Решение по дело №2257/2019 на Районен съд - Стара Загора

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

        Номер                                Година   03.02.2020                Град   Стара Загора

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                     XII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и седми ноември                                                                            Година 2019 

в публично съдебно заседание в следния състав:

                                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар: В.П.             

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 2257 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

                Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

 

Ищецът В. твърди в поправената си искова молба, бил потребител на ел.енергия относно притежавания обект с ИТН - П. „К.", О., който бил присъединен към електропреносната система посредством Е. „В." -, негова собственост, като понижаването на доставената ел. енергия се извършвало със съоръжения негова собственост. Измерването на консумираната ел. енергия на този обект се осъществявало посредством собствения му трафопост на ниво ниско напрежение (НН. Ответникът притежавал лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-141-11/13.08.2004 г., която била издадена от ДКЕВР и осъществявал дейност по снабдяване на потребителите /клиентите/ с електрическа енергия. През периода от 01.05.2014 г. до 31.05.2014 г. му заплатил 89.10 лева за май 2014 г. по фактура № **********/31.05.2014 г., представляваща такса за достъп до ел.разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение, собственост на ищеца - П. „К.", намираща се в О.. По посочената фактура му заплатил и други начислени суми, за които към момента нямал претенции и те не били предмет на исковата молба. Посочената сума била измерена и отчетена при измерване на ел. енергия, от страна на ниско напрежение /НН/, като измервателното устройство било разположено в ЗРУ - /киловолта/ в П. „К.". Измерването по този начин, и конкретно на това място, било незаконосъобразно, и водело до начисляване за плащане на недължими суми. Считано от 01.07.2008 г., с решение № Ц-021/26.06.2008 г. на ДКЕВР, цената, която се заплащала за ползване на мрежата, се разделяла на два компонента - цена за достъп до и цена за пренос на електроенергия по електроразпределителната мрежа. Съгласно нормативна уредба относима за процесния период, клиенти и производители, присъединени към ел. разпределителната мрежа, дължали утвърдени от КЕВР цени за достъп до, за пренос по, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които плащали на оператора на ел.разпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция. За тези клиенти цената за пренос по електропреносната мрежа се заплащала от разпределителното предприятие на независимия преносен оператор съгласно договорите по чл. 12 и 13. Мрежовите услуги се заплащали от клиентите върху фактурираните количества ел. енергия, в съответствие със СТИ и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с ПИКЕЕ и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени. Съгласно чл. 14 ПИКЕЕ, при отдаване на ел. енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване било на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя (ако имало такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. Съгласно чл. 29, ал. 4 от Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, когато Е., собственост на потребител, се присъединявал към електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, СТИ на електрическа енергия се монтирали в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително предприятие. В случая, за П. „К.", границата на собственост между преносното или съответното разпределително предприятие и ищеца било П. „Т." -, след която П. започвал собственият на ищеца Е. „В." -. Той бил с дължина от около 7,700 км, започвал от П.та, и достигал до ЗРУ - /киловолта/ на П. „К.", като от същия имало отклонение с дължина от 700 метра, достигащо до ЗРУ - /киловолта/ на П. „О.". И Е.а „В." -, и посочените две ЗРУ /закрити разпределителни уредби/, и помените станции, в които се намирали ЗРУ, били собственост на ищеца. С оглед на това, измервателното средство, отчитащо използваната от него електроенергия, следвало да бъде монтирано на тази граница - тоест между П. „Т." - и Е. „В." -, в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, а не на ниво ниско напрежение, в самото ЗРУ на „К.". Във връзка с изложеното относно мястото на измерване на използваната електрическа енергия, отправил неколкократни писмени искания от Е.Р. с искане за промяна на мястото и нивото на измерване. С писмо изх. № 1748/23.10.2008 г., в отговор на изпратено писмо, дружеството му изпратило писмо за промяна на мястото на измерване ведно с приложени документи, за следните обекти: П. „Т." - извод „В." /т.е. за Е. „В."/; извод „ Р."; В. – З. и ПС Х.. След получаване на това писмо от Е.Р., по отношение на всички останали обекти, посочени в писмото, била извършена промяна на мястото и нивото на измерване, като енергията се измервала на ниво СН, като единствено по отношение на Е. „В." това не било сторено. Във връзка с това от дружеството му било изпратено и следващо писмо изх. № 2013/05.12.2008 г., с което отново изрично посочвал, че желаел да бъде изместено мястото и нивото за измерване от ниско напрежение в самите обекти, на средно напрежение в П. Т., като били посочени изрично и измервателните точки за двата обекта, за които се изисквала промяната: ИТ № 2939032 - П. „О." с. О. и ИТ - „В." с. К. /сега с наименование П. „К." /с. К.. На това искане Е.Р. изпратило писмо изх. № 01/09.01.2009 г., с което уведомило ищеца, че следвало да му предостави документи за собственост на Е. - извод „В.". Това искане било необосновано, тъй като още с писмо изх. № 1748/23.10.2008 г., ищецът изпратил по отношение на Е. „В." всички необходими документи. Ищецът бил собственик на Е. „В." -, на П. „К." и на намиращите се в обекта ЗРУ, като към писмата били приложени и съответните документи, доказващи собствеността му върху имотите и съоръженията. Независимо, че бил собственик на имотите и съоръженията, даващи основание мястото на измерване да се променяло от НН на СН, Е.Р. не изпълнило задълженията си и продължило да измерва ел. енергия на ниво ниско напрежение за целия процесен период, вместо на ниво средно напрежение. Намирал за безспорно, че бил собственик на Е. „В." -, на П. „К.", и на намиращите се в тях ЗРУ. Същите били негова собственост от 29.12.1995 г., когато били включени в капитала му. Включването им в капитала му станало по силата на заповед № 135/12.12.1995 г. на Кмета на О., с която на основание чл. 2 от Наредбата за държавни имоти му се предоставяло и на акт за приемане и предаване на основни средства, с който тези активи му били предадени. За тези обекти бил подписан Акт обр.16 и било издадено разрешение за ползване № 261/09.09.1995 г. Поради липса на собственост на ел. разпределителната мрежа на Е.Р. и на ответника, ищецът не дължал заплащане на такса достъп до електроразпределителната мрежа. Заплащането за пренос на ел. енергия имало за цел да компенсира ел. разпределителното предприятие за загубите на ел. енергия по тази мрежа и за дейността по поддръжката и ремонтът й били за негова сметка, и той заплащал загубите на ел. енергия по нея чрез показанията на измервателна група, монтирана в началото й. Тогава ел. разпределителното и ел. електроснабдителното предприятие нямали разходи по нея, в конкретния случай не би имало разходи по Е. В. и нямало основание да калкулира на ищеца цена за пренос на ел. енергия на ниво средно напрежение през Е. В.. Дори и измервателната група да била монтирана на страна средно напрежение в ЗРУ, то ответникът нямал основание да калкулира на ищеца цена за достъп през ел. разпределителната мрежа на средно напрежение, защото в П. К. и/или след нея нямало ел. разпределителна мрежа ниско напрежение. Дори и да имало такава, тя не била собственост на ответника. Границата на собствеността била изводите на Е. В. в ЗРУ на П. Т. на ниво средно напрежение, но това не изключвало факта, че В. не дължало цена за достъп на ответника и същият я калкулирал недобросъвестно. Ответникът притежавал лицензия, но не притежавал собствеността върху мрежата, а тя била собственост на ищеца. Отделно от това, тъй като през процесния период измерването на доставяната на ответното дружество електроенергия не било извършвано до или на границата на имота на потребителя в съответствие с изискването на чл. 120 ЗЕ и чл. 29, ал. 3 и 4 от Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежи. Поради това като не изпълнило задължението си за правилно определяне местонахождението на измервателните уреди, разпределителното предприятие допуснало нарушение на закона и не осигурило възможност за точност на данните от тях, което водило до неоснователно претендиране за заплащане на недоказани суми за достъп на електроенергия. Съгласно изричната разпоредба на чл. 18г от Правилата, цената за достъп се заплащали съгласно измереното количество на консумираната електрическа енергия в местата на измерване, определени съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите за продажба на електрическа енергия. Буквалното тълкуване на цитираната норма налагало извода, че дължимостта на тази цена била пряко обвързана от спазването на изискването консумираната от потребителя електрическа енергия да е измерена именно в меката, установени в посочените правила или уговорени от страните по сделката за продажба на електроенергия. Освен че било ясно и точно дефинирано в самата правна норма, това разрешение имало и своето логическо обяснение в спецификата и голямото обществено значение на дейностите по производство, разпределение, пренос и доставка на електрическа енергия. Цената за достъп до по електроразпределителната мрежа отразявали разходите, които се отнасяли към дейността по цялостно управление и администриране на електроенергийната система, в т.ч. разходите, свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитането им, както и всички други административни разходи и разходи с общо предназначение за съответната разпределителна мрежа, като целта била при формирането им да бъде съобразен конкретно приносът на всеки потребител за тяхното настъпване. С оглед именно на това специфично предназначение на цената за достъп, като компонент на цената на електрическата енергия, правомерното поставяне на средствата за търговско измерване се явявало от решаващо значение за дължимостта на същите. Количеството консумирана електрическа енергия, измерено в места, различни от уговорените от страните или от нормативно определените, не можело да бъде основа за изчисляване цената за достъп и цената за пренос. Следователно, тези елементи от цената на електрическата енергия се явявали неопределяеми, от което произтичала съответно и тяхната недължимост. Поради това, за основателността на такава претенция била без значение обстоятелството, дали неправомерното поставяне на средствата за търговско измерване довело до неправилно измерване, увреждащо потребителя. С оглед изложените съображения, поставянето на уредите за количествено измерване на предметната престация по договор за продажба на електрическа енергия във формално несъответствие с техническите изисквания по ЗЕ и подзаконовите нормативни актове било достатъчно основание за недължимост за заплащане на цена за достъп до електроразпределителната мрежа, без да било необходимо да се изследва доколко такова поставяне било довело до неправилно измерване, увреждащо купувача по договора, /в тази връзка решение № 227/11.02.2013 г., постановено по т. дело № 1054/2011 г. по описа на ВКС/. При така дадения отговор на релевантния за изхода на делото въпрос уважаването на предявения иск, чийто предмет бил недължимост на цената за достъп до електроразпределителната мрежа, като част от цената на консумираната от ищеца дружество електроенергия, отразена в процесните фактури, било обусловено от преценката дали потребеното от ищеца количество електроенергия през исковия период било измерено в местата, определени в Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ДВ, бр. 38 от 11.05.2007 г.), приложими към случая, предвид липсата на изрични уговорки между страните. Съгласно чл. 14, ал. 1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа, към потребител, мястото на измерване било на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя (ако имало такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа. Тъй като в случая не било налице „понижаващ трансформатор на потребителя", приложима била втората от посочените две хипотези, т.е. мястото на измерване било в мястото на присъединяване. Поради безспорния факт, че присъединяването на ищеца било извършено чрез собствен на дружеството кабелен Е. и с оглед разпоредбите на чл. 120, ал. 1 и 2 ЗЕ, определянето на мястото на измерване било обусловено от границата на собственост на електрическите съоръжения, тъй като именно на нея се поставяли и средствата за търговско измерване. Съгласно чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежи, границата на собственост между електрическите съоръжения на преносното или съответното разпределително предприятие и тези на потребителя се определяла от начина на присъединяване и от вида на съоръженията за присъединяване. Поради обстоятелството, че в случая се касаело за присъединяване на Е., собствен на потребител, към електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, границата на собственост следвало да се определи съгласно чл. 29, ал. 4 във връзка с ал. 3 и ал. 1, т. 1 от Наредба № 6 и тя била в мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата, като средствата за търговско измерване се монтирали в електрическата уредба на преносното или съответното електроразпределително предприятие. Цитираните разпоредби налагали извода, че в хипотезата на присъединяване на потребител чрез собствен Е. от значение за определяне на мястото на търговско измерване било единствено границата на собственост на електрическите съоръжения, а не дали потребителят бил присъединен към електропреносната или към електроразпределителната мрежа. Както било посочено по-горе, обаче, това задължение подлежало на изпълнение, само ако било осъществено условието количеството консумирана електрическа енергия да е измерено в местата, определени по нормативен ред. В случая това условие не било налице. Количеството потребена от ищеца електрическа енергия през исковия период било измервано не на границата на собственост между собствения му кабелен Е. и електрическата уредба на електропреносното предприятие, а в намиращите се след тази граница трафопостове. Следователно, извършеното от разпределителното дружество измерване било неправомерно и поради това за ищеца не било възникнало задължение за плащане на двата компонента от цената на консумираната електрическа енергия - цената за достъп и цената за пренос по електроразпределителната мрежа. При това положение за ищеца възниквал правен интерес да предяви срещу ответника иск за заплащане на платените суми за такса за достъп до ел. разпределителна мрежа за процесния период, да бъде осъден да заплати /да върне/ недължимо платените му суми, които получил от ищеца. Искането е да се осъди ответника да върне на ищеца сумата от 89.10 лева за главница, която получил без основание за такса достъп по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - П. „К.", ИТН -, за периода от 23.04.2014 г. до 22.05.2014 г., и законна лихва върху тази сума от 24.04.2019 г. до изплащането й, както и сторените по делото разноски.

 

            Ответникът Е.Е. оспорва предявения иск, който моли съда да отхвърли и му присъди сторените по делото разноски, с възражения и доводи, изложени подробно в подадения в срок отговор и в представени по делото писмени становища, а в съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител.

 

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяването на иска факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

 

На 31.05.2014 г. ответникът е издал на ищеца процесната фактура № **********/31.05.2014 г., с която му фактурирал електрическа енергия и мрежови услуги за различни места на потребление, включително и процесното такова с ИТН - – ЕИ В И К с. К., за исковия отчетен период 23.04.2014 г. - 22.05.2014 г. (л. 15). Ищецът му е платил сумата по тази фактура с представеното платежно нареждане от 16.06.2014 г. (л. 16).

 

Страните не спорят, че през процесния период от 23.04.2014 г. до 22.05.2014 г. ответникът е имал качеството на обществен доставчик на ел.енергия за територия, в чийто обхват попада собствената на ищеца П. „К.“- с. К., ИТН -, както и че страните са били обвързани от валиден договор за продажба на ел.енергия при общи условия, одобрени с решението на ДКЕВР № ОУ-013 от 10.05.2008 г. (които макар и ответникът да не представи са публикувани на страницата в интернет), при регулирани от ДКЕВР/сега КЕВР цени на ел.енергията. Писмена форма на договора за доставка на електрическа енергия не се изисква (чл. 98а, ал. 1 ЗЕ). Не е необходимо и изрично приемане на общите условия от клиентите/потребителите (чл. 98а, ал. 4 ЗЕ).

 

Считано от 01.07.2008 г., с Решение № Ц-021/26.06.2008г. на ДКЕВР, цената за ползване на мрежата се разделя на два компонента: цена за достъп до и цена за пренос на ел.енергия по електроразпределителната мрежа.

 

Поради това Е.Р. изпратило до ищеца представеното по делото  писмо от 24.09.2008 г. (л. 17). С него го уведомило, че в това дружество течал проект по идентифициране на обекти на клиенти, които били присъединени със собствени Е.и към ел.подстанции, чието мерене се осъществява в П.та, и за тези от тях, които му били изпратили необходимите документи, това дружество вече не начислявало цена за пренос за съответните обекти, считано от влизане на решението на ДКЕВР в сила. Посочено е още, че все още не били получили от ищеца документи за собствеността му върху ел.проводи, присъединени към ел.подстанции, като в писмото е посочено и какви могат да бъдат тези документи.

 

На 23.10.2008 г. ищецът изпратил отговор, в който посочил обекти, присъединени със собствени Е.и към ел. подстанции, чието мерене се осъществява в станциите, сред които и процесния обект, захранен от П. Т. – извод „В.” (л. 19-20). В писмото е посочено, че се п Р.гат заповед на О. за предоставяне за експлоатация и поддържане на обект – ПС **– ел. провод и трафопостове на В. – Ст. Загора, извлечение от счетоводните му книги по сметка за записване на съоръжението, официална и актуализирана скица на ел. провода, образец 16 и разрешение за ползване (л. 19).

 

На 05.12.2008 г. изпратил и писмо до ответника, с което поискал да бъде изместено меренето от ниско напрежение в обектите на средно напрежение - в П. Т. и на ИТН -, В. с. К., които се захранват от ел. провод - „В.”, негова собственост, документите за което посочил, че били представени с писмото от 23.10.2008 г. (л. 21).

 

С писмо от 09.01.2009 г. ответникът поискал от ищеца документи за собственост на ел. провод - извод „В.” п/с Т. (л. 22). Едва след това е започнала процедура по промяна на мястото на измерване от страна на ниско напрежение към страна на средно напрежение, която промяна за процесния обект е извършена на 14.01.2016 г., видно от представения от ответника протокол (л. 63).

 

От заключението на комплексната съдебно технико-икономическа експертиза се установява, че през исковия период от 23.04.2014 г. до 22.05.2014 г. измерването на потребената от ищеца ел. енергия по процесната фактура за процесния обект П. „К.“ с. К., ИТН -, е извършвано на страна ниско напрежение в ЗРУ 20kV/400V в П. „К.“ (т. Б-1 ЗКСТИЕ, л. 87). Според вещите лица, ако се приеме, че през този период Е. „В." - е собственост на ищеца, измерването на потребената ел.енергия може да бъде направено на границата на собствеността – изводите на Е. „В.“ в ЗРУ на П. „Т.", захранваща Е. „В." (т. Б-2 ЗКСТИЕ, л. 88). Според вещите лица, Е.Р. Е. е следвало да монтира в подходящо ел. табло измервателна група на средно напрежение, включваща токови и напреженови трансформатори за средно напрежение, СТИ и модем за дистанционен отчет на изводите средно напрежение - на Е. „В.“ в П. „Т.“, чрез обособяване на отделно поле „мерене“ или в съществуваща килия (т. IV-2 от ЗКСТИЕ, л. 86). Според вещите лица, ако се приеме, че през процесния период Е. „В.“ -, изходящ от П. „Т.“, е бил собственост на ищеца, същият не дължи цена за достъп до електроразпределителната мрежа на Е.Р. Е., нито при монтирана измервателна група на страна ниско напрежение в П. „К.“- с. К., ИТН -, нито при монтирана измервателна група на ниво средно напрежение в П. „Т.“, защото по цялата верига на ел.захранването на процесната П., същото електроразпределително дружество няма никакви собствени Е.и и съоръжения с изключение на измервателната група, по показанията на която ищецът заплаща потребената ел. енергия (т. IV-5 ЗКСТИЕ, л. 86). А според заключението на новата съдебно - техническа експертиза, назначена поради оспорване на комплексната такава в техническата й част от ответника, ако СТИ бе поставено на ниво средно напрежение в електрическата уредба на П. „Т.“ и СТИ не бе собственост на ЕВН, тогава ищецът не би трябвало да дължи такса достъп до рапределителната мрежа, но ако има договор за доставка на ел. енергия с Е.към процесния период, то такса достъп трябва да се дължи (л. 118). Съдът обаче, възприема заключението на комплексната съдебно технико-икономическа експертиза, защото не противоречи на останалите доказателства по делото и задължителната практика на ВКС, според която, дължимостта и на цената за достъп до електроразпределителната мрежа е пряко обусловена от спазването на изискването за измерването на консумираната от потребителя ел. енергия именно в нормативно установените места, а те зависят от границата на собственост (Р 227-2013-II т.о.).

 

Така според чл. 26, ал. 1 от приложимите в случая ПТЕЕ (Обн. ДВ, бр. 64/2010 г.), мрежовите услуги се заплащат върху използваната ел. енергия съгласно показанията на СТИ в местата на измерване, определени в съответствие с ПИКЕЕ и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3, по утвърдените от ДКЕВР цени. А според чл. 16 ал. 1 от приложимите в случая ПИКЕЕ (Обн. ДВ, бр. 38/2007 г., отм.), при отдаване на ел.енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващият трансформатор на потребителя (ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. А според чл. 120 ЗЕ, електрическата  енергия, доставена на потребителите, се измерва със СТИ - собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на потребителя, а според чл. 120 ал. 2 ЗЕ, границата на собственост върху ел.съоръжения и мястото на СТИ се определят съгласно изискванията на Наредбата по чл. 116, ал. 7 и на Правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ - ПИКЕЕ. А чл. 29 ал. 4 от Наредба № 6/09.06.2004 г. предвижда, че когато   Е., собственост на потребител, се присъединява към електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа енергия се монтират в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително предприятие.

 

В случая от представените от ищеца доказателства се установява, че същият е собственик от 12.12.1995 г. на П. „К.“, на намиращото се в нея ЗРУ и на Е. „В." 20kV, свързан с П. „Т.“, които са му предоставени безвъзмездно на основание чл. 2, ал. 1 НДИ (отм.) за стопанисване и управление от О., и вписани в баланса му (§7, ал. 2 ПЗР на ЗМСМА и чл. 2, ал. 2 ЗОС). Това е видно от представените от ищеца заповед № 135/12.12.1995 г. на Кмета на О., акт за приемане и предаване на основни средства от О. на „В.“ Стара Загора на следните обекти и принадлежностите им: Трафопост 1х630 към П.С. **(старо наименование на П. „К.“), Трафопост 1х400 към П.С. О., Е. 20 кв. от П. Т. до П.С. **с отклонение към П.С. О., Кабелно захранване на П.С. **и П.С. Орещник от съответния трафопост и извадка от инвентаризационен опис, протокол обр. 16 и разрешение за ползване (л. 23-35).

 

А от възприетото от съда заключение на комплексната заключението на съдебно технико-икономическа експертиза се установява още, че за процесния обект с ИТН - - П. „К.“, през процесния период, е доставена ел. енергия на ниво средно напрежение по собствения на ищеца Е. „В.”, а трансформирането й до ниво ниско напрежение се е извършвало от съоръжения, разположени в собствената на ищеца П. „К.“ (л. 87-88). А след като е така, средството за търговско измерване не е било поставено на определеното в чл. 120 ЗЕ място - на границата на собствеността в П. Т., откъдето се захранва собственият на ищеца Е. „В.”.

 

При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че предявеният иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е основателен. Според чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. В случая ищецът твърди, че е платил без основание исковата сума от 89.10 лева по фактура № **********/31.05.2014 г. за цена за достъп до разпределителната мрежа до обект ниско напрежение – П. „К.“, за отчетния период от 23.04.2014 г. до 22.05.2014 г., а ответникът оспорва това му твърдение с възражението, че е получил тази цена на посоченото в отговора му основание за достъп до  разпределителната мрежа до посочения обект на ниско напрежение. При това положение доказателствената тежест между страните по делото се разпределя така - ищецът носи тежестта да докаже по делото, че е платил на ответника исковата сума, а той, че е налице посоченото в отговора му основание да я получи (чл. 154, ал. 1 ГПК). По делото ищецът доказа, че е платил на ответника на 16.06.2014 г. исковата сума от 89.10 лева, а ответникът не доказа възражението си, че е налице посоченото в отговора му основание да я получи.

 

С чл. 29, ал. 3 от действащите през процесния период ПТЕЕ (Обн. ДВ, бр. 66/2013 г., в ред. им преди изм. ДВ, бр. 39/2014 г.), е предвидено изрично задължението за потребителите на ел. енергия, присъединени към електроразпределителната мрежа, да заплащат на крайния снабдител, не само цена за доставената ел. енергия, но и цена за достъп до електроразпределителната мрежа, и цена за пренос по същата мрежа, които цени се определят от ДКЕВР/сега КЕВР. А според чл. 29, ал. 1 от същите ПТЕЕ, мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху фактурираните количества активна ел. енергия, в съответствие със СТИ и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с ПИКЕЕ и договорите по чл. 11, т. 1-3, по утвърдените от КЕВР цени.

 

Според задължителната практика на ВКС, буквалното тълкуване на тези норми налага извода, че дължимостта на тези две цени за достъп и пренос е пряко обусловено от спазването на изискването за измерване на консумираната от потребителя ел. енергия именно в местата, установени в ПИКЕЕ или договорите. Поради това поставянето на СТИ на други места за измерване, се явява от решаващо значение за дължимостта на същите цени, защото количеството ел. енергия измерено в места, различни от уговорените в договорите или нормативно определените, не може да бъде основание за начисляване на същите цени, защото те отразяват разходите, които се отнасят към дейността по цялостно управление и администриране на ел.енергийната система, в това число разходите, свързани с диспечиране, подстанции, СТИ, отчитането им, както и всички други административни разходи и тези с общо предназначение за съответната разпределителна мрежа. Целта е при формирането им да бъде съобразен конкретния принос на всеки потребител за тяхното настъпване. С оглед на това специфично предназначение на тези две цени, правомерното поставяне на СТИ се явява от решаващо значение за дължимостта им. Поради това, при измерване на количеството консумирана енергия на място, различно от нормативно определеното, тези два елемента от цената на електрическата енергия са недължими (Р 227-2013-II т.о.).

 

В случая страните не спорят, че при присъединяване на процесния обект към електропреносната мрежа през 1995 г., мястото на измерване на потребената електрическа енергия е определено на ниво ниско напрежение в П. „К.“. През 2008 г. обаче, е настъпило изменение в начина на определяне на цената на тази енергия, като същата включва и цена за достъп до електроразпределителната мрежа. Според възприетото от съда заключение на комплексната съдебно технико – икономическа експертиза, тази цена има за цел да компенсира електроразпределителното предприятие за разходите по осигуряване, монтаж, поддръжка и ремонт на присъединителните електросъоръжения (т. IV-5 ЗКСТИЕ, л. 86). А след като е така и мрежата, доставяща ел.енергия до процесния обект на ищеца П. „К.“, след П. Т., е негова собственост, от този момент за ответника не съществувало основание да му начислява цена за достъп, защото електроразпределителното дружество не е имало разходи за поддръжка, реконструкция и разширяване на електроразпределителната мрежа след П.та, които да се покриват от тази цена. Поради това ответникът без основание е начислил на ищеца в процесната фактура цена за достъп без ДДС за исковия период в размер на исковата сума от 89.10 лева (л. 15). Същата се явява платена от ищеца при начална липса на основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД ( в този смисъл Р 227-2013-II т.о.). Поради това подлежи на връщане от ответника. Ето защо предявеният от ищеца иск за връщането й се явява основателен и следва да се уважи. В задължителното за съдилищата ТР 5/2017 на ОСГТК на ВКС е прието, че при връщане на дадено при начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение за забава от поканата да изпълни. В случая по делото няма данни ищецът да е канил ответника да му върне исковата сума от 89.10 лева до подаване на исковата му молба в съда. Доколкото обаче предявяването на иска има характер на покана за изпълнение, следва да бъде уважено искането на ищеца за присъждане на законна лихва върху тази сума от подаване на исковата му молба в съда до изплащането й.

 

При този изход на делото, само ищецът има право да му бъдат присъдени сторените по делото разноски в общ размер от 670 лева (от които 50 лева внесена държавна такса за производството, 260 лева внесено възнаграждение за вещите лица и 360 лева платено адвокатско възнаграждение с ДДС), които поради това следва да се възложат в тежест на ответника (чл. 78, ал. 1 ГПК). Неоснователно е възражението на пълномощника му в писмените му становища за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 360 лева с ДДС, тъй като е в минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 1, във вр. с §2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, под който съдът не може да го намалява поради прекомерност (чл. 78, ал. 5 ГПК).

 

Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

            ОСЪЖДА ”Е.Б.” Е., с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. **, да заплати по банкова сметка ***: ***, на В., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление гр. **, сумата от 89.10 лева за главница, която без основание е получило на 16.06.2014 г. по фактура № **********/31.05.2014 г. за цена за достъп до разпределителната мрежа за обект - П. „К.“, ИТН -, за отчетен период 23.04.2014-22.05.2014 г., и законна лихва върху главницата от 24.04.2019 г. до изплащането й, както и сумата от 670 лева за разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: