№ 472
гр. **********, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – **********, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Христина Ив. Сярова
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. Д.
като разгледа докладваното от Христина Ив. Сярова Гражданско дело №
20223530100075 по описа за 2022 година
Предявени са установителен иск по чл.124 от ГПК, както и насрещен иск за разваляне
на алеаторен договор по чл.87, ал.3 от ЗЗД.
Ищецът – П. А. П., твръди в исковата с имолба, че с ответника са братя. Родителите
им А. П. А. и В.К. А.а на 23.02.1989 година, по силата на нот.акт №:82,том.1, дело 146/1989
година прехвълхили на него и на ответника по 1/2 ид.част от собственият си недвижим
имот,представляващ дворно място и масивна жилищна сграда, с пристроените лятна кухня,
навес и гараж, срещу задължението двамата да поемат необходимите грижи във връзка с
гледането им, като им се запази пожизнено право на ползване на целия имот.
Родителите им ползвали имота докато били живи. Майка им починала през 2015
година, а баща им през 2019 година. От момента на прехвърляне на ½ ид.ч.от целия имот на
него той полагал постоянни грижи не само към родителите си, а и към имота. Заедно аз брат
си - ответникът К. и баща им построили фурна, за строежа на която вложил 135.00/сто
тридесет и пет хиляди/лева. Участвал с труд и пари при ремонта на покрива, при изграждане
на ограда, врати, дограми, мазилки. До последно, докато почине баща им - ********* година
полагал грижи за този имот.
След смъртта на баща им ответникът, му заявил, че намя нищо общо с този имот и
повече да не го посещава. Казал му, че имота е прехвърлен, чрез продажба на него и на
съпругата му.
При извършена проВ.. в Службата по вписвания при Районен съд гр.**********
ищецът установил, че през 1997 година, с нот.акт №:130,том 7, дело 3370/07.11.1997 година
майка му и баща му са прехвърлили същия имот, срещу издръжка и гледане на брат му К.,
1
въпреки,че през 1989 година имота е прехвърлен на същото основание - срешу гледане на
него 1/2 ид.част и на брат му 1/2 ид.част.
На 09.06.2000 година техните родители с нот.акт за продажба прехвърлят същия имот
на брат му и съпругата му.
От изповядването на първата по време сделка по дарение ищецът владее, като
добросъвестен владелец своята 1/2 идеална част от въпросния имот, необезпокоявано, а
ответникът и родетилите му по никакъв начин не са го отблъснали от владението, до датата
на смъртта на баща им - месец август 2019 година.
Релевира доводи, че съгласно нот.акт 82,том.1,дело 146/23.02.1989 година е придобил
правато на собственост на 1/2 ид.част от имота, а другата 1/2 ид.част е прехвърлена на
ответника. Поради това счита, че родителите им са престанали да бъдат носители на правото
на собственост, върху описаният имот, считано от 23.02.1989 година.
Предвид изложеното моли съда да постановите решение с което да признае за
установено спрямо ответника, че е собственик на 1/2 ид.част от правото на собственост
върху описания по горе недвижим имот, както за собственик на ид. от всички сгради в него,
а именно: на ½ идеална част от поземлен имот 796 кв.м. с идентификатор № 73626.511.265,
на ½ идеална част от жилищен имот 77 кв.м. с идентификатор № 73626.511.265.1, на ½
идеална част от сграда с идентификатор № 73626.511.265.2 с площ 18 кв.м. и на ½ ид.ч. от
сграда с идентификатор № 73626.511.265.3 с площ 142 кв.м.
С отговора ответникът К. П. счита предявеният установителен иск за собственост на
½ идеална част от посочения имот за НЕОСНОВАТЕЛЕН. Излага съображения, че ищецът
не е собственик на този имот, описан в неговата молба вх. № 1113 от 08.02.2022 г., нито на
целия имот, нито на някаква част от него, вкл. и на посочената ½ ид.част, като основанията
му за това са следните:Ищецът твърди, че черпи права от ПА № 82, том I, дело 146 от
23.02.1989 г. на нотариус при РС-**********.
-Имотът, описан в този нотариалния акт не е идентичен с имота, предмет на иска -
съобразно индивидуализацията на процесния имот, направена от ищеца в молбата му вх.№
1113 от 08.02.2022 г.
Имотът, описан в НА № 82/1989 г. не е идентичен и с имота, описан и в представения
от ищеца с исковата молба НА № 130, том VII. дело 3370 от 07.11.1997 г. на нотариус при
РС-**********, като в последния същият нотариус, изповядал и сделката по първия
нотариален акт от 1989 г., изрично е посочил, че изповядва през 1997 г. сделката „... след
като се уверих, че прехвърлите са собственици на имота, и че са изпълнени особените
изисквания на закона.”
Отделно от горното, ищецът не е собственик и на имота, описан в НА № 82/1989г.
Приживе наследодателите на ответника са го прехвърлители по НА № 82/1989 г.,
Прехвърлителите са били НЕДОВОЛНИ от изпълнението по този договор, обективиран в
нотариален акт през 1989г. Същите МНОГОКРАТНО СА ЗАЯВЯВАЛИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ
на договора от приобретателите. Нещо повече, прехвърлителите са изпитвали и СТРАХ от
2
ищеца, който често без поводи е правел скандали на прехвърлителите, а в случаите на
злоупотреба с алкохол същият е ставал и крайно агресивен към тях. Ищецът е стрелял по
родителите си и те са търсили многократно помощ срещу действията на ищеца. Жители на
с.************ са споделяли, че също изпитват страх от ищеца именно поради тези негови
прояви, като част от тях са се оплаквали, че са били бити от ищеца, а оплакванията им до
бившия кмет на селото не са давали резултат поради близостта на ищеца с него.
ПОРАДИ ПЪЛНОТО НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на задълженията за гледане, ВСИЧКИ, вкл.
и прехвърлителите, СА СЧИТАЛИ, ЧЕ ТОЗИ ДОГОВОР от 1989г., с който родителите са
прехвърлили срещу гледане САМО ПОЛОВИНАТА от своя имот, е с ОТПАДНАЛО
ДЕЙСТВИЕ. Именно поради последното, прехвърлителите са сключили и сделката по НА
№ 130, том VII, дело 3370 от 07.11.1997г., с която са прехвърлили вече ЦЕЛИЯ свой имот на
ответника, който от тогава до смъртта им се е грижил за праводателите си и е изпълнявал
продължително и непрекъснато задълженията си по този договор от 1997 г. до тяхната
смърт, като им е осигурявал грижи и гледане, водил ги е на прегледи при личния лекар,
насТ.вал ги е за лечение в болници, когато те са имали нужда от това, осигурявал им е храна,
почистване на дома, пълно обгрижване. от което те са се нуждаели, особено след влошаване
на тяхното здравословно състояние ... А след това ответникът сам е организирал и заплатил
погребенията им, сам е заплатил и поставил паметници на гробовете на двамата си
родители.
Упражнявайки правата на наследодателите си да развалят сключения от тях договор
по НА № 82/1989 г. поради пълно неизпълнение на задълженията на приобретателите по
него, ОТВЕТНИКЪТ ПРЕДЯВЯВА И НАСРЕЩЕН ИСК срещу първоначалния ищец - за
развалянето на този договор.
При решаване на спора по настоящото дело, моли съда да съобрази и решаването на
спора по насрещния иск, като отхвърли предявения основен иск и на това самостоятелно
основание - разваляне на договор по НА № 82/97 г., от който ищецът се опитва да черпи
права.
Излага съображения, че А. и В.. А.и са прехвърлили САМО ПОЛОВИНАТА от
притежавания от тях недвижим имот , КАТО СА СИ ЗАПАЗИЛИ СОБСТВЕНОСТТА
ВЪРХУ ОСТАНАЛАТА ПОЛОВИНА от имота. Прехвърлянето от тях на 1/2 ид.ч. от имота
срещу задължение за гледане е направено „при равни квоти” за двамата приобретатели
/ищеца и ответника по настоящото дело/ - т.е. по 1/2 ид.ч. за всеки от тях.
Поради това и искът на ищеца за 1/2 ид.ч. от целия имот по този нотариален акт е
неоснователен и недоказан, дори и само на това основание.
Отделно от това, посочените в НА № 82/1989 г. сгради „.. изба. масивна лятна кухня,
навес и гараж“ НЕ СЪЩЕСТВУВАТ в поземления имот към датата на исковата молба -
някой от тези постройки са се саморазрушили в годините след 1989 г. поради паянтовия им
характер още при изграждането им преди 1957 г. , а други са съборени - заради
строителството на нова сграда в имота „фурна“.
3
ЛИПСАТА на тези обекти към датата на исковата молба също прави неоснователен и
недоказан иск за тях, дори и ако се приеме, че има заведен иск и за тези посторйки, въпреки
липсата на индивидуализация на тази сгради в исковата молба, и въпреки изричното
изявление на ищеца в молбата му вх. № 1133 от 08.02.2022 г. за „крайното искане“ и
„индивидуализацията на имота, предмет на иска“.
Отделно от горното, считайки целият имот за своя собственост поради неизпълнение
от страна на прибретателите на предходния договор от 1989 г. за гледане, и преди
сключването на сделката с НА № 130. том VII. дело 3370 от 07.11.1997 г., А. и В.. А.и са се
снабдили с одобрени проекти и с разрешение за строеж № 246/21.07.1993 г. на главен
архитект на община **********, с протокол № 249 от 21.07.1993 г. за определяне на
строителна линия и ниво - на община **********, и с разрешение за ползване № 76 от
26.06.1995 г. на РИ за териториалноустройствен и строителен контрол гр.********** -
всички те отнасящи се за масивна сграда-ФУРНА с площ 120 кв.м., изградена в парцел IХ-
3980 в кв.193 по плана на гр.**********.
И точно тази новоизградена сграда те са продали след това на ответника и съпругата
му с представения от ищеца НА № 31. том II. рег.№ 1424. дело № 103 от 09.06.2000 г., която
сделка е проявила валидно правно действие и липсват каквито и да било основания ищецът
да претендира права върху тази сграда.
Оспорват и твърдението на ищеца, че „...родителите ни си ползваха имота докато са
живи...”. А. и В.. А.и никога не са ползвали имота по НА № 82/89 г. - нито преди
прехвърлянето, пито след това. И преди сделката с НА № 82/1989г.. и след нея. до смъртта
на всеки от двамата прехвърлители, те НЕ са ползвали имота, като са живяли и двамата само
и единствено в къщата си в с.************. Ищецът също живее в това село, но в друга
къща - на жената, с която има съпружеско съжителство, и което обстоятелство му е
позволявало често да тормози своите родители.
Имотът в гр.*************************** /земя и сгради/, е владян само и
единствено от ответника и съпругата му, като семейството на ответника е живяло и
продължава да живее в този имот. Ответникът и съпругата му считат този имот за своя
собственост, и поради давностното владение на същия с това съзнание, в условията на
евентуалност те са придобили целия имот в собственост /дори и да не са го придобили на
друго основание/.
При това от 07.11.1997г., когато този имот им е прехвърлен с НА № 130/1997г.,
владението им е било добросъвестно, и с изтичането на 5 годишната иридобивна давност те
са придобили имота още през 2002 година.
Дори и да се приеме, че двамата са били недобросъвестни владелци, с изтичането на
10-годиншата придобивна давност на осъществяваното от тях владение от 07.11.1997 г. те са
придобили имота в собственост към 07.11.2007г.
Към датата на исковата молба по настоящото дело през януари 2022г. са изтекли
повече от 10 години считано от 07.11.1997г., в който период ответникът и съпругата му са
4
владяли имота със съзнанието, че същият е тяхна собственост, поради което и дори само на
това основание искът с неоснователен /ако се приеме, че предмет на иска е имот - земя и
сграда, част от който през 1989 г. е била прехвърлена на ищеца/.
Оспорва и твърдението на ищеца, че „...от момента на прехвърляне на /г от целия
имот на мен, аз съм полагал постоянни грижи не само към родителите си, а и към имота...”
Както преди НА 82/89 г., така и след него, ищецът НЕ Е ПОЛАГАЛ НИКАКВИ ГРИЖИ -
нито за родителите си, нито за имота /който и да е този имот/.
А. и В.. А.и през 1989 г. са прехвърлили половината от своя имот, с което са
изпълнили своята част от алеаторната сделка. При това те са придобили качеството на
кредитори и спрямо ищеца като са очаквали да получат от него насрещната престация -
необходимите грижи във връзка с гледането на родителите си, като им осигурят спокоен и
нормален живот, какъвто са водили досега и докато са живи...”
Нито едно от тези задължения НЕ Е ИЗПЪЛНЯВАНО от ищеца - за целия период от
датата на НА 82/89 г. до смъртта на всеки един от двамата прехвърлители.
Поради това, ответникът К. П. в качеството му на наследник на А. А., както и като
наследник на В.. А.а, наред с подаването на настоящия писмен отговор и правопогасяващите
и правоизключващи възражения срещу иска, предявява и НАСРЕЩЕН ИСК срещу П. А. П.
ЗА РАЗВАЛЯНЕ на договора, обективиран в НА № 82, том I, дело 146 от 23.02.1989 г. за
прехвърляне на недвижим имот срещу гледане.
Оспорват и твърдението на ищеца, че при строителството на „фурна“ ищецът бил
„....вложил 135.00 /сто тридесет и пет хиляди лева./.”
А. и В.. А.и са строили сградата „фурна“, като са разполагали с всички необходими
строителни книжа за това - одобрени проекти, разрешение за строеж, удостоверение за
въвеждане в експлоатация /подробно посочени по-горе/. Ищецът няма никакво участие -
нито в снабдяването с документи за строителство, нито във финансирането на
строителството на тази сграда.
Противно на твърденията на ищеца, с представения от него НА № 31, том И. рег.№
1424, дело № 103 от 09.06.2000 г. А. и В.. А.и НЕ ПРОДАВАТ ОТНОВО „същия имот” по
НА № 82/89 г., а продават само тази новоизградена сграда „фурна“. Продават я на ответника
и на съпругата му, които още от самото начало на въвеждането й в експлоатация през 1995
г. и до днес купувачите владеят тази „фурна“ като своя, произвеждали са в нея хляб.
преустройват в годините същата като магазин, който владеят и експлоатират и до днес.
Ответникът признава, че ищецът действително е оказвал спорадична помощ през
1994-96 г., но само с личен труд , като не е влагал пари никъде - пито в строителството на
„фурна“, нито „...при ремонт на покрива, при изграждане на ограда, врати, дограми,
мазилки...”.
Нещо повече, за положения от него труд той е поискал, а ответникът и съпругата му
Т.И. П.а са заплатили на ищеца 13 600 лв., за което са изтеглили през 2002г. и нарочен
кредит от „банка ДСК“ЕАД. ипотекирайки сградата"Фурна“ в полза на банката. Отделно от
5
това, те са прехвърлили в негова собственост и камион „ГАЗ 53”, с който преди това са
разнасяли произведения от тях във фурната хляб. В последствие ищецът е продал този
камион.
С това ищецът е бил изцяло удовлетворен за положения от него труд - както при
изграждането на фурната, така и в последствие - за участието му в дейността по разнасянето
на хляба, произведен от ответника и съпругата му в тази фурна.
Оспорва и твърдението на ищеца, че „... от изповядване на първата по време сделка
по дарение ответникът владее, като добросъвестен владелец своята ½ ид.ч. от въпросния
имот, необезпокоявано, а ответникът и родителите им по никакъв начин не са го отблъснали
от владението, до датата на смъртта на баща им...”
Липсва ДАРЕНИЕ. Нито „първата по време” сделка, от която се опитва да черпи
права ищецът, нито която и да било следваща сделка, са за „дарение“.
Ищецът никога не е владял имота - нито този по НА № 82/89 г., нито имот по другите
нотариални актове. Ищецът никога не е ползвал имота. Поради което и няма как да е бил
„обезпокояван”, или някой да го „отблъсква”.
Твърди, че считано от 07.11.1997 г. ответникът и съпругата му владеят имота - както
дворното място, така и всички сгради в него. като живеят в този имот, работят във фурната,
а в последствие преустройват същата като магазин, който управляват и към датата на
настоящия отговор. Това владение те осъществяват повече от 10 години, считано от
07.11.1997 г. като владеят имота със съзнанието, че този имот - земя и сгради е тяхна
собственост. Поради което те са придобили имота и по давностно владение /в условията на
евентуалност/.
Отделно от горното, на основание чл.64 ог ЗС, незастроената част на целия поземлен
имот служи като прилежащи площи, необходими за достъп и обслужване на сградите,
собственост на ответника и на жена му, които са построени в този поземлен имот и се
ползват съобразно тяхното предназначение, и никаква част от имота не може да бъде
отделена като обект на собственост на друго лице, различно от собственика на сградите.
По изложените съображения моли съда, да отхвърли иска за собственост на 1/2
ид.част от описания от ищеца в уточняващата му молба № 1133 от 08.02.2022 г. по делото
поземлен имот като неоснователен и недоказан.
Съдът, след преценка на представените и събрани по делото писмени и гласни
доказателства прие за установено следното от фактическа страна: От приложеното п
оделото удостоверение за наследнице се установи, че страните по делото са законни
наследници – синове на В.К. А.а, поч. на *********г. и А. П. А., поч. на *********г.
С нот.акт за прехвърляне на имот срещу гледане №82, том.1, дело 146/1989 година
наследодателите са им прехвълхили - 1/2 ид.част от собственият си недвижим имот,
представляващ дворно място цялото от 900 кв.м. по нотариален акт и около 800 кв.м. по
скица, както и същата част от построените в него масивна жилищна сграда, изба, масивна
лятна кухня, навес и гараж, за който имот е отреден пл.сн.№ 3980, в кв.72 по плана на града,
6
срещу задължението на двамата да поемат необходимите грижи във връзка с гледането на
родителите си, като им осигурят спокоен и нормален живот, като са си запазили пожизнено
и безвъзмездно право на ползване върху целия имот.
С нотариален акт за прехвърляне на имот срещу гледане № 130, том VII, дело 3370 от
07.11.1997г., А. П. А. и В.К. А.а са прехвърлили на сина си К. А. П. собствения си
недвижим имот предствалвяща Дворно място с площ от 790 кв.м., заедно с построената в
него къща и стопанска постройка, за което е отреден парцел IХ-3980 в кв.193 по плана на
гр.**********, срещу задължението да полага всестранни грижи за родителите си, като им
осигурят спокоен и нормален живот, като са си запазили пожизнено и безвъзмездно право
на ползване върху имота.
С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 31, том И. рег.№ 1424, дело №
103 от 09.06.2000 г. А. и В.. А.и ПРОДАВАТ на сина си К. А. П. и съпругата му Т.И. П.а –
Масивна сграда –Фуна, с площ от 120 кв.м., изградена в парцел IХ-3980 в кв.193 по плана на
гр.**********, за сумата от 2000лв.
С отговора ответника е представил Разрешение за строеж № 246/21.07.1993г., на
името на А. П. А. и В.К. А.а, на ФУРНА в парцел 3980 в квартал 74 на гр.**********,
ул.**********, както и Разрешение за ползване № 76/26.06.1995г. на Фурна с магазин з
ахранителни стоки. В същото разрешение като собственици са вписани и двамата
наследодатели – А. и В.. А.и.
Представин са скици на имотите и данъчни оценки.
Във връзка с предавения насрещен иск за разваляне на първия алеаторен договор за
издръжка и гледане са приложени епикризи на наследодателите.
По делото са ангажирани и гласни доказателства.
От показанията на св. А. П. се установи, че познава страните и наследодателите им.
Баща им А. предложил на неговия баща заедно да закупят имот на ул.**********, но баща
му отказал и А. го купил сам. После го прехвърлил на синовете си срещу гледане.
Първоначално в имота имало само една къща, впоследствие двамата братя построили
фурната 90-те години. Баща им им помагал. До преди да се скарат, работили заедно във
фурната, около една-две години. Работата им била да изкупува жито, правели хляб, а жените
им го разкарвали. След като се скарали, К. изгонил брат си П.. Заяви, че П. помагал и гледал
родителите си до последно, карал ги по болници, а К. си идваше само събота и неделя. Той
живеел в **********, а П. и родителите му в село ************, но в отделни къщи. А. и
В.. имали животни и П. им помагал до последно, докато бил жив баща му. Знае, че П. имал
спестени около 120-130 хиляди лева с които искал да участва в строежа на фурната. Виждал
е П. да участва в строежите на къщата, огради, покриви и други. През този период майка им
и баща им живеели на с.************.
Св. И.Ю.в също заяви че познава страните от малки – 1964г.. Съседи са с родителите
им на с.************. В.. починала 2015 година, а А. 2019 година. В имота в ********** не
е ходил вътре, само отвън. Първоначално имало само къща. Отношенията на двамата братя
7
били много добри до 2000 година. После какво е станало не знае. Знам, че навремето
родителите са направили дарение на двамата си сина. Знам и за построената фурна, според
него от двамата братя К. и П.. Работили заедно около 10 години. После са се скарали за
някакви пари. П. живее в село ************ на семейни начала. А. и В.. също живеели в
село ************, но в друга къща. Те се гледахали сами. Тогава били здрави-прави. П.
идвал през ден в тях, имал негов фураж в къщата, наглеждал родителите си и си заминавал.
К. идвал събота или неделя. Не оставал там. А. и В.. не са казвали да има спор между
двамата им сина. Не са ги делили. Като поостаряли и имали нужда от грижи П. ги водил по
болници във Варна.
Св. И.А. - съсед на страните в гр.**********, ул.**********, заяви, че познава
цялото семейство от 1994 година. Тогава те започнали да строят тяхната къща, а А. и В..
фурната. Този имот наследодателите закупили от един съсед - бай Ц.. Те си живеели на село
************, не са живели във въпросния имот. Освен къща имало и някаква постройка,
като стопанска сграда. После се появила и фурната-1994 година. Главният по застрояването
бил бай А., но и К. непрекъснато се въртял там. П. и него го виждала в началото, но когато
фурната била готова, вече не го виждала. Предполага, че В.. и А. са строили фурната,
защото са имали финансите, да я построят. Не е чувала от тях за прехвърляне на имота на
някой от синовете им. Единствено в разговоре е чувала, когато им били на гости, че сигурно
К. и Т. ще ги гледат и ще им прехвърлят фурната на тях. Когато започнали да разработват
фурната А. и В.. също работели там. В.. продавала закуски, А. търсел пазар. Смятам, че те са
били основния двигател на тази фурна. А. и В.. живеели в село ************ и пътували.
Не оставали в **********. После в имота на ул.********** заживяли К. и Т.. Тогава А. и В..
били все още живи. След смъртта на А. не е чувала за претенции между двамата братя. По
болници В.. я водили Т. и К.. П. не го е виждала. Магазина е на Т. и К., така знае целия
квартал, те го стопанисват. Къщата също е тяхна, правили много ремонти по нея. Не е
виждала П. да е правил някакви ремонти по имота. Поддръжките по този имот, които са
били необходими са се правили от К. и Т.. П. не го е виждала да работи във фурната. Не
знам дали П. е водил родителите си по лекари и болници и дали е полагал грижи за тях.
Св. М.К.: заяви че познава А. и В... Съседи са. Те купили къщата 1983-1984 година
от Ц.. От както са купили къщата те не са живели там. Живеят в с. ************. К. и П.
като бяха ученици живееха там. Като закупили имота, освен къща имало и стопански
постройки. Впоследствие, В.., А., К. и Т. построили фурна. За П. не знае дали е участвал.
Като отвориха фурната, П. понякога разкарвал хляб. Останала с впечатление, че фурната е
на А., В.. и К.. Не знам А. и В.. на кого са прехвърлили имота, не са й казвали. Не знам К. и
П., да са се карали. В.. й се оплаквала от недобро отношение от страна на П.. Имали са
проблеми, бил по-избухлив и че не са в много добри отношения. В къщата в **********
имаше квартиранти в началото. Имало една пристройка, която била дадена под наем,
някакъв бобинажен цех. К. и Т. заживяли в къщата по-късно - 1993-1994 година. Преди това
живели в с. ************ в къщата на родителите на К.. Те направили много подобрения в
този имот в **********. Измазвали, санирали, направили преустройства. Помещението,
8
което било бобинажен цех го направили кухня и го присъединили към къщата. Те и до
момента живеят там с децата си. П. го виждала, когато е бил канен на гости, по празници.
След смъртта на родителите им не е чувала П. да има претенции към имота. Т. и К. се
грижили за В.., която била раково болна. В.. и А. се оплаквали, че няма кой да им отвори
дори вратата. Споделяли, че основно се грижат за тях К. и Т.. Според свидетелката
отношенията на П. и родителите му явно били прекъснати. Не ги е виждала да комуникират.
П. ползвал сайванта в къщата им на с. ************, а не им отварял вратата да ги
погледне. Това са й го споделяли В.. и А., но е била и свидетел. Твърди, че К. всеки ден
носел храна на родителите си на село и грижите били на неговите ръце. Последните дни
когато В.. се влошила, наели жена, която денонощно се грижеше за нея. След смъртта й А.
си останал на село. Той си бил жизнен човек. Храна и почистване му осигурявал, К. и
внучката В.. Чувала е А. и В.. да се оплакват от П., че им е посягал да ги бие, но не е
виждала. Не е чувала, че са прехвърлили имот на някой и че съжаляват. Чувала е да казвал,
че Т. и К. ще ги гледат и са безкрайно благодарни за грижите, които полагат. В.. и А. са
казвали, че магазина е на Т. и К.. Не знае защо двамата братя са се скарали, но твърди, че
това е станало, след като, родителите им вече били починали.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, като счита че те имат преки
и непосредствени впечатления от взаимоотношенията в семейство. Познават страните и
родителите им от дълги години и са, точни и непосредствени в обясненията си. Не си
противоречат и взаимно се допълват.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни
изводи: Предявеният главен установителен иск за собственост по реда на чл. 124, ал.1 от
ГПК е частично основателен.
Въз основа на представените писмени и допълнително събрани гласни доказателства
може да се направи извод, че с първия нот.акт за прехвърляне на имот срещу гледане №82,
том.1, дело 146/1989 година наследодателите А. и В.. са прехвълхили на синовете си при
равни квоти 1/2 ид.част от собственият си недвижим имот, представляващ дворно място
цялото от 900 кв.м. по нотариален акт и около 800 кв.м. по скица, както и същата част от
построените в него масивна жилищна сграда, изба, масивна лятна кухня, навес и гараж, за
който имот е отреден пл.сн.№ 3980, в кв.72 по плана на града, срещу задължението на
двамата да поемат необходимите грижи във връзка с гледането на родителите си, като им
осигурят спокоен и нормален живот, като са си запазили пожизнено и безвъзмездно право
на ползване върху целия имот, т.е. всеки от синовете е получил по ¼ ид.ч.
Останалата ½ ид.ч. от имота е останала собственост на А. П. А. и В.К. А.а, с която те
са се разпоредили в полза на ответника К. А. П. с подледващия нотариален акт за
прехвърляне на имот срещу гледане № 130, том VII, дело 3370 от 07.11.1997г. Макар в него
да е записано, че прехвърлят целия имот, на практика, те са били носители само на ½ ид.ч.
от имота и не са могли да прехвърлят повече права от притежаваните, доколкото предходния
нотариален акт от 1989г., с който вече са прехвърлили ½ ид.ч. от имота, не е бил отменен,
нито договора сключен с него развален по съдебен ред.
9
По отношение построената в периода 1993-1995г. фурна и магазин към нея, съдът
приема, че е станала собственост на А. П. А. и В.К. А.а. В Разрешението за строеж, издадено
въз основа на съгласуван проект и последвалото го разрешение за ползване №
76/26.06.1995г., като собственици на новоизградения в имота обект – фурна са вписани и
двамата наследодатели на страните. Свидетелските показания в тази насока също водят до
извода, че фурната е била тяхва собственост, а не на страните по делото. Тази новоизградена
сграда в имота те са продали след това на ответника и съпругата му с представения
нотариален акт № 31. том II. рег.№ 1424. дело № 103 от 09.06.2000 г., която сделка е
проявила валидно правно действие и ищецът няма основания да претендира права върху
тази сграда.
По отношение насрещния иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД, за разваляне на алеаторен
договор за издръжка и гледане обективиран в нотариален акт №82, том.1, дело 146/1989
година от 1989г., поради, неизпълнение следва да се има предвид следното: Процесният
договор има алеаторен характер, тъй като е било договорено престиране на бъдещи грижи.
Задължението за гледане и издържане, поето общо от П. и К. се изразява в задължение за
полагане на личен труд за гледането, предоставяне на материалните средства, които са
необходими за задоволяване нуждите на лицата, което се гледат.
В настоящият случай, страните по сделката не са конкретизирали съдържанието на
тази престация, но тя безспорно включва предоставяне на издръжка, осигуряване на храна,
режийни разноски, дрехи, лекарства и други, полагане на грижи за здравето, хигиената и
домакинството на кредитора.
Ищецът по този иск – К. П. твърди, че е налице пълно неизпълнение на задълженията
от страна на П. П..
От събраните по делото гласни доказателства категоричен и безспорен начин се
доказа, че наследодателите на страните са живеели до смъртта си самостоятелно в
с.************, общ.********** в собствен имот и не са имали нужда от грижи и гледане
при сключване на договорите през 1989г. и 1997г. Никога не са живели в имота в
гр.**********, ул.********** *****
След закупуване на имота в ********** в него са живели квартиранти, постройка в
него е ползвана като бобинажен цех, други са съборени и на много по-късен етап в него е
заживяло семейството на ответника – около 1994г., след построяване на фурната. До тогава
К. и съпругата му Т., според св.Комитова са живели в имота на В.. и А. в с.************.
Свидетелските показания установиха, че П. живее в с.************ в съседство с
родителите си, както и че ги е посещавал, най –малкото защото е ползвал сайванта им. К. и
съпругата му са издавли само през почивните дни. Никой от разпитаните свидетели не
установи неизпълнение на поетите задължения за гледане от П.. И двете групи свидетели
твърдяха, че синовете са полагали грижи за родителите си, водили са ги по лекари при
нужда, посещавали са ги, носили са продукти, поради което съдът не може да даде превес на
някой от показанията. Факта че заедно са строили фурната и после са я разработвали, също е
показателен, че са били сплотено семейство. До смъртта си никой от наследодателите не е
10
упражнил правото си да развали договора за гледане от 1989г., което показва, че са били
доволни от престираните грижи от синовете им. Св.И.Ю.в заяви че наследодателите не са
делили синовете си. Свидетелката Комитова заяви, че двамата братя са се скарали едва след
смъртта на баща им А., което доказва твърденията на ищеца, че едва тогава през 2019г. е
узнал за новото прехвърляне на имота и продажбата на фурната.
Поради това съдът приема за недоказано и възражението на ответника за
придобиване на имота въз основа на двността владение, упражнявано в периода 1997г. до
2007г. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост върху недвижим
имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 10 години, което
следва да бъде явно, необезпокоявано и непрекъснато, като фактическата власт върху имота
се упражнява с намерението той да се свои без противопоставяне от страна на собственика и
без прекъсване за време по-дълго от 6 месеца. Следва владелецът да е демонстрирал по
отношение на лицето - собственик на вещта поведение на пълноправен собственик, тоест че
упражнява собственическите правомощия единствено за себе си. Само доколкото
елементите на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС са налице по отношение на
претендиращия собствеността владелец, при пълно и пряко доказване в хода на процеса,
твърдението за изтекла придобивна давност се явява основателно.
В конкретния случай се установи, че П. е узнал за прехвърлянето на другата част от
имота, през 2019г., след смъртта на баща си, поради което няма как К. преди това да е
демонстрирал, че упражнява собственически правомощия единствено за себе си над имота.
Съдът приема, че той е демонстрирал такива поведение единствено по отношение на
„фурната“, която е закупил от родителите си, доколкото от свидетелските показания се
установи, че страните са уредили финансово отношенията си за вложен труд и средства, във
връзка с нея и дори са имали спорове по този въпрос.
Съобразявайки изложеното, предвид всички събрани по делото доказателства, съдът
счита, че предявеният установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК е основателен и доказан
само до размер на ¼ ид.ч. от следните имоти: ¼ ид.ч. от поземлен имот с площ от 796 кв.м.
и идентификатор № 73626.511.265, на ¼ идеална част от жилищен имот с площ от 77 кв.м. с
идентификатор № 73626.511.265.1, както и на ¼ ид.ч. от сграда с идентификатор №
73626.511.265.2 с площ 18 кв.м.
По отношение претендирано право на собственост върху ½ ид.ч. от сграда с
идентификатор № 73626.511.265.3 с площ 142 кв.м. – „ФУРНА“, предявеният иск следва да
се отхвърли като неоснователен.
Предявеният насрещен иск за разваляне на договора, обективиран в НА № 82, том I,
дело 146 от 23.02.1989 г. за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане, съдът счита за
недоказан, поради което следва да го отхвърли като неоснователен.
Предвид изводите на съда за частична основатеблност на претенцията и на осн.чл.78,
ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото
разноски съразмерно отхвърлената част от иска в размер на 1500лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
11
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. А. П. с ЕГН-********** от
гр.**********, ул.“**********“ ***** че П. А. П. с ЕГН-********** от с.************,
общ.**********, ул.***************** е собственик на следните недвижими имоти,
находящи се в гр.**********, ул.“**********“ № 41: на ¼ ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор № 73626.511.265 с площ от 796 кв.м., на ¼ идеална част от жилищен имот с
идентификатор № 73626.511.265.1 и с площ от 77 кв.м., както и на ¼ ид.ч. от сграда с
идентификатор № 73626.511.265.2 с площ 18 кв.м., на осн. чл.124 от ГПК, като в останалата
част и до пълния претендиран размер от право на собственост върху ½ ид.ч. от тези имоти
отхвърля иска като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П. А. П. с ЕГН-********** от с.************,
общ.**********, ул.*****************, против К. А. П. с ЕГН-********** от
гр.**********, ул.“**********“ *****установителен иск по чл.124 от ГПК за собственост
върху ½ ид.ч. от от сграда с идентификатор № 73626.511.265.3 с площ 142 кв.м. – „ФУРНА“,
находяща се в гр.***************************, разположена в имот с идентификатор
73626.511.265, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. А. П. с ЕГН-********** от гр.**********,
ул.“**********“ ***** против П. А. П. с ЕГН-********** от с.************,
общ.**********, ул.*****************, иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, за
разваляне изцяло на сключения на 23.02.1989г. с нотариален акт №82, том I, дело
№146/1989г. на РС **********, между А. П. А. с ЕГН ********** (починал на *********г.),
В.К. А.а с ЕГН-**********( починала на *********г.), П. А. П. и К. А. П. договор за
прехвърляне на следния недвижим имот: 1/2 ид.част от недвижим имот, представляващ
дворно място цялото от 900 кв.м. по нотариален акт и около 800 кв.м. по скица, както и
същата част от построените в него масивна жилищна сграда, изба, масивна лятна кухня,
навес и гараж, за който имот е отреден пл.сн.№ 3980, в кв.72 по плана на града, срещу
задължението на последните двама да поемат необходимите грижи във връзка с гледането
на родителите си, като им осигурят спокоен и нормален живот, като са си запазили
пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху целия имот, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА П. А. П. с ЕГН-********** от с.************, общ.**********,
ул.***************** да заплати на К. А. П. с ЕГН-********** от гр.**********,
ул.“**********“ *****сумата от 1500лв., представляваща направени по делото разноски на
осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните, пред Окръжен съд-**********, на осн. чл.259, ал.1 от ГПК.
Съдия при Районен съд – **********: _______________________
12