Р Е Ш Е Н И Е
№260849 10.06.2021 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
на десети май през две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Зинаида Монева
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 6317 по описа на Бургаски районен съд за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.422
от ГПК и е образувано по повод искова молба от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район Лозенец,
„Експо 2000“, бул. „Никола Вапцаров“ №55, представлявано от Ани Василева
Ангелова – изпълнителен директор и Михаил Танев Петков – прокурист, представлявана от пълномощника Пенка Петрова Тенева
- юрисконсулт, против М.Р.Г. ЕГН **********,
с адрес: ***, за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца сумата по Рамков договор № ** за
издаване и обслужване на безконтактна кредитна карта за собственици на фирми от 19.12.2017 година,
сумата 2 000 лева, представляваща главница, сумата 113, 55 лева,
представляваща изискуема редовна лихва, начислена за периода от 16.07.2018
година до 16.09.2018 година включително, сумата 4, 30 лева, представляваща
изискуемо обезщетение за забава за периода от 167.07.2018 година до 16.09.2018
година, сумата 24, 90 лева, представляваща изискуема такса, съгласно чл. 37 и
чл.49 от рамковия договор, сумата 151, 20 лева, представляваща разноски за
нотариална покана, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение на 01.11.2019 година, плащане на
които е разпоредено със Заповед по чл. 417 от ГПК, постановена по частно
гражданско дело № 9410 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, както и
за присъждане на разноски.
Исковата молба е основана на следните
фактически твърдения:
Между страните е сключен договор за издаване
на безконтактна кредитна карта от страна на ищеца в полза на ответника, по
който е разрешен кредитен лимит от 2 000 лева. В чл.33 от договора страните са
уговорили възнаграждение по договора, като върху използваната част от кредитния
лимит, включително върху непогасената част от кредитния лимит по чл.2 от договора картодържателят заплаща на банката годишна
лихва в размер на 16,8 %. Лихвата се начислява за периода от обработката на
съответната операция до пълното погасяване
и се събира служебно от банката от кредитния лимит или за сметка на
неговото надвишение. При частично погасяване лихвата се начислява върху
остатъка от сумата от частичното посяване до пълното погасяване. Посочено е
още, че съгласно чл.36 от договора всички дължими лихви, такси и комисионни се събират служебно от банката от кредитния
лимит или за сметка на неговото надвишение. Уточнено е, че при надвишение на
кредитния лимит картодържателят дължи такса за надвишение на кредитен лимит в
размер на 10 лева. Минималната погасителна вноска е в размер от 5 % от общо
дължима сума плюс непогасени задължения
от предходен период, плюс сумата на надвишението на кредитния лимит, плюс
вноски за разсрочени операции, ако има такива, но не по – малко от 10 лева.
Срокът за плащане на погасителната вноска е 17 дни след края на отчетния
период. При пълно или частично неизпълнение на задължението за плащане на
минимална погасителна вноска банката
начислява обезщетение за забава в размер от 10 % на годишна база върху
забавената и дължима от картодържателя сума. В исковата молба е изложено още,
че при частично или пълно неизпълнение на задължението за заплащане на вноска
на 7 и 38 ден банката извършва преразглеждане на кредитопоспособността на
картодържателя, съобразно политиката за оценка на риска на банката, за което
събира такса в размер на 10 лева. Тази такса служи за покриване на
административния разходи, които са
конкретизирани в исковата молба. Изложено е още от името на ищеца, че
срокът за ползване на кредитния лимит съвпада със срока на действие на договора. Срокът на валидност
на картата е три години.
В исковата молба е посочено, че банката е
изпълнила всички свои задължения, произтичащи от срока на действие на договора.
Кредитополучателят М.Р.Г. и солидарният длъжник „Делник и празник“ ООД,
представляван от управителя, не са погасили
месечни вноски с падежни дати в периода от 16.07.2018 година до
26.09.2019 година. Поради изложеното с нотариални покани с регистрационни
номера от 08.08.2019 година, като поканата до ответника М.Г. е връчена лично на 01.10.2019 година.
Предвид изложеното ищецът предявява исковете
си, в исковата молба са посочени доказателства.
В преклузивния едномесечен срок от
получаване на препис от исковата молба назначеният особен представител на
ответника - адвокат Р.Д. дава писмен
отговор на предявения иск, в който оспорва основателността на иска. Счита, че
от приложените доказателства не може да бъде направен извод за това каква част
от кредитния лимит е била усвоена, кога е преустановено изпълнението на задълженията,
съответно от кога длъжникът по договора е в забава. Изложено е, че не е
уточнено как е формиран периода, за който е начислена лихва за забава. На
самостоятелно основание не се дължат и разноските за връчване на нотариална
покана. В писмения отговор е оспорено и надлежното уведомяване за настъпване на
предсрочната изискуемост. Поради изложеното процесуалният представител на
ответника счита, че предявеният иск е неоснователен.
В съдебно заседание ищецът не изпраща
процесуален представител. С писмена
молба поддържа предявените искове, отправя искане за присъждане на направените
по водене на делото разноски.
В съдебно заседание назначеният на основание
чл. 47 от ГПК процесуален представител на ответника поддържа становището по
иска, дадено в писмения отговор. В
заседание по същество на спора излага, че не се установява кога претендираната
сума е усвоена, както и как е формиран размера на претендираната лихва.
По материално правната квалификация на
предявените искове настоящият състав приема следното:
Предявените
искове са с материално правно основание чл. 430 от ТЗ вр. чл.288 от ТЗ и чл. 79
от ЗЗД за главницата и чл.430, ал.2 от ТЗ за лихви, чл.79 от ЗЗД за вземанията
за такси и разноски за събиране на вземанията.
От събраните по делото доказателства, обсъдено поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следното от фактическа страна:
Като писмено доказателство е приет Рамков договор № **** за издаване и обслужване на безконтактна кредитна карта за собственици на фирми от 19.12.2017 година, сключен между „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, от една страна като кредитор, и М.Р.Г., от друга – като картодържател, като солидарен длъжник по договора е дружеството „Делник и Празник“ ООД, представлявано от Георги Димитров Георгиев. Съгласно чл.31 от договора банката разрешава ползване на кредитен лимит по сметката, който е в размер от 2 000 лева. В чл.14 от договора е посочено, че банката издава картата със срок на валидност 3 години. Съгласно договора, чл.33, за ползваната част от кредитния лимит картодържателят заплаща на банката годшина лихва в размер 20,63 % за Raicard Fix, Visa Classic; 19,44 % за Master Card Gold, 18, 16 % Visa Platinum. В договора е посочен и стойността на ГПР, който не надвишава предвидения максимален размер, посочен в ЗПК, но е с различни стойности в зависимост от вида на предоставената карта.
Като писмени доказателства по делото са приети и нотариални покани, изпратени до кредитополучателя и солидарния длъжник, които са връчени на М.Р.Г. лично на 01.10.2019 година, а на дружеството по реда на чл.50, ал.4 от ГПК, чрез залепване на уведомление и изтичане на срока за получаване на книжата на 02.10.2019 година. В тези документи е посочено, че за периода на плащане от 02.07.2018 година до 26.07.2019 година длъжниците не са заплатили дължимите просрочени минимални погасителни вноски в пълен размер и в дължимия срок, което представлява неизпълнение на договора. Поради това насрещните страни по договора са уведомени за настъпване на автоматична предсрочна изискуемост на задълженията по договора, като са посочени стойности на задължения за главница и лихва.
От заключението на вещото лице,
изготвило допуснатата по делото съдебно
- икономическа експертиза, което съдът приема за обосновано и
компетентно дадено, се установява, че след справка в счетоводните книги на
банката вещото лице е установила, че сумите,
дължими по договора са със стойностите, посочени в заявлението за
издаване на заповед, заповедта по чл.417 от
ГПК и исковата молба - сумата
2 000 лева, представляваща главница, сумата 113, 55 лева, представляваща
изискуема редовна лихва, начислена за периода от 16.07.2018 година до
16.09.2018 година включително, сумата 4, 30 лева, представляваща изискуемо
обезщетение за забава за периода от 167.07.2018 година до 16.09.2018 година,
сумата 24, 90 лева, представляваща изискуема такса, съгласно чл. 37 и чл.49 от
рамковия договор, сумата 151, 20 лева, представляваща разноски за нотариална
покана.
При
тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Тъй
като редовността на счетоводните записвания не е оспорена, не се установяват и
нарушения на правилата за водене на тези книги, настоящият състав приема, че
към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 от ГПК задълженията
по договора са в посочените по – горе размери, установява се твърдяното неизпълнение
на задълженията и те са изискуеми, тъй като кредитополучателят и солидарният длъжник
са уведомени за настъпване на предсрочната изискуемост съответно на 02.10.2019 година 03.10.2019 година. Като
цяло са установени обективния факт на неизпълнение на задълженията по договор
за периода , посочен в исковата молба, и уведомяване на кредитополучателя и
солидарния длъжник, съгласно тълкуването
на закона, дадено в ТР т.18 от ТР № 4
от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013
г., ОСГТК. По повод
направеното възражения от името на ответната страна следва да бъде посочено, че
разноските за връчване на нотариални покани следва да бъдат квалифицирано като
вреди по смисъла на чл. 82 от ЗЗД и тъй като са направени поради установеното
неизпълнение на задълженията по договора и са пряка е непосредствена последица от него
искът е основателен. Съгласно чл. п37 и чл. 49 от договора кредитополучателят
дължи такси съответно за превишаване на кредитния лимит в размер на 10 лева/ 5
евро и за преразглеждане на кредитопоспособността на картодържателя на 7 – ми и
38 – ми ден след срока за плащане в размер от 10 лева.
По
повод възражението на процесуалния представител на ответника за това, че не се
установява причината поради която лихвите са
начислени считано от 16.07.2018 година следва да бъде посочено, че от
приложеното извлечение от счетоводните книги на банката се установява, че първата неплатена вноска е с
падеж на посочената дата – 16.07.2018 година и по правилото на чл. 86 от ЗЗД
длъжникът е в забава за плащане на съответното задължение.
С
горните мотиви следва да бъде постановено решение, с което да бъде приета за
установено, че ответника дължи на ищеца разноските, направени по водене на
делото по правилото на чл. 78 от ГПК. Общият размер на разноските е 884, 12
лева, от които сумата 300 лева възнаграждение за процесуален представител,
държавна такса в размер 184, 12 лева, сумата 250 лева, представляваща
възнаграждение за вещо лице и сумата 150 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение. Предвид размера на юрисконсултското възнаграждение, който може
да бъде присъден съгласно чл.25 от Наредбата за правната помощ от 100 лева до 300 лева, настоящият състав
приема, че в тежест на ответната страна следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер от 150 лева, а до пълния предявен размер претенцията
следва да бъде отхвърлена.
Съгласно мотивите към т.11г от ТР № съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. При това положение настоящият състав приема, че са дължими и разноските, направени в заповедното производство, за които е издадена заповед за сума 95, 88 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответника М.Р.Г. ЕГН **********, с адрес: ***, за
дължи на ищеца Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София,
район Лозенец, „Експо 2000“, бул. „Никола Вапцаров“ №55, представлявано от Ани
Василева Ангелова – изпълнителен директор и Михаил Танев Петков – прокурист, представлявана от пълномощника Пенка Петрова Тенева
– юрисконсулт по Рамков договор № ****
за издаване и обслужване на безконтактна кредитна карта за собственици на фирми от 19.12.2017 година,
сумата 2 000 лева /две хиляди лева/, представляваща главница, сумата 113,
55 лева /сто и тринадесет лева, петдесет и пет стотинки/, представляваща
изискуема редовна лихва, начислена за периода от 16.07.2018 година до
16.09.2018 година включително, сумата 4, 30 лева /четири лева и тридесет
стотинки/, представляваща изискуемо обезщетение за забава за периода от
167.07.2018 година до 16.09.2018 година, сумата 24, 90 лева /двадесет и четири
лева и деветдесет стотинки/, представляваща изискуема такса, съгласно чл. 37 и
чл.49 от рамковия договор, сумата 151, 20 лева /сто петдесет и един лева и
двадесет стотинки/, представляваща разноски за нотариална покана, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение на 01.11.2019 година, плащане на които е разпоредено със
Заповед по чл. 417 от ГПК, постановена по частно гражданско дело № 9410 по
описа на Бургаски районен съд за 2019 година,
като М.Р.Г. ЕГН ********** е
единия от двама солидарно задължени длъжници, посочени в заповедта по
чл. 417 от ГПК
ОСЪЖДА М.Р.Г. ЕГН **********, с адрес: ***, да плати на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район Лозенец, „Експо 2000“, бул. „Никола Вапцаров“ №55, представлявано от Ани Василева Ангелова – изпълнителен директор и Михаил Танев Петков – прокурист, представлявана от пълномощника Пенка Петрова Тенева – юрисконсулт, сумата 884, 12 лева /осемстотин осемдесет и четири лева и дванадесет стотинки/, представляваща разноски, направени по водене на делото и сумата 95, 88 лева /деветдесет и пет лева, осемдесет и осем стотинки/, представляваща разноски, направени в заповедното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район Лозенец, „Експо 2000“, бул. „Никола Вапцаров“ №55, представлявано от Ани Василева Ангелова – изпълнителен директор и Михаил Танев Петков – прокурист за осъждане на ответника М.Р.Г. ЕГН **********, с адрес: *** да плати разноски, направени по водене на делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер разликата между сумата 150 лева /сто и петдесет лева/ , която е присъдена и сумата 450 лева /четиристотин и петдесет лева/, посочена в списъка за разноските.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
А.Т.