Решение по дело №57826/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1154
Дата: 26 януари 2023 г. (в сила от 26 януари 2023 г.)
Съдия: Светлана Николаева Рачева Янева
Дело: 20211110157826
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1154
гр. С..., 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЕСТЕЛ ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20211110157826 по описа за 2021 година
Производството е образувано по исковата молба на С. А. С., ЕГН
**********, адрес: гр. С..., ул. адрес с адрес за книжа гр.адрес спрямо ЗАД
„...“ АД, ЕИК ..., седалище С... и адрес на управление ул.’’Света С...” № 7, ет.
5, представлявано от ИД чрез юрисконсулт А..
Излага се, че на датата 07.02.2020 г. около 23.10 часа в гр.С..., на бул.
„адрес в района на кръстовището с бул.„Б..." настъпило ПТП, за което е бил
съставен КП с № К-66/07.02.20г., съгласно който автобус, марка „Ю..", модел
„ЗК .. ХГА" с peг. № СВ...ВС се движил по булеварда в посока от ул.„С..."
към бул. „..." и в района на кръстовището с бул. „Б...“ и по вина на водача на
автобуса, който нарушил правилата за движение – не е съобразил
поведението си със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да
регулират или да контролират движението по пътищата, както и със
светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка като така при
червен сигнал на светофара, навлязъл в кръстовището и в платното за
движение на ЛА „М..", модел „6” с рег.№ СА...ХТ, управляван от ищеца -
движещ се по втората от дясно на ляво пътна лента на бул. "Б...", в посока от
бул.„..." към бул. "Черни връх", и довел до твърдяното ПТП. В резултат на
удара се излага, че ищецът е бил с телесни увреждания, изразяваща се в
изкълчване на дясната лакетна става, водещо до трайно затруднение
1
движенията на десния горен крайник за срок повече от 30 дни. Твърди се, че
водачът на автобуса с Решение от 15.04.2021 по НАХД № 14391/20 г. е бил
признат за виновен за случилото се с налагане на административно наказание
„глоба“.
При установена вина за случилото се и наличието на травматични
увреждания за ищеца като пострадал се излага, че се претендира обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в следното: ищецът бил откаран от
екип на ЦСМП по спешност в УМБАЛСМ ,.Н.И.Пирогов" с престой от
07.02.2020г. до 11.02.2020г. При приема бил настанен в противошокова зала,
където било установено травматично изкълчване и изваждане на дясната
лакътна става и му била поставена гипсова шина - свалена на 26.02.2020 г.
Били установени две счупени ребра в лявата част на гърба и разкъсно-
контузни рани на главата и лявата китка, за което били направени 18 шева на
главата и два шева на китката - свалени на 17.02.2020г., както и установена
много болезнена травма на дясното коляно, придружена със силен отток и
значителен вътрешен кръвоизлив, което довело до направена пункция на
26.02.2020г. Сочи се, че тези телесни увреждания довели до временна
нетрудоспособност за ищеца за повече от три месеца - от 07.02.2020 г. до
11.05.2020 г. с предписан домашен възстановителен режим на лечение с
ангалетична, инфузионна и антикоагулантна терапия, с препоръки за спазване
на следстационарен режим и провеждане на рехабилитационна програма.
Освен тези болки се излага, че месеци наред след случилото се ищецът
усещал силни болки в резултат на контузията на горния десен крайник и на
счупените ребра. Придвижвал се с големи затруднения и с помощта на
придружител. Дълго време не бил в състояние да се самообслужва и търпял
големи неудобства от санитарно-битов характер. Отделно се твърди, че през
първите девет месеца изпитвал изключително силни болки в десния лакът
дори и при най-леките натоварвания, които не са отшумели и до момента на
сезирана на съда. Около 5-6 месеца коляното е било силно подуто и не
можело да се сгъва, което изключително много затруднявало ходенето, а
клякането било невъзможно като и към момента на сезиране на съда усеща
болка при клякане с някаква тежест в ръце. Излага се, че през този период
всяко движение, навеждане, лягане и изправяне предизвиквали много остра
болка в областта на счупените ребра, а дълго време в резултат травмите в
областта на главата изпитвал главоболие, замаяност, световъртеж и гадене.
2
Навеждат се и отражения върху психиката му като времето, през което не бил
в състояние да се самообслужва довели до чувство за безпомощност и
малоценност, а и понастощяем изпитвам страх и шок от преживяното. През
периода на възстановяване ищецът бил лишен от пълноценен начин на живот
– бил зависим от грижите на други лица, не полагал труд и не могъл да се
грижи за двугодишния си син и неговата майка. Изпитва и понастоящем
страх да пътува с кола като е в очакване да се случи най-лошото. В работата
си на сервитьор и към момента изпитва затруднения и болки при вдигане и
носене на таблите с храна, което допълнително води до тревожност и страх да
не изгуби работата. Навеждат се и имуществени вреди, изразяващи се в
погИ.ето на собствения му ЛА „М.. 6", с ДК № СА...ХТ - при тотална щета,
чийто размер на имуществените вреди възлиза общо на 3 232.40 лв.
При горните факти и като се навежда, че ответникът е бил
застраховател на виновния водач по застраховка "ГО" с полица №
BG/23/119002864189 и дата на покритие 20.10.2019г. до 19,10./2020г. С.
потърсил обезвреда от ответника с молба с вх. № ЦУ 99- 8841/15.12.2020 г.,
по която била заведена щета с № 0411-195-0023-2020г. Определеното по нея
обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди било в
размер на 5 000.00 лева – платени на 02.04.2021г., но за които не било
постигнато извънсъдебно споразумение и чийто размер се оспорва като
твърде нисък дори и само за претендираните неимуществени вреди.
При горните факти и като се оспорва размерът на платеното
обезщетение се претендира решение, с което да бъде осъден ответника да
заплати сумата от 12 000 лева като стойност на обезщетение за причинени
неимуществени вреди ведно със законната лихва от датата на завеждане на
претенцията пред ответника - 15.12.2020 г. до окончателното й изплащане и
сумата 3 232.40 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
причинените имуществени вреди ведно със законната лихва от датата на
завеждане на претенцията пред ответника - 15.12.2020г. до окончателното
изплащане като се ангажират доказателства и претендират разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът
досежно ПТПто, участниците, механизма и пострадалото лице – ищеца, както
и наличие на ГО за виновния водач не се оспорва. Излага се, че определеното
и платено на ищеца обезщетение е справедливо като се ангажират
3
доказателства за това. Оспорват се част от твърдените травми, получени в
резултат на случилото се, оспорват се и вредите с емоционален характер.
Оспорва се и претенцията за обезщетение за имуществени вреди за ЛА като
се навежда, че не всички са в причинно – следствена връзка със случилото се,
както и че не са сторени тези разходи. Ангажират се доказателства и се
претендират разноски.
В съдебно заседание от 04.10.2022г. съдът е приел изменение на
исковата претенция за имуществени вреди като е приел, че е сезиран за иска
за имуществени вреди с иск за сумата от 3100 лева и е прекратил за
разликата до 3232.04 лева.
Съдът е сезиран с иск с правно основание по чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с
чл.499, ал.1 от КЗ и чл. 496 от КЗ и чл.86 от ЗЗД като изцяло в тежест на
ищеца е да установи целия фактически състав, пораждащ правото му на
обезщетение от ответника – увреждане, като последица от виновното
управление на водача на лек автомобил; вида и характера на увреждането и
причинно – следствената връзка между вредите и деянието; наличието на
застраховка ‚Гражданска отговорност“ за процесния лек автомобил при
ответника с период на покритие по време на твърдяното деяние; спазване на
процедурата по чл.380, ал.1 от КЗ – като няма спор по тези факти.
Спорно между страните е вида и обема на причинените вреди.
Страните нямат спор по фактите относно възникването и причината за
възникване на случилото се пътно – транспортно произшествие и относно
неговите участници и причинени увреждания в здравето на пострадалото
лице – ищеца, а и те се установяват от Констативен протокол за ПТП от
07.02.2020г., протокол за оглед на местопроизшествие, Решение по а.н.х.д с
№ 14391/ 2020г. по описа на СРС и епикриза на УМБАЛС „ Н.И.Пирогов“
ЕАД, а именно, че на 07.02.2020 г. около 23.10 часа в гр.С..., на бул.„адрес в
района на кръстовището с бул.„Б..." настъпило ПТП, при което автобус, марка
„Ю..", модел „ЗК .. ХГА" с peг. № СВ...ВС, който се движил по булеварда в
посока от ул.„С..." към бул. „..." в района на кръстовището с бул. „Б...“ и по
непредпазливост на водача, който нарушил правилата за движение – не е
съобразил поведението си със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата,
както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка
4
като така при червен сигнал на светофара, навлязъл в кръстовището и в
платното за движение на ЛА „М..", модел „6” с рег.№ СА...ХТ, управляван от
С. - движещ се по втората от дясно на ляво пътна лента на бул. "Б...", в посока
от бул.„..." към бул. "Черни връх", причинил сблъсък, в резултат на който С.
получил телесни увреждания, изразяваща се в изкълчване на дясната лакетна
става, водещо до трайно затруднение движенията на десния горен крайник за
срок повече от 30 дни, както и счупени ребра и наранявания по главата и
коляното.
Не се спори, че към датата на събитието виновният за случилото се
ПТП водач е бил със застраховка ГО с полица с № BG/23/119002864189 при
ответния застраховател ЗАД ОЗК Застраховане АД, както и че по заявление за
щета пред застрахователя от страна на ищеца е била образувана такава с №
0411-195-0023-2020г, по която е било отправено предложение от
застрахователя до ищеца за сключване на споразумение за сумата от 5000
лева като сбор от претърпените от него имуществени и неимуществени вреди.
Няма спор, че тази сума му е била платена въпреки, че не е постигнато такова
споразумение между страните.
Съдът е назначил и изслушал две заключения по СМЕ и САвТЕ,
заключенията по които са приети по делото.
От заключението на вещото лице по САвЕ се установява, че въз основа
на събраните доказателства вкл. и фотоалбум уврежданията по лекия
автомобил ‚М.. 6“ с рег. № СА ... ХТ управляван от ищеца, в резултат на
удара са в причинно – следствена връзка със случилото се. Нужната стойност
за тяхното отремонтиране към датата на увреждането е била в размер на
25454.21 лева, а нейната действителна стойност към онзи момент била в
размер на 3848 лева. Според вещото стойността на обезщетението за ЛА М..
6, определена при условия на тотална щета и след приспадане на запазените
части е от 3078 лева.
При тези факти и от правна страна досежно иска за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди като стойност на увредено имущество в
резултат на случилото се ПТП съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.386, ал. 2 от КЗ, при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
5
настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане
по договорена застрахователна стойност. За действителна застрахователна
стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго от същия вид и качество, а за възстановителна
застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка –арг. от чл. 400 от КЗ. Или в конкретния казус действителна средна
пазарна стойност на застрахованото от ищеца МПС към датата на събитието
следва да се възприеме определената от вещото лице стойност от 3848 лева,
което е резултат от стойността на дължимото обезщетение по действителната
стойност на увреденото МПС – 3848 лева след приспадане на запазените
части в размер на 20 % от тях, стойността на автомобила при тотална щета е
от 3078 лева. или този иск е доказан и основателен за сума в размер на 3078
лева като за пълния размер до 3100 лева следва да бъде отхвърлен.
Относно обема и вида на причинените на ищеца неимуществени вреди
и определяне размера на тяхното обезщетяване съдът намира следното:
Установява се от КППТП, Решение по а.н.х.д. с № 14391/ 2020г. и
епикриза от 07.02.2020г., както и от свидетелските показания и СМЕ
експертиза, че С. като пострадал от случилото се е бил приет и настанен в
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, с оплаквания за болки в десен лакът, лява
гръдна половина, глава. Бил с поставена диагноза „изкълчване на лакътна
става, неуточнено дясно, S22.40, множество счупвания на ребра – закрито,
множество открити рани на главата; луксацио травм. арт.кубити дек.
Фрактура кост, ет. 2 син, контузио ет. ВЛК 2 рег. фронталис син ет,
ретроаурикуларис син.капитис". Бил с назначена терапия, с посочена
параклиника и проведени консултации. Според заключението на вещото лице
по СМЕ с тези травми и при приемането му в противошокова зала са били
установени данни за травматично изкълчване на дясна лакетна става, лекуван
консервативно; счупване на две ребра вляво, за което е останал под
наблюдение от хирург; разкъсно – контузни рани на главата, обработени по
спешност и оставен под наблюдение от неврохирург. При преглед на С. от
експерта от 17.05.2022г. било установено, че движенията към датата на
прегледа в дясната лакътна става били в норма, като тя е бил обездвижена с
шина за период от три седмици след датата на травмата. Обективно при оглед
6
на лява челна област се вижда вертикален белег, който продължавал към
окосмената част на главата с дължина от 8 см., воларно на лява китка се
установява белег от 1 см. Вещото лице сочи, че при негов амбулаторен
преглед от 26.02.2020г. било отразено, че дясното коляно на ищеца е оточно,
с данни за вътреставен излив. Свалена е шината на десния долен крайник,
направена е пункция на дясно коляно като е извадена 80 мл.кръв. Заради тези
травми ищецът е бил в отпуск по болест от 3 месеца като през първите три
седмици е бил със затруднения при обслужването си. Изживяваните от С.
болки са продължили около три месеца като през първите 20 дни са били с по
– интензивен характер. И към датата на прегледа по делото според
заключението на вещото лице ищецът се оплаква от слабост и болка в
дясната лакътна става, която според експерта би следвало да отшуми до към
една година от прегледа т.е до към 17.05.2023г.. В областта на фрактурата на
1во и 2то ребро вляво на гръден кош има болки от ревматоиден характер,
които ще бъдат за цял живот.
За установяване вида и интензитета на изпитваните болки и неудобства
от случилото се за ищеца, съдът е събрал и показанията на свидетелите
Кристиян Вилев Кирчюк и Виолета Илиянова С.а- съпруга на ищеца. Тези
показания съдът кредитира тъй като кореспондират помежду си, а и с
останалите доказателства по делото. От показанията на Виолета се
установява, че процесното ПТП се е случило при прибиране от работа на С.,
вечерта към 23 ч., когато той е трябвало да се прибере. Тогава са се обадили,
за да й кажат, че ищецът е претърпял катастрофа. Говорила е с него по
телефона, бил е в съзнание и я е успокоил. Разбрала е в разговора, че била
извикана пожарна, за да режат колата и да го извадят. Когато същата вечер
отишла да го види той бил в шокова зала, в безсъзнание и под упойка.
Свидетелката споделя за здравословните проблеми след катастрофата като
сочи, че на главата е имал 18 шева, десният лакет бил изваден, имал е
пукнати ребра от лявата страна. Споделя, че веднага след упойката почти не е
говорил тъй като всичко го е боляло. Не бил много адекватен, а след
операцията му намествали лакътя. Тя го видяла след катастрофата в бинтове и
кръв навсякъде. Сочи, че в Пирогов бил четири дни, през които го е виждала
за кратко. Правили му скенери, рентгени, за да видят дали няма някакви
вътрешни разкъсвания и от ребрата не знаели точно какво е състоянието
тогава. Споделя, че след медицинските изследвания други травми, освен
7
пукнатите ребра не е имал. Бил е в болничен три месеца като при изписването
от Пирогов е ходил едва.
Свидетелката споделя, че се е опитвала да му помага, защото той не
можел и с патерици да се движи заради цялата ръка, която била с шина.
Оплаквал се е за болки в дясното коляно, за което докато бил в Пирогов не му
обърнали внимание първоначално, но то му се подуло, от удара. Не могъл да
се движи с патерици и заради ребрата, а иначе всичко го е боляло, въртяло му
се свят от удара и шевовете по главата. След прибирането му в къщи му било
трудно, защото са третия етаж и качването е ставало с помощни средства и
подпиране. Три месеца си е бил вкъщи, а свидетелката се е грижела
постоянно за него, защото нищо не можел да прави сам – за да се премести от
леглото му е била нужна помощ. И в къпането и за всяко едно нещо в дома.
Имал силни болки в началото като всичко го боляло - от ляво ребрата, цялата
ръка шина, главата като най- силни са били около две седмици. Вземал е
обезболяващи. Стрес е преживял и това, че е загубил енергията си – не могъл
и не разрешавал на сина си от страх да не гои нарани да се катери по него и да
играе с него. Отделно от това реално и кракът му не се е подобрявал, защото
оттокът се е увеличавал и ставал още по-голям през цялото време. Чак след
третата седмица, когато отишли пак в Пирогов да свалят вече шината на
ръката тогава лекарите обърнали внимание на крака му и при прегледа се
оказал, че имало кръвоизлив в коляното и му направили пункция като
извадили 100 милилитра кръв от коляното без упойка. Било много болезнено
за него. Тогава му махнали и шината на дясната ръка. Пукнатите ребрата са
чакали да оздравеят и да зараснат, а за шевовете по главата ходили да ги
махнат като от дърпането на скалпа изпитвал силна болка. От световъртеж
през първите дни му се е и гадело. А относно емоционалното му състояние
свидетелката сочи, че в началото много се е притеснявал за това дали ще се
възстанови и как ще се възстанови, а тъй като работа му е постоянно да е на
крак той в първите 3 седмици, когато кракът не минавал, много се
притеснявал и за това дали ще може да я работи отново. Бил уплашен дали ще
успее да я упражнява тази си работа тъй като като сервитьор трябва да държи
табла, а лакътят също трябвало да се възстанови. Споделя свидетелят, че и
към настоящия момент след шевовете е с огромен белег, а по лицето е имал
големи сини белези. След случилото се вече не шофира, защото изпитва страх
като в началото дори и в таксита не искал да се вози. Подтиснат е,
8
резервиран, пази се и се страхува. След Пирогов му била назначена
рехабилитация след махане на шината, но не ходил много заради Ковид
пандемията като така не могъл въобще да си завърши процедурите, което
допълнително удължило срока за възстановяване. Заради лакътя не можел да
вдига тежки неща много дълго време - близо 7-8 месеца изпитвал слабост в
ръката, а сега преди да се развали времето започва ръката да го боли няколко.
Сочи, че след изтичане на тримесечния болничен той е трябвало да се върне
на работа, въпреки че тотално още не бил в състояние да работи и колегите
му покривали и неговите задължени. Заради болките приемал обезболяващи
от сорта на аналгин и то доста дълго време около месец в началото самото ми
възстановяване заради липсата на рехабилитация станало бавно и доста дълго
време му отнело.
В тази насока са и показанията на свидетеля Кирчюк, негов колега и
приятел, който сочи, че след връщане на работа ищецът не бил пълноценен -
физически и психически не бил много добре, не бил същият човек. Споделя,
че преди инцидента бил весел, бодър, засмян, шегаджия, а след това се
затворил в себе си, нито шегички, нито усмивки. Притеснявал се отделно от
това да не го изгонят от работа и даже и понастоящем не се възстановил
емоционално – останал затворен, не е същият жив човек, шегаджия. Отделно
от това докато е бил в болничен и преди да се върне на работа се е
притеснявал и за парите в къщи - колеги и приятели им помагали с храна,
пари. Целият бил превързан, с патерици, седял в хола неподвижен, не можел
да се обслужва. И най-сетне излага, че поради непроведена рехабилитация
много трудно и бавно се възстановявал.
При така установените факти досежно претенцията за неимуществени
вреди и от правна страна съдът намира, че искът по основание е доказан и
основателен.
Безспорно се установи, че ищецът е бил с травми и наранявания вкл.
счупвания в резултат на случилото се на 07.02.2020г. - „„изкълчване на
лакътна става, неуточнено дясно, S22.40, множество счупвания на ребра –
закрито, множество открити рани на главата; луксацио травм. арт. кубити дек.
фрактура кост, ет.2 син, контузио ет. ВЛК 2 рег. фронталис син ет,
ретроаурикуларис син.капитис“, което и е причинило за дълъг период – три
месеца интензивни болки и намаляващи такива и към датата на приключване
9
на съдебното дирене болки; дискомфорт от невъзможност да се обслужва сам
и от наложилата му се промяна в ежедневието; интензивни болки,
неудобство, притеснения, страх, несигурност вкл. и към момента на
приключване на съдебното дирене.
Досежно размерът на обезщетяване за причинените неимуществени
вреди съдът следва да приложи принципът, заложен в правилото на чл.52 от
ЗЗД. За да определи техния размер съдът взема в предвид най-вече вида на
травмите – множество такива със счупване на ребра, пункции на коляно,
шевове по главата и изкълчване на лакът, които са довели до изживяна –
дълго време и интензивна болка, периодът на възстановяване и последиците
от травмите. Доказа се, че С. е бил с фрактура на ребрата, изкълчване на
раменен пояс и лакът, травма на главата. Естеството на счупване на ребра не е
позволявало да бъде опериран и по – бързо възстановен ищеца. Изкълчването
и шинирането на лакътя, е довело до невъзможност за самостоятелно
придвижване чрез ползване на патерици, а болките в коляното чрез пункция
без упойка били изключително. Допълнително към това състояние следва да
се добави и болките от травмата и шевовете по главата, довели до главоболие
и световъртежи. През месеците на обездвижване ищецът не е могъл да се
грижи за себе си, а продължителността на възстановяване е била около три
месеца като фрактурата на двете ребра си води болки и за в бъдеще, до края
от ревматоиоден характер. Според заключението на вещото лице слабост в
дясната лакътна става има и две години след катастрофата, а самото случило
се е променила отношението на ищеца не само към семейството и приятелите
му, към работата и шофирането, а изцяло като той е станал затворен,
предпазлив, неуверен и уплашен за себе си. Изпитва и ще изпитва болки на
увреденото място от травмата при промяна в климата за цял живот.
Тези обстоятелства мотивират съда да определи обезщетение в размер
на 17 000 лева за претърпени болки и страдания. От тези 17 000 лева по
делото се установи, че е била платена сума от 5000 лева от застрахователя на
ищеца като обезщетение, чийто размер е определен и не бе доказано да е
платен по споразумение между страните. Така съдът следва да приспадне от
определената обезвреда за болки и страдания платената сума от 5000 лева,
доброволно от застрахователя и така остава дължима сумата от 12 000 лева
като обезщетение за неимуществените вреди и още 3078 лева за
имуществените като за горницата от 22 лева искът за имуществени вреди е
10
неоснователен.
Искът за лихва е основателен от датата на сезиране на застрахователя –
15.12.2020г. до окончателното изплащане на сумите и за двете обезщетения.
При този изход на спора ответното дружество следва да плати на
основание чл.78, ал.1 от ГПК разноските по делото за платено
възнаграждение на вещи лица в общ сбор от 800 лева, от които 400 лева за
вещото лице по САвЕ и 400 лева за вещото лице по СМЕ, както и държавна
такса от 609.30 лева и възнаграждение за адвокат от 1000 лева или общо в
редуциран размер от 2405.78 лева.
При гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК Софийски районен
съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с чл.499, ал.1 от КЗ и
чл. 496 от КЗ и чл.86 от ЗЗД "....." КЧТ, ЕИК ...., със седалище на Клона в
гр.С... и адрес на управление бул.‘...“ №...., представлявано от управителя да
заплати на С. А. С., ЕГН **********, адрес: гр. С..., ул. адрес с адрес за
книжа гр.адрес поради случило се на 07.02.2020 г. около 23.10 часа в гр.С...,
на бул.„адрес в района на кръстовището с бул.„Б..." ПТП по вина на водача,
чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника по полица с
№ BG/23/119002864189/ 20.10.2019г., а именно автобус, марка „Ю..", модел
„ЗК .. ХГА" с peг. № СВ...ВС движейки се по булеварда в посока от ул.„С..."
към бул. „..." и в района на кръстовището с бул. „Б...“ навлязъл в
кръстовището и в платното за движение на ЛА „М..", модел „6” с рег.№
СА...ХТ, управляван от ищеца и го ударил следните суми: сумата от 3078
лева като стойност на имуществени вреди – пазарната стойност на автомобил
‚М..“ модел 6, с рег. № СА ... ХТ към датата на събитието – 07.02.2020г. ведно
със законовата лихва за забава от датата на сезиране на застрахователя –
15.12.2020 г. до окончателното изплащане като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата до 3100 лева и ОСЪЖДА „..... КЧТ", ЕИК ...., представлявано от
управителя да заплати на С. А. С., ЕГН ********** сумата от 12 000 лева
като обезщетение за неимуществени вреди - изразяващи се в травматично
изкълчване и изваждане на дясната лакътна става и поставяна на гипсова
шина, две счупени ребра в лявата част на гърба и разкъсно-контузни рани на
11
главата и лявата китка, за което били направени 18 шева на главата и два
шева на китката, свалени на 17.02.2020г., както и за болезнена травма на
дясното коляно, придружена със силен отток и значителен вътрешен
кръвоизлив с пункция на 26.02.2020г., които телесни увреждания довели до
временна нетрудоспособност за ищеца за повече от три месеца - от
07.02.2020г. до 11.05.2020г. с предписан домашен възстановителен режим на
лечение с ангалетична, инфузионна и антикоагулантна терапия, с препоръки
за спазване на следстационарен режим и провеждане на рехабилитационна
програма и
ОСЪЖДА ".... ЕИК ...., със седалище на Клона в гр.С... и адрес на
управление бул.‘...“ №...., представлявано от управителя да заплати на С. А.
С., ЕГН **********, адрес: гр. С..., ул. адрес с адрес за книжа гр.адрес сумата
от 2 405. 78 лева за разноски по делото – редуциран сбор от платено
възнаграждение на вещи лица, от които 400 лева по САвЕ и 400 лева за
вещото лице по СМЕ, държавна такса от 609.30 лева и възнаграждение за
адвокат от 1000 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните за неговото постановяване.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12