№ 18243
гр. София, 11.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241110105629 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 250, ал. 1 ГПК и чл. 248 ГПК.
С решение № 9301 от 21.05.2025 г. по гр.д. № 5629/2024 г., СРС, 161-ви с-в, е
признал за установено по предявените от „***“ ЕАД, ЕИК *********, с предишно
наименование „****” ЕАД, против Д. С. К., ЕГН ****, искове с правна квалификация чл.
415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, ал. 1 ЗЗД вр. 146, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че ищцата дължи на
ответника сумата от 71,84 лв., остатъчни вноски по договор за продажба на изплащане №
********* от 15.06.2018 г. за апарат Handset Huawei Y6 2017 DS Gold, и договор за
поръчителство от 07.11.2014 г., предмет на заповед № 452 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 07.06.2023 г. по ч.гр.д. № 879/2023 г. по описа на
РС-Силистра, като е осъдил Д. С. К., ЕГН ****, да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК *********, с
предишно наименование „****” ЕАД, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 240 лв., разноски,
сторени по делото, и 425 лв., разноски, сторени по ч.гр.д. № 879/2023 г. по описа на РС-
Силистра.
С решение № 9881 от 28.05.2025 г. по реда на чл. 247 ГПК е допусната поправка на
очевидна фактическа грешка досежно ЕГН на ответницата.
Ищецът „***“ ЕАД е поискал допълване на решението по реда на чл. 250 ГПК чрез
присъждане на законна лихва за забава върху главница за периода от датата на заявлението
до датата на окончателното изплащане, както и мораторна лихва. Освен това моли за
изменение на присъдените разноски в своя полза, като оспорва претендираните и сторените
разноски за адвокат да са прекомерни.
Ответницата оспорва молбата за изменение на решението в частта за разноските като
1
неоснователна. Молбата по чл. 250 ГПК намира за основателна.
Съдът намира молбата по чл. 250 ГПК за основателна, а тази по чл. 248 ГПК за
неоснователна.
Постановено е решение при признание на иска, но съдът е уважил само предявения
по реда на чл. 415 ГПК иск за главницата, а ищецът е предявил и иск за мораторна лихва за
периода до заявлението по чл. 410 ГПК, както и претендира законна лихва за забава върху
главницата до окончателното плащане. Налице са всички предпоставки по чл. 237 ГПК за
постановяване на решение при признание на иска и за тези претенции. Решението следва да
бъде допълнено.
По отношение на разноските съдът намира, че разноските на ищеца за адвокат в
исковото дело от 425 лв. са прекомерни с оглед фактическата и правна простота на делото.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може
по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата.
В чл. 36 ЗАдв. няма уредени минимуми на адвокатски хонорар, а се препраща към
Наредба, издадена от Висшия адвокатски съвет.
Съгласно отговора на преюдициално запитване по решение от 25.01.2024 г. по дело С-
438/2022 г. на СЕС: 1. Чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочения чл. 101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи
тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните
разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала
никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. 2. Чл. 101, § 1 ДФЕС
във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба,
съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да
се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба.
При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които
се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към
разглежданото поведение установената в чл. 101, § 1 ДФЕС забрана на ограничаващите
конкуренцията споразумения и практики. 3. Чл. 101, § 2 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, нарушава забраната по чл. 101, § 1 ДФЕС, националният съд е
2
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги.
Обобщението на горното е, че минимумите по Наредба № 1/2004 г. не са пазарни и
нарушават конкурентното право на ЕС – тъй като са приети от орган на адвокатурата, а
самата наредба няма правна сила и съдът следва да откаже да я приложи. Същевременно,
горното решение на СЕС не отрича нуждата от осигуряването на качествени адвокатски
услуги за обществото.
Съдът приема, че пропорционално на легитимната цел за осигуряване на качествени
адвокатски услуги е определяне на минимална ставка, която гарантират доход на адвоката,
достатъчен за неговото достойно съществуване, качествено изпълнение на задълженията и
възможност за усъвършенстване. При настоящите социално-икономически условия в
столицата съдът приема за приблизително достатъчен месечен нетен доход от 6300 лв. При
нормална натовареност от 8-часов работен ден, 21 работни дни и 11 месеца (30 дни на
година за почивка за адвоката), това прави около 86 лв./час.
С оглед липсата на явяване на пълномощника на ищеца в съдебно заседание, много
ниската фактическа и правна сложност на спора и факта, че почти всички доказателства
ищецът вече е бил събрал на етапа заповедно дело, съдът намира, че възнаграждението,
което не е прекомерно, е в размер на труд от 1,5 часа за изготвяне на исковата молба и 1 час
за изготвяне на писмени молби по делото, общо 2,5 часа, умножени по посочената ставка,
или 2,5х86=215 лв. Общо разноските за исковото дело са 240 лв., колкото и съдът е
присъдил. Молбата по чл. 248 ГПК следва да се отхвърли.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДОПЪЛВА решение № 9301 от 21.05.2025 г. по гр.д. № 5629/2024 г., СРС, 161-ви с-в,
поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 9881 от 28.05.2025 г. по същото дело,
като в диспозитива на решението вместо
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „***“ ЕАД, ЕИК *********, с
предишно наименование „****” ЕАД, против Д. С. К., ЕГН ****, искове с правна
квалификация чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, ал. 1 ЗЗД вр. 146, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че
ищцата дължи на ответника сумата от 71,84 лв., остатъчни вноски по договор за продажба
на изплащане № ********* от 15.06.2018 г. за апарат Handset Huawei Y6 2017 DS Gold, и
договор за поръчителство от 07.11.2014 г., предмет на заповед № 452 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 07.06.2023 г. по ч.гр.д. № 879/2023 г. по
описа на РС-Силистра.
3
да се чете:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „***“ ЕАД, ЕИК *********, с
предишно наименование „****” ЕАД, против Д. С. К., ЕГН **********, искове с правна
квалификация чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, ал. 1 ЗЗД вр. 146, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че
ищцата дължи на ответника сумата от 71,84 лв., остатъчни вноски по договор за продажба
на изплащане № ********* от 15.06.2018 г. за апарат Handset Huawei Y6 2017 DS Gold, и
договор за поръчителство от 07.11.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от
05.06.2023 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 18,58 лв., мораторна лихва
за периода 13.11.2020 г.- 01.06.2023 г.
предмет на заповед № 452 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена на 07.06.2023 г. по ч.гр.д. № 879/2023 г. по описа на РС-Силистра.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, вх. № 218245/20.06.2025 г., с дата на пощенско
клеймо 16.06.2025 г., на „***“ ЕАД, с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на
решение № 9301 от 21.05.2025 г. по гр.д. № 5629/2024 г., СРС, 161-ви с-в, в частта за
разноските.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Софийския градски
съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4