РЕШЕНИЕ
№ 248
гр. Кюстендил, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Теодора С. Димитрова
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско
дело № 20221500500566 по описа за 2022 година
Образувано е по постъпила въззивна жалба на Г. Й. Р.-Н., с ЕГН **********, с
адрес с. ****, чрез пълномощника й адв. Г. М. от КАК, насочена против Решение №
260094 от 20.05.2022 г. по гр.д. № 630 от описа на Районен съд – Кюстендил за 2022 г.
Въззивницата счита атакуваното решение в частта по ревандикационната
претенция за неправилно, поради нарушаването на материалния закон. Намира, че в
тази част решението е необосновано, постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила, заради което следвало да бъде отменено, а въззивната
инстанция постанови друго по съществото на спора, като остави без уважение този
иск.Не споделя изводите на първостепенния съд като сочи, че анализът му на
доказателствата е неправилен. Счита, че неправилно съдът е кредитирал свидетелските
показания на свидетелите Н.Н., В.Н. и С. Н., разколебани при извършените очни
ставки със свидетелите М.Й., М.Я. и А.Б., както със заключенията на приетите съдебни
експертизи. Според заключението на вещото лице инж. Д. Д. процесният втори етаж се
състоял от четири стаи, една преходна и три самостоятелни, както и санитарно
помещение, че първият и вторият етаж били със самостоятелни входове, а в процесния
втори етаж бил извършени подобрения. Показанията на сочените свидетели били
опровергани от обективните данни в заключенията, че процесният етаж е подобрен,
както и данните на останалите свидетели, според които родителите на страните
предали владението на ответницата върху имота, още в началото на м. март 1978 г.,
както и на установените обстоятелства, че първоначалният ищец от 1982 г. не обитавал
втория етаж от къщата, а през 1998 г. заминал за Америка и се завърнал през 2007 г.,
като останал да живее в гр. София, заедно с баща си до 2017 г., който починал на *** г.
1
Свидетелите Н. сочели, че ищецът след 2017 г. отишъл да живее в с. Г., т.к. приемал, че
е съсобственик, но не бил допускан от ответницата. Не се споделят доводите, че
ответницата не е владяла явно и непрекъснато процесния имот, т.к. събраните
доказателства сочели, че от 1978 г. до датата на сезирането на съда обитава втория
етаж, като владението й не било прекъсвано, макар и да знаел ответникът, че тя
подобрява имота, въпреки което не се противопоставял на това, защото не го
възприемал за свой.
Поддържа още, че в частта, в която е оставено без уважение възражение на
ответницата за присъждане на 10 000 лева, представляваща ½-една втора от сторените
от нея действителни разходи по запазване /възстановяване/ на описаният по-горе
недвижим имот, както и сумата от 15 000 лева, съставляваща по-малката сума между
стойността на направените полезни разноски за подобряване на ½ ид.част от горният
имот и сумата, с която се е увеличила стойността на същият в следствие на
подобренията, ведно със законната лихва върху горните суми, считано от датата на
предявяване на възраженията до окончателното им изплащане, както и претенцията на
същата за признаване на право и на осн.чл.72,ал.3 от Закон за собствеността да задържи
гореописаният процесен недвижим имот до заплащане на посочените суми, решението
е недопустимо, доколкото не било в съгласие със заявеното искане, което след
допълнително уточнение имало за предмет присъждане, при уважаване на
ревандикационния иск едновременно с предаването на владението ищецът да й заплати
13678,24 лв., представляваща увеличената стойност на имота към деня на
постановяване на съдебното решение. Претендират се и сторените деловодни
разноски. С въззивната жалба не се поддържат доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от насрещните страни.
В съдебно заседание постъпилата въззивна жалба се поддържа от
жалбоподателя, а въззиваемите не се явяват, но оспорват жалбата чрез пълномощника
си, вкл. и в изрично писмено становище по нея.
При извършения контрол за законосъобразност и правилност на
първоинстанционното решение в рамките, поставени от въззивната жалба,
настоящият съдебен състав, след преценка на събраните доказателства, намира
следното от фактическа страна:
Първостепенният съд е бил сезиран с искова молба на П.Р., починал в хода на
производството и заместен по реда на чл. 227 ГПК от наследниците си по закон Н. и Е.
Р., против неговата сестра Г. Й. Н..
В исковата молба е било поддържано, че ответницата е сестра на ищеца. На ***
г. починал техният баща Й.Р., като неговото имущество, вкл. процесния имот
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, наследили законните му
наследници – страни по делото. Ищецът обаче установил, че неговата сестра се
снабдила с Нотариален акт за собственост на недвижими имот по обстоятелствена
проверка № 7/23.01.2017г., по силата на койтотя била призната за собственик на ½
идеална част от процесния имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***. С Нотариален акт № 11/26.01.2017г., тя била призната и за
собственик на целия процесен имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***.
Поради това е отправено искане ищецът да бъде признат за собственик на
основание наследствено правоприемство от баща си Й.С.Р., починал на *** г., на ½
2
идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** , като се осъди
ответницата да предаде на ищеца владението на ½-една втора ид. част от посочения по-
горе недвижим имот.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който се
оспорва искът и обстоятелствата, на които той се основава. Заявено е възражение, че
имотът е придобит по давност с 10-годишно владение, при условията на евентуалност -
ако искът бъде уважен. Чрез възражение е отправено и искане за задържане на имота
до заплащането на сумата от 10 000.00 лв., представляваща стойността на сторените от
нея необходими разноски по запазване (възстановяване) на имота и на сумата от 15 000
лв.,съставляваща по-малката сума между стойността на направените полезни разноски
за подобряване на 1/2 ид.част и сумата,с която се е увеличила стойността на имота в
резултат на подобренията,ведно със законната лихва върху горните,считано от датата
на предявяване на възраженията до окончателното им изплащане. Това искане по
указания на съда е прецизирано с молба вх. №274945/25.08.2021 г. – л.233 от
първоинстанционното дело, като е формулирано - ако бъде уважен
ревандикационният иск едновременно с предаването на владението върху спорния
имот ищецът да й заплати сумата от 13678,24 лв., представляваща увеличената
стойност на имота към деня на постановяване на съдебното решение, в резултат на
извършените от ответницата със знанието и без противопоставянето на ищеца,
подобрения в периода 1995-2020 г., чийто обем, стойност и местоположение са
описани подробно в молбата.
След изясняването на делото от фактическа и правна страна е постановено
съдебно решение, с което РС – Кюстендил е признал за установено в отношенията
между страните, че ищецът П.Р., починал в хода на производството и заместен по реда
на чл. 227 ГПК от наследниците си по закон Н. и Е. Р., на основание наследствено
правоприемство от баща си Й.С.Р., починал на *** г., е собственик на ½ идеална част
от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** /землище четиредесет и една
хиляди и сто и дванадесет, кадастрален район петстотин, поземлен имот седемстотин и
единадесети, сграда едно, обект четири по КККР на гр. Кюстендил, одобрени със
заповед № РД-18-96 от 28.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
административен адрес на имота в гр. **** представляващ самостоятелен обект на
етаж втори в сграда с идентификатор *** /землище ***,кадастрален район
петстотин,поземлен имот седемстотин и единадесети,сграда едно/, предназначение на
имота – жилищна сграда; многофамилна, сградата разположена в поземлен имот с
идентификатор*** /землище ****,кадастрален район петстотин,поземлен имот
седемстотин и единадесети/, с предназначение на процесния самостоятелен обект –
жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1 (едно), с площ от 71 кв.м. /седемдесет и
един квадратни метра/, при съседни самостоятелни обекти в сградата – на същия етаж:
самостоятелен обект с идентификатор *** / землище ***,кадастрален район
петстотин,поземлен имот седемстотин и единадесети,сграда едно,обект 3/ , под обекта:
*** / землище ***,кадастрален район петстотин,поземлен имот седемстотин и
единадесети, сграда едно, обект 2, над обекта: няма, а по документи за собственост
представляващ първи жилищен етаж със застроена площ от 71 /седемдесет и един
кв.м./кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, баня с тоалетна, антре и стълбище в
югозападната половина /югозападен близнак/ от двуетажната жилищна сграда със
застроеняа площ от 142.90 кв.м. /сто четиредесет и два квадратни метра и деветдесет
сантиметра/, състояща се от сутеренен и първи етаж, построена върху държавна земя
при отстъпено право на строеж в парцел XV /петнадесети/, кв.291 /двеста деветдесет и
3
първи/ по плана на гр.Кюстендил, преотреден в УПИ-XII-438 в кв.63 по плана на
гр.Кюстендил, ведно с ¼ /една четвърта/ ид. част от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото,при реално разпределение на югозападната
половина, покрай регулационната линия с УПИ XI-439 на 1 /един/ метър отстояние от
жилищната сграда от незастроената част, от незастроената част от 290 кв.м. на дял II,
отреден съгласно Решение от 09.05.1969 год. по гр.д.№ 29381969 год. на КРС и
утвърдена скица-заключение на вещо лице за разпределение ползването на общия
парцел.
ОСЪДИЛ е ответницата и настоящ жалбоподател Г. Н. ДА
ПРЕДАДЕ на ищците владението на ½-една втора ид. част от посочения по-горе
недвижим имот.
На осн. чл.537, ал.2 ГПК е ОТМЕНИЛ за ½ ид.част от правото на собственост
описаните в констативен нотариален акт № 7, том I, рег.№ 157, дело № 5/2017 год. на
Нотариус М.М. с рег.№ ** при Нотариална камара гр.София, вписан в Служба по
вписванията с рег.№ *** год., акт № 61,том I, дело № 75/2017 год. и конст.нот.акт
№ 11, том I, рег.№ 196, дело № 9/2017 год. на Нотариус М.М. с рег.№ ** при
Нотариална камара гр.София, вписан в Служба по вписванията с рег.№ *** год.,акт №
76, том I, дело № 89/2017 год., недвижими имоти.
Оставено е без уважение възражение на ответницата за присъждане на
10 000 /десет хиляди/лева, представляваща ½-една втора от сторените от нея
действителни разходи по запазване /възстановяване/ на описаният по-горе недвижим
имот, както и сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, съставляваща по-малката
сума между стойността на направените полезни разноски за подобряване на ½ ид.част
от горният имот и сумата, с която се е увеличила стойността на същият в следствие на
подобренията, ведно със законната лихва върху горните суми,считано от датата на
предявяване на възраженията до окончателното им изплащане, както и претенцията на
същата за признаване на право и на осн.чл.72,ал.3 от Закон за собствеността да задържи
гореописаният процесен недвижим имот до заплащане на посочените суми.
Разпределена е и отговорността за разноски. В частта за разноските то е
изменено с Определение №260302/15.08.2022 г., като е прието, че възложената в
тежест на ответницата държавна такса в размер на 1000 лв. по отхвърлено възражение,
не се следва.
За да постанови този резултат съдебният състав е приел фактическа обстановка,
която се споделя и от настоящия състав на въззивния съд.
Установимо е от доказателствата по делото, че Й.С.Р. е починал на *** г., за
което е съставен акт за смърт № ****г. в гр. София, район „Изгрев“.
Единствени негови наследници по закон са неговите деца - първоначалният
ищец и ответницата по настоящото дело. В този смисъл са и данните в Удостоверение
за наследници № ** от **г., издадено от Община Кюстендил.
Не се е спори по това, че Й.С.Р. е имал сключен граждански брак с Н. А. Р.,
последната и майка на първоначалните страни по делото, починала на *** г., за което е
издаден Акт за смърт № *** г. в гр. София, район „Изгрев“ – спр. Удостоверение за
наследници № ** от ** г., издадено от Столична община, район „Изгрев“ – на л.47 от
делото, както и Удостоверение за граждански брак № ****г., издадено от Общински
народен съвет – Кюстендил на л.46 от делото.
Установява се от представеното Решение № 86 от 05.09.1957 година от
изпълнителния комитет на Градски народен съвет – Кюстендил, че е било отстъпено
4
правото на строеж върху държавна земя за собствено жилище на Б.А.А. и Й.С.Р. по
плана на гр. Кюстендил от 1029 кв. метра, като е сключен и типов договор за
отстъпване правото на строеж върху държавна земя от 08.11.1957 година - л.271 от
делото.
Не се спори, че правото на строеж било реализирано, като в последствие бил
съставен Нотариален акт № *** г., том първи, дело № 229 от 1984 година, съставен от
съдия в РС – Кюстендил, като на Б.А.А. и Й.С.Р. били признати равни права върху
имота, а в полза на Б.А.А. било признато правото на собственост върху сградата в
източната й страна, състояща се цялата от 71 кв. метра на сутеренен и етаж, в имот,
намиращ се на улица „**“, гр. Кюстендил - л.274 от делото.
С Решение от 09.05.1969 година на Кюстендилски народен съд е отредено за
реално ползване на Й.Р. на 290 кв. метра незастроена площ на парцел XII-436 в кв.63
по плана на гр. Кюстендил - л.275 от делото.
Видно от материалите в постъпилите нотариални дела е, че на ответницата е
било признато право на собственост върху недвижим имот чрез извършване на
обстоятелствена проверка на основание чл.587, ал.2 и 3 от ГПК за процесния
самостоятелен обект с идентификатор ***, след като по образуваното нотариално дело
№ 5 от 2017 по описа на нотариус М.М., с рег.№ ** на НК, като на *** г. са
разпитани свидетелите В.А., С. Р. и С. Н.. Въз основа на констатациите нотариусът е
издал нотариален акт за собственост на недвижими имот по обстоятелствена проверка
№ 7/23.01.2017г., том първи, рег. № 157, дело № 5 от 2017г.
С Нотариален акт № № 11/26.01.2017г., том първи, рег. № 196, дело № 9 от
2017г. ответницата е призната за собственик и на целия процесен имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. К.,
одобрени със заповед № РД-18-96 от 28.10.2008г. на изпълнителния директор на
АГКК, с административен адрес на имота в гр. К., ул. „**“ № 14, ет.2.
За доказване на направените разходи по поддръжката и ремонта на процесния
имот за периода 1995 – 2020 г. са представени по делото и преписи от фактури за
закупени от ЕТ *** строителни материали (л.82 до 224 по делото).
По делото са приети заключения по две съдебно-оценителни експертизи
(основна и допълнителна), изготвени от вещо лице инж. Д.. От тях се установява, че
процесният имот представлява втори етаж от двуетажна масивна жилищна сграда,
построена през 1961 година, състояща се от сутеренен /първи/ етаж и втори етаж. При
оглед на място, вещото лице е установило, че всички ремонтни дейности са
приключили, като е извършван основен ремонт на втория етаж, приключил през 2020
година. Вторият жилищен етаж се състоял от коридор, кухня, преходен хол, две
спални, както и баня и тоалетна. Всички прозорци от етажа представляват ПВЦ
дограма, като е извършена цялостна подмяна на вътрешната ел. инсталация, ВиК
инсталация, боядисване и шпакловане на стаите, нова блиндирана врата, основен
ремонт на баня с тоалетна, както и боядисване на външно стълбище към етажа. Общата
стойност на ремонтните дейности е в размер на 13 285 лева.
С допълнителното си заключение вещото лице установява, че ако подобренията
в процесния имот не бяха извършвани, пазарната му стойност към момента на
изготвянето му би била 43 800 лева, а след като са извършени, пазарната стойност на
имота към момента на заключението е 50 000 лева.
Събрани са и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите М.Й.,
М.Я., А.Б., Н.Н., В.Н. и С. Н.. Първите трима от тях са без родство със страните и
5
сочат, че ответницата не са я виждали в имота от години. В обратен смисъл са
показанията на свидетелите Н. – първият от които съпруг на ответницата, вторият –
неин син, а третата нейна зълва.
Пред въззивната инстанция други доказателства не са ангажирани.
Горната фактическа установеност обуславя следните правни изводи:
При извършената служебна проверка настоящият въззивен съдебен състав
намира, че първоинстанционното решение е валидно. Постановено е от надлежен
съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната
власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от състава, който го е
постановил.
С оглед пределите на атакуване, очертани с въззивната жалба то е допустимо, в
частта по равандикационната претенция, т.к. първоинстанционният съд е разгледал
допустим иск, предявен от надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право
на иск, което е надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова молба.
Досежно произнасянето по поддържаните с възражения претенции атакуваният
акт е недопустим, като съображения в т.см. ще бъдат изложени по-долу.
По иска с правно основание чл. 108 от ЗС: Ревандикационният иск се
възприема в процесуалната теория като форма на първоначално обективно,
кумулативно съединяване на един установителен и един осъдителен иск – Сталев, Ж.
Българско гражданско процесуално право, 1979, с. 385 и следв. Фактическият състав,
необходим за уважаването му предвижда кумулативно наличие на следните
материалноправни предпоставки: 1) ищецът да е собственик на вещта предмет на иска;
2) ответникът владее тази вещ и 3) това владение да е без правно основание (така напр.
Решение № 551 от 13.09.2010 г. по гр.д. № 669/2009г. на Първо гр.о., ВКС и мн.др.) В
този смисъл и доказателствената тежест в производството, инициирано по подобно
искане, се разпределя по правилата на чл. 154 от ГПК, като в тежест на ищеца е
възложено да установи със средствата на ГПК, че е собственик на процесния имот, че
ответните страни го владеят, както и то без основание за това.
При така разпределената доказателствена тежест в настоящото производство
ищецът, заместен в хода на процеса от своите правоприемници, е поддържал, че
процесният имот е наследствен, поради което заедно с ответницата били негови
съсобственици при равни права.
Противопоставено е обаче, възражение, че ответницата е изключителен негов
собственик, т.к. го е придобила по давност чрез несмущавано владение в периода 1989
г. и до сезирането на съда.
Поради това първо от значение за изхода на спора е разглеждането на
посоченото възражение по същество:
В теорията и съдебната практика еднопосочено се приема, че придобивната
давност е оригинерен способ за придобиване на право на собственост и други вещни
права върху чужда вещ чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на
определен от закона срок от време. Нормативната уредба на правния институт се
съдържа в глава VIII от Закона за собствеността. Според чл. 79, ал.1 от този закон
правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато
владение в продължение на 10 години. От това следва, че за да се осъществи
фактическият й състав, е необходимо да са налице следните кумулативно предвидени
материалноправни предпоставки: 1. владение по смисъла на чл. 68 от ЗС и 2. изтичане
6
на 5, респ. 10 годишен период от време, в т.ч. и позоваването като изрично
волеизявление по чл. 120, вр. с чл. 84 от ЗЗД. В този смисъл са мотивите по т.2 от ТР №
4/17.12.2012 г., прието от ОСГК на ВКС.
Със задължителна за съдилищата сила в ТР № 1/28.06.2012 г. по т. гр. дело №
1/2012 г. на ОСГК на ВКС е прието, че презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо
основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им
произтича от юридически факт, различен от наследяването. Наследяването е правен
способ за преминаване на имуществото на едно починало лице към неговите
наследници и е правно основание за упражняване на фактическата власт. Когато към
наследяване се призовани повече от едно лица, които са приели наследството между
тях възниква наследствена имуществена общност /съсобственост по наследяване/.
Вътрешните отношения между сънаследниците по ползване на общата вещ се уреждат
съгласно правилата на чл. 31 ЗС. В тези случаи сънаследниците, които упражняват
фактическата власт върху определена наследствена вещ имат качеството държатели на
правата на останалите сънаследници. За да започне в тяхна полза да тече придобивна
давност е необходимо завладяването на тези права да е демонстрирано чрез действия,
които недвусмислено да отразяват намерението за своене и отричане правата на
останалите сънаследници. В този смисъл са мотивите на ТР № 1/06.08.2012 г. на ОСГК
на ВКС по т.д. № 1/2012 г., както и Решение № 270/20.05.2010 г. по гр. дело №
1162/2009 г. на ВКС II г. о., и мн.др. Само при такива фактически действия
собственикът ще може да узнае, че друго лице владее неговия имот и ще има
възможност да предприеме действия по защита на собствеността си.
При тези пояснения събраните по делото доказателства, в т.ч. гласни
доказателствени средства чрез разпита на доведените от страните свидетели, не
установяват такова манифестиране на промяна на намерението от страна на
ответницата.
Разпитани са две групи свидетели – доведени от ищеца и доведени от
ответницата. Показанията им си противоречат по отношение на факта коя от страните
е упражнявала фактическа власт върху спорния имот през горепосочения период.
От показанията на свидетелите – М.Й., М.Я. и А.Б., доведени от ищеца, се
установява, че в имота в гр. К. живели родителите на страните до тяхната смърт.
Къщата им била двуетажна, състояща се от сутерен и етаж с двор, който бил занемарен,
обрасъл и не могло да се влиза в него. Те твърдят, че ответницата не са я виждали там
от 30-35 години, а първоначалният ищец живял там в дълъг период от време до
смъртта на баща му. Показанията им се възприемат с доверие, доколкото не са
опровергани от другите събрани по делото доказателства. Не са разколебани и при
съпоставянето им с показанията на останалите свидетели.
Другата група свидетели Н., В. и С. Н., доведени от ответницата, са в установена
близост, вкл. и родствена такава за някои от тях, с нея, съотв. съпруг, син и зълва. В
показанията им се съдържа информация за извършвани ремонти и подобрения в
процесния имот, като свидетелят Н.Н. прецизира, че това ставало „..по желание на
бабата и дядото..“. В последствие – 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. свидетелят Н.Н. и
съпругата му направили основен ремонт, за който ищецът знаел, като това му
свидетелство не е съпроводено с конкретни факти и се възприема като предположение,
обосновано с твърдение, че нямало как да се противопостави, защото знаел кое негово.
Нещо повече, в показанията на тази група свидетели данни, че ответницата е
упражнявала владение и което е манифестирано пред другия съсобственик, не се
съдържат. От показанията им също не може да се извлече информация за ползването и
7
стопанисването на имота от страна на Г. Н. за периода 1978 г. – 1988 г., и към който
период свидетелите В.Н. и С. Н. едва ли биха могли да формират съвсем съзнателни
спомени, доколкото свидетелят Н. е роден пред *** г., а свидетелят Н., макар и по-
голяма, има впечатления от имота и отношенията в семейството на страните от по-
късен етап.
Вън от това, свидетелите Н.Н. и С. Н. твърдят още за уговорка между родителите
и децата – страни тук, според която ищецът трябвало да получи апартамент от
родителите си в София, а за ответницата оставал процесният имот. Показанията им
обаче, не се подкрепят от другите събрани по делото доказателства. Действително
житейски е допустимо да се приеме, че наследодателите на страните приживе са
разделили притежаваните от тях имоти. В тази насока е налице и правна възможност
по см. на чл. 77 от ЗН. Тази делба обаче, може да бъде извършена с акт за дарение или
със завещание. За да е действителна делбата-дарение на недвижими имоти следва да се
извърши в нотариална форма (чл.18 от ЗЗД). Делбата-завещание се извършва чрез
едностранен акт на наследодателя и е подчинена на правилата на завещанията както
относно способността за извършването й, така и относно формата на акта. Както
нотариалното, така и саморъчното завещание следва да бъдат направени в писмена
форма, която е форма за действителност на сделката. От това следва, че приживната
делба е формален акт, поради което доказваното й със свидетелски показания е
недопустимо, съгласно чл. 164, ал. 1, т. 1 ГПК. Ето защо данните в тази насока,
изложени от свидетелите Н., освен че не се подкрепят от другите доказателства по
делото, не могат да установят с нужната доказателствена тежест именно факта на
разпореждане с имотите на наследодателите приживе в сочения от тях смисъл.
Всичко това сочи, че едва след смъртта на родителите на първоначалните страни
е възникнала съсобственост, като наследството е било открито, съотв. през 1998 и 2016
г. От 1998 г. – годината на смъртта на майката на страните, до 2016 г. – времето на
смъртта на техния баща, не може да се установи еднолично намерение за своене от
страна на ответницата досежно частта от имота, притежавана от нейната майка и тази
нейна част следва да се приеме за наследена по равно от законните й наследници. Така,
за начало на придобиваната давност може да се приеме моментът на откриването на
наследството от техния баща - *** г., но до момента, в който ответницата се е снабдила
с констативен нотариален акт за собственост – 23 и 26.01.2017 г., нито до момента на
сезирането на съда на 06.04.2021 г., е изтекъл срок, годен да я легитимира като
едноличен собственик на процесния имот на оригинерно основание, респ. тя не успя
със средствата на ГПК да установи поддържаното възражение за изтекла в нейна полза
придобивна давност.
От изложеното следва, че исковата претенция с правно основание чл. 108 от ЗС е
основателна и като такава следва да бъде уважена.
Последица от възприетата основателност на иска по чл. 108 от ЗС е отмяната на
Нотариален акт № 7 изцяло и на Нотариален акт 11/2017 г. за ½ ид.ч. от признатото
право на собственост. В този смисъл са задължителните указания по прилагането на
закона в Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012г. на ВКС по т.д.№ 3/2012г. ОСГК, в
което се сочи, че при уважаване на иск за собственост с предмет установяване
принадлежността на същото това право, издадения констативен акт следва да се
отмени.
До идентичен извод е достигнал и първостепенният съд, заради което
атакуваното съдебно решение в посочената част следва да бъде потвърдено.
8
Досежно решението в частта по предявените от ответницата възражения:
Трайната съдебна практика приема, че възражението за заплащане на подобрения и
свързаното с него право на задържане, представлява дилаторно такова и е допустимо
да бъде упражнено единствено при предявен осъдителен иск за връщане на вещта. За
възможността вземанията да се предявят и с възражение (заедно с възражението за
право на задържане), са възприети задължителни за съдилищата указания в
Тълкувателно Решение № 111/1.11.1962 г. по гр. д. № 104/62 г., ОСГК на ВС.
Тълкуването е основано на разпоредбата на чл. 221, ал. 2 ГПК – отм., но важи и при
действащия ГПК, независимо от различната редакция на чл. 298, ал. 4 ГПК, според
която решението влиза в сила и по отношение на разрешените с него искания и
възражения за право на задържане и прихващане, тъй като правото на задържане по чл.
73, ал. 2 ЗС винаги е акцесорно и обезпечава заплащането на обезщетението за
необходими разноски и подобрения. При действащия ГПК, за да се приеме
възражението за извършени подобрения за общо разглеждане в производството по иска
за собственост, то трябва да се направи от ответника с отговора му на исковата молба.
Макар, че не е необходимо то да отговаря на изискванията относно редовността на
предявен с искова молба иск и по него не се внася държавна такса (а такава се
присъжда върху уважения размер на сумата на подобренията) съдът се произнася в
диспозитива на решението си по него, аналогично ако вземането за подобрения бе
предявено с иск. Разликата се изразява освен в облекчената форма на предявяване на
претенцията, без специалните условия за редовност на исковата молба и предварително
внасяне на държавна такса върху претендирания размер, и в зависимост от сезирането
на съда с иска за собственост – ако последният бъде оттеглен, производството се
прекратява, без съдът да се произнася по възражението за подобрения за разлика от
хипотезата, когато претенцията е заявена с насрещен иск.
Наред горното е необходимо да се посочи, че с оглед диспозитивното начало в
гражданския процес съдът има право и задължение да се произнесе само в рамките на
заявеното въз основа на конкретни фактически обстоятелства искане – чл. 6 ГПК.
Тези принципни правила навеждат извод, че съдът, пред който е предявено
насрещното възражение, следва да се произнесе по него в обема на търсената защита.
Въведено в случая е чрез възражение искане (след допълнително уточнение с
молба вх. №274945/25.08.2021 г. – л.233 от първоинстанционното дело), ако бъде
уважен ревандикационният иск едновременно с предаването на владението върху
спорния имот ищецът да й заплати сумата от 13678,24 лв., представляваща увеличената
стойност на имота към деня на постановяване на съдебното решение, в резултат на
извършените от ответницата със знанието и без противопоставянето на ищеца,
подобрения в периода 1995-2020 г., чийто обем, стойност и местоположение са
описани подробно в молбата. Искането е заявено своевременно – с отговора на
исковата молба, но е прецизирано по указания на съда с допълнителна молба, (макар и
не съвсем прецизно да е бил възприет подход за оставяне без движение на отговора,
доколкото такава правна възможност процесуалният ред не предвижда), като
първоначалното искане с посочената молба вх. №274945/25.08.2021 г. – л.233 от
първоинстанционното дело, е поправено, в следствие на което претенцията е изяснена
като размер и основание, но е поддържано чрез първоначалното възражение в сочения
смисъл, за присъждането на:- сума от 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща ½-
една втора от сторените от нея действителни разходи по запазване /възстановяване/ на
описания по-горе недвижим имот, - както и сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ лева,
съставляваща по-малката сума между стойността на направените полезни разноски за
9
подобряване на ½ ид.част от горният имот и сумата, с която се е увеличила стойността
на същият в следствие на подобренията, ведно със законната лихва върху горните
суми, считано от датата на предявяване на възраженията до окончателното им
изплащане,- като е заявено и възражение за право на задържане на процесния имот до
заплащането на горните подобрения. Изрично в първото по делото съдебно заседание –
л.239, адв. М. – процесуален представител на ответната страна, е заявила, че предвид
дадените указания на съда поддържа възражението си само съгласно уточнението с
молба вх. №274945/25.08.2021 г. - едновременно с предаването на владението върху
спорния имот ищецът да й заплати сумата от 13678,24 лв., представляваща увеличената
стойност на имота към деня на постановяване на съдебното решение, в резултат на
извършените от ответницата със знанието и без противопоставянето на ищеца,
подобрения в периода 1995-2020 г., чийто обем, стойност и местоположение са
описани подробно в молбата.
С доклада си, изготвен по реда на чл. 146 от ГПК, допълнен в съдебно заседание
на 15.09.2021 г. и приет за окончателен без възражения, съдът е приел, че е сезиран
именно с поддържаното след уточнението искане на ответницата.
От това следва, че всъщност липсва произнасяне по заявеното искане с оглед
прецизирането му. И доколкото, както вече се посочи, съдът е длъжен да даде защита
на субективното право само в онези рамки и по онзи начин, който е поискан, като
диспозитивното начало в процеса изисква от съда да не излиза извън рамките на
търсената защита – така напр. Решение № 94/09.05.2014г. по гр.д.№566/2013г. на
Трето ГО на ВКС, упражнявайки правомощията си по чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК,
въззивният съд в случая следва да обезсили проверяваното решение в тази му част и да
върне делото на първоинстанционния съд за произнасяне по искането - ако бъде
уважен ревандикационният иск едновременно с предаването на владението върху
спорния имот ищецът да й заплати на ответницата сумата от 13678,24 лв.,
представляваща увеличената стойност на имота към деня на постановяване на
съдебното решение, в резултат на извършените от нея със знанието и без
противопоставянето на ищеца, подобрения в периода 1995-2020 г., чийто обем,
стойност и местоположение са описани подробно в молбата вх. №274945/25.08.2021 г.
– л.233.
Новото разглеждане на делото следва да започне от стадия на устните
състезания, за което делото следва да бъде разгледано в открито съдебно заседание.
По разноските:
Досежно разноските в първата инстанция: Съгласно чл.81 от ГПК във всеки
акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по
искането за разноски. Отговорността за разноски се разпределя в исковия процес по
правилата на чл. 78 ал. 1 и 3 от ГПК. Изхождайки от посочените основни правила в
гражданския процес първостепенният съд е разпредели отговорността за разноски.
Въпреки изхода от обжалването няма основание за изменение на решението в частта на
разноските в случая, независимо, че в една част същото бе прието за недопустимо,
доколкото резултатът, касаещ разноските е идентичен (чл. 78, ал. 1 от ГПК). Досежно
възложените в тежест на ответницата такси е налице произнасяне и с Определение
№260302/2022 г., което не е атакувано.
Досежно разноските пред въззивната инстанция: Всяка от страните е
претендирала присъждане на разноски за настоящата инстанция. Правилата на чл. 78
ал. 1 и 3 от ГПК безспорно са приложими и във въззивното производство – чл. 273
10
ГПК, заради което отговорността на страните в този смисъл следва да бъде
разпределена с оглед изхода от въззивното обжалване. В случая бе възприета частична
неоснователност на въззивната жалба – по иска с правно основание чл. 108 от ЗС, респ.
основателност на жалбата досежно претенцията за присъждане на увеличената
стойност на имота в следствие на извършени от ответницата и настоящ въззивник,
подобрения, в която част обаче делото се връща за ново разглеждане от друг състав на
сезирания първоначално съд. Досежно частта, в която жалбата е възприета за
неоснователна разноски се следват само в полза на въззиваемите. Приложен е договор
за правна помощ и съдействие – на л. 20 от делото, но в него липсва отбелязване за
реално плащане на договореното адвокатско възнаграждение от 750 лв., респ. и
начинът, по който това е следвало да стане – в брой или по сметка. В този случай
приложими са постановките на Тълкувателно решение № 6 от 2013г. на ОСГТК по
тълкувателно дело № 6/2012г., като разноски за осъществената правна помощ на
въззиваемите не се следват. За частта, в която делото се връща за ново разглеждане
спорът не е разрешен по същество от настоящата инстанция, респ. настоящият съдебен
акт не е приключващ делото по смисъла на чл. 81 от ГПК. Заради това не може да се
приеме, че е възникнало право на разноски за страните по чл. 78 ал. и 3 от ГПК.
Поради това по отговорността на страните за разноски в тази част, включително за тези
сторени във въззивното производство, следва да се произнесе първоинстанционният
съд с решението по съществото на правния спор при новото разглеждане на делото.
По обжалваемостта: Настоящото съдебно решение подлежи на касационен
контрол, съобразно императивната разпоредба на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок
от връчването му пред Върховния касационен съд при спазване на изискванията на чл.
280 и чл. 284 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 260094 от 20.05.2022 г., изменено в частта за
разноските с Определение №260302/15.08.2022 г., постановено по гр.дело № 630/2021
г. по описа на Районен съд – Кюстендил, В ЧАСТТА, в която е оставено без уважение
възражение на ответницата за присъждане на 10 000 (десет хиляди)лева,
представляваща ½-една втора от сторените от нея действителни разходи по запазване
(възстановяване) на описаният по-горе недвижим имот, както и сумата от 15 000
(петнадесет хиляди) лева, съставляваща по-малката сума между стойността на
направените полезни разноски за подобряване на ½ ид.част от горният имот и сумата, с
която се е увеличила стойността на същият в следствие на подобренията, ведно със
законната лихва върху горните суми,считано от датата на предявяване на възраженията
до окончателното им изплащане, както и претенцията на същата за признаване на
право и на основание чл.72,ал.3 от Закон за собствеността да задържи гореописаният
процесен недвижим имот до заплащане на посочените суми, като
ВРЪЩА делото на Районен съд – Кюстендил за ново разглеждане от друг
състав на същия съд на действително предявеното чрез възражение искане,
прецизирано с молба вх. №274945/25.08.2021 г. – л.233 - ако бъде уважен
ревандикационният иск едновременно с предаването на владението върху спорния
имот Н. и Е. Р., като правоприемници по реда на чл. 227 ГПК на П.Р., починал в хода
на производството, да заплатят на ответницата Г. Й. Р.-Н. сумата от 13678,24 лв.,
11
представляваща увеличената стойност на имота към деня на постановяване на
съдебното решение, в резултат на извършените от ответницата със знанието и без
противопоставянето на ищеца, подобрения в периода 1995-2020 г., чийто обем,
стойност и местоположение са описани подробно в молбата, съгласно мотивите на
настоящото решение, като новото разглеждане започне в тази част от стадия на устните
състезания, за което делото следва да бъде разгледано в открито съдебно заседание.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260094 от 20.05.2022 г., изменено в частта за
разноските с Определение №260302/15.08.2022 г., постановено по гр.дело № 630/2021
г. по описа на Районен съд – Кюстендил, В ОСТАНАЛАТА МУ ОБЖАЛВАНА
ЧАСТ.
Препис от решението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България при условията на чл. 280 от ГПК, в едномесечен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12