№ 3785
гр. София, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20231100508762 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ищеца ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД срещу решение № 8433 от 22.05.2023 г.,
постановено по гр. дело № 46364/2022 г. по описа на СРС, 25 състав, с което са отхвърлени
предявените срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД осъдителни искове с правно основание
чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД за сумата от 145,50 лв., представляваща непогасено регресно
вземане за изплатено от застрахователя по застраховка „Каско“ обезщетение за вредите по
лек автомобил „Рено Канго“ с рег. № ******* от застрахователно събитие, настъпило на
16.09.2020 г. в гр. Бургас, както и за сумата от 23,93 лв., лихва за забава върху главницата за
периода 11.01.2021 г. – 25.08.2022 г.
Въззивникът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния
закон и необоснованост, като съдът неправилно е приел, че липсва противоправно
поведение на застрахования при ответника водач на МПС предвид установения механизъм
на ПТП. Счита, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на процесуалните
правила, като не е обсъдил заключението на САТЕ и показанията на свидетеля И. в тяхната
цялост, от които било видно, че причина за ПТП е отварянето на вратата на автомобила от
другия участник. Намира, че поведението на застрахования при него водач на МПС е било
1
правомерно, като същият не е имал възможност да предотврати събитието. Ето защо, моли
решението на СРС да бъде отменено, а предявените искове да бъдат уважени изцяло.
Въззиваемият „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е подал отговор на въззивната жалба, с
който оспорва същата. Счита, че решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като
въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 ГПК
препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави
следното:
За възникване на регресното вземане в полза на застрахователя по имуществена застраховка
е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение
на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК
ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираното вземане.
В случая от твърденията на страните е видно, че между тях са безспорни обстоятелствата, че
същите са били застрахователи по застраховка „Каско“, респ. „Гражданска отговорност“ на
сочените водачи на МПС и че на 16.09.2020 г. между застрахованите при тях автомобили е
настъпило ПТП. Така спорът между страните се концентрира върху установяване на
действителния механизъм на ПТП и действителната стойност на претърпените щети, за
доказване на които са събрани гласни доказателства чрез разпит като свидетели на двамата
водачи, участници в него, както и е прието неоспорено от страните заключение на САТЕ.
При съвкупна преценка на събрания доказателствен материал първоинстанционният съд
правилно е достигнал до извод, че процесното ПТП е настъпило на 16.09.2020 г. в гр.
Бургас, като лек автомобил „Форд Мондео“ с рег. № *******, застрахован при ответното
дружество по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, е бил паркиран
пред бл. № 43 в ж.к. „Зорница“ и при отваряне от водача на предна лява врата на
автомобила е реализиран удар с извършващия маневра на заден ход за излизане от паркинга
пред блока товарен автомобил „Рено Канго“ с рег. № *******, застрахован при ищеца по
имуществена застраховка „Каско на МПС“. Изложеният механизъм на ПТП се доказва
несъмнено от събраните по делото свидетелски показания, които в същността си са
2
безпротиворечиви – свидетелят Г.С. Ш., водач на МПС „Форд Мондео“, разказва, че
автомобилът му е бил паркиран на паркинг пред блока, а другото МПС е било паркирано
зад него, като свидетелят е заобиколил колата, за да влезе в нея и при отваряне на вратата е
настъпил ударът. В същия смисъл свидетелят Н.А. И., водач на т.а. „Рено Канго“, разказва,
че е бил спрял пред бл. 43 в ж.к. „Зорница“, но не в рамките на паркоместата, а като е
„запушил“ две други коли, спрени успоредно, и като е тръгнал на заден ход, за да излиза от
паркинга, един възрастен човек си отворил вратата на автомобила и той я блъснал.
Противно на доводите във въззивната жалба, по делото не се установява отварянето на
вратата да се е случило „внезапно“ – свидетелят Ш. изяснява, че се е намирал зад
автомобила си, огледал се е към другите МПС, паркирани зад него, като товарният
автомобил не се е движил, затова заобиколил колата и отворил вратата, при което настъпил
удар. Следователно, водачът на т.а. „Рено Канго“ е имал възможност да го възприеме и да
съобрази поведението си с неговите действия, като предвид движението си на заден ход
виновно е нарушил разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗДвП – преди да започне движение назад,
водачът е бил длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.
В приетото и неоспорено по делото заключение на САТЕ е посочено, че от техническа
гледна точка причината за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на л.а.
„Форд Мондео“, но това не е правен извод и не означава, че този водач от правна гледна
точка е виновен за инцидента. Вещото лице констатира чии действия фактически са били
причина за удара, но ако те са правомерни, а поведението на другия водач е противоправно,
то последният се явява делинквент на процесното събитие. В случая действията на водача на
т.а. „Рено Канго“ са били в противоречие със задълженията му по чл. 40, ал. 1 ЗДвП, докато
по делото не се установява противоправно поведение на другия участник в нарушение на чл.
95, ал. 1 ЗДвП – видно е, че преди да отвори вратата, свидетелят Ш. се е огледал, установил
е, че останалите автомобили са в паркирано състояние и не се движат, поради което е
понечил да влезе в автомобила си. Свидетелят допълва, че въобще не е могъл да
предотврати удара, тъй като вече се е намирал с гръб към другия учаснтик в ПТП, като
изложеното от него не се опровергава от останалите гласни доказателства по делото –
свидетелят И. описва инцидента доста общо, като единствено посочва, че възрастният човек
си е отворил вратата, когато той тръгнал назад да излиза от паркинга и не е имал време да
спре или да предприеме нещо другo, за да предотврати удара. Същият допълва, че по това
време е бил на работа като куриер и е спрял на забранено място, защото е бързал, като при
съвкупна преценка на описаните от двамата водачи факти се налага извод, че водачът на т.а.
„Рено Канго“ е прибързал с маневрата на заден ход, без да се увери чрез преглед в
огледалата за задно виждане, че пътят зад него е свободен. Доколкото същият извършва
маневра назад, той следва да предприема действията с повишено внимание предвид
ограничената видимост и множеството паркирали автомобили около него (сред които той е
спрял неправилно), както и с ниска скорост, която да му позволи да спре в случай на
препятствие, за да избегне удар (арг. чл. 20, ал. 2 ЗДвП). В този смисъл, не може да се
приеме, че същият не е могъл да предприеме нищо, за да избегне инцидента – при полагане
3
на дължимата грижа и непрекъснато наблюдаване на пътя зад автомобила в огледалата за
странично и задно виждане в изпълнение на задължението си по чл. 40 ЗДвП, същият е
следвало да възприеме действията на другия участник (които несъмнено са предхождали
маневрата назад, доколкото ударът е настъпил в задната част на товарния автомобил, а не
отстрани) и да изчака пътят зад него да се освободи, за да предприеме маневрата безопасно.
Следователно, от установената фактическа обстановка е видно, че инцидентът е причинен
изцяло от противоправното поведение на застрахования при ищеца водач на МПС –
свидетелят Н.А. И., който е нарушил разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗДвП. По делото не се
доказва наличие на противоправно поведение на другия участник в ПТП – същият се е
намирал в спряло състояние, като е предприел необходимите действия, за да изпълни
задължението си по чл. 95, ал. 1 ЗДвП и съобразно местоположението си не е могъл да
предотврати удара.
С оглед на изложеното, при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал съдът
намира, че по делото не се установява противоправно поведение на застрахования при
ответника водач на МПС, в причинна връзка с което да е настъпило процесното ПТП,
поради което в полза на застрахователя по имуществена застраховка на другия автомобил не
е възникнало регресно вземане срещу застрахователя на гражданската отговорност на
сочения делинквент, т.е. предявените искоове за възстановяване на изплатеното
застрахователно обезщетение и лихва за забава върху него са неоснователни и следва да се
отхвърлят. Предвид идентичните правни изводи, до които достига въззивната инстанция,
първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззивникът следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемия направените разноски за настоящата инстанция в
размер на 100 лв., юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 8433 от 22.05.2023 г., постановено по гр.д. № 46364/2022 г.
по описа на Софийски районен съд, 25 състав.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Възраждане“, ул. „*******, да запалти на „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„*******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лв., разноски пред въззивната
инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5