РЕШЕНИЕ
№ 85
гр. Ямбол, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Яна В. Ангелова
при участието на секретаря Ц. Х. Г.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско
дело № 20222300500488 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, във вр. с чл.17, ал.5 от ЗЗДН.
Образувано е по въззивна жалба на С. М. П. от гр.****** - лично и в качеството й
на майка и законен представител на малолетното дете Б. Д. И. и по въззивна жалба на Д. Б.
И. и А. М. Д., двамата от гр.*******, против Решение №413/23.08.2022г. на Ямболски
районен съд, поправено с Решение №532/24.10.2022г., по гр.д.№20222330101871 по описа
на този съд, с което са постановени мерки за защита от домашно насилие по отношение на
С. П. и Б. И., спрямо които от страна на Д. И. и А. Д. са извършени актове на домашно
насилие, като съдът е задължил Д. И. да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на С. П., задължил е Д. И. и А. Д. да се въздържат от извършване на домашно
насилие по отношение на детето Б., наложил е на Д.И. и на А. Д. глоби в размер на по 200
лева и ги е осъдил да заплатят ДТ в размер на 25 лв., както и да заплатят съдебни разноски
на молителите С. П. и Б.И. в размер на 400 лева., като е отхвърлил молбата на Б. И. за
налагане по отношение на Д.И. и А. Д. на мярката за защита по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН, както
и молбата на С. П. за налагане по отношение на Д.И. мярката за защита по чл.5, ал.1, т.3 от
ЗЗДН.
Въззивниците С. М. П. - лично и в качеството й на майка и законен представител
на малолетното дете Б., са обжалвали първоинстанционното решение в частта, с която е
оставена без уважение молбата им за постановяване на мерките за защита по чл.5, ал.1, т.3
от ЗЗДН.
Според оплакванията им, решението на първата инстанция в тази му обжалвана част е
неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати нарушения на
процесуалните правила и е необосновано. Въззивниците считат, че съдът не е извършил съвкупна
преценка на събраните доказателства, не е извършил анализ на свидетелските показания от гледна
точка на пълнота, изчерпателност, убедителност и логическа последователност, неправилно е
кредитирал показанията на св.И.а без да отчете възможната им заинтересованост на основание чл.
172 ГПК и обстоятелството, че не съответстват на свидетелските показания на св.Л. и на другите
1
събраните по делото писмени доказателства. Съдът не отчел и факта, че освен акта на домашно
насилие от 17.07.2022г., е имало и други предходни скандали, а съгласно сочена практика на ВКС,
когато в молбата са изнесени данни за постоянен ежедневен физически или психически тормоз
или постоянно, ежедневно повтарящо се ограничаване на личните права на лица, намиращи се в
родствена връзка с извършителя, молбата за защита е в срок, независимо, че не са посочени
конкретните дати, на които са извършени неправомерните действия. Също неправилен бил и
изводът за отсъствие на данни за извършено домашно насилие над малолетното дете, при дадените
от св.Л. показания, че ответниците се държат грубо с П. и детето още отпреди една година, с
използвани обидни думи и закани по отношение на П. в присъствието на детето и данните за
насилие по отношение на детето преди процесната дата. Неправилно съдът интерпретирал
показанията на св.Л., който макар да не бил пряк свидетел на акта на насилие, непосредствено след
това е възприел състоянието и нараняванията по молителите, както и обясненията на детето Б. по
отношение на случилото се и изпитвания от детето страх от неговия баща и съжителката му.
Според въззивниците, събраните по делото писмени и гласни доказателства установяват, че се
касае за системност в поведението на ответниците, изразяващо се в заплахи за здравето и живота
на П., отправяни обиди и вулгарни изрази по отношение на личността й, системно ограничаване на
правото й да живее спокойно, което е осъществявано в присъствието на детето; че ответникът Д.И.
е блъснал детето, а двамата ответници са осъществили и физическо насилие по отношение на П.
пред детето, а преди това е осъществявано физическо насилие от страна на ответницата А. Д. по
отношение на детето Б., като за системността на осъществяваното насилие сочи издадената заповед
по ЗЗДН по гр.д.№ 2190/2021г. на ЯРС. Въззивниците сочат, че не е опровергана
доказателствената сила на декларацията по чл.9, ал. 3 ЗЗДН и е установено психическо и
физическо насилие като акт на домашно насилие. При правилно формирани изводи, че на
процесната дата спрямо молителите е осъществен акт на домашно насилие, неправилно и
незаконосъобразно съдът не наложил мерките по чл.5, т.3 от ЗЗДН. Също неправилно съдът
отказал и събирането на относими за спора доказателства.
По тези съображения въззивниците С. П. и Б.И. молят за отмяна на решението на
първата инстанция в оспорената част и за постановяване на ново решение от въззивния съд с
налагане на мерките по чл.5, т.3 от ЗЗДН за срок от 18 месеца.
С подадения писмен отговор Д.И. и А. Д. са оспорили жалбата на С. П. и Б.И., по
съображения, че оплакванията на въззивниците П. и И. са голословни и не почиват на събраните по
делото доказателства и че целта на мярката по чл.5, т.3 от ЗЗДН е да даде закрила, а не да
превъзпита извършителя, като в случая детето ще осъществява лични контакти с баща си в
изпълнение на постановения от съда режим на лични отношения, а С. П. няма интерес от
посочената мярка за защита, тъй като същата мярка е взета с решението по гр.д.№2190/2021г. по
описа на ЯРС и е безсрочна.
Въззивниците Д. И. и А. Д. са обжалвали решението на ЯРС в частта, с която
съдът е уважил молбата за защита от домашно насилие и им е наложил мерките по чл.5, ал.1,
т.1 от ЗЗДН, както и глоба в размер на по 200лв. Същите са оспорили като неправилен
извода на съда, че е осъществен от тях акт на физическо насилие над С. П., както и акт на
психическо насилие по отношение на детето Б., като сочат, че от събраните по делото
доказателства не е установен акт на домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН.
Неправилно съдът приел, че участието на Д.И. в случващото се е форма на домашно
насилие, като считат, че от формулировката на решението не става ясно какъв точно акт на
домашно насилие е установил съдът, нито как може самото участие на И. да представлява
агресивен акт, след като той е сторил най-естественото нещо в ситуацията - да разтърве
максимално бързо двете жени, а действия като дърпане на майката пред детето и бутане на
самото дете не са установени по делото. Действията на А. Д. също не биха могли да се
квалифицират като акт на домашно насилие, тъй като макар да е безспорно установен
фактът на физическо съприкосновение между двете жени - А. и С., последната е била
агресорът, срещу когото А. се е защитила и поведението й да се защити не е морално
укоримо и противоправно. В обобщение двамата въззивници сочат, че по делото не е
установено кумулативното наличие на двете предпоставки - ответниците по молбата да са
извършили противоправен и умишлен насилствен акт в някоя от формите, съдържащи се в
чл.2, ал.1 и ал.2 от ЗЗДН, осъществен от лица, намиращи се в правна, фактическа и/или
родствена връзка, подробно изброени в чл.3 от ЗЗДН и целта на закона е да се даде закрила
на лица, пострадали от насилие, а не да се санкционират ответниците за поведение, от което
самите те са пострадали.
2
По тези съображения въззивниците И. и Д. молят за отмяна на решението на ЯРС
в оспорената от тях част и за постановяване на решение за отхвърляне молбата за защита на
молителите.
С. П., лично и в качеството на майка и законен представител на малолетния Б., с
подадения писмен отговор е оспорила въззивната жалба на Д.И. и А. Д. като неоснователна,
с доводи за неоснователност на оплакванията в жалбата и за установен по делото акт на
физическо насилие по отношение на П. и психическо насилие по отношение на детето, като
изложението преповтаря съображенията по подадената от тях жалба.
В о.с.з. всеки от въззивниците, чрез процесуалния си представител, поддържа
своята жалба и моли за уважаването й, като оспорва жалбата на другите въззивници, с
претенция за присъждане на сторените по делото разноски.
ЯОС намира, че двете въззивни жалби са процесуално допустими, тъй като са
подадена от легитимирани страни и в срока по чл.17, ал.1 ЗЗДН, поради което следва да се
разгледат по същество.
За да се произнесе, въззивният съд установи следното:
Производството пред ЯРС е образувано по молба с правно основание чл.4, ал.1,
вр. с чл.8, ал.1, т.1 и т.2 от ЗЗДН, подадена от С. М. П. - лично и в качеството й на майка на
малолетното дете Б. Д. И., против Д. Б. И. и А. М. Д., двамата от гр.*******.
В молбата са изложени индивидуализиращите белези на актове на домашно
насилие от 17.07.2022г. около 10,20ч.-10,30ч., изразили се в осъществено спрямо двамата
молители физическо и психическо насилие - спрямо молителката С. П. от страна на Д.И. и
спрямо детето Б. от страна на А. Д. и Д.И.. Според изложените твърдения, на посочената
дата в дома на молителката пристигнали бабата на детето К. И. и ответницата А. Д., с
намерението да вземат детето Б. за осъществяване на личен контакт с баба му. След като
детето отказало да тръгне с баба си, ответницата Д. започнала настоятелно да звъни на
звънеца на дома на молителката и когато тя излязла на площадката, Д. започнала да я души,
да нанася удари в носа й и по лицето й, да й нанася ритници в корема и краката, да я дере с
нокти, да я влачи към стълбите, което се случило в присъствието на детето, което плачело и
треперело от страх. В същия момент се повил ответникът Д.И., който хванал молителката и
я държал, за да може ответницата Д. да я удря, след което блъснал и детето, а след като
двамата молители успели да влязат в дома си и да се заключат, И. блъскал по вратата и я
ритал, крещейки и заплашвайки, че "така или иначе пак ще ги докопа".
Към молбата са представени декларации по чл.9 ЗЗДН, подадени лично от С. П. и
в качеството й на майка на детето Б. И., в които са описани същите изложени в молбата
актове на насилие спрямо двамата молители от *******г.
Ответниците са оспорили молбата с основното възражение, че твърденията в
молбата не отговарят на истината и молителката е тази, която е осъществила акта на
насилие спрямо ответницата Д., а ответникът И. се е намесил, за да отблъсне П..
С постановеното по спора решение (поправено по реда на чл.247 ГПК) ЯРС е
приел, че на процесната дата е било осъществено физическо съприкосновение между
молителката П. и ответницата Д., при което травми са получили и двете, а пряк очевидец на
случилото се е било детето Б., което е било стресирано, пищяло е, чувствало се е тревожно и
поведението на ответницата в присъствието на детето е акт на домашно насилие под
формата на психическо насилие. Съдът е приел, че ответникът Д.И. също е осъществил
насилие по отношение на двамата молители, изразило се в дърпане на майката пред детето и
бутане на самото дете. Поради това районният съд е уважил молбата на С. П. - лично и като
майка на детето Б., и е постановил срещу ответниците мярката за защита от домашно
насилие по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН, задължавайки Д.И. да се въздържа от домашно насилие по
отношение на С. П., а Д.И. и А. Д. да се въздържат от извършване на домашно насилие по
отношение на детето Б. И., като е наложил глоби по чл.5, ал.4 ЗЗДН на двамата ответници в
размер на по 200лв., осъдил ги е да заплатят ДТ в размер на 25лв. и съдебни разноски на
молителката в размер на 400лв. С решението съдът е отхвърлил молбата за налагане на
мярката по чл.5, ал.1,т.3 от ЗЗДН - условия и срок за забрана на ответниците да приближават
пострадалите лица, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих,
излагайки съображения, според които случаят е бил продиктуван от изострените отношения
3
на страните по повод контактите на бащата-ответник с детето, приемайки, че не е била
осъществена пряка агресия срещу детето и мярката по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН е достатъчна, за
да бъдат предупредени ответниците да се въздържат от подобно поведение, тъй като
смисълът и духът на закона - ЗЗДН, е да защити действителните жертви от акт на домашно
насилие, а не да разрешава влошени отношения на родителите по повод осъществяване
режим на лични контакти с детето.
Фактическата обстановка по делото е разкрита частично от районния съд със
събраните пред този съд доказателства, както и със събраните доказателства пред
настоящата инстанция:
Установено е от представеното копие на удостоверение за раждане, че
молителката С. П. и ответникът Д. И. са родители на детето Б. Д. И., родено на ******г. Не
е имало спор, че родителите не живеят заедно, детето се отглежда от майката, която
упражнява родителските права, а на ответника Д.И. е определен режим на лични контакти с
детето, като ответницата А. Д. е жената, с която ответникът Д.И. е във фактическо
съпружеско съжителство. С оглед тези данни е установена легитимацията на страните в
производството, съгласно чл.3, т.2, т.3, т.4 и т.10 от ЗЗДН.
Със СМУ № 272/2022г. от 17.07.2022г., издадено от съдебния лекар д-р Ч. е
установено, че на посочената дата лекарят е извършил преглед на молителката С. П. и е
констатирал, че освидетелстваната има контузия на дясната половина на лицето,
одрасквания и болезнен оток, болка в областта на лявата плешка, охлузване в горния край
на дясната подбедрица, одраскване на лявата повърхност на дясното бедро. С копие от фиш
за спешна медицинска помощ от 17.07.2022г. също е установено, че при преглед на
молителката същата е с одрасквания и охлузвания на лицето.
Ответницата А. Д. също е представила СМУ №271/17.07.2022г., издадено от
същия съдебен лекар - д-р Ч., с което е удостоверено, че при прегледа на Д. са установени
данни за контузия на дясната половина на лицето с болезнен оток на тъканите и зачервяване
на кожата, наличие на такива увреждания в областта на дясната половина на шията и
страничната повърхност на дясното бедро, както и в областта на лявата мишница и
охлузвания с оток на тъканите.
Събрани са писмени доказателства пред първата инстанция, установяващи, че за
спазване на разрешения на бащата режим на лични контакти с детето Б., пред ДСИ при ЯРС
е образувано изпълнително дело, по което детето не е било предадено на бащата, като по
случая е била уведомена ДСП - отдел "Закрила на детето"-Ямбол. Установено е със съставен
от ДСИ при ЯРС протокол за принудително изпълнение за осъществяване на режим на
лични контакти от 11.08.2022г., че на посочената дата молителите - майката и детето са се
явили пред ДСИ, но въпреки усилията на присъстващия детски психолог детето Б. не е
пожелало да отиде при баща си, отказвало е всякакъв контакт с него и предаване не е
извършено от съдебния изпълнител и на посочената дата. Установено е, че бащата Д.И. се е
снабдил със заповед за незабавна защита на себе си и на детето срещу майката, за твърдян
от него акт на домащно насилие, извършен от майката на същата процесна дата, за
изпълнението на която заповед за защита ответникат е подал множество сигнали до ЯРП,
ДАЗД и РУ на МВР-Ямбол.
Ответницата А. Д. е представила жалба от 18.07.2022г. до ЯРП, в която е
изложила твърдения за осъществено и спрямо нея насилие от молителката С. П. на
процесната дата 17.07.2022г.
Молителката С. П. е представила постановление на ЯРП от 26.07.2022г. за
образувана по нейн сигнал прокурорска преписка, по която е установено, че в социалната
мрежа Фейсбук, от съдаден профил и блог страница "Ямболски боклук", доС. Пни и
управлявани от лица на адреса на ответницата А. Д. в гр.Б., са били публикувани призиви да
се отнеме детето от молителката П., като с прокурорския акт преписката е била изпратена на
компетентната прокуратура - РП гр.Бургас.
Районният съд е събрал и гласни доказателства - показанията на свидетелите К.
И. - майка на ответника Д.И. и на св.Л., с когото молителката съжителства на съпружески
начала. Свиетелката И., която е присъствала и е очевидец на процесния твърдян по делото
акт на домашно насилие, е отрекла наС. Пването на фактите по начина, изложен от
4
молителката. Поддържала е, че когато с ответницата Д. заедно са се качили до апартамента
на молителката, за да вземат детето Б. за осъществяване на режим на лични контакти с баба
му, майката е започнала да ги обижда и затръшнала вратата, а когато отворила отново
продължила да ги обижда, ударила шамар на А., започнала да я рита и блъска, а детето Б.
започнало да пищи. В този момент Д. се качил по стълбите, след като чул виковете на детето
и започнал да разтървава двете жени без да ги удря, като молителката започнала да удря и
него по гърба.
Свидетелят Л. е посочил при разпита, че е научил за инцидента от молителката,
която му се обадила по телефона докато пътувал и му казала, че са я набили, като по време
на пътуването му се обадил и ответникът, според който молителката е набила неговата жена.
Когато пристигнал в дома си свидетелят заварил екипи на полицията и на „Спешна
помощ", установил размествания на мебелите в коридора на жилището си и охлузвания по
входната врата, а детето Б. му разказало, че лошите хора искали да убият майка му.
Молителката треперела, а свидетелят установил наранявания по нея, като детето отново му
разказвало за лошите хора, че искали да вземат майка му и я дърпали надолу. Детето било
уплашено, изпитвало страх, казало, че ответницата "кака Ани" ще го бие и не иска да ходи
при ответниците. За осъществяването на конкретния акт на насилие св.Л. е препредал
казаното му от молителката и детето Б..
Пред настоящата инстанция са разпитани като свидетели полицейските
служители от РУ на МВР-Ямбол - Ж.Г. и Т.Т., които са посетили адреса на молителите след
подадения от ответницата А. Д. сигнал за домашно насилие. Според дадените показания,
св.Г. разговарял с ответницата Д., която се оплакала, че молителката е тази, която е
предизвикала скандала и я е бутала и скубала, но този свидетел, полицейският служител, не
установил видими наранавяния по Д.. Показанията на св. Т. са, че при посещението в дома
й, той е разговарял с молителката С. П., която обяснила как е възникнал сканадала с
ответницата Д., но този свидетел установил видими наранявания и охлузвания по ръцете и
главана на С. П., а детето Б. било видимо разсроено и казало на полицейския служител, че
не желае да отиде при баща си. Пристигналата фелдшерка от ЦСМП-Ямбол, която
извършила преглед на ответницата Д. съобщила на свидетеля Т., че Д. не се нуждае от
допълнителен преглед и посещение в ЦСМП.
Пред настоящата инстанция е представен фиш за спешна медицинска помощ от
17.07.2022г., видно от който мед.лице от ЦСМП -Ямбол е прегледал ответницата А. Д. на
място на адреса в гр.****, ул.*****, в 10,29часа до 11,06 часа, като видно от фиша, при
прегледа същата не е имала видими наранявания, била е контактна и адекватна и не е
съобщила за болки.
От приетите от настоящата инстанция изпратени от ДСП-Ямбол писмени
доказателства е установено, че по подаден от майката С. П. сигнал, в деня следващ
процесната дата, на 18.07.2021г. е била проведена среща на мултидисциплинарния екип на
социалната служба, на която е било изслушано и детето Б.. Същото е резказало, че
ответницата "кака А." е ударила майка му, че детето се е уплашило, скрило се е зад вратата,
разплакало се е и се страхува да не се случи нещо лошо с майка му и тя да умре. Детето е
споделило още, че същата "кака А." го е удряла и когато за последен път е било при баща си
в гр.Бургас и това е причината да не желае повече да ходи при баща си.
От сведения на двама от социалните работници - Н.П. и М. А. е изяснено, че на
18.07.2022г. на срещата на Координационния механизъм в отдел "Закрила на детето" при
ДСП-Ямбол, е било взето решение молителите - майката С. П. и детето Б. да посещават
социална услуга, каквато до 18.07.2022г. двамата са посетили по веднъж.
С представения пред настоящата инстанция социален доклад ДСП-Ямбол е
възпроизвела отново разказа на детето Б. пред мултидисциплинарния екип от 18.07.2022г.
От социалния доклад е изяснено, че ДСП е ангажирана по случая с детето Б. от 2021г., като
в процеса на работата е установено, че отношенията между родителите са конфликтни и
динамични, като майката С. П. не е възпрепятствала контактите между бащата и детето, но
Б. многократно е заявявал, че изпитва страх от баща си Д.И. и от А. Д., която го е биела и
поради това отказва да се среща с баща си и да пребивава на адреса му по местоживеене. В
доклада е посочено, че родителите и детето са били насочени към ползване на сциални
услуги и молителите са посещавали ЦОП"Усмивка" до изтичане срока на услугата, а бащата
5
Д.И. многократно е бил запознаван от ДСП- Бургас за предлаганите социални услуги и през
м.11.2022г. е подал заявление за ползване на социална услуга.
С подаден сигнал до Държавна агенция за закрила на детето въззивникът Д.И. е
изразил недоволство от изготвения и представен по делото пред настоящата инстанция
социален доклад от ДСП-Ямбол, като с писмо агенцията му е разяснила хронологията на
събитията, отразени в доклада, констатирания от социалната служба риск от родителско
отчуждение на детета Б. от баща му и на Д.И. са разяснени правата му в производството
пред ДСП.
От изисканото и приложено гр.д. №2190/2021г. по описа на ЯРС е установено, че
с постановеното по това дело въззивно Решение №69/20.04.2022г. на ЯОС по възз.гр.д.
№10/2022г., за осъществен от бащата Д.И. акт на домашно насилие от 15.07.2021г. спрямо С.
П. и детето Б., който акт на домашно насилие се е изразил в психическо и емоционално
насилие, на Д.И. с решението на въззивния съд е наложена мярката по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН
- същият е задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо С. П. и детето Б..
При тези фактически данни, въззивната инстнация прави следните правни
изводи:
Обжалваното решение на ЯРС е валидно и допустимо, но частично неправилно.
Неоснователни са оплакванията в жалбата на Д.И. и А. Д., че изводите на
първоинстанционния съд за наличие на извършено от тях домашно насилие не се подкрепят
от събраните по делото доказателства. Правилно въз основа на доказателствената
съвкупност районният съд е приел за доказано, че на 17.07.2022г. в гр.*****, на площадката
пред жилището на молителите, при опита да се вземе детето Б. за осъществяване режима на
лични отношения с баба му К. И., и при явно изразеното нежелание от страна на детето за
това, молителката С. П. и ответницата Д. са влезли във физическо съприкосновение, като
ответницата Д. е проявила физическа агресия и насилие по отношение на молителката -
започнала е да я души, да нанася удари в носа и по лицето й, ритници в корема и краката, да
я дере с нокти, да я влачи към стълбите. Всичко това се е случило в присъствието на детето
Б., което е пищяло, плачело е и се е молело "мамо не умирай". При появата си ответникът
Д.И. е избутал детето и е хванал молителката за ръката, издърпал я е, в което време е
осигурил на ответницата Д. възможност да продължи да нанася удари върху молителката.
Описаното поведение на ответниците Д.И. и А. Д. се установява от декларациите по чл.9,
ал.3 ЗЗДН на двамата молители, които са допустимо доказателствено средство (арг. от чл.9,
ал.3, във вр. с чл.8, т.1, пр.1 ЗЗДН), не само защото съдържат всички индивидуализиращи
белези на насилническите актове, а и защото по делото не са събрани доказателства, които
да противоречат на декларациите и да ги опровергават, да са по-убедителни от тях или да
подлагат под съмнение изложените в декларациите обстоятелства. Точно обратното,
декларациите по чл.9, ал.3 ЗЗДН кореспондират и се допълват от останалите събрани по
делото доказателства – показанията на св. Г. и св.Т. - полицейските служители, които са
възприели непосредствено след инцидента състоянието на молителката и на детето Б., както
и на ответницата Д., фиша за спешна медицинска помощ и СМУ от 17.07.2022г. на
молителката, установяващи констатираните от съдебния лекар увреждания със
заключението, че тези увреждания са в резултат от действието на твърди тъпи и тъпоръбести
предмети и добре отговарят да са получени по начина, който е съобщен от пострадалата. В
същия смисъл са и показанията на св.Л., който макар и да не е очевидец, е установил
състоянието на място след събитието на двамата молители. И най-вече показателно е
споделеното от детето на следващия ден при изслушването му от мултидисциплинарния
екип на ДСП-Ямбол, пред който екип от социални служители детето е казало, че "кака А." е
тази, която е ударила майка му, детето се е изплашило, скрило се е зад вратата и се е
разплакало. Фактът, че детето е било видимо разстроено след акта на насилие е установен и
със свидетелските показания на св.Т., които се кредитират с доверие от настоящата
инстанция. Единствено показанията на свидетелката-очевидец К. И. опровергават наС.
Прването на фактите по посочения от молителите начин, но преценени при условията на
чл.172 ГПК с оглед възможната им заинтересованост, същите показания не се кредитерат от
въззивната инстация, тъй като тази свидетелка е майка на ответника Д.И. и е силно
заинтересована от изхода на делото в желанието си да оневини сина си и жената, с която той
съжителства, при отчитане и на обстоятелството, че именно желанието на тази свидетелка да
6
осъществи режима на контакти с внука си е повод и причината за конфликта, като съдът взе
предвид и обстоятелството, че показанията на св.И.а не се подкрепят от което и да е от
останалите доказателства по делото.
Действително, ответницата Д. е представила СМУ от 17.07.2022г. за констатирани
от съдебен лекар увреждания на същата, но с представения пред настоящата инстанция фиш
за спешна помощ е установено, че непосредствено след процесния акт на насилие
ответницата е била прегледана от лекар, пред който не е събщила да има болки, а лекараят е
установил, че ответницата няма видими наранявания, за който факт свидетелстват и
показанията на св.Г., което изключва пряката причинна връзка между установеното от
съдебния лекар и нейните твърдения за нанесени й от молителката травми.
При така установеното от фактическа страна, правилно районният съд е формирал
решаващия извод, че неправомерното поведение на Д.И. срещу двамата молители на
процесната дата и поведението на ответницата А. Д. по отношение на детето, представляват
домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 ЗЗДН и доколкото последното е извършено в
присъствието на детето, се явява и домашно психическо и емоционално насилие спрямо
детето Б. (чл.2, ал.2 от ЗЗДН), който извод не се променя от силно влошените и конфликтни
отношения между родителите, в който конфликт е въвлечено и детето в резултат и на
противоправното укоримо поведение на ответницата А. Д., по отношение на която детето
многократно е заявявало пред социалната служба, че изпитва страх от нея, защото го бие.
Предвид изложените съображения, решението на първата инстанция в частта, с
която е прието, че двамата ответници са осъществили актове на насилие по отношение на
двамата молители, с прилагане на меките по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН и глоби по реда на чл.5,
ал.4 ЗЗДН, е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди. Въззивната жалба на Д.И.
и А. Д. е неоснователна и се оставя без уважение.
Относно мерките за защита по чл.5 ЗЗДН настоящата инстнция следва да разясни,
че те са създадени за преустановяване и/или предотвратяване на домашното насилие, поради
което имат защитен и превантивен характер. В случая ЯОС намира, че наложените от
първоинстанционния съд мерки за защита спрямо двамата молители не са съответни на
характера, интензитета и тежестта на установеното насилие, осъществено в присъствието на
малолетния Б., поради което с тях не може да се постигнат предвидените в ЗЗДН цели, при
отчитане, че и наложената от въззивния съд ЯОС по гр.д.№2190/2021г. по описа на ЯРС
спрямо ответника Д.И. мярка по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН от 20.04.2022г., не е изиграла своята
възпитателна, превантивна и защитна роля и не е постигнала целта, поради която е била
предназначена - И. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо С. П. и Б.И..
Въззивният съд намира, че при отчитане на установеното от социалния доклад, че по
отношение на детето от ответниците е осъществявано насилие и преди процесния акт на
домашно насилие от 17.07.2022г., подходящи мерки за защита са освен задължение на
извършителите да се въздържат от извършване на домашно насилие – чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН,
също и мерките по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН – забрана на извършителите да приближават
пострадалите лица, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на
разстояние по-малко от 100 метра. Тази мярка следва да се постанови по отношение на
ответника Д.И. за срок от12 месеца, с предоставяне на възможност в този срок да вижда
детето си под контрола на социален работник от компетентната ДСП по местоживеенето на
детето или на определено от същата социална служба място в общността, където може да се
извършва наблюдение от съответни специалисти (с цел запазване на личните отношения на
детето с бащата при възможно най-лишени от стрес условия и при отчитане, че пълното
елиминиране на такива контакти следва да става само в особено краен случай, какъвто не
представлява настоящия). Мярката по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН по отношение на ответницата
А. Д. следва да се постанови също за срок от 12 мецеса, при съобразяване и отчитане страха
на детето от тази ответница, осъществяваща физическо насилие над детето, като съдът
следва по постанови по отношение на двамата ответници и мярката по чл.5, ал.1, т.5 от
ЗЗДН - задължение на извършителите да посещават специализирана програма за
извършители на насилие в срок от 6 месеца.
По горните съображения въззивният съд приема, че въззивната жалба на С. П.,
действаща лично и като майка и законен представител на малолетния Б.И. се явява
основателна. За яснота следва да се отбележи, че при налагането на мерките по чл.5 ЗЗДН
7
съдът не е обвързан от искането на страните, а следва да наложи по своя преценка една или
повече защитни мерки (чл.16, ал.1 ЗЗДН), които намира за адекватни при съответната
конкретика и с оглед необходимостта от закрила на децата срещу всички форми на насилие
и при съблюдаване на "най-добрия интерес" на последните, включващ и правото да
поддържат лични отношения с двамата си родители в случаите, в които контактът с децата е
особен фокус за домашното насилие и е уместно спрямо децата да бъдат наложени такива
защитни мерки, които включват ефективни процедури за осигуряване на необходимата им
подкрепа за възстановяване на нарушена връзка с неотглеждащия ги пряко родител.
Съобразно изхода на делото, на основание чл.78, ал.6 ГПК, вр.с чл.17, ал.2 ЗЗДН
Д.И. и А. Д. следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на ЯОС държавна такса за
въззивното производство в размер на 25лв. (2 х 12.50лв.) по въззивната жалба на С. П. и
Б.И. (по подадената от тях жалба И. и Д. са внесли ДТ). Въззивниците Д.И. и А. Д. нямат
право на разноски по делото и съдът не им присъжда разноски, като право на разноските за
тази инстанция имат въззивниците С. П. и Б.И., но същите не са представили доказателства
за сторени разноски, нито списък по чл.80 ГПК, поради което разноски и на тези страни не
се присъждат.
Водим от изложеното и на основание чл.17, ал.5 ЗЗДН, ЯОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №413/23.08.2022г. на Ямболски районен съд, поправено с
Решение №532/24.10.2022г., двете по гр.д.№20222330101871 по описа на този съд, в частта,
с която е оставена без уважение молбата на С. М. П. - лично и в качеството й на майка на
маллоетното дете Б. Д. И. за налагане на мерките за защита по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН, и
вместо него ПОСТАНОВИ:
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т.3 от ЗЗДН на Д. Б. И. от гр.*******, с
посочени по делото данни, да приближава С. М. П. от гр.******, с посочени по делото
данни, жилището й, местоработата й и местата за социални контакти и отдих, на разстояние
по-малко от 100 (сто) метра, за срок от 12 (дванадесет) месеца, считано от ********г.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т.3 от ЗЗДН на Д. Б. И. от гр.*******, с
посочени по делото данни, да приближава Б. Д. И. от гр.******, малолетен, с посочени по
делото данни, жилището му и местата за социални контакти и отдих, на разстояние
по-малко от 100 (сто) метра, за срок от 12(дванадесет) месеца, считано от *******г., освен
при следните условия: бащата Д. И. да има право да вижда детето Б. И. в един от избраните
от него дни - петък или понеделник на всяка първа и трета седмица от месеца, за времето от
10ч. до 14 часа в съответния ден, като контактите им се осъществяват под контрола на
социален работник от компетентната ДСП по местоживеенето на детето или на определено
от същата социална служба място в общността, където може да се извършва наблюдение от
съответни специалисти (социални работници, педагози и/или психолози, включително и чрез
предоставяне на съответна социална услуга на страните и детето) на контактите на детето с
бащата, като контактите се осъществяват с продължителност, определена от социалния
работник или посочен от него експерт, която продължителност е подходяща за охраняване
интересите на детето, като бащата предварително заявява пред компетентната ДСП
желанието за среща с детето, а ДСП уведомява предварително майката С. М. П., която лично
или чрез трето пълнолетно лице да води и взема детето в определения час на съответния ден
в ДСП.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т.3 от ЗЗДН на А. М. Д. от гр.*******, с
посочени по делото данни, да приближава Б. Д. И. от гр.******, малолетен, с посочени по
делото данни, жилището му и местата за социални контакти и отдих, на разстояние
по-малко от 100 (сто) метра, за срок от 12 (дванадесет) месеца, считано от 20.02.2023г.
ЗАДЪЛЖАВА Д. Б. И. от гр.******* и А. М. Д. от гр.*******, двамата с
посочени по делото данни, на основание чл.5, ал.1, т.5 ЗЗДН, да посещават специализирана
програма за лица, извършители на домашно насилие, финансирана от държавата,
предоставена от "Център за превенция на насилието и престъпносността" гр.Б., бул."М.
8
Л."№*, е-mail: *********, за срок от 6 месеца, считано от ********г.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Д. Б. И. от гр.******* и А. М. Д. от гр.*******, двамата с
посочени по делото данни, че при констатиране от страна на полицейските органи на
неизпълнение на настоящата заповед, ще бъдат задържани и предадени на прокуратурата.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №413/23.08.2022г. на Ямболски районен съд,
постановено по гр.д.№20222330101871 по описа на този съд, в останалата му част.
ОСЪЖДА Д. Б. И. от гр.******* и А. М. Д. от гр.*******, двамата с посочени по
делото данни, да заплатят по сметка на Ямболски окръжен съд държавна такса в размер на
25 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгл.чл.17, ал.6 ЗЗДН.
ДА СЕ ИЗДАДЕ нова заповед за защита на основание чл.17, ал.5 ЗЗДН, в полза
на С. М. П. и на малолетното дете Б. Д. И., съобразно определените с настоящото решение
мерки, която заедно с преписи от настоящото съдебно решение да се връчи на основание
чл.16, ал.3 ЗЗДН на страните, на Районното управление на МВР- Ямбол и Районно
управление на МВР - Бургас, с вписано предупреждение за последиците от неизпълнението
на същата по чл.21, ал.3 ЗЗДН.
Препис от решението да се изпрати и на ДСП-Ямбол, както и на "Център за
превенция на насилието и престъпността" гр.Бургас.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9