О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер
63, 31.07.2020
г., град КОТЕЛ
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
КОТЕЛ, наказателен състав, на 31.07.2020 г., в закрито съдебно
заседание в следния състав:
СЪДИЯ
: ЙОВКА БЪЧВАРОВА
като разгледа
докладваното от съдията частно наказателно дело № 129 по описа за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по жалби
на Иванка Димова Димова, Кънчо Димов Куцаров и П.К.К. против постановление на
РП Сливен от 30.04.2020 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП
№ 245 / 2018 г. на РУ на МВР Котел и се движи по реда на чл.243, ал.6 от НПК.
С обжалваното постановление прокурор
от РП Сливен е прекратил наказателното производство, образувано за престъпление
по чл.122, ал.1 от НК, затова че на 14.09.2018г. в село Жеравна, община Котел
по непредпазливост е причинена смъртта на Димо Ненов Куцаров и Кирчо Василев
Такев. Производството е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24,
ал.1 от НПК. Прието е, че при извършване на строителни дейности – ремонт на
стара къща, собственост Румяна Кремова, стената на къщата се срутила и
затиснала Димо Куцаров и Кирчо Такев. Последните двама били част от бригадата,
която ремонтирала къщата, без всякакви строителни книжа. По време на ремонта
бил премахнат стария покрив и две външни стени, като оставили, за да бъдат част
от новоремонтираната сграда, другите две стени – северната и западната.
Ремонтът се извършвал в резултат на устно договоряне между свидетелите Румен
Кремов и Цоньо Лулчев, по силата на което св. Лулчев поел задължение да извърши
заедно с други лица ремонт за определен срок срещу плащане на възнаграждение в
размер на 25000.00 лева. Освен Димо Куцаров, Кирчо Такев и Цоньо Лулчев, в
бригадата работели още и свидетелите Георги Вълков по прякор „Скуруча“, Кирил
Мавродиев по прякор „Йоргиша“, Христо Милков Иванов и Петър Николаев Бонев по
прякор „Тупака“.
От съдебномедицински удостоверения
се установявало, че смъртта на Димо Куцаров и Кирчо Такев била настъпила в
резултат от затискането на телата им от падналата стена.
С постановления №№ 18087982 и
18087984, двете от 18.09.2018г., издадени от Д“ОИТ“ Сливен, било обявено
съществуването на две трудови правоотношения – едното между св. Цоньо Лулчев и
Кирчо Такев, а другото между св. Цоньо Лулчев и Димо Куцаров, по което Цоньо
Лулчев бил работодател, а починалите две лица – строителни работници. Двете
постановления били отменени с решения на ВАС - № 164949 и 17498, двете от
19.12.2019г., с които са отменени съответно решения №№ 17 и 16, двете от 14.02.2019г. на АС Сливен, с които
постановленията са били потвърдени.
Прието е, че по време на
строителството не са били взети никакви мерки по обезпечаване на сигурността,
укрепване и запазване на устойчивостта на старата тухлена стена, която била
оставена почти свободно стояща и която неминуемо е щяла да се срути – поради
неустойчивост на основата, натоварване от продължителен дъжд и натиск от вятър,
вибрации по време на изпълнение на строителни работи.
Прието е, че няма виновно лице за
настъпване на смъртта на Димо Куцаров и Кирчо Такев, тъй като никой от
бригадата нямал ръководни и организационни функции, а всички решавали общо
какво да правят. Укрепването на разрушената стена било извършено от всички
работници заедно. Поради липса на трудови правоотношения, не можело да се
говори за нарушаване на трудовите правила. Не можело да се вмени във вина на
никого, че на конкретна дата при описаните обстоятелства стената ще се срути и
точно под нея тогава ще се намират двамата пострадали. Предполагането на
толкова много случайни събития, без знанието на предхождащите ги, не можело да
се вмени във вина.
Недоволни от постановлението са
останали Иванка Димова, Кънчо Куцаров и П.К. – наследници на пострадалото лице
Димо Куцаров, които, чрез пълномощник, са го обжалвали с твърдения за
необоснованост и незаконосъобразност. Считат фактическата обстановка за
изградена при непълнота на доказателствата, при превратното им тълкуване и за
достигане на противоречиви правни изводи. Поддържат, че св. Цоньо Шерифов бил
организатор на бригадата и че извършва строителни дейности по занятие. Именно
св. Шерифов договорял обектите – начин на изпълнение, срок, плащане, с което се
оспорва приетото в постановлението, че всеки от бригадата се договорял пряко със
собственика. Твърди се нарушение на процесуалните правила при анализ на
събраните доказателства, приоритетно гласни, като е дадена вяра най-вече на
показанията на св. Шерифов и са били игнорирани тези на останалите свидетели –
че всички работят в бригадата на Цоньо, че той им плаща, че той разпределя
задачите. Изразява се несъгласие с извода в постановлението, че липсата на
трудово правоотношение изключва възможността за търсене на наказателна
отговорност.
Молят за отмяна на постановлението и
за връщане на делото на РП Сливен с даване на задължителни указания за събиране
на доказателства.
Съдът, след като се запозна с материалите, съдържащи се в
досъдебно производство № 245 / 2018 г. на РУ на МВР Котел и жалбите, по повод
на които е образувано настоящото производство, установи следното :
Предмет на контрол е постановление
на РП Сливен, с което наказателното производство е прекратено за извършено
престъпление по чл.122, ал.1 от НК. В хода на ДП е установено, че е настъпила
смъртта на две лица, но е прието, че не е извършено престъпление по чл.122,
ал.1 от НК, инкриминиращ причиняването на смърт по непредпазливост, т.е. прието
е, че не е установено някое наказателноотговорно лице да е причинило смъртта на
Димо Куцаров и Кирчо Такев, действайки по непредпазливост. Така, чрез обжалваното постановление РП
Сливен се отказва изцяло от търсене на наказателна отговорност за смъртта на
посочените две лица, а целта на съдебния контрол по реда на чл.243, ал.5 и сл.
от НПК е да се извърши проверка за законосъобразността и обосноваността на
постановлението на прокурора, с което се поставя край на наказателното
производство, като при извършване на тази проверка проверяващият съд се
произнася по съществото на делото. За нуждите на производството по чл.243 от НПК съдът проверя дали са обосновани и законосъобразни изводите на прокурора,
респективно, дали са спазени материалния и процесуалния закони. В обхвата на
тази проверка се включва и преценката дали разследването на досъдебната фаза е
проведено обективно, всестранно и пълно, за да се спази принципът за разкриване
на обективната истина, а когато разследването е в отклонение на тези
изисквания, съдът разполага с правомощието да отмени постановлението на
прокурора за прекратяване на наказателното производство и да му укаже какви
доказателства следва да бъдат събрани и какви следствени действия да бъдат
проведени. Съдът може да преценява дали събраните на досъдебното производство
доказателства са достатъчни за правилното решаване на казуса. Не се касае до
подмяна на вътрешното убеждение на решаващия орган (на прокурора), а до съдебен
контрол по спазването на закона при упражняване правомощията на прокурора, в
качеството му на господар на процеса на досъдебната фаза, да прекрати
наказателното производство и по този начин да прегради пътя на бъдещо съдебно
производство.
Усилията на органите по разследването са били
съсредоточени да се събират доказателства, относими към престъплението по
чл.122 от НК, с оглед което е било образувано наказателното производство. ДП е
било образувано с извършване на първото действие по разследването при условията
на чл.212, ал.2 от НПК – с извършване на оглед на местопроизшествието.
Посочената тогава правна квалификация е била условна/работна и не може да има
обвързващо значение за разследващите да събират доказателства само за
доказването на това престъпление (правната квалфикация би следвало да е по
чл.122, ал.2 от НК, тъй като е причинена смъртта на две лица) и в мотивите да
се има произнасяне само по съставомерността на престъплението по чл.122 от НК.
Прокуратурата следи за спазването на законността и са ù възложени
функциите по разследване на престъпления – чл.127 от Конституцията, доразвити в НПК. Това означава, че при разследването
РП Сливен е била длъжна да разследва не само дали смъртта на Димо Куцаров и
Кирчо Такев е настъпила в резултат на престъпление по чл.122 от НК, а дали е в
резултат на някакво престъпление, различно от това по чл.122 от НК.
Неизпълнението
на описаното в предходния абзац задължение е следствие от нарушението на принципа за разкриване на обективната истина - чл.13 от НПК, и принципа за оценка на доказателствени
материали по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото - чл.14, ал. 1 от НПК. В разрез с правната и с формалната логика
са били обсъдени показанията на разпитаните по делото свидетели Тодор Кремов,
Румяна Кремова, Петър Бонев, Георги Вълков, Кирил Мавродиев и Христо Иванов,
някои от които завоалирано, а други директно посочват св. Цоньо Шерифов като
„организатор“ – той сключил със свидетелите Тодор Кремов и Румяна Крумова устен
договор, по силата на който св. Кремов и Кремова възложили, а св. Шерифов приел
да извърши строителство със средства на възложителите, които заедно с труда
възлезли на 25 хил лева. Двете починали лица, както и свидетелите Петър Бонев, Георги Вълков, Кирил Мавродиев и
Христо Иванов били групата строителни работници, които св. Шерифов ангажирал за
извършване на строителните работи, независимо че трудът не е полаган по трудово
правоотношение. Собствениците давали парите на св. Шерифов, който ходел да
купува необходимите строителни материали, плащал на строителните работници, по
негова преценка, според заработеното, поради което не може да бъде споделено
приетото в обжалваното постановление, че всеки от работниците сам си решавал
какво да прави и извършвали строителството в условията на самоорганизиран хаос.
Всеки от строителните работници сочи, че св. Шерифов е този, който наема
обектите, като се уговаря за условията на строителството, за заплащането и за
срока, той определя на кой обект кой от работниците да отиде да работи (защото
работели едновременно на няколко обекта), той определял ежедневните надници и
плащал, той снабдявал със строителни материали. В обобщение той осъществявал
организационни и ръководни функции.
Данните
по делото индицират на извършено престъпление по чл.123 от НК, което е подсъдно
на ОС като първа инстанция – чл.35, ал.2 от НПК, и РП Сливен, вместо да
прекрати наказателното производство, е била длъжна да го прати на ОП Сливен
като родово компетентната прокуратура.
В ППл 2 от 27.09.1979г. на ВС е изяснено,
че дори деецът да е нямал специални знания и правоспособност за извършване на
занятие или друга правнорегламентирана дейност, щом се е наел да извърша такова
заняние или такава дейност, носи отговорност по чл.123 от НК, като
разграничителният критерий между обикновената непредпазливост по чл.122 от НК и
професионалната непредпазливост по чл.123 от НК е естеството на извършваната
работа.
Строителството е правно регламентирана дейност, представляваща източник на
повишена опасност, с приложими множество нормативни актове, съобразно вида
строителство, вкл. и такива регламентиращи
безопасносни и здравословни условия на труд. Независимо че в решенията
на ВАС е отречено да се съществувала трудовоправна връзка между св. Шерифов и двамата
починали, възможността да се носи отговорност по чл. 123 от НК не зависи от наличието на надлежно сключен валиден трудов договор, а от фактическото
изпълняване на посочената служебна дейност (решение № 87 от 29.07.2014 г. на ВКС по н. д. №
105/2014 г., III н. о., Решение № 26 от 12.07.2012 г. на ВКС по н. д. №
2956/2011 г., I н. о.).
Обжалваното
постановление следва да се отмени и да се върне на РП Сливен с указание да бъде
изпратено на ОП Сливен за проверка с оглед данни за извършено по чл.123 от НК
престъпление.
Мотивиран
от горните съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно
постановление от 30.04.2020 г. на Районна прокуратура Сливен за прекратяване на
наказателното производство по ДП № 245/2018 г. на РУ на МВР Котел.
ВРЪЩА делото на РП Сливен за
изпълнение на указанията, дадените в обстоятелствената част на определението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва
пред ОС Сливен в седемдневен срок от съобщението му на РП Сливен и на
жалбоподателите, че е изготвено.
С Ъ Д И Я :