№ 3025
гр. Варна, 08.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова
като разгледа докладваното от Виляна Н. Михалева Гражданско дело №
20233110114303 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава „Тринадесета” от ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Д. Г. Н.,
ЕГН **********, с която се претендира да бъде осъдено „ЕПП” АД /с
предишно наименование „**” АД, ЕИК **, да й заплати сумата от 19 лв.,
представляваща платена без основание такса за възстановяване захранването
на обект с адрес на потребление гр. Варна, ул. „К.“ №16, с титуляр Д. Г. Н., с
аб. №** и кл. №**********, за която сума е издадена фактура ТП
№**/09.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 02.11.2023 г.
до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се
основават претендираните права: Д. Г. Н. била потребител на ел. енергия по
договор с ответното дружество, с адрес на потребление гр. Варна, ул. „К.“ №
16, с аб. № ** и кл. № **. На 09.09.2020 г. тя заплатила на ответника сумата от
19 лв. като такса за възстановяване на прекъснатото ел. захранване до обекта
й. Твърди, че плащането на таксата било без основание, тъй като клаузата на
чл. 37, ал. 1, изр. 2 ОУ, регламентираща дължимостта й се явявала нищожна
поради противоречие със закона - чл. 122-124 ЗЕ, където не било предвидено
като условие за възобновяване на снабдяването заплащането на такса, а и
поради неравноправност по см. на чл. 143, т. 2 и т. 18 ЗЗП като ограничаваща
правата на потребителя, позволявайки на ответното дружество да изисква
предварително заплащане на суми и едностранно да определя техния размер.
Позовава се и на нарушаване на нормата на чл.186, ал.2, т.1 ЗЗП и чл.2, ал. 2
ЗЕ. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен
1
отговор от редовно уведомения ответник, с който изразява становище за
неоснователност на иска. Оспорва се сумата да е платена без основание.
Твърди, че прекъсването на захранването на потребителя било резултат на
негово виновно неизпълнение на договорните му задължения. Твърди, че било
прекъснато ел. захранването в обекта на абоната, тъй като не било платено
негово задължение по фактура повече от 20 дни след падежа му и съгласно чл.
34 ОУ за ПЕЕЕПП, ответното дружество имало право да поиска от „ЕРПС“
АД да прекъсне или ограничи преноса на ел. енергия, ако битов клиент е в
просрочие с 20 дни в изпълнение задължението си за плащане на текущите си
задължения. Съгласно чл. 37 ОУ ответното дружество изисквало
възстановяване на преноса след отпадане на основанията за прекъсването му.
В тази връзка се сочи, че възстановяването се извършвало след заплащане на
цена съгласно ценоразпис, включваща всички направени разходи по
прекъсване и възстановяване на продажбата, изискващо технически
изпращане на екип от служители на адреса на потребление. Тези разходи не се
реализирали от ответника, а от ЕРП. Твърди, че таксата имала характер на
мрежова услуга, поради което на основание чл. 28, ал.1 ПТЕЕ цената й се
заплащала на крайния снабдител. Оспорва клаузата на чл. 37 ОУ да
противоречи на чл. 122-124 ЗЕ, респ. чл. 143, т.2, т. 18 ЗЗП. Твърди, че таксата
била предвидена в ценоразпис, който бил публичен и всеки абонат бил
запознат със съдържанието му. Клаузата се сочи да въвежда реализиране на
гражданска отговорност по повод виновно неизпълнение на договорно
задължение и затова не съдържала уговорка във вреда на потребителя, нито
пък ограничавала правата му по ЗЕ. Освен това в чл. 52, ал. 2 ПЕЕЕПП била
предвидена възможност в 30-дневен срок от влизане в сила на ОУ,
несъгласните с тях клиенти да внесат писмено заявление, в което да
предложат специални условия, каквото от абоната в случая не било подавано.
На последно място сочи, че таксата не касаела възстановяване на
снабдяването с ел. енергия, а продажбеното отношение между страните.
Претендира разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото по вътрешно
убеждение и въз основа на приложимия закон и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Представено е извлечение за фактури и плащания по периоди към дата
30.11.2021 г., от което се установяват размерът и датата на плащане на
задълженията на Д. Г. Н. към „ЕПП“ АД.
По делото е приобщена фактура №**/09.09.2020 г., издадена от „ЕПП“
АД, с която е начислена на Д. Г. Н. сумата от 19 лв., за възстановяване
захранването (електромер) на обект с адрес на потребление гр. Варна, ул. „К.“
№16, ап. 3, с аб. №** и кл. №**********.
На осн. чл. 146, т. 3 и 4 ГПК е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че сумата от 19 лв. по фактура ТП № **/09.09.2020 г. е заплатена от
Д. Г. Н. - абонат на „ЕПП“ АД на 09.09.2020 г.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка съдът
формира следните правни изводи:
Предявеният осъдителен иск намира правното си основание в
разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. I ЗЗД.
На осн. чл. 146, т. 3 и 4 ГПК е обявено за безспорно, че между страните
2
по делото е налице валидно възникнало облигационно правоотношение по
повод продажба на електроенергия за обект на потребление, находящ се в гр.
Варна, ул. „К.“ №16, ап. 3, с аб. №** и кл. №**********, при публично
известни ОУ.
Липсва спор, че с фактура ТП №**/09.09.2020 г. на ищцата е начислена
такса за възстановяване на ел. захранването в обекта в размер на 19 лв.
Страните по делото не спорят и, че на 09.09.2020 г. ищцата е платила
таксата, както и че същата е получена от ответното дружество.
Спорно е дали е налице правно основание за начисляване на такса от 19
лв. за възстановяване на електрозахранването.
Приложими към процесното правоотношение са Общите условия за
продажба на електрическа енергия на „ЕПП“ АД, одобрени с решение № ОУ-
061/07.11.2007 г. на ДКЕВР, тъй като фактурата, с която е начислена
процесната такса, е издадена на 09.09.2020 г., към който момент решение
№ОУ-06/21.07.2014 г. на ДКЕВР, с което са одобрени влезлите в сила на
07.09.2014 г. Общи условия за продажба на електрическа енергия на „ЕПП“
АД, е отменено с Решение №798/20.01.2017 г. на ВАС.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ОУ за продажба на електрическа енергия на
„ЕПП“ АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г., „ЕПП“ АД
изисква от „ЕРПС” АД възстановяване на снабдяването с електрическа
енергия след отпадане на основанията за прекъсването. Когато прекъсването е
по вина на потребителя, снабдяването се възстановява след като последния
заплати на „ЕПП“ АД и „ЕРПС” АД всички направени разходи за прекъсване
и за възобновяване на снабдяването.
Следователно дължимостта на таксата за възстановяване е обусловена,
от една страна, от виновно неизпълнение на договорните задължения на
потребителя и, от друга страна, от извършването на разходи от доставчика за
прекъсването, респ. възстановяването на захранването.
В случая не се спори, а се установява и от представените писмени
доказателствени средства (справка за потребление и извлечение за фактури и
плащания), че потребителят не е бил изправна страна по договора.
Липсват обаче каквито и да било доказателства за извършването на
разходи от страна на ответното дружество, които да оправдаят изискваната
насрещната парична престация от абоната. Отговорността на последния за
собственото му неправомерно поведение се изразява в невъзможността да
ползва електрическа енергия след прекъсването на електроснабдяването в
обекта, но няма основание за разширяване на тази отговорност чрез
натоварването му с допълнителни парични задължения, за които не е
предоставена никаква реална услуга.
В случая абонатът на ел. енергия е физическо лице и същият има
качеството „потребител“ по смисъла на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което се
ползва с потребителската закрила, регламентирана в ЗЗП.
Въведеното изискване в ОУ за компенсиране от потребителя на
разходите за прекъсване и възобновяване на снабдяването противоречи на
разпоредбите на чл. 122-124 ЗЕ. Правата на потребителите на енергийни
услуги са регламентирани в ЗЕ, като в същия са изрично уредени и правилата
за преустановяване на присъединяването и снабдяването с електрическа
енергия - Глава Девета, Раздел XI от ЗЕ. Съгласно чл. 123, ал. 1 ЗЕ,
3
доставчиците от последна инстанция, общественият доставчик, крайните
снабдители и търговците на електрическа енергия имат право да преустановят
временно снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти при
неизпълнение на задължения по договора за продажба на електрическа
енергия, включително при неизпълнение на задължението за своевременно
заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с
електрическа енергия. Според чл. 124 ЗЕ енергийното предприятие
възстановява снабдяването и/или присъединяването на клиентите след
отстраняване на причините, довели до преустановяването.
От горепосочените правила следва извод, че предприятието има
задължение да възстанови снабдяването, като не се сочи друго условие за
възстановяването освен отстраняване на причините за преустановяване на
електроснабдяването по чл. 123, ал. 1 ЗЕ. Не е предвидена дължимост от
страна на потребителя на допълнителни такси и възстановяване на разходи,
които дружеството е направило или би направило по повод изпълнение на
това му законово и договорно задължение за възстановяване на ел.
захранването. Единственото условие е да са отпаднали причините, наложили
това прекъсване.
Вследствие на изложеното, съдът намира клаузата на чл. 21, ал. 1 от ОУ
за продажба на електрическа енергия на „ЕПП“ АД, одобрени от ДКЕВР с
Решение № ОУ-061/07.11.2007 г., за неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 2
ЗЗП. Същата ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон.
Ответното дружество няма правомощия да извършва действия по
електропреносната мрежа, вкл. да прекъсва и възобновява снабдяването и
затова такава такса не му се следва.
Оспорената клауза позволява на дружеството да изисква предварително
заплащане на суми за възстановяване на снабдяването, а и да определя
едностранно техния размер, поради което се явява неравноправна и на
основание чл. 143, т. 18 ЗЗП. Дори да се извършват някакви разходи за
доставчика във връзка с възстановяване на снабдяването, каквито в случая не
са доказани, неплащането на същите не може да бъде условие за отказ да се
възстанови снабдяването на клиента с ел. енергия. Предвид наличието на
договорни отношения между потребителя и доставчика, при уреждане на
спорните отношения е необходимо да има както доказано виновно
неизпълнение на договорните задължения от страна на конкретния
потребител, така и доказани по вид и размер разходи за енергийното
предприятие, които да бъдат заплатени.
Щом клаузата е неравноправна и не е уговорена индивидуално, тя е
нищожна на осн. чл. 146 ЗЗП.
Процесната такса не представлява мрежова услуга по см. на §1, т. 8 от
ДР на ПТЕЕ, тъй като е начислена поради неизпълнение на задълженията на
клиента, не е остойностена във връзка с потребена от него ел. енергия и в
зависимост от количеството на последната, както би следвало според чл. 27,
ал. 1 от ПТЕЕ, а стойността на таксата за възстановяване на снабдяването на
клиент, прекъснат за неплатена ел. енергия от електромер, е определена в
ценоразпис на услуги, предлагани от дружеството, в сила от 16.12.2013 г.
Възражението на ответника, че таксата се дължи не за възобновяване на
електроподаването, а за възстановяване на продажбеното правоотношение, е
неоснователно, доколкото, както се посочи по-горе, приложими в конкретния
4
случай са ОУ от 2007 г., а не ОУ от 2014 г. Освен това разликата в редакциите
на нормите, предвиждащи заплащане на таксата, не се отразява на същността
на клаузата и на нейната действителност.
От горното следва, че начислената такса за възстановяване в размер на
19 лв. е заплатена от ищцата в полза на ответника при първоначална липса на
основание.
По изложените съображения исковата претенция с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. I ЗЗД е основателна и като такава следва да бъде уважена.
Предвид основателността на главната претенция, основателна се явява и
претенцията за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 03.11.2023 г., до окончателното
изплащане.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата се дължат
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
Представен е списък по чл. 80 ГПК за направени разноски в размер на 53 лв.
за държавна такса и е обективирано искане за определяне и присъждане на
адвокатско възнаграждение за един адвокат на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. чл. 38,
ал. 2, вр. чл. 36, ал. 1 ЗАдв. Представен е договор за правна защита и
съдействие, видно от който адв. В. е предоставила правно съдействие и защита
на ищцата в производството при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. С оглед
фактическата и правна сложност на делото, вида и обема на извършените от
пълномощника процесуални действия по защитата на страната – изготвяне и
депозиране на искова молба и на молба по хода на делото, броя и цената на
предявените искове – един осъдителен иск за сумата от 19 лв., съдът намира,
че справедливото възнаграждение, което следва да се определи, възлиза на
200 лв. В тежест на ответното дружество следва да бъде възложена сума в
размер на 53 лв., която се дължи на ищцата, и сума в размер на 200 лв., която
се дължи на адв. В..
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЕПП“ АД, ЕИК **, да заплати на на Д. Г. Н., ЕГН
**********, сума в размер на 19 /деветнадесет/ лв., представляваща платена
без основание на 09.09.2020 г. такса за възстановяване на ел. захранване на
обект на потребление находящ се в гр. Варна, ул. „К.“ №16, с аб. №** и кл.
№**********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
03.11.2023 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „ЕПП“ АД, ЕИК **, да заплати на на Д. Г. Н., ЕГН
**********, сума в размер на 53 /петдесет и три/ лв., представляваща сторени
в първоинстанционното производство съдебно-деловодни разноски, на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „ЕПП“ АД, ЕИК **, да заплати на на адв. С. В., с
№**********, ВАК, сума в размер на 200 /двеста/ лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за предоставена в полза на Д. Г. Н. безплатна
адвокатска помощ, на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6