ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№2392 07.12.2018г. гр.Бургас
Бургаският окръжен
съд
Първо гражданско отделение
Седми декември две
хиляди и осемнадесета година
В закрито заседание
в следния състав:
Председател:ДАРИНА КОСТОВА
като разгледа
докладваното от съдията Костова
гр.д.№1402 по описа
за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от С.К.С., ЕГН **********
и Д.П.С., ЕГН **********, чрез пълномощника- адв.М.М.-***,,Александровска“№26,
с която се иска да бъде осъден ответника да заплати на всеки от ищците, сума в
размер на 25100лв.(двадесет и пет хиляди сто лева), като част от общо
претендираната сума в размер на 250000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващо се в нарушение на
чл.31 от Закона за пътищата във връзка с т.4 и т.14 от ДР на ЗП,чл.167,ал.1 и
ал.2, т.1 от Закона за движение по пътищата,§1а,ал.1,ал.2 и ал.3 от ДР на
Закона за движение по пътищата, вследствие на което е настъпило ПТП на
25.04.2015г. в гр.Бургас, на бул.,,Тодор Александров“, при което е била
причинена смъртта на дъщерята на двамата ищци- Ина Стоянова С., ведно със
законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на
увреждането-25.02.2015г.- до окончателното й изплащане.
Съдът е изпратил препис от исковата молба и приложенията
към нея на ответника, на който е указана възможността за подаване писмен отговор в законния
едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от
неподаването му и неупражняването на права.
В определения от съда
едномесечен срок, ответникът е депозирал
писмен отговор на исковата молба.
При
това положение съдът намира, че книжата по делото са разменени редовно.
Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност.
Налице са активна и пасивна легитимация за предявяване на настоящия иск. Не са
направени от страните възражения, нито до настоящия момент са станали служебно
известни на съда други факти или обстоятелства, които след проверка за
възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са
налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на иска. При това
положение той е допустим.
Съдът намира, че в настоящото определение
следва да включи и проекта си за доклад по делото на осн. чл.140, вр. чл.146 ГПК.
Проект за доклад:
Обстоятелства, на които ищецът основава
претендираните права и предявените искове:
Твърди се в исковата молба, че на 25.04.2015г., около
10.20ч.,в гр.Бургас, на бул.,,Тодор Александров“, в посока площад
,,Трапезица“, настъпило ПТП, при което товарен автомобил ,Ивеко“, рег.№А3267
МВ, управляван от водача Мариян Драгнев Ламбов, ЕГН **********, блъснал
дъщерята на двамата ищци- Ина Стоянова С., която пресичала платното за движение
на пешеходната пътека. Вследствие настъпилото пътнотранспортно произшествие,
последната починала.
Посочва
се, че за настъпилото произшествие, било образувано досъдебно производство №434
ЗМ-429/15 по описа на ІІ-ро РУ на МВР- гр.Бургас и НОХД №165/2016г. по описа на
Бургаски окръжен съд(приключило с влязъл в сила съдебен акт). С Присъда №58 от
22.03.2016г. по НОХД №165/2016г. по описа на БОС, Решение №149/12.10.2016г. по
ВНОХД №181/2016г. по описа на Бургаски апелативен съд и Решение
№286/21.12.2016г. н.д. №1216/2016г. на ВКС,І н.о., Мариян
Драгнев Ламбов бил признат за виновен в това, че на 25.04.2015г., на пешеходна
пътека, обозначена с напречна пътна маркировка М8.1 и с пътен знак Д-17,
находяща се на бул.,,Т.одор Александров“, в посока пл. ,,Трапезица“, при
управление на МПС- товарен автомобил, марка,,Ивеко“ “, рег.№А3267 МВ, нарушил
правилата за движение, визирани в Закона за движение по пътищата, като допуснал ПТП с пресичащата на
пешеходната пътека отдясно наляво по посока на движение на автомобила
пешеходка- Ина С., като с деянието си причинил по непредпазливост смъртта й.
Подробна се описва в исковата
молба, фактическата обстановка, при която е настъпило произшествието, както и
непосредствената причина(отразена в съдебно- медицинската експертиза) за
смъртта на пострадалата- несъвместимо с живота увреждане.
Навеждат се доводи, че пътнотранспортното произшествие възникнало на
път- общинска собственост, като Община Бургас имала задължението да осигури
безопасно движение чрез осъществяване на съответни дейности.
Излага се становище, че за да се ангажира
отговорността на Община Бургас, следвало на първо място да се установи дали има
качеството на възложител на определена работа по смисъла на чл.49 от ЗЗД.
Развива подробни съображения в тази насока, позовавайки се на текстове
от разпоредби на ЗП и ЗдвП.
Посочва се оперативният орган, разрешаващ конкретни проблеми по
безопастността на движението съгласно административната структура на Община
Бургас- Отдел ,,Безопастност и организация на движението“ към Дирекция
,,Строителство“.
Подчертава
се, че на проведеното на 23.06.2015г. заседание на Общинския съвет било взето решение за създаване на отдел
,,Безопастност и организация на движението“. Преди създаването на горепосочения
орган, с проблемите, свързани с
безопастността на движението се занимавали специалисти от отдел ,,Строителство“
при Община Бургас.
Излагат се аргументи, че ответникът имал
качеството ,,възложител“ на дейностите
по поддържането на общинските пътища и осигуряване на безопасно и удобно
движение чрез поддържане на пътните знаци, пътната маркировка, светофарните
уредби, предпазните огради, защитни огради и другите технически средства за
организация и регулиране на движението. В тази връзка, се посочват
доказателства- писмо, вх.№66-00-126/1/29.04.2015г.; писмо,
изх.№70-00-5/11.05.2011г. на Община Бургас.
По- нататък се заявява, че в качеството си на
работодател на специалистите към дирекция ,,Строителство“, Община Бургас
следвало да отговаря да причинените вреди от настъпилото ПТП, при което
починала дъщерята на ищците.
Твърди се, че веднага след настъпването на процесното ПТП, ответникът
предприел действия за промяна на
организацията и регулиране на движението в проблемния участък, като премахнал
кръстовището на магазин ,,Билла“ на ул. ,,Тодор Александров“, изградил защитна
бетонна ограда в средната разделителна част на пътя, както и надлез- пасарелка
за пешеходците на площад,,Трапезица“.
С решение по т.3 от Протокол №53 от
23.06.2015г., Общински съвет- Бургас одобрил промяна в административната
структура със създаването на отдел ,,Безопастност и организация на
движението“..
Налице било и друго неизпълнение на задълженията на ответника, видно от съдържанието
на писмо, изх.№66-00-126 от 29.04.2015г..Посочва се, че на улиците, водещи до
кръстовище ,,Трапезица“, където настъпило произшествието, се забранявало(с
налични пътни знаци) влизането на товарни автомобили с допустима максимална
маса 20 тона. Процесното ПТП било
причинено от товарен автомобил с маса над 40 тона.
Навеждат
се твърдения, че ако ответната Община Бургас изпълнявала задълженията си по
осигуряване безопастност на движението и
извършване контрол за спазване на забраната, установена с пътни знаци В4,
забраняващи влизането на товарни автомобили с допустима максимална маса 20
тона(съответно 10 тона), в посока от надлеза ,,Владимир Павлов“ към
кръстовището на магазин ,,Билла“, то нямало да се стигне до процесното
произшествие.
Противоправността на деянието се изразявала в нарушението и
неизпълнението на конкретни правни норми- чл.31 от Закона за пътищата
във връзка с т.4 и т.14 от ДР на ЗП,чл.167,ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за
движение по пътищата,§1а,ал.1,ал.2 и ал.3 от ДР на Закона за движение по
пътищата. Виновното и противоправно
поведение на причинителя на вредата причинило на ищците неимуществени вреди
вследствие причинени болки и страдания от загубата на дъщеря им. Причинените
вреди се намирали в пряк причинна връзка
с виновното и противоправно поведение(бездействие) на изпълнителя на
работата.
Твърди се, че вредите били
резултата на виновно бездействие, представляващо неизвършване на възложената
работа.
Заявява се, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди следвало
да се определи по правилото на чл.52 от ЗЗД. Навеждат се доводи. Подчертава се,
че в случая особено значение имала и възрастта на пострадалата- млада жена на
28 години, в разцвета на живата си, както и много близките и хармонични
отношения, съществуващи между нея и родителите й. Връзката между се основавала на много обич,
разбирателство и взаимна привързаност. Ищците загубили детето си в разцвета на
неговата младост, поради което и болката им била непреодолима- не могли да
изживеят и споделят радостта от създаване
собствено семейство на дъщеря си и
бъдещи внуци.
От
изложеното следвало извода за осъществяване състава на непозволеното увреждане
по чл.49 от ЗЗД по отношение на Община Бургас.
Горепосочените
обстоятелства пораждали за ищците правен интерес от предявяване на настоящите
искови претенции.
Правна квалификация: Предявеният
иск е с правно основание в чл.45 вр.
чл.49 и чл.52 от ЗЗД.
В срока
за отговор, ответната страна е депозирала писмен отговор на исковата молба.
На първо място са изложени съображения за
недопустимост на предявените искови претенции. Позовава се на чл.300 от ГПК относно задължителната сила на влязлата в сила присъда на наказателния съд.
Излага се становище, че
юридическите лица не отговаряли непосредствено за виновно причинените вреди, а
като възложители на работа, при или по повод на която са причинени вреди от
техен работник или служител. В конкретния случай, Община Бургас не се явявала
работодател на причинителя на вредата. Искът следвало да бъде предявен срещу водача
на МПС или срещу неговия работодател.
Ответната страна не следвало да
отговаря за настъпилите вредоносни последици, тъй като не била налице причинно-
следствена връзка между настъпилия вредоносен резултата и твърдяното в исковата
молба бездействие от страна на служители на общината.
Навежда доводи и за отговорността
на застрахователя по застраховка ,,Гражданска отговорност“(за обезщетяване на
трето увредено лице).
Твърди се, че пешеходната пътека
била добре обозначена, сигнализирана и възприета от водача, извършил ПТП.
Същото настъпило единствено по вина на
водача. Горното се потвърждавало и
Оспорва твърдението, че Община Бургас
предприела действия за промяна на организацията и регулиране на движението в
пътния участък, по повод и след процесното ПТП, като премахнала пешеходната
пътека, изградила защитна бетонна ограда в средната разделителна част на пътя,
както и надлез- пасарелка. Посочените пътни принадлежности били изградени по
проект ,,Интегриран градски транспорт“, по който общината кандидатствала през
2010г. и впоследствие сключила договор за БФП по оперативна програма
,,Регионално развитие(2007-2013г.) за изпълнение на ,,Интегриран градски
транспорт на Бургас“(в изпълнение на сключения договор и открита обществена поръчка за проектиране и
реконструкция на кръстовище ,,Трапезица“ с нова организация на движението).
Алтернативно, се излагат аргументи
за неоснователност на предявените претенции.
Развиват се съображения във връзка
с принципа на обезщетяване по справедливост
по чл.52 от ЗЗД.
Намира, че за ответната страна бил
налице правен интерес от ангажиране регресната отговорност на Областна дирекция
на МВР- Бургас и Агенция ,,Пътна инфрастурктура“, работодатели на Иван Гюлев-
старши инспектор, сектор ПП- КАТ-гр.Бургас и инж. Недьо Плачков- Директор на
Областно пътно управление, членове на държавната приемателна комисия, назначена
със Заповед№РД-19-434/03.08.2005г, както и ,,БИЛЛА НЕДВИЖИМОСТИ“ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:гр.София, общ.Столична, район
,,Трапезица“, бул.,,България“ №55, по чието искане била изградена пешеходната
пътека и ,,СТРОЛ- 1000“АД, ЕИК *********, осъществяващ строителен надзор на
обекта.
На основание чл.219,ал.1 от ГПК, се иска
конституиране на Областна дирекция на МВР- Бургас; Агенция ,,Пътна инфраструктура“,
,,БИЛЛА НЕДВИЖИМОСТИ“ЕООД; ,,СТРОЛ-
1000“АД, като трети лица помагачи на страната на ответника.
В разпоредбата на чл.219, ал.1 от ГПК е предвидена правна възможност за
ответника по предявен иск да поиска в срока за отговор на исковата молба
привличане на трето лице- помагач в процеса. Привличането и конституирането на
трето лице- помагач е допустимо, когато за това лице съществува интерес от
постановяване на решение в полза на привляклата го страна, респ. когато
привличащата главна страна има право да предяви обратен иск срещу третото лице
или да го обвърже с мотивите към решението за целите на бъдещ съдебен процес.
Интересът от привличане и участие на трето лице- помагач е абсолютна
процесуална предпоставка за основателност на искането по чл.219, ал.1 от ГПК и
обосноваването на този интерес е в тежест на страната, която иска привличането.
В процесния случай, ответникът е
упражнил правото си по чл.219, ал.1 от ГПК и в предвидения за това срок е
направил искане за привличане на Областна
дирекция на МВР- Бургас; Агенция ,,Пътна инфрастурктура“, ,,БИЛЛА
НЕДВИЖИМОСТИ“ЕООД и ,,СТРОЛ- 1000“АД в качеството на трети лица- помагачи в производството.
Правото на участие произтича от
интереса на третото лице да бъде постановено решение в полза на подпомаганата
страна. Наличието на такъв интерес
обуславя допустимостта на привличането на трето лице и е налице, когато
решението по висящия процес може да окаже въздействие върху правното положение
на третото лице.
Преценявайки обстоятелствата,
изложени в отговора на исковата молба, съдът намира, че от същите следва извод,
че за Община Бургас съществува интерес от привличането на Областна дирекция на МВР- Бургас и Агенция ,,Пътна инфрастурктура“, в
качеството им на органи, с които се съгласуват мерките за безопастност на
пътната инфрастуктура в съответното населено място- гр. Бургас.
Следва да се има предвид, че привличането е
средство за защита на правата на трето лице срещу неблагоприятните последици,
от които биха могли да настъпят спрямо него вследствие на неправилно решение по
висящ процес.
Относно искането за
конституиране на ,,БИЛЛА НЕДВИЖИМОСТИ“ ЕООД;
,,СТРОЛ- 1000“АД, като трети лица- помагачи по делото, съдът ще се произнесе в насроченото
открито съдебно заседание.
По доказателствените искания на страните: Съдът намира направените от ищците и ответната
страна доказателствени искания- за
приемане на представени при
предварителната размяна на книжата писмени доказателства, за относими към
предмета на делото, тъй като посредством тях
заявява, че ще се установява наличието на посочените по- горе факти.
Доказателствените искания са допустими и необходими, тъй като законът не
поставя ограничения за събиране на тези доказателства за установяването на тези
обстоятелства, а без събирането им и преценката им, решението ще бъде
постановено при неизяснена фактическа обстановка.
Ищците
са поискали да бъде изискано и приложено като доказателство по настоящото дело
НОХД№165/2016г. по описа на Бургаски окръжен съд. Съдът намира горното искане
за допустимо.
С искова молба е направено искане за допускане до
разпит на двама свидетели в режим на
довеждане, като са посочени фактите и
обстоятелствата, които ще се доказват
посредством разпит, поради което горното доказателствено искане следва
да бъде допуснато.
Ищците са направили доказателствено искане за
допускане на съдебно- техническа експертиза, като са посочили задачите, на
които ще следва да отговори вещото лице. Съдът намира поставените въпроси за
относими към предмета на делото поради което, горното искане следва да бъде
допуснато
Поискано
е с исковата молба, издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред
КАТ, сектор ,,Пътна полиция“, с цел снабдяване с друго такова, от което да е
видно, до 25.04.2015г., настъпили ли са ПТП в същия участък(на кръстовището на
,,Билла“в ж.к.,,Братя Миладинови“, на ул.,,Тодор Александров“), като се посочат
датата на тяхното настъпване и участниците в ПТП. Съдът намира, че горното
искане е неотносимо към предмета на спора, поради което същото следва да бъде
оставено без уважение.
По доказателствената тежест
По
делото липсват въведени неподлежащи на
доказване факти по смисъла на чл. 154, ал. 2 и чл. 155 от ГПК. На основание чл.
146, ал. 1, т. 5 и чл. 146, ал. 2, съдът следва да укаже на страните, че
съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите
искания или възражения, както и връзките между тях.
Доказателствената тежест по иска е на ищцовата страна, която
следва да установи по категоричен начин наличието на всеки един от посочените
елементи от фактически състав на непозволеното увреждане, както и да докаже
иска по размер. Ответникът
следва да докаже възраженията си.
С оглед гореизложеното, съдът на
основание чл.140, ал.3 във връзка с
чл.146 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото за
разглеждане в открито съдебно заседание .на 14.01.2019 г. от 14,00 часа, за които дата и час да
се призоват страните.
ДА
СЕ ИЗИСКА И ПРИЛОЖИ като доказателство по делото НОХД№165/2016г. по описа на
Бургаски окръжен съд.
ДОКЛАДВА
на страните г.д.. №1402/2018 год.
съобразно проекта за доклад в мотивната част на настоящото определение
КОНСТИТУИРА Областна дирекция на МВР-
Бургас и Агенция ,,Пътна инфрастурктура“ като трети лица помагачи на страната
на ответника.
ДОКЛАДВА
на страните г.д.. №1402/2018 год.
съобразно проекта за доклад в мотивната част на настоящото определение
ПРИЕМА представените от ищците и ответника писмени доказателства.
ДОПУСКА
до разпит двама свидетели в режим на довеждане на страната на ищеца.
ДОПУСКА извършването на съдебно- техническа
експертиза, която да отговори на поставените от ищците въпроси.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В.Г..
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 400 лв., вносим от ищцата в седмичен срок от съобщението.
Препис
от определението да се връчи на страните.
Определението е окончателно.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: