РЕШЕНИЕ
№ 1460
гр. Пловдив,31.07.2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХXІХ състав, в
публично заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и втората
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА,
при секретаря Ваня Петкова, като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 691 по описа на съда за
2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. чл.220,
ал.1 ЗМ.
Образувано е по жалба на „Фитони 1“ ЕООД, гр.Пловдив, ЕИК ***,
депозирана чрез пълномощника на търговеца адв.Б., против решение № РТД-3000-292/15.02.2022/32-51226
на Директор на Териториална дирекция Митница Пловдив, с което на основание чл. 74,
§ 2, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 по митническа декларация с МРН 20BG003009075018R9 е: 1/ определена нова митническа стойност за
стока № 2/2 в размер на 31072,80 лева; 2/ променени са данните по митническа
декларация с МРН 20BG003009075018R9 от 09.07.2020 г., както
следва: ЕД поле „Общ брой стоки“ да се чете: 3 за Стока № 2 и Стока № 3; 3/
определено е „Фитони 1“ ЕООД да доплати сума в размер на размер на 2708,65 лева
ДДС на основание чл. 77, параграф 1, буква „а“ във връзка с чл. 85, параграф 1
от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 54 от ЗДДС; 4/ определено е част в размер на
2708,65 лв. от обща сума от 7886,04 лева на учреден депозит с платежно
нареждане от 09.07.2020г. на „Банка ДСК“ АД да се използва за погасяване на
митническото задължение и други публични държавни вземания, определени в т.3; 5/
връща се остатък в размер на 5177.39 лв. от общата сума на учредения депозит в
размер на 7886,04 лева с платежно нареждане от 09.07.2020г. на „Банка ДСК“ АД
като същия е определено да бъде преведен по банкова сметка *** „Фитони 1” ЕООД.
В жалбата, както и в съдебно заседание, чрез процесуалния представител адв.
Б., се навеждат доводи за незаконосъобразност на
административния акт поради неспазване на установената форма (липсват по същество
мотиви за прилагането на особените правила за определяне на митническата
стойност по МКС), допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните
разпоредби и несъответствие с целта на закона. Прави се искане за отмяна
на оспореното решение и присъждане на направени от страна на жалбоподателя
разноски по представен списък. Представя се писмена защита
Директорът на ТД Митница
Пловдив, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Р., в съдебно заседание, както и в представена писмена защита, моли да се
отхвърли жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура Пловдив, надлежно уведомена за
възможността да встъпи в производството, не е изпратила представител.
Съдът, като прецени становищата на страните и събраните
по делото доказателства намери следното:
Жалбата е допустима,
като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалване, в предвидения в
срок за обжалване. Разгледана по същество, жалбата е и основателна.
От фактическа страна
по делото е установено, че с митническа декларация с МРН 20BG003009075018R9 дружеството-жалбоподател е декларирало за допускане за
свободно обращение с цел крайно потребление стоки в произход Република Турция,
между които стока № 2/2 – „гумени чехли: мъжки – 4012 чифта, дамски – 4558
чифта, детски – 846 чифта, с код по ТАРИК ********** с декларирана митническа
стойност (МС) 19430,38 лева. Извършена била митническа проверка на МД по реда
на чл. 188 от Регламент
(ЕС) № 952/2013, предвид което и на основание чл. 89 от същия Регламент, във
връзка с чл.148 от Регламент за
изпълнение /ЕС/2015/2447, за покриване на потенциално митническо задължение и
други вземания във връзка с вноса с писмо № 32-196948/09.07.2020г. от
дружеството е било изискано обезпечение в размер на 7886,04 лева., което е
внесено с платежно нареждане от 09.07.2020г. По
повод на извършен последващ контрол от митническите
органи от стока № 2 са взети 4 чифта мостри за проверка като при огледа им е
установено, че артикулите представляват чехли от микропореста гума, мъжки,
тъмносиви, дамски – черни, детски – сиви, детски джапанки, гумени – шарени. За послендният аритикул (1410 чифта) е прието,
че не се класира в декларирания код по ТАРИК **********, тъй като той се отнася
за стоки, различни от декларираната МД.
По повод на възникнало съмнение относно това дали декларираната
митническа стойност за стока 2/2 може да бъде приета по реда на чл.70, параграф
1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 от дружеството – жалбоподател са изискани
допълнителни доказателства по отношение на декларираната митническа стойност. След прилагане на документи от търговеца, на същия било изпратено съобщение
по чл. 22, § 6 от Регламент 952/2013 с доводи относно определяне на нова
митническа стойност и за мотивите, на които ще се
основава решението на директора. След депозиране на становище от жалбоподателя
от страна на административния орган е прието, че същото следва да бъде оставено
без уважение и било издадено оспореното по настоящото дело решение от 15.02.2022
г. В същото било прието, че при регистриране на
декларацията е активиран рисков профил, който индикира, че декларираната
митническа стойност на основание чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за стока № 2/2 е
значително по-ниска от средностатистическите стойности при внос на същия вид
стоки със същата държава на произход, като за сравнение са използвани
определените в т. 40 от § 1 ДР ЗМ оценки на групи месечни агрегирани данни,
извлечени от COMEXT база данни на ЕВРОСТАТ за подробна
статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и
държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено четири
последователни години – т.нар. „справедливи цени“, предоставени на разположение
на държавите членки на ЕС чрез системата ТЕЗЕЙ (THESEUS)
на Съвместния изследователски център (Joint Research Centre) към ЕК. Във връзка
с допълнително представените от дружеството документи е прието, че стоката по
фактурите за продажба на първо търговско ниво не може да бъде идентифицирана с
внесената, а в търговското споразумение липсват количества, цена и условия на
доставка.
Позовавайки се на решение от 16.06.2016 г. по дело
С-291/15 на Съда на ЕС относно неприемането на декларираната митническа
стойност при положение, че митническият орган не оспорва и по друг начин не
поставя под съмнение автентичността на фактурата и на удостоверението за
извършен банков превод, представени като доказателство за действително
платената цена на внесените стоки, директорът на ТД Митница „Пловдив“ е приел,
че са налице достатъчно основания за отхвърляне на декларираната митническа
стойност по реда чл. 70 от Регламент (ЕС) № 925/2013 и на основание чл. 140, § 2 от
Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 следва да се определи митническа
стойност по метод, различен от този по реда на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) №
925/2013. Съответно съобразявайки нормата на чл. 74 от Регламент (ЕС) №
952/2013 е направен извод, че методът за определяне на митническа стойност въз
основа на идентични стоки е неприложим, тъй като от извършената справка в
Системата за определяне на информация за управленски цели от митнически и
акцизни документи (МИС-ІІІА) не са установени данни за внос на стоки,
произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително
физически характеристики, качество и репутация.
При прилагане на втория
вторичен метод за определяне на митническа стойност по чл. 74, § 2, б. ”б” от
Регламент (ЕС) № 952/2013 е извършена справка в Системата за определяне на
информация за управленски цели от митнически и акцизни документи (МИС-ІІІА) за
сравнителни цели на допуснати за свободно обращение с крайно потребление сходни
стоки и е установен внос на сходни стоки, както следва:
-
стока № 76 по МД с МРН 20BG005100215770R9 от 18.05.2020 г., плажни
чехли от миркопоретса гума – 54 чф. с митническа стойност 3,30 лева за чифт,
съответстваща на 25,97 лв./кг;
-
стока № 82 по МД с МРН 20BG005100217685R9 от 22.05.2020 г., плажни
чехли и джапанки от микропореста гума – 368 чф. с митническа стойност 3,76 лева
за чифт, съответстваща на 29,25 лв./кг;
-
стока № 78 по МД с МРН 20BG005100218503R0 от 26.05.2020 г., плажни
чехли и джапанки от микропореста гума – 448 чф. с митническа стойност 3,87 лева
за чифт, съответстваща на 27,18 лв./кг;
Направен е извод, че
митническата стойност за част от стока – гумени чехли: мъжки 4012 чф., дамски
846 чф. от МД следва да бъде определена на основание чл. 74, § 2, б. „б“ от
Регламент (ЕС) № 952/2013 в размер на 3,30 лв./чифт, а за останалата част от
стока 2/2 – „детски гумени джапанки – 1410 чифта“ от МД с МРН 20BG00**********R9, с код по
ТАРИК ********** е приета на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
Поради промяната в тарифното класиране на част от стока 2/2, е прието, че същите
следва да се включат в нова стока на МД с МРН 20BG003009075018R9 от 09.07.2020 г., а именно
стока № 3, която се създава с оспорваното решение. Въз основа на тези установявания в същото били определени размерите на суми
за досъбиране от търговеца, като се приспаднали от сумата на учредения депозит.
В оспореното
решение директорът на ТД „Митница Пловдив“ е коментирал правното становище на
представителите на дружеството - жалбоподател от 23.11.2020 г., като е посочил,
че със същото не се представят нови доказателства, които да оборват новата
митническа стойност, и не се представят аргументи, оборващи решението за
промяна на митническата стойност на стоките, поради което е оставено без
уважение.
Описаната фактическа обстановка е установена от събраните по делото писмени
доказателства, представени от страна на ответния административен орган като
административна преписка, приета без възражения от жалбоподателя, включително и
такива относно пълнотата ѝ.
По делото по искане на жалбоподателя е допусната и е приета и
съдебно-счетоводна експертиза, която установява, че плащането на процесната
стока е извършено по банков път на база издадената проформа фактура, като
стойността по фактурата съвпада с посочената стойност като основа за облагане в МД МРН 20BG003009075018R9. Вещото лице е определило
пазарната стойност на стоката, като оценена цена за размяната на актива, без
оглед на разходите на продавача по продажбата и разходите на купувача по
покупката и без корекция на данъците, платими от едната или от другата страна
като пряко следствие от сделката. По този метод е направен извод, че към месец
юли 2020г. пазарната стойност на чехли от микропореста гума, съответства на
продажната цена на тези стоки, отразени
в приложените фактури – 2 лв., 2,15 лв., 2,55 лв., 2,80 лв., 3 лв.
Пояснено е, че посочената цена е за чифт, а не на килограм. При направена
проверка на място в счетоводството на жалбоподателя, експертизата е установила
също, че стоките описани във фактури: № **********/01.07.2020г.; №
**********/02.07.2020г.; № **********/04.07.2020г.; № **********/09.07.2020г.;
№ **********/13.07.2020г.; № **********/13.07.2020г.; №
**********/13.07.2020г., съответстват на стоките, описани в МД МРН 20BG003009075018R9 като за
продадените стоки по посочените фактури са издадени касови бележки за включени в
дневните отчети и касовата книга на дружеството. Съдът
кредитира експертизата като обективно изготвена на базата на осъществената
проверка и в счетоводството на търговеца.
Въз основа на установените факти, от правна страна съдът, на първо място,
намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, което
и не се оспорва от жалбоподателя. Оспореното решение е издадено и в
предвидената за това писмена форма.
В производството по издаване на оспореното решение са
спазени административнопроизводствените правила. Административният орган е изпълнил задължението по чл. 22,
§ 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 да запознае дружеството с мотивите, на които
ще се основава неблагоприятното решение. Според съда
обаче, в конкретния случай от съдържанието на оспореното решение, макар на пръв
поглед същото да изглежда подробно мотивирано, не може да се направи извод
относно това защо митническият орган е приел, че съществуват основателни
съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или
подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, пар. 1 от Регламент 952/2013
/Кодекса/ и на какво именно се основават те, както и защо всъщност счита, че
стойността на процесната стока не може да се определи по реда на чл. 70, пар. 1
от Кодекса.
Съдът намира за основателно възражението на
дружеството-жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и
конкретно за неспазване на правилата на чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) №
952/2013 и чл.140 и чл.141 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 за
определяне на нова митническа стойност. Прилагането на вторичните методи по чл. 74 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 за определяне на митническата стойност е субсидиарно
и изисква да е обоснована неприложимост на основния метод по чл. 70. В случая
приложението на вторичните методи е обосновано с ниската декларирана стойност
на процесните стоки, която е по-ниска от декларираната митническа стойност на
сходни стоки, и решение по дело С-291/15 на Съда на ЕС, което решение, обаче, е
неправилно интерпретирано, защото се отнася до мотивирането на наличие на
основателни съмнения за неприлагане на декларираната митническа стойност при
прилагане на чл.181а от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993
година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на
Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността, а не за тълкуване на чл.
74, § 2, б.„б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 при прилагане на вторичния метод за
определяне на митническа стойност.
Съгласно чл. 141, § 1 от
Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 при определяне на митническата
стойност на внасяните стоки по реда на член 74, параграф 2, буква а) или б) от
Кодекса се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които
са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества
като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава
продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната
стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище
или в различни количества. Тази договорна стойност следва да се коригира, за да
се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или
количествата.
Оспореното решение не
съдържа какъвто и да било анализ на стоките, въз основа на които е приложен
вторичният метод по чл.74, § 2, б.„б“ от Регламент № 952/2013. В случая
сходството на процесните стоки и стоките по използваните за сравнение
митнически декларации не е доказано, тъй като качеството, репутацията и
наличието на търговска марка не е обсъждано и преценявано. Тези характеристики
на стоките са посочени в оспореното решение като фактори, определящи дали
стоките са сходни, но реално не е извършена никаква преценка, а само
декларативно и бланкетно са изброени като критерии, по които трябва да бъде
извършена преценката за сходни стоки. Реално, обаче, в решението и в
административната преписка по неговото издаване липсва анализ на
характеристиките, съставните материали и качеството на стоките, приети за
аналог, на тяхната взаимозаменяемост с процесните стоки в търговско отношение,
като само разликата в цените е приета за достатъчна за определяне на новата
митническа стойност.
Действително, според практиката
на Съда на ЕС, коригирането на договорна митническа стойност е допустимо,
когато бъде преценено, че тя е необичайно ниска в сравнение със
средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки. Тогава
и митническите органи имат възможност да не вземат предвид декларираната при
вноса стойност, а да преминат към вторичните методи за определяне на митническата стойност на стоките. Прилагането
на тези вторични методи обаче е субсидиарно и затова изисква да е обоснована
неприложимостта на основния метод – определяне на митническата стойност въз
основа на договорната. В случая последното не е било обосновано от митническите
органи.
От приетата по делото експертиза се установява идентичност между стоките, описани по фактури,
налични в счетоводството на дружеството - жалбоподател и описаните такива в МД
МРН 20BG003009075018R9, а освен това се установява и реално заплащане на
стойността по фактурата включването им в дневните отчети и касовата книга на
дружеството.
От друга страна, в тежест на митническият орган е да докаже, че
декларираната митническа стойност не представлява договорната стойност на
стоката и че същата не е била изобщо платена или подлежаща на плащане сума,
съгласно посоченото в чл. 70, § 1 от
Регламент 952/2013. Посочените формално в оспорваното решение основателни
съмнения в декларираната митническа стойност, обусловени от информацията за
по-високите „справедливи цени“, извлечена от информационната система „Тезей“, е
следвало да бъдат конкретно установени, предвид конкретиката на случая, като се
извърши и относимата съпоставка, при това не само при ползване на статистически
данни относно количества и цени, но и при преценка дали се касае до
действително сходни стоки. В случая независимо
от посочената недостатъчност на информация относно стоките, митническият орган
е пристъпил към преценка по втория от методите за определяне на митническата
стойност по чл. 74, § 2, б. „б“ от Регламент 952/2013 – по договорната стойност на
сходни стоки. Органът, издател на оспореното решение, е взел предвид като
критерий единствено приблизително същият момент на продадените с цел износ
стоки, без обаче да направи анализ на всички относими към определянето на
сходство между стоките признаци, така че да стане ясно защо именно определя
като база за новата митническа стойност именно избраните и посочени в решението
му декларации. В тази насока и според съда твърдяното сходство на стоки по
процесната МД и избраните такива от органа в решението му изобщо не е доказано,
тъй като нито вида, нито качеството, нито количеството, нито търговската
репутация, нито наличието на търговска марка, още повече търговското равнище са
били преценени от органа, като такава оценка липсва в решението, а тя е от
значение с оглед извършване и на конкретните корекции, съгласно правилото на
чл.141 от Регламента за изпълнение.
Липсата на мотиви в административния акт е съществено нарушение на
изискването за форма и е самостоятелно основание за неговата
незаконосъобразност, тъй като препятства възможността да се извърши преценка за
сходство на стоките, чиято стойност е послужила за определяне на новата
митническа стойност на процесните стоки и в крайна сметка нарушава правото на
защита на адресата на акта. Само позоваването на данните от митническата
информационна система на база сравнителен анализ и съпоставка между декларирана
стойност на стоките на единица тегло, усреднена справедлива цена, генерирана от
ТЕЗЕЙ (THESEUS) на Съвместния изследователски център (Joint Research Centre)
към ЕК, макар да обосновават основателни съмнения за верността на декларираната
митническа стойност на процесната стока, не доказват наличието на сходни стоки,
внесени на по-ниска цена. В тази връзка съдът счита, че
митническите органи не са обосновали съмненията си относно декларираната
договорна стойност от жалбоподателя и не са установили предвидените от
материалния закон основания за определяне на митническата стойност по метода на
договорната стойност на сходни стоки по смисъла на чл. 141, § 1 и § 2 от Регламента
за изпълнение и чл. 74, § 2, б. „б“, вр. с чл. 1, § 2, т. 14 от Регламент № 952/2013. Затова и като не е
приел декларираната стойност на процесните стоки и е определил нова такава въз
основа на декларации на трети лица директорът
на ТД Митница Пловдив е постановил незаконосъобразен акт.
Поради
изложеното и оспореното решение ще следва да се отмени.
Като
резултат от това, на жалбоподателя ще следва да се присъдят разноските,
направени в производството за държавна такса от 50 лева, за възнаграждението на
вещото лице от 300 лева и за адвокатско възнаграждение от 600 лева, или общо 950
лева.
Предвид
изложеното и Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Фитони 1” ЕООД, град Пловдив с ЕИК ***, Решение № РТД-3000-292/15.02.2022/32-51226 на Директор на Териториална
дирекция Митница Пловдив.
ОСЪЖДА Агенция Митници да заплати на
„Фитони 1” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул.
„****“ № 147, представлявано от управителя П. В. Д., сумата 950 (деветстотин и
петдесет) лева, съставляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в 14 - дневен срок от
съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: