№ 1513
гр. София , 21.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и първи декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
Секретар:Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело №
20201000502147 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение № 1538 от 26.02.2020г., постановено по гр.дело № 11026/2018г. на
Софийския градски съд, ГО, 4 състав, Застрахователна компания Лев Инс АД е
осъдена, на основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД, да плати на Д. В. Т. сумата 35 000 лева,
като застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и
страдания от травматични увреждания, които се намират в пряка причинна връзка с
ПТП настъпило на 18.03.2018г. на път ПП І-4, км 46+600 с посока от гр.Ловеч към
гр.София, виновно причинени от И. Н. И. при управление на л.а.„Мерцедес“ с рег. №
********, чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, сключена със ЗК „Лев Инс” АД, със застрахователна
полица № BG/22/118000587441, валидна от 18.02.2018г. до 17.02.2018г., ведно със
законната лихва върху сумата считано от 18.03.2018г. до окончателното плащане, като
искът е отхвърлен за разликата над присъдените 35 000 лева до претендираните 150
000 лева; ЗК Лев Инс АД е осъдена да плати на Д. Т. сумата 1057 лева-разноски по
делото, съразмерно уважената част от иска; на основание чл. 78, ал.6 ГПК, ЗК Лев Инс
АД е осъдена да плати по сметка на СГС сумата 1400 лева за държавна такса и 1000
лева - заплатени възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда, а Д. Т. е осъдена да
плати на ЗК Лев Инс АД разноски по делото в размер 958 лева.
Въззивна жалба срещу решението в отхвърлителната част е подадена от Д. В.
Т., чрез пълномощника адв. С. Н.. Жалбоподателката сочи, че решението е
постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и е
необосновано. Смята, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди съдът е нарушил правилото на чл. 52 ЗЗД, като не е съобразил в пълна степен
1
характера, вида и броя на причинените при ПТП увреждания, вида и
продължителността на проведеното лечение, интензитета на търпените болки и
страдания, както и остатъчните явления за здравето на пострадалата от причинените
травми. Сочи, че съдът не е съобразил също икономическата обстановка в страната и
размера на застрахователните лимити към датата на ПТП. Жалбоподателката смята
също, че съдът е допуснал нарушение на правилото на чл. 51, ал.2 ЗЗД, приемайки, че
приносът на пострадалата за настъпването на вредоносния резултат е 30 %. Искането е
да бъде отменено решението в обжалваната част и вместо това да бъде постановено
друго, с което предявеният иск бъде уважен в пълен размер. Претендират се и
разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от ЗК Лев Инс АД, чрез пълномощника юрк.
Чобанова, е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва като
неоснователна.
Решението на СГС в частта, с която ЗК Лев Инс АД е осъдена, на основание чл.
432 КЗ и чл. 86 ЗЗД, да плати на Д. В. Т. сумата 35 000 лева, като застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП на 18.03.2018г., ведно със
законната лихва, считано от 18.03.2018г. до окончателното плащане, като необжалвано
от страните е влязло в сила.
Въззивната жалба е допустима-подадена е в предвидения в процесуалния закон
срок от легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо съдебно решение,
подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да бъде разгледана по
същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Д. В. Т., с която
против ЗК Лев Инс АД са предявени искове с правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86
ЗЗД, за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер
150 000 лева, причинени при ПТП, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 18.03.2018г. на път ПП І-4, км 46+600 с
посока от гр.Ловеч към гр.София ищцата пострадала при ПТП, причинено виновно от
водача на л.а. Мерцедес с рег. № ********-И. Н. И., който поради движение с
несъобразена с пътните условия скорост загубил управление върху автомобила,
същият напуснал пътното платно, завъртял се, ударил се в еластична мантинела,
счупил я, обърнал се странично в ляво, след което се ударил в крайпътна скала. Твърди
се, че ищцата била пътник в автомобила и вследствие на ПТП са й причинени тежки
телесни увреждания.
Ищцата твърди, че била откарана в УМБАЛСМ „Пирогов” ЕАД, където били
установени тежки увреждания на гръбначния стълб, фрактура на средната трета на
опашната кост и фрактури на таза и след множество изследвания, на 23.03.2018г. била
извършена закрита репозиция на сакроилиачната кост с поставяне на винтове. Сочи, че
й бил предписан постелен режим, без възможност да става, да ходи до тоалетна и да се
храни самостоятелно, като това състояние продължавало и до момента и все още има
нужда от чужда помощ.
2
В исковата молба се твърди, че към датата на ПТП за л.а. Мерцедес с рег. №
******** имало валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” с ответната застрахователна компания със застрахователна полица №
BG/22/118000587441 със срок на действие от 18.02.2018г. до 17.02.2018г.
Предвид изложеното, ищцата иска да бъде осъден ответникът да й плати
застрахователно обезщетение в размер 150 000 лева, ведно със законната лихва,
считано от датата на ПТП до окончателното плащане.
В срока за отговор на исковата молба ответникът ЗК Лев Инс АД оспорва иска
по основание и размер. Не оспорва наличието на договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” към датата на инцидента, но оспорва механизма на ПТП,
твърдението, че водачът на автомобила е виновен за настъпването на инцидента,
твърденията за настъпили неимуществени вреди и техния интензитет, както и
наличието на причинно следствена връзка между ПТП и описаните увреждания. Смята,
че претенцията е силно завишена по размер. Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата, като твърди, че в нарушение на чл. 137а
ЗДвП, същата е пътувала без поставен предпазен колан.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно разпоредбата на
чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Пред въззивния съд страните не спорят, че на 18.03.2018г. около 14,40 часа на
ПП І-4, км 46+600 с посока от гр.Ловеч към гр.София, л.а. „Мерцедес S300 TD“ с рег.
№ ********, управляван от И. Н. И. самокатастрофира, вследствие на което на
пътувалата на задната лява седалка в автомобила Д. Т., са причинени телесни
увреждания.
Обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът също не са спорни пред въззивния
съд. От събраните пред СГС писмени и гласни доказателства и от заключението на
приетата КСМАТЕ, се установява, че лекият автомобил се е движил по ПП І-4, км
46+600 с посока от гр.Варна към гр.София и в землището на с.Голец, обл.Ловеч, при
движение със скорост 105 км/ч водачът И. И. загубил контрол върху превозното
средство, при което автомобилът излязъл извън платното за движение, ударил се в
крайпътната мантинела, разкъсал я, излязъл извън платното, ударил се в крайпътна
скала и се обърнал на лявата си страна, като останал забит с предния си край в дерето,
а задната част на купето му останала перпендикулярно на пътното платно.
Според вещите лица – инж. Ж. Е., д-р П. П. и д-р Б. Б., изготвили КСМАТЕ,
причината за настъпване на ПТП е движение на автомобила с несъобразена с пътните
условия скорост – валеж от дъжд. Експертите са посочили, че най-вероятно причина за
ПТП е и настъпване на явлението „аквапланинг“, при което автомобилът е загубил
напречна устойчивост и е напуснал пътното платно отдясно. Изразили са мнение, че
лекият автомобил не би загубил устойчивост и инцидентът не би настъпил, ако
водачът се е движил с по-ниска скорост.
Според заключението на КСМАТЕ вследствие на ПТП ищцата е получила
тежки травматични увреждания в областта на гръбначния стълб и в областта на таза-
счупване на напречните израстъци на 1-ви и 5-ти прешлени; счупване на тялото
страничните израстъци на 1-ви сакрален прешлен на гръбначния стълб и тежки
множествени фрактури на таза- счупване на лявата ацетабуларна ямка на таза;
изкълчване на лявата сакро-илиачна става на таза; счупване на дясната хълбочна и
3
срамна кост на таза; счупване на тялото на скралната кост на таза. Установено е, че при
ПТП ищцата е получила и контузия на ляво рамо.
От представената по делото медицинска документация, вещите лица са
установили, че счупванията на напречните израстъци в поясния отдел са лекувани
консервативно – с предписване на строг постелен режим до три седмици и
обезболяващи медикаменти, като периодът за лечение на тези увреди е съвпаднал с
периода на лечение на счупванията на таза и на кръстната кост. Посочено е, че
пострадалата е търпяла болки и страдания за срок четири месеца, като най интензивни
са били в първите два месеца след инцидента.
Установено е, че получените от ищцата при ПТП увреждания в областта на таза
са крайно тежки, сложни по вид и трудни за лечение- приложени са голяма костна
операция на таза с поставяне на метални остиосинтези. Обяснили са, че при този тип
травми пострадалите губят около 2,5 л кръв, изливаща се в тазовото дъно, което налага
по спешност кръвопреливане. Посочено е, че по своя медико-биологичен характер
изкълчването на лявата сакро-илиачна става и фрактурите на двете хълбочни и дясната
срамна кост са довели до разстройсто на здравето с реална опасност за живота, както и
до трайно затруднение на движенията на долните крайници за срок по дълъг от 30 дни,
в случая за около 6 месеца. Установено е, че е извършена оперативна интервенция под
обща анестезия-открито наместване на изкълчената сакро-илиачна кост и счупените
тазови кости и стабилизиране на фрактурите с винтова остеосинтеза, като пострадалата
е изписана на 29.03.2018г., след което лечението е продължило амбулаторно с
назначени контролни прегледи, предписан режим и поддържаща антикоагулантна
терапия и различни по вид седативни и обезболяващи средства. Установено е също, че
ищцата е била на постелен режим в дома си за около 3 месеца, през който период
счупените тазови кости окончателно са зарастнали и тя е започнала да провежда
рехабилитация с постепенно натоварване на гръбначния стълб и долните крайници, а в
периода от 19.08.2019г. до 22.08.2019г. отново е провела болнично лечение за
изваждане на металните синтези.
Вещите лица са посочили, че оздравителният период на тазовите увреждания е
приключил за срок около 6 месеца, като през целия период пострадалата е търпяла
болки и страдания, които са били най-интензивни през първите два месеца и след
извършената костна операция на таза и за около 30 дни по време на провежданите
рехабилитационни процедури, а извън тези периоди е търпяла периодични болки при
преумора и промяна на времето, което е налагало прием на седативни и обезболяващи
средства. Обяснили са, че наред с търпяните болки през първите 3 месеца пострадалата
не е имала възможност да се придвижва самостоятелно, поради множеството тазови
фрактури, което е налагало да ползва чужда помощ при обслужване в ежедневието.
Вещите лица са извършили личен преглед на пострадалата, при който са
установили, че ищцата е в добро общо състояние; в поясно кръстцовия отдел на
гръбначния стълб по средната линия на гърба е видим добре зараснал оперативен
цикатрикс с длъжина 10 см; поясната мускулатура е спокойна и без напрежение, а
движенията навеждане напред, назад, в ляво и в дясно и ротация се извършват в добър
обем, без болка, като не е установен функционален дефицит в поясния отдел на
гръбначния стълб; неврологичният статус е с добри показатели, без отклонение.
Посочено е, че една година след ПТП пострадалата изпитва само спорадични
болки при промяна на времето, които се повлияват при прием на седативни и
обезболяващи средства, че се придвижва самостоятелно, без помощни средства с леко
4
накуцване на дясно; двете тазобедрени стави се движат близо до нормата, но
отвеждането в страни е с намален обем с около 15 градуса. Установено е, че от
операциите са останали трайни белези по задната седалищна област с размери –
дължина 14-15см и ширина 0,5см, както и е установена болка в лявото рамо при рязко
движение, без костни увреди.
Според КСМАТЕ л.а. „Мерцедес“ е оборудван с триточкови инерционни
колани на задните лява и дясна седалки, а на задната средна седалка – с двуточков
неинерционен колан. Установено е, че ищцата е пътувала на задната лява седалка в
автомобила-зад шофьора. В експертизата подробно е обяснен механизма на действие и
предназначението на преедпазния колан. Посочено е, че по делото липсват данни за
мекотъканни увлеждания на пострадалата в областта на гърдите и корема-т.нар.
коланни травми. След като са взели предвид сложния механизъм на ПТП,
местоположението на тялото на ищцата и получените от нея телесни увреждания,
вещите лица са направили извод, че към момента на инцидента Д. Т. е пътувала без
обезопасителен колан. Обяснили са, че ако ищцата беше пътувала с поставен колан тя
пак е щяла да получи травматични увреди, но същите биха били вероятно по-малко на
брой и с по-малка тежест. Обяснили са, че предпазният колан оказва превантивна роля
за запазване на пътуващите от травми, най-вече при челен удар, но когато ПТП е
причинено при сложен механизъм, свързан с няколко нанесени странични удари,
страничните движения на тялото на пътуващия не могат да бъдат ограничени от
предпазния колан. Посочили са, че в процесния случай тялото на ищцата се е движило
в различни посоки както след първия удар, така и при втория удар, като последният
удар е довел до тежки деформации на лявата част на купето, които са нанесли удар с
висока кинетична енергия върху тялото на пострадалата в областта на таза, причинили
крайно тежките фрактури на тазовите кости.
За установяване интензитета на търпените от ищцата болки и страдания, в
първоинстанционното производство са събрани и гласни доказателства.
Свидетелката В. Д. Т.-майка на ищцата, твърди, че след инцидента 20 дни била
неотлъчно до дъщеря си в болницата, тъй като тя не можела да става, не можела да
прави никакви движения, да се храни и ходи до тоалетна, лежала само по гръб,
изпитвала страхотни болки и непрекъснато била на болкоуспокояващи инжекции.
Сочи, че на 23.03.2018г.. й направили операция за поставяне на импланти, а след
изписването от болницата я прибрали в къщи на носилка. Спомня си, че купили
специално ортопедично легло, защото не можела да става и била с непрекъснати болки,
че направили опит да махнат катетъра, но се наложило да го поставят отново, че й
правели и клизми, защото не можела да ходи по нужда заради болките. Свидетелката
твърди, че с нейна помощ след около 3-4 месеца, дъщеря й започнала да сяда в леглото,
но след махане на имплантите отново не можела да стои права. Поддържа, че и до
момента дъщеря й имала усещане за несигурност в краката; изморявала се, чувствала
слабост в таза, а при промяна на времето, твърдяла, че има усещане, че някаква скоба
я е стегнала. Спомня си, че с рехабилитациите успяла да се пораздвижи малко. Твърди,
че след инцидента се променила-паднала духом, трудно спяла и приемала хапчета за
сън. Сочи, че в момента дъщеря й се обслужва самостоятелно, но продължава да пие
болкоуспокояващи. Твърди, че преди ПТП дъщеря й работела като хореограф-педагог
в ансамбъл Филип Кутев, а след ПТП вече не работи. Твърди, че е завършила
хореографското училище и 29 години е работела като танцьорка в ансамбъла, а след
пенсионирането й работела като хореограф-педагог.
Страните не спорят, че към 18.03.2018г. за л.а. Мерцедес с рег. № ******** е
5
имало валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” с
ответника-застрахователна полица № BG/22/ 118000587441, валидна от 18.02.2018г. до
17.02.2018г.; че на 10.05.2018г. ищцата е сезирала застрахователната компания с искане
да й бъде платено застрахователно обезщетение за причинените при ПТП
неимуществени вреди, както и че към момента на подаване на ИМ ответникът не е
определил, нито платил обезщетение.
При така установените факти, Софийският апелативен съд прави следните
изводи:
В случая, със сила на пресъдено нещо е решен спорът между страните за
наличието на предпоставките на чл. 432 КЗ за ангажиране отговорността на ответника
ЗК Лев Инс АД - застраховател на деликвента И. Н. И.-водач на л.а.Мерцедес, спрямо
увредената ищца, а именно: наличието на действителен застрахователен договор, с
който застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди; наличието на предпоставките на чл.45
ЗЗД, пораждащи отговорността на застрахования причинител спрямо увредената ищца
- извършване на противоправно деяние от страна на прекия причинител на вредите-
управление на МПС в нарушение правилата на ЗДвП, вменяващ задължение на
водачите на МПС да управляват ППС със съобразена с атмосферните условия скорост
и да контролират непрекъснато превозното средство, което управляват; причиняване
на ПТП и телесни увреждания на ищцата; вредоносен резултат-причиняване на
неимуществени вреди на пострадалата-болки и страдания от настъпилите увреждания;
причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат; виновност
на дееца; надлежно сезиране на застрахователя с искане за изплащане на обезщетение
за вреди, причинени от ПТП.
Спорът пред тази съдебна инстанция, с оглед оплакванията във въззивната
жалба, е за справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, което се
дължи на пострадалата и съпричинила ли е тя настъпването на вредоносния резултат,
пътувайки без поставен предпазен колан и в каква степен.
За да определи справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди
този състав на САС съобрази следните обстоятелства: брой, вид и тежест на
причинените на ищцата телесни увреждания и техния медикобиологичен характер-
счупване на три прешлена на гръбначния стълб и множество тежки фрактури на таза;
вида и продължителността на проведеното лечение и свързаните с това ограничения за
ищцата-болнично общо за 23 дни с извършване на две оперативни интервенции с
пълна анестезия и домашно-амбулаторно лечение при строг постелен режим;
продължителността на лечебния и възстановителен период, установена от СМЕ - общо
за около 6 месеца. САС съобрази и установените от СМЕ и гласните доказателства
интензитет на търпените болки и страдания, както и обстоятелство, че продължителен
период от време – за повече от 3 месеца ищцата е била затруднена в елементарното си
битово обслужване и че е имала необходимост от чужда помощ. Съдът взе предвид и
становище на експертите медици, че при натоварване и промяна във времето ищцата
търпи болки в зоната на тазовите фрактури. САС отчете и установените със
свидетелски показания неудобства, които ищцата е търпяла от необходимостта в
продължителен период да използва чужда помощ при елементарното си битово
обслужване, както и негативната промяна в психическото състояние след ПТП. При
определяне размера на обезщетението, САС съобрази и изводите на д-р Бонев и д-р
Петров, че ищцата е в добро общо състояние, че се придвижва самостоятелно, без
6
помощни средства с леко накуцване на дясно, че двете тазобедрени стави се движат
близо до нормата, но отвеждането в страни е с намален обем с около 15 градуса, че
поясната мускулатура е спокойна и без напрежение, а движенията навеждане напред,
назад, в ляво и в дясно и ротация се извършват в добър обем, без болка, като не е
установен функционален дефицит в поясния отдел на гръбначния стълб, както и че
неврологичният статус е с добри показатели, без отклонение. САС съобрази и
установените от лекарите трайни белези от оперативните интервенции по задната
седалищна област и в поясно кръстцовия отдел на гръбначния стълб по средната
линия на гърба.
Съдът взе предвид възрастта на пострадалата към датата на ПТП –51 -годишна,
обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът, социално-икономическите условия
в страната към 18.03.2018г. и лимита на застрахователните покрития към същата дата.
Отчитайки всички тези фактори съставът на САС намира, че сумата 120 000 лева е
справедливото обезщетение, което би компенсирало ищцата за претърпените и
доказани в процеса неимуществени вреди.
Според трайната и непротиворечива съдебна практика на ВКС - например-
решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. № 35/2009г. ТК, II ТО, решение № 98 от
24.06.2013 г. по т.д. № 596/2012 г. на ТК, II ТО, решение № 16 от 04.02.2014 г. по т.д.
№ 1858/2013 г. на ТК, I ТО, на ТК, II ТО, на ТК, II ТО, на ВКС, ТК, II ТО и др., за да
бъде намалено, на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД, дължимото обезщетение, приносът на
пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно
възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при
условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за
наличие на съпричиняване по смисъла на посочената разпоредба не може да почива на
предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни
действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Само
обстоятелството, че пострадалият при ПТП пътник е пътувал в лек автомобил без
поставен предпазен колан, не е достатъчно, за да се приеме за доказано наличието на
съпричиняване на увреждането. В тези случаи намаляване на обезщетението за вреди,
на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД е допустимо, само ако са събрани категорични
доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по
време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан.
САС намира, че своевременно направеното от ответника възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата е основателно. Посочи се
вече, че според неоспореното заключение на КСМАТЕ, прието в първоинстанционното
производство, ищцата е пътувала на задната лява седалка на автомобила, без поставен
предпазен колан, въпреки, че автомобилът е бил оборудван на задните седалки с
триточкови инерционни колани. Експертите са категорични, че ако пострадалата е била
с поставен колан по време на инцидента тя би получила по-малко на брой и с по-малка
тежест телесни увреди. Предвид това и въз основа на данните по делото следва да се
приеме за доказан приносът на пострадалата за настъпилото увреждане.
Въззивният съд, като съобрази конкретните обстоятелства, при които е
настъпило ПТП, установени от приетата по делото КСМАТЕ, отчита поведението на
водача, който в нарушение на правилата на ЗДвП е управлявал превозното средство с
несъобразена скорост, поради което е изгубил контрол върху него и същото напуснало
пътното платно, ударило се е мантинелата, обърнало се е странично в ляво и се е
ударило в скала. Съдът отчита и поведението пострадалата, която в нарушение на
7
правилата за движение не е поставила обезопасителен колан-задължение, установено в
чл. 137а ЗДвП, като заради липсата на поставен колан, тялото й свободно се е движило
в купето, получавайки установените по делото телесни увреди. Преценявайки
поведението на участниците и приноса им за настъпване на вредоносния резултат,
настоящият състав намира, че съпричиняването на вредоносния резултат от страна на
ищцата е 20%. За да определи този процент на принос на пострадалата, САС съобрази,
становището на експертите относно превантивната роля на колана най-вече при челни
удари, както и мнението им, че с оглед сложния механизъм на ПТП, ищцата е получила
тежките фрактури на таза от ударите от големите деформации в лявата част на купето в
областта на лявата задна врата и левия заден калник.
Предвид това, след като от определеното обезщетение се приспадне приетата
степен на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, на
ищцата следва да бъде изплатено обезщетение в размер 96 000 лева.
Изводите на въззивната инстанция частично не съвпадат с изводите на
първоинстанционния съд, поради което решението следва да бъде отменено в частта, с
която е отхвърлен предявения иск за разликата над 35 000 лева до 96 000 лева и в
частта, с която Д. Т. е осъдена да плати на ЗК Лев Инс АД разноски по делото над 450
лева до 958 лева и вместо това следва да бъде постановено решение с което ЗК Лев Инс
АД бъде осъдена, на основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД, да плати на Д. В. Т. още 61 000
лева, като застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП
на 18.03.2018г., ведно със законната лихва върху сумата считано от 18.03.2018г. до
окончателното плащане; ЗК Лев Инс АД следва да бъде осъдена да плати на Д. Т. още
1842,20 лева-разноски по делото в първоинстанционното производство, съразмерно
уважената част от иска; на основание чл. 78, ал.6 ГПК, ЗК Лев Инс АД е осъдена да
плати по сметка на СГС още 2 440 лева за държавна такса и още 400 лева за заплатени
възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда. В останалата обжалвана част
решението на СГС следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, на основание чл. 38 ЗАдв, ЗК Лев Инс АД следва да
бъде осъдена да плати на адв. С. Н. садвокатско възнаграждение в размер 2 031,56
лева, съразмерно уважената част от иска, а но основание чл. 78, ал.3 ГПК Д. Т. следва
да бъде осъдена да плати на ЗК Лев Инс сумата 90 лева за юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно отхвърлената част от иска.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, 4 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1538 от 26.02.2020г., постановено по гр.дело № 11026/2018г. на
Софийския градски съд, ГО, 4 състав, в частта, с която е отхвърлен искът на Д. В. Т.,
предявен против ЗК Лев Инс АД за разликата над 35 000 лева до 96 000 лева и в
частта, с която Д. В. Т. е осъдена да плати на ЗК Лев Инс АД разноски по делото над
450 лева до 958 лева и вместо ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Застрахователна компания Лев Инс АД, на основание чл. 432 КЗ и
чл. 86 ЗЗД, да плати на Д. В. Т. още 61 000 лева- застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, причинени при ПТП на 18.03.2018г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 18.03.2018г. до окончателното плащане.
8
ОСЪЖДА ЗК Лев Инс АД да плати на Д. В. Т. още 1842,20 лева-разноски по
делото в първоинстанционното производство, съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 ГПК, ЗК Лев Инс АД да плати по сметка
на СГС още 2 440 лева за държавна такса и още 400 лева за заплатени
възнаграждения на вещи лица.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1538 от 26.02.2020г., постановено по гр.дело №
11026/2018г. на Софийския градски съд, ГО, 4 състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38 ЗАдв, ЗК Лев Инс АД да плати на адв. С. Н.
адвокатско възнаграждение в размер 2 031,56 лева, съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Д. В. Т., на основание чл. 78, ал.3 ГПК да плати на ЗК Лев Инс
сумата 90 лева юрисконсултско възнаграждение, съразмерно отхвърлената част от
иска.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9