О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 401
гр. Габрово, 14.05.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО в
публично съдебно заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ГИШИНА
при секретаря ………………… като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм. дело № 276 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на „*******“ ЕООД – с.
*******, община Трявна против мълчалив отказ на Държавен фонд „Земеделие“ по
заявление за финансиране с УРН 661760 от 20.06.2017 година в частта му на мярка
13 „Плащания за райони с природни и други специфични ограничения“ от ПРСР
2014-2020.
В жалбата се сочи, че оспореният отказ е нищожен поради
неспазване на формата и незаконосъобразен поради противоречие с материалния
закон, както и необоснован, поради което се прави искане за прогласяване на нищожността
му или отмяната му като незаконосъобразен /стр. 2 от жалбата/.
В открито съдебно заседание оспорващото дружество се представлява
от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, поддържа се жалбата,
както и искането по същество, като подробни съображения са развити в депозирано
по делото писмено становище /л. 208-226/. Заявява се претенция за присъждане на
съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение съгласно представен
списък /л. 210, гръб/.
Ответната страна Изпълнителен директор на Държавен фонд
„Земеделие“ се представлява в открито съдебно заседание от надлежно упълномощен
процесуален представител – служител с юридическо образование, оспорва се
жалбата, като съображения са развити в депозирано по делото становище /л. 162/;
в съдебно заседание на 25.02.2021 година се заявява становище за недопустимост
на оспорването.
Установените по делото факти са следните:
Оспорващото дружество „*******“ ЕООД – с. *******, община
Трявна е подало общо заявление за подпомагане с вх. № 18504491 от 10.04.2017 година
за финасиране по няколко направления – СЕПП, СПП, ЗДП, МЗС, мярка 10 и мярка 13
по Наредба № 6 от 24.02.2015 година за прилагане на мярка 13 „Плащания за райони с природни или
други специфични ограничения“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014 – 2020 година /л. 10-155/.
Оспорващото дружество сочи в жалбата си, че не е получил
дължимото финансиране само по мярка 13, който факт не се оспорва от ответната
страна.
Дружеството е подало искане до ДФЗ – Разплащателна агенция
– гр. София за произнасяне в законоустановения срок по депозираното искане дали
дружеството ще получи плащане по мярка 13 по пододаденото заявление за
подпомагане от 2017 година или не /л. 16 от адм. дело № 589/2020 на
Административен съд – Стара Загора/.
На искането е отговорено с писмо изх. № 02-2600/3534#1 от
13.08.2020 година, подписано от зам.-изпълнителен директор на ДФЗ, в което е
посочено, че предстои издаването на уведомителните писма за кампания 2017
година, които ще могат да бъдат обжалвани по реда на чл. 81 и чл. 133, ал. 1 от АПК; уведомителните писма се генерират и издават чрез Интегрираната система за
администриране и контрол /ИСАК/, като поради големия брой кандидати не е
законосъобразно и технически осъществимо да бъдат издадени само част от тях;
дружеството е уведомено, че може да получи и по телефон необходимата информация
относно конкретното запитване; посочено е, че писмото не представлява
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и не подлежи на
самостоятелно обжалване.
В хода на производството пред настоящата инстанция е
представен Доклад от проверка на място, извършена на 06.11.2017 година /л.
179-194/.
При така установените факти, съдът намира следното от
правна страна:
Спорният въпрос е има ли в случая формиран мълчалив отказ,
който да подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 37, ал. 2 от Закона за подпомагане на
земеделските производители /ЗПЗП/ Разплащателната агенция извършва
административни проверки на подадените заявления чрез интегрираната
информационна система, като съпоставя данните от заявленията с данните в
регистрите. Административните проверки се извършват автоматизирано, като
резултатите от тях се отразяват само в административния акт, с който се взема
решение по чл. 11а, ал. 1, т. 1 по заявленията за подпомагане. Съгласно чл. 43,
ал. 2 от ЗПЗП Разплащателната агенция проверява заявленията за подпомагане по
схемите за директни плащания съгласно чл. 37. Съгласно чл. 10б, ал. 1 от
Наредба № 5 от 27.02.2009 година за условията и реда за подаване на заявления
по схеми и мерки за директни плащания ДФЗ – Разплащателна агенция /ДФЗ-РА/,
уведомява кандидата чрез уведомително писмо за извършените оторизации и
плащания по схемите и мерките по чл. 1 по реда на АПК. Изрично произнасяне от
страна на ДФЗ - РА се изисква и от подзаконовите нормативни актове,
регламентиращи отделните мерки за подпомагане.
От изложеното следва извод, че административното
производство, образувано по заявление за подпомагане, следва задължително да
приключи с издаване на изричен акт - уведомително писмо, което отразява
резултатите от извършените проверки, одобрената за плащане сума, съответно
размера на наложените намаления и/или санкции. Преди приключване на всички
административни проверки по подадените заявления за подпомагане, за които
проверки не е определен срок за извършването им, изричен акт не може да бъде
постановен, защото той е в резултат на автоматични проверки, извършвани чрез
интегрираната информационна система и проверките на място. Данните за извършена
проверка на място не водят на извод, че административните проверки по
подаденото заявление са приключили. По тези съображения настоящият съдебен
състав счита, че не е формиран мълчалив отказ, доколкото липсват данни за
приключване на дължимите административни проверки и следващите тези проверки
действия на административния орган. Извършването на проверките, съответно
произнасянето във връзка с конкретната мярка за подпомагане, не е нормативно
обвързано с конкретен срок, поради което следва да се приеме, че не се формира
мълчалив отказ. Следва да се отбележи, че по делото не е налице годен за
обжалване административен акт, тъй като писмото на ДФЗ от 13.08.2020 година не
съдържа характеристиките на индивидуален административен акт. Същото има само
информативен характер - жалбоподателят е уведомен, че по заявленията за
подпомагане ще последва изрично произнасяне. С писмото не се разпореждат
каквито и да са последици, поради което няма характер на подлежащ на самостоятелно
оспорване индивидуален административен акт. При липсата и на формиран мълчалив
отказ /видно от съдържанието на писмото е указано, че предстои изрично
произнасяне/, то е налице основанието по
чл. 159, т. 1 от АПК за оставяне на жалбата без разглеждане поради липса на
предмет. Липсва волеизявление за отказ, липсват и данни, които да обосноват
приложение на фикцията мълчалив отказ, тъй като изрично е посочено предстоящо
произнасяне, а не мълчаливо отказване на подпомагане.
В този смисъл са и мотивите на Определение № 605 от 18.01.2021 г. на ВАС по адм. д. №
13602/2020 г., V отд.; Определение № 901 от 25.01.2021 г. на ВАС по адм. д. №
619/2021 г., V отд.; Определение № 3396 от 16.03.2021 г. на ВАС по адм. д. №
626/2021 г., V отд. и др.
Установената недопустимост на съдебното производство изисква отмяна на дадения ход по същество, оставяне без разглеждане на оспорването и прекратяване на производството по делото.
Водим
от горното и на основание чл. 253 от Гражданския процесуален
кодекс във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 159, т. 1 от АПК, съдът
О П Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ дадения ход по същество на делото в съдебно заседание на 15.04. 2021 година.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „*******“ ЕООД – с. *******, община
Трявна против мълчалив отказ на Държавен фонд „Земеделие“ по заявление за
финансиране с УРН 661760 от 20.06.2017 година в частта му на мярка 13 „Плащания
за райони с природни и други специфични ограничения“ от ПРСР 2014-2020.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 276/2020 година на Административен
съд – Габрово.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в седемдневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: