ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 11968
гр. Варна, 05.10.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Добрина Петрова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20233110111882 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявени искове от Д. П. Д. по
чл.132,ал.1,т.2 от СК вр.чл.150 СК и чл.127а от СК за лишаване от родителски права на Ц.А.
Г. по отношение на детето К.Ц.Г., увеличаване размера на присъдената в полза на детето
към момента издръжка и даване разрешение заместващо съгласието на бащата детето да
пътува в чужбина.
Ищцата изрично уточнява, че местоживеенето на детето е в Германия и към момента
детето се намира в Германия. Сочи, че погрешно е изписано фамилното име Г., моли да се
чете Д..
За своята международна компетентност съдът следи служебно, независимо от това
дали тази компетентност се урежда от регламент на ЕС, от двустранен договор със страна-
нечленка на ЕС, от международна конвенция, приета от Република България, или от КМЧП,
който намира приложение само ако не са приложими други международни актове. Съдът
намира, че в случая приложим за определяне на международната компетентност за
разглеждане и решаване на предявения спор е Регламент /ЕС/ № 2019/1111 на Съвета от
25.06.2019 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни
въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното
отвличане на деца.
По въпросите на родителската отговорност, какъвто е предмета на настоящото
производство, конкретно лишаване родител от родителски права, компетентни са
съдилищата на държава членка, където детето има обичайно местопребиваване към момента
на сезирането на съда – чл. 7 от Регламента. При прилагането на тази компетентност следва
да се имат предвид и разпоредбите на чл. 8- чл. 10 от Регламента.
Съгласно разпоредбата на чл. 9 от Регламента, в случай на неправомерно
отвеждане или задържане на дете, съдилищата на държавата членка, в която детето е имало
обичайно местопребиваване непосредствено преди неправомерното отвеждане или
задържане, запазват своята компетентност, докато детето придобие обичайно
местопребиваване в друга държава членка и: a) всяко лице, институция или друг орган, на
който е предоставено правото на упражняване на родителски права, е приело отвеждането
или задържането; или б) детето е пребивавало в тази друга държава членка най-малко една
година след като лицето, институцията или друг орган, на който е предоставено правото на
1
упражняване на родителски права, е узнал или е трябвало да узнае къде се намира детето и
детето се е установило в своята нова среда и е изпълнено поне едно от следните условия: i) в
рамките на една година след като носителят на правото на упражняване на родителски права
е узнал или е трябвало да узнае къде се намира детето, не е била подадена молба за
връщането му пред компетентните органи на държавата членка, в която детето е било
отведено или задържано; ii) молбата за връщане, подадена от носителя на правото на
упражняване на родителски права, е била оттеглена и не е била подадена нова молба в
срока, определен в точка i); iii) молбата за връщане, подадена от носителя на правото на
упражняване на родителските права е била отхвърлена от съд на държава членка на
основания, различни от чл. 13, първа алинея, буква б или член 13, втора алинея от Хагската
конвенция от 1980 г. и това решение вече не подлежи на обжалване по общия ред; iv) не е
сезиран нито един съд, както е посочено в член 29, параграфи 3 и 5, в държавата членка, в
която детето е имало своето обичайно местопребиваване непосредствено преди
неправомерното отвеждане или задържане; v) решение относно упражняването на
родителските права, което не води до връщането на детето, е било постановено от
съдилищата на държавата членка, в която детето е имало обичайно местопребиваване
непосредствено преди неправомерното отвеждане или задържане.
Действително, съгласно т. 20 от Преамбюла на Регламента, за да се защити
висшият интерес на детето, компетентността следва да се определя преди всичко съгласно
критерия за близост. Следователно компетентна следва да бъде държавата членка на
обичайното местопребиваване на детето, освен в някои ситуации, изложени в настоящия
регламент. В тази връзка в т. 22 е изрично предвидено, че в случаи на неправомерно
отвеждане или задържане на дете и без да се засяга евентуалният избор на съд съгласно
настоящия регламент, компетентността на съдилищата на държавата членка на обичайното
местопребиваване на детето следва да се запази, докато не бъде установено ново обичайно
местопребиваване в друга държава членка и не бъдат изпълнени някои специфични условия.
В тази насока са именно разпоредбите на чл. 9 от Регламента.
В случая ищцата изрично посочва, че местоживеенето на детето К.Г. е в Германия,
където се намира и към момента. Съобразно това изявление на ищцата, последователната
практика на Съда на ЕС по тълкуване на понятието "обичайно местопребиваване", като
място, което отразява определена интеграция на детето в социална и семейна среда, съдът
намира, че детето има обичайно местопребиваване в Германия. Именно съдът в тази
държава-членка би бил компетентен съобразно правилата на чл. 8 от Регламента да се
произнесе по въпросите свързани с родителската отговорност, ако не са налице основанията
по чл. 8, 9 и 10 от Регламента.
Съдът, като съобрази, че настоящият съд не е международно компетентен да разгледа
и се произнесе по предявените искове с правно основание чл.132,ал.1,т.2 от СК вр.чл.150 СК
и чл.127а от СК за лишаване от родителски права на Ц.А. Г. по отношение на детето К.Ц.Г.,
увеличаване размера на присъдената в полза на детето към момента издръжка и даване
разрешение заместващо съгласието на бащата детето да пътува в чужбина, следва да
прекрати производството.
2
Мотивиран от гореизложеното , съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА поправка в исковата молба, като фамилното име на ищцата се чете Д..
Да се отрази в деловодната система на ВРС правилно фамилното име на ищцата.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 11882/2023 г. по описа на ВРС –
XLVІІІ-ми състав, поради липсата на международна компетентност на Варненския районен
съд да разгледа и реши по същество спора по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД в едноседмичен срок от връчването му на ищеца и ДСП Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3