение е по желание. Съдът обаче, следва да предполага добросъвестното поведение – че М.А. би участвала в такова обучение, ако е било организирано – а не да предполага недобросъвестното поведение да не участва в него. Ако кметът е осигурил участието на М.А. в обучение за защитни мерки при наводнения, е било възможно нейните познания да я предпазят от настъпването на смъртта ѝ. Той не го е направил. Така кметът е допринесъл за настъпването на смъртта на М.А..

 

[76] Съдът не установи областният управител да е имал задължения, свързани с обучението на населението за защита при наводнение. Ето защо съдът приема, че областният управител не е нарушил такова задължение.

 

1.1.3. По твърдението, че министерството не е изпълнило задълженията си:

- да картографира геоложкия риск на територията на кв. Аспарухово;

- да оцени този риск

 

[77] Органите на изпълнителната власт организират защитата от бедствия (чл. 3, ал. 1 от ЗЗБ). Основни принципи на защитата от бедствия са:

- право на защита на всяко лице;

- предимство на спасяването на човешкия живот пред останалите дейности по защита (чл. 4, т. 1-2 от ЗЗБ).

 

[78] Защитата от бедствия се извършва и чрез провеждане на превантивна дейност (чл. 5, т. 1 от ЗЗБ). Тя включва анализ и оценка на рисковете (чл. 6, ал. 1, т. 1 от ЗЗБ, в редакцията му към 19.06.2014 г). Те се извършват от министерството (чл. 2, т. 1 от Наредбата за условията, реда и органите за извършване на анализ, оценка и картографиране на рисковете от бедствия, която е била приета от Министерски съвет (МС) през 2012 г. (Наредбата)). Територията наО.В. е от особена важност при категоризирането на населените места в зависимост от броя на населението, потенциално засегнато при бедствие (чл. 8, т. 1 и чл.6, ал. 3, т. 3 от ЗЗБ).

 

[79] В случая съдът установи, че министерството е картографирало геоложкия риск в кв. Аспарухово, но не е извършило анализ и оценка, въпреки, че в района на Темелково дере е имало три свлачища, които са се задействали по време на наводнението и са допринесли за увеличаването на наносния поток. Ако то беше направило това, щеше да подпомогне извършването на действия от общината, нейния кмет, областната администрация и областния управител, свързани с превантивната дейност по отношение на бедствия. Така министерството е допринесло за настъпването на наводнението и съответно смъртта на М.А..

 

[80] Министерството е възразило, че към момента на наводнението срокът за извършване на оценката и анализа не е бил изтекъл. Възражението е неоснователно, защото действително с Наредбата МС е определил срок за извършване на анализа и оценката една година от влизането в сила на Наредбата, който впоследствие МС е продължил до 31.12.2015 г. (§2 от ПЗР на Наредбата, в редакцията действаща към 20.06.2014 г.). Нормата обаче, с която МС е определил такъв срок и след това го е продължавал, противоречи на Конституцията на Република България (Конституцията), закона и справедливостта.

 

[81] Основно право на всеки български гражданин е правото на живот (чл. 28 от Конституцията). То е неотменимо (чл. 57, ал. 1, връзка с ал. 3 от Конституцията). Държавата гарантира живота на българските граждани (чл. 4, ал. 2 от Конституцията). Най-съществено, правото на живот и защитата му не подлежат на ограничаване дори със закон при наличието на каквито и да е обстоятелства (чл. 57, ал. 3 от Конституцията).

 

[82] Защитата на правото на живот на българските граждани се проявява чрез прогласяването от законодателя, че правото на защита на всяко лице и предимството на спасяването на човешкия живот са основни принципи на защитата от бедствия (чл. 4, т. 1-2 от ЗЗБ). Още с приемането на ЗЗБ през 2006 г. законодателят е прогласил тези принципи и е възложил на изпълнителната власт да организира защитата от бедствия, включително чрез превантивна дейност, част от която са анализът и оценката на риска (чл. 3, ал. 1, чл. 4, т. 1-2, чл. 5, т. 1 и чл. 6, ал. 1, т. 1 от ЗЗБ).

 

[83] Повече от седем години и половина, от декември 2006 г. до юни 2014 г., изпълнителната власт, чрез министерството, не е изпълнила това свое задължение. Така не е било защитено основното и неотменимо право на живот не само на жителите на кв. Аспарухово, но и на всички български граждани, които са могли да бъдат жертви на бедствие.

 

[84] Приемането от МС на нормата от Наредбата, с която се продължава срокът за анализ и оценка на риска, е ограничавала защитата на основното и неотменимо право на живот на жителите на кв. Аспарухово, защото тя е осигурявала възможност изпълнителната власт да продължи да бездейства. Нещо повече, тази норма е засягала защитата на правото на живот и на всички български граждани, засегнати от бездействието на изпълнителната власт, които са били пострадали от бедствия, рискът от които е подлежал на анализ и оценка. С тази норма практически се ограничава защитата на правото на живот на гражданите. Това противоречи на чл. 57, ал. 3 от Конституцията и на чл. 3, ал. 1, чл. 4, т. 1-2, чл. 5, т. 1 и чл. 6, ал. 1, т. 1 от ЗЗБ.

 

[85] Още по-съществено, посочената норма от Наредбата е и изключително несправедлива. Това е така, защото този, на когото е възложено изпълнението на особено важно задължение за защита на живота на българските граждани – изпълнителната власт – се е опитал да осигури липсата на отговорност за собственото си бездействие чрез постоянното продължаване на срок за изпълнение на действието, което дължи. Това МС е правил чрез Наредбата, без да е овластен за това от законодателя, а дори законодателят чрез закон не може да ограничава защитата на правото на живот на българските граждани.

 

[86] Законодателят никога не цели несправедливи резултати. Ето защо съдът приема възражението на министерството за неоснователно.

 

1.2. По възражението на ответниците, че причина за наводнението е единствено интензивния валеж за кратко време, който е представлявал природно бедствие - непреодолима сила

 

[87] Непреодолимата сила като обстоятелство, освобождаващо от отговорност, е такова непредвидимо и непредотвратимо събитие, което не може да бъде избегнато, или последиците от него не могат да бъдат предотвратени посредством общоприложимите към момента средства и възможности на науката и техниката (Решение на ВКС 103-2020-III Г. О. по гр. д. 3 859/2019 г.). Наличието на непреодолимата сила (случайно събитие) изключва отговорността, но, само когато се установи, че единствено поради нейното наличие е настъпила вредата. Ако вредата е настъпила и поради противоправни действия/бездействия на лица, непреодолимата сила не изключва тяхната отговорност (решение на ВКС 166-2010-IV Г. О. по гр. д. 4 284/2008 г.).

 

[88] В случая съдът установи, че валежите действително са били продължителни и интензивни, но не внезапни. Също така обаче, съдът установи, че не само продължителността и интензивността на валежите е била причината за наводнението и съответно смъртта на М.А., а и бездействието на ръководителите и служители на ответниците.

 

[89] Нещо повече, ако се приеме, че единствената причина за наводнението са били продължителите и интензивни валежи, въпросът е защо тогава наводнението не е настъпило на 18.06.2014 г., когато както количеството валежи, така и интензивността им е била близка до тази на 19.06.2014 г. Отговорът е, че към 18.06.2014 г. не са се били скъсали преградите, образувани от земна маса, боклуци и строителни материали, допринесли за образуването на микроязовири о течението на дерето. Съдът установи, че образуването на тези прегради обаче, е било вследствие от неизпълнение на задължения от ответниците. Ето защо възражението на ответниците е неоснователно.

 

1.3. По наличието на останалите три предпоставки за уважаването на исковете: ищците да са деца и внуци на починалата; вследствие на нейната смърт всички ищци да са претърпели неимуществени вреди, а ищците, които са нейни внуци, да са имали с нея трайна и дълбока емоционална връзка; ответниците да не са изплатили обезщетение на ищците

 

[90] Съдът установи, че З. А. и Р.И.К. са деца на М.А., а А.Х. и Р.М.К. са нейни внуци. Съдът установи, че всички ищци са претърпели болки и страдания от смъртта на М.А..

[91] Съдът приема, че Р.М.К. е имал с баба си М.А. трайна и дълбока емоционална връзка, но не и А.Х.. Съдът приема това поради следното: Р.М.К. е живеел в една къща с М.А. и към момента на смъртта ѝ той е бил на 17 години. Той е бил израснал с ежедневните срещи с баба си, нейните грижи и внимание, веселието на общите празници. Това без съмнение е създало трайни и дълбоки емоционални връзки между Р.М.К. и М.А.. Тази връзка се е подсилвала и от възрастта на Р.М.К. - 17 години - когато подрастващият е имал нуждата от емоционална подкрепа не само от своите родители, но и по-широк социален кръг, който е включвал баба му.

 

[92] Съдът не приема, че А.Х. е имал трайна и дълбока емоционална връзка, защото той не е живеел в едно домакинство с баба си. По-съществено, към момента на смъртта на М.А. А.Х. е бил на 37 години, възраст на която той е придобил житейска зрялост и нуждата от връзка и съответни подкрепа от роднини е намаляла (подобни разрешения е следвал ВКС в следните свои решения: 60 159-2022-II Т. О. по т. д. 2 088/2020 г.; 60 143-2021-I Т. О. по т. д. 1 796/2020 г.; 60 131-2021-II Т. О. по т. д. 1 700/2020 г.; 17-2021-II Т. О. по т. д. 291/2020 г.; 92-2020-II Т. О. по т. д. 1 275/2019 г.).

 

[93] Ето защо съдът приема, че са налице предпоставките за уважаването на исковете на З. А., Р.И.К. и Р.М.К.. Не е налице предпоставка за уважаването на иска на А.Х.. Затова съдът отхвърля този иск.

 

[94] Съгласно чл. 53 от ЗЗД, ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. В случая съдът установи, че смъртта на М.А. и неимуществени вреди, последвали от нея за ищците, са се дължали на бездействия и на тримата ответници. Ето защо те отговарят солидарно.

 

[95] Съдът не установи някой от ответниците да е заплащал обезщетение на ищците. Налице са предпоставките за уважаването на исковете спрямо общината, областната администрация и министерството. Съдът следва да определи размера на дължащите се обезщетения.

 

[96] Ефективността на разглеждане на делото изисква съдът да разпредели отговорността между ответниците за съизвършването от тях на непозволеното увреждане. Така ще се избегнат допълнителни дела между тях.

 

[97] Съдът приема, че най-голяма отговорност за настъпилите вреди следва да има общината, по-малка областната администрация и най-малка министерството. Това е така, защото служителите на общината и нейният ръководител кметът са допуснали най-голямо бездействие. От една страна те не са осигурили почистването на деретата и каналите за отвеждане на дъждовната вода от кв. Аспарухово, не са подържали проводимостта на Темелково дере и са допуснали незаконно строителство. От друга страна те не са провеждали обучение и подготовка на гражданите за реакция при бедствия и не са ги предупредили своевременно за наводнението, въпреки че поради продължителността на валежите то е било предвидимо. Точно тяхното бездействие е основната причина за настъпването на вредите за ищците. Затова съдът определя отговорността на общината на 60%.

 

[98] Отговорността на областната управа съдът определя на 30%, защото нейният ръководител областният управител и служителите ѝ не са изпълнили задължението си своевременно да предупредят населението на кв. Аспарухово за наводнението, въпреки че то е било предвидимо поради продължителността и интензивността на валежите, наличието на предходни подобни валежи, довели до наводнения, и състоянието на Темелково дере. Отговорността на министерството съдът определя на 10%, защото то не е анализирало и оценило риска от бедствия за кв. Аспарухово, по-конкретно геоложкия риск.

 

1.4. По размера на търсените обезщетения

 

[99] Моментът, към който съдът следва да определи обезщетенията, е датата на увреждането. Размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.). Ето защо съдът определя обезщетенията за неимуществени вреди към деня на смъртта на М.А. – 19.06.2014 г.

 

[100] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при причиняването на смърт са:

1. възрастта на увредения;

2. общественото му положение;

3. отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди (т. II от ППВС 4/1968 г., както и решение на ВКС 149-2011-III по гр. д. 574/2010 г.).

[101] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия към момента на увреждането (решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г.; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г.).

 

[102] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането, но и относно момента на настъпване на увреждането)[2]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[103] Съдът установи, че към 19.06.2014 г. Р.М.К. е бил на 17 години, З. А. е била на 58 години, Р.И.К. е бил на 64 години, а М.А. е била почти на 80 години. М.А. е живеела в една къща със сина си Р.И.К. и внука си Р.М.К.. Внукът ѝ А.Х. е живеел в съседната къща, а дъщеря ѝ З. А. е живеела в Бургас, като в определени периоди е работила в чужбина, но често е посещавала майка си в кв. Аспарухово, където е имала къща.

 

[104] М.А. е била много весела баба. Макар да е разполагала с малко пари само от пенсията си, тя е успявала да събира около себе си децата и внуците си; готвила им е, а по отношение на малкия си внук Р.М.К. е настоявала да опита от храната, която е приготвила. Синовете, дъщерите и внуците на М.А. също са се грижили за нея. Семейството се е разбирало и е било много сплотено; събирали са се да празнуват заедно празници и рождени дни. З. А., Р.И.К., А.Х. и Р.М.К. са били радостни и щастливи.

 

[105] След смъртта на М.А., З. А., Р.И.К., А.Х. и Р.М.К. са плакали и тъгували за нея. Те са станали тъжни и безрадостни. Ищците посещават и подържат гроба на М.А.. Те все още тъгуват за нея, не са преодолели загубата ѝ, и тя им липсва.

 

[106] През периода 2012 г.-2015 г. икономическата обстановка в страната също се е променяла, но не много съществено. Така например размерите на минималната работна заплата са били: 270,00 лева до 01.05.2012 г.^[3]; 290,00 лева от 01.05.2012 г.^[4] до 01.01.2013 г.; 310,00 лева от 01.01.2013 г.^[5] до 31.12.2013 г.; 340,00 лева от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.^[6]; 360,00 лева от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г.^[7]; 380,00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.^[8].

 

[107] В правно-информационната програма Сиела, сайта на САС и сайта на ВКС, съдът откри три решения на САС за близки случаи на обезщетяване на пълнолетно дете на близка възраст до тази на ищците от смъртта на починалия родител. С тях съдът е определил обезщетения от:

-                 70 000,00 лева на 63 и 57 годишни ищци за смъртта на техния 89-годишен баща, настъпила през 2015 г. (решение на САС 10305-2021-10-ти с-в по гр. д. 938/2020 г [9]).

-                 100 000,00 лева на 41-годишен ищец от смъртта на 61-годишната му майка, настъпила през 2013 г. (решение на САС 49-2017-10-ти с-в по гр. д. 4 239/2016 г.[10]);

-                 110 000,00 лева на 47, 45 и 43-годишни ищци от смъртта на тяхната 68-годишна майка, настъпила през 2014 г. (решение на САС 2022-2017-12-ти с-в по гр. д. 1353/2017 г.[11]).

 

[108] В правно-информационната програма Сиела и сайта на ВКС съдът откри едно решение на ВКС за близък случай на обезщетяване на внук или внучка за вреди, търпени от тях от смъртта на починал техен дядо или баба. С него съдът е определил 15 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от смърт вследствие на произшествие през 2012 г. (решение на ВКС 26-2019-II Т. О. по т. д. № 1505/2016 г.[12]).

 

[109] Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Затова съдът приема, че 80 000,00 лева е справедливо обезщетение за вредите, претърпени от З. А. и Р.И.К., а 18 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди на Р.М.К.. Ето защо съдът уважава исковете за тези размери, като ги отхвърля за разликата до пълните предявени размери.

 

2. По разноските

 

[110] Ищците търсят разноски. Те не са направили такива, но са били представлявани безплатно от адвокат.

[111] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът отхвърля иска на А.Х.. Затова на него разноски не се дължат. Съдът уважава исковете на З. А., Р.И.К. и Р.М.К. за 178 000,00 лева при предявен размер от 460 000,00 лева. Затова съдът осъжда ответниците да заплатят на адвокат Н.Д. 4 425,24 лева (460 000,00-100 000,00х0,02+3 530,00х178 000,00/460 000,00). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда ответниците да заплатят по сметка на СГС 7 120,00 лева държавна такса (178 000,00x0,04) и 215,65 лева възнаграждение за вещи лица (630,00х178 000,00/520 000,00).

[112] Ответниците също търсят разноски. Общината е направила такива за 450,00 лева и е била представлявана от юрисконсулт. Министерството е направило такива за 2 240,00 лева и е било представлявано от юрисконсулт. Областната управа не е направила разноски, но е била представлявана от юрисконсулт.

 

[113] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете за 342 000,00 лева при предявен размер от 520 000,00 лева (2х200 000,00+2х60 000,00). Затова съдът осъжда ищците да заплатят на:

-                 общината – 295,96 лева разноски (450,00х342 000,00/520 000,00) и 197,30 юрисконсултско възнаграждение (300,00х342 000,00/520 000,00);

-                 министерството – 1 473,23 лева разноски (2 240,00х342 000,00/520 000,00) и 197,31 лева юрисконсултско възнаграждение (300,00х342 000,00/520 000,00);

-                 областната администрация – 197,31 лева юрисконсултско възнаграждение (300,00х342 000,00/520 000,00).

 

Съдия: