Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

28.08.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

06.08.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдията

Адм.

дело номер

197

по описа за

2020

година.

Производството е образувано по жалба на Ф.А.И. от ***, действащ чрез адв.М.С., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1300-000257/11.06.2020 год., издадена от *** при ОД на МВР - Кърджали, с която на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца.

Счита, че процесната заповед е нищожна поради неспазване на установената форма, алтернативно незаконосъобразна, като постановена в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В тази връзка релевира доводи, че в оспорения индивидуален административен акт не били изложени мотиви за издаване на заповедта. Оспорва изцяло приетото от административния орган обстоятелство, че Ф.И. е управлявал МПС, след като е бил лишен от тава право по административен ред. Сочи, че свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя е било временно отнето, поради което изводите, че същият е бил лишен от това право по административен ред, се явявали незаконосъобразни.

На следващо място сочи, че в оспорената заповед било индивидуализирано единствено лицето, което е адресат на акта, но не били посочени фактическите и правни основание, на които се издава. В заповедта била отразена разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, без обаче да е конкретизирана съответната буква от нормата, която съдържала б. „а“ и б. „б“.

Моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността, алтернативно да отмени Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1300-000257/11.06.2020 год., издадена от *** при ОД на МВР - Кърджали.

В съдебно заседание, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв.С., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Счита, че оспорената Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 20-1300-000257/11.06.2020 г. е нищожна, алтернативно намира същата за незаконосъобразна. Твърди, че същата е издадена при липсата на каквито и да е фактически и правни основания. Отделно от това, издателят на процесната заповед бил посочил, че жалбоподателят е бил лишен да управлява МПС по административен ред, което не съответствало на действителното и правно положение. В действителност същият бил  временно лишен от това право, но към настоящия момент бил преминал пред Транспортна лекарска експертна комисия - Пловдив, която му била позволила да управлява МПС, категория „В”. Моли съда да отмени или да прогласи нищожността на обжалваната заповед за прилагане на ПАМ, както и да присъди направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата, *** към ОДМВР - Кърджали, с-р „Пътна полиция“, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените и приети по делото доказателства: Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1300-000257/11.06.2020 год., издадена от *** при ОД на МВР - Кърджали, Талон за изследване № ***, Протокол за предупреждение рег. № ***/*** г., Справка за нарушител, АУАН № ***/*** г., издаден от Й. И. Х.; Заповед № ***/*** год., издадена от директора на ОДМВР - Кърджали; СРМПС № *** на лек автомобил, марка: „Тойота“, модел: „Рав-4”, с Рег.№ ***, със собственик Ф.А.И., се установява, че:  На 11.06.2020 г., около *** часа, в ***, на път (***-***), Ф.А.И. е управлявал собствения си автомобил „Тойота Рав-4“ с рег. № ***. При извършената му проверка от служители на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Кърджали, водачът отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 № ***. Бил издаден талон за медицинско изследване № ***, който е връчен на жалбоподателя, при което последният е вписал, че отказва да даде кръв за изследване. При проверката е било констатирано, че И. управлявал МПС след като е лишен от това право по административен ред; На Ф.А. е съставен и АУАН серия *** № ***/*** г. за извършени нарушения на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Актът е надлежно връчен на нарушителя и подписан без възражения; Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1300-000257/11.06.2020 г., издадена от *** към ОДМВР - Кърджали, с-р „Пътна полиция“ на Ф.А.И. от *** е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2А от ЗДвП – „прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца, при което са отнети 2бр. регистрационни табели с надпис *** и СРМПС № ***. Заповедта е издадена въз основа на съставения серия *** № ***/*** г. за извършено нарушение по чл. 150а от ЗДвП, за това, че управлява МПС след като е лишен административен ред.

При така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на допустимостта  на жалбата и при извършената на основание чл. 168, ал.1  от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира, че процесната жалба е допустима като подадена в законоустановения 14 – дневен срок от съобщаването на акта и от лице, имащо правен интерес от обжалването, като разгледана по същество се явява основателна, респ. оспорената заповед е незаконосъобразна.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

Заповедта е издадена от компетентен орган – *** към ОДМВР - Кърджали, с-р „Пътна полиция“, оправомощен със Заповед № ***/*** г. на директора на ОДМВР Кърджали (т. 1), приложена по делото/л. 26/. По делото липсват данни и не са въведени възражения, че към посочената дата, издателят на ЗППАМ е бил възпрепятстван да изпълнява служебните си задължения. С други думи, оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1300-000257/11.06.2020 г., е издадена от компетентния по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП орган –*** към ОДМВР – Кърджали, сектор „Пътна полиция”, действал по делегация, на основание посочената по-горе Заповед Рег.№ ***/*** г., издадена от директора на ОДМВР – Кърджали, с която, същият е оправомощил посочените в нея длъжностни лица да прилагат принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а”, т. 6 и т. 7 от ЗДвП.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен по място, материя и степен орган в предписаната от чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваният административен акт е издаден в нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби на закона и в несъответствие с целта на закона.

Нормата на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП въвежда изискването, че принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица, респ. законодателят изрично е въвел изискването за мотивиране на заповедта за прилагане на ПАМ. Съдът счита, че в конкретния случай това изискване на закона не е спазено в оспорената заповед и то по отношение на съществен елемент от тези мотиви, а именно – по отношение фактическото основание за издаване на акта, т.е. налице е нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на акта, касаещи изискванията за неговото съдържание и мотивирането му, т.е. посочването на конкретните фактически основания за неговото издаване, съгласно изискването на чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК.

Липсват изложени мотиви относно това, поради какви обстоятелства контролният орган е приел, че към датата на издаването на оспорената заповед, жалбоподателят е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред. Не посочено, с какъв акт, кога и от кой орган е наложено наказанието, както и за какъв срок е бил лишен Ф.И. от право да управлява МПС. В оспорената заповед е отразено единствено, че при извършената проверка се установило, че водачът управлява МПС, след като е лишен от това право по административен ред.

Според настоящия състав, така въведените мотиви в ЗППАМ, не съответстват на изискването за съдържание на акта, но констатираното несъответствие не е до такава степен съществено, че да обоснове нищожност на акта, а съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради което доводите на жалбоподателя за нищожност на заповедта са неоснователни.

Безспорно е, че в оспорената заповед не е посочено в пълнота правното основание за издаването й – чл. 171, т. 2а от ЗДвП, без да е посочено по коя от двете букви на горепосочената разпоредба се издава акта, респ. на основание б. „а“ или б. „б“. В случая този пропуск се явява съществен и води до неяснота на волята на административния орган, издал процесната заповед, като евентуално би могло да се приеме, че принудителната мярка е наложена на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/.

Съгласно посочената норма/чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП/, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

Налагането на принудителна административна мярка на посоченото основание е обусловено от наличието няколко материалноправни предпоставки, едната от които, а именно МПС да е собственост на лицето, срещу което се налага ПАМ, следва задължително да е в кумулативност с някоя от останалите, посочени в горецитираната норма.

В конкретния случай не е спорно, че Ф.А.И. е собственик на процесното МПС - „Тойота Рав-4“ с рег. № ***. Не е налице обаче посочената от административния орган материалноправна предпоставка – жалбоподателят да е бил лишен по административен ред от право да управлява МПС. В представената административна преписка не се съдържат доказателства, установяващи настъпването на релевантния юридически факт – лишаването на И. по административен ред от право да управлява МПС, като такива не са представени от ответника, независимо от дадените от съда указания. В този смисъл следва да се отбележи, че законодателят изрично е разграничил лишаването на лицето от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред и временно отнемане на свидетелството му за управление по реда на чл. 171, т. 1 или 4 от ЗДвП – арг. чл. 171, т. 2а, б. „а“, пр. 3 и пр. 4 от ЗДвП. Подобно разграничение е въведено и в нормата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. Предвид това следва извода, че за да е налице посоченото фактическо основание, респ., за да е лишено лицето от право да се управлява МПС по административен ред, то следва да е налице съответен акт, с който на същия да е  било наложено административно наказание „лишаване от право да се управлява МПС“, същият да е бил влязъл и да е констатирано водачът на МПС да управлява превозното средство в срока на това лишаване. Данни за това по делото не са налични и не се сочат от издателя на оспорената заповед. Без значение обстоятелството, че е представено копие от ЗППАМ № 20-1300-000168/04.05.2020 г., с която на Ф. А. И. е било временно отнето СУМПС, на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Както вече бе посочено по-горе, в нормата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, временното отнемане на свидетелството по реда на посочената норма, е въведено като самостоятелно основание за налагането на ПАМ, различно от въведеното в процесната заповед фактическо основание -  лишаването по административен ред от право да управлява МПС.

По изложените съображения, съдът намира, че в конкретния случай не е била налице посочената от административния орган материалноправна предпоставка за налагането на ПАМ, поради което заповедта се явява издадена в нарушение на материалния закона по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК.

Предвид гореизложеното, при така посоченото фактическо основание, то в конкретния случай не може да се приеме, че е налице и нарушение на чл. 150а, ал. 1 от . В нормата на чл. 150а, ал. 1 от са въведени изискванията на които следва да отговаря водачът на МПС, като отново при изписване на материалноправните предпоставки, законодателят е разграничил липсата на наложено по административен път лишаване от право да се управлява МПС от това, СУМПС да не е отнето по реда на чл. 171, т. 1 от . Принудителната административна мярка е с превантивен характер и съгласно нормата на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП се налага за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. В този смисъл, са съда остава неясно, поради какви причини административният орган, след като е констатирал, че водачът отказва да бъде изпробван за наличие на алкохол в кръвта с техническо средство и е отказал да предостави кръв за изследване, не е наложил законосъобразно принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП.

По изложените съображения съдът намира, че депозираната жалба от Ф.А.И. от ***, е основателна, респ. обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1300-000257/11.06.2020 г., издадена от *** в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР гр.Кърджали, се явява незаконосъобразна като издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби – отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, поради което следва да бъде отменена.

При този изход на делото следва да бъде осъдена ОДМВР-Кърджали да заплати на жалбоподателя деловодни разноски в размер на 370 лв., от които 360 лв. заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС, съгласно Договор за правна защита и съдействие № ***/*** г./л. 6 от делото/ и 10 лв., внесена държавна такса. Следва да се отбележи, че размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение е под минималния такъв, предвиден в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. За понесените от жалбоподателя деловодни разноски следва да бъде осъдено юридическото лице – ОДМВР гр.Кърджали, към структурата на което принадлежи административния орган – *** в сектор "Пътна полиция" към ОДМВР – Кърджали, издал оспорения административен акт.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пред. 2-то от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1300-000257/11.06.2020 г., издадена от *** в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР гр.Кърджали, с която на Ф.А.И. от ***, с ЕГН **********, е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, от ЗДвП – „прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца, при което са отнети 2бр. регистрационни табели с надпис *** и СРМПС № ***.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Кърджали, с административен адрес: ***, да заплати на Ф.А.И. от ***, с ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 370 лв.

Препис от решението да се връчи на страните.

На основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, решението не подлежи на обжалване.

                                                                              Председател: