Решение по дело №6407/2019 на Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ 871

гр. Русе, 07.07.2020 год.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Русенски районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на двадесет и четвърти юни, две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                       Председател: Тихомира Казасова

 

при секретаря Станка Иванова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №6407 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

С.В.– управител на „РК България“ ЕООД заявява, че между представляваното от него дружество и Д.Р.П. са създадени облигационни отношения, основани на договор за заем, по силата на който ищецът предоставил на ответника сумата 700 лева.

            Пояснява, че през м.февруари 2018г. Д.П. постъпил на работа в дружеството, изпълнявайки длъжността „шофьор лекотоварен автомобил“. На 22.08.2018г. поискал в заем 700 лева, като обяснил, че средствата са необходими за неотложни разходи, свързани със смъртта на близък роднина. Предвид сериозния повод, ищецът превел исканата сума по посочена от ответника банкова сметка. *** за превода – заем.

            Въпреки отправените покани, длъжникът не възстановил заемната сума, а през м.януари 2019г. трудовото правоотношение между страните било прекратено по взаимно съгласие.

            С оглед изложеното, С.В.моли съда да постанови решение, с което да осъди Д.Р.П., ЕГН ********** да заплати на „РК България“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.“Чипровци“№26, вх.А, ет.4 сумата 700 лева – главница по договор за заем, ведно със законната лихва, считано от 23.10.2019г. до окончателното й изплащане.

            Претендира направените по делото разноски.

            В срока по чл.131 от ГПК ответникът Д.Р.П. е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно неоснователността на ищцовите претенции.

Не оспорва обстоятелството, че на 22.08.2018г. е получил заемната сума.

Твърди, че е погасил задължението си. Пояснява, че съгласно уговорка с ищеца, сумата е изплатена чрез месечни удръжки от възнаграждението, което е получавал във връзка с изпълняваната работа.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:

На 12.02.2018г. между „РК България“ ЕООД и Д.Р.П. е сключен трудов договор, по силата на който ответникът изпълнявал длъжността „шофьор лекотоварен автомобил“ с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 510 лева.

През м.август 2018г. ищецът предоставил на ответника в заем 700 лева, факт, който не се оспорва и се установява от приложеното към исковата молба преводно нареждане.

Трудовото правоотношение е прекратено на 30.01.2019г. по взаимно съгласие на страните.

Р.П. е представил извлечение от банкова сметка, ***, че ищцовото дружество ежемесечно е превеждало дължимото трудово възнаграждение и командировъчни разходи, а след прекратяване на трудовото правоотношение е заплатило остатъка от трудовото възнаграждение, ведно с обезщетение по чл.224 КТ.

С оглед установяване твърденията, изложени в отговора на исковата молба е допуснат разпита на Елис Алядинова Ахмедова, която поддържа, че заемната сума е погасена чрез месечни удръжки от аванса и трудовото възнаграждение на ответника. Първоначалната вноска била удържана на 25 август 2018г. Свидетелката твърди, че остатъка от 200 лева също е възстановен, но работодателят (ищец в настоящото производство) не заплатил на Д.П. последното трудово възнаграждение.

Съдът не кредитира показанията на свидетелката, тъй като същите не кореспондират с релевираните в хода на производството писмени доказателства, а именно:

В разчетно – платежните ведомости (съдържащи се в преписката, изискана от Дирекция „Инспекция по труда – Русе“) не са отразени удръжки от трудовото възнаграждение свързани с възстановяване на заемната сума. С приложеното извлечение от банкова сметка ***, че два пъти месечно ищецът е превеждал по сметка на ответника суми, които значително надвишават уговореното трудово възнаграждение, тъй като включват и командировъчни разходи, но не водят на извод, че от тези суми са удържани погасителни вноски по заемното правоотношение (на 03.09.2018г. – 890 лева; на 17.09.2018г. – 850 лева; на 01.10.2018г. -  900 лева; на 15.10.2018г. – 730 лева; на 31.10.2018г. – 630 лева; на 01.11.2018г. – 1040 лева; на 03.12.2018г. – 1280 лева; на 28.12.2018г. – 420 лева; на 15.01.2018г. – 500 лева). След прекратяване на трудовия договор (на 22.05.2019г.) е изплатена сумата 209.25 лева. Като основание за превода се сочи: „доплащане РЗ за м.януари 2019г. и обезщетение по чл.224 КТ“. Този факт е в противоречие с твърдението, че ищецът не е заплатил на ответника последното трудово възнаграждение. Свидетелката твърди, че на 25.08.2018г. е била удържана първата вноска, но на посочената от нея дата не е извършен превод.

Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум съдът квалифицира правно обективно съединените искове по чл.79, вр.чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Заемът за потребление, съгласно разпоредбата на чл.240 ЗЗД, е договор с който заемодателят предоставя на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът се характеризира като реален, каузален и неформален. Правните последици настъпват при предаване на уговорената парична сума, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на сумата - в същата валута и размер.

При анализ на релевираните в хода на производството доказателства, съдът намира, че ищецът е установил всички елементи от фактическия състав на претенцията си за връщане на сумата по договора за заем.

От приложените преводно нареждане и извлечение от сметка е видно, че на 22.08.2018г. Д.Р.П. е получил от „РК България“ ЕООД заем в размер на 700 лева. Тези доказателства обуславят извод за наличие на заемно правоотношение между страните, във връзка с което ответникът е получил сумата 700 лева. Не се установява връщането й в уговорения срок или погасяване на дълга в хода на процеса. Съдът намира за недоказани твърденията за възстановяване заетата сума чрез месечни удръжки от трудовото възнаграждение.

С оглед изложеното предявения иск за заплащане сумата 700 лева като основателен следва да бъде уважен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.10.2019г. до окончателното й изплащане.

По разноските:

Предвид изхода на спора, в тежест на ответника са направените от ищеца разноски по делото в размер на 350 лева – държавна такса и възнаграждение за процесуално представителство.

Мотивиран така, съдът

 

Р    Е    Ш    И   :

 

ОСЪЖДА Д.Р.П., ЕГН ********** да заплати на „РК България“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.“Чипровци“№26, вх.А, ет.4 сумата 700 лева – главница по договор за заем, сключен на 22.08.2018г., ведно със законната лихва, считано от 23.10.2019г. до окончателното й изплащане, както и 350 лева – разноски по делото. 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от съобщаването на страните.

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: