Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 09.11.2018г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО 7-ми
състав
На девети октомври година
2018
В открито съдебно
заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар: Ирена Апостолова
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 12061 по описа за 2017 год. по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са
обективно съединени искове по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, приложим съгл.
§ 22 от КЗ.
Производството
по делото е образувано въз основа на искова молба от З.П.С., ЕГН **********,
действаща със знанието и съгласието на законния си представител П.С.К., ЕГН **********,
и двамата с адрес: с. Б., общ. Плевен, ул. „********, чрез адв. С.Ч.срещу З. „Л.И.“ АД ЕИК********, с която са предявени обективно съединени
искове с правно основание чл.226 КЗ
/отм./ за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 100
000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 3 430 лв. за имуществени вреди,
вследствие причинените й телесни увреждания от водач на МПС л.а. марка
„Мерцедес”, модел „CLK 200”, с д.к.№ ********, с валидно сключена при ответника
застраховка „Гражданска отговорност”, при ПТП от 01.08.2016г..
Ищцата
твърди, че на 01.08.2016 год. в гр. Плевен при управление на МПС - марка и
модел „Мерцедес CLK 200“ с д. к. № ********, С.В.Г.е нарушил правилата за
движение по реда на ЗДвП (чл. 5, ал. 1, т. 1; чл. 20, ал. 1 и ал. 2) и в
резултат на това по непредпазливост причинил средна телесна повреда на З.П.С.,
изразяваща се във фрактура на дясното бедро, довело до трайно, за месеци наред,
затруднение на движение на десен крак, фрактура на две места на дясна мишечна
кост и фрактура на т.нар. „типично” място, в долния край на дясна лъчева кост,
довело до трайно, за месеци наред, затруднено движение на дясна ръка и
двустранен травматичен пулмонит.
Сочи се, че по повод на описаното ПТП било образувано ДП
№ ЗМ – 178/2016г. по описа на ОД на МВР Плевен, бил внесен обвинителен акт и
било образувано НОХД 428/2017 г., по описа на Районен съд - гр. Плевен.
С Присъда №54/15.03.2017 г. по НОХД
428/2017 г., по описа на Районен съд - гр. Плевен влязла в сила на 30.03.2017
г., С.В.Г.е признат за виновен в това,
че на 01.08.2016 год. в гр. Плевен при управление на МПС - марка и модел
„Мерцедес CLK 200“ с д. к. № ********, е нарушил правилата за движение по реда
на ЗДвП (чл. 5, ал. 1, т. 1; чл. 20, ал. 1 и ал. 2) и в резултат на това по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на З.П.С., изразяваща се във
фрактура на дясното бедро, довело до трайно, за месеци наред, затруднение на
движение на десен крак, фрактура на две места на дясна мишечна кост и фрактура
на т.нар. „типично” място, в долния край на дясна лъчева кост, довело до
трайно, за месеци наред, затруднено движение на дясна ръка и двустранен
травматичен пулмонит.
Твърди
се, че след ПТП ищцата е постъпила в клиниката по ортопедия на „УМБАЛ д-р Г. С.“
ЕАД, където е поставена диагноза: фрактура на дясна бедрена кост; фрактура на
две места на дясна мишечна кост и фрактура на т.нар. „типично” място, в долния
край на дясна лъчева кост; счупване на второ дясно ребро; двустранен
травматичен пулмонит. Сочи се, че е извършена оперативна интервенция –
оперативна репозиция с поставяне на метална остеосинтеза на дясно бедро. Твърди се, че петнадесетгодишната ищца
изпитвала силни болки по време на болничното лечение и по време на домашното лечение и раздвижването.
Били направени разходи за медицински изделия – импланти на
стойност 3 430 лв.
Навежда
твърдения, че ищцата З. след ПТП е изпитвала силни болки и не спирала да плаче.
Близо 20 дни през лятото на 2016 г. е лежала в болничната стая и се е възстановявала
от случилото се и след свързаните с получените при ПТП травми оперативни
интервенции. Лечението е било мъчително и болезнено. След изписването й от
болницата, З. е продължила да търпи страдания, тъй като не е можела да се
придвижва самостоятелно и е трябвало да стои вкъщи и постепенно с помощта на
най-близките си да се опитва да се върне към предишния си начин на живот, който
процес на раздвижване и възстановяване е продължил месеци наред. И до днес при
промяна във времето момичето усеща неразположение на травмираните места, което
на моменти прераства в силна болка. Освен физическите увреждания,случилото се е
отразило негативно върху психичното състояние на пострадалата. В продължение на
месеци била обездвижена, не трябвало да натоварва увредените места и се
налагало близките й да помагат за всичко. Не можела да посещава училище.
Станала е страхлива, лесно раздразнителна, уплашена и асоциална. Подрастващото
момиче и до днес има проблемен и непълноценен сън като многократно мисловно
преживява случилото се - стряска се на сън, сънува кошмари. Към настоящия
момент, близо година след произшествието, походката й не е напълно
нормализирана и са й останали белези, а при по-голямо натоварване започва да
изпитва болки. Не може да спортува активно и да излиза спокойно с връстниците
си така, както преди. Страхува се от автомобили и не иска да излиза навън сама,
както и да се вози в кола. Няма и следа от предишното лъчезарно момиче. З. се е
затворила в себе си и вътрешно преживява случилото се отново.
Предвид
изложеното, ищцата, чрез законния й представител моли ответникът да бъде осъден да и заплати: сумата
100 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 3 430 лв. за имуществени
вреди, вследствие причинените й телесни увреждания от водач на МПС л.а. марка
„Мерцедес”, модел „CLK 200”, с д.к.№ ********, с валидно сключена при ответника
застраховка „Гражданска отговорност”, при ПТП от 01.08.2016г., ведно със
законна лихва върху сумата от 100 000лв., считано от 01.08.2016г. до
изплащането, както и законна лихва върху сумата от 3 430лв., считано от датата на
подаване на исковата молба – 21.07.2017г. до изплащането. Претендира и
обезщетение за забава от 327, 35лв.,
върху сумата 3 430лв., считано от дата на извършване на разхода до
подаване на иска. Претендира разноски.
Ответното
дружество З. „Л.И.” АД е депозирало отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове по основание и размер. Ответникът оспорва наличието на
изключителна вина на С.В.Г.на настъпване на посочените в исковата молба вреди.
Ответникът оспорва иска за неимуществени
вреди с възражението, че е завишен по размер. Ответникът оспорва иска за
имуществени вреди, както и претендираната законна лихва.
В о.с.з.
проведено на 09.10.2018г. ищцата З.С. по реда на чл.214, ал.1, изр.3 ГПК е
заявила искане за изменение размера на иска за неимуществени вреди, като е
увеличила същия от 100 000 лв. на 120 000 лв., което увеличение е допуснато от
съда.
В
съдебно заседание ищцата чрез пълномощника си адв. Д. поддържа предявените искове,
с оглед навършеното пълнолетие на ищцата. Представя списък на разноски.
В
съдебно заседание ответника чрез юрк. А.оспорва предявените искове. Представя
списък на разноски.
Съдът, след като
взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.12 ГПК и чл. 235 ГПК, намира
от фактическа страна следното:
От
приетия препис от влязла в сила Присъда № 54/15.03.2017г. по НОХД № 428/2017г.
по описа на Плевенски районен съд, се установява, че на 01.08.2016г. в гр.
Плевен, при управление на МПС - лек автомобил „Мерцедес”, модел „CLK 200” с
per. № ********, С.В.Г.нарушил правилата за движение по пътищата установени в
Закона за движение по пътищата, както следва: чл.5 ал.1, т.1 от ЗДвП - всеки
участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава
опасност и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди; чл. 20 ал.1 от ЗДвП -
Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват. И чл.20, ал.2 от ЗДвП – Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните пътни условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението и по
непредпазливост причинил на З.П.С. от с.Б., средна телесна повреда, изразяваща
се във фрактура на дясното бедро, което е довело до трайно, за месеци наред,
затруднено движение на десен крак; фрактура на две места на дясната мишечна
кост и фрактура на т.н. „типично” място, в долния край на дясната лъчева кост,
което е довело до трайно, за месеци наред, затруднено движение на дясна ръка; двустранен
травматичен пулмонит, което е довело до разстройство на здравето, временно
опасно за живота - престъпление по чл.343 ал.1, б „б”, пр.2, във връзка с
чл.342, ал.1, пр.З от НК, като на основание чл.78а от НК е освободен от
наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в
размер на 1000 лева. На основание чл. 343 от НК С.В.Г.е лишен от право да
управлява МПС за срок от една година и шест месеца.
Настоящият
съдебен състав приема тези факти за доказани, като съобрази обвързващата сила
на влязлата в сила присъда на наказателния съд, тъй като същата на основание
чл. 300 ГПК установява по задължителен за гражданския съд начин вината на
деликвента и механизма на извършеното деяние, вкл. причинната връзка между ПТП
и причинените травми. С оглед на това, съдът достигна до правния извод, че
водачът на лек автомобил „Мерцедес”, модел „CLK 200” с per. № ********, С.В.Г.е
извършил виновно противоправно деяние, което е в разрез с описаните по – горе
разпоредби на ЗДвП.
Безспорно
е между страните, че към датата на процесното ПТП по отношение на процесния лек
автомобил „Мерцедес”, модел „CLK 200” е бил сключен договор за задължителна
застраховка „гражданска отговорност на автомобилисти“, страна по който е
Застрахователно дружество З.Л.И.“ АД, в качеството му на застраховател.
По
делото са представени и приети като писмени доказателства фактура № **********
от 15.08.2016г. и фактура № ********** от 10.08.2016г. за заплатени от ищцата
медицински изделия в общ размер на 3 430 лева.
От
приетата документация по ИЗ №26932/2016г.,
се установява, че ищцата С. е постъпила
в „УМБАЛ - Д-р Г. С.” е гр. Плевен, където е проведено активно лечение 19 дни. Извършени са кръвна репозиция с
поставяне на метална остеосинтеза на фрактура на дясно бедро на 10.08.2016 г. и
кръвна репозиция с поставяне на метална остеосинтеза на фрактура на десен
хумерус на 12.08.2016 г. На 16.01.2017 г. ищцата е постъпила в УМБАЛСМ „Н. И.
Пирогов” за продължаване на лечението по повод затруднени функции на рамото и
лакътя, където е проведено оперативно отстраняване на метала, парциална
остеотомия и кюретаж с ексцизия на стаената капсула на дистален хумерус вдясно,
както и оперативно остраняване на метала от фрактурата на дясна раменна
става. На 18.07.2017 г. З.П. отново е
приета в болница в „Св. Панталеймон” гр. Плевен за отстраняване на
остеосинтезния материал на дясна бедрена кост.
От заключението
на приетата СМЕ с вещо лице д-р В.Т. се
установи, че в резултат на пътнотранспортното произшествие пострадалата З.П.С.
е получила следните травматични увреждания: Счупване на дясната бедрена кост в
горната й трета в обастта на шийката. Счупване на дясната раменна кост в
областта на шийката и в долната трета в областта на медиалния епикондил. Счупване
на дясната лъчева кост на типично място. Вътреставно счупване на дясната
лакътна кост локализирано в областтана коронидния израстък на
костта,констатирано интраоперативно. Гръдна травма изразяваща се в счупване на
второ ребро вдясно, двустранен хидроторакс и травматично възпаление на белия
дроб вдясно. Вещото лице обосновава извод, че след причиняване на травматичните
увреждания са били налице болки и страдания със значителен интезитет за период
от около 1-1,5 месеца в зоната на травматичните увреждания. Впоследствие при
извършените двуетапно опертивни интервенции за отстраняване на метала от
местата на фрактурите е имало силна болезненост за период от около 15-20 дни
намаляваща с напредване на възстановителния процес.понастоящем при натоварване
а крайниците и промяна на времето ще има болезненост,която ще е до живот. Д-р Т.
сочи още, че пострадалата е подложена на оперативно лечение изразяващо се
първоначално в кравна репозиция и метална остесинтеза на фрактурите, а в
последствие за отстраняването на остеосинтезния материал. Прилагана е и
медикаментозна терапия с обезболяващи кръвопреливания,преливане на водносолеви
разтвори и антибиотимчна терапия по време на престоя в ОБ Плевен. Посочва, че продължителността
на терапията е отразена в приложените медицински документи. Обоснован е извод,
че и към момента в резултат на травмата
са налице остатъчни затруднения на движението на десния горен крайник в
раменната става, а в резултат на приложените оперативни интервенции са останали
ясно забележими и сравнително груби ръбци, които причиняват загрозяване на видими
открити части на десните крайници. Пояснява още, не следва да се очаква подобрение на
състоянието на десен горен крайник, като същият няма да може да възстанови
движенията в раменната става в пълен обем. По отношение на извършените разходи,
вещото лице посочва, че направените разходи за закупуване на остеосинтезните са
задължителни и не могат да бъдат избегнати.
В
о.с.з. вещото лице д-р Т. пояснява, че след изписването на пациента основната
терапия е приключена, като могат да бъдат предписани в домашни условия прием на
болкоуспокояващи.
Заключението
на СМЕ
с вещо лице д-р В.Т., съдът възприема като обективно и компетентно дадено.
За установяване на неимуществените вреди е
допуснат един свидетел.
Разпитаната в о.с.з. на 09.10.2018г. свидетелка
И.А.К., сочи в показанията си, че е омъжена за чичо на ищцата и познава З. от дете.
Живеят в съседни къщи и се виждат често. Посочва, че З. претърпяла ПТП на 01.08.2016г.
Получила счупване на тазобедрената става плюс на 3-4 места на ръката, била в
реанимация 10 дни. Установило се, че има проблем с белия дроб и счупено ребро.
След тези десет дни в реанимацията е била приета в ортопедията в Плевен за
операции, които трябвало да се правят на крака и на ръката. Видяла я в Бърза
помощ. Била почти неадекватна, с подута ръка, ожулвания на лицето, с шина на
врата. В гр. Плевен била лекувана в отделението
по ортопедията, по –късно в болница Пирогов и след това на рехабилитация в „Св.
Пантелеймон“ гр.Плевен. Свидетелката К. сочи,
че болничното лечение продължило около година. З. била на легло, можела да се
движи само няколко крачки с патерици, плачела, отказвала да се харни, била в
тежко психическо и физическо състояние, не можела да спи, приемала е лекарства.
Твърди, че и сега приема болкоуспокояващи. Оплакванията й продължават и досега.
От време на време я боли крака и ръката. След произшествието не можела сама да
се обслужва, била на памперси. За нея се грижели родителите и, които били
неотлъчно до нея. Св. К. сочи, че лечението има ефект, но ищцата още не може да си сгъва ръката, не може
да я вдига, боли я. З. проходила година след ПТП, с помощта на патерици. Според
свидетелката ищцата се затворила, не общува. Оплаква се от болки при
застудяване на времето.
Показанията
на свидетелят И.А.К., съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, но им дава вяра
доколкото почиват на преки лични впечатления и кореспондират със неоспорено
заключение на съдебно медицинската експертиза.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
По допустимостта:
Предявения
пряк иск е допустим, предвид подържаните твърдения, като правото на иск е
надлежно упражнено.
По същество:
Искът с правно основание чл. 226 КЗ/отм./ е основан на отговорността на
застрахователя спрямо увредения за нанесени
от застрахования вреди. Нормата на чл. 226 КЗ/отм./ предвижда, че увреденият, спрямо който застрахованият
е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. С
договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите
на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените
от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
При така предявен иск, ищецът следва да
установи, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован при ответника
автомобил, че това деяние е причинило вреди и те са в причинна връзка с
деянието.
Безспорно се установи по делото
настъпването на пътнотранспортно произшествие на - 01.08.2016 г. Съвкупния анализ на приетите неоспорени
писмени доказателства,
сочи че е налице противоправно деяние от страна на деликвента, изразяващо се в
нарушаване на правилата на ЗДвП, извършено виновно; процесните неимуществени
вреди и причинно – следствена връзка
между деянието и вредите. Установи се,
че с Присъда № 54/15.03.2017г. по НОХД № 428/2017г. по описа на Плевенски
районен съд относно процесния инцидент се установи, че на 01.08.2016г. в гр.
Плевен, при управление на МПС - лек автомобил „Мерцедес”, модел „CLK 200” с
per. № ********, С.В.Г.нарушил правилата за движение по пътищата установени в
Закона за движение по пътищата, както следва: чл.5 ал.1, т.1 от ЗДвП; чл. 20
ал.1 от ЗДвП и чл.20, ал.2 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил на З.П.С. от
с.Б. средна телесна повреда.
Предвид горното, съдът приема за безспорно
установени в производството елементите от фактическия състав за пораждане на
деликтната отговорност по смисъла на чл. 45 от ЗЗД на прекия причинител на
вредата.
По отношение на останалите предпоставки за ангажиране
отговорността на ответното дружество: поради липсата на оспорване от страна на
ответното застрахователно дружество съдът приема за безспорно и ненуждаещо се
от доказване по делото обстоятелството, че З. „Л.И.” АД е застраховател по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за процесния период на
водача на лекия автомобил, с който е причинено ПТП, с оглед на което исковете с
правно основание чл.226 , ал.1 КЗ /отм./
за доказани
по основание.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Обезщетението
за неимуществени вреди в хипотезата на чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ във вр. с чл.
45 от ЗЗД се определя от съда в съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД
принцип за справедливост. Освен това, съдът преценявайки обстоятелствата, при
които е настъпило произшествието, вида, характера и тежестта на травмите,
възрастта на ищцата към момента на настъпване на увреждането – 15г.,
продължителният лечебен и възстановителен период, интензитета на болките, оперативното
лечение изразяващо се първоначално в кравна репозиция и метална остесинтеза на
фрактурите, а в последствие за отстраняването на остеосинтезния материал,
изживения шок от инцидента, претърпените неудобства от личен, битов и социален
характер, включително и тези, свързани със затрудненото самообслужване, тоалет
и други ежедневни действия, отражението на произшествието върху
психо-емоционалното й състояние, както и факта, че не се очаква подобрение на
състоянието на десен горен крайник, както и същият няма да може да възстанови
движенията в раменната става в пълен обем, както и че в резултат на счупванията
и занапред ще се има болки при промяна на времето и физическо натоварване, съдът
намира, че сумата от 40 000 лв., представлява справедливо обезщетение по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране
на вредите от ПТП. Обезщетението в този
размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и да възмезди
неблагоприятните последици, настъпили за ищцата в резултат на непозволеното
увреждане. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се основава на доказателствата по
делото и на Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС на НРБ съгласно
което понятието „ справедливост“ не е абстрактно понятие и то е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при телесните увреждания са характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания. Освен цитираното постановление съдът е взел пред вид и практиката по
чл. 290 от ГПК на ВКС по отношение на преценката на неимуществените вреди, като
съобразно Решение № 27/ 15.04. 2015 г. по т.д. № 457/ 2014 г., ІІ т.о., ТК на
ВКС следва да се съобрази в достатъчна степен характера, силата, интензитета и
продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, общественото
възприемане на справедливостта на всеки етап от развитието на обществото, както
и икономическата конюнктура в страната. Съдът счита, че посоченият размер не е
прекомерен, както се твърди от ответника, тъй като съобразно изложените в
трайната съдебна практика критерии се налага изводът, че претендираното
обезщетение би било справедлива компенсация за претърпените от ищеца болки и
страдания.
Относно
възражението за съпричиняване по чл.51, ар.2 ЗЗД:
За
да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал
или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия,
без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до
увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване
от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не всяко поведение на
пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може да
бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона. Само това
поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли
вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за
съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия
е създал предпоставки за възникване на вредите.
В
конкретния случай в отговора на исковата молба е наведено бланкетно възражение за съпричиняване, без да
са изложени конкретни твърдения за принос на пострадалата. В хода на процеса
ответникът, който носи доказателствена тежест не доказа по наличието на
съпричиняване от страна на ищцата. От приетата по делото Присъда се установява,
че ПТП е настъпило по вина на водача на лекия автомобил С.Г..
С оглед изложеното възражението по чл.51, ал.
2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца е неснователно.
По
предявеният иск за сумата от 3 430 лв., претендирана
като обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди, представляващи
разходи за лечение и закупуване на медицински изделия- импланти, свързани с
процесния инцидент, съдът намира следното:
Претендираните
имуществени и неимуществени вреди произлизат от един и същи правопораждащ
юридически факт - процесното ПТП, поради което изложеното по-горе по иска за
неимуществени вреди относно наличието на фактическия състав на непозволеното
увреждане по чл. 45 от ЗЗД, застрахователния договор и т.н. е напълно
относимо и спрямо този иск.
Претенцията
за обезщетение за причинени имуществени вреди, съдът намира за напълно
доказана. Въз основа на представените и приети по делото писмени доказателства
– фактури за закупуване медицински изделия, свързани с лечението на причинената
травма от пътния инцидент се установи, че ищцата действително е направил такива
разходи на обща стойност от 3 430 лв. В приетата по делото и неоспорена от
страните съдебно-медицинска експертиза вещото лице посочи, че направените разходи
за закупуване на остеосинтезните материали са задължителни и не могат да бъдат
избегнати.
С
оглед изложеното, съдът намира, че предявеният иск за имуществени вреди следва
да бъде уважен в пълен размер – 3 430 лева.
С
оглед на така изложеното, искът за неимуществени вреди по чл. 226, ал.1 от КЗ
(отм.) следва да бъде уважен за сумата от – 40 000 лв. и отхвърлен за разликата
до пълния предявен размер от 120 000 лв., а искът за имуществени вреди да бъде
уважен в пълния размер за сумата от 3 430 лева.
По
правилото на чл. 84, ал.3 от ЗЗД деликвентът се счита в забава за обезщетяване
на причинените от него вреди от момента на увреждането. Отговорността на
застрахователя е функция на отговорността на застрахования – каквото дължи той,
това следва да изпълни и застрахователят. Поради това ответникът е в забава от
момента на увреждането и дължи обезщетение за забавено изпълнение в размер
законната лихва върху главното парично задължение до окончателното изплащане на
сумата.
Ответникът
следва да заплати и лихва за забава върху обезщетението за имуществени вреди, в
размер определен от съда, съгл. чл.162 ГПК, с помощта на програмен
продукт, както следва: по фактура № **********
от 15.08.2016г. за заплатена сума в размер на 1 450 лв. за периода от
15.08.2016г. до 20.07.2017г. – 137.22 лв.; и по фактура № ********** от
10.08.2016г. за заплатена сума в размер на 1980 лв. за периода от 10.08.2016г. до 20.07.2017г. - в
размер на 190.13 лв. или общо - 327.35 лв.
Неоснователно
е възражението на ответното дружество, че при предявяване на извънсъдебната
претенция пред застрахователя от страна на ищцата не са представени документите
необходими за произнасяне на застрахователя. Не се спори между страните, че
ответникът е застраховател по "ГО на автомобилистите" на виновния водач
С.В.Г.със срок на валидност от 10.08.2015 г. до 09.08.2016 г. Съгласно
разпоредбата на § 22 от ПЗР на КЗ за
застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се
прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните
договорят друго след влизането в сила на този кодекс. В настоящия случай,
приложим е КЗ (отм.), тъй като полицата е сключена на 10.08.2015 г., с оглед на
което задължението в разпоредбата на чл. 380 КЗ е неприложим в настоящия случай
за ищцовата страна.
По разноските: При този изход
на спора на основание чл.38, ал.2 от ЗА вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за
минималните размера на адвокатските възнаграждения ответникът следва да бъде
осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца адв. С.Ч.–САК сумата от
2136 лв. с ДДС, съразмерно на уважената част от исковете.
В
полза на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.2 вр. ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ, следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно
на отхвърлената част от исковете, в размер на 300 лв.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищеца от задължението
за внасяне на държавна такса и разноски по делото съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4
от ГПК, ответникът З. „Л.И.“ АД следва да бъде осъден да заплати по сметка на
СГС държавна такса в размер на 1754,16 лв. и 100 лв.
разноски за СМЕ, съобразно уважената част от иска.
Мотивиран от горното, Софийски
градски съд, , І ГО,
7-ми състав
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК******** да заплати на З.П.С., ЕГН **********, на
основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ сумата
40 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от травматични увреди в резултат на ПТП, реализирано на 01.08.2016
г. по вина на С.В.Г., чиято гражданска отговорност, като автомобилист за вреди,
причинени при управлението на л.а. марка „Мерцедес CLK“
с рег. № ******** е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 01.08.2016
г. до окончателното изплащане, както и
сумата 3 430 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи
за заплатени медицински изделия и лечение, ведно
със законна лихва, считано от предявяване на иска на 20.07.2017г. до
изплащането, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за
неимуществени вреди за разликата от
присъдения до пълния предявен размер от 120 000 лв.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК********, да заплати на З.П.С., ЕГН **********,
на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 327.35
лв., обезщетение за забава върху главницата по фактура № ********** от
15.08.2016г. и фактура № ********** от 10.08.2016г. от датата на плащането до
20.07.2017г. – датата на предявяване на исковата молба в съда.
ОСЪЖДА
З. „Л.И.“ АД, ЕИК******** да заплати на адв. С.Ч.–САК, на основание
чл.78,ал.1 от ГПК вр. чл.38 от ЗА вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за
минималните размера на адвокатските възнаграждения сумата 2136 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение,
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
З.П.С., ЕГН ********** да заплати на З. „Л.И.“ АД, ЕИК******** на основание чл.78,
ал.3 от ГПК сумата 300 лв.,
представляваща разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА
З. „Л.И.“ АД, ЕИК******** да
заплати
по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал.6 ГПК сумата 1754,16 лв. – държавна такса и
сумата 100 лв. – разноски за
възнаграждение за вещо лице, платено от бюджета на съда, съразмерно на
уважената част от исковете.
Присъдените
на ищцата суми може да се заплатят по сметка IBAN: ***.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: