Р
Е
Ш
Е
Н
И
E №
60/23.3.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД КАРНОБАТ,
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в открито съдебно заседание, проведено на пети март през две хиляди и двадесета
година в състав:
Районен съдия:
Мариела Иванова
при участието на
секретаря Галина Милкова и прокурор, като взе предвид докладваното от съдия
Иванова гр.д. № 1442/2019г. по описа на КРС, и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от Р.С.Г. с ЕГН ********** и Г.Н.Г. с
ЕГН ********** *** против Ж.П.Й. с ЕГН **********, П.Ж.Й. с ЕГН ********** и В.М.Й.
с ЕГН ********** ***. В исковата молба се твърди, че ищците са съпрузи. По
време на брака си закупили недвижим имот, находящ се в гр.Карнобат, ул. „ а
именно жилище апартамент №3,ведно с таванско помещение и гараж №1. Първият
ответник се явява собственик на самостоятелен обект в същата сграда- апартамент
№2, ведно със складово помещение в гаражния етаж на сградата. Останалите
ответници са негови родители, живущи в това складово помещение. Твърди се още в
молбата, че ответниците са заградили част от пространството в коридора на
гаражния етаж чрез ПВЦ врата, както и че това пространство е преустроено в
тоалетна. По този начин неоснователно въздействат над обект на правото на
собственост-обща част, което пречи на допустимото пълноценно ползване според
нейното предназначение от всички собственици. Предвид изложеното е направено
искане да се постанови решение, с което да се осъдят ответниците да премахнат
изградената в коридора на гаражния етаж тоалетна и преграда, изпълнена от ПВЦ
врата. Представят и ангажират
доказателства.
В с.з. исковата претенция е изменена, като производството по делото по отношение на искането да се осъдят ответниците да премахнат
изградената в коридора на гаражния етаж тоалетна е прекратени
поради оттегляне на иска в тази му част.
В
законния едномесечен срок ответниците са
депозирали писмен отговор, с който е оспорват исковата претенция.
В с.з. процесуалният представител поддържа заявения отговор.
Съдът
като взе предвид събраните по делото доказателства и обсъди становищата на
страните намира за установено от фактическа страна следното:
Ищците са съпрузи, чиито граждански брак е сключен на 10.01.1965г.
С договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален
акт
По делото е назначена и изслушана СТЕ, от заключението на която се
установява, че гараж №1, собственост на ищците, се намира в югозападната част
на сградата. Входът за лек автомобил е от запад. От ляво на стълбищната клетка
на гаражния етаж на вход А има врата, която води до коридор, от който има
директен вътрешен достъп до гараж №12, гараж №11, гараж №1, складово помещение
№2 и складово помещение №3. Гараж №11 и складово помещение № 2 са собственост
на ответника. Югозападната част на гараж №11 епреустроена в малка тоалетна с
допълнително направен отвор и монтирана ПВЦ врата. Складово помещение №2 се
ползва за жилищни нужди.
В коридора между тези пощения е
монтирана лека ПВЦ преграда с врата с размер 1.50м. на 2.30м. и тухлен зид над
преградата с размер 1.50м. на 0.40м. Преградата е монтирана диагонално от
вратата на складово помещение №2 до вътрешната входна врата на гараж №1. Тази
преграда не е предвидена по проект.
От събраните гласни доказателства се установява, че преградната врата е
построена от ответниците през 2008-2009г.Причина за това са постоянно влизащите
в етажа животни, а същевременно родителите на първия ответник живеят в
складовото помещение. Според показанията
на св.М.Димитрова двамата ответници имат всичко необходимо за живеене в
гаражния етаж. Тоалетна има направена преди години, но в гаража на ответника,
не в коридора. Според показанията на тази свидетелка направената преграда не се
заключва, за да се премине през нея е необходимо просто да се отвори
поставената за целта врата.Същевременно обаче помещенията в гаражния етаж,
които тя ползва, се намират преди поставената преграда.
От показанията на свидетеля Стамов се установява, че когато преди година
правел ремонт в гаража на ищците му се налагало да излиза от гаража да
преминава през двора на кооперацията, да влиза през входа на сградата, за да
може да работи. Вратата, която била поставена в коридора на гаражния етаж след
гаража на ищците била заключена и това налагало да обикаля.
В тази връзка са и показанията на св. Ант. Димитрова, която е дъщеря на
ищците. Според нейните показания в коридора на гаражния етаж има ПВЦ врата,
която ограничава достъпа към гаража на родителите й, тъй кат вратата е
заключена. Според нейните показания, когато родителите й купуват жилището вътрешната врата на гаража, водеща към
коридора на гаражния етаж, е била зазидана.
Съдът кредитира показанията на св. Ант. Димитрова като съобрази вероятната
тяхна заинтересованост. Тези показания се подкрепят от показанията на
св.Стамов, които не е заинтересован от изхода на делото, а същевременно има
преки наблюдения върху сградата. Неговите твърдения, че вратата е била
заключена и се е налагало да заобикалят цялата сграда, за да вземат материали
са логични, тъй като никой не би вършил тези обиколни действия, ако е било
възможно просто да отворят вратата и преминат през нея в коридора. Техните
твърдения не се опровергават от показанията на св.Маринка Димитрова, тъй като
тя няма преки наблюдения върху състоянието на вратата (заключена или
отключена), тъй като реално не й се налага да я ползва. Но нейните показания
относно факта, че вторият и третият ответник живеят в складовото помещение,
правят показанията на св.Димитрова и св. Стамов, още по-правдоподобни. Това е
така, тъй като след като ответниците реално живеят в това помещение, а
вътрешната врата към гаража на ищците е била зазидана, то логично е да
ограничат достъпа към образуваното помещение в коридора на етажа.
При така установена фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно
чл.109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно
действие, което му пречи да упражнява своето право. От самия текст на
разпоредбата е видно, че двете задължителни условия за уважаването на иска са:
неоснователност на действията на ответника по негаторния иск и създаването на
пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен
обем. Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата
на чл.109 ЗС. Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не създават
пречки на собственика. Следователно, за уважаването на този иск във всички
случаи е необходимо ищецът да докаже не само, че е
собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно
въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие
на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот
по-големи от обикновените /чл.50 ЗС/-Тълкувателно решение №4, постановено по
т.д.№4/2015 на ОСГК на ВКС.
Безспорно
по делото се доказа, че страните са собственици на самостоятелни обекти в
сграда-етажна собственост.
Съгласно чл. 38,ал.1 ЗС при сгради, в
които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на
всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът,
основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части,
вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите,
площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на
отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите
към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове
инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището
на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи
за общо ползуване.
Когато
са общи по
естеството си те са
предназначени да обслужват
всички самостоятелни обекти и сградата като цяло, нямат
самостоятелно правно значение и не могат да
променят предназначението си. Поради това не могат
да бъдат обект на самостоятелно придобиване,
включително като обслужващ някой от самостоятелните обекти в етажната
собственост.
От
СТЕ се установява, че от ляво на стълбищната клетка на гаражния етаж на вход А
има врата, която води до коридор, от който има директен вътрешен достъп до
гараж №12, гараж №11, гараж №1, складово помещение №2 и складово помещение №3.
В коридора между тези пощения е монтирана лека ПВЦ преграда с врата с размер
1.50м. на 2.30м. и тухлен зид над прегарадата с размер 1.50м. на 0.40м.
Преградата е монтирана диагонално от вратата на складово помещение №2 до
вътрешната входна врата на гараж №1. Тази преграда не е предвидена по проект.
Използуването
на общите части на сградата не е самоцел, а служи за ползуване на отделните
помещения в нея съобразно тяхното предназначение и търпи ограничения, които се
налагат от нуждите на съвместното ползване. Съвкупната преценка на
доказателствата по делото налага извод, че ответниците са
поставли тази лека ПВЦ преграда с врата, както и че тя е заключена. Ищците
нямат достъп през
коридора на гаражния етаж на сградата към гаража си и обратно.
Липсата на достъп се дължи на поведението на ответниците, които са отказали да
им предоставят такъв, отричайки правата им.
Предвид изложеното предявеният иск се явява основателен и като такъв следва
да бъде уважен.
При този изход от спора ищците имат право на разноски съобразно уважената
част от иска. Съдът не споделя становището на ищците, че ответниците дължат
всички разноски по делото, тъй като от събраните гласни и писмени доказателства
не се установява по категоричен начин, че тоалетната е премахната след
завеждане на исковата молба.
Така мотивиран Районен съд - Карнобат
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Ж.П.Й.
с ЕГН **********, П.Ж.Й. с ЕГН ********** и В.М.Й. с ЕГН ********** *** на основание чл. 109 ЗС да премахнат изградената в коридора на партерния
(гаражен) етаж във вход А на жилищна
сграда-блок (бивша ЖСК „построена в УПИ ПУП на гр.Карнобат с адм. адрес гр. преграда с врата и тухлен зид над преградата.
ОСЪЖДА Ж.П.Й.
с ЕГН **********, П.Ж.Й. с ЕГН ********** и В.М.Й. с ЕГН ********** *** да заплатят на Р.С.Г. с ЕГН ********** и Г.Н.Г. с ЕГН ********** ***
сумата от 450лв.
съдебно деловодни разноски.
ОСЪЖДА Р.С.Г. с ЕГН ********** и Г.Н.Г. с ЕГН ********** *** да заплатят на
Ж.П.Й. с ЕГН **********, П.Ж.Й. с ЕГН ********** и В.М.Й. с
ЕГН ********** *** сумата от 150лв. съдебно деловодни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Районен съдия: