Определение по дело №388/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда чл.278 от ГПК.

Окръжният съд е сезиран с въззивна частна жалба от ЗК „Л. И. против протоколно определение, постановено по гр.д.№133/2014г. по описа на КРС, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска, предявен срещу несъществуващ ответник.

Съдът, като прецени данните по делото, приема за установено следното:

РС-Кърджали е сезиран с иск, предявен от ЗК „Л. И. против Юсеин Севитин Байрамали от с.Скърбино.

В хода на производството исковата молба е била изпратена на ответника по иска, като в съобщението за връчването й връчителят е отбелязал, че получател е Б. С.Ю..

Постъпил е отговор по чл.131 ГПК, депозиран от Ю- С. Б., чрез адв.С. М., и е приложено пълномощно /л.40/, видно от което Б. С. Ю. е упълномощил адв.М. за процесуално представителство.

В СЗ, проведено на 29.04.2014г., съдът е констатирал, че има разлика в имената на ответника по иска - Ю. С. Б. , и тези на упълномощителя, вписан в пълномощното, което се представя по делото, поради което с протоколно определение от същата дата е указал на адв.М. да представи доказателства, че ответникът Ю. С. Б. и упълномощителят му са едно и също лице. Със същото определение съдът е изискал от НБД „Население” справка относно пълните данни, налични в базата, за лицето Ю. С. Б., роден на 29.03.1986г.

По делото е приложена справка, изготвена от системния администратор при съда, видно от която в НБД „Население” не съществува запис за Ю. С. Б., роден на 29.03.1986г. При проверка по бащино име и дата на раждане се открили данни за Б. С. Ю. с ЕГН *.

Върху тази справка /л.47/ съдът е поставил резолюция от 30.04.2014г., с която е указал на ищеца да представи в срок до насроченото на 20.05.2014г. СЗ доказателства, че ответникът Ю. С. Б. е действително физическо лице. Установява се, че към датата на съдебното заседание, проведено на 20.05.2014г. съобщението за връчването на това разпореждане не е било върнато в съда. Впрочем, въззивният съд констатира ,че по делото съобщението е приложено на предпоследна страница, след прекратяването на производството и списъка на лицата с изготвени съобщения за прекратяването, и от него е видно, че разпореждането е било връчено на ю.к. Г, представител на ЗК „Л. И. , на 20.05.2014г.

В проведеното на 20.05.2014г. съдебно заседание съдът е прекратил производството по делото, като е мотивирал определението си с това, че абсолютна процесуална предпоставка за предявяването на иск е процесуалната правоспособност и дееспособност на ответника - физическо лице, а ответник, с посочените в ИМ имена не съществува.

В жалбата си пред въззивния съд жалбодателят сочи, че на 20.05.2014г. получил разпореждане на съда, с което „се дават указания за представяне на доказателство, че ответникът е реално съществуващо физическо лице”, и му определил срок за изпълнение до насрочено за същата дата съдебно заседание. Твърди също, че надлежно уведомил съда с молба, изпратена по пощата на 26.05.2011г. /явно се касае за техническа грешка при изписването на годината/, и поискал да му бъде издадено съдебно удостоверение за снабдяване със справка относно имената, единният граждански номер и актуалните постоянен и настоящ адрес на ответникаБ. С. Ю.. На 04.06.2014г. получил съобщение, че делото се прекратява. Счита атакуваното определение за неправилно и незаконосъобразно, тъй като бил поставен в обективна невъзможност да изпълни указанията на първоинстанционния съд в срок.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд намира жалбата за неоснователна, а обжалваното определение за правилно и законосъобразно.

Действително, първоинстанционният съд е прекратил производството без да има данни за връчването на разпореждането му от 30.04.2014г. на ищеца, но това е сторено след като съдът служебно е извършил справка в националната база данни и е установил по официален ред, че лице с имената Ю. С. Б., родено на 29.03.1986г. не съществува. Т.е., безспорно се установява по делото, че така конкретизирания и посочен от ищеца в исковата молба ответник – с имена и дата на раждане, не съществува. Процесуално неоправдано при това положение е съдът да изчаква ищеца да му представи доказателства в противна посока, тъй като такива не биха могли да съществуват, и крайният резултат би бил същия.

Отделно от това, за пълнота и прецизност следва да се отбележи, че посоченото във въззивната частна жалба твърдение, че жалбодателят поискал от районния съд да му бъде издадено съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с друго такова за имената, единният граждански номер и актуалните данни за адрес на ответникаБ. С. Ю., е несъстоятелно, доколкото ответник в процеса с такива имена не е посочван, а и съдебно удостоверение за ответник с такива имена не е било искано.

Предвид изложеното, жалбата на ЗК „Л. И. против протоколно определение, постановено по гр.д.№133/2014г. по описа на КРС, следва да се остави без уважение.

Водим от изложеното и на основание чл.278 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на ЗК „Л. И. против протоколно определение, постановено по гр.д.№133/2014г. по описа на КРС, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска, предявен срещу несъществуващ ответник.

Определението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му на страната, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

Председател : Членове : 1.

2.