№ 22341
гр. София, 26.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20231110109705 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 628 и сл. ГПК, във вр. чл. 267 ДФЕС.
Страни по спора
1. ЗД „Б.“ АД, ЕИК: ....., със седалище и адрес на управление: гр. ............ –
застрахователно дружество регистрирано по законите на Република България,
представлявано от адв. М. Г.
срещу
2. Х. Д. И., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. С............., ап. 9 и настоящ адрес:
област Сливен, общ. Сливен, гр. К............., представлявана от адв. Д.А..
Факти по спора
3. Подадена е искова молба от ЗД „Б.“ АД срещу Х. Д. И.Г., като се поддържа, че на
22.04.2021 г. в гр. София, на бул. Сливница и ул. „Кукуш“ е настъпило ПТП с участието на
автомобили „Ленд Роувър“, рег. № ............, управляван от ответника и „Ауди“, рег. №
............, управлявано от Й.М.. Твърди, че за настъпилото ПТП е съставен протокол от КАТ,
в който било посочено, че причините и вината за инцидента били във връзка с поведението
на ответницата, която не била спазила правилата за движение по пътищата. Навежда, че към
момента на ПТП-то „Ленд Роувър“, рег. № ............ е бил застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ищеца по силата на застрахователна
полица № BG/02/120002990095, като във връзка с ПТП-то било образувана застрахователна
преписка (именувана „щета“) № **********. Излага съображения, че във връзка със
застрахователната преписка и установените вреди по автомобила била изплатена сума
587,23 лева на собственика на лек автомобил „Ауди“, рег. № ............. Твърди, че с оглед
правилото на чл. 500 КЗ, имал вземане по отношение на ответницата, която следвало да
възстанови заплатената сума, поради наличието на регресно вземане на застрахователя, тъй
като ответницата отказала да бъде тествана за алкохол в кръвта, което обосновава подробно.
Поддържа, че е поканил ответницата да заплати претендираните суми, но последната,
1
въпреки че била получила поканата, не погасила вземанията и понастоящем, поради което се
дължала сумата от 1587,23 лева – регресно вземане и сумата от 25,00 лева – дължими
ликвидационни разходи по застрахователната преписка. Иска осъждане на ответника да
заплати дължимите суми.
4. С Определение № 1350/12.01.2023 г., постановено по гр. д. № 63042/2022 г. по
описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав, съдът е приел, че въпреки, че се касае за регресно
вземане ответницата има качеството потребител, поради което е прекратил производството
по делото и го е изпратил по местна подсъдност на Районен съд – гр. Сливен (по настоящ
адрес на ответника) съгласно националните правила за това.
5 Постановено е Определение № 464/10.02.2023 г., постановено по гр. д. № 472/2023
г. по описа на РС – гр. Сливен, с което е повдигната препирня за подсъдност (отрицателен
спор за подсъдност) между Районен съд – гр. Сливен и Софийския районен съд, пред
Окръжен съд – гр. Сливен. В мотивите на Районен съд – гр. Сливен е възприето
становището, че предвид характера на претенцията ответникът няма качеството на
потребител, а се касае за регресен иск, основан на деликтна отговорност, въпреки
обстоятелството, че е налице застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
6. С Определение № 81/15.02.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 58/2023 г. по описа
на Окръжен съд – гр. Сливен е възприето становището на Районен съд – гр. Сливен, за което
се изложени подробни съображения с извод, че не ответника няма качеството на
„потребител“ по исковете по чл. 500 КЗ, поради което е възприел, че по препирнята за
подсъдност (спора за подсъдност), настоящото производство е местно подсъдно на
Софийският районен съд.
7. Тъй като с оглед националния процесуален закон определението на Окръжен съд –
гр. Сливен е задължително, освен ако няма последващ факт (процесуално възражение – т.
нар. отвод за местна подсъдност от насрещната страна), Софийският районен съд, предвид и
предходно разпореждане – от 23.11.2022 г., с такова от 28.02.2023 г. е изпратил повторно
исковата молба с приложенията за връчване на ответника за отговор в едномесечен срок от
съобщението.
8. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК – за отговор на исковата молба, ответникът е
представил отговор на исковата молба, като е оспорил по същество претенцията с изложени
подробни доводи. В отговора на исковата молба е направено оспорване по отношение
подсъдността на спора, като изрично е посочено, че ответницата не живее на територията на
гр. София и няма настоящ адрес в гр. София, поради което счита, че Софийският районен
съд не е местно компетентен да разгледа спора. Исканията на страната са направени по
същество на правния спор.
Приложимо национално право
9. Материално право
9.1. Кодекс за застраховането
2
Чл. 2. (1) Целите на този кодекс са:
1. осигуряване защита на интересите на ползвателите на застрахователни услуги, и
2. създаване на условия за развитието на стабилен, прозрачен и ефективен
застрахователен пазар.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 7.12.2018 г.) По смисъла на този кодекс
"ползвател на застрахователни услуги" е застраховащият, застрахованият, третото ползващо
се лице, третото увредено лице, другите лица, за които са възникнали права по
застрахователен договор, както и физическото или юридическото лице, което проявява
интерес да се ползва от услугите по разпространение на застрахователни продукти,
предоставяни от застраховател или от застрахователен посредник във връзка с предмета му
на дейност, независимо дали е потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите.
(3) При осъществяване на своите функции Комисията за финансов надзор, наричана
по-нататък "комисията", и нейният заместник-председател, ръководещ управление
"Застрахователен надзор", наричан по-нататък "заместник-председателя", отчитат
потенциалното въздействие на своите решения върху стабилността на съответните
финансови системи в Европейския съюз, по-специално в неотложни ситуации, като вземат
предвид наличната в съответния момент информация. В моменти на изключителни
движения на финансовите пазари комисията и заместник-председателят отчитат
потенциалните проциклични ефекти на своите действия.
Чл. 500. (1) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 7.12.2018 г.) Освен в случаите по
чл. 433, т. 1 застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от
застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач:
1. при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по
Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под
въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон
норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да
се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други
упойващи вещества;
2. не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение
повреда или неизправност в моторното превозно средство, която застрашава безопасността
на движението, и пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на това;
3. е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди
идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е
наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в
този случай тежестта на доказване носи виновният водач;
4. умишлено е предизвикал пътнотранспортното произшествие;
5. е предизвикал пътнотранспортното произшествие по време на извършване на
умишлено престъпление съгласно Наказателния кодекс, включително, когато се е опитвал да
3
избяга от задържане.
(2) Застрахователят има право да получи платеното обезщетение заедно с платените
лихви и разноски от лицето, управлявало моторното превозно средство, когато не притежава
правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно средство, или
на което временно е отнето свидетелството за управление на моторното превозно средство.
Изречение първо не се прилага, когато превозното средство е учебно и е управлявано от
кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство
по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 от Закона за
движението по пътищата и при провеждането на изпита за придобиване на
правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по
пътищата.
Допълнителни разпоредби на Кодекса за застраховането
§ 1, т . 1. "Застрахован" е лицето, чиито имуществени и/или неимуществени блага са
предмет на застрахователна защита по застрахователен договор.
9.2. Закон за задълженията и договорите
Чл. 45. Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на
противното.
9.3. Закона за защита на потребителите – допълнителни разпоредби
§ 13, т. 1 "Потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност,
и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките
на своята търговска или професионална дейност.
9.4. Кодекс за застраховането (отменен) – допълнителни разпоредби (Обн., ДВ,
бр. 103 от 23.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., доп., бр. 105 от 29.12.2005 г., в сила от
1.01.2006 г., изм., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г., бр. 33 от 21.04.2006 г., изм.
и доп., бр. 34 от 25.04.2006 г., в сила от 1.01.2008 г. (*), изм., бр. 54 от 4.07.2006 г., бр. 59 от
21.07.2006 г., в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република
България към Европейския съюз - 1.01.2007 г., (*) бр. 80 от 3.10.2006 г., в сила от 3.10.2006
г., бр. 82 от 10.10.2006 г., бр. 105 от 22.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., изм. и доп., бр. 48 от
15.06.2007 г., (**) изм., бр. 53 от 30.06.2007 г., в сила от 30.06.2007 г., изм. и доп., бр. 97 от
23.11.2007 г., доп., бр. 100 от 30.11.2007 г., в сила от 20.12.2007 г., изм., бр. 109 от
20.12.2007 г., в сила от 1.01.2008 г., бр. 67 от 29.07.2008 г., бр. 69 от 5.08.2008 г., изм. и доп.,
бр. 24 от 31.03.2009 г., в сила от 31.03.2009 г., доп., бр. 41 от 2.06.2009 г., в сила от 1.07.2009
г., бр. 19 от 9.03.2010 г., изм. и доп., бр. 41 от 1.06.2010 г., бр. 43 от 8.06.2010 г., изм., бр. 86
от 2.11.2010 г., в сила от 1.01.2011 г., бр. 100 от 21.12.2010 г., в сила от 1.07.2011 г., доп., бр.
51 от 5.07.2011 г., изм., бр. 60 от 5.08.2011 г., в сила от 5.08.2011 г., изм. и доп., бр. 77 от
4.10.2011 г., бр. 21 от 13.03.2012 г., бр. 60 от 7.08.2012 г., в сила от 7.08.2012 г., изм., бр. 77
от 9.10.2012 г., в сила от 9.10.2012 г., изм. и доп., бр. 20 от 28.02.2013 г., бр. 70 от 9.08.2013
4
г., бр. 109 от 20.12.2013 г., в сила от 20.12.2013 г., доп., бр. 94 от 4.12.2015 г., в сила от
1.01.2016 г., изм., бр. 95 от 8.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г., отм., бр. 102 от 29.12.2015 г., в
сила от 1.01.2016 г.)
§ 1, т. 1 "Потребител на застрахователни услуги" е застрахованият, третото ползващо
се лице, третото увредено лице, другите лица, за които са възникнали права по
застрахователен договор, както и физическото или юридическото лице, което проявява
интерес да се ползва от услугите, предоставяни от застраховател или от застрахователен
посредник във връзка с предмета му на дейност.
10. Процесуално право
Граждански процесуален кодекс
Чл. 105. Искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или
седалището на ответника.
Чл. 113. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 7.08.2018 г., доп., бр. 100 от 2019 г.)
Исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира
настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.
Образуваните дела се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес.
Чл. 115. (1) (Предишен текст на чл. 115 – ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Иск за вреди от
непозволено увреждане може да се предяви и по местоизвършването на деянието.
(2) (Нова – ДВ, бр. 86 от 2017 г., изм., бр. 65 от 2018 г., в сила от 7.08.2018 г.)
Исковете за обезщетение по Кодекса за застраховането на увреденото лице срещу
застраховател, Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи се предявяват пред съда, в чийто район към момента на настъпване на
застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, неговото
седалище, или по местонастъпване на застрахователното събитие.
Чл. 118. (1) Всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно.
(2) Ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд.
В този случай делото се смята за висящо пред този съд от деня на подаване молбата пред
ненадлежния съд, като извършените от последния действия запазват силата си.
Чл. 119. (1) Възражение за родова неподсъдност на делото може да се прави до
приключване на производството във втората инстанция и може да се повдига и служебно от
съда.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 7.08.2018 г.) Възражението за
неподсъдност на делото по местонахождение на недвижимия имот може да се прави от
страната и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание
в първата инстанция.
(3) (Нова – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 7.08.2018 г.) Възражение за неподсъдност
на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 може да се прави от ответника най-късно в
срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на
5
първото по делото заседание.
(4) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 7.08.2018 г.) Във всички
други случаи извън тези по ал. 1 – 3 възражение за неподсъдност на делото може да се прави
само от ответника и най-късно в срока за отговор на исковата молба.
(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 7.08.2018 г.) Едновременно с
предявяване на възражението страната е длъжна да представи и доказателствата си.
Чл. 122. Спорове за подсъдност между съдилищата се разрешават от общия им по-
горен по степен съд. Ако те принадлежат към районите на различни по-горни съдилища,
спорът се разрешава от онзи по-горен съд, в чийто район се намира съдът, който последен е
приел или отказал да разгледа делото. Спорове за подсъдност, в които участва апелативен
съд, се разрешават от Върховния касационен съд. По спора за подсъдност съдът се
произнася в закрито заседание.
11. Национална съдебна практика
11.1. Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 1/2014 г.,
ОСТК (тълкувателното решение е постановено при действието на КЗ (отменен), но няма
постановено друго тълкувателно решение или закон, които да отменя постановките му, респ.
да ги прави несъвместими с действащия КЗ, поради идентичност на дефинициите в
материалния и процесуалния закон – за което е предоставена и редакцията по отменения
КЗ): „Дефинитивното определяне на термина "потребител на застрахователна услуга" в §
1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на КЗ наистина се различава от вложеното, според
§ 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, съдържание в това понятие, но
соченото обстоятелство не е достатъчно, за да се отрече приложимостта на
специалната местна подсъдност по чл. 113 ГПК по отношение на прекия иск по чл. 226, ал.
1 КЗ, доколкото двете дефиниции не са предмет на регламентация в ГПК. Сравнителният
им анализ показва, че с разпоредбите на КЗ законодателят разширява кръга на
потребителите на застрахователни услуги, спрямо този по ЗЗП.
Този разширителен подход, при който в кръга на потребителите на
застрахователни услуги се включва третото ползващо се лице, третото увредено лице,
другите лица, за които са възникнали права по застрахователен договор, както и
физическото или юридическо лице, проявяващо интерес да се ползва от услугите, е
обществено оправдан. Той е израз на защитата на потребителите в специфичната област
на застраховането и е съобразен с вида на отделните застраховки, ефектът на които
нерядко се проявява спрямо трети на застрахователното правоотношение лица, тъй като
потребителят на застрахователна услуга не всякога е и страна по договора.
Придаване на застрахованото лице качеството на потребител на определен вид
услуга означава, че за него съществува възможност да упражни правото на избор на
местна подсъдност, вкл. по предявен от него пряк иск и чрез този избор да дерогира
общата местна подсъдност по чл. 108, ал. 1 ГПК.
Обратната теза би довела до поставяне в по - неблагоприятно положение лицето -
6
потребител на застрахователна услуга по смисъла на § 1, т. 1 ДР на КЗ спрямо
застраховано по застраховка "каско" физическо лице, което като страна по договор за
услуга, се явява потребител, но по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и на това основание
се ползва от уредената в чл. 113 ГПК особена местна подсъдност. Подходът е неоправдан,
с оглед функциите на застраховката "Гражданска отговорност" и създадената с прякото
право засилена защита на интереса на увредения от деликт.“.
10.2. Поради противоречие в националната съдебна практика и множество
противоречиви произнасяния на първоинстанционни и въззивни съдилища, които в голямата
си част поради ограниченията за касационна обжалване – арг. чл. 274, ал. 3, във вр. чл. 280
ГПК – не подлежат на касационен контрол, трудно би могло да се направи преглед на цялата
релевантна съдебна практика.
12. Връзка с правото на Европейския съюз. Позиция на съда по зададените
преюдициални въпроси:
13. Според правилото на чл. 13 от Директива 2009/103/ЕО на европейския парламент
и на съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката „Гражданска отговорност"
при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за
сключване на такава застраховка:
1. Всяка държава-членка предприема всички подходящи мерки, за да гарантира за
целите на прилагането на член 3, че всяка законова разпоредба или договорна клауза,
съдържаща се в застрахователната полица, издадена в съответствие с член 3, не
поражда действие по отношение на исковете на трети пострадали лица при
застрахователното събитие, когато тя изключва от застраховката използването или
управлението на моторно превозно средство от:
а) лица, които нямат изрично или мълчаливо разрешение за това,
б) лица, които нямат свидетелство за управление на МПС, даващо им право да
управляват съответното моторно превозно средство,
в) лица, които нарушават законовите изисквания от технически характер,
отнасящи се до състоянието и безопасността на съответното превозно средство.
Въпреки това разпоредбата или клаузата, посочена в първа алинея, буква а), може
да бъде противопоставена на лица, които доброволно са се качили в моторното превозно
средство, което е причинило вредите, когато застрахователят успее да докаже, че те са
знаели, че моторното превозно средство е било откраднато.
Държавите-членки имат право — в случай на застрахователни събития, настъпили
на тяхна територия — да не прилагат разпоредбата на първа алинея, ако и доколкото
пострадалият може да получи обезщетение за претърпяната вреда от органите за
социална сигурност.
2. В случай на откраднати или отнети чрез насилие моторни превозни средства
държавите-членки могат да предвидят, че посоченият в член 10, параграф 1 орган ще
участва вместо и за застрахователя при условията, посочени в параграф 1 от настоящия
7
член. Когато моторното превозно средство обичайно се намира в друга държава-членка,
този орган не може да предяви иск срещу никакъв орган в тази държава-членка.
Държавите-членки, които предвиждат, че посоченият в член 10, параграф 1 орган
участва в случай на откраднати или отнети чрез насилие моторни превозни средства,
могат да установят за имуществените вреди самоучастие в размер до 250 EUR, което
може да се противопостави на пострадалия.
3. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че
всички законови разпоредби и договорни клаузи, съдържащи се в застрахователна полица,
които изключват от застрахователно покритие пътник на основание, че той е знаел или е
трябвало да знае, че шофьорът на превозното средство е бил под въздействието на
алкохол или друго упойващо вещество по време на произшествието, са недействителни по
отношение на исковете на такъв пътник.
14. Националният съд има задължение при тълкуване на съответната норма на
националното право да я тълкува и прилага в духа и смисъла на съответното общностно
право – вж. Решение от 10.04.1984 по делото Von Colson, C-14/83. Съгласно трайната
практика на СЕС – вж. т. 20 от Решение от 12.07.1990 г., Foster, C-188/89; т. 23 от
Решение от 14.09.2000 г., Collino и Chiappero, C-343/98; т. 40 от Решение от 19.04.2007 г.,
Farell, C-356/05; т. 39 от Решение от 24.01.2012 г., Dominguez, C-282/10 , националният съд
има задължение да тълкува националното законодателство в духа на общностния правен ред
независимо, дали една директива е транспонирана или не, респ. независимо дали са налице
условията за евентуалното отключване на директният й ефект – т. нар. непряк ефект (вж.
Решение по делото Marleasing SA v La Comercial Internacional de Alimentacion SA, C-
106/89). Това е така, защото само по този начин може да се постигне целения от общностния
законодател единен правен ред, който отговаря на заложените в съответните актове цели,
минимални стандарти и пълна ефикасност на правото на Съюза – в случая целите на
конкретните регламент и директива за които ответника твърди, че следва да се отправи
преюдициално запитване. За да изпълни така установеното задължение, националната
юрисдикция – в случая, първоинстанционния съдебен състав, трябва да използва всичките
си правомощия, съобразно вътрешното право и познатите в правната доктрина и съдебната
практика методи за тълкуване, което е гаранция, че ще се достигне до разрешение, което да
съответства на целите и духа на общностното законодателство – така т. 111 от Решение от
04.07.2006 г., Adeneler, C-212 /04; т. 200 Angelidaki и др. C-378/07, C-379/07 и C-380/07; т.
27 от Решение от 24.01.2012 г., Dominguez, C-282/10.
15. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че в светлината на
висящото пред националния съд дело са релевантни два преюдициални въпроса до СЕС,
посочени в диспозитива.
16. На първо място трябва да се посочи, че отговорът на първия въпрос има значение
в светлината на настоящия казус, при спазване на принципа на процесуална автономия на
държавните членки да се направи извод, че ако се касае за застрахователно дело, то ще
следва да се приложат правилата за специална местна подсъдност (напр. чл. 113 ГПК и чл.
8
115 ГПК), които са предвидени в националното право във връзка със застрахователните дела
и претенции – какво становище споделя и настоящият съдебен състав. Обратно, ако се
възприеме, че подобни производства са изключение от чл. 13 от Директивата, тогава отново
при спазване на принципа на процесуална автономия при определянето на местната
подсъдност ще трябва да се приложи общото правило за местна подсъдност – по чл. 105
ГПК, като евентуалното изпращане на производството по местна подсъдност с оглед
нормите на чл. 118 ГПК и чл. 119 ГПК ще е обусловен от поведението на ответника – да
направи съответно възражение (т. нар. отвод за местна подсъдност).
17. Горните съждения на съда обаче отчитат факта, че общностното право не
съдържа, включително в неговите общи принципи, общи правила по въпроса, при
прилагането на правото на ЕС, националният правоприлагащ орган да действа съобразно
процесуалните и същностите правила на собственото си право – вж. напр. Решение по дело
C-8/88, Germany v. Commission. При това положение, процесуалната автономия на
държавата членка не е пълна, а е ограничена с оглед еднообразното прилагане на правилата
на правото на ЕС, което в противен случай може да доведе както до неспазване на самото
право на ЕС, така до дискриминационно отношение или нарушаване на принципите на
общия пазар – част от който са и застрахователните услуги.
18. С оглед предходната точка трябва да се посочи, че вторият въпрос, макар и да
изглежда обусловен от първия такъв е пряко негово продължение. В практиката си СЕС е
откроил две основни ограничения на автономията на националните власти – принципът за
ефективно прилагане на правото и принципът на еквивалентност на избраната мярка. В
светлината на принципа за ефективност, съдът счита, че отговорът на поставения въпрос е от
значение както, за да може да се направи извод по въпроса дали трябва да се прилагат (вкл.
служебно от националния съдия) залегналите в националното право (процесуални и
материално право), а така и в правото на ЕС изисквания, стандарти и принципи за
потребителска защита – част от които касаят и процесуални въпроси – напр. тези за местна
подсъдност, което принципно би обуслови и обстоятелството, че ако националната правна
уредба не съответства на правото на ЕС и залегналите в него принципи и стандарти за
потребителска защита, това ще е достатъчно основание, за да не се приложи националния
закон – по арг. напр. от Решения на СЕС по делaта C-397/01, C-212/04 Pepino, Решение от
14.12.1995 г. по делото Peterbroeck, C-312/93, Решение от 13.03.2007 г. по дело Unibet, C-
432/05, Решение по дело Asturcom Telecominicaciones, C-40/08 (като последните посочения
решения касаят именно национално процесуално право в светлината на принципа за
ефективност).
19. Настоящият съдебен състав намира, че в случая производството следва да бъде
спряно на основание чл. 631, ал. 1 ГПК, поради отправянето на преюдициално запитване
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
9
ОТПРАВЯ преюдициално запитване от СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД до СЪДА НА
ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ по следните два въпроса:
1) Следва ли чл. 13 от Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 16 септември 2009 година относно застраховката „Гражданска отговорност" при
използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване
на такава застраховка да се тълкува в смисъл, че
делата образувани по регресна претенция на застрахователя по застраховки
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите по националното право попадат в
приложното поле на правото на ЕС във връзка със забраната застрахователят да ограничава
отговорността си?
2) При отговор на първия въпрос, че правото на Съюза се прилага, следва ли
посочената по-горе разпоредба и чл. 38 от Хартата на основните права да се тълкуват в
смисъл, че
по такива искове, предявени от или срещу физическо лице, последното да се счита за
„потребител“ предвид принципа за ефективност и изискванията за потребителска защита?
СПИРА производството по гр. д. № 9705/2023 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти
състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10