Р
Е Ш Е Н И Е
№ 853
гр. П., 07.06.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – П., гражданско отделение, IV-ти състав,
в открито съдебно заседание проведено на девети май две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАИЛ АЛЕКСОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М.,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5525 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото e образувано по искова молба предявена
От Г.В.А.
с ЕГН ********** и А.Д.А. с ЕГН **********,
и двамата с постоянен адрес ***
срещу
1. В.П.П. с ЕГН **********
***
2. Р.П.П. с постоянен
адрес *** 28
С искане
да бъде постановено решение, с което да се разпредели ползването на недвижим
имот с административен адрес: гр.п.ул. ..****, с площ по нотариален акт 512
кв.м., а по скицата, издадена от СГКК гр.П.-523 кв.м., представляващо ПИ с
идентификатор **** по КККР на гр.П., утвърдена със Заповед №
РД-18-91/13.10.2008г. на ИД на АГКК, както и да бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищците обезщетение за ползването
в повече дворно място в размер на 80,00 лв. за периода от 12.04.2018г. до
датата на предявяване на иска и по 20,00 лв. месечно от датата на предявяване
на иска до влизане в сила на решението за разпределение на ползването.
Съдът намира, че е сезиран искове с правно основание чл.32, ал.2 от
ЗС и чл. 31, ал. 2 от ЗС.
Ищецът твърди, че процесния имот е бил
собственост на Р.П.Б., който с нотариален акт № **** е дарил имота на двамата
си синове В. и П.Р.П. по равно.
С нотариален акт № *****г. на Н.З.– нотариус при Районен съд п.В. П.
и съпругата му Р. П.а са прехвърлили на ищцата- Г.А. срещу задължение за
издръжка и гледане собствената си 1/2 ид.част от
описаното по-горе дворно място заедно със сутерена и първия етаж на
югоизточната част от къщата близнак , застроена в имота откъм съседите С.Т. и С.В.,
със застроена площ от 70 кв.м., принадлежащите им идеални части от общите части
на сградата, представляваща по КККР сграда с идентификатор ****.1 със застроена
площ от 72 кв.м., както и собствената им 1/2 ид.част
от масивния гараж, застроен на регулационната линия между парцел XV и XIV в
кв.33 с площ от 27 кв.м./. представляващ сграда с идентификатор ****,3 със
застроена плот от 29 кв.м.
С нотариален акт №****г. на нотариус М.М.
с район на действие Районен съд п.П.Р. П. е продал на ищцата Г.В.А. 1/2 ид.част от масивния гараж, застроена площ от 27/ квадратни
метра, построен в югозападната част на урегулиран поземлен имот, представляващ
дворно урегулирано място, за който съгласно плана за регулация и застрояване на
град П.,-„****", утвърден със заповед №**** г. е отреден парцел XV-5967
/петнадесети за имот планоснимачен номер пет хиляди
деветстотин шестдесет и сеаем/ в квартал 33 /тридесет
и три/ с площ на целия от 499 /четиристотин деветдесет и девет/ квадратни метра,
при граници на парцела по скица; от запад-улииа, от
север-улица, от изток-парцел XVI-5968/шести за имот планоснимачен
номер пет хиляди деветстотин шестдесет и осем/ и от-юг парцел XIV-5972, 5973/четирина-десети за имоти-планоснимачни
номера пет хиляди деветстотин седемдесет и две, пет хиляди деветстотин
седемдесет и три/, заедно със съответните идеални части от правото на строеж
върху мястото.
Предвид посочените твърдения двамата ищци са собственици в режим
на СИО на 1/2 ид. част от дворното място, заедно с
югоизточната част на сградата близнак с идентификатор ****.1 и гараж с
идентификатор ****.3.
Според твърденията на ищците двете ответници
са собственици, в качеството на наследници на П.Р. П. на останалата 1/2 ид. част от дворното място и североизточната част от
сградата близнак с идентификатор ****.2 със застроена площ от 71 кв.м. и гараж
с идентификатор № **** със застроена площ от 21 кв.м. в югоизточната част на ПИ
страните са застроили по една паянтова постройка, която ползват като барака,
които не е нанесена па кадастралната карта.
Според ищците, ответниците са заградили
дворното място като не са се съобразили с обема на правото на собственост на
двете страни и ползват значително по-голяма част - около 15 кв.м. от
съответстващата на 1/2 ид.част от ПИ. Според ищците,
за изравняване на двата дяла, оградата откъм ул.’'П.” следва да се премести по
на север.
За ползваното в повече от припадащото им се дворно място съобразно
правото на собственост ищците претендират ищците претендират ответниците да им заплатят обезщетение в размер на пазарния
наем, считано от датата па поканата 12.04.2018г. до влизане в сила на решението
по 20 лева месечно.
Ответниците Р.П.П. и В.П., в законоустановения
срок от един месец от връчването им на съобщението по установените в ГПК
способи са подали поотделно отговор, в
който всяка една от тях сочи,че оспорва
изцяло исковата претенция като неоснователна.
В
открито съдебно заседание ищците редовно призован, чрез процесуални си
представител, изразява становище, да бъде уважена изцяло исковата претенция,
като разпределението бъде извършено по Вариант 1, както и да бъдат осъдени ответниците да им заплатят обезщетение за ползваното в
повече място.
Ответниците, в открито съдебно
заседание изразяват становище, с което поддържат посоченото в отговорите си, а
именно че исковете са неоснователни.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното
Дворното
място предмет на разпределение на правото му на ползване е недвижим имот с
административен адрес: гр.п.ул. ..****, с площ по нотариален акт 512 кв.м., а
по скицата, издадена от СГКК гр.П.-523 кв.м., представляващо ПИ с идентификатор
**** по КККР на гр.П., утвърдена със Заповед № РД-18-91/13.10.2008г. на ИД на
АГКК. Мястото е оградено с ограда.
Няма
спор, че ищците и ответниците са съсобственици при
равни права на дворното място /при ½ ид. част за
ищците и ½ ид. част за ответниците/
като налице е обикновена съсобственост и при липсата на решение на мнозинството
как следва да се ползва общата вещ искът по член 32, ал. 2 от ЗС е допустим и
следва да бъде разгледан по същество.
В
производството по член 32, ал. 2 от ЗС съдът не осъществява правораздаване и не
решава правен спор, а замества липсващото мнозинство от съсобственици и
постановява това, което то е следвало да реши с оглед най-целесъобразното
използване на общия имот. В това производство не се решават спорове за
собственост между страните, а само им се оказва съдействие за определяне начина
на ползването на общата вещ, с оглед на което производството не се определя
като спорно и исково, а като съдебна администрация. За да бъде уважен иска за
разпределяне на правото на ползване даден обект, следва да е налице възможност
с оглед на фактическото положение, да се разпредели ползването съобразно
правото на собственост. Тъй като страните не могат доброволно да разпределят
правото на ползване, то съда следва да възприеме един от вариантите предложени
от вещото лице.
Съобразно
задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 13/10.04.2013 г. по
т.д. № 13/2012 г. ОСГК на ВКС, съдът е длъжен да изследва дали е налице съсобственост между
страните и какви са квотите им в съсобствеността и да постанови целесъобразното
разпределяне на ползването, съобразено във възможно най-пълна степен с
действителните права на страните в съсобствеността.
Наличието
на съсобственост между страните и притежавания от тях обем от права се
установиха по безспорен начин в хода на производството, а именно всяка една от
двете страни е собственик на ½ идеална част.
С оглед
изрично заявеното искане на страните, както и при съобразяване на фактическото
положение, при което дворното място се ползва и е разделено на две части,
настоящият съдебен състав намира, че следва да разпредели ползването именно
между посочените по-горе две групи съсобственици, като на всяка от тях
предостави обща за ползване площ.
Разпределението следва да се съобрази с действителните права на страните в
съсобствеността, като предостави възможност
на съсобствениците за най-целесъобразно използване на общата вещ.
Според константаната съдебна практика, обективирана
в решение № 147/01.02.2016 г. по гр.д. № 3037/2015 г., II ГО на ВКС,
решение № 409 от 26.05.2010 г. по гр. д. № 224/2009 г., I ГО на ВКС, решение №
71 от 19.04.2011 г. по гр. д. № 727/2010 г., II ГО на ВКС, решение № 338 от
18.05.2009 г. по гр. д. № 176/2008 г., III ГО на ВКС, решение № 59 от 4.03.2009
г. по гр. д. № 67/2008 г., II ГО на ВКС, решение № 1070 от 17.12.2008 г. по гр.
д. № 4297/2007 г., I ГО на ВКС, решение № 1150 от 2.10.2008 г. по гр. д. №
4821/2007 г., V ГО на ВКС и др., съдебната администрация се осъществява при
съобразяване с правата на съсобствениците, изградените от тях подобрения и
установеното фактическото състояние до възникване на спора, както и с
предназначението на вещта, като съдът няма право да предписва или да взема
предвид каквито и да било бъдещи преустройства с цел обособяване на отделни
дялове за ползване.
Установеният принцип, че разпределените за ползване части от имота следва
да съответстват по площ на
правата на съсобственика в съсобствеността, търпи отклонения, когато те се налагат,
за да се
съобрази и фактическото ползване на имота
и други специфични особености, относими към нормалното и спокойно ползване на общата вещ (в
този смисъл – решение № 188 от 11.01.2017 г. по гр.д. № 2762/2013 г. I ГО на
ВКС, решение № 41 от 20.06.2011 г. по гр.д. № 415/2010 г., I ГО на ВКС
и др.). Касателно настоящия случай не бяха събрани доказателства,
че са налице такива специфични особености, които да обосноват разпределение при
различно съотношение от това на притежаваните идеални части.
Доколкото
с решението по предявения иск съдът замества волята на мнозинството,
респективно няма правомощия да излиза извън неговата компететност,
ограничена единствено да определи начина на „служене с общата вещ съобразно нейното предназначение“, настоящият съдебен състав намира, че
разпределянето на процесното дворно място следва да
бъде извършено, като се отчетат съществуващите постройки, ползвани от всяка
една от страните.
Съгласно Тълкувателно
решение № 13/10.04.2013 г. по т.д. № 13/2012 г. ОСГК на ВКС в производството за разпределение ползването на съсобствен имот по
чл. 32, ал. 2 ЗС съдът е длъжен да разгледа всички
направени възражения относно правата на страните
в съсобствеността, освен тези, чрез които се
упражняват потестативни права. Касателно
настоящето производство не бяха предявени искове, нито бяха въведени възражения
по надлежния ред относно оспорване на площта на дворното място и действителното
положение. Предвид на което и настоящия състав следва да извърши
разпределението съобразно действителното положение.
Варианти за разпределение са изготвени от
вещото лице.
Обсъжданият
вариант I на
разпределение е най-целесъобрзен, защото позволява
свободен достъп на всички съсобственици до притежаваните от тях сгради и
обособените им входове и ползването на сградите според фактическото им предназначение. По
отношение на сочената от ответниците създадена
„несправедливост“ от фактическото ползване на имот с по-голяма площ от този
посочена в нотариалния акт, съдът няма правомощия да се произнася,
администрирайки граждански правоотношения. Решаващият орган е ограничен
единствено до възможността да разпредели ползването на имота така, че всеки
съсобственик да ползва самостоятелните обекти в имота съобразно действителното
фактическо положение. Страните могат да заявят своите претенции в друго, исково
производство, в което неотносимите в настоящия процес
претенции биха били предмет на разглеждане.
Ищците
молят разпределението да бъде извършено по вариант първи от заключението за
двора. Ответниците изразяват становище, че
наследодателите на настоящите приобретатели са
извършили разпределение, което е и настоящето състояние на имота и не е
необходимо и допустимо да се извършва ново разпределение. В разглеждания случай
се твърди, че е налице взето решение на мнозинството от дата предхождаща
подаването на исковата молба. На първо място по отношение на обстоятелството,
че е имало извършено разпределение на правота на ползване на съсобствения имот от двамата негови предходни приобретатели не се сочат доказателства от ответниците. Но дори и да е имало такова то същото не се
отразява на допустимостта на настоящото производство, тъй като след неговото
приемане е настъпила съществена промяна в обстоятелствата – извършено е
строителство на нови постройки в имота, която промяна създава обективни пречки
за ползването на определените с решението на мнозинството реални части на
съсобствениците (в този смисъл – решение № 143/06.10.2015 г. по гр.д. №
1325/2015 г., I ГО на ВКС, решение № 97/10.07.2013 г. по гр.д. № 866/2012 г., I
ГО на ВКС и др.). Следователно намесата на съда е допустима и решението му
следва да замести волята на мнозинството.
С оглед
изготвената по делото експертиза са налице два варианта на разпределение на
ползването на съсобствения имот, предмет на делото.
Съдът, извършвайки преценка за целесъобразност, намира за най – оптимален първия
вариант за разпределение на ползването на процесния
имот, при който са съобразени квотите на страните в съсобствеността, както и се
отдава значение, доколкото е възможно те да се поставят в частта от имота,
която се предоставя на този, който ги е построил или ползва, и при
условие, че това да не пречи на другия
съсобственик, да не нарушава неговите права и да не води до намаляване на
неговата част с оглед правата му в съсобствеността. Съгласно този вариант на
всяка от страните е предоставена за ползване определена площ, равна на площта,
предоставена за ползване на другата страна, ведно с ползваните от всеки един от
съсобствениците сгради.
При
така възприетия от съда вариант е дадена възможност на всеки един от
съсобственици да има индивидуално определен дял за реално ползване на имота,
осигурен е достъп до определения му дял и излаз на път, без да се засяга
ползването на постройките на всеки един от съсобствениците, без да е необходимо
да се извършват някакви съществени строителни работи. Съдът не възприема
втория вариант на разпределение по
заключението на в.л., доколкото при него се предвиждат допълнителни строителни
работи, включително и разрушаване и местене на оградата. При този вариант ищците
ще ползват по предназначение постройките в двора, ответниците
също ще могат да ползват безпрепятствено изградените от тях постройки. При този
вариант двата дяла са обособени изцяло като самостоятелни, като има минимална
контактна зона с оглед влошените отношения между страните. Съдът предпочита
този като най-целесъобразен, тъй като, както се посочи, всяка една от страните
получава дял равен на другата страна, не е необходимо никакво преустройство в
имота, страните получават достъп до ползваните от тях постройки.
По
отношение на иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС
Съгласно чл. 31, ал.1 от ЗС - съсобственикът
може да си служи с общата вещ съобразно предназначението, което тя е имала при
възникването на съсобствеността и по начин да не пречи на другите съсобственици
да си служат с нея според правата им. Забраната да не се пречи на другите
съсобственици е израз на общото правило за добросъвестно упражняване на
притежаваното право. Ползващият съсобственик започва да пречи,когато друг
съсобственик е отправил искане да си служи с вещта, което е доведено да
знанието на първия и той не е отстъпил частта, съответстваща на дела на
претендиращия или не му е предоставил възможност да ползва общата вещ заедно с
него. В тази хипотеза - лишеният от възможността да ползва общата вещ според
нейното предназначение и според притежавания от него обем права съсобственик –
има съгласно чл. 31, ал. 2 от ЗС право да получи
обезщетение.
За да бъде реализирано притезателното право
на съсобственика за заплащане обезщетение за неползването на съсобствения имот, следва да са налице следните
материални предпоставки: вещта да е съсобствена;
тази вещ да се ползва лично само от един или само от някои от съсобствениците;
този съсобственик да препятства чрез фактически или правни действия останалите
съсобственици да ползват вещта съобразно нейното предназначение и
съсобственикът, който не ползва вещта, да е поискал писмено от съсобственика,
който ползва общата вещ, да заплати обезщетение или да осигури достъп до вещта
за ползване от другия съсобственик съобразно притежаваните от него вещни права.
Няма спор, че правно-релевантни обстоятелства, от които възниква спорното притезателно право, следва да бъдат установени в
процеса на доказване чрез пълно и главно доказване от лицето, което ги навежда
и което черпи права от тях.
Претенцията за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС ще е основателна
когато неползващ вещта съсобственик е отправил писмено искане и то е получено
от ползващия съсобственик и въпреки това той или член на неговото семейство
имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си служи с нея. /Тълкувателно
решение № 7 от 02.11.2012 г. по тълк. д. № 7 /
2012 г. на Върховен касационен съд, ОСГК/ Предвид изложеното за съда
не остава съмнение, че предявените искове по реда на чл. 31, ал. 2 ЗС са
основателни. Размерът на обезщетението се определя в съответствие с
наемното възнаграждение, при съобразяване обема, за който ползващият имота
съсобственик - длъжник надхвърля своята квота или дял в съсобствеността,
като дължимостта е от деня на писменото
поискване.
Съдът
намира, че в настоящето производство безспорно се установи, че ответниците са ползвали площ, по голяма от дела им, която
площ е оградена и се ползва само и единствено от тях, тоест ищците са лишени от
възможността да ползват тази площ. Видно от заключението на вещото лице ответниците ползват площ, която е с 9,5 кв. м. повече от
припадащата им се площ. Месечния пазарен
наем за тази площ е в размер на 9,50 лв. на месец. Или размера на обезщетението
за периода от 12.04.2018г. до 09.08.2018г. е в размер на 37,05 лв. В тази част
заключението на вещото лице не е оспорено от страните и съдът го кредитира
изцяло. Като за размера над тази суми исковете ще следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни
Предвид
посоченото съдът намира и този иск за основателен, като ответниците
следва да бъдат осъдени да изплатият на ищците
посоченото обезщетение, както и месечно такова в размер на 9,50 лв. до промяна
на действителното положение съгласно настоящето решение.
По
разноските:
По иска
с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС:
Настоящото
съдебно производство е по спорна съдебна администрация, в което се упражнява
правото на разпределение ползването на всеки един от двамата съсобственици,
поради което, разноските, направени в хода на производството /за държавна такса
и възнаграждение на вещо лице/ следва да бъдат поети от страните поравно
(предвид дяловете им в съсобствеността), а разноските за адвокатски
възнаграждения следва да останат в тежест на всяка от страните така, както са
направени. В този смисъл е и /Определение № 389 от 8.10.2010 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 293/2010 г., II г. о., ГК/. Общите разноски по делото са в размер на
50,00 лева – заплатена държавна такса от страна на ищцата, 230,00 лв. хонорар
за вещо лице заплатен от ищцата и 150,00 лв- -
хонорар за вещо лице, заплатен от ответника, които следва да бъдат поделени
между страните поравно предвид дяловете им в съсобствеността. От посочените
разноски ищците са заплатили 280,00 лв., а ответниците
150,00 лв., предвид и на което и последните следва заплатят на ищците разликата
между платеното и от тях и дължимото, а именно 65,00 лв.
По
исковете с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС:
По
делото е представен списък със сторени разноски по реда на чл. 80 ГПК, като в
него не е посочено какво е адвокатското възнаграждение за всеки отделен иск. С
оглед на това съдът намира за справедливо, че сторените разноски за адвокатско
възнаграждение от ищците по иска с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС е в размер
на 200,00 лв., тъй като за цялото производство е заплатено възнаграждение в
размер на 400,00 лв, като предвид частичното
уважаване на иска ще следва ответниците да заплатят
на ищците сумата от 95,00 лв., съответстваща на уважената част от иска.
Разноските
за адвокатско възнаграждение, които е сторила ответницата В.П. са в размер на 200
лв. по иска с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, тъй като за цялото
производство е заплатено възнаграждение в размер на 400,00 лв,
като предвид частичното уважаване на иска ще следва ответниците
да заплатят на ищците сумата от 105,00 лв., съответстваща на уважената част от
иска.
Съдът
не е събрал предварително държавната такса по отношение на исковете по чл. 31,
ал. 2 от ЗС, предвид и на което и предвид изхода на делото в тази му част,
съдът намира, че следва да осъди всяка една от страните да заплати част от
държавна такса равна на уважената, респ. отхвърленета
част от исковете. Предвид на посоченото ищците ще следва да заплатят сумата от 52,81
лв., а ответниците 47,19 лв.
Мотивиран
от изложеното
Р Е Ш
И:
РАЗПРЕДЕЛЯ
РЕАЛНОТО ПОЛЗВАНЕ на недвижим имот с административен адрес: гр.п.ул. ..****, с
площ по нотариален акт 512 кв.м., а по скицата, издадена от СГКК гр.П.-523
кв.м., представляващо ПИ с идентификатор **** по КККР на гр.П., утвърдена със
Заповед № РД-18-91/13.10.2008г. на ИД на АГКК, и съседи 55871.503.740,
55871.503.822, 55871.503.754, съобразно предложения вариант ПЪРВИ от заключението на вещото
лице А.Ц., при което:
- на
ищците Г.В.А. с ЕГН ********** и А.Д.А. с ЕГН **********, и двамата с постоянен
адрес *** се дава площта от 261,50 кв.м. заключеното пространство между букви АБВГДЕЖЗИЙКА,
съгласно преподписаната от съда скица, явяваща се неразделна част от настоящото
решение.
- на ответниците В.П.П. с ЕГН **********
*** и Р.П.П. с постоянен адрес *** 28 се дава площта
от 361,50 кв.м. заключеното пространство между букви АКЙИЗЖЕДГОНМЛА, съгласно преподписаната от съда скица, явяваща се неразделна част от настоящото
решение.
ОСЪЖДА В.П.П. с ЕГН ********** *** и Р.П.П.
с постоянен адрес *** 28 да заплатят на Г.В.А. с ЕГН ********** и А.Д.А. с ЕГН **********,
и двамата с постоянен адрес *** сумата от 37,05 /тридесет и седем лева и 5 ст./
– обезщетение за ползата, от която са лишени ищците за площ от 9,5 кв. м. за
периода от 12.04.2018г. до 09.08.2018г., като отхвърля иска за сумата до 80,00
лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА В.П.П. с ЕГН ********** *** и Р.П.П.
с постоянен адрес *** 28 да заплатят на Г.В.А. с ЕГН ********** и А.Д.А. с ЕГН **********,
и двамата с постоянен адрес *** сумата от по 9,50 лв. /девет лева и петдесет
стотинки/ месечно за времето от 09.08.2019г. до влизане в сила на настоящето
решение, като отхвърля иска за сумата до 20,00 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА В.П.П. с ЕГН ********** *** и Р.П.П.
с постоянен адрес *** 28 да заплатят на Г.В.А. с ЕГН ********** и А.Д.А. с ЕГН **********,
и двамата с постоянен адрес *** сумата от 65,00 /шестдесет и пет лева/ –
съдебно деловодни разноски по иска по чл. 32, ал. 1 от ЗС.
ОСЪЖДА В.П.П. с ЕГН ********** *** и Р.П.П.
с постоянен адрес *** 28 да заплатят на Г.В.А. с ЕГН ********** и А.Д.А. с ЕГН **********,
и двамата с постоянен адрес *** сумата от 95,00 /деветдесет и пет лева/ –
възнаграждение за адвокатско представителство по иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС.
ОСЪЖДА Г.В.А.
с ЕГН ********** и А.Д.А. с ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес *** да
заплатят на В.П.П. с ЕГН ********** *** сумата от
105,00 /сто и пет лева/ – възнаграждение за адвокатско представителство по иска
по чл. 31, ал. 2 от ЗС.
ОСЪЖДА Г.В.А.
с ЕГН ********** и А.Д.А. с ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес *** да
заплатят по сметка на Районен съд п.сумата от 52,81 лв. /петдесет и два лева и
81 ст./ – държавна такса, съобразно отхвърлената част от исковете по чл. 31,
ал. 2 от ЗС.
ОСЪЖДА В.П.П. с ЕГН ********** *** и Р.П.П.
с постоянен адрес *** 28 да заплатят по сметка на Районен съд п.сумата от 47,19
лв. /четиридесет и седем лева и 19 ст./ – държавна такса, съобразно уважената
част от исковете по чл. 31, ал. 2 от ЗС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Пернишки окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.