№ 21
гр. Тополовград, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милена Ив. Семерджиева
при участието на секретаря К.П.П.
като разгледа докладваното от Милена Ив. Семерджиева Административно
наказателно дело № 20212320200051 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят твърди, че издаденото против него наказателно
постановление е незаконосъобразно, тъй като са налице съществени
нарушения на административно-наказателната процедура предвидена в
ЗАНН, които нарушения са довели до ограничаване правото му на защита, а
от там и до опорочаване на издадения АУАН и НП. Твърди се, че не са
описани точно законовите разпоредби, които са нарушени и не е посочено
мястото на извършване на деянието и тези нарушения са довели до
съществено нарушение на чл.57 ал.1 т.5 и чл.42 ал.1 т.3 от ЗАНН. Поради
което претендира да бъде отменено изцяло издаденото против него НП на
Началника на РУ – Тополовград към ОД на МВР Хасково.
Жалбоподателят се явява в съдебно заседание, заедно със защитник,
като поддържат жалбата изцяло и твърдят, че е нарушено правото на защита и
поради факта, че жалбоподателят не владее български език и е задължително
1
да му бъде назначен преводач в хода на административно-наказателната
процедура. Поради което претендират да се уважи жалбата изцяло.
ОД на МВР – Хасково не изпращат представител в съдебно заседание и
не взема становище по жалбата.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено
следното:
На 18.12.2019 г. е съставен АУАН № 300274 за това, че на посочената
дата, около 14:40 часа в гр.Т., на ул.“В.Л.“ жалбоподателят АН. З. К. с ЛНЧ
**********, е управлявал товарен автомобил „Р.К.” с рег.№ ********,
собственост на фирма „Олимп-2011“ ООД – С.З., като при извършената
проверка от полицейските служители се установило, че автомобила е със
служебно прекратена регистрация, без „ГО“ по чл.143 ал.10 от ЗДвП, при
уведомление от ГФ и не е регистрирано по надлежния ред. В акта е записано,
че е нарушен чл.140 ал.1 от ЗДвП. Актът е подписан от актосъставителя,
двама свидетели и нарушителя и му е връчен на същата дата.
Въз основа на този акт е издадено НП № 19-0358-000445/12.02.2020 г.,
от Началника на РУ – Тополовград към ОД на МВР Хасково, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175 ал.3, предл.1 от ЗДвП е наложена глоба
на жалбоподателя в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от шест месеца. НП е връчено на 18.06.2021 г. Жалбата е
изпратена до Началника на РУ – Тополовград и входирана на 23.06.2021 г.
По делото са разпитани актосъставителя и свидетелите К. и Д., които
установяват при какви обстоятелства е извършено нарушението, как и къде е
бил съставен акта и по какъв начин е предявен и връчен на лицето. И тримата
полицейски служители посочват, че действително са установили, че
автомобила е със служебно прекратена регистрация и акта е бил съставен в
сградата на РУ – Тополовград, като след съставяне на акта, водача е
разговарял с жена по телефона от неговия собствен такъв и тя му е обяснявала
по телефона какво пише в акта. И тримата служители посочват, че не са
установявали самоличността на жената и на нарушителя е бил връчен акта,
като той е подписал без възражения.
В съдебно заседание са снети обяснения в присъствието на преводач от
2
жалбоподателя, който посочва, че не му е правен превод на акта и не знае
какво е написано в него, а по телефона е разговарял със счетоводителката си
за да й каже, че ще закъснее, тъй като е задържан в полицията.
Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените
към делото писмени доказателства, които съдът кредитира, тъй като са
издадени в съответната форма и ред, и от показанията на актосъставителя и
свидетелите, на които съдът дава вяра, тъй като са обективни и
непротиворечиви.
С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена от лице имащо правен
интерес, в законно установения срок и са спазени всички изисквания за
нейното редовно разглеждане.
Жалбата е основателна и следва да се уважи.
На жалбоподателя е съставен АУАН за това, че е управлявал автомобил,
собственост на фирмата на която той е съдружник, със служебно прекратена
регистрация поради това, че след уведомление от ГФ е установено, че за
автомобила няма сключена валидна застраховка ГО, т.е., управлява
автомобил, де-факто нерегистриран по надлежния ред. Затова му е
ангажирана административно наказателна отговорност по чл.175 ал.3, предл.1
от ЗДвП за извършено нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП. Съгласно този
текст, по пътищата отворени за обществено ползване се допускат само МПС,
които са регистрирани по надлежния ред. Безспорно се установи по делото от
приложените писмени доказателства и от свидетелските показания, че
автомобила управляван от жалбоподателя не е бил регистриран по надлежния
ред, тъй като е със служебно прекратена регистрация по чл.143 ал.10 от ЗДвП,
при уведомление от ГФ без ГО. И то прекратяването на регистрацията е от
16.08.2019 г. и няма данни последната да е възобновена. Акта който е
съставен от полицейските служители е от месец декември 2019 г., т.е. водача
е управлявал автомобил с прекратена регистрация повече от четири месеца,
което е един твърде продължителен период от време. В съдебно заседание
жалбоподателя посочва, че е разбрал от счетоводителката си по телефона, три
дни след съставяне на акта, че автомобила е без валидна застраховка ГО. Това
3
негово твърдение обаче, по никакъв начин не се доказва от събраните по
делото доказателства. Дори и да не е управлявал продължително този
автомобил собственост на фирмата, от приложените доказателства по делото
се установява, че жалбоподателя е съдружник с равни права в процесното
дружество, с 50%-но участие и като такъв би следвало да е запознат с
дейността на фирмата и всичко свързано с притежаваните от нея МПС-та,
както и с тяхното състояние и документалното оформяне на всички
необходими и изискуеми по закон документи. Следователно по делото са
налице безспорни доказателства, че от обективна и субективна страна
жалбоподателя е извършил визираното нарушение. За това напълно
законосъобразно административно-наказващият орган е подвел под
административно наказателна отговорност жалбоподателя. Доказано е
извършеното от него нарушение, правилно е описано това нарушение в
АУАН и НП, правилно е посочена законовата правна норма, която виновно е
нарушена – чл.140 ал.1 от ЗДвП и правилно са наложени наказания – глоба и
„лишаване от правоуправление“ по чл.175 ал.3, предл.1-во от ЗДвП, които са
в минималните размери по текста. Посочено е изрично и мястото на
извършване на нарушението, конкретната улица, в гр.Т., като в съдебно
заседание и актосъставителя и свидетелите конкретизират мястото, свързано с
бивше производствено предприятие, което няма как да бъде
индивидуализирано. Следователно не могат да се възприемат изложените в
жалбата съображения, че са налице съществени нарушения на процесуалните
норми и най-вече разпоредбите на чл.42 и 57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като в
обжалваното НП са посочени точно и ясно законовите разпоредби, които са
нарушени и са описани точно и ясно обстоятелствата, при които е извършено
нарушението и самото нарушение.
В случая обаче е допуснато едно единствено съществено нарушение на
административно-наказателната процедура, което е достатъчно основание за
отмяна на издаденото НП. Безспорно е установено по делото, че
жалбоподателят не владее български език и съгласно законовите разпоредби в
тези случаи се назначава преводач. В чл.84 от ЗАНН е посочено, че доколкото
в този закон няма особени правила за производството пред съда по
разглеждане на жалби против НП се прилагат разпоредбите на НПК.
Съгласно чл.21 от НПК намиращ субсидиарно приложение по силата на чл.84
4
от ЗАНН, наказателното производство се води на български език. Съгласно
ал.2 на чл.21 от НПК „лицата които не владеят български език могат да се
ползват от родния си или друг език. В тези случаи се назначава преводач.”
Налице е и многобройна съдебна практика по този въпрос. По делото
безспорно се установи, че наказващият орган не е назначил преводач на
жалбоподателя, като не владеещ български език и въпреки това против него е
издаден АУАН, предявен му е акта, записано е, че е запознат нарушителят със
съдържанието му, а в същност нарушителят е бил неспособен да разбере за
какво е привлечен да отговаря, за да организира защитата си. Поради което е
допуснато съществено процесуално нарушение от категория на
неотстранимите, което опорочава цялата административно-наказателна
процедура и е основание за отмяна на НП.
Това че актосъставителя и свидетелите посочват, че жалбоподателя е
разговарял по телефона с жена, която е превеждала и която жалбоподателят е
набрал, не може да бъде основание да се приеме, че е спазена процедурата.
Липсват данни за самоличността на това лице/и актосъставителя и
свидетелите посочват, че не са снели самоличността на жената и не знаят коя
е тя/, липсват и доказателства дали лицето, с което е разговаряно владее
български език, след като жалбоподателя посочва, че лицето е счетоводителка
във фирмата му, без да е установено дали е българска или гръцка гражданка, а
и дали това лице може да има качеството на преводач по смисъла на закона и
в какви отношения е с жалбоподателя, за да се прецени дали действително
нарушителят е разбрал в какво е обвинен и дали е спазена цялата законова
процедура относно участието на преводач в административно-наказателното
производство.
С оглед на изложеното по-горе, съдът намира че и съставения АУАН, и
обжалваното НП, издадено въз основа на него, са незаконосъобразни и
следва да бъдат отменени.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ НП № 19-0358-000445/12.02.2020 г., на Началника на РУ –
Тополовград към ОД на МВР Хасково, с което на АН. З. К. с ЛНЧ
**********, с адрес: гр.С.З., ул.”Ц.И.А. II” № ***, ет.*, ап.* на основание чл.
53 от ЗАНН и чл. 175 ал. 3, предл.1-во от ЗДвП са наложени наказания -
глоба в размер на 200 лв./двеста лева/ и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от шест месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Ямбол в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Тополовград: _______________________
6