РЕШЕНИЕ
№ 8543
гр. София, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
при участието на секретаря И. Н. М. С.
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20211110163271 по описа за 2021 година
Ищецът “Т.С.” ЕАД твърди, че на 14.06.2021 г. дружеството е депозирало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 13338 срещу Н. Н. В. с ЕГН:
********** за сумата от 1 524, 14 лева, от които 1 319, 97 лева - главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2018 г. до м.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от 14.06.2021 г. до изплащане на вземането, 151, 09 лева -
мораторна лихва за забава от 15.09.2019 г. до 18.05.2021 г., както и суми за дялово
разпределение 43, 57 лева - главница за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 14.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, и 9, 51 лева -
лихва за периода от 01.07.2018 г. до 18.05.2021 г., както и направените по делото разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Срещу издадената заповед постъпило
възражение. Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение Н. Н. В. с ЕГН: ********** , че дължи на „Т. С.“ сумата от. 1524.14 лева. от
които 1319, 97 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
/ТЕ/ за периода м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 14.06.2021 г. до
изплащане на вземането, 151, 09 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019 г. до
18.05.2021 г., както и суми за дялово разпределение 43, 57 лева - главница за периода от
м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 14.06.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, и 9, 51 лева - лихва за периода от 01.07.2018 г. до 18.05.2021 г.,
както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
В писмения си отговор ответникът изцяло оспорва иска и доказателствата. От една
страна твърди, че между страните няма облигационна връзка. От друга твърди, че ищецът не
е установил, че сам е изпълнил задълженията си по облигационната връзка, а също, че
претендираните суми са завишени.
Третото лице помагач на страната на ищеца в производството „Т. С.” ЕООД не взема
1
становище по предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са искове със следните правни квалификации:
чл. 79 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ за сумата от 1 524, 14 лева, представляваща цена на топлинна
енергия за периода м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от
14.06.2021 г. до изплащане на вземането;
чл. 86 ЗЗД за сумата от 151, 09 лева, представляваща мораторна лихва за забава от
15.09.2019 г. до 18.05.2021 г.;
чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 9 ЗЗД за сумата от 43, 57 лева, представляваща главница за
дялово разпределение за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната
лихва от 14.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането;
чл. 86 ЗЗД за сумата от 9, 51 лева, представляваща лихва за периода от 01.07.2018 г. до
18.05.2021 г.
В тежест на ищеца по исковете е да докаже следните обстоятелства: придобиването от
ответника на право на собственост или ползване върху топлоснабдения имот в етажна
собственост, за която ищецът е топлопреносно предприятие, наличието на обвързващи го
общи условия и тяхното съдържание, количеството доставена до имота топлинна енергия и
административно определената цена, настъпване на падежа на цената за топлинна енергия;
размера на лихвата за забава; извършването на дялово разпределение през процесния
период; размера на цената за дялово разпределение, определен по обвързващ за ответника
начин, респективно обичайната цена за тази услуга; обвързваща ответника клауза относно
заплащане на тази цена директно на/чрез ищеца; изискуемост на тази цена (наличието на
обвързваща ответника уговорка за падеж или получаването на покана); действия, които
спират или прекъсват давността.
В тежест на ответника е да докаже своевременното плащане на главниците и лихвите.
Искът по чл. 79 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ за цена на топлинна енергия е изцяло
основателен:
Не е спорно, а и от представените договори с т.нар. фирма за дялово разпределение
(ФДР), протокол от общо събрание на етажна собственост, справки за дялово разпределение
и техническа експертиза се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена от
ищеца като топлопреносно предприятие сграда в режим на етажна собственост.
Не е спорно, а и видно от представения Договор за продажба на държавен недвижим
имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 24.06.1991 г. ответникът е закупил
процесния недвижим имот – ап. 53, находящ се в гр. С., ж.к. „Л. Т.“, бл. ..., вх.., ет.....
Същият имот е продаден на И. И. Г. на 29.10.2020 г. с Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 77, том I, рег. № 14572, дело № 68 от 2020 г., съставен от нотариус Д.
С. с район на действие Софийски районен съд, вписана в регистъра на НК под № 267. Съдът
приема, че в процесния период ответникът е бил собственик на процесния недвижим имот.
С това са изпълнени предпоставките на чл. 153 ЗЕ и страните по делото се явяват
обвързани по силата на закона от неформален договор за продажба на топлинна енергия при
система за дялово разпределение в процесния период. Ответникът се явява потребител на
топлинна енергия и дължи на ищеца суми за потребената такава.
2
Между страните действат одобрени и публикувани по реда на чл. 150 ЗЕ общи условия
(ОУ). Такива по делото са представени от ищеца – Общите условия на ищеца за битови
нужди (ОУ), одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г., които са действали в
процесния период.
Видно от техническата експертиза, през процесния период е реално доставена
топлинна енергия на стойност 1568, 69 лв. с ДДС. Ищецът претендира сумата от 1319, 97
лв., с която съдът следва да се съобрази, предвид принципа за диспозитивно начало.
Видно от заключението по счетоводната експертиза, задълженията на ответника за
процесния период не са погасени. Не се навеждат нито твърдения, нито доказателства в тази
насока, поради което съдът счита, че претендираната от ищеца сума не е погасена чрез
изпълнение.
В отговор ответникът е направил и възражение за изтекла погасителна давност на
задълженията му към ищеца за периода преди 14.06.2018 г. Същото съдът счита за
неоснователно поради следните причини: задълженията за заплащане цената на топлина
енергия представляват „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД (ТР №
3/2011г. по тълк. дело № 3/2011г., ОСГТК на ВКС), тъй като се характеризират с изпълнение
на повтарящи се задължения за предаване на пари, имащи един правопораждащ факт, чийто
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми, поради което се погасяват с
тригодишна давност. Заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, откогато се счита
предявен искът съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК и откогато се счита прекъсната давността
съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД, е подадено на 14.06.2021 г. В давностния период следва да се
вземе предвид и факта, че в периода на изтичане на погасителната давност е приет
специалният Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
Решение на НС от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците. Съгласно чл. 3, т. 2 от
него (изм. - ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 09.04.2020 г.) за срока от 13 март 2020 г. до
отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на
които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. С Решение на
Народното събрание на Република България от 13.03.2020 г. /ДВ, бр. 22/2020 г./ е обявено
извънредно положение върху цялата територия на Република България, считано от 13 март
2020 г. до 13 април 2020 г. С Решение на НС /ДВ, бр. 33/2020 г./ срокът на обявеното с
Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. извънредно положение върху цялата
територия на Република България е удължен до 13 май 2020 г. След тази дата, срокът на
извънредното положение не е бил удължаван. По изложените съображения следва да се
приеме, че в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давностни срокове не са текли. Ето
защо, към тригодишния давностен срок следва да се прибавят още 69 дни, следователно
всички периодични задължения, чиято изискуемост е настъпила след 07.04.2018 г., не са
погасени по давност. Такива в настоящото производство не се претендират, следователно
възражението е неоснователно.
Предвид гореизложеното съдът следва да уважи изцяло претенцията на ищеца за
3
сумата от 1319, 97 лв.
Искът по чл. 86 ЗЗД по отношение на топлинната енергия е изцяло основателен:
В процесния период действат ОУ на ищцовото дружество от 2016 г. Съгласно тези ОУ
ответникът е изпаднал в забава с изтичане на 45-дневния срок от изтичането на съответния
период, за който се отнася вземането за ТЕ. Тълкувайки разпоредбите на чл. 33, ал. 3, 4 и 5
от ОУ предвиденият 45-дневен срок за изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3 не би
могъл да тече преди изготвянето на изравнителните сметки и издаването на фактура от
страна на ищеца, т. е. преди 31 юли на съответната година, от което следва, че ответниците
са в забава, считано от 15 септември на съответната година. Размерът на законната лихва за
забава за периода от 15.09.2019 г. до 18.05.2021 г. върху вземанията за топлинна енергия за
периода на действие на ОУ-2016 г. възлиза на сумата от 151, 09 лв., видно от заключението
по счетоводната експертиза.
Искът за мораторна лихва върху задълженията за неизплатена ТЕ следва да бъде
уважен изцяло.
Искът по чл. 79 ал. 1 пр. 1 вр. чл. 9 ЗЗД за дялово разпределение е изцяло
основателен:
В чл. 139 ал. 2 ЗЕ е предвидено, че ДР в етажна собственост се извършва от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на ФДР. Чл. 139б ЗЕ предвижда клиентите да изберат ФДР и да уведомят
топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна енергия. Съгл. чл. 139в, ал. 3, т. 4
ЗЕ договорът съдържа цена за ДР, заплащана от топлопреносното предприятие или
доставчика на топлинна енергия.
При този режим топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия
или извършва самостоятелно ДР и клиентът плаща, или възлага ДР на ФДР и заплаща, а
клиентите възстановяват цената на топлопреносното предприятие или доставчика на
топлинна енергия.
Чл. 22 и 36 от Общите си условия от 2016 г. предвиждат възлагане на ДР на ФДР,
избрана от клиентите, които заплащат на ищеца цената, формирана от твърда сума за
обслужване на партида и сума за отчитане на всеки уред.
По делото се установява, най-малкото от представените протоколи за отчет и
изравнителни сметки, че услугата по ДР е изпълнявана.
Между ищеца и ФДР е сключен Договор от 03.06.2020 г. при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ по чл. 138в ЗЕ.
Видно от Протокол от ОС на ЕС от 15.10.2008 г. ЕС е възложила дяловото
разпределение на „Т.с.“ ЕООД.
Ищецът претендира сумата от 43, 57 лв., представляваща задължение за услугата
дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. Задълженията са
периодични и всички с изискуемост, възникнала след 07.04.2018 г., поради което не са
4
погасени по давност. Следователно искът следва да бъде уважен изцяло.
Искът по чл. 86 ЗЗД във връзка с дяловото разпределение е изцяло неоснователен:
По делото не се доказа уговорен срок за плащане на цената за дялово разпределение,
доколкото клаузата на чл. 36, ал. 2 ОУ препраща към правила, определени от ищеца и
обявени на клиентите, които не са представени по делото. Ищецът нито твърди, нито
доказва да е обявил такъв ред, нито да е отправил покана за плащане до ответника. В
представените съобщения към фактури няма перо за ДР, а и няма данни същите да са
достигнали до ответника. Искът следва да се отхвърли изцяло.
Съдът намира следното по РАЗНОСКИТЕ:
При частична основателност на исковете съгласно чл. 78 ал. 1 ГПК право на разноски
има ищецът за уважената част от исковете. Със списъка си той претендира 30, 48 лв.
държавна такса в исковото производство, 30, 48 лв. държавна такса в заповедното
производство, 400 лв. депозит за СТЕ, 400 лв. депозит за ССчЕ, 150 лв. юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство, 50 лв. юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство, както и 400 лв. такса за назначаване на особен представител.
Общият размер на сторените от ищеца разноски възлиза на 1460, 96 лв. В зависимост от
уважената част от исковете ответникът следва да му възстанови 1451, 84 лв.
Ответникът не претендира разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
РЕШИ
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че Н. Н. В. с ЕГН
**********, с адрес гр. С., ж.к. „Л. Т.“, бл. ..., вх. ., ет. ., ап. ..., дължи на „Т..С.“ ЕАД с ЕИК
...на основание чл. 79 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ сумата 1319, 97 лв., представляваща цена на
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за имот в гр. София, ж.к. „Л.
Т.“, бл. ..., вх. ., ет. . ап. .., абонатен номер ...; на основание чл. 86 ЗЗД сумата 151, 09 лв.,
представляваща обезщетение за забавата в периода от 15.09.2019 г. до 18.05.2021 г. по
отношение на цената за топлинна енергия; на основание чл. 79 вр. чл. 9 ЗЗД сумата 43, 57
лв., представляваща цена на дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020
г. за същия имот; ведно със законната лихва върху двете главници от 14.06.2021 г.; за които
суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 33752/2021 г. по описа на СРС, 38 с-в,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 86 ЗЗД за мораторна лихва върху главницата за ДР
за сумата от 9, 51 лв.
ОСЪЖДА М. В. Н. с ЕГН ********** да заплати на „Т. С.“ ЕАД с ЕИК ... на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1451, 84 лв., представляваща разноски в заповедното
производство и в исковото производство пред първата инстанция.
Решението е постановено при участието на „Т. С.“ ЕООД като трето лице – помагач на
5
ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6